Протокол по дело №590/2021 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 64
Дата: 21 февруари 2022 г. (в сила от 21 февруари 2022 г.)
Съдия: Сийка Златанова
Дело: 20215440100590
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 64
гр. Смолян, 18.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
Сложи за разглеждане докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20215440100590 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Страните по делото редовно призовани.
За ищците се явява адв. А П, редовно упълномощена от преди.
От ответниците лично се явява С.Р. и М.И..
С.Р. се представлява от адв. Р, а М.И. и Т.С. се представлява от адв. С, редовно
упълномощени от преди.
Адв. П - Да се даде ход на делото.
Адв. Р - Да се даде ход на делото.
Адв. С - Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и
затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. П - Поддържам исковата молба, както и отговора на насрещния иск. Нямам
възражения по доклада. Моля да бъде отделено като безспорно обстоятелството, че ищците
са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Л.
Адв. Р - От името на доверителката ми оспорвам предявения иск. Същевременно
поддържам изцяло предявения насрещен иск. По отношение на доклада съм запозната с
проекта, обективиран в определение, връчен ни надлежно, като нямам възражения по
същия. Становище по доказателствата ще взема след обявяване на доклада за окончателен.
След направеното искане за отделяне на безспорно обстоятелство, единственото безспорно
обстоятелство е че е налице решение на ПК за възстановяване на този имот в полза на
1
ищците, но дали е спазена процедурата за неговото възстановяване и дали ищците се
легитимират на същия ще бъде предмет на установяване в настоящото производство
доколкото по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ и по смисъла на тази разпоредба е било налице вече
реализирано мероприятие върху част от поземления имот, което е препятствало и неговото
възстановяване в цялост. Това мероприятие е реализирано от ТКЗС, впоследствие от АПК.
Единствено и само признаваме, че ищците имат възстановително решение за този имот.
Оспорваме твърдението на ищците, че са придобили имота с това решение по реституция,
тъй като не е спазена процедурата.
Адв. С - От името на двете ми доверителки изцяло оспорваме исковата молба.
Запозната съм с проекта за доклад, нямаме възражения по същия. Водим допуснатите
свидетели в настоящото производство. Присъединявам се към направеното възражение от
страна на адв. Р по отношение собствеността на ищците за целия имот, именно предвид
обстоятелството, че не може в настоящото производство да се отдели за безспорно същото
обстоятелство, още повече, че не е изследвано дали е спазена процедурата по
реституционното решение. Запознати сме с насрещния иск и с отговора на насрещния иск.
Адв. Р - Аз също съм запозната с отговора на насрещния иск, като с оглед на
горното въвеждам и следните фактически твърдения. Не е вярно твърдението в отговора, че
към датата на възстановяване на поземления имот с решение на ПК от 1995 г. на
наследодателя на ищците в същия е нямало други постройки, освен описаната колиба с
площ от 24 кв.м. Дефакто и в действителност всички описани в исковата молба постройки
са съществували в поземления имот в периода от 1963 г.- 1975 г., като след 1975 г. не е
извършвано никакво дострояване или изграждане на нови постройки и те са съществували
към момента на постановяване на решението. Действително между страните е съществувало
наемно правоотношение по отношение на ползването на 6 декара земя и доверителите ми са
ползвали поземления имот, който е бил ограден до 2015 г., след което оградата е
премахната и достъпа до имота не е бил възпрепятстван за всякакви животни. Във връзка с
тези твърдения ще имам и доказателствени искания.
На основание чл. 146 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
СЪОБЩАВА доклада по делото, като съдът поддържа напълно определението, с
което на страните е съобщен проекта за доклад, разпределена е доказателствената тежест и
се е произнесъл по доказателствените искания.
ДОПЪЛВА доклада по делото с отговора на насрещната искова молба, подаден от
ищците. Ищците твърдят, че в хода на процеса установили, че ответницата С.Р. е придобила
собствеността върху сградата с идентификатор с кратък номер ***.1 с площ от 24 кв.м.,
построена от ищците, считано от 16.02.2016 г. Твърдят също, че към датата на
възстановяване на имота с решение на ПК № 921/95 г. на наследодателя на ищците, в него е
нямало други постройки освен колибата с площ от 24 кв.м. Съществувалото наемно
правоотношение до 2015 година прекратили, за което уведомили ищцата по насрещния иск
2
С.Р., но всички ответници отказват да освободят имота. Твърдят също, че като собственици
на земята не са длъжни да търпят пристройката в техния имот и смятат, че извършеното
строителство представлява неоснователни действия по смисъла на чл. 109 ЗС, тъй като
пристройката е построена без надлежно учредено право на строеж. По този начин се
ограничава правото на ползване на ищците върху имота, тъй като без тяхно съгласие се
намалява свободната част на дворното място. Ответниците възразяват срещу отговора с
твърденията по-горе, а именно, че ищците не могат да се легитимират като собственици на
процесния имот с кратък № ***, тъй като е нарушено материалното право за възстановяване
на имота, а именно чл. 10б ЗСПЗЗ. Отделно от това оспорват изложеното твърдение в
отговора на насрещния иск, че освен колибата с площ от 24 кв.м. към момента на
възстановяване на имота не е имало други сгради, тъй като сградите са били налице и са
били построени между 1963 г. - 1975 г..
ОСТАВЯ без уважение искането на ищцовата страна за отделяне като безспорен
факта за принадлежността на правото на собственост на ищците върху поземления имот с
кратък № *** с оглед въведените от ответниците възражения.
Адв. П – Моля да отмените определението си, с което оставяте без уважение
искането ми. Това възражение не фигурираше от прочита на отговорите на исковата молба,
т.е. не е направено в преклузивния срок по чл. 131 ГПК, а беше направено по повод
искането ни за отделяне на безспорно обстоятелството, че ищците са собственици на терена.
Ако не уважите искането ми ще направя доказателствено искане да ми бъде допуснат
свидетел, с който да докажем, че между наследодателите на ищците и ответниците са
съществували наемни правоотношения и не е било никога спорно кой е собственика на
земята. Това е по отношение обстоятелството за собствеността на терена. Имам искане за
допускане на СТЕ, като представям писмена молба. Поддържам и искането си за СОЕ за
определяне на пазарния наем. По повод възраженията в отговора на исковата молба,
представям молба по чл. 192 ГПК до трето неучастващо по делото лице Областна дирекция
по безопасност на храните Смолян, която да даде информация дали С.Р. има регистриран
животновъден обект, кога е направена регистрацията, на какъв адрес е записан и колко глави
добитък отглежда. Това доказателствено искане го правим с цел да оборим фактическите им
твърдения, защото твърдят, че ползват двуетажна постройка в нашия имот, а се занимават с
отглеждането на животни, които са над 50 бр. и те няма как да се съберат в тази постройка,
т.е. че ползват доста по-голяма част от нашия имот.
Адв. Р - По отношение на искането за отмяна на вашето определение. В отговора на
исковата молба и в насрещната искова молба сме заявили претенцията си, че се считаме за
собственици на всички постройки, които се намират в имота и оспорваме правата на
ищците. След заявено изрично искане в настоящото съдебно производство, което е първо по
ред няма пречка по реда на чл. 143 ГПК да поясним и допълним становището си, което
становище не пречи да заявим и възражения по съществото на спора. Факт е, че към
настоящия момент е налице спор и не е налице безспорност на соченото от ищцовата страна
обстоятелство. По отношение направеното искане за назначаване на СТЕ и СОЕ не се
3
противопоставяме, като считаме, че въпросите са относими, допустими, още повече с
направеното от нас оспорване на геодезичното заснемане, представено от ищците. Държим
на назначаването на допълнителна задача или отделна задача към СТЕ, така както е
формулирана в отговора на исковата молба, касаеща определянето на нормативно
необходимата прилежаща площ по смисъла на чл. 64 ЗС, необходима за обслужването на
постройките. По отношение на искането до третото неучастващо по делото лице ОДБХ -
Смолян да представят информация по посочените обстоятелства предоставям на съда да
прецени тяхната допустимост по спора, доколкото доверителката ми не оспорва
обстоятелството, че тя отглежда животни в стопанските постройки до жилищната сграда. С
оглед на указанието в доклада по делото, че следва да ангажираме писмени доказателства,
които се намират в кориците на предходно водено между страните дело 544/18 г.,
представям по опис извлечение от тези писмени доказателства.
Адв. С - На първо място също считам, че не следва да си отмените определението, с
което оставяте без уважение искането на ищците да се отдели за безспорно обстоятелството,
че те са собственици на целия имот. Моля след запознаване с отговорите на М.И. и Т С да
приемете обстоятелството, че същите в процесния имот и процесните постройки не
притежават никаква собственост и след като са се разпоредили със същите в полза на първия
ответник С.Р., тяхна сестра не владеят и не ползват процесния имот. На следващо място по
отношение на исканите експертизи, както от ищцовата страна, както и направени от
процесуалния представител на първия ответник, не се противопоставяме. В отговорите на
моите доверителки сме оспорили геодезическото заснемане, представено от ищцовата
страна, като Ви моля при назначаване на съответните експертизи да прецените това наше
възражение.
Адв. Р - С оглед на твърденията в писмения отговор на насрещната искова молба,
касаещи момента на строителството на сградите Ви моля да бъде изискана и преписка вх. №
ЗМ 197/27.05.19 г. на РУ – Смолян, която е образувана по повод жалба на ищците, касаеща
процесните постройки и в която преписка се съдържа снимков материал от преди 1987 г.,
предоставен от част от разпитаните по тази преписка свидетели, както и обяснения и други
доказателства, касаещи момента на построяването на процесната постройка, като снимките
са приложени в оригинал, т.е. единствен екземпляр и не можем да се снабдим с други
такива. Водим допуснатите ни свидетели.
Адв. С - Също водим допуснатите ни свидетели до разпит, като вместо желанието ни
да водим по двама свидетели за всяка от доверителките ми, за Т.С. не водя свидетели, тъй
като фактите и обстоятелствата, които ще установяват свидетелите за другата ми
доверителка са едни и същи. По отношение искането по чл. 192 ГПК предоставям на съда да
прецени дали да се изисква такава информация. С оглед обстоятелството, че преписката,
която адв. Р поиска да бъде изискана от РУ- Смолян, Ви моля да уважите това искане, тъй
като жалбата, с която е заведена съответната преписка е и срещу моите доверителки и там
също се съдържат обяснения и сведения за обстоятелствата, както кога и в какъв обем са
били построени спорните постройки, така и доказателства, че доверителките ми не са
4
собственици към настоящия момент на спорните постройки и че единствен собственик се
явява С.Р..
Адв. Р – Както обясних и преди малко. По реда на чл. 143 ГПК пояснявам и
допълвам становището си. В останалата си част поземления имот е собственост на ищците в
производството, а именно частта, която е извън застроената площ, извън постройките,
съществували към момента на възстановяване на собствеността. Не оспорваме
обстоятелството, че ищците са собственици на земята извън застроените площи. В
отговорите сме описали изрично, че доверителката ми С.Р. се легитимира за собственик по
силата на извършената делба, а нейния наследодател, както е установено в производството
по гр.д. 544/18 г. по описа на СРС е закупил постройките още през 1987 г. от АПК Рожен
след което необезпокоявано той е владял имота, а след неговата смърт след 2014 г. тези
постройки са ползвани и владени от страна на неговите наследници, а след 2017 г.
единствено от С.Р.. Ние не сме придобили земя под постройките, но твърдим, че тази земя
не е придобита и от страна на ищците, доколкото са липсвали условия за нейното
реституиране, както посочихме по-рано. Доверителите ми не са изпълнили условията за
придобиване на земята под постройките чрез закупуване на същата от ликвидационен съвет
на ТКЗС или правоимащи лица, доколкото към момента в който са придобили постройките
1987 г., такава процедура не е съществувала. Ползването на земята под постройките и около
постройките е осъществявано от доверителите ми на правното основание на чл. 64 ЗС,
доколкото е било нужно за обслужването на притежаваните от тях сгради. В период от
време от 1995 г. до 2015 г. както посочихме по-горе доверителите ми са ползвали и
останалата част от земята, която е собственост на ищците, за което са заплащали наем в
размер на 60 лв. годишно.
