Р Е Ш Е Н И Е - 576
гр. Видин, 25.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публичното заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и двадесета
година в състав :
Председател: Владимир
Крумов
при секретаря Г. Начева като
разгледа докладваното от съдията Крумов гр. дело № 113 по описа за 2020г. и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 179 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД от А.А.Т., ЕГН **********,***,
против Главна дирекция „Гранична полиция“ - София.
Твърди се, че от 2001г. ищецът е
служител в Министерство на вътрешните работи, като изпълнява служебните си
задължения на територията на гр. Брегово. Последните три години работи като старши
полицай на ГКПП - Брегово при ГПУ Брегово. През цялото време е работил на
сменен режим на работа като смените са били по 24 часа, поради което е полагал
труд повече от 40 часа седмично. Ответната страна не е заплатила извънреден
труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9, ал.
2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР за реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на служителите на МВР. Съгласно последната наредба при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00часа и 06.00часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Съгласно чл.
9 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Иска да бъде постановено решение,
с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1 734,38лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 17.01.2017г. до 17.01.2020г., ведно със съответната законна
лихва, както и сумата от 220,33лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата. Претендират се разноските по делото.
Ответната страна е подала писмен
отговор на исковата молба. Оспорва основателността на исковете. Не оспорва, че
ищецът се намирал в служебно правоотношение с ГД “Гранична полиция“ през
исковия период. Твърди, че на ищеца е изплатено възнаграждение за всичкия
положен от него извънреден и нощен труд. Оспорил е приложимостта на
разпоредбите на НСОРЗ по отношение на служителите на МВР като са развити
доводи, че статутът им се урежда единствено в ЗМВР, където е налице
регламентация на заплащането им.
По делото са събрани
писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед
данните по делото, Съдът намира за установено от фактическа страна следното :
Не се оспорва, че страните се
намирали в служебно правоотношение, през исковия период, на посоченото основание, както и не е се
оспорва, че за исковия период ищецът е работил на сменен
режим по график при сумарно отчитане на отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч., времето на
разположение и положения труд по време на официални празници.
От заключението на
вещото лице по назначената и приета по делото съдебно - счетоводна експертиза, изготвена въз основа на
представените разплащателни ведомости за начисленото трудово възнаграждение на
ищеца, както и графиците за отработени смени, се
установява, че през исковия период ищецът е отработил 212 броя нощни дежурства,
което е равно на 1 696 часа нощен труд. Приравненият
с коефициент 1,143 нощен труд в дневен възлиза на 1 938 часа.
От преобразуваното работно време от 1 938 часа се приспада отработените нощни
часове преди преобразуването – 1 696 часа, и се получава 242 часа положен
извънреден труд, който се равнява на 1 734,38лева. Според заключението на
вещото лице, обезщетението за забава на плащането на главниците за заявения три
годишен период по периоди на възникване до 17.01.2020г. е в размер на 220,33лева.
Съдът дава вяра на заключението на вещото
лице като обективно и компетентно изготвено. Същото не е оспорено от страните.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна :
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд /178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/. Съгласно чл. 143,
ал. 1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица / чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период / чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР/. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период / чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР/. Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение / чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР/.
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи / чл. 187, ал. 9 от ЗМВР/.
През
процесния период са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., издадени от Министъра на вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 от трите наредби е предвидена
възможността за полагането на труд и през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, при работа на смени, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период.
С
първата от тях (чл. 31, ал. 2) изрично е уредена редукцията на часовете положен
нощен труд към дневен, при сумирано отчитане на отработеното време. За целта
общият брой часове нощен труд за отчетния период се умножава с коефициент
0.143. Тази наредба е отменена с приемането на втората, в сила от 01.04.2015 г.
Тя пък е отменена с решение по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС, в сила от
датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването
и обнародването на третата наредба – на 02.08.2016 г., отново приложима е била
първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.
Съгласно
чл. 179, ал. 1, предл. 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а съобразно чл. 9 и
чл. 12 от Раздел ІІІ на Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за
изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила
от 14.08.2018 г., изд. на осн. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/, за всеки отработен
нощен час или за част от него от 22, 00 ч. до 6, 00 ч., на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен
труд след предоставяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 6
към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. При липсата на специално
правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо
правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното
/7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и
служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
Предвид това исковата претенция за заплащане на извънреден труд за исковия период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се
установи, че ищецът е положил 1 696 часа нощен труд, който
изчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд възлиза общо на 1 938 часа. Разликата между тези стойности е в размер
на 242 часа, което представлява положен от ищеца извънреден
труд, поради което дължимото възнаграждение според заключението на вещото лице
възлиза в размер на 1 734,38лева.
Искът
за лихва за забава е акцесорен по отношение на иска за главното вземане. С
оглед уважаването на главния иск подлежи на уважаване и обусловената претенция,
която за периода на забавата от момента, в който вземанията за трудови
възнаграждения по отчетни периоди са станали изискуеми, до депозиране на
исковата молба – 17.01.2020г.,
възлиза според заключението на вещото лице в размер на 220,33лева.
Ответната страна не е ангажирала доказателства на ищеца да е изплатено дължимото възнаграждение в горния размер за положения от него
извънреден труд, поради което исковите претенции ще следва да се
уважат изцяло.
Относно разноските :
Съдът
намира за основателно направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар в общ размер от 700,00 лева, който се претендира от ищеца. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, при възражение
за прекомерност на хонорара, съдът може да намали същия съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Настоящето дело е разгледано в едно съдебно заседание, не е
налице фактическа и правна сложност на делото. Адвокатското възнаграждение е
уговорено както следва : 400,00лева уговорено за иска за главница и 300,00лева
за иска за лихва. Изискването на разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за определяне
възнаграждение съобразно вида и броя на предявените искове касае възнаграждения
при искове в защита на различни интереси, а не само съобразно броя
на същите т.е. само при кумулативно съединяване на искове, които не са в
съотношение на зависимост на единия от другия. В случая интереса, който търси
ищеца е един, тъй като претендираните вземания
са за дължимост на парични суми, които се основават изцяло на
идентични факти, като иска за лихви е изцяло в зависимост от иска за
дължимост на главницата, предвид акцесорния характер. При това положение при определяне
на дължимото възнаграждение за адвокат следва да се вземе общия размер на
исковите претенции. В настоящият случай дължимите разноски за ищеца са в общ
размер на 366,83лева за възнаграждение за адвокат.
Независимо
от допуснатото изменение на исковете, в частта им на размери, на ответната
страна не се дължи възнаграждение за юрисконсулт. Ответната страна оспорва
основателността на исковете в техния пълен размер, а не само по отношение на
изменените размери от същите.
Ответната
страна следва да заплати по сметка на Районен съд Видин държавна такса, по
всеки иск, в общ размер на 78,19лева, както и разноски за вещо лице в размер на
100,00лева.
Воден
от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
Осъжда ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ -
София, адрес: гр. София,
бул. „Мария Луиза“ 46, да заплати на А.А.Т., ЕГН **********,***, сумата от 1 734,38лева,
представляваща дължимо допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 17.01.2017г. до 17.01.2020г., получен след преобразуване
на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от предявяване на иска в съда – 17.01.2020г. до окончателното плащане.
Осъжда ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - София, адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ 46, да
заплати на А.А.Т.,
ЕГН **********,***, сумата от 220,33лева, представляваща лихва за забава върху главницата по
периоди на възникване до 17.01.2020г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - София с адрес: гр. София, бул. “Мария
Луиза“ 46, да заплати на А.А.Т., ЕГН **********,***, разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 366,83лева, като искането в останалата част
отхвърля като неоснователно.
Отхвърля искането на ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - София с адрес: гр. София, бул. “Мария
Луиза“ 46, за присъждане разноски по производството, като неоснователно.
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - София с адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ 46, да
заплати по сметка на Районен съд Видин сумата
от 78,19лева – държавна такса.
ОСЪЖДА
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - София с адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ 46, да
заплати по сметка на Районен съд Видин
сумата 100,00лева за разноски за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия : / П /
Вярно с оригинала
Секретар: