№ 144
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря М.А М. ТРАЙКОВА
в присъствието на прокурора К. Д. Д.
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20231100604982 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда от 15.05.2023 г., постановена от СРС, НО, 109 състав по
НОХД № 8997/2019г., съдът е признал подсъдимия И. Х. В. за ВИНОВЕН в
това, че на 29.03.2013 г. в гр.София, бул. „Акад. И. *******, в сградата на
Ректорат на „Медицински университет“ - София, при условията на
посредствено извършителство - чрез сестра си А. Х. В. - съзнателно се ползвал
пред Н.Г.П. - експерт в отдел „Следдипломно обучение и университетска
болнична координация“ на „Медицински университет“- София, от нотариално
заверено копие на преправен официален документ за придобита квалификация
- дубликат на диплома за призната специалност „Вътрешни болести“ със
серия и номер АС 002320/20.06.1996г., издаден на д-р И. Х. В. от
„Медицински университет“ - София и подписан от зам. ректор по учебната
работа проф. д-р Н.П., като преправянето се състои в промЯ. на съдържанието
на документа, а именно - че същият представлява свидетелство за призната
специалност и удостоверява придобити права на специалист по
„Кардиология“ от И. Х. В., считано от 01.06.1996 г., като от В. за самото
1
съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.
316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради което и на осн. чл. 316, вр. чл. 308,
ал. 2, вр. ал. 1 НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК му е наложил
наказание „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ на осн. чл. 42а, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 1 от
НК за срок от ЕДНА ГОДИНА и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ осн. чл. 42а, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 от НК за
срок от ЕДНА ГОДИНА.
С оглед изхода на делото, съдът е осъдил И. Х. В. да заплати в полза на
държавата по сметка на СДВР сумата от 303, 02 /триста и три лева и две
стотинки/ лева, представляваща разноски за изготвени експертизи и в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд, сумата от
480, 00 /четиристотин и осемдесет/ лева, както и 5, 00 /пет/ лева, за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Срещу така постановената присъда е постъпила Въззивна жалба от адв.
Т. В. от АК – Стара Загора, защитник на подсъдимия И. Х. В., в която се сочи,
че присъдата е неправилна и незаконосъобразна и се иска нейната отмЯ. и
признаване на подсъдимия за невинен. Сочи се, че присъдата е и
необоснована, като от събраните доказателства не можело да се обоснове
извод за извършено престъпление.
Постъпило е и Допълнение към Въззивната жалба от адв. Т. В., в което
се оспорват фактическите и правните изводи на Софийски районен съд.
Защитата счита, че следва да се установи авторството на инкриминирания
документ, което ще рефлектира върху извода, дали изобщо е извършено
престъпление, като се отговори на въпроса, дали на 29.03.2013 г., в София е
бил използван неистински документ или истински документ, но с преправено
съдържание. В тази насока се излагат аргументи и се прави анализ на
доказателствата.
Постъпило е и Допълнение на жалба от адв. А. П. И. от САК, защитник
на И. Х. В., в което се сочи, че се поддържат изцяло изложените от адв. В.
доводи, като присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Сочи се, че по
делото не са налице в оригинал нито изпитните протоколи, нито дипломата,
която се твърди, че не е автентичен документ. Сочи се, че подсъдимият е
завършил „Висшия медицински институт“ в гр. София при „Медицинска
2
академия“, като е придобил правоспособност на лекар. Сочи се, че е придобил
и специалност „Вътрешни болести“, като му е издадена съответната диплома
за това № 37759 от 05.07.1991 г.. Сочи се, че подсъдимият е подал документи
да бъде зачислен в специалност „Кардиология“ и това е станало, явил се е два
пъти пред изпитната комисия за придобИ.е на специалност „Кардиология“,
като успешно е издържал изпита и имал издадена диплома за това и същият е
работил в „Многопрофилна болница“ в гр. Стара Загора като „ординатор в
клиниката по кардиология“. Защитата прави разбор на събраните по делото
доказателства, като счита, че протоколите от изпита били съмнителни, а
самият подзащитен бил жертва на машинации на ръководството на
„Медицински университет“ София. В заключение се прави искане за отмЯ. на
присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен. Прави се искане за
издаване на съдебни удостоверения за извършване на справки по образуваните
наказателни производства срещу професор А. и професор М..
Постъпила е и молба от И. Х. В., в която се изразява съгласието му със
становището на неговите защитници, в посочените по-горе жалби.
В разпоредително заседание от 08.05.2024 г., въззивният съд, по реда на
чл. 327 НПК, след като се запозна с подадената въззивна жалба и
допълненията към нея, намери, че за правилното му изясняване не е
необходимо провеждането на разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите
лица.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция се явяват
подсъдимият и неговия защитник, както и представител на Софийска градска
прокуратура. Съдът приема и прилага по делото докладваните писмени
доказателства, а именно: писмо от НОИ с изх. № 1046-40-2073#1/04.07.2024г.
с приложени доказателства; писмо с изх. № 3035/01.07.2024г. на „Медицински
университет София“ с приложени доказателства по опис; писмо от НОИ с изх.
№ 07-01-172/02.07.2024г. с приложени писмени документи; писмо от РЗОК
Ямбол с изх. № 11-00-29#1/18.07.2024г. с приложени писмени документи;
писмо от НАП с изх. № 12837#1/08.08.2024г. с приложени писмени
документи; писмо от РЗОК Стара Загора с изх. № 11-00-154/04.09.2024г. с
приложени документи по опис; справка за съдимост на подсъдимия В. от
29.10.2024г., ведно с бюлетин за осъждания; писмо от „Медицински
университет София“ с изх. № 5155/11.11.2024г., с приложени към него 129
броя заверени копия от изпитни протоколи.
Защитникът адвокат В., поддържа изцяло изложеното във въззивната
жалба. Счита, че твърдението в така повдигнатото обвинение, а именно, че
подсъдимият е преправил съдържанието на истински документ, е
3
непотвърдено от доказателствата по делото. Оспорва се твърдението на
Софийска районна прокуратура и първоинстанционния съд, че подсъдимият е
подал заявление за издаване на дубликат от диплома за вътрешни болести,
именно чието съдържание е преправено. Твърди се, че такова заявление
липсва и подсъдимият не е получавал копие на издадена му вече диплома по
„Вътрешни болести“, поради което се сочи, че липсва истински документ,
чието съдържание да бъде преправено. Изтъква се, че при разпит на вещото
лице, изготвило експертизата на предоставения по делото документ, същото
заявява, че не може да се ангажира със становище дали професор Полихронов
го е подписал или не. Счита се, че не може да се удостовери автентичен ли е
изпитният протокол на подсъдимия В. или подписите са изпълнени от други
лица, тъй като експертизата не е защитена и приета по делото. Моли,
въззивният съд да признае подсъдимият за невиновен и да бъде оправдан.
Защитник В. се придържа към казаното от адвокат В.. Счита мотивите
на първоинстанционния съд за нелогични и противоречиви, като посочва, че
същите твърдят, че инкриминираният документ е диплома за завършено
висше образование „Медицина“, което не е обект на настоящето
производство. Твърди, че първоинстанционният съд се е позовал на несъбрани
в хода на производството доказателства и обвинението не е напълно доказано.
Посочва, че дори и инкриминираната диплома да не е била истинска, то
подсъдимият не притежава специални знания за да разбере това и да не я
ползва.
Прокурорът намира, че първоинстанционният съд се е мотивирал
убедително за това кои доказателствени източници кредитира и кои не, като
не е тълкувал превратно доказателствата. Счита, че първият съд е изградил
фактическите си изводи въз основа на валидно събрани доказателства и е
спазил правилата на формиране на вътрешно убеждение, като по несъмнен
начин е установил съставомерността на престъпния състав и е признал
подсъдимия за виновен. Сочи, че така постановената присъда е правилна и
законосъобразна, въз основа на правилно възприета фактическа обстановка,
базираща се на показанията на свидетелите, заключенията на експертизите и
писмените доказателства. Предлага въззивният съд да остави без уважение
жалбата и да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и
законосъобразна.
Подсъдимият В. поддържа казаното от адвокатът и защитникът си, като
допълва, че когато е започнал в институт, който се занимава с инвазивна
кардиология, го е имало като оператор три години поред с неговия подпис.
В последната си дума, подсъдимият В., моли за оправдателна присъда и
заявява, че не е злоупотребил с нещо, с което никога не би злоупотребил.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите
и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на
императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка
4
на първоинстанционната присъда, по отношение на нейната
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на
чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Настоящата инстанция не намери основание, въз основа на наличните
доказателства, да се стигне до съществено различни изводи относно
фактологията, приета от първоинстанционния съд, която се изразява в
следното:
Подсъдимият И. Х. В. е роден на ******* г. в с. Богомилово, общ. Стара
Загора, българин, български гражданин, с висше образование, живущ в гр.
Стара Загора, ул. *******, ет. *******, разведен, трудово зает, неосъждан към
момента на деянието, с ЕГН **********.
Подсъдимият В. е завършил „Медицинска академия“ – „Висш
медицински институт София“ през 1985г., за което на същия била издадена
диплома за завършено висше образование по специалността „Медицина“ с №
5724/05.09.1985 г.. На подсъдимия е издадена и диплома за специалност с №
37759/05.07.1991 г., с която му се признавали права на специалист по
„Вътрешни болести“.
На 11.01.1995 г. и на 25.01.1996 г. подсъдимият подавал молби за
допускане до изпит за придобИ.е на специалност „Кардиология“, като и двата
пъти се явил и не издържал изпита и на същия не били признати права на
специалист по кардиология.
На подсъдимия В. бил издаден дубликат на свидетелството му за
придобита специалност по „Вътрешни болести“ - АС № 002320/20.06.1996 г.
от „Медицински университет“- София, който бил подписан от зам. ректор по
учебната работа - проф. д-р Н.П..
Неустановено по делото лице осъществило въздействие върху въпросния
дубликат на диплома АС № 002320/20.06.1996 г., в резултат на което,
посредством сканираща и копирна техника, е постигната промЯ. на
съдържанието на документа, като на същия е придаден вид, че представлява
свидетелство за призната специалност и удостоверява права, придобити за
специалист по „Кардиология“ от И. Х. В., считано от 01.06.1996 г..
Отпечатъците от кръгъл печат със съдържание по периферията „Медицински
университет - София Ректорат“ не били положени с помощта на печат и
специално мастило, а били възпроизведени с помощта на сканираща и
копирна техника. Изписаните ръкописни текстове в „Свидетелство за призната
специалност“ не били изписани с помощта на пишещ прибор, а също били
възпроизведени с помощта на сканираща и копирна техника. Подписът в
графа „Ректор“ не бил положен с помощта на пишещ прибор, а бил
възпроизведен с помощта на сканираща и копирна техника. В датата на
придобитата специалност „от 01.06.1996г.“, след като била възпроизведена с
помощта на сканираща и копирна техника, четвъртата позиция от годината
„1996“ била подправена с помощта на пишещ прибор с черно багрило и от
цифра „1“ била преправена на цифра „6“.
5
Подсъдимият В. се снабдил с така преправения документ - свидетелство
за призната специалност по „Кардиология“- серия АС № 002320/20.06.1996 г.,
направил ксерокопие на същото и на 26.03.2013 г. го представил за заверка
пред нотариус Д.З. Недялков, с район на действие PC Стара Загора.
Подсъдимият В. предал завереното копие на сестра си, свидетелката А. В.,
като я помолил да го представи от негово име в Ректората на „Медицински
университет“- София, с цел признаването му на правоспособност по
високоспециализирана дейност „Електрокардиостимулация“. Свидетелката В.
не съзнавала, че подсъдимият В. няма права на специалист по „Кардиология“
и че се касае за ползване на преправен официален документ.
На 29.03.2013 г. свидетелката А. В. се явила в гр.София, бул. *******, в
сградата на Ректората на „Медицински университет“- София и представила
пред свидетелката Н.П. - експерт в отдел „Следдипломно обучение и
университетска болнична координация“ полученото от подсъдимия В.
заверено копие на преправения документ, на който бил придаден вид, че
представлява свидетелство за призната специалност по „Кардиология“ серия
АС № 002320/20.06.1996 г.. Свидетелката М.Г. извършила проверка и
установила, че подсъдимият В. два пъти се явявал на изпит за придобИ.е на
специалност „Кардиология“, но не издържал изпитите и не е придобил тази
специалност. В резултат на проверката били сезирани компетентните органи и
било образувано наказателното производство срещу подсъдимия В..
След произнасянето на присъдата по НОХД № 14465/2015 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 7 с-в от 29.03.2013г., документът, предмет на
престъплението - нотариално заверено копие на преправен официален
документ /свидетелство за призната специалност по кардиология серия АС №
002320/20.06.1996г./ изчезнал от кориците на делото. Подаден е сигнал до
Софийска районна прокуратура от председателя на 07 състав, НО при
Софийски районен съд, за извършено престъпление по чл. 319 от НК, сочещ
установената на 24.10.2016 г. липса по делото на оригинал на свидетелство за
призната специалност по „Кардиология“ от 20.06.1996 г. серия АС № 002320.
Председателят на състава е отбелязал, че към 31.03.2016 г. документът е бил
наличен по делото и е бил предявен в съдебно заседание.
Съгласно постановление от 27.10.2016 г., по пр.пр. № 43584/2016г. по
опис на Софийска районна прокуратура е образувано наказателно
производство за извършено престъпление по чл. 319 от НК, като
производството по делото е спряно с постановление от 10.03.2017 г. на
Софийска районна прокуратура.
Описаната по- горе фактическа обстановка правилно е била възприета от
Софийски районен съд. При постановяване на присъдата,
първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните пред него и на
досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства и заключения на способи на доказване – експертизи,
6
а именно:
гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите: И.С.,
М.Г., Б.Д., А. В., Д.Н., Н.П., Р.А. и К.Г..
писмени доказателствени средства- намиращите се в том 1 по ДП №
15034/2015г. по опис на 04 РУ- СДВР съдебно техническо- документална
експертиза- л. 18; разпечатка от страница на книгата за посетители в сградата
на Национален център по обществено здраве и анализи; заявление от д-р В. за
признаване правоспособност по високоспециализирана дейност електро-
кардио стимулация от 29.03.2013г.; удостоверение от 26.03.2013г.;
удостоверение от Национален сектор по сърдечно-съдови заболявания; препис
извлечение от трудова книжка на подсъдимия; писмо от МУ София с изх. №
4330/15.11.2017г. с приложение книга с номерата на издавани свидетелства и
дубликати на дипломи, водена от МУ София; намиращите се в том 2 от
досъдебното производство сертификати и удостоверения, издадени на
подсъдимия В.; протокол за доброволно предаване от 30.10.2014г., с който
защитникът е предал инкриминирания документ свидетелство серия АС №
002320; трудов договор № 361/21.01.2014г. между МБАЛ „Св.И. Рилски“-
Стара Загора и подсъдимия В., по силата на който последният заемал
длъжността „лекар в отделение „Кардиология“; договор за извършване на
медицински услуги от 11.06.20 г.; писмо от НОИ с изх. № 1046-40-
2073#1/04.07.2024г. с приложени доказателства; писмо с изх. №
3035/01.07.2024г. на „Медицински университет София“ с приложени
доказателства по опис; писмо от НОИ с изх. № 07-01-172/02.07.2024г. с
приложени писмени документи; писмо от РЗОК Ямбол с изх. № 11-00-
29#1/18.07.2024г. с приложени писмени документи; писмо от НАП с изх. №
12837#1/08.08.2024г. с приложени писмени документи; писмо от РЗОК Стара
Загора с изх. № 11-00-154/04.09.2024г. с приложени документи по опис;
справка за съдимост на подсъдимия В. от 29.10.2024г., ведно с бюлетин за
осъждания; писмо от „Медицински университет“- София с изх. №
5155/11.11.2024г., с приложени към него 129 броя заверени копия от изпитни
протоколи; намиращите се по НОХД № 14465/2015г. по описа на Софийски
районен съд, 7-ми състав, НО копия на: диплома за завършено висше
образование по специалността „Медицина“ № 5724/05.09.1985г.; диплома
/свидетелство/ за призната специалност „Вътрешни болести“ №
37759/05.07.1991 г.; молба от „Медицински университет“- София №
7
2745/**********. 49; протокол от проведен изпит на 8 и 9 май 1995г.;
протокол от проведен изпит на 13 и 14 май 1996г.; молба за явяване на изпит
от д-р В. до председател на СДК от 08.02.1995г.; молба за явяване на изпит от
д-р В. до ЦСДК вх. № СДО- 192/25.01.1996г.; удостоверение №
42/13.03.2.1996г. от НЦССЗ за преминат курс от д-р В. на тема „кардиология-
профилен“; удостоверение изх. № 53/12.04.1996 г. от НЦССЗ за индивидуално
обучение на д-р В.; удостоверение № 15/26.02.1996 г. от НЦССЗ за
индивидуално обучение на д-р В.; протоколи от проведени изпити на всички
успешно явили се специализанти през месец май 1996г.; сигнал до СРП от
24.10.2016г.; постановление от 27.10.2016г. по пр.пр. №43584/2016г. по опис
на СРП; писмо от 21.10.2020 г. на Зам.министъра на здравеопазването; писмо
вх. № 21-00-120/25.03.2015г. на „Медицински университет“- София,с
приложения, включително свидетелство за професионална квалификация
„инвазивна кардиология“ серия ПК № 0058/12.07.2011г.; удостоверение УД -
809 от 06.10.2022г. на „Медицинсик университет“- София; писмо от
„Медицински университет“ - ректорат изх. № 35/14.01.2023г.; Номенклатура
на дела със срокове за съхраняване на „Медицински университет“- София;
писмо от Зам. министъра на здравеопазването от 08.02.2023г.; Удостоверение
№ 19-59 от 23.04.2003г. на „Медицински университет“- София; свидетелство
на „Медицински университет“- София серия ПК № 0058/12.07.2011г.; писмо
от 05.04.2023г. на Зам. Министъра на здравеопазването; писмо от СГП с изх.
№ 215 /2023г. от 07.04.2023г.; заключението на съдебно-графическа
експертиза; заключението на комплексна експертиза /л. 89 по ВНОХД
№5035/2016г. по опис на Софийски градски съд/.
способи за доказване- съдебно-графическа експертиза и комплексна
експертиза.
Въззивният съд формира изводите си по фактите въз основа на събраните
в хода на съдебното следствие пред първия съд гласни и писмени
доказателствени средства и способи на доказване – експертизи, както и въз
основа на събраните в хода на въззивното съдебно следствие писмени
доказателства, като прецени, че същите са достатъчни по своя обем и
категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по
съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на
събраните по делото доказателствени материали, като споделя изцяло
доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели,
8
включително и показанията им от досъдебното производство, приложените
писмени доказателства и доказателствени средства и използваните способи на
доказване – експертизи.
Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по
съществото си кореспондира изцяло с установената и от първия съд.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и
почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като
изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката
на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е
направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане
на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални
нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други. В мотивите на постановената
присъда, първият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на
формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на
доказателствата и средствата за тяхното установяване.
Настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира с доказателствения
анализ на първата инстанция, поради което счете, че се явява безпредметно
той да бъде повтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да
се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста (вж. решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г.
на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016
г. на ВКС, ІІІ н. о.).
Без да бъдат преповтаряни изводите на Софийски районен съд,
настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и
възраженията, изложени във въззивната жалба, както и в съответствие със
законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на
присъдата в цялост, да посочи следното:
При формиране на изводите си по фактите, Софийски районен съд
правилно е дал вяра на показанията на свидетелите И.С., М.Г., К.Г. и А. В..
Същите се отличават с устойчивост, като при съвкупния им анализ
настоящият съд не установи противоречия и несъответствия между тях.
Свидетелката И.С. депозира показания относно подадените сигнал и
заявление. Същата е юрисконсулт към Ректора на „Медицински университет“
9
към 2014 г.. Депозираните от нея показания пред орган на досъдебното
производство са прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, във вр. ал. 1, т. 2 от НПК.
В прочетените й показания свидетелката е коментирала извършената проверка
от отдел СДО и УБК към „Медицински университет“- София, въз основа на
която подала сигнала до органите на МВР. Свидетелката е потвърдила общо
прочетеното, но посочва че не си спомня детайлите. Вярно е, че свидетелката
не е в състояние да възпроизведе в цялост и в детайли възприетите от нея
факти и обстоятелства по отношение инкриминираното деяние. Това обаче
добре се обяснява, от една страна, с изминалия продължителен период от
време между датата на възприемане на фактите и обстоятелствата, за които
свидетелката дава показания и датата на разпита й пред съда, което е от
естество да рефлектира върху възможността й да възпроизведе в цялост и
пълнота възприетите от нея факти и обстоятелства. Поради изтъкнатото е
естествено да изпитва трудности при пресъздаване на конкретна проява,
свързана със служебните й задължения и по никакъв начин не рефлектира
върху крайния извод на съдебните инстанции, че свидетел С. депозира
показанията си обективно, безпристрастно и добросъвестно. Няма пречка тези
гласни доказателствени средства да бъдат поставени в основата на изводите на
съда по фактите. Невъзможността на свидетелката да възпроизведе в детайли
възприетите от нея факти и обстоятелства, интересуващи производството, е
преодолЯ. от първия съд чрез приобщаване на показанията й, дадени на
досъдебното производство, по надлежния процесуален ред. На свидетелката
са предявени заявление до началника на 04 РУ- СДВР /л. 3, том 2 от
досъдебното производство/ и сигнал /л. 5, том 2 от досъдебното производство/
и същата е потвърдила съставянето на заявлението от нея, съответно
подписването на сигнала от ректора на „Медицински университет“.
Показанията на свидетелката Г. носят информация относно реда за
кандидатстване за провеждане на високоспециализирана дейност по
диагностика на кардиологични заболявания и случая с подадената молба от
името на подсъдимия В.. Свидетел Г. е юрисконсулт към „Медицински
университет“- София към 2013 г.. Нейните показания дават информация и за
реда за подаване молби за провеждане на високоспециализирана дейност по
диагностика на кардиологични заболявания и установеното в случая с
подсъдимия. Свидетелката е потвърдила, че при кандидатстване, следвало да
се представят диплом и свидетелство за придобита специалност в системата
10
на здравеопазването - специалност „Кардиология“. Посочва, че колегите й от
отдел „Следдипломно обучение“ проверявали винаги автентичността на
свидетелството и диплома. В случая с подсъдимия В., установили, че в
досието имало два протокола от държавни изпити. От комисията било
удостоверено, че подсъдимият не бил издържал първия практически изпит за
специалност „Кардиология“ в „Медицински университет“- София, като
свидетел Г. се била запознала с въпросните документи. Поради това
подсъдимият не бил зачислен по въпросната високоспециализирана дейност.
На свидетел Г. са предявени протоколи от проведени изпити на 08/09.05
1995 г. и 13/14.05.1996 г. /л. 67-68 от ВНОХД 5035/16 г./. Свидетелката е
коментирала същите и е заявила, че и двата протокола удостоверяват, че не се
признават права по специалност кардиология на подсъдимия.
Както и при свидетел С. и показанията на свидетелката Г., депозирани
пред орган на досъдебното производство са прочетени по реда на чл. 281, ал.
4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, което е сторено частично досежно това, дали
въпросното свидетелство е представено като препис или в оригинал. В тази си
част свидетелката е потвърдила посоченото на досъдебното производство, а
именно че й е представен нотариален препис на свидетелство за призната
специалност „Кардиология“.
Показанията на свидетелката Г. се подкрепят от тези на свидетел Н.П.,
която е експерт в отдел „Следдипломно обучение“. Свидетел П. сочи, че е
приемала документите на всички лекари, обучаващи се по дадена методика.
Посочва, че за високоспециализираните дейности, каквато е
„Кардиостимулацията“, били необходими диплом за специалност
„Кардиология“, справка за трудов стаж и молба, като не се изисквал диплом за
висше образование. Твърди, че винаги е извършвала вътрешна проверка на
дипломите, в съответен регистър или е изисквала нотариална заверка на
документа, в случай че е издаден от друго висше учебно заведение. За
конкретния случай свидетелката е приела документите на подсъдимия В., след
телефонно обаждане от сестра му, между които били нотариално заверено
копие на свидетелство за придобита специалност „Кардиология“. След като ги
приела, установила, че подсъдимият нямал издаден диплом за специалност
„Кардиология“, за което докладвала на прекия си ръководител.
На свидетел П. е предявеното и свидетелство на л. 36, том 1 от
11
досъдебното производство, като същата е потвърдила, че то е същото, за което
говори.
Обосновани са изводите на първоинстанционния съд относно
кредитируемостта на показания на свидетел А. В.. Показанията на тази
свидетелка подробно и в логическа последователност разказват, че е
депозирала на ръка въпросните документи от името на брат си - подсъдимият
В., които получила лично от него. Това тя е сторила в Ректората на
„Медицински университет“- София, като целта за това била записване за
квалификационна степен. С твърдението си, че не е получила входящ номер
подкрепя показанията на свидетелката П. за това, че такъв се издавал няколко
дни след депозиране на документите. На свидетел В. са предявени документи
на л. 30 до л. 36 от том 1 от досъдебното производство - заявление от д-р В. от
29.03.2013г. за разглеждане на документи за проведено обучение във връзка с
признаване на правоспособност по високоспециализирана дейност
„електрокардиостимулация“, два броя удостоверения за проведено
практическо индивидуално обучение, препис-извлечени от трудова книжка на
подсъдимия, диплома № 005724 от 05.11.1985г. за завършено висше
образование по специалността „Медицина“, диплома за призната специалност
№ 37759 от 01.06.1991 г. по „Вътрешни болести“ и инкриминираното
свидетелство № 002320. За тях посочва, че ги е виждала и са същите, които е
депозирала в отдел „Следдипломно обучение“ от името на подсъдимия.
Съдът кредитира и показанията на свидетел Б.Д., която е художник -
калиграф към „Медицински университет“ – София и която единствена
изписвала дипломите за взета специалност. Свидетелката е възприела
предаденото свидетелство на подсъдимия В. за призната специалност
„Кардиология“, като на база установените технически и естетически правила
за графичното излагане на елементите на текста, е констатирала различия с
предявения й препис. Свидетелката разпознава установените несъответствия
относно изписването на определени ръкописни елементи в текста на
свидетелството, използвайки своя личен професионален опит, подкрепяйки
заключенията на техническо - документалната експертиза. Свидетел Д.
отбелязва нарушения във връзка с установения от нея начин на изписване на
името на специалността „кардиология“, визирайки дебелината на щриха,
пишещото средство, с което е изпълнен, което не било тънкописец, наклона на
буквите. Свидетел Д. е категорична, че не е изписала датата на документа и е
12
изразила съмнение в изписване на цифрите, коментирайки разлика в начина на
изписване на цифрата „6“. Същата излага съмнения и в изписването от нея на
ЕГН. Свидетелката твърди, че прави опис на всички дипломи, които изписва и
нямало издадена диплома на името на подсъдимия.
Показанията на свидетелката Д., депозирани на досъдебното
производство са прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. В тези показания
свидетелката заявява, че на предявеното й свидетелство разпознава своето
изписване с ръкописен текст „д-р И. Х. В.“, датата и мястото му на раждане
„******* год. с. Богомилово“, завършеното образование „медицина“, номера
„005724“, от кого е издадено свидетелството „Медицинска академия ВМИ -
София“ и датите в долната част на документа „01.06.1996г.“ и „20.06.96г.“,
като отрича да е изписала цифрите в реквизита „ЕГН“ и специалността
„кардиология“. Пред съда свидетелката е потвърдила прочетеното й.
Съдът кредитира и показанията на свидетел К.Г., която е служител на
отдел „Следдипломно обучение“ към „Медицински университет“- София.
Същата последователно и без противоречия излага обстоятелствата по
извършената проверка, започнала с действия на свидетелката П., която не
открила информация подсъдимият В. да е издържал в майската сесия изпита
за специалност „Кардиология“. Това наложило проверка в „Главната книга“,
съдържаща номерата на свидетелствата. Свидетелката сочи, че при тази
проверка се установило, че на въпросния номер било вписано свидетелство,
издадено на подсъдимия, представляващо дубликат на диплом за „Вътрешни
болести“. При проверката в архива на документите за явяване на държавен
изпит за специалност, свидетел Г. установила, че подсъдимият имал две
неуспешни явявания на държавен изпит за специалност „Кардиология“ -
майска сесия 1995 г. и майска сесия 1996 г. Относно документите за
специалност „Инвазивна кардиология“ уточнява, че не се подавали до техния
отдел, съответно не им били извършвали проверка.
Показанията на свидетеля Р.А., юрисконсулт към „Медицински
университет“- София, са информативни само относно действията му по
представяне пред Софийски градски съд на оригиналите на двата изпитни
протокола, обсъждани от свидетелката Г.. Предвид това и настоящият съд им
дава вяра, като непротиворечиви и депозирани от незаинтересовано от изхода
на делото лице.
13
Съдът даде вяра и на показанията на свидетел Д.Н.. Същият е нотариус в
гр. Стара Загора. Той потвърждава, че заверявал „вярно с оригинала“
документи за завършено образование и квалификация на подсъдимия. На
свидетелят са предявени преписи от диплом за завършено образование на л.
34 и л. 35, том 1 и свидетелство за призната специалност на л. 36, том 1, като
той е потвърдил, че заверявал нееднократно въпросните документи.
Съдът даде вяра и на приобщените на основание чл. 283 НПК писмени
доказателства, кореспондиращи с приетите свидетелски показания, относими
към предмета на доказване и допустими с оглед предписанията на
процесуалния закон. В тази връзка, изложеното от свидетел Д. се подкрепя от
писмо от 21.10.2020г. на Зам. министъра на здравеопазването /л. 62 от
първоинстанционното производство/. Горното е подкрепено от „Медицински
университет“ - София, с писмо с вх. № 21-00-120/25.03.2015г., в което се
потвърждава автентичността на издадената през 1991 г. диплома на д-р В. за
призната специалност „Вътрешни болести“, а по отношение на
свидетелството за призната специалност „Кардиология“ се сочи, че такова не е
издавано. Съгласно последното, информацията е предоставена въз основа на
справка в регистрационните книги и архив на отдел „СДО и УБК“, където са
открити протоколи за две неуспешни явявания на д-р В. пред държавна
изпитна комисия за придобИ.е на специалност „Кардиология“. Посочва се, че
„Медицински университет“ - София никога не е издавал свидетелство за
придобита специалност „Кардиология“ на подсъдимия В., поради което
лицето не фигурира в регистъра на придобилите специалността. След второто
неуспешно явяване на 14 май 1996 г. за специалност „Кардиология“, през
месец юни същата година, д-р В. бил подал заявление в отдел „СДО и УБК“ на
„Медицински университет“- София, да му бъде издаден дубликат на
дипломата му № 37759 от 05.07.1991г. за призната специалност „Вътрешни
болести“, като такъв дубликат с № 002320 от 20.06.1996г. бил издаден на
обявената за невалидна диплома. Също в цитираното писмо се сочи, че била
извършена проверка на подадените от д- р В. документи до комисията,
признала професионална квалификация по ВСД „Инвазивна кардиология“,
при която било установено, че д-р В. е заблудил комисията за правото му да
получи правоспособност по тази специалност, тъй като представил
нотариално заверено фотокопие на обявената за невалидна /поради изгубване/
диплома № 37759 от 05.07.1991г. за призната специалност „Вътрешни
14
болести“, а също и документ със същия номер, като на издадения неин
дубликат с № 002320 от 20.06.1996г., но подправен за придобита специалност
„Кардиология“, каквато подсъдимият В. не притежавал. С изложеното се
обяснява обстоятелството, че издадения на д-р В. сертификат за специалност
„инвазивна кардиология“, не следва да се счита за валиден, а така и
невключването на д-р В. в регистъра за специалностите „Кардиология“ и в
списъка на НЗОК за специалността „Инвазивна кардиология“.
Гореизложеното се допълва от удостоверение УД - 809 от 06.10.2022г. на
„Медицински университет“- София. Видно от него е, че д-р В. е положил
посочените колоквиуми като специализант „Кардиология“ от 01.07.1991 г. до
10.06.1994г. в ОРБ Стара Загора по реда на Наредбата за следдипломна
квалификация от 1974 г. на M3, преминал е курс по кардиология от 29.01.1996
г. до 13.03.1996 г. в „Национален център по сърдечно-съдови заболявания“-
София, но не е положил държавен изпит за придобИ.е на специалност
„Кардиология“.
Видно от свидетелство на „Медицински университет“- София, серия ПК
№ 0058/12.07.2011 г. и писмо от Зам. министъра на здравеопазването от
08.02.2023 г. е че за периода от 2009 г. до 2022 г. подсъдимият В. не фигурира
като лекар, придобил специалност в системата на здравеопазването, според
регистъра на придобилите специалност в системата на здравеопазването,
воден на осн. чл. 8, ал. 1 от Наредба №1 от 22.01.2015 г. за придобИ.е на
специалност в системата на здравеопазването и на осн. чл. 6, ал. 1 от
отменената Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за придобИ.е на специалност в
системата на здравеопазването. В регистъра на специализантите е вписан като
специализант по кардиология към „Медицински университет“- Пловдив, с
начална дата на обучение 15.08.2022 г.
В писмото от 05.04.2023 г. на Зам. Министъра на здравеопазването се
сочи неотбелязването на д-р В. във въпросния регистър на придобитите
специалност като специалист по „Инвазивна кардиология“, както и че
обучението по „Инвазивна кардиология“ не води до придобИ.е на специалност
в системата на здравеопазването, а до придобИ.е на професионална
квалификация за извършване на високоспециализирана дейност.
Потвърждава, че министерството не разполага с информация д-р В. да е
придобил друга специалност в системата на здравеопазването в периода от
15
1996 г. до момента, което не засягало правата му на специалист по вътрешни
болести, придобити от 01.06.1991 г.
От Удостоверение № 19-59 от 23.04.2003 г. на „Медицински
университет“- София става ясно, че за времето от 17.04.2003 г. до 23.04.2003 г.
подсъдимия В. е преминал индивидуално обучение за следдипломна
квалификация по „Ехокардиография“.
Съдът дава вяра и на приобщената по делото съдебно - графическа
експертиза, чиито предмет са дипломи за завършено висше образование по
специалността „Медицина“ № 5724/05.09.1985 г.; диплома /свидетелство/ за
призната специалност „Вътрешни болести“ № 37759/05.07.1991 г.;
свидетелство за призната специалност по „Кардиология“ серия АС №
002320/20.06.1996 г. и Протокол за полагане на изпит по кардиология от д-р И.
В. от 13-14.05.1996 г.. В така приетата експертиза вещото лице сочи, че са
необходими оригиналите на въпросните документи, за да е налице възможност
за преценка дали са подписани от ректор. Вещото лице в съдебно заседание се
е аргументирало с това, че копията на почерковите обекти са с много ниско
качество и не може да им бъде направено изследване по общи и частни
признаци. Отделно от това имало и пресичащи се щрихи между копията на
отпечатъка и печатния текст.
Съдът кредитира изцяло и така изготвените и приети по делото
графическа експертиза и техническо - документална експертиза. В същите е
изследван инкриминираният документ, а именно свидетелство за призната
специалност „Кардиология“ серия АС № 002320/20.06.1996 г.. Заключението
на технико- документалната експертиза касае съответствието на документа с
техническите и документални изисквания за изготвянето му, а графическата
експертиза е изследвала авторството на подписа в реквизита „ректор“ на копие
на документа. Поради това заключението на вещото лице Л. по обсъдената
съдебно-графическата експертиза следва да се съпостави с изводите на
вещото лице К. И. по изготвената технико- документална експертиза. Вещото
лице И. е категорична, че подписът за „ректор“ в изследваното свидетелство
№ 002320 е копие на подпис на ректора на висшето учебно заведение. В
съдебно заседание вещото лице не изключва възможността подписът да е бил
пренесен от друг документ, който съдържа автентичния подпис. Въпреки че е
изследвала копие от въпросното свидетелство за призната специалност по
кардиология серия АС № 002320/20.06.1996 г. и настоящият съд намира
изводите на вещото лице И. за убедителни и добре аргументирани. Вещото
лице оценява изследвания обект като такъв в запазен вид, с добро качество на
електрофотографското изображение, което позволява да се определи
относителното местоположение на начало, край и на пресичане на
движението, а също така формите и последователността на движението и като
годен за почерково изследване. Именно поради горното съображение, както и
първият съд, настоящият не дава вяра на така изготвената съдебно-графическа
16
експертиза, изготвена от вещо лице Л., като кредитира като достоверна и
обоснована технико- документалната експертиза на вещо лице И.. Горното се
обосновава и с факта, че изводите на вещо лице И. се подкрепят и допълват от
заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно
техническо — документална експертиза, където вещо лице Нисторов е
изследвало оригинала на инкриминирания документ- свидетелство за
призната специалност по кардиология серия АС № 002320/20.06.1996 г., при
което е достигнал до извода си, че свидетелството не е изработено съгласно
установените изисквания за направата на такъв вид документи. Обсъдил е
различия в структурни белези и оптични свойства на хартията; наличие на
множество точковидни елементи с различен цвят на средната страница,
характерни за отпечатване с помощта на сканираща или копирна техника.
Установил е, че отпечатъците от кръглия печат със съдържание по
периферията „Медицински университет - София Ректорат“ не са положени е
помощта на печат и тампонно мастило, а са възпроизведени с помощта на
сканираща и копирна техника. Последният извод е направен и относно
изписаните ръкописни текстове и подписа в графа „Ректор“. Вещото лице е
установило, че в графата, касаеща датата на придобитата специалност „от
01.06.1996“, след като е възпроизведена с помощта на сканираща и копирна
техника, четвъртата позиция от годината „1996“ е подправена с помощта на
пишещ прибор с черно мастило и от цифра „1“ е подправена на цифра „6“.
Съдът дава вяра на обсъденото експертно заключение, като добре обосновано
и изготвено от лице, притежаващо съответните специални знания.
Настоящият съд дава вяра и на така назначената в хода на
първоинстанционното съдебно следствие комплексна съдебно - почеркова
експертиза, с вещо лице С.Х.. Предмет на сочената експертиза не е оригинала
на Протокол за полагане на изпит по кардиология от д-р И. В. от 13-14.05.1996
г., а копие на документа. Вещото лице е установило, че ръкописните текстове
в мястото след „Практически изпит“ са изпълнени от лицето, изпълнило
текстовете в местата след „Практически изпит“ на протоколите - сравнителни
образци с усл. № 1-8, 20, 22, 23, 27-37, съответно не са изпълнени от лицата,
изпълнили останалите протоколи - сравнителни образци. Експертизата
потвърждава автентичността на подписите за „председател“ и „членове“.
Според вещото лице качеството на снимковия материал - цифрови снимки на
изследваните обекти, е достатъчно добро, за да се направят изводи по
поставените задачи. Настоящият съд счита, че тази експертиза е изготвена от
лице, притежаващо съответните специални знания, като е обоснована и
кореспондираща си с изготвената комплексна експертиза /л. 89 по ВНОХД
№5035/2016г. по опис на Софийски градски съд/ и постъпилите документи по
делото от „Медицински университет“- София. Всички кредитирани и
цитирани по- горе от съда експертизи са подкрепени и от писмо от
„Медицински университет“ — ректорат с изх. № 35/14.01.2023 г., в което е
отразено, че
д-р В. е полагал два пъти държавен изпит по кардиология на 8.05. и 9.05.1995
17
г. и на 14.05.1996 г., като и двата държавни изпита не са издържани от него и
не са му признати права.
Липсата на признати права за специалността „Кардиология“ на
подсъдимия се подкрепя и от приетата комплексна експертиза с обект на
изследване - оригинал на протокол от 13 и 14 май 1996 г. Вещото лице Г.
потвърждава автентичността на подписите за „председател“ и „членове“.
Сочи, че ръкописния текст в документа е изпълнен от акад. И.Т.И., а
отпечатъкът от кръгъл печат, положен върху протокола, е положен с печата на
„Националния център по сърдечно-съдови заболявания София“, използван
към инкриминирания период за подпечатване на такъв вид протоколи.
Съдът дава вяра на така изготвеното заключение, доколкото същото
отговаря на поставените задачи и е мотивирано.
Обясненията на подсъдимия потвърждават явяването му на изпит за
придобИ.е на права по специалност „Инвазивна кардиология“. Подсъдимият,
както и защитата му, се позовават на непълнотата на реквизитите, касаещи
изпитните протоколи, с оглед невписването в същите на зададените
теоретични въпроси, доколкото не е налице документ, удостоверяващ
успешното вземане на изпит за придобИ.е на специалността „Кардиология“.
С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице
основания за промЯ. на установената от районния съд фактическа обстановка,
тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови
факти и обстоятелства, ведно с приетите във въззивното съдебно следствие
писмени доказателства, а от друга, същата е правилно установена, на база
вярна и точна преценка на доказателствения материал.
Приобщените доказателства в хода на съдебното следствие пред
въззивната инстанция подкрепят изложените по-горе фактически изводи, като
следва да се вземе предвид, че относимите Протоколи са били предмет на
експертно изследване, а в останалата си част, протоколите са неотносими към
предмета на доказване. Приобщените доказателства за това, че подсъдимият е
използвал инкриминирания документ и пред други органи, включително в
Бургас и Стара Загора вече е било санкционирано, доколкото същият е
признат за виновен и осъден за тези обстоятелства с влязла в сила присъда,
макар и след извършване на настоящото деяние.
Без значение са и доводите на защитата, че поради липса на оригинала на
инкриминирания документ, за който е установено, че вече не е наличен в
кориците на делото, същото следва да рефлектира върху изводите на
настоящият състав и то в полза на подсъдимия. Този документ е бил обект на
експертно изследване, а по делото са събрани доказателства, че представения
в МУ от подсъдимия, чрез неговата сестра документ, е бил нотариално
заверено копие на вече изследвания такъв, за който е установено, че е
неистински. Доколкото по делото са налични и убедителни писмени и гласни
доказателства, че В. никога не е придобивал специалност „Кардиология“, още
веднъж е неоснователно да се твърди, че същият е притежавал истинска,
18
валидноиздадена диплома за Специалност „Кардиология“.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е
събрана в нужния обем и категоричност доказателствена съвкупност, която
позволява на съда да формира еднозначни изводи по фактите и изцяло споделя
направения в мотивите към присъдата анализ на наличните доказателствени
материали.
Така изложената фактическа обстановка в цялост може да бъде приета за
изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и
достатъчно пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата, от
значение за правилното решаване на делото – време, място, начин на
извършване на деянието, както и авторството на същото.
Настоящият състав счита, че основните фактически констатации на
Софийски районен съд са правилно установени, изведени без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и
логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Както и първият съд и настоящият счита, че несъмнено е установено от
доказателствата по делото осъщественото от подсъдимия И. В. от обективна и
субективна страна престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал.2, вр. ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият съзнателно се е ползвал от
преправен официален документ за придобита професионална квалификация,
когато за самото съставяне на документа не може да се търси отговорност от
него.
Предмет на извършеното от подсъдимия престъпление е преправен
истински официален документ, а именно нотариално заверено копие на
преправен официален документ за придобита квалификация - дубликат на
диплома за призната специалност „Вътрешни болести“ със серия и номер АС
002320/20.06.1996 г., издаден на д-р И. Х. В. от „Медицински университет“ -
София и подписан от зам. ректор по учебната работа проф. д-р Н.П., в чието
съдържание е внесено изменение, несъответстващо с първоначалната воля на
автора му. Преправянето на съдържанието на истински документ се
осъществява посредством въздействие върху съществуващ истински
документ, посредством което се променя съдържанието му, съгласно
Постановление № 3 от 23.03.1982г. по н.д. 12/81 г. пленум на ВС.
Механизмът на изготвяне на инкриминирания документ се установява
посредством обсъдените заключения на приетите от съда експертизи.
Установи се, че инкриминираният документ свидетелство за призната
специалност серия АС № 002320/20.06.1996 г., представлява нотариално
заверено ксерокопие на документ, на който е придаден вид, че представлява
свидетелство за призната специалност по „Кардиология“, за който техническо
- документалната експертиза сочи, че преснетият оригинал не е бил изготвен
19
по съгласно установените технически изисквания за направата на такъв вид
документи, като структурни белези и оптични свойства на хартията. Също е
установено, че ръкописното съдържание на реквизитите на документа не е
било изпълнено с пишещ прибор, а възпроизведено с помощта на сканираща и
копирна техника, което важи и за положения подпис за ректор и отпечатъка на
печата на висшето учебно заведение. Извършена е подправка на датата на
придобитата специалност- годината, която е била направена с пишещ прибор с
черно мастило. Въпросният подпис за „ректор“ в изследваното свидетелство
№ 002320 представлява копие на подпис на ректора на висшето учебно
заведение, като логично и аргументирано от заключението на вещото лице и
на техническо-документалната експертиза, се налага извода за пренасянето на
ръкописното съдържание, подписа и печата от друг документ посредством
система от компютър, скенер и принтер. Такъв друг документ съдът приема,
че е издаденото на подсъдимия В. свидетелство за придобита специалност по
вътрешни болести - дубликат на диплома /свидетелство/ АС №
002320/20.06.1996 г.. Именно номера на издадени дубликат е ползван, за да се
създаде привидна автентичност на инкриминирания документ, като частично
е ползвана и датата от регистъра с обсъдената подправка от „1“ на „6“,
относно годината на издаването на инкриминираното свидетелство.
