№ ………./………….
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд - Варна, четвърти тричленен състав, в
публично заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Деница Кръстева и с участието на прокурора
Александър Атанасов, като разгледа докладваното от председателя к.анд. № 1935
по описа на Административен съд гр. Варна за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Зиб Строй Груп“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ---------, представлявано от
управителя Б.И.Я., срещу
решение № 679/19.05.2022 г., постановено по анд № 381/2022 г. по описа на
Районен съд – Варна.
Релевира се допуснато нарушение на закона при постановяване на обжалваното
решение- касационно основание по чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 348, ал.1,т.1 от НПК . Даденото описание на нарушението кореспондира с административнонаказателната
разпоредба на чл. 104з, ал.5 от ЗАвПр, а не с приложения от наказващия орган
чл. 96, ал.1, т.1 от същия закон. В НП и
съставеният преди това АУАН се съдържа информация за осъществен обществен
превоз , докато в чл. 96, ал.1 т.1 от
ЗАвПр се въвежда изискване за извършен
превоз с МПС. В АУАН и НП няма посочени факти за допустителство – проявна форма
на изпълнителното деяние по чл. 96 , ал.1 , т.1 от ЗАвПр.
Към касационната инстанция е отправено искане за отмяна на атакувания
съдебен акт с присъждане на съдебно-деловодни разноски . В съдебно заседание
представител на оспорващото дружество не се явява.
Ответникът по касация – главен инспектор в отдел „Контрол“ на РД
„Автомобилна администрация“ – Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, не се явява и не се представлява. Не е изразено становище по
същество на касационния спор.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде
оставено в сила.
Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима , тъй като е подадена в срока по чл.
211 от АПК от лице с активна процесуална легитимация. Разгледана по
същество жалбата е основателна поради
следните съображения:
Предмет на обжалване пред Районен съд – Варна
е било наказателно
постановление /НП/ № 23-0001341/09.09.2021 г, издадено от главен инспектор в
отдел „Контрол“ към РД на ИААА -Варна , с което на основание чл. 96, ал. 1, т.
1 от ЗАвПр на „Зиб Строй Груп „ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 3000 (три хиляди) лева заради това, че като превозвач, притежаващ лиценз
на Общността за извършване на превоз на товари с № 17436, валиден до 11.05.2027
г. , е допуснал на 01.07.2020 г. да се извърши обществен превоз на товари с
товарен автомобил марка „Скания “, кат. N3, с рег. №
//// предвид пътен лист № 00815/01.07.2020 г., който автомобил не е включен
в списъка на превозните средства към издадения на дружеството лиценз на
Общността.
ВРС е приел от фактическа страна статут на
наказаното дружество на превозвач по смисъла на ЗАвПр предвид притежание
на лиценз на Общността за превоз на товари с № 17436, валиден до
11.05.2027 г. Безспорен факт според районния съд е осъществен на 01.07.2020 г.
обществен превоз на товари с товарен автомобил марка „Скания “, кат. N3, с рег.
№ ////.
Няма спор между страните и че този товарен
автомобил към 01.7.2020г. не фигурира в
списъка на превозните средства към издадения на дружеството лиценз на
Общността.
Решаващият съд е приел за доказано повдигнатото
на дружеството административнонаказателно обвинение . Преценил е, че
съставените в досъдебната фаза АУАН и НП са издадени от компетентни органи ,при
спазване на процесуалните правила и изискванията за форма на тези актове.
Събраните доказателствени източници според районния съд доказват съставомерност
на деянието по чл. 96 , ал.1 т.1 от ЗАвПр.
Обжалваното съдебно решение на предходната
съдебна инстанция е валидно, допустимо , но неправилно поради допуснато
нарушение на закона .
В АУАН и НП са изложени фактически данни за
осъществен на 01.07.2020г., обществен
превоз на товари с МПС марка „Скания „, кат. N3, с рег. № ////, който не е
включен в списъка на превозните средства към притежавания от „Зиб Строй Груп“
ЕООД лиценз на Общността.
Дадената правна квалификация на това деянието е
нарушение по смисъла на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр. Според предписанието на
тази правна норма в относимата й редакция
се наказва с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който допусне
или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за
което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или
не е включено в списъка към удостоверението за регистрация или с моторно превозно средство, водачът на
което не е снабден със заверено копие на лиценз на Общността .
След внимателния прочит на цитираната
административнонаказателна разпоредба става ясно , че същата въвежда две форми
на изпълнителното деяние- допускане или разпореждане от превозвача на превоз с
МПС, което не е включено в списъка към удостоверението за регистрация или в списъка на превозните средства към лиценза
на Общността .
Повдигнатото на „Зиб Строй Груп“ ЕООД
административнонаказателното обвинение не съдържа фактически данни за допускане
или разпореждане от страна на дружеството на превоз с процесното МПС .
Зададените
в АУАН и НП признаци на
правонарушението откъм обективна страна съответстват на състава на
нарушението по чл. 104з, ал. 5 от ЗАвПр. Новелата на тази правна норма гласи, че превозвач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно
превозно средство, което не е с българска регистрация или не е вписано в
регистъра на моторните превозни средства на лиценза на Общността, се наказва с
имуществена санкция в размер 1500 лв.
Районният съд е постановил неправилно решение
поради погрешно прилагане на закона . Същият е потвърдил издаденото НП , вместо
да го измени, прилагайки закона за
по-леко наказуемото нарушение ,
без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението- предоставено му правомощие по чл. 63, ал. 1, изречение първо, предложение второ от ЗАНН.
Преценката за правилност на правната
квалификация на нарушението е преценка за спазване на материалния закон .
Съгласно тълкувателно решение №
8/16.09.2021г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ВАС , задължително за съдилищата
предвид чл. 130 от ЗСВ, в производството по реда на раздел
пети, глава трета на Закона за административните
нарушения и наказания преквалификация е
налице и когато престъплението е едно и също, тоест, остава от същия вид, но се
преминава от един състав към друг състав на същото престъпление. Например, от
квалифициран състав към основен състав, респективно, от основен състав към
привилегирован. В тези случаи, също се променя приложимият материален закон,
правната квалификация и съответната й наказуемост, доколкото винаги
наказанието, предвидено за квалифициран състав, е по-тежко от това по основния
състав, респективно, наказанието по привилегирования състав е по-леко от това
по основния.
В този контекст прилагане на закона за по-леко наказуемото нарушение
означава преквалифициране от основен към привилегирован състав. В тълкувателно
решение № 3/10.05.2011г. по тълк. дело № 7/201 Ог. на ВАС преквалифицирането от
квалифициран или основен състав на нарушение на трудовото законодателство в
привилегирования състав по чл. 415в от КТ се разглежда като предпоставка за правилната
квалификация на нарушението , поради което попада в кръга на служебно
осъществяваната от касационните състави на административните съдилища проверка
за правилното приложение на закона и справедливостта на наложеното наказание
предвид касационните основания по чл. 348 НПК.
В тълкувателно решение № 1/25.10.2011г. по н. дело № 1/2011 г. на ОСНК на
ВКС се посочва, че са налице две хипотези, пред които може да бъде изправена
касационната инстанция, когато прецени, че няма допуснати
процесуални нарушения, а единствено неправилно е приложен материалният закон във връзка с наличие на предпоставките за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. В първата хипотеза не е
приложена разпоредбата на чл. 78а от НК, макар да са били налице основанията за
това. При втората се налага преквалификация на деянието, с
прилагане на закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление, за което се установява наличие на материалните предпоставки за
приложението на чл. 78а от НК. И в двете хипотези касационната инстанция
проверява съдебен акт, с който са решени въпросите за виновността и
отговорността на подсъдимия/осъдения.
Предвид цитираната съдебна практика може да изведе заключение , че
преквалифицирането на деянието с прилагане на закона за същото ,еднаквото или
по по-леко наказуемото нарушение има касателство към касационното основание „
нарушение на закона „ по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Това не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила по зададените
критерии на чл. 348, ал.1 т.2 от същия кодекс. .
Настоящата съдебна инстанция е длъжна да следи
служебно за спазване на материалния закон предвид чл. 218 , ал.2 от АПК във вр.
с чл. 63в от ЗАНН, но същевременно е длъжна по аргумент на чл. 130 , ал.2 от ЗСВ да спазва и тълкувателно
решение № 2 от 2020 г. по тълкувателно
дело № 6 от 2020 г. на ВАС , според което
административният съд няма право да подвежда установените от
административнонаказващия орган факти под друга законова разпоредба.
След като касационният съд не може да
преквалифицира деянието , прилагайки
закона за по-леко наказуемото нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата
на нарушението , може единствено да отмени обжалваното решение и вместо него да
постанови отмяна на издадено незаконосъобразно НП поради дадена погрешна правна
квалификация на деянието.
Предвид крайния изход на правния спор съдът
дължи произнасяне по допустимото искане на
касатора за присъждане на разноски . Разноски са претендирани само в
касационното производство. В тази връзка и на основание чл. 63д, ал. 3 и ал. 5
от ЗАНН следва на касационния жалбоподател следва да се присъдят съдебно-деловодни
разноски в размер на 440 лв. , включващи заплатен в брой адв. хонорар по
представен договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложените съображения,
Административен съд – Варна, ІV-ти тричленен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 679/19.05.2022 г., постановено
от Районен съд гр. Варна по анд. № 381/2022 г. и вместо него постановява :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
23-0001341/09.09.2021 г, издадено от главен инспектор в отдел „Контрол“ към
регионална дирекция на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.
Варна, с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр на „Зиб Строй Груп“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ---------, е наложена „имуществена санкция“ в размер на
3000 (три хиляди) лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ да заплати на „ЗиБ Строй Груп“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление ---------, сумата от
440 (четиристотин и четиридесет) лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски .
Решението
е окончателно.
Председател :
Членове: 1.
2.
Особено мнение на съдия
Наталия Дичева
по КНАХД № 1935/2022г.по описа
на Административен съд Варна,
четвърти тричленен състав
Не съм съгласна с мотивите на мнозинството от съдебния
състав, че след като касационният съд не може да преквалифицира нарушението,
следва да се отмени издаденото незаконосъобразно НП, поради дадена погрешна
правна квалификация на деянието.
В случая за допуснатото от „Зиб Строй Груп“ ЕООД нарушение
на чл.96, ал.1, т.1 от ЗАвтПр., е предвидена имуществена санкция 3000лв. В
случай, че по делото има факти за прилагане на изпълнителното деяние, и покрива
състава на чл.104з, ал.5 от АЗвтПр, което предвижда по-лека имуществена санкция
от 1500лв., то НП не следва да се отменя, а делото да се върне на въззивния съд за извършване на преценка за
наличието на основания за евентуалното му преквалифициране.
Прилагането спрямо „Зиб Строй Груп“ ЕООД на санкционната
разпоредба на чл.96, ал.1, т.1 от ЗАвтПр, налага извод за неправилно приложение
на закона. С оглед изложеното, настоящият член на състава намира възраженията,
направени с жалбата от дружеството, за основателни.
Според т.2 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на
Върховния административен съд, ОСС от I и II колегия на ВАС, в касационното
производство по реда на глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на
районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното
в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.
Такива правомощия има районният съд, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК във
връзка с чл. 84 от ЗАНН.
Всичко изложено в обобщение е основание за отмяна на
атакувания съдебен акт на Варненския районен съд и връщане на делото за ново
разглеждане по жалбата на „Зиб Строй Груп“ЕООД, срещу наказателно постановление /НП/ № 23-0001341/09.09.21г.
на Гл.инсп.“Контрол“ в РД“АА“-Варна, от друг съдебен състав, който да извърши
проверка за възможно приложение на санкционна разпоредба предвиждаща по-леко наказание
за нарушителя.
Мотивирана от горното, подписах с особено мнение решение по
КНАХД №1935 /2022г. по описа на АС Варна.
СЪДИЯ:……………