Р Е Ш Е Н И Е
№ 3180
22.11.2019 година град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
и при секретаря Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 7 537 по
описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от Д.И.Ч. ЕГН **********, с адрес: ***,
против ОД на МВР, с адрес: град Бургас,
ул. „Христо Ботев“ №46, за осъждане на
ответника да плати на ищеца сумата 1 440
лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд от 240 часа за периода от
01.08.2016 година до 31.08.2019 година,
сумата 200 лева, представляваща общ размер на лихви до датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на подаване на исковата молба на 04.09.2019 година до окончателното й
плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата
молба е основана на следните фактически твърдения:
През периода 01.08.2016 год.
до 31.08.2019 год. ищецът е полагал труд на длъжността „Младши оперативен
дежурен“ при РУ – Карнобат. В
исковата молба е посочено още, че съгласно чл. 142 ал. 1 т. 1 ЗМВР той е със статут на държавен служител.
По приложението на закона в исковата молба са изложени
доводи за приложението на чл. 176 от ЗМВР
чл.187 от ЗМВР, чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, чл.140 от КТ.
Изложено е, че за посочения период
01.08.2016 год. до 31.08.2019 год. са действали последователно четири наредби: Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015
год., Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. и Наредба № 8121з-908 от
02.08.2018 год. / обн. в ДВ бр. 67 от 14.08.2018
год., всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете и в четирите
наредби са идентични, според които „При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период“. В чл. 31 ал. 2 от Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014 год. изрично
е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножават по 0.143,
след което се сумира с цялото отработено време или една 12 часова нощна работна
смяна след преобразуването се отчита като 13.144 часа. В следващите две наредби
изрична регламентация за преизчисляване липсва.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител, счита, че липсата на изрична норма, не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР
часове нощен труд в дневен / каквато изрична забрана би била
противоконституционна/, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивка на държавните служители. При наличието на такава
празнота, при липсата на специални норми, следва да се прилагат общите такива и
в случая следва субсидиарно да се приложи общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата/ обн. ДВ от 26.01.2007 год./, която в чл. 9 ал. 2 предвижда
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
По отношение на правнорелевантните
факти в исковата молба е изложено следното:
За периода 01.08.2016 год. до 31.08.2019 год. ищецът,
с оглед характера на заеманата от него длъжност, е работил на 12 часови смени,
полагал е труд и през нощта съгласно утвърдени графици, като през летния период
е полагал 7 или 8 нощни смени месечно.
Ищецът е положил общо 1 680 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 възлиза на 1 920 часа. В исковата молба е посочено още, че
преизчисляването на нощен към дневен труд води до извънреден труд от 208 часа,
който работодателят не му е заплатил, поради което ищецът предявява иск
си. Изложен е довод, че при изчисляване
на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл. 187 ал. 5
и 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с по 6 лева, т.е.
задължението на ответника към ищеца възлиза на
1 440 лева. Цената на иска е посочена в приблизителен размер.
В
исковата молба ищецът е конкретизирал отработените часове извънреден труд по
периоди и претенцията за лихви.
Поради
изложените фактически твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява
исковете си. В исковата молба е посочил доказателства.
В
преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК
ответникът ОД на МВР Бургас, представлявана от директора, чрез юрисконсулт
Владимирова, е дал писмен отговор на предявения иск. По отношение на
претенциите за главница процесуалният представител на ответника заявява, че го оспорва по основание и по
размер.
В
писмения отговор са изложени следните фактически твърдения и правни доводи:
Ищецът е държавен служител по служебно правоотношение с
Министерството на вътрешните работи, т.е. ищецът е държавен служител по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР. В писмения отговор е изложен довод, че според разпоредбата
на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда
единствено от Закона за Министерството на вътрешните работи, с оглед на което
цитираните в исковата молба като приложими разпоредби на Кодекса на труда, на
Закона за държавния служител и на Наредбата за структурата и организацията на
работната извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен
ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен
период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Посочено е
още, че през исковия период от 01.01.2016г.
до 31.12.2018г. са действали последователно Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015
г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Наредба № 8121з-592 е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано - 29.07.2016г. На 02.08.2016г. в „Държавен
вестник“, бр.60 е обнародвана Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Изложено е
твърдение, че текстовете на чл. 3, ал.З и в двете наредби са идентични, според
които "При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период".
