№ 372
гр. П., 29.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
Административно наказателно дело № 20231230200185 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. В. Т., ЕГН ********** от /населено място/,
със съгласието на неговия баща В. Д. Т., ЕГН **********, против
Наказателно постановление (НП) № 23-0314-000065 от 17.02.2023 година на
Началник на РУ - П. към ОДМВР - Б., с което на жалбоподателя за нарушение
на чл. 150 от Закона за движението по пътищата ЗДвП), на основание чл. 177,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Обществено
порицание“, с което е заменено административното наказание „Глоба“. С
жалбата се излагат бланкетни доводи, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и издадено
при съществени процесуални нарушения. Иска се неговата отмяна като се
твърди, че вмененото административно нарушение не е извършено.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява,
последният се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа депозираната жалба. Навежда допълнителни
съображения за незаконосъобразност на атакувания акт, като навежда, че при
съставянето на АУАН и връчване на наказателното постановление липсват
доказателства за присъствие на родителя на непълнолетния нарушител, като
поддържа, че обстоятелството е абсолютна процесуална предпоставка за
законосъобразността на обжалвания акт, както и че наказващият орган е
приложил неправилната материална разпоредба, като е квалифицирал
1
нарушението като такова по чл. 150 от ЗДвП, вместо правилната - чл. 150а от
ЗДвП. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна)
Началника на РУ - П. към ОДМВР - Б., редовно призован, не се явява, не се
представлява. В писмото, с което е изпратена административната преписка е
инкорпорирано становище за правилност на наказателното постановление и
потвърждаването му.
Районна прокуратура – Б., Териториално отделение - П., редовно
призовани, не изпращат представител и не взема становище по жалбата.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи от фактическа страна
следното:
На 02.02.2023 г. около 23:40 часа свидетелите В. К. Т. и Е. Б. К.
изпълнявали служебните си задължения по пътния контрол в Община П. и
били позиционирани на ул. „М.“ в гр. П.. Полицейските служители
установили движение на лек автомобил „Тойота Рав 4“, с рег. № ***,
собственост на Д. Т. от гр. П., в гр. П. по ул. „М.“ с посока на движение от
ресторант „К.“ към ул. „Е.Й.“, като водачът на автомобила не спрял при
подаден сигнал със стоп палка от компетентния орган и продължил
движението си към ул. „Е.Й.“. Изискано е съдействие от оперативния
дежурен в РУ – П., който след извършена справка, установил собственика на
процесния автомобил и неговия адрес. Служителите на реда - свидетелите Т.
и К. посетили адреса, където установили жалбоподателя, дядо му и
собственик на процесния автомобил, баща му и майка му. В процес на
разговор на полицейските служители с установените на място лица, органите
на реда установили, че автомобилът бил управляван от жалбоподателя, като
последният и баща му били поканени в РУ – П. за изясняване на случая. В
хода на извършената проверка е установено, че водачът на автомобила -
жалбоподателят е неправоспособен.
При тези фактически данни, актосъставителят възприел, че на 02.02.2023
г. в 23:40 часа в гр. П. по ул. „М.“ с посока на движение от ресторант „К.“ към
ул. „Е.Й.“, Д. В. Т. управлява лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ***,
собственост на Д. Т. от гр. П., като водачът е неправоспособен. Предвид
констатираното нарушение и в кръга на службата си, на 03.02.2023 г.
свидетелят В. К. Т., на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР Б., РУ - П.,
във връзка с възложените му функции е съставил против жалбоподателя Д. В.
Т. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) Серия GА № 777395. Това процесуално действие актосъставителт е
извършил и с участието на колегата си – свидетеля Е. Б. К.. В изготвения
АУАН актосъставителят сочи, че нарушителят притежава СУМПС №
*********, както и че водачът е неправоспособен, като нарушението е правно
квалифицирано с разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП. АУАН е предявен на
2
жалбоподателя на същата дата - 03.02.2023 година, който бил подписан без
възражения. Срещу така съставения акт в законоустановения 7-дневен срок
не е постъпило писмено възражение.
При съставянето на акта са иззети като доказателства СРМПС №
********* и 2 бр. регистрационни табели с номер Е 2449 МК.
След получаване на образуваната преписка от Началника на РУ - П. към
ОДМВР - Б., на 17.02.2023 г. е издадено обжалваното НП № 23-0314-000065
от 17.052.2023 г. В издадения санкционен акт, от
административнонаказващия орган са възприети изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган – чл. 150 от ЗДвП. На основание
чл. 177, ал. 1, т. 2 от същия закон ЗДвП), на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Обществено порицание“, с което е заменено
административното наказание „Глоба“. Обжалваното наказателно
постановление е връчено на майката на жалбоподателя - В.Ж.Т. на 10.03.2023
г. Възражения относно начина и формата на връчване на наказателното
постановление не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на Началника на РУ към ОДМВР – Б., РУ
П., да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, се доказва от
приетата по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, видно от която последният е бил оправомощен да издава
НП и се явява носител на санкционна власт. АУАН е съставен от компетентно
лице – В. К. Т. на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР Б., РУ П., който
безспорно е длъжностно лице и е компетентен да съставя АУАН за
нарушения по ЗДвП, видно от приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на Министъра на вътрешните работи.
В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани
актосъставителят В. К. Т. и свидетелят по съставянето на акта Е. Б. К..
Свидетелят Т. посочва, че на инкриминираните дата и час установили
движещ се по ул. „М.“ в гр. П. лек автомобил с посока на движение от
ресторант „К.“, като при подаден сигнал със стоп палка, водачът на
автомобила не спрял и избягал, като продължил движението си по ул. „Е.Й.“ и
покрай училище „А.З.“. Уточнява, че собственикът на автомобила и адресът
му били установени след извършена справка, при което посетили адреса на
собственика на автомобила. На място, полицейските служители установили
нарушителя - младо момче и неговите баща, майка и дядо, като свидетелят е
категоричен, че автомобилът бил управляван от младо момче. Т. уточнява, че
установил нарушителя и въз основа на изречената фраза от бащата на
жалбоподателя - „младо момче, прави грешки“, от което възприел, че бащата
признал, че синът му е управлявал автомобила. Жалбоподателят, баща му и
дядо му били поканени в РУ - П., където дали обяснения, жалбоподателят бил
тестван за алкохол и наркотици, като пробите му били отрицателни. В РУ -
П., в присъствието на баща му, били съставени два акта против
3
жалбоподателя - първият за това, че не е спрял на стоп палка и процесният,
въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, за
това, че е неправоспособен водач. Свидетелят допълва, че нарушителят бил
непълнолетен, както и че при справка в системата се установило, че същият
имал свидетел за управление на МПС от категория М - за мотоциклет, но не и
такова за управление на автомобил, тъй като нямал необходимата за това
възраст. Свидетелят К. изнася идентични факти и обстоятелства на
установените от свидетеля Т.. Допълва, че при пристигане на място - на
адреса на собственика на автомобила, установените там лица започнали да
увъртат при отговор на въпроса от страна на полицейските служители кой е
управлявал автомобила, като в последствие, при проведения разговор в
сградата на РУ - П., жалбоподателят признал, че той е управлявал процесния
автомобил и се движил по тези улици, за да избегне полицейския контрол.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, т.к.
намира, че същите са обективни, еднопосочни и непротиворечиви,
кореспондират помежду си и са дадени добросъвестно.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства,
които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и
установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като
последователна и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното наказателно постановление/, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/. Разгледана по същество, съдът излага следните
съображения.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка, относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от
жалбоподателя основания.
Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, в рамките на
правомощията си, съдът обсъди акта първо от формална страна, при което
констатира следното:
В настоящия казус, Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – И.А.Т. – Началник РУ към ОДМВР – Б., РУ П., който
към дата 17.02.2023 г. е бил оправомощен да издава наказателни
постановления, видно от приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно лице –
4
В. К. Т. на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР Б., РУ П., който
безспорно е длъжностно лице и е компетентен да съставя АУАН за
нарушения по ЗДвП, видно от приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на Министъра на вътрешните работи.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“
и срещу какво да се защитава.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на наказателното
постановление само на това основание. Ето защо неоснователно е
твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че не е спазено
изискването на закона, касаещо непълнолетните, тъй като АУАН не е
съставен в присъствието на законен представител на жалбоподателя като
непълнолетно лице, както и че актът не е подписан от родител на нарушителя.
В тази връзка следва да се посочи, че и двамата свидетели са категорични, че
актът, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно
постановление, е съставен в присъствието на бащата на жалбоподателя, както
и че последният е разписал акта в присъствието на своя баща. На следващо
място, изрично в чл. 26, ал. 2 от ЗАНН е посочено, че административно-
наказателно отговорни са и непълнолетните лица, които са навършили 16
години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират
свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят
постъпките си. Въпросът за това дали непълнолетният нарушител е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи
постъпките си, се преценява относно всяко конкретно деяние, в съответствие
с установените факти и обстоятелства по конкретния случай. Реда на чл. 52 –
58 от ЗАНН не предвижда задължителен способ за установяване на
последното обстоятелство. В конкретния случай, няма
твърдения непълнолетният жалбоподател да не е могъл да разбира и да
ръководи постъпките си към момента на извършване на административното
нарушение – 02.02.2023 г., когато е бил на 17 години. Преценката на
наказващия орган за това, че наказаният е могъл да разбира и да ръководи
постъпките си, е обективирана със самото издаване на наказателното
постановление. В случая не възниква каквото и да е съмнение относно това,
че непълнолетният нарушител е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното, както и да ръководи постъпките. Извод за това се налага
предвид съвсем елементарния характер на деянието, извършено от лице на
възраст, съвсем близка до пълнолетието, още повече, че към момента на
извършване на нарушението жалбоподателят е имал валидно СУМПС за
категория А1, видно от приложената Справка за нарушител/водач. От
изложеното е невъзможно да се приеме, че същият не е разбирал свойството и
5
значението на извършеното, или че не е могъл да ръководи постъпките си.
От съвкупния анализ на приобщените по делото и събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, се доказва по безспорен начин извършено
от страна на жалбоподателя административно нарушение.
От обективна страна категорично се установи, че на инкриминираните
дата, час и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Тойота Рав 4“,
с рег. № ***, собственост на Д. Т. от гр. П.. Самоличността на водача на
автомобила е установена по несъмнен начин по делото, както и
обстоятелството, че той е управлявал лекия автомобил към момента на
извършване на деянието. Извън твърдението в жалбата, инициирала
настоящото производство - „Оспорвам вмененото ми нарушение и твърдя, че
не съм го извършил“, в подкрепа на което не са изложени каквито и да е
факти и обстоятелства, нито ангажирани доказателства, защитната теза се
основава на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство, без да е оборено
административното обвинение касателно авторството на деянието. Безспорно
е и обстоятелството, че към момента на извършване на деянието –
управлението на автомобила, жалбоподателят не е притежавал свидетелство
за управление на моторно превозно средство от съответната категория.
Коментираният факт не се оспорва и от жалбоподателя, нито в жалбата, нито
в съдебно заседание, където се повдига въпрос за правната квалификация на
деянието, но не и за притежаването на валидно свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория. Не са ангажирани
доводи, нито доказателства, оспорващи констатациите на наказващия орган в
АУАН и НП, които актове съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП имат
доказателствена сила до доказване на противното.
От субективна страна нарушението е осъществено умишлено, доколкото
в съзнанието на жалбоподателя са намерили отражение съставомерните
признаци на деянието, а именно, че същият е управлявал лек автомобил, за
който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство.
Същевременно, видно от представената по делото справка за
нарушител/водач, касаеща жалбоподателя, последният притежава СУМПС №
*********, издадено на 07.07.2022 г. с придобита категория А1, към която
категорично не спада управляваното от жалбоподателя моторно превозно
средство – лек автомобил, съгласно категориите моторни превозни средства,
посочени в ЗДвП. От коментираното обстоятелство се налага изводът, че към
момента на извършване на констатираното от полицейските служители
деяние - управлението на лекия автомобил, жалбоподателят не е бил
неправоспособен водач, а не е притежавал свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство.
При така изложеното, съдът констатира, че неправилно
6
административно-наказващият орган е квалифицирал извършеното
административно нарушение като такова по чл. 150 от ЗДвП, съответно не е
посочил правилната правна норма. Настоящият съдебен състав, въз основа на
съвкупния анализ на приобщените към делото и събрани в хода на
производството доказателства и доказателствени средства, намира, че
извършеното от страна на жалбоподателя деяние се субсумира под състава на
административно нарушение по чл. 150а от ЗДвП, който възвежда, че за да
управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство.
В случая, не може да се приеме, че е допуснато съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, защото не е налице
хипотезата на изначално непосочване на законната разпоредба, която е
нарушена, а заместването й със сходна такава. Изхождайки от принципа, че
нарушителят се защитава срещу фактите и с оглед, че случаят не касае
доказателствен дефицит, като същевременно в обжалвания акт наказващият
орган подробно е изложил обстоятелствата, въз основа на които се гради
административното обвинение - описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, не е нарушено правото на защита на
санкционираното лице и същото е имало възможност да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинено.
Съгласно т. 1 от ТР № 8 от 16.09.2021 г. на Общото събрание на Първа и
Втора колегия на ВАС, в производството по реда на раздел Пети, глава Трета
от ЗАНН, районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
изменение на обстоятелствата на нарушението. Приетото в ТР изрично е
разписано и с разпоредбата на чл. 63, ал. 7 от ЗАНН, според която съдът
изменя акта по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. Измежду актовете по чл. 58д е и
наказателното постановление.
В настоящия случай, за извършеното от жалбоподателя административно
нарушение, макар и с посочена грешна правна квалификация, наказващият
орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
предвиждаща административно наказание „Глоба“ за нарушители, както в
хипотезата на управление на моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, така и в хипотезата на управление на моторно превозно
средство без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство.
Ето защо, настоящият съдебен състав, действащ като въззивна
7
инстанция, следва да измени наказателното постановление, като при
непроменена фактическа обстановка, по отношение на която наказаното лице
е разполагало с възможността да упражни правото си на защита, приложи
закон за същото наказуемо нарушение. Изложеното налага изменение на
наказателното постановление, като нарушението бъде подведено под
императивната разпоредба на чл. 150а от ЗДвП, с налагане на същото
наказание на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като с оглед
обстоятелството, че нарушителят към момента на извършване на
административното нарушение е бил непълнолетно лице, предвиденото
административно наказание „Глоба“ е заменено с „Обществено порицание“.
Конкретният случай не може да се квалифицира като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като изрично разпоредбата на чл. 189з от
ЗДвП забранява приложението на „маловажния случай“ по чл. 28 от ЗАНН за
нарушения по ЗДвП, поради което и на това основание не следва случаят да
се приеме за такъв.
Страните не претендират разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0314-000065 от 17.02.2023
година на Началник на РУ - П. към ОДМВР - Б., с което на Д. В. Т., ЕГН
********** от /населено място/, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Обществено порицание“, с което е заменено административното наказание
„Глоба“, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието като нарушение по чл. 150а
от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП потвърждава наложеното
на Д. В. Т., ЕГН ********** от /населено място/, административно наказание
„Обществено порицание“, с което е заменено административното наказание
„Глоба“.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Б. в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8