Р Е Ш Е Н И Е
№……., гр. Добрич, 25.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на осемнадесети
май през две хиляди двадесет
и
втора година, V състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от председателя административно
дело № 16/2022 г. по описа на Адм
С-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 145 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 46, ал. 5 от З акона за общинската собственост (З ОС ).
Образувано е по жалба на С.Т.П. *** , срещу Заповед № 1902/14.12.2021 г., издадена от
Кмета на Община град Добрич, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и, ал. 2 ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС), чл. 40,
ал. 2 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредбата за реда и условията за
установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем, управление и
разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на Община град Добрич е
наредено да бъде прекратено наемното правоотношение с С.Т.П. за общинско жилище, находящо се на адрес: град Добрич, Общежитие
студентско, бл. 2, вх. Б, ет. 7, ап. 45, възникнало на основание Заповед № 509/29.05.2014 г. на Община град
Добрич и Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от дата 03.06.2014 г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на оспорения акт. Моли, да се отмени заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът - Кметът на община град Добрич, в съдебно
заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от З. Г., която оспорва жалбата. Иска отхвърляне на същата и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Добрич, като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие ма за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу
годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения:
През
1964 г., родителите на жалбоподателката придобиват недвижим имот, находящ се в
гр. Добрич, къща с две стаи и антре, заедно с дворно място от 125 кв.м.
Родителите на С.Т.П. са починали, като майка й П.Ж.Т. е починала на 10.06.2021
г. Като единствен наследник е посочена П., която по наследство придобива
посочения по-горе недвижим имот, с данъчна оценка 10 163,80 лева.
Съпругът
на П. – К.Г.П.притежава два леки автомобила, единият със застрахователна
стойност 1 400 лева, а другият, със застрахователна стойност 600 лева.
Със Заповед №509/29.05.2014 г. Кметът на Община
град Добрич нарежда С.Т.П. и членовете на семейството й К.Г.П.– съпруг и А.К.П.–
син да бъдат настанени в общинско жилище, находящо се на адрес: гр. Добрич, „Студентско
общежитие“, бл. 2 вх. Б, ап. 45, състоящо се от две стаи
и кухненски бокс, изба № 45. В изпълнение на
тази Заповед е сключен Договор за наем от 03.06.2014 г. между
Жалбоподателя, като наемател и "Жилфонд-инвест" ЕООД като наемодател.
На 27.10.2021 г. е подадено
Заявление от наемателя за подновяване на заповед и договор за настаняване, с приложени
към Заявлението документи. Към заявлението е приложил изискуемата Декларация, в
която е отразил, че притежава жилище – къща и две
МПС-та.
След подаване на Заявлението е извършена
проверка от комисия от „Жилфонд-инвест“ ЕООД, за която проверка е съставен
Констативен протокол от 09.12.2021 г. и е направено Мотивирано предложение до
Кмета на общината за прекратяване на наемното правоотношение на осн. чл.40,
ал.2 във връзка с чл.40, ал.1, т.5 от НРУУЖНННУРЖОЖФ. Комисията е констатирала,
че С.П. е собственик на ПИ – жилище и земя, находящ се в гр. Добрич, ул. „Г.
Кирков“ №31 с данъчна оценка 10 163,80 лв., а съпругът й Кирил Петров
притежава две превозни средства на обща застрахователна стойност 2 000
лева.
В резултат на 14.12.2021 г. е издадена
Заповед № 1902, с която от Кмета на Община град Добрич, на основание чл.
44, ал. 1, т. 1 и, ал. 2 ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската
собственост, чл. 40, ал. 2 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 5 във връзка с
чл.6, ал.2, т.6 от Наредбата за реда и условията за установяване на
жилищни нужди, за настаняване под наем, управление и разпореждане с жилища от
общинския жилищен фонд на Община град Добрич е наредено да бъде прекратено
наемното правоотношение с С.Т.П. за общинско жилище,
находящо се на адрес: град Добрич, Общежитие студентско, бл. 2, вх. Б, ет. 7, ап. 45, възникнало на основание Заповед № 509/29.05.2014 г. на Община град
Добрич и Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от дата 03.06.2014 г.
При така събраните доказателства се налагат следните
правни изводи:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по
смисъла на чл. 46, ал. 2 от ЗОС и в необходимата писмена форма, но при
допуснати груби нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно
приложение на материалния закон.
На първо място, Заповедта, с която се прекратява наемното
правоотношение по чл. 46, ал. 1 от ЗОбС, представлява индивидуален
административен акт, поради което за издаването ѝ на общо основание са
приложими правилата на АПК.
Жалбоподателката не е уведомена за започване на производство
по издаване на оспорената заповед, с което е допуснато нарушение на чл. 26, ал.
1 от АПК. При недопускането му не би се стигнало до други правни изводи на
административния орган, поради което допуснатото процесуално нарушение не е
съществено. Също така жалбоподателката не е лишена от възможност да организира
защитата си и да представи доказателства в съдебното производство, че владее
общинското жилище на правно основание, но тя не го е сторила, въпреки дадените
указания на съда, което потвърждава, че допуснатото процесуално нарушение не е
ограничило правото на защита на жалбоподателката и не е основание за отмяна на
процесната заповед.
По съответствие с материалния закон.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
оспорената заповед обхваща преценката дали са налице установените от
административния орган релевантни юридически факти изложени като мотиви в акта
и доколко същите изпълват състава на посоченото в заповедта правно основание за
издаването й. Процесната заповед е издадена на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОС и чл.40, ал.2 във връзка с чл.40, ал.1,
т.5, във връзка с чл.6, ал.2, т.6 от НРУУЖНННУРЖОЖФ на община Добрич. В мотивната част на заповедта, като фактическо основание
за нейното издаване е посочено наличието на собственост, кореспондиращо с
основанието на чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОС.
За да се прецени законосъобразността на издадената и
атакувана в настоящото производство заповед, следва да бъдат установени
наличието или отсъствието на следните законови материалноправни предпоставки:
1. дали се касае за имот - общинска собственост, а така също и вида на
собствеността - публична или частна; 2. дали е отпаднало някое от кумулативно
предвидените условия за настаняване в общинско жилище, дали жилището се
използва съобразно неговото предназначение, както и дали не е използвано в
продължение на шест месеца от семейството.
Основният мотив за прекратяване на наемното
правоотношение с жалбоподателката и членовете на нейното семейство е, че след
извършена проверка в АВ се установило, че настанените притежават собственост и две МПС-та, поради което е отпаднало основанието, на което са
настанени чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОС. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОС наемните правоотношения се прекратяват поради отпадане на условията за
настаняване на наемателя в общинско жилище. В чл. 6, ал. 2 от наредбата пък са
посочени условията, на които трябва да отговоря едно лице, за да има възможност
да кандидатства за настаняване в общинско жилище и тези условия следва да са
кумулативно налични. Едно от изискванията, закрепено в чл. 6, ал. 2, т. 6,
кандидатите да не притежават части от имоти, моторни превозни средства, както и
налични парични средства по влогове на обща стойност, по-голяма от десет хиляди
лева.
Няма спор, че процесното жилище е общинско такова, поради
което е налице първата предпоставка за отмяна на наемното правоотношение.
В доказателствена тежест на жалбоподателя съгл. чл. 154 ГПК, във вр.чл. 144 АПК е да установи, че отговаря на изискванията за
настаняване в общинско жилище и то към датата на издаване на заповедта за
прекратявана на наемните правоотношения. Безспорно по делото се установява, че в процесното жилище частна общинска
собственост е настанена жалбоподателката заедно с членовете на нейното домакинско. Безспорно се установява, че
същата на 10.06.2021 г. е придобила по наследство недвижим имот, с данъчна
оценка над 10 000 лева. Не се оспорва и факта, а напротив, той е
деклариран от П., че съпругът й е собственик на две МПС-та със застрахователна
стойност 2 000 лева, т.е. П. не отговаря на условията, посочени в т.6 от
ал.2 на чл.6 от Наредбата.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че е
налице валидно прекратително основание на наемните правоотношения.
Оспореният акт е
съобразен и с целта на закона, която може да бъде извлечена и от чл. 42, ал. 1,
т. 1 от ЗОбС - в общинските жилища да бъдат настанени именно граждани с
установени жилищни нужди, които отговарят на установените условия за
настаняване и декларират пред административния орган верни данни във връзка с
изискванията за това. Спазен е и принципът за съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК. Не е налице и несъответствие с критериите по чл. 8, § 2 от ЕКПЧ, като с
проведеното административно производство действително се засяга правото на дом,
но това засягане преследва легитимна цел и се явява пропорционално, с оглед
безспорно установените данни за наличието на основания за прекратяване на
наемното правоотношение, както и предвид общественозначимия интерес да се даде
приоритет на семейство/домакинство, което е с установени жилищни нужди и
отговаря на условията за настаняване в общинско жилище.
В обобщение на изложеното до тук, съдът намира, че в
конкретния случай са налице основанията за прекратяване на наемното
правоотношение за общинския жилищен имот, на които се е позовал
административният орган, постановявайки оспорената в настоящото производство
заповед. Подадената срещу нея жалба е неоснователна.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на С.Т.П. ***, срещу Заповед № 1902/14.12.2021 г., издадена от
Кмета на Община град Добрич.
Решението, на основание чл. 46, ал. 5 от Закона за
общинската собственост, е окончателно.
СЪДИЯ: