Решение по дело №254/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл.84 от Закона за убежището и бежанците.

Жалбоподател е Н. А. Ж., ЛНЧ:**********, руски гражданин, роден на [дата]. в Московска област, Р., с паспорт № 72 7819974, с регистриран адрес [населено място], к.к.Слънчев бряг 8240, к-с Д. Б. № 34, вх.2 ет.3, ап.5В. Жалбоподателят участва в производството лично и чрез пълномощници – адвокати Д. Л. и Е. А. от АК София.

Ответник по жалбата е председателя на Държавна агенция за бежанците [населено място]. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт М. К..

Предмет на оспорване е решение № 22610/28.12.2023г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което молбата на Жаринов за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут е отхвърлена.

В жалбата се правят оплаквания за неправилно и непълно установена фактическа обстановка, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на оспореното решение. Иска се съдът да отмени решението и да върне преписката на органа със задължителни указания по приложението на закона. Представят се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата, като излага доводи за липса на основания за оспорване на решението. Представя преписката по проведеното пред него производство, както и изисканите от съда допълнителни доказателства.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на разглежданата от съда жалба. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.84 ал.2 от ЗУБ от лице, което е адресат на оспореното решение и има правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Във връзка с предмета на делото следва да се има предвид разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Преписката е представена в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК.

Производството по предоставяне на международна закрила е започнало въз основа на подадена от Жаринов молба-форма за предоставяне на статут вх. № РД 09-4682/09.12.2022г. на ДАБ, както и подробно обоснована молба за международна закрила вх. № РД 09-4629/06.12.2022г. Съставен е регистрационен лист за лицето вх. № УП 21987/09.12.2022г. и на същата дата му е връчена покана за явяване в ДАБ при МС, РПЦ София за провеждане на интервю на 16.12.2022г.

Данните относно личния, обществения и имуществения статус на потърсилото закрила лице са събрани от органа чрез проведеното интервю (с участие на преводач), за което е съставен и приложен по преписката протокол рег. № УП 21987/16.12.2022г., както и въз основа на събрани допълнителни доказателства, описани по-долу.

Жаринов е руски гражданин, без друго гражданство, роден на [дата]. в СССР (сега Руска Федерация), Московска област, [населено място], етнически руснак, неженен, определящ се като християнин-протестант, юрист. В тази връзка е представен издаден от Р. паспорт № 72 7819974, с дата на валидност до 01.03.2024г. Има майка и други близки роднини в Р.. Няма близки роднини в държави от ЕС. Не е членувал и не е бил активист на политическа партия или организация, нито член на въоръжена групировка или паравоенно формирование. Сочи се липса на преследване и др. под., основани на етническа и верска принадлежност, професионален и семеен статут. По-нататък Жаринов се самоопределя като хомосексуален мъж, във връзка с което излага данни, индициращи основания за предоставяне на международна закрила.

Жаринов е напуснал Р. на 27.09.2022г. със самолет за Турция, с транзитно кацане в Баку, Азербайджан. От Турция в България Жаринов пристигнал с автобус на 29.09.2022г. Влизането в България е осъществено въз основа на валидна туристическа виза, издадена във връзка с обстоятелството, че лицето имало имот в страната.

В периода преди напускането на Р. Ж. работил [рег. номер] 2017 година като юрист в посолството на САЩ в Москва, която работа напуснал по заявено собствено желание. Във връзка с тези обстоятелства, които са били обосновано приети за недоказани от ответника при издаването на оспореното решение, пред съда е представено копие от трудова книжка № 8386472, което не е било оспорено от ответната страна. Затова съдът приема за установени данните за така полагания труд, изложени в интервюто на лицето.

