№ 84
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. П.
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. П. Гражданско дело №
20211110171356 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба предявена от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД против С. Т. А..
Ищецът твърди, че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД е сключен на
09.05.2019 г. договор за паричен заем № 3523145, с предоставена парична сума в размер на
1250 лева. Уговорена била договорна лихва в размер на 103.22 лева, поради което общата
стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1353.22 лева, платими на 11
равни двуседмични погасителни вноски в размер на 123.02 лева всяка, като падежът на
последната вноска бил на 11.10.2019 г. На основание ЗПК на длъжника е начислена лихва за
забава върху непогасената главница за периода от 08.06.2019 г. до 09.12.2021 г.
включително, като в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС лихва за забава не
била начислявана за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. По договора длъжникът не бил
извършвал плащания.
Срокът на договора е изтекъл с настъпване на падежа на последната погасителна
вноска – 11.10.2019 г. На 01.12.2019 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 16.11.2010 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, която била съобщена на
длъжника с изпращане на уведомително писмо от 10.02.2021 г. чрез „Български пощи“ ЕАД.
С оглед изложеното се моли исковете да се уважат, като се осъди ответницата да
заплати на ищеца следните суми въз основа на договор за паричен заем № 3523145 от
09.05.2019 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца – 1143.81 лева – главница; 86.39
лева – договорна лихва за периода 07.06.2019 г. – 11.10.2019 г., 136.85 лева –представляващи
обезщетение за забава за периода от 08.06.2019 г. до датата на подаване заявлението в съда.
1
Претендира се законна лихва от датата на входиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, както и разноски по исковото производство.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника чрез адв. Д. П.. Оспорват се исковете като неоснователни и недоказани.
Излагат се твърдения за нередовност на исковата молба. Оспорва извършването на
твърдяната от ищеца цесия, както и действието на същата, като счита, че Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 16.11.2010 г. е нищожен поради
невъзможен предмет. Твърди, че процесният договор за паричен заем е нищожен поради
противоречие с императивните правила на ЗПК, тяхното заобикаляне, както и поради
противоречието на договора с добрите нрави. В този смисъл поддържа, че не са спазени
изискванията на чл. 22 ЗПК и на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като на ответницата не е предоставен
стандартен европейски формуляр при сключването на договора за заем, на чл. 11, ал. 2 ЗПК,
тъй като на заемателя не са предоставени приложимите към процесния договор общи
условия, респ. последните не съдържат положен на всяка страница подпис на ответницата.
Излага твърдения за заобикаляне на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и ал. 5 ЗПК поради
неправилно посочване на ГПР в договора за заем и уговаряне на задължение за заемателя да
предостави допълнително обезпечение на процесния договор, при липса на изпълнение на
което се дължи неустойка, което счита за неравноправна клауза и намерение на кредитора да
увеличи своята печалба по скрит начин. Допълва, че по този начин общият процент на
разходите е над 60 %. Посочва, че годишната възнаградителна лихва в размер на 35 % е
нищожна поради накърняване на добрите нрави. Счита, че предвид неоснователността на
главните претенции, недължими се явяват и претендираните с исковата молба суми за
заплащане на начислени лихви за забава. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
сторените в хода на съдебното производство разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
Правната квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени
искове е чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта на производството:
С исковата молба ищецът е поискал ответникът да бъде осъден да заплати
обезщетение за забава в размер на 136.85 лв. за периода от 08.06.2019 г. до датата на
подаване заявлението в съда – виж петитума на ИМ. Производството по делото не е по чл.
422 ГПК, поради което на ищеца са дадени указания с определение от 06.08.2022 г. в
едноседмичен срок от уведомяването да посочи период /с начална и крайна дата/ на
претендираното обезщетение за забава в производството. Препис от определението е връчен
на ищеца на 31.08.2022 г. – л.64 като дадените указания не са изпълнени.
С протоколно определение от 18.10.2022 г. е указано на ищеца в едноседмичен срок
от уведомяването, да посочи период на претендираното обезщетение за забава по
2
производството, а именно до коя дата претендира обезщетение за забава в размер на
136.85лв., както и са указани на ищеца неблагоприятните последици, че при повторно
неизпълнение на указанията в срок, исковата молба относно претенция за обезщетение за
забава ще бъде върната, а производството в тази му част прекратена. Препис от протокола е
изпратен и връчен на ищеца на 26.10.2022 г. – л. 77. Именно с оглед указания от с. з. на
18.10.2022 г. ищецът е внесъл депозит и представил оригинал от договора за кредит.
Въпреки това указанията за посочване на крайна дата на претенцията за обезщетение за
забава не са изпълнени.
Ето защо, исковата молба в нередовната й част ще се върне. Оттук и производството
следва да се прекрати частично относно претенцията за обезщетение за забава в размер на
136.85 лв. за периода от 08.06.2019 г. до датата на подаване заявлението в съда, поради
неизпълнение на дадените указания в нарочния срок за това.