Така използваният от подсъдимия документ е преправен официален, по
смисъла на чл. 308, ал.2, вр. ал.1 и чл. 93, т.5 от НК, тъй като е издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му - зам. ректора по учебната работа
проф. д-р Н.П., а издаването му е регламентирано с определен ред и форма в
Наредба № 47 от 14.12.1995г. за следдипломно обучение на специалистите с
висше образование в системата на здравеопазването /отм. ДВ бр. 64/2001г./.
Съдържанието на документа е преправено, като е променено, а именно за това
че представлява свидетелство за призната специалност по „Кардиология“, а не
както е издаден - дубликат на диплома за признат специалност „Вътрешни
болести“ и за това, че удостоверява придобити права считано от 01.06.1996 г..
Изпълнителното деяние в настоящия случай се изразява в ползване на
документа, което ползване е насочено към доказване на правно значими
обстоятелства. Горното е доказано с приложените писма от „Медицински
университет“- София и от приетите експертизи, сочещи, че подсъдимият не е
издържал изпитите си за специалност „Кардиология“, не е включен в
регистъра за специалностите „Кардиология“ и в списъка на НЗОК за
специалността „Инвазивна кардиология“. Именно знаейки, че два пъти не е
издържал изпита за специалност "Кардиология" и знаейки, че никога не му е
издавано свидетелство за специалност „Кардиология“, подсъдимият е ползвал
посредствено инкриминирания документ, което установява по несъмнен начин
целите на подсъдимия за ползване на документа с оглед правното му значение,
а именно да кандидатства за специализация.
Поради това, от обективна страна подсъдимият е осъществил
престъплението, в което е обвинен.
20
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк
умисъл, а именно той е съзнавал, че нарушава реда за боравене с официални
документи, удостоверяващи придобита професионална правоспособност, като
съзнателно е ползвал същия чрез свидетелката А. В., с цел последната да го
предостави на експерт в отдел „Следдипломно обучение и университетска
болнична координация“ на „Медицински университет“- София.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи, че присъдата на
първоинстанционния съд е неправилна и незаконосъобразна, необоснована,
както и че следва да се установи авторството на инкриминирания документ,
което според защитата ще рефлектира върху извода дали е извършено
престъпление, а така също и се твърди, че подсъдимият успешно е издържал
изпити по специалност „Кардиология“, настоящият съд счита, че
фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и
почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като
изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката
на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е
направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане
на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални
нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други. Първият съд е изложил по ясен
и убедителен начин в мотивната част на присъдата изводите си по фактите и
тяхната правна оценка, както и съображенията си относно кредитируемостта
на доказателствените средства, като не е сторил това произволно, а въз основа
на задълбочен и правилен анализ и съпоставка на доказателствените
източници едни спрямо други. Изложил е подробно хронологията на
събитията, които е приел за установени, както и съображенията, обусловили
извода му, че с деянието си подсъдимото лице е осъществило от обективна и
субективна страна всички признаци от състава на вмененото му престъпление.
Контролиращата съдебна инстанция и страните по делото не са лишени от
възможност да разберат действителната воля на първоинстанционния съд и
начинът на формирането .
Настоящият съд прецени, че на основание приетите по делото писмени
доказателства - писма от „Медицински университет“- София и от зам.
Министъра на здравеопазването, е безспорно доказано, че подсъдимият В. не е
издържал успешно изпитите си по специалност „Кардиология“, както и не му
е издавано свидетелство в тази връзка. Така също, видно от приетите по
делото експертизи не може да се стигне до обосновано заключение кое лице е
преправило съдържанието на официалния документ, превръщайки го в
инкриминирания такъв, което от своя страна не е изискуем от закона признак
от състава на престъплението по чл. 316 от НК, за което се търси наказателна
отговорност от подсъдимото лице.
Предвид изложеното до тук и с оглед съвпадението на крайните изводи
21
на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди изцяло. Изложените в жалбата доводи са неоснователни. Присъдата
е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без
да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния
закон. Определеното наказание е справедливо и напълно съответства на
обществената опасност на деянието и дееца.
По вида и размера на наказанието
Настоящият състав провери правилността на присъдата и по отношение
на наказанието, като не намери основание за изменение на същата и в тази й
част.
Правилно СРС е приел, че разпоредбата на чл. 316 от НК по отношение
на наказанието препраща към съответните престъпни състави от глава девета
от особената част на НК, като за конкретното обвинение по чл. 316, вр. чл.
308, ал. 2, вр. ал. 1 НК предвиденото наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
до осем години.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство правилно СРС е приел
упражняването на специалността кардиология без надлежното признаване на
права за това, което се намира в непосредствена причинно-следствена връзка с
престъпното ползване на инкриминирания документ с голяма
продължителност във времето и до момента.
СРС правилно е е преценил смекчаващите отговорността обстоятелства -
чистото съдебно минало на дееца към момента на деянието и добрите му
характеристични данни. Тези обстоятелства обаче, макар и смекчаващи
отговорността, не са нито многобройни, нито изключителни такива.
СРС обаче правилно е отчел, че следва да счете изтеклия продължителен
период от извършване на деянието до постановяване на присъдата, като
изключително по своята същност смекчаващо вината обстоятелство.
Правилно СРС е констатирал, че от момента на извършване на деянието до
момента на произнасяне на присъдата е изтекъл срок от над десет години и че
този срок излиза далеч извън разумния такъв, съгласно както практиката на
ВКС, така и практиката на ЕСПЧ.
С оглед на констатирането на това изключително смекчаващо вината
обстоятелство, правилно СРС е приел, че следва да определи наказанието на
подсъдимия при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, като наказанието
22
лишаване от свобода, за което не е предвиден най-нисък предел бъде заменено
с пробация.
Правилно СРС е определил и вида и продължителността на
пробационните мерки, като и настоящият състав намира, че така
определеното наказание ще изпълни целите на наказанието, посочени в чл. 36
от НК.
По разноските :
С оглед изхода на делото, правилно СРС е възложил направените по
делото разноски в тежест на подсъдимия, като го е осъдил да заплати в полза
на държавата по сметка на СДВР сумата от 303, 02 /триста и три лева и две
стотинки/ лева разноски за изготвени на досъдебното производство
експертизи, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд сумата от 480, 00 /четиристотин и осемдесет/ лева, разноски за
изготвени на съдебната фаза на производството експертизи и както и 5, 00
/пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 НПК, цялостна служебна
проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяне или отмЯ.,
поради което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде
потвърдена, а въззивната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от
НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 15.05.2023 г. по НОХД № 8997/2019 г. на
СРС – НО, 109-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23
24