№ 560
гр. С.З., 09.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500171 по описа за 2022 година
Производството е на основание на чл.410-413,ал.2,пр.2 от ГПК.
В законния 1-седмичен срок по чл.413, ал.2 във връзка с чл.279 и във
вр. с чл.275, ал.2 от ГПК е постъпила частна жалба от заявителя “Т.Б.”- ЕАД,
гр. С. против Разпореждане с № 597/31.01.2022г. по ч.гр.д. № 234/2022г., с
което се отхвърля заявлението по чл. 410 от ГПК в частта за сумите за
неустойки в общ размер на 296,54 лв. и в частта за сумите за разлика в цената
на мобилни устройства в общ размер на 435,47 лв., както и в частта за
съразмерно отхвърлените по ч.гр.д. № 234/2022 г. по описа на РС- С.З., с
което на основание чл.410 от ГПК е било отхвърлено Заявлението му за
издаване на заповед да изпълнение против длъжника И.И.И. от гр.С.З. в
частта за сумата от 296.54 лв., представляващи НЕУСТОЙКИТЕ по
незаплатени лизингови вноски по допълнителното споразумение към
договора за мобилните услуги на предпочетен номер.
Жалбоподателят твърди, че съдът неправилно и незаконосъобразно е
отхвърлил заявлението в частта за сумите за неустойки, като не се е
съобразил както с фактическия и доказателствения материал по делото, така и
с правилата, уреждащи института на неустойката и преобладаващата съдебна
практика по идентични на настоящия казуси.
На първо място, съдът излагал своите мотиви, изхождайки от
погрешната презумпция, че неустойките се претендират на основание
прекратяването на договорите/допълнителните споразумения за мобилни
услуги. Напротив, в Заявлението по чл. 410 от ГПК ясно е посочено, че
неустойките се претендират на основание неизпълнението от страна на
И.И.И. да заплати изискуемите абонаментни такси и използвани услуги по
договорите/допълнителните споразумения за мобилни услуги. Заявителят
изобщо не е посочвал в Заявлението по чл. 410 от ГПК, че неустойките се
претендират поради прекратяването на договорите/допълнителните
1
споразумения за мобилни услуги.
Нещо повече, в раздел III, чл. 3 от Допълнителното споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +35989******, раздел IV,
чл. 2 от Допълнителното споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359899****, раздел IV, чл. 2 от Допълнителното
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359896*** и т. 11 от Договора за мобилни услуги с предпочетен номер
+35989**** е предвидено, че неустойка се дължи при прекратяването на
договора/допълнителното споразумение за мобилни услуги по вина на
потребителя ИЛИ при нарушение на задълженията на потребителя по него.
Неплащането на месечните абонаментни такси и използвани услуги
безспорно се явява такова нарушение, което е уговорено като самостоятелно
основание за начисляването на неустойка. Така в мотивите на Решение №
547/28.06.2021г. по гр.д. № 365/2021г. на PC - Пазарджик е прието: „В
договорите е уговорено, че неустойка се дължи при прекратяването на
договорите за мобилни услуги по вина на потребителя ИЛИ при нарушение
на задълженията на потребителя по него. След като ЯН. АЛ. Д. не е изпълнява
задълженията си за заплащането на изискуемите абонаментни такси и
използвани услуги по договорите за мобилните услуги, мобилният оператор
правилно е начислил процесиите неустойки. Нарушение на договорно
задължение е уговорено като самостоятелно основание за възникване на
вземане за неустойка. “ Следователно, за начисляването на неустойките не е
необходимо договорите/допълнителните споразумения за мобилни услуги да
бъдат предсрочно прекратени от мобилния оператор, а е достатъчно да е
налице виновно неизпълнение от страна на потребителя. От гореизложеното
следва, че процесиите неустойки целят репариране на вредите, претърпени от
мобилния оператор вследствие на виновното неизпълнение на задълженията
от страна на потребителя, а не вследствие прекратяването на
договорите/допълнителните споразумения за мобилни услуги.
На второ място, дори неустойките да били претендирани на основание
прекратяването на договорите /допълнителните споразумения/ за мобилни
услуги, то аргументите на съда, че така претендираните неустойки били
нищожни поради накърняването на добрите нрави, е напълно погрешно. В
неустоечните клаузи - раздел III, чл. 3, б. (а) и раздел IV, чл. 2, б. (а) от
допълнителните споразумения и т. 11, б. (а) от договора за мобилни услуги е
предвидено, че „максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на месечните абонаменти.“ Съгласно трайната съдебна
практика неустоечна клауза, която предвижда неустойката да не надвишава
три месечни абонаментни такси, не е нищожна и не е неравноправна по
смисъла на ЗЗП. Сочи и цитира подробна съдебна практика на различни
съдилища, подробно посочена в жалбата.