Срещу възраженията в отговора на исковата молба относно редовността на
претенцията са изложени мотиви в определението от 18.10.2022 г., които се поддържат от
съда.
Ето защо, в останалата си част исковите претенции за редовни и допустими и
подлежат на разглеждане по същество:
Между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и С. Т. А. е подписан договор за паричен заем
№ 3523145. „Изи Асет Мениджмънт“ АД представлява финансова институции по смисъла
на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това
означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла
на чл. 9, ал. 4 ЗПК. С посочения договор на С. Т. А. е предоставена заемна сума в размер на
1250 лева. В чл. 3 от договора е уговорено, че с подписването му заемателят удостоверява,
че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на
разписка за предадената, съответно получената сума. Уговорена е между страните договорна
лихва в размер на 103.22 лева, при краен срок на договора – 11.10.2019 г. Общо дължимата
сума следвало да бъде платена на 11 равни двуседмични вноски от по 123.02 лв. Съобразно
чл. 4, aл. 1 от договора длъжникът се задължил в тридневен срок от подписването му да
представи на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора – двама поръчители
– физически лица, всяко от което да отговаря на определени в същия член изисквания. При
неизпълнение на това задължение се дължала неустойка в размер на 498.08 лв., която е
дължима разсрочено на падежната дата на всяко от задълженията по договора съгласно чл.
4, ал. 2 от договора. При забава в плащането се дължало и обезщетение за забава на
основание чл. 8, ал. 3.
С полагането на подписа на кредитополучателя се удостоверява, че е получил заетата
сума. Положеният подпис има характер на признание за неизгоден факт. Подписът не е
оспорен в законоустановения срок. Напротив, по делото е представен оригинал от договора,
а в с. з. на 18.10.2022 г. процесуалният представител на ответника изрично е заявил, че не
се оспорва истинността на договора за заем – л. 73. Ето защо същият е поставен от
3
ответника и доказва сключването на договора между страните и получаването на сумата.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че по силата на
договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. и приложение № 1 към него от
01.12.2019 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от една страна в качеството на цедент, е
прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, от друга страна в качеството на
цесионер, вземания, произтичащи от договори за заеми, сключени от продавача. В
приложение № 1 от 01.12.2019 г. под № 622 е включено вземане спрямо С. Т. А. по договор
№ 3523145 с отпусната главница от 1250 лв. и общо дължима сума към датата на цесията –
1851.30 лв.
Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го
отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си. В представения по делото договор от 16.11.2010 г. страните по
договора са уговорили възмездно прехвърляне на цесионера "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД на вземания, произтичащи от предоставени потребителски кредити,
изброени и индивидуализирани във всяко отделно приложение № 1 към договора, срещу
покупна цена, която се уговоря в отделен Анекс за всяка отделно Приложение. В
приложенията към договора се съдържа конкретна информация за вземанията по всеки
отделен договор за кредит, като в приложение № 1 от 01.12.2019 г. е включен и процесният
договор за паричен заем. Така, прехвърлените вземания са не само определяеми, но и
конкретно определени с оглед приложенията към договора. Няма пречки страните да
предвидят уговорка, че покупната цена по договора за цесия ще се определя по всяко
отделно Приложение, предвид боря и размера на вземанията, които са предмет на всяко
отделно приложение. Няма пречки за прехвърляне на вземания по договор за кредит и преди
настъпване на изискуемостта на всичко вноски – виж решение № 204 от 25.01.2018 г. по т.
д. № 2230/2016 г. на I т. о. Освен че вземанията са надлежни индивидуализирани с
приложение № 1 към договора за цесия, то към датата на подписване на приложението
01.12.2019 г. е настъпил крайният падеж на договора за заем – т. е. не се касае нито до
неиндивидуализирани вземания, нито до бъдещи такива. Длъжникът няма интерес и не
разполага с възможност да оспорва действителност на договор за цесия между стария и
новия му кредитор, поради липсата на съществено съдържание от договора. В случая
непосочването на продажната цена във връзка със закупуването на процесното вземане, не
означава липса на задължителни реквизити и безвъзмездност на правоотношението, а
политика за конфиденциалност между цедента и ищеца-цесионер. Размерът на покупната
цена би могъл да има характер на търговска тайна, касаеща отношенията единствено между
цедент и цесионер. Именно поради конфиденциалност и във вр. със ЗЗЛД в приложение № 1
са заличени и данните, касаещи другите длъжници, чиито вземания са предмет на договора
за цесия. Възраженията в отговора на исковата молба в тази насока са неоснователни.
Доколкото длъжникът не е страна по транслативната сделка между цедента и
цесионера, то, за да породи последната правно си действие спрямо него, в разпоредбите на
4
чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД законодателят е предвидил извършването на допълнително действие
– съобщаване на цесията. Съобщението представлява едностранно изявление на стария
кредитор /цедент/ или на новия носител на вземанията /цесионер/, упълномощен изрично от
цедента, с което до знанието на длъжника се довежда настъпилата промяна в насрещната
страна по заемното правоотношение. Като доказателство по делото е представено
уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ИАМ/3523145 /л. 18/, изготвено от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД и потвърждение от „Изи Асет Мениджмънт“ АД за
извършената цесия, както и пълномощно /л. 17/ от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с което се
учредява представителна власт на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведомява
длъжниците във вр. с прехвърлени вземания по договор за цесия от 16.11.2010 г. и
приложенията към него. По делото не са ангажирани доказателства за установяване на
обстоятелството относно надлежното връчване на ответника на изявлението на цедента и
цесионера за извършената цесия. Въпреки това, ответникът следва да се счита за уведомен
за настъпилата промяна в кредитора на вземанията по процесния договор за потребителски
кредит с получаване на уведомлението заедно с препис от исковата молба,
представляващо новонастъпил факт, чието правно значение следва да бъде съобразено в
хода на настоящия процес – аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК. Това е така, тъй като законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомяването, поради което получаването на същото като приложение към исковата молба
в рамките на съдебното производство по предявен иск за изпълнение на цедираното вземане
следва да се приема за надлежно връчване /в този смисъл - решение № 123 от 24.06.2009 г.
по т. д. № 12/2009 г. II т. о., ВКС, решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II
т. о., ВКС, решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ВКС и решение
№ 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. на ВКС/. Препис от исковата молба е
надлежно връчен на ответника на 13.05.2022 г. – л. 33, от която дата същият се счита за
уведомен за договора за цесия.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да предостави на ответника заем,
съгласно уговорените параметри и условия. Като такъв за него важат допълнителните
изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде
сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1), която в
настоящия случай е налице. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл. 7, ал.
1 и ал. 2 от договора/. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Всяка страница от
договора е подписана от кредитополучателя. Липсват общи условия като отделно
обективиран документ, като същите се съдържат в договора. Институтът на общите условия
5
е създаден в интерес и за улеснение на търговеца, сключващ ежедневно еднотипни
договори, а не като негово задължение. Такова задължение не въвежда ЗПК. Смисловото и
граматическо тълкуване на нормите на чл. 5, ал. 4 ЗПК и чл. 9 до чл. 11 ЗПК не оставя
съмнение, че общите условия не са задължителен елемент от договора за потребителски
кредит, щом той има установеното от закона задължително съдържание. Обстоятелството,
че установяването отнапред на общи условия е възможност за търговеца, а не негово
задължение следва и от общия чл. 298 ТЗ. Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено с поставянето на подпис на договора за паричен
заем, доколкото кредитополучателят в чл. 1 от договора е посочил, че е получил стандартен
европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по бъдещия паричен заем. Още
повече по делото е представено и предложение за сключване на паричен заем – л. 87-88 от
делото.
В процесния договор лихвеният процент е фиксиран като абсолютна процентна
стойност – 41.12 %. Същевременно, доколкото липсва формиране на лихвени процент на
база на променлива компонента (референтен лихвен процент), то е невъзможно кредиторът
да посочи индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент,
респ. методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а ЗПК, тъй
като по договора е приложим фиксиран, изначално определен, непроменлив лихвен
процент. В този смисъл липсва нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
В отговора на исковата молба са изложени твърдения за неправилно посочване на
ГПР на разходите по договора, както и, че в действителност същият надвишава 50 %. Съдът
следи и служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора. В случая съдът намира,
че е нарушено изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като макар да е посочен годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, в тях не е
включена като разход дължимата сума за неустойка за непредоставено обезпечение, с което
пряко се нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, който забранява ГПР да бъде по-голям
от петкратния размер на законната лихва.
От кредитираната от съда ССчЕ се установява, че при изчисление на ГПР не е взето
предвид неустойката по договора за непредоставяне на обезпечение. Като, ако дължимата
сума за неустойка по договора се включи в ГПР, то същото ще е в размер на 124.52 %.
В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички
разходи, които длъжникът ще направи и, които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В
този смисъл, като не е включил неустойката в общата сума, дължима от потребителя,
кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест
на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за
погасяване и годишният процент на разходите, са нищожни.
Съдът намира, че с неустоечната клауза страните са имали намерение да заобиколят
6
правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и уговорят по-висок размер на разходите по кредита от
нормативно допустимия. Следователно се налага извод, че така уговорената неустойка
фактически представлява допълнително възнаграждение, уговорено в полза на кредитора,
наред с уговорената възнаградителна лихва, което безспорно следва да бъде включено в
годишния процент на разходите. В случая, с разглежданата неустойка се формира годишен
процент на разходите от 124.52 %, който е значително по-висок от нормативно установения
в чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед изложеното, задължението по чл. 4, ал. 2 от договора не е
свързано с неизпълнението на договора, а представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1
ЗПК, който не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума на заем,
дължима от потребителя към деня на сключването. Въпреки че формално в договора са
посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в
тях на обсъжданата сума, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат
възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за
него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано
решение за сключването му. В случая уговорката за обезпечаване на вземането е
задължително условие за получаване на сумата, а и дължимата неустойка поради
неизпълнението на това задължение е изначално определена да се дължи разсрочено, заедно
с всяка една от погасителните вноски, като към размера на всяка вноска се добавя сума в
размер на 45.28 лв. Оттук и съдът намира, че дължимата неустойка следва да се включи към
ГПР. Липсата на разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на
договора на основание чл. 22 от ЗПК – виж определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д.
№ 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, както и решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр.
д. № 13336/2019 г.,решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г.
И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При недействителност на
договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски
кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане
на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се
приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор. Това би противоречало на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния
ЗПК – виж решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на IV г. о. на ВКС,
7
както и решение № 3432 от 28.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3194/2022 г., решение №
262416 от 06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11890/2019 г., решение № 262316 от 06.04.2021
г. на СГС по в. гр. д. № 1799/2020 г.
Следователно искът следва да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до размера на
чистата стойност на кредита. Общия размер на чистата стойност на кредита е 1250 лв.
Доколкото вземането е прехвърлено, то именно цесионерът е легитимиран да претендира
чистата стойност по договора за кредит.
С решение на СЕС по дело С-170/2021 г. от 30.06.2022 г. „Профи Кредит България“
ЕООД срещу T.И.T. , е посочено, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се
тълкува в смисъл, че в хипотезата, в която по силата на тази разпоредба, разглеждана в
светлината на принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е
сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е
длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на
неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по
договора. От тълкуването на Съда на ЕС следва, че дори в едностранни производства по чл.
410 ГПК може да се стигне до хипотеза, при която да е необходимо да се извърши служебно
прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за
потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.
От кредитираната ССчЕ се установява, че по договора е извършено едно плащане в
размер на 170 лв., с което са погасени, както следва 106.19 лв. главница, 16.83 лв. – лихва и
46.98 лв. – неустойка. Оттук и заплатената сума в размер на 170 лв. следва да се отнесе
изцяло към получената чиста стойност по кредита, доколкото съдът намира, че договорът е
недействителен.
Ето защо, искът за главница е основателен за сумата в размер на 1080 лв. /1250-170/–
главница /остатък от чистата стойност/ по договора. Върху сумата ще се присъди и законна
лихва за период от датата на входиране на исковата молба - 13.12.2021 г. /съобразно
диспозитивното начало/ до изплащане на вземането. Искът за главница за разликата над
1080 лв. до пълния предявен размер от 1143.81 лева и искът за сумата 86.39 лева – договорна
лихва за периода 07.06.2019 г. – 11.10.2019 г. ще се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
Разноски са дължими и на двете страни по съразмерност.
Ищецът претендира за разноски сумата от 454.69 лв. по настоящото производство –
за заплатена ДТ, депозит за ССчЕ и юрисконсултско възнграждение, определено от съда в
размер на 100 лв. По съразмерност съобразно уважената част от претенциите на ищеца ще
се присъди сумата от 359.22 лв.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение по исковото производство. По
делото е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК- виж молба с вх. № от 01.12.2022 г.
Възражението е основателно делото не се отличава със значителна правна или фактическа
сложност, поради което и на ответника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в
8
близък до минималния размер на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждение – 450 лв. По съразмерност на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК
на ответника ще се присъди сумата от 94.49 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Т. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. Джеймс Баучер № 122,
вх. 1, ет. 6, ап. 26, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №
25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 1080 лв. – незаплатена главница във
връзка с договор за паричен заем № 3523145 от 09.05.2019 г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт” АД, вземанията по който са прехвърлени на 01.12.2019 г. с Приложение № 1
към договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. на ищеца, ведно със законна
лихва от 13.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 359.22 лв. за разноски по делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за главницата за разликата над сумата от 1080 лв. до пълния предявен размер от 1143.81
лева, както и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 86.39 лева – договорна лихва за периода
07.06.2019 г. – 11.10.2019 г.
ВРЪЩА исковата молба в частта по предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* иск за осъждането на С. Т. А., ЕГН ********** да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, сумата от 136.85 лева –
представляващи обезщетение за забава по договор за паричен заем № 3523145 от 09.05.2019
г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 71356/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, в
тази му част.
ОСЪЖДА "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, да заплати на С. Т. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.
Джеймс Баучер № 122, вх. 1, ет. 6, ап. 26, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, сумата от
94.49 лв. - представляваща разноски по съразмерност по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9