В писмения отговор
процесуалният представител на ответника излага, че в чл.31, ал.2 от отменената
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от
19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. изрично
е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. се умножава по коефициент 0,143. В Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. изрична регламентация за преизчисляване
липсва, поради което ответникът счита, че незаконосъобразно в исковата
молба е посочен алгоритъм за преизчисляване, предвиден в отменената Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. , която е неотносима към
исковия период. Посочено е в писмения отговор, че в случая не е налице празнота
в нормативната уредба, която да обоснове препращане по аналогия към Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, а специална законова
регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд,
положен от държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Тъй като ограничението в Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. и в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е за полагане на не
повече от 8 часа нощен труд от държавните служители в МВР, дори да се приеме за
законосъобразно препращането по аналогия към чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (съгласно който при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място), при приравняване на
нощен труд, положен от държавните служители по ЗМВР, към дневен се получава
коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд).3аявеният в
исковата молба коефициент 1,143 се
получава при приравняване на 7 часа нощен труд към8 часа дневен труд, което
е приложимо при трудови правоотношения по реда на Кодекса на труда и служебни
правоотношения по реда на Закона за държавния служител, но не и в настоящия
случай.
В писмения отговор е посочено още, че през исковия период
са действали последователно подзаконови нормативни актове - заповед №
8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з -1429/23.11.2017г., издадени от Министъра
на вътрешните работи, в чл. 1 на които е изрично предвидено, че за всеки
отработен час през нощта или за час от него между 22,00 часа и 6,00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0, 25 лв.В тази връзка правилно в
исковата молба е направено уточнение, че ЗМВР изрично разграничава заплащането
на извънреден от заплащането на нощен труд, но в същото време и с цел да се
обоснове претендиралият размер на възнаграждението за положен нощен труд от
6,00 лв. за час, заявеният като неотчетен и незаплатен нощен труд
незаконосъобразно е преизчислен в извънреден труд.
Ответникът посочва още, че разпределението на работното
време за заеманата от ищеца длъжност е организирано в работни смени, определени
в месечен график, изготвен от специално натоварен служител и утвърден от
началника на районното управление. Отработените часове над нормативно
установения брой за времето от 22,00 до 6,00 часа са отчетени с протоколи,
Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от Наредбата, изготвени от специално натоварен
служител. Екземпляр от протоколите е изпращан в сектор ’’Финансово осигуряване”
при ОДМВР Бургас за изплащане на отчетения нощен труд. Изложено е твърдение, че
положеният от ищеца нощен труд за исковия период е своевременно отчетен и
заплатен.
От
името на ответника са посочено доказателства и е изразено становище по
допускане на доказателствата, посочени от ищеца.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Б.,
поддържа предявения иск, сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага
подробни доводи за основателността му.
В
съдебно заседание е прието на основание чл.214 от ГПК изменение на иск за
осъждане на ответника да заплати главница, представляваща извънреден труд чрез
увеличаването му с посочения в исковата молба коефициент в размер на 1 851,79 лева, за 266, 55 часа, както и изменение на иска за
лихва, който се счита предявен за сумата 229,67 лева.
В
съдебно заседание ответникът, чрез
процесуалния си представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения
отговор. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни
доводи за неоснователност на предявения иск. Позовава де на съдебна практика.
Предявен иск с правно основание чл. 150 във връзка чл. 262 от КТ във връзка
с чл. 187 от МВР.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява
следното от фактическа и правна страна:
По фактите между страните не е
спорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение с ОД МВР – Бургас за периода от 01.08.2016г. до
31.08.2019г. Не се спори, че е полагал нощен труд като е заемал длъжността, посочена в исковата
молба.
От
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от
страните, се установява, че за периода от 01.08.2016 година до 31.08.2019
година ищецът е положил 1 864 часа нощен
труд. Преизчислен с коефициент 1, 143 нощният труд е в размер от 2130, 55 часа за целия период. Разликата между
преизчисления и отчетен по протоколи нощен труд възлиза на 266,55 часа и
трудовото възнаграждение, определено по методиката, която се прилага при
работодателя е в размер от 1851,79 лева.
По
делото не е спорно, че тази сума не е платена.
Страните спорят по
приложението на закона относно заплащане на възнаграждение за този труд.
При тази фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от Закона
за МВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от
ЗМВР към основното
месечно възнаграждение на държавните служители
се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица.
В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се
полага от 22,00 часа до 06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната
продължителност на работното време през
нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. По мнения на настоящия състав приложението на чл. 187, ал.3 от ЗМВР не
изключва приложението на чл. 140, ал.2 от КТ, тъй като двете норми регулират
различен период от време, за който дават ограниченията на броя часове нощен
труд, които може да бъдат полагани.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи.
На посоченото основание са приети следните наредби:
В
чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143.
Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г.,
обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015 година. Наредбата от 25.05.2015 година е
отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело №
5450/2016г. на ВАС, петчленен състав. Решението не подлежи на обжалване и е
обнародвано.
Третата
наредба, приета хронологично във времето, е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., обнародвана в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.
В
периода от отмяната на 02.06.2015 година до издаването и обнародването на
третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент.
В
Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./
и в Наредба № 8121з-776 /обн. в ДВ бр.60 от
02.08.2016г./ липсва норма за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.
С оглед приложимите закони
настоящият състав приема, че не за целия период от 20.06.2016 година до
20.06.2019 година, посочен в исковата молба, е съществувала изрична нормативна
регламентация за възможността положения извънреден труд да бъде възмезден с
възнаграждение, определено с посочения коефициент. Следва да бъде
посочено, че датата 20.06.2019 година съвпада с датата на подаване на исковата
молба, поради което не е част от предмета на спора.
Въпреки
че не се съдържа изрична законова регламентация, приложение субсидиарно
следва да намери Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвид наличието на законова
празнота, на основание чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата,
издадена по приложението на КТ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Следователно и предвид цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на нощния труд
в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено в исковата
молба.
Неприлагане
субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за
структурата на работната заплата би
поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни
служители и от лицата, работещи по трудови правоотношение, по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения, а това противоречи на целта и
духа на закона.
При това положение
настоящият състав приема, че предявеният иск е
доказан по основание и размер.
Главницата следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба на 04.09.2019 година до окончателното й плащане.
По отношение на иска за
заплащане на лихва за забава настоящият състав приема следното:
По отношение на иска с
правно основание чл. 86 от ЗЗД настоящият състав приема следното:
За заплашане
на трудовото възнаграждение е установен срок, поради което ответникът е изпаднал
в забава след изтичането на срока,
в който е следвало да заплати дължимото
се възнаграждение. Съгласно
чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При това положение следва да се приеме, че
датата на падежа на всяко плащане е първо число на месеца, следващ изтичане на
тримесечния период. Предвид изложеното искът за заплащане на лихви за забава за
периода до датата на подаване на исковата молба е доказан по основание.
Съгласно заключението на вещото лице претенциите за лихва, изчислени върху
главница в общ размер от 1 851, 79 лева поотделно от последно число на
месеца, следващ всяко тримесечие за
периода от 30.10.2016 година до деня предхождащ датата на подаване на исковата
молба на 03.09.2019 година е в общ
размер от 229,667 лева.
При този изход от спора и
съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и
разноските, направени по водене на делото, които са в размер от 400 лева
платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Бургаски районен
съд държавна такса в размер на 74,07 лева за иска за присъждане на главница и
сумата 50 лева за иска за присъждане на лихва за забава, по правилото на чл.1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл.83,
ал.1, т.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноските
за извършване на експертизата, които са
в размер от 230 лева. Общо задължението на посоченото основание е в размер от 354,07 лева.
Мотивиран от
горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР
– град Бургас, с адрес: град Бургас,
ул. „Христо Ботев“ №46, представлявана от Директора, да плати на Д.И.Ч. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1 851, 79 лева
/хиляда осемстотин петдесет и един лева, седемдесет и девет стотинки/, представляща дължимо и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд от общо 266,55 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.08.2016 година до 31.08.2019
година нощен труд, сумата 229,67 лева
/двеста деветдесет и девет лева, шестдесет и седем стотинки/, представляваща
общ размер на лихви за забава, изчислени върху главница в общ размер от 1 851, 79 лева
/хиляда осемстотин петдесет и един лева, седемдесет и девет стотинки/,
поотделно от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие за периода от 30.10.2016 година до деня
предхождащ датата на подаване на исковата молба – 03.09.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата от
1 851, 79 лева
/хиляда осемстотин петдесет и един лева, седемдесет и девет стотинки/,
считано от датата на подаване на исковата молба на 04.09.2019 година до
окончателното й плащане, както и сумата 400 лева /четиристотин лева/, представляваща разноски, направени по водене
на делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул.
„Христо Ботев“ №46, представлявана от Директора да плати по сметка на
Бургаски районен съд разноски в размер от 354,07 лева /триста петдесет и четири
лева и седем стотинки/, от която сумата 124,07 лева /сто двадесет и четири лева
и седем стотинки/, представляваща дължима държавна такса и сумата 230 лева
/двеста и тридесет лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: