Р Е Ш
Е Н И Е
№260038
гр.
Шумен, 08.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.ХаджиИ.
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря Т.Кавърджикова, като разгледа докладваното
от съдия .Хаджииванова в.гр.дело №224 по
описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение
№81 от 12.03.2020г. по гр.д.№1397/2019г. на НПРС, е признато за установено спрямо
ответниците Д.Е.М. и Б.М.М., че ищецът О.Е.М. е собственик по наследство от
общия наследодател М.М. Т., поч. на 14.07.1969 г. в с. Б., обл. Ш., на 1/8ид.ч.
от следния недвижим имот, находящ се в землището на с. Г., обл. Ш.,
представляващ: поземлен имот с идентификатор 18188.17.5, местност „*“, площ
19004 кв.м, категория на земята четвърта, трайно предназначение на територията
– земеделска, начин на трайно ползване - нива, при съседи: 18188.17.14,
18188.17.13, 18188.17.7, 18188.17.11, 18188.16.45 и 18188.17.4. Отменен е, на
основание чл.537 ал.2 от ГПК, нотариалният акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давност и наследство №, том дело /2015 г. на нотариус №*, за
размера от 1/8 идеална част. Присъдени
са и следващите се разноски.
Недоволни от така постановеното
решение останали ответниците Д.Е.М. и Б.М.М., които го обжалват изцяло. Сочат, че същото се явявало неправилно, тъй като било
постановено в нарушение на материалния закон и в разрез със събраните по делото
доказателства, респ. погрешната им интерпретация. Съдът не съобразил своите
правни изводи с приетото от него за установено и доказано фактическо положение,
сочещо на наличие на придобивна давност, на която се позовавали. От 1995г., когато земята била възстановена на
наследниците на М. Т. до 2009г., жалбоподателите лично обработвали нивата, като
я засявали с различни селскостопански култури и
прибирали плодовете. Не били заплащали наем или арендни вноски, тъй като
я владeли за себе си. През стопанските
2009/2010г., 2010/2011г., 2011/2012г., 2012/2013г. ответникът отдавал имотите
под наем на свид.К.М., а през следващите 2013г., 2014г., 2015г. бил сключил
договори за отдаване под наем на процесните земи със съпругата си, съответно
през следващите години 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г. сключил
едногодишни договори за наем с „АЗИС-2016“ООД-с.Г., които действия сочели на
явно, необзепокоявано и непрекъснато упражняване на фактическата власт от
ответниците за период 1997г. до датата на снабдяването им с нотариален акт.
Предвид това и следвало да се приеме, че правото на собственост било придобито от тях,
като владението им се осъществявало почти десет години преди откриване на
наследството на Е.М. и е продължило след неговата смърт. Сочат също, че след
заминаването на ищеца за РТурция през 1989г. до 2018г. , последният не проявил
интерес относно процесния недвижим имот, нито бил демонстрирал претенции за
наследствения си дял. Същият бил наясно с действията на родителите си, които
приживе били дали имотите на ответниците да ги ползват, стопанисват и владеят,
както намерят за добре. Жалбоподателите излагат също, че било достатъчно само,
че са демонстрирали явно и по отношение на всички намерението си да своят
своята част на невладеещия собственик и да придобият правото на собственост
върху тази част по давност, тъй като в случая между страните процесът на узнаване и възприемане на обективиране
намерението да владеят частта на ищеца за себе си, не можел да бъде обективно
осъществен. Молят съдът да отмени решението и вместо него постанови друго, с
което заявената установителна претенция бъде изцяло отхвърлена.
Въззиваемият
взема становище по неоснователността на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският
окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на
страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:
Ищецът
О.Е.М. и първият ответник Д.Е.М. са
братя, единствени наследници, низходящи от първа степен на Е.М.М., поч на 14.03.2007г. и съпругата му З.И.
М., поч. на 15.03.2009г./удостоверение за наследници
№ГР-30-35-172/05.08.2019г./. Не е спорно между страните, а и от събраните по
делото доказателства се установява, че Е.М.М., заедно с Р.М. И., Ю.М.М.и М.М.М.ови,
са наследници на М.М.Т. – поч. на 14.07.1969 г. в с. Б., обл. Ш. и А.Ю.М.–
съпруга, поч. през 2009 г. в РТурция/удостоверение за наследници
№ГР-30-43/15.04.2014г./.
С решение №0005/13.02.1995 г. на ПК–гр.
Каолиново, на наследниците на М. М.Т. е възстановено правото на собственост
върху два земеделски имота, находящи се в землището на с. Г., обл. Ш.ска,
съгласно плана за земеразделяне, а именно: 1/нива с площ от 19дка, ІV кат., в
местността „*“, представляваща имот и 017005 по плана за земеразделяне, а
съглассно КК, представляващ поземлен имот с идентификатор 18188.17.5, трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване - нива, при съседи: 18188.17.14,
18188.17.13, 18188.17.7, 18188.17.11, 18188.16.45 и 18188.17.4.; и 2/нива от 4,
993дка, ІV кат., в местността „*“, представляваща имот №040005 по плана за
земеразделяне, при съответните граници. Видно от отразеното в решение, същото е
издадено по преписка №4Д от 12.09.1991г. със заявител Е.М. М..
Съгласно отразеното в нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство №,
том дело /2015 г. на нотариус с №*, на 03.11.2015г.,ответникът бил признат
за собственик по давностно владение и наследство на горепосочения
имот-нива с площ от 19004кв.м. с идентификатор
18188.17.5. Видно от протокол от 03.11.2015г. пред нотариуса се явили
трима свидетели/С.Я., Н.Х.и Д.О./, които заявили, че в период повече от 10
години ответникът владее процесния имот като свой, без претенции от страна на
други лица.
Не се спори между страните по делото,че
двамата ответници Д.Е.М. и Б.М.М. са
съпрузи.
По делото са представени 6 бр. договори
за наем, по силата на които ответникът е отдал за временно палзване процесната
нива на К.М. през стопанската 2009/2010г., на съпругата си през 2014 г и 2015
г. и на „Азис-2016“ ООД през 2016г.,
2017г. и 2018г..
От
показанията на свидетелите и на двете страни се установява, че до
смъртта на наследодателите Е. и З.М.през 2007г., съответно 2009г., ответниците
са живели в едно домакинство с тях. Ищецът през 1989г. се изселил в РТурция,
където живее и до настоящия момент. След снабдяване с български документи през
2000г., започнал епизодично да си идва в България.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Заявена е претенция с право основание чл.124
от ГПК – ищецът претендира да бъде признато за установено, че се явява
собственик на 1/8ид.ч. от процесния имот.
Ищецът излага конкретен юридически факт, въз основа на които се
легитимира като собственик на сочените идеални части от процесния имот –
наследствено правоприемство от наследодателя М. М.Т. и съпругата му А.Ю.М.,
съответно от баща си Е. М. М./син на
първите двама/ и .майка си З.И. М..
По делото се установи, а е и безспорно между страните, че ищецът е
наследник по закон на Е.М.М. и З.И. М./негови родители/, съответно Е.М. е син
на М.Т. и А.М.ова, както и че на наследниците на Т. е било възстановено правото на собственост
върху процесната нива от 19004кв.м.. Решението
на ПК е позитивно такова и по чл.27 от ППЗСПЗЗ , възстановяващо собственост
върху индивидуално определени имоти от влезлия в сила план за земеразделяне, и е
годно основание за придобиване собствеността върху възстановената земя по
смисъла на чл.77 от ЗС. Предвид това и
с оглед разпоредбата на чл.5 и чл.9 от ЗН, след смъртта на наследодателя Т.,
съответно на неговата съпруга, общо 1/4ид.ч.
от имота е преминала в патримониума на сина му Е.М., а след смъртта на
последния и след това на съпругата му, 1/8ид.ч. е преминала в патримониума на
ищеца и 1/8ид.ч. в патримониума на ответника, по наследство.
Ответниците оспорват правото на собственост на ищеца твърдейки, че
се явявали собственици на целия имот по силата на осъществено давностно
владение от 1995г. до 2015г., за което са се снабдили и с констативен
нотариален акт №, том дело /2015 г. на нотариус с №*.
С ТР№11/2012г. на ОСГК е даден отговор на
въпроса чия е доказателствената тежест при оспорване на констативен нотариален акт,
издаден при обстоятелствена проверка, като е посочено, че констативният
нотариален акт по чл.587 от ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за
третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице
е собственик на имота . Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен
спор, то нотариалният акт по чл.587 от ГПК може да бъде оспорван от всяко лице,
което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик, като
оспорването може да се изразява както в доказване на свои права,
противопоставими на тези на титуляра, така и опровергаване на фактите,
обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото
право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта.
Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на
правото на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за
собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от
нотариуса право, а когато и двете страни в правния спор легитимират правото си на собственост с
нотариални актове, то разпределението на доказателствената тежест се извършва
по правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна следва да докаже своето
право., т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от
нотариуса придобивно основание.
Тъй като в настоящия случай и двете страни
се легитимират с надлежни документи за правото си на собственост касателно
процесните идеални части - ищецът с решение на ПК на своя наследодател/влязлото
в сила решение има силата на
констативен нотариален акт за собственост върху имота/., а ответниците с
констативния нотариален акт за придобиване на имота по давност, то всяка от тях
трябва да докаже фактическия състав на съответното придобивно основание.
Не е спорно между страните, че на наследниците
на праводателя М. Т. е възстановено
правото на собственост върху процесната нива. Това право, съгласно наследствените
му права е преминало в патримониума на ищеца след смъртта на баща му/през
2007г./ и майка му/2009г./.
Относно
соченото от ответниците основание: С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност
и наследство №, том дело /2015 г. на нотариус с №*, първият ответник бил признат за собственик на имота по давност и наследство,
на 03.11.2015г.. Предвид това и страната, позоваваща се на соченото
основание-ответната, следва да докаже изтекла в нейна полза придобивна давност.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на
собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение
в продължение на десет години. За придобиване по давност е необходимо да бъде
установено владение върху конкретен имот, като същото следва да отговаря на
определени условия - да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя.
В настоящия случай надлежни доказателства досежно наличието на всички
изискуеми предпоставки не бЯ. ангажирани.
Не е спорно между страните, че праводателят им Е.М. е придобил правото
на собственост върху съответна идеална част-1/4ид.ч. от процесния имот по
наследство от своя баща М. Т.. Установи се също, че в периода 1995г.-до 2007г.,
съответно 2009г. ответникът и съпругата
му са живели заедно с Е.М. и З.М. /родителите на първия/ в едно домакинство, в
жилището на последните в с.Г., Ш.обл., като процесната нива, находяща се в землищено
на същото село, е била обработвана или след 2009г. предоставяна за обработване
от Д.М. на други лица, до датата на завеждане на настоящата искова молба. Т.е.,
през правнорелевантния период фактическа власт върху нивата, включително и по отношение на
спорните 1/8ид.ч. безспорно е била осъществявана от Е.М. и съпругата му.
Не се установи обаче, фактическата
власт да е осъществявана при наличието на намерение за своене имота на
наследодателя Е.М., а след смъртта му и такова
намерение да е манифектирано по отношение частите на съпругата му и на ищеца О.Е.М..
По делото не се събраха доказателства
за извършени от Д.М. и съпругата му Б.М. спрямо праводателя на страните Е.М.
действия, сочещи намерение да своят имота.
Обстоятелството, че ответникът и
съпругата му живели в едно домакинство с Е.М. и го обгрижвали особено
последната година преди смъртта му,,когато бил болен, не може да обуслови
извод, че последните осъществявали фактическа власт върху имота още от 1995г.,
с намерение да го своят. Такъв извод не
налага и обстоятеството, че ответникът обработвал нивата. Самите свидетели на
ответната страна заявяват, че спорният имот бил на бащата на страните/свид.С.О.:
“За имотите знам, че са наследствени, оставени от бащата на Д. и О.“…“Тази
голяма нива е на името на баща им-на Д. и на О.“/, че последният бил възрастен
и затова го обработвал сина Д./свид.К.Ч./. Напълно естествено е, когато син
живее в едно домакинство с родителите си, той да обработва имотите на
последните, или да има някакво разпределение на работата, ако единият се грижи
за двора или животните, друг да обработва земите. Още повече, че към
правнорелевантния период Е.М. вече е бил в пенсионна възраст. С оглед
родствената връзка помежду им/баща и син/, обстоятелството, че живеят в едно
домакинство, както и възрастта на бащата, фактът, че последният е допускал синът
си – ответникът Д.Е. да обработва нивата, не налага извод , че последният е осъществявал
фактическа власт върху имота с намерение да го свои изцяло за себе си. Ответниците
не излагат твърдения и не ангажират доказателства за конкретни действия, чрез
които отричат правата на собственика-наследодателя Е.М.. Сам ответникът в исковата
молба сочи, че имотът бил на баща му, който му го отстъпил да го ползва и
стопанисва. Свидетелят Д.О. също заявява, че преди смъртта си Е.М. му казал, че
наследството му ще остане за Д./т.е. не би могло да се приеме, че същият е
отстъпил владението, собствеността върху процесния имот на сина си още през
1995г./.Ответникът и едва след смъртта на баща си, съответно майка си, е
започнал да отдава земите под наем. Т.е., липсват доказателства, ответниците да са
извършвали действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота, съответно
процесната 1/8ид.ч., за периода от 1995г. до 2007г. до смъртта на Е.М.. Самите те са се снабдили с констативен
нотариален акт, с който им е признато правото на собственост върху процесния
имот не само по давност, но и по наследство.
Само за прецизност следва да се посочи, и че с
оглед нормата на ал. 2 на чл. 5 от
ЗВСОНИ , едва след 21.11.1996 г., придобивната давност е допустим способ за
придобиване на вещни права върху реституирани имоти, включително и такива по
ЗСПЗЗ, т.е. за периода 1995г.-21.11.1996г. изтекъл срок, не би могъл да послужи за придобиване
на имот по давност.
Не да ангажирани надлежни доказателства и че след смъртта на праводателя
Е.М., са демонстрирали спрямо З.М.,
съответно спрямо ищеца, като съсобственици
, намерението да владеят идеалните им части за себе си.
Съгласно трайната съдебна практика/ТР №1/2012г. на ОСГК/ възможно е съсобственик, който упражнява фактическа
власт върху чуждите идеални части да превърне с едностранни действия държането
им във владение, но ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, при спор за
собственост той следва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал
спрямо останалите съсобственици намерението
да владее техните идеални части за себе си. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по
явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор
за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с
намерение да ги вои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва
да се анифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им
и становяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.
По
делото не се събраха доказателства за извършени от Д.Е.М. и съпругата му действия през 2009г. /десет
години преди завеждане на исковата молба/ или по-рано, обективиращи спрямо майка
му, или братът му О.Е.М., като съсобственици, намерението да владеят идеалните им
части за себе си.
Не се установи, ответниците да са заявявали, че нивата е изцяло тяхна.
Съдът намира за недоказани твърденията на ответниците, че била налице предварителна уговорка между
ответниците и наследодателите, като едновременно с това да им е предадено и владението. Само един свидетел-Д.О.
сочи, и то за бъдещо намерение на наследодателя да остави наследството си на
ответника Д.Е., но не свидетелстват за наличие на уговорка между наследодателите
и ответниците да им предадат още приживе владението на притежаваните от тях ниви.
Свидетелят К.М. излага за направено пред него изявление от страна на майката З.М.,
но същото е било само по отношение на къщата, в която са живели ответниците и
праводателите.Установяването на фактите, обуславящи основателността на
правоизключващо възражение, каквото е посоченото, следва да бъде извършено чрез
пълно и пряко доказване, каквото в случая от страна на ответниците не бе
проведено.
Действително, съгласно приетото в
ТР№1/2012г. на ОСГК, действията по промяна на намерението следва да са доведени
до знанието на останалите съсобственици, освен ако това е обективно невъзможно,
като разгледаните в практиката хипотези са: ако невладеещият собственик е с
неизвестно местожителство, напуснал е пределите на страната преди години, не се
е завръщал и не е проявавал никакъв интерес към съсобствения имот. В случая
тази хипотеза не е налице. Ищецът и ответникът са братя. Вярно е, че от 1989г.
ищецът със семейството си живее в РТурция, но местожителството му е добре
известно на ответниците. От 1989г. и до 2000г.
ищецът не се е завръщал в страната по обективни причини-липса на български
документи за самоличност, но съпругата му е идвала, а и родителите му са му
гостували/в този период и последните са владяли процесния имот, съответно
процесните идеални части/. След 2000г. същият се е завръщла епизодично, включително две седмици преди смъртта на баща
си, на погребението на последния през 2007г., през 2009г. на погребението на
майка си, а и след това. Свидетелят на ответната
страна К.М. заяви, че също е гостувал на ищеца в РТурция, а свид.Д.О. заяви, че
ответникът не гостувал на брат си, но съпругата му-втората ответница е
гостувала.Т.е. не би могло да се приеме,
че сме изправени пред хипотеза на неизвестно местожителство на ищеца за
ответниците, за да не е необходимо
манифестиране на завладяването и на неговата част. Състоянието на обективна невъзможност е изключение
и поради това не следва да се прилага разширително, като то се отнася само за
случаи, при които съсобствениците или изобщо не се познават, или между тях не
съществуват никакви отношения, поради трайна отдалеченост във времето и
разстоянието.
Следва да се посочи, и че ползването изцяло на дворното място, за което
свидетелстват свидетелите и на ответната и на ищцовата страна, също не сочи на
такова намерение. Неупражняването на права от страна на съсобственика само по
себе си не би могло да има за последица изгубване на тези права, тъй като
вещното право не се погасява с факта на неупражняването му. Притежателят на
съответното вещно право би могъл да го
изгуби само ако трето лице придобие същото право по силата на предвиден в
закона правен способ, каквато хипотеза в случая не е налице.
Що се касае до твърдението на ответниците,
че от 2009г. отдалави имота под наем и ответникът не бил предявявал претенции
досежно заплащания наем, то това
обстоятелство не рефлектира върху извода на съда, че ответниците не са придобили
процесните идеални части от имота по давност. Няма пречка един от съсобствениците
да отдава имота под наем и сключването на такъв договор само по себе си не
установява намерение за своене. Още повече, че ищецът със семейството си живее
в РТурция. Управителните действия, включително сключването на облигационни
договори по повод ползването, не съставляват такива, които да отричат правата
на съсобственика от чието име е установено материално държане на вещта.Не се
установи ищецът да е претендирал от ответниците заплащане на част от наемната
цена, съобразно наследствения му дял и ответниците да са му отказали, който
отказ би съставлявал действие по манифестиране
завладяването на неговата идеална част.
Предвид изложеното съдът
намира, че ответниците не са придобили идеалните части, собственост на ищеца по
давност. Ето защо и последният се явява собственик общо на
1/8ид.ч.. от процесния имот, поради което и заявената установителна
претенция следва да бъдат уважени в сочения размер. Като последица от
уважаването на установителната претенция, нотариалният акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност и наследство №, том дело /2015 г. на
нотариус №*, следва да бъде отменен в частта, с която Д.Е.М. е признат за
собственик на 1/8ид.ч. от имота.
Първоинстанционното решение се явява
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, в тежест на
жалбоподателите следва да бъдат
възложени направените от въззиваемия О.Е.М.
разноски.
Водим от горното и на основание чл.272
от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №81 от 12.03.2020г. по гр.д.№1397/2019г.
на НПРС.
ОСЪЖДА
Д.Е.М. с ЕГН********** и Б.М.М. с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***
чрез адв.Н.И.при ШАК, да заплатят на О. Е.М.с ЕГН********** ***, съдебен адрес:***,
чруз адв.Т.М. при ШАК, деловодни разноски за настоящата инстанция в
размер на 300лв..
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.