РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Русе, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20224501000262 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „С.
2001“ЕООД гр.Русе, ЕИК***, представлявано от Г. Г., чрез пълномощник
адвокат М. М., САК, против решението на РРС, постановено по гр.д.
№2570/2020г., в частта, в която са отхвърлени исковете за заплащане на
сумата 11234.17лв. по фактура №1490/26.05.2020г. и 62.41лв.-лихва за забава
за периода 27.05.2020г.-15.06.2020г., предявени против „В. ДР“ЕООД, като
неоснователни. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е
необосновано, по изложени съображения. Иска се то да бъде отменено в
обжалваната част, а исковете уважени, с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна „В. ДР“ЕООД гр.Русе, ЕИК***, с подадения
отговор на въззивната жалба чрез пълномощник адвокат З. Б., САК, заявява
становище за нейната неоснователност. Счита, че решението е правилно и
иска да бъде потвърдено, по изложени съображения. Претендира разноски за
1
тази инстанция.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, както и след проверка на допустимостта и правилността на
решението в обжалваната част, с оглед оплакванията, въззивният съд намира
за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
С решението в обжалваната част, първоинстанционния съд е
отхвърлил исковете на „С. 2001“ЕООД против „В. ДР“ЕООД за заплащане на
сумата 11234.17лв. по фактура №1490/26.05.2020 г., както и за сумата
62.41лв.- лихва за забава за периода 27.05.2020г. - 15.06.2020г., върху тази
сума, като неоснователни. В останалите части решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
С оглед доводите във въззивната жалба срещу решението в
обжалваната му част, настоящия състав намира следното:
Настоящият въззивник-ищец в първата инстанция е твърдял в
исковата молба, че по силата на договор за търговска продажба на стоки от
09.11.2018г. е доставил на ответника "В. ДР" ЕООД, гр.Русе, стоки от
номенклатурата си-енергийни напитки, внос от Република Турция, подробно
посочени, като за предаване на стоката била издадена Складова/Стокова
разписка за приемане/предаване на материални запаси № 1095/09.11.2018г.
Твърдял е липса на възражения от ответника относно качеството и
количеството на получените напитки и въпреки уговорката между страните
стоката-напитки да бъдат заплатени наведнъж,
ответника извършил многобройни частични плащания за получената стока, за
което били издадени фактури. Твърдял е, че във връзка с договора от
09.11.2018г. била издадена фактура №1422/01.10.2019г. на обща стойност
5004.89лв. с ДДС, по която на 11.10.2019г. ответникът направил частично
плащане в размер на 3000лв., но остатъкът от 2004.33лв. не бил заплатен,
въпреки, че фактурата била осчетоводена и дружеството ползвало данъчен
кредит по нея. Твърдял е, че „В. ДР" ЕООД дължало на „С. 2001“ ЕООД и
лихви за забава в общ размер 152.53лв., от които: 13.90лв. лихва за
забава върху сумата 5004.89лв. за периода 02.10.2019г.-11.10.2019г. и
2
138.63лв. лихва за забава върху сумата 2004.33лв. за периода
11.10.2019г.-15.06.2020г. Твърдял е също така, че във връзка с договора за
търговска продажба от 09.11.2018 г. била издадена и фактура
№1490/26.05.2020г., на обща стойност 11234.17лв. с ДДС, която
не била заплатена. Върху нея ответникът дължал и лихва за забава в размер
на 62.41лв. за периода 27.05.2020г. - 15.06.2020г. Претендирал е
ответникът да бъде осъден да му заплати общо сумата
13453.17лв., представляваща: 13238.50лв. неизплатени главници, от които
2004.33лв. с ДДС по фактура №1422/01.10.2019г. и 11 234.17лв. с ДДС по
фактура №1490/26.05.2020г., ведно със законната лихва от завеждане на
исковата молба до окончателното им изплащане, както и лихви за забава в
размер на 214.67лв., от които 13.90лв. лихва за забава за периода
02.10.2019г. - 11.10.2019г., 138.63лв. лихва за забава за периода
11.10.2019г. - 15.06.2020г. по фактура №1422/01.10.2019г., както
и 62.41лв. лихва за забава за периода 27.05.2020г. - 15.06.2020г. по фактура
№1490/26.05.2020г.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете по
основание и размер. Оспорил е твърдението за сключен между страните
договор за търговска продажба на стоки от 09.11.2018 г., по силата
на който "С. 2001" ЕООД да му е доставил и предал стоки-енергийни
напитки. Оспорил е и че стоката била предадена със Складова/Стокова
разписка за приемане/предаване на материални запаси № 1095/09.11.2018 г.
по договор за продажба, както и е възразил, че същата не носи подписа на
негов представител. Оспорено е и твърдението, че не са направени
възражения относно качеството и количеството на получените напитки,
защото напитките не били получени на 09.11.2018г. като доставка по договор
за продажба, както и защото уведомил управителя на "С. 2001" ЕООД за
установени изтекли кенчета. Оспорено е също така изрично,
фактура №1490/26.05.2020 г. на обща стойност 11234.17лв. да е издадена във
връзка с договор от 09.11.2018 г., както и дължимостта на лихви за
забава по основание, размери и периоди. Най-общо е твърдял, че стоката е
оставена в склада му на съхранение, а той закупил част от нея по отделни
фактури.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства,
районният съд е приел в обжалваното решение, че на 09.11.2018г. между
3
страните е сключен устен договор за покупко-продажба на 18 192 броя
енергийни напитки от 250 мл. на стойност 10 000лв. с ДДС, като останалите
закупени и внесени от Република Турция по приложената митническа
декларация кенчета с енергийни напитки, ответникът е приел само на
съхранение в своя склад. Прието е, също така, че е опровергано от събраните
доказателства твърдението на ищеца, че още на 09.11.2018г. с ответника са
сключили договор за търговска продажба на всичките внесени от „С.
2001“ЕООД 72 240бр. енергийни напитки, с оглед установеното, че в
периода от 09.11.2018г. до 26.05.2020г. ищцовото дружество е осчетоводило
продажби както към „В. ДР“ ЕООД, така и към още петима съконтрагента. В
подкрепа на това е и констатацията, че продавачът, вместо да издаде една
фактура за продажбата на цялото количество напитки още към датата на
доставянето им в склада на ответника, издава периодично фактури за малки
количества кенчета с падеж – датата на фактурирането им.
По отношение на претенцията по фактура №1422/01.10.2019г.,
първоинстанционният съд е приел, че е осъществена сделка покупко-
продажба между страните, по която ответникът е заплатил частично на ищеца
сумата 3000лв., поради което е уважил иска за разликата до 5004.89лв., а
именно, за сумата 2004.89лв., за която искът е уважен. В тази част решението
не е обжалвано и е влязло в сила.
По отношение на претенцията на ищеца за заплащане стойността на
енергийните напитки по фактура № 1490/26.05.2020 г., на стойност
11234.17лв., предмет на въззивната жалба, първоинстанционния съд е приел,
че тя е неоснователна, тъй като тази фактура не е подписана за получател на
стоката, нито е включена в дневниците за покупки на ответника „В.
ДР“ЕООД. Прието е, че липсват доказателства между страните да е сключен
един договор за търговска продажба на всички енергийни напитки на
09.11.2018г., както и че анализа на приетите счетоводни експертизи сочи, че
до 2020 година ищецът е продал на други пет търговски дружества общо
13 308 бр. енергийни напитки, като към 31.12.2019г. в активите на
дружеството фигурират не 18 308броя, а 26284 броя. Сам по себе си факта, че
ищецът е издал фактура с получател на стоки – ответникът, на стойност
11 234.17лв., неосчетоводена от последния, не доказва наличието на договор
за продажба между тях. Претенцията за сумата 11234.17лв., по фактура
4
№1490/26.05.2020г., както и за лихва забава в размер на 62.41лв. за периода
27.05.2020г.-15.06.2020г., са отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Решението в обжалваните части е валидно и допустимо.
Настоящият състав намира, че решението на районния съд е
правилно и следва да бъде потвърдено. Фактическите и правни констатации
на въззивния съд съвпадат с направените такива от районния съд в
атакувания съдебен акт, изложените мотиви са пълни, обосновани и
последователни, при липса на допуснати процесуални нарушения и при
правилно приложение на материалния закон, поради което и препраща към
тях, на основание чл.272 ГПК.
За пълнота на изложението и с оглед доводите във въззивната жалба,
следва да се посочи и следното: По делото категорично не е установено
твърдението на ищеца, настоящ въззивник, че между страните на 09.11.2018г.
е сключен договор за търговска продажба, по силата на който е доставил на
ответника описаното в исковата молба количество и видове енергийни
напитки. Представената складова/стокова разписка от 09.11.2018г./л.13/ не
носи подпис на получател на стоката, нито от съдържанието й може да бъде
направен извод за основанието, на което стоката е предадена на получателя.
Липсват и търговска логика, ако продажбата е осъществена на тази дата,
както се твърди от въззивника, то той да не издаде фактура за цялото
количество, а да издава няколко фактури на ответника, както и на други
контрагенти /заключението на експерта/, да изтегля количества - факт, който
се признава в неговото писмо-покана /л.20/. На следващо място, според
допълнителното заключение на икономическата експертиза, към 09.11.2018г.
въззивника „С. 2001“ЕООД е заприходил всички закупените енергийни
напитки на обща стойност 24285.67лв. Към 31.12.2018г. наличното
количество енергийни напитки на обща стойност 17135.98лв. е посочено като
част от краткотрайните активи /стоки/ на обща стойност 28000лв./ по баланса
на търговеца. Към 31.12.2019г. наличното количество енергийни напитки на
обща стойност 6947.16лв. е част от посочените краткотрайни активи в
баланса му. Горното налага недвусмислен извод, че претендираното от
въззивника плащане по процесната фактура №1490/26.05.2020г. за сумата
11234.17лв.-представляващо стойност на общо 18308 броя енергийни
напитки, няма как да бъде основано на договор за продажба, сключен между
5
страните на 09.11.2018г. поради което и тезата на въззивника е
несъстоятелна. Обстоятелството, че той води количествата счетоводно като
свои активи към 31.12.2018г. и към 31.12.2019г. я опровергава напълно.
Доводите във въззивната жалба, че фактурите са издадени по договори за
търговска продажба са в противоречие с твърденията му в първата инстанция,
че сумите се дължат по един договор за продажба от 09.11.2018г., по който се
претендира плащане, поради което не могат да бъдат предмет на обсъждане.
Ето защо настоящия състав намира, че претенциите на ищеца за заплащане на
сумата 11234.17лв. по фактура №1490/26.05.2020г., както и акцесорния иск за
заплащане на сумата 62.32лв.-лихва за забава са неоснователни. До същия
извод е достигнал и първоинстанционния съд в решението си, поради което
то следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, в тежест на
въззивника са направените от въззиваемия разноски за тази инстанция в
размер на 870лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване, тъй като исковете са
с цена под 20000лв., предвид чл.280, ал.2, т.1 ГПК.
Мотивиран така, на основание чл.271 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260031 от 13.05.2022г., постановено
по гр.д.№2570/2020г. по описа на РРС, в обжалваните части.
ОСЪЖДА „С. 2001“ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр.Р., ****, представлявано от Г. Т. Г., да заплати на „В.
ДР”ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Р., ***,
представлявано от Й. С. Т., сумата 870лв. разноски за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7