Моли настоящия въззивен съд да отмени Разпореждане с №
597/31.01.2022г. по ч.гр.д. № 234/2022г., с което се отхвърля заявлението по
2
чл. 410 от ГПК в частта за сумите за неустойки в общ размер на 296,54 лв. и в
частта за сумите за разлика в цената на мобилни устройства в общ размер на
435,47 лв., както и в частта за съразмерно отхвърлените, като неправилно и
противоречащо на свободата на договарянето между страните и да постанови
да се издаде заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК за посочената сума.
Настоящият въззивен съд след като обсъди направените в частната
жалба оплаквания, обсъди мотивите на атакуваното първоинстанционно
Разпореждане и доказателствата по делото на РС, намери за установено и
доказано по несъмнен и безспорен начин следното:
Първоинстанционното производство по делото е било образувано пред
РС- С.З. въз основа на Заявлението от “Т.Б.”- ЕАД, гр.С. от датата
24.01.2022г. за издаване на заповед за изпълнение срещу задълженото лице
И.И.И. от с.Б.К., област С.З. п.к. ** за определената сума в левове, като е
посочено, че вземането произтича от неизпълнение на задължения по Договор
за мобилни услуги от 28.02.2017г. и Договор за лизинг от същата дата за
устройство в частта за сумите за неустойки в общ размер на 296,54 лв. (52,47
лв. по Допълнително споразумение към същия Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +35989******, 95,87 лв. по Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359899****, 38,16 лв.
и по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359896*** и 110,04 лв. по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +35989****) и в частта за сумите за разликата в цената на
мобилни устройства в общ размер на 435,47 лв. (206,56 лв. по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359899****, 41,08 лв. по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359896*** и 187,83 лв. по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +35989****), както и в частта за
съразмерно отхвърлените разноски.
Със същото заявление се иска издаването на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, срещу длъжника, и за 52.47 лева начислена във фактура №
**********/20.05.2020 г. неустойка (в размер на три месечни абонаменти
такси) за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от
14.08.2018 г. към договора за мобилни услуги с предпочетен номер
+35989******, с 302.43 лева начислена в същата фактура неустойка (в размер
на три месечни абонаменти такси от 95.87 лева и 206.56 лева разлика между
цената на устройството Samsung Galaxy A10 32GB Dual blue без абонамент и
преференциалната му обща лизингова цена) за предсрочно прекратяване на
допълнително споразумение от 11.12.2019 г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359899****, със 79.24 лева начислена в същата фактура
неустойка (в размер на три месечни абонаменти такси от 38.16 лева и 41.08
лева съразмерна част от направена отстъпка от цената на предоставено
устройство Alcatel 20.03 Blue) за предсрочно прекратяване на допълнително
споразумение от 11.12.2019 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен
3
номер +359896***, с 297.87 лева начислена в същата фактура неустойка (в
размер на три месечни абонаменти такси от 110.04 лева и 187.83 лева разлика
между цената на устройството Nokia 2.2 Dual Black без абонамент и
преференциалната му обща лизингова цена) за предсрочно прекратяване на
допълнително споразумение от 22.12.2019 г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +35989****, защото тези неустоечни клаузи противоречат
на добрите нрави, за спазването на които съдът следи служебно и в
настоящото производство (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК).
В заявлението , както и в частната жалба пред въззивния съд се твърди
по съществото на делото в тази насока, че поради неплащането от длъжника
на посочени в същото парични задължения по горепосочените допълнителни
споразумения към договори за мобилните услуги, те били едностранно и
предсрочно прекратени от заявителя по вина на длъжника, поради което му
били начислени и уговорените в същите неустойки за това им предсрочно
прекратяване, по посочените в заявлението разпоредби на допълнителните
споразумения към договорите за мобилни услуги. В последните е уговорено, в
относимата им за случая част, че в случай на прекратяването им по вина на
длъжника преди изтичане на срока им на действие, същият дължи на
заявителя неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяването им до изтичане на уговорения срок, като
максималният й размер не може да надвишва трикратния им размер, като в
допълнение на същата неустойка длъжникът дължи и възстановяване на част
от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове
съответстващи на оставащия срок на договора, и такава част от разликата
между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент в случаите,
в които е предоставено такова по договора) и заплатената от него при
сключването на договора, съответстваща на оставащия му срок.
С обжалваното Разпореждане РС е отхвърлил заявлението в частта, с
която “ Т.Б.”- ЕАД, гр. С. е поискало издаването на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК за сумата заявлението на „Т.Б.“ ЕАД В ОСТАНАЛАТА МУ
ЧАСТ, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
срещу длъжника И.И.И., и за сумата 52.47 лева начислена във фактура №
**********/20.05.2020 г. неустойка (в размер на три месечни абонаменти
такси) за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от
14.08.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+35989******, с 302.43 лева начислена в същата фактура неустойка (в размер
на три месечни абонаменти такси от 95.87 лева и 206.56 лева разлика между
цената на устройството Samsung Galaxy A10 32GB Dual blue без абонамент и
преференциалната му обща лизингова цена) за предсрочно прекратяване на
допълнително споразумение от 11.12.2019 г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359899****, със 79.24 лева начислена в същата фактура
неустойка (в размер на три месечни абонаменти такси от 38.16 лева и 41.08
лева съразмерна част от направена отстъпка от цената на предоставено
устройство Alcatel 20.03 Blue) за предсрочно прекратяване на допълнително
4
споразумение от 11.12.2019 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359896***, с 297.87 лева начислена в същата фактура неустойка (в
размер на три месечни абонаменти такси от 110.04 лева и 187.83 лева разлика
между цената на устройството Nokia 2.2 Dual Black без абонамент и
преференциалната му обща лизингова цена) за предсрочно прекратяване на
допълнително споразумение от 22.12.2019 г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +35989****.
Първостепенният съд е приел в мотивите си, че клаузата от общите
условия на договора за лизинг е неравноправна.
Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението
трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на
чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или
добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да
има постоянен адрес или седалище на територията на Р.Б. и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията Р.Б. съгласно чл.411, ал.2 от
ГПК. В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по
чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, тъй като искането за присъждане на предсрочни
изискуеми лизингови вноски противоречи на добрите нрави.
Въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на РС, тъй като
едностранното прекратяване на действието на договор, поради виновното му
неизпълнение от страна на длъжника, преди изтичане на срока му на
действие, представлява разваляне на същия договор. С оглед характера на
уговорените в него насрещни престации за продължително изпълнение на
заявителя по предоставяне на мобилни услуги и за периодично изпълнение на
длъжника- за ежемесечно заплащане на същите услуги с абонаментни такси,
това разваляне има действие само за напред предвид разпоредбата на чл.88,
ал.1 от ЗЗД. Също така клаузата в Договора за лизинг не съдържа достатъчно
ясните критерии за тежестта на договорното изпълнение, при проявлението
на което настъпва предсрочна изискуемост на лизинговите вноски.
Следователно липсват ясни критерии относно автоматичната предсрочна
изискуемост, която трябва да бъде упомената в Договора за лизинг.
Длъжникът се поставя в значително по-неблагоприятното положение спрямо
кредитора и това е в противоречие с принципа за равнопоставеност между
страните в договорно правоотношение. Освен това Договорът за мобилни
услуги и Договорът за лизинг са два отделни договора, които не са взаимно
обусловени, поради което е налице неравновесието между правата и
задълженията на доставчика и потребителя.
Предвид гореизложените мотиви въззивният съд намира, че
претендираните неустойки по горепосочените три допълни споразумения за
“предпочетен номер” и съответно предсрочно изискуемите лизингови вноски
противоречат на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, като създават
възможността за едно несправедливо обогатяване на кредитора, накърняващо
5
добрите нрави и обуславящо нищожността им именно на това основание по
смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. Поради това искането за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за претендираните горепосочени неустойки,
законосъобразно е било отхвърлено от РС-С.З. на основание чл.411, ал.2, т.2
от ГПК.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
частната жалба е допустима, но е неоснователна, обжалваното Разпореждане,
с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.410 от ГПК е мотивирано, законосъобразно и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено, ведно със законните последици от
това.
Настоящото въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи
на обжалване пред по- горен съд.
Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и ал.2 от
ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане с № 597/31.01.2022г. по ч.гр.д.
под № 234/2022г., с което се отхвърля заявлението по чл. 410 от ГПК в частта
му за сумите за неустойки в общ размер на 296,54 лв. и в частта за сумите за
разликата в цената на мобилни устройства в общ размер на 435,47 лв., както и
в частта за съразмерно отхвърлените по ч.гр.д. № 234/2022 г. по описа на РС-
С.З., с което на основание чл.410 от ГПК е било отхвърлено Заявлението на
заявителя и жалбоподател “Т.Б.”- ЕАД, гр. С. с ЕИК **** за издаване на
заповед да изпълнение против длъжника И.И.И. от с.Б.К., област С.З. п.к. **,
като правилно и законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6