Относно причините за напускането на работата в посолството Жаринов е посочил, че е бил многократно пресрещан пред дома си от агенти на службите за сигурност на Р. и е било изисквано от него сътрудничество срещу посланика, което Жаринов отказвал. Агентите го заплашвали, че ако не сътрудничи ще разкрият сексуалната му ориентация, и след това ще започнат срещу него наказателни производства. Тъй като с времето натискът се увеличил Жаринов решил и напуснал работата си в чуждото посолство. След 2017г. и до напускането си на страната през 2022г. Жаринов работил като преводач без постоянна работа при определен работодател. След като напуснал работата си в посолството на САЩ заплахите от агенти на службите за сигурност на Р. спрели и не били възобновени до напускането му на страната.

Жаринов изрично е посочил в интервюто, че никога не се е представял под фалшива самоличност.

Молбата за предоставяне на закрила Жаринов мотивира с две групи обстоятелства – отказът му да участва във войната на Р. срещу Украйна и обществено заявената сексуална ориентация, въз основа на които обстоятелства лицето очаква спрямо себе си преследване и/или тежки посегателства при евентуалното му завръщане в Р..

Жалбоподателят изрично заявява в интервюто си, че напускането на Р. е извършено от него с един основен мотив – да избегне мобилизацията и наказателното преследване във връзка с това, че не желае да бъде мобилизиран. Жаринов не е имал призовка за явяване на военна служба. Не е имал представа колко дълго ще продължи мобилизацията и кога ще приключи. Сочи, че е имал твърдо мнение срещу политиката на властите за провеждане на тази война и не приемал да бъде мобилизиран и заставен да воюва. Липсват посочени и представени доказателства Жаринов да е оповестявал в обществото такава позиция преди пристигането си в България, нито да е бил преследван за такива изразени убеждения.

Във връзка с обсъждания в мотивите на решението отказ на жалбоподателя да бъде мобилизиран следва да се отбележи, че на практика такъв отказ не е налице, тъй като Жаринов никога не е бил поканен по надлежния ред да встъпи на служба в армията, осъществяваща международната агресия. Изложените опасения са насочени към това, че при връщането в Р. на жалбоподателя би могло да се наложи да направи такъв отказ, в следствие на което би могъл да бъде преследван от властите.

Във връзка с войната на Р. срещу Украйна, при решаването на случая органът обосновано, въз основа на приложените справки, е приел за установени безспорните между страните обстоятелства, че тази война е започната от Р. преди напускането и от страна на търсещото закрила лице и продължава, както и че провеждането на тази война се свързва с извършване на множество военни престъпления от режима, осъществяващ политическата власт в страната-агресор, т.е. в Р..

Данните относно военната служба в РФ са събрани от приложената към преписката справка вх. № ЦУ-1415/19.09.2023г. на дирекция Международна дейност на ДАБ при МС. Данните като цяло се потвърждават и актуализират от представената пред съда справка вх. № ЦУ-452/23.01.2024г.

Установява се от справките, че съгласно руското законодателство в Р. за изпълнение на наборна военна служба войници се набират два пъти годишно – от 01.04. до 15.07. и от 01.10. до 31.12. на текущата година. През посочените периоди на служба могат да бъдат призовани всички мъже на възраст между 18 и 27 години, които нямат здравословни проблеми или неизтърпяни присъди. Наборната военна служба е с продължителност 12 месеца и след изтичането и войниците могат да бъдат причислени към резерва на страната.

На 31.03.2022г. е издаден указ на президента на Р. Ф. за мобилизиране на 134 500 нови наборници в армията, като част от пролетния годишен набор. Във връзка с този указ Министерство на отбраната на РФ е оповестило уточнение, че дейността на привлечените в армията лица няма да имат общо с войната в Украйна, както и че нито един от повиканите няма да бъде изпратен в „горещи точки“.

На 28.05.2022г. е подписан закон от президента на Р. Ф., премахващ горната възрастова граница за мобилизиране в армията.

На 21.09.2022г. РФ обявява частична мобилизация на 300 000 новобранци, която е с обявена за приключила в края на м.ноември 2022г.

На 30.03.2023г. е издаден указ на президента на Р. Ф. за мобилизиране на 147 000 нови наборници в армията и за освобождаване от армията на войниците, моряците, сержантите и старшините, чийто срок на военна служба е изтекъл. Във връзка с този набор е направено официално изявление от ръководителя на Комисията по отбрана на Държавната дума на РФ, че наборниците по указа няма да бъдат изпращани на служба в Донецка и Луганска народни републики, както и в Херсонска и Запорожка област.

Обосновано е прието за установено от органа, че не са налице данни за включване на наборни военнослужещи във войските, чрез които се осъществява инвазията в Украйна. Данните относно състава на използваните за тези цели военни части сочат професионални и договорни войници, състав от охранителни и военни частни структури, вербувани наемници и доброволци от анексираните към РФ украински територии. Посочено е в справката, че руските военни служби се съсредоточават в привличането на професионални войници. При тези данни следва да се оценя и обстоятелството, че частичната мобилизация, обявена м.септември 2022г., във връзка с която жалбоподателят търси закрила, е обявена за приключила, без призоваването му.

Втората група обстоятелства, с които е мотивирано искането на чужденеца за предоставяне на закрила, касаят заявената негова сексуална ориентация.

Жаринов определя себе си като хомосексуален мъж. Осъзнал това обстоятелство още в детските си години. Продължителни връзки е имал последователно с двама мъже-партньори. Актуалната му връзка е със съжителя му И. С. Л., руски гражданин, [възраст], неженен, неосъждан, с висше образование. Служебно е известно на съда, че Луценко също е подал молба за закрила, по която е постановен отказ и е налице друго висящо дело в А. съд Бургас по оспорване на отказа. По настоящото дело Луценко е разпитан като свидетел, а Жаринов е разпитан като свидетел по делото на Луценко.

Жаринов и Луценко се запознали през 2021г. като участници в конкурс за титлата „Мистър Кожа“ в РФ. Малко по-късно, в края на 2021г., се сближили и заживели заедно в дома на Жаринов. След провеждането на конкурса и във връзка със спечелената титла, двамата имали обществена активност като съжителстваща еднополова двойка – давали интервюта в специализирани западни електронни медии, поддържали свой канал в Телеграм с наименование „MLC 18+“. Така, според жалбоподателя, станали обществено известни. Дори получили анонимна заплаха в Телеграм канала си.

След пристигането си в България заживели заедно в притежавано от Жаринов жилище на посочения при регистрацията му в ДАБ адрес. Научили, че в РФ текат процеси по съществено изменение на законодателството, насочено към забрана на публичните прояви на хомосексуалност и привличане към наказателна отговорност на лицата, имащи такива прояви.

В интервюто си Жаринов сочи, че през 2015 или 2016 година, когато живеел в РФ и бил в съжителство с предходния си приятел А. Р., на излизане от ресторант на 14 февруари, бил нападнат от четири човека, които го набили и обиждали заради хомосексуалността му. Побоят бил лек и не се наложило посещение на болнично заведение. За инцидента Жаринов не съобщил в полицията, тъй като в тази институция не били настроени приятелски спрямо такива като него.

Като доказателства по делото са приложени интервю с жалбоподателя и съжителя му, със снимки, публикувано в електронно списание Мистър Б Уингс (Mister B wings); интервю с жалбоподателя и съжителя му, публикувано в електронно списание Сираинер (Sirainer); снимка от видео с жалбоподателя и съжителя му, при участието им в конкурса М. К., Р. 2021г., публикувано във видео канал Ю Тюб. Приложени са и разпечатки от канал в Телеграм.

Всички тези активности са свързани с две лица от мъжки пол, които по начин на оформяне на външността си приличат на Жаринов и Луценко (доколкото материалите са с приложени снимки), но тези лица са представени като „Дом ъф Пигланд“ и „Мастър Маркус“. По делото не са представени достоверни доказателства, че двата псевдонима се ползват от лица, идентични с Жаринов и Луценко. Такива данни се съдържат единствено в показанията на св.Луценко, но предвид декларираните специфични отношения с жалбоподателя и интереса от снабдяване с основание за легално пребиваване в България, съдът счита показанията в тази им част за недостоверни, поради заинтересованост на свидетеля. В тази връзка съдът отбелязва, че в интервюто си Жаринов изрично е заявил, че никога не се е представял под друга самоличност. Затова съдът приема, че идентичността между „Дом ъф Пигланд“ и „Мастър Маркус“ от една страна и Жаринов и Луценко от друга, не е несъмнена.

Липсват събрани по делото доказателства Жаринов да е имал реална (извън интернет) обществена активност, касаеща отношения с други членове на ЛГБТ обществото в РФ или отношения във връзка със защита и развитието на правата на тази общност. С изключение на твърдяната връзка с Луценко, липсват доказателства Жаринов да е поддържал някакви социални контакти с руски граждани с нетрадиционна сексуална ориентация преди напускането на РФ, както и след това.

Данните за страната на произход на потърсилото закрила лице, във връзка с втората група обстоятелства, въз основа на които се иска закрилата, са били частично събрани преди издаването на решението отново чрез общите данни на справка вх. № ЦУ-1415/19.09.2023г., касаещи свободата на словото, мисълта, съвестта, политическите, сексуални убеждения и др. в РФ. В периода след съставянето на тази справка и преди издаването на оспореното по настоящото дело решение са настъпили значими за решаването на случая обстоятелства, които не са били взети предвид – съществено изменение на законодателството и прието решение на Върховния съд на РФ, с което „международното ЛГБТ движение“ е обявено за екстремистко. Тези изменения в правния статус на ЛГБТ хората (за какъвто се самоопределя и жалбоподателя) променят значително в негативен план реалните обществени отношения в РФ, както и въздействието на органите на властта върху тях. Такива данни се съдържат в изисканите от съда и приложени като доказателства по делото справки № ЦУ-458/24.01.2024г. и № ЦУ-1130/17.04.2024г. Следва да се отбележи, че справките са с дати след издаването на решението, но касаят събития, осъществили се преди това.

Като доказателство по преписката е приложено писмо рег. № УП21987/14.12.2022г. от ДАБ до директора на Специализирана дирекция „М“ на ДАНС, с което се уведомява адресата относно подадената от Жаринов молба за предоставяне на закрила. Посочени са личните данни на Жаринов, както и обстоятелството, че е пристигнал в страната „на самоход“. Позовавайки се на чл.58 ал.10 от ЗУБ, длъжностното лице от ДАБ е поискало писмено становище по молбата на Жаринов.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи.

Оспореното решение е издадено в рамките на производство по общия ред на основание чл.68 ал.1 т.1 и сл. от ЗУБ от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, съгласно предоставените му правомощия по чл.75 от ЗУБ. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Обжалваното решение е издадено в предвидената от законодателя писмена форма, като то е мотивирано, с оглед изложените в него фактически и правни основания. Съобразно нормата на чл.73 от ЗУБ, първо е извършена преценка за предоставяне на статут на бежанец и след като е прието, че не са налице основанията за това е разгледана необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

Съгласно чл.1 ал.2 от ЗУБ закрилата, която Република България предоставя на чужденци включва убежище, международна закрила и временна закрила. Според чл.1а ал.2 от ЗУБ международна закрила се предоставя по силата на Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28.07.1951г., и Протокола за статута на бежанците от 1967г., ратифицирани със закон (обн., ДВ, бр.36 от 1992 г.; доп., бр.30 от 1993г.) (ДВ, бр.88 от 1993г.), на международни актове по защита правата на човека и на този закон и включва статут на бежанец и хуманитарен статут.

Основанията за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, като наличието и основателността на опасенията на кандидата за закрила, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

Съгласно чл.8 ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според дефиницията, дадена в чл.8 ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като в ал.5 на същия член законодателят е регламентирал действията, които могат да се квалифицират като преследване. Сред тях са правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин (т. 2), наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни по т.3, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл.12 ал.1 т.1-3 от ЗУБ.

В настоящия случай правилно и обосновано органът е приел, че по отношение на Жаринов не се установява преследване или реална опасност от такова поради отказ да бъде отбита военна служба, която би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл.12 ал.1 т.1-3 от ЗУБ. Не са установени и обстоятелства за очаквана мобилизация и изпращане на лицето да воюва на страната на агресора във войната в Украйна при евентуалното завръщане на жалбоподателя в РФ.

Изводите на органа за липсата на основателни опасения от преследване, основано на принадлежност към определена социална група, са неправилни. Те съответстват на събраните по преписката доказателства и изглеждат обосновани, но самата преписка не е била попълнена с необходимите доказателства. Този пропуск представлява съществено процесуално нарушение по чл.9 ал.2, чл.35 и чл.36 от АПК, които изискват процесуална активност на органа за събиране на необходимите доказателства и изясняване на всички значими обстоятелства преди издаването на акта. Както бе посочено по-горе, в конкретния случай преди издаването на оспореното решение са настъпили съществени изменения на условията на страната на произход на търсещото закрила лице. Както приетото през есента на 2023г. ново рестриктивно законодателство в РФ по разглежданите въпроси, така и постановеното от Върховния съд на РФ решение в тази насока са били широко обсъждани в обществените медии в България и са били общоизвестни, съответно известни на решаващия орган. Затова съдът приема, че преди решаването на преписката ответникът е бил длъжен на основание посочените по-горе разпоредби на АПК да събере необходимите актуални доказателства и да съобрази с тях фактическите си констатации и произтичащите от последните правни изводи.

Налице е и друго съществено нарушение, довело до издаване на решението без да са изяснени съществени обстоятелства по случая. Съгласно чл.58 ал.10 от ЗУБ при получаване на молба за предоставяне на закрила компетентните органи задължително изискват писмено становище на Държавна агенция "Национална сигурност", което се взема предвид при произнасяне в производството по общия ред. Както бе посочено по-горе, по образуваната преписка е било единствено съставено писмо до ДАНС за становище по молбата за закрила на Жаринов. Независимо от това органът е пристъпил към решаване на преписката без да провери зали писмото реално е стигнало до компетентните длъжностни лица в ДАНС и дали липсата на становище се дължи на нежеланието на ДАНС да изпълни законовото си задължение или на други причини. Това е следвало да се изясни, тъй като процедурата касае интереси от особена важност, т.е. националната сигурност. В случая не може да се приложи правилото на чл.53 ал.4 от АПК, съгласно която ако в определения срок мнението (на ДАНС) не бъде съобщено, актът се издава без него, тъй като липсват доказателства по преписката, че такова мнение реално е било поискано.

Горните пропуски се квалифицират от съда като съществени процесуални нарушения, тъй като събирането на посочените доказателства и изясняването на обстоятелствата би могло да обоснове различни крайни правни изводи при решаването на преписката. Налице са основания за оспорване по чл.146 т.3 и 4 от АПК.

Жалбата е основателна, поради което на основание чл.172 ал.2 от АПК оспорваното решение следва да се отмени, като на основание чл.173 ал.2 от АПК преписката се върне на ответника за ново произнасяне, при съобразяване с тълкуването и прилагането на закона, изложено по-горе в мотивите на съдебното решение.

Мотивиран от изложеното А. съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Н. А. Ж., ЛНЧ:**********, руски гражданин, роден на [дата]. в Московска област, Р., с паспорт № 72 7819974, с регистриран адрес [населено място], к.к.Слънчев бряг 8240, к-с Д. Б. № 34, вх.2 ет.3, ап.5В, решение № 22610/28.12.2023г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което молбата на Жаринов за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут е отхвърлена.

В. П. на председателя на Държавна агенция за бежанците за ново разглеждане и произнасяне, при съобразяване с тълкуването и прилагането на закона, изложено по-горе в мотивите на съдебното решение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез А. съд Бургас, в 14-дневен срок от съобщението.