С оглед направените уточнения по-горе от страна на процесуалните представители
на ответниците ще следва да бъде изменен доклада по делото в неговите части, с които е
прието по постъпилите отговори от ответниците, че ищците са собственици на целия
процесен имот с кратък номер *** по КККР на с. Л с площ от 5441 кв.м., а именно, че
ответниците признават факта, че ищците са собственици на земята извън застроените
площи, като не поддържат твърдение, че те са собственици на земята под постройките,
напротив поддържат единствено твърдение, че техния общ наследодател, а в последствие и
ответницата С Р. са владяли спокойно и необезпокоявано постройките още от закупуването
им през 1987 г. от АПК Рожен от Н П, техния наследодател, а след неговата смърт, след
2014 г. постройките са ползвани и владяни от наследниците на Н П и едва след 2017 г. се
ползват от С.Р. по силата на извършената делба между тях. В този смисъл е и неоснователно
възражението на ищцовата страна за късното въвеждане на твърдението, тъй като страните
имат право в първото съдебно заседание, след като се вземат становищата и на двете страни
да правят уточнение и допълнение на фактите и обстоятелствата, каквото уточнение
представлява и заявеното днес твърдение, че от страна на ответницата С.Р., ползването на
терена извън застроените площи е ставало по силата на договор за наем, за което
ответниците са заплащали наем в размер на 60 лв. годишно в периода от 1995 г. до 2015 г.,
5
и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ доклада по делото в посочения смисъл.
Относно заявените доказателствени искания, съдът счита за основателни исканията и
на двете страни за допускане и назначаване на СТЕ по въпросите поставени от ищците в
писмената молба, депозирана днес, а от страна на ответницата С.Р. в писмения отговор във
връзка с определяне на прилежащата площ на постройките в имота и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА Съдебно техническа експертиза със задачи, поставени
и от двете страни.
ВЪЗЛАГА задачата за сведение и изпълнение от вещото лице М., при
възнаграждение в размер на 300 лв., вносимо по равно от страните в едноседмичен срок по
сметка на съда.
Основателно е искането на ищците за допускане на Съдебно оценъчна експертиза за
определяне на пазарния наем на имотите във връзка с предявения иск по чл. 59 ЗЗД и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА СОЕ с поставената от ищците задача, която да бъде
възложена на вещо лице, след като бъде изготвена и изслушана Съдебно техническата
експертиза.
Относно искането да бъде задължено третото неучастващо по делото лице ОДБХ-
Смолян да представи посочената в писмената молба на ищците информация, съдът счита
искането за основателно, тъй като доводите на страните са във връзка с ползването на имота
и постройките с животновъдна цел и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАДЪЛЖАВА Областна дирекция по безопасност на храните да даде информация
по поставените от ищците въпроси.
Относно преписка ЗМ 197/2019 г. на РУ- Смолян, съдът счита същото за
основателно, тъй като е налице спор и за момента на построяване на постройките,
респективно за това дали същите са съществували към момента на възстановяването на
имота и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗИСКВА от РУ – Смолян да представи преписката образувана по ЗМ 197/2019 г. на
РУ- Смолян, като след представяне на същата съдът ще прецени кои от съдържащите се в
тази преписка доказателства следва да бъдат обсъждани и ценени по същество в настоящото
производство.
Тъй като съда е дал указание за протеклото производство по гр.д. 544/18 година, то
основателно е и искането днес да се приемат представените от ответната страна по опис
6
общо 30 бр. писмени доказателства и затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените копия от документи, съдържащи се в гр. д.
№ 544/18 г. на РС- Смолян.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на ищцовата страна в следващо съдебно заседание да
изрази становището си по тях.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на ищцовата страна да ангажира писмени доказателства
във връзка с твърдението за фактическото основание за предоставяне ползването на
процесния имот.
Съдът счита искането за допускане до разпит на свидетели и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит водените от страните свидетели.
Сне се самоличността на свидетелите както следва:
К Д Б – ** б.гр., женен, неосъждан, моя баща и на Р.С. бащата са братя.
М П К - ***, б.гр., женен, неосъждан, без родство и дела със страните по делото.
В Д И - *** б.гр., женен, неосъждан, съпруг на ответницата М.И..
Н КОВ К – *** б.гр., вдовец, неосъждан, без родство и дела със страните по делото.
Н П А - *** б.гр., женен, неосъждан, без родство и дела със страните по делото.
Д И ЛА - ***., б.гр., вдовица, неосъждана, първи братовчеди с ответниците по
делото.
СЪДЪТ НАПОМНИ отговорността на свидетелите по чл. 290 НК и същите
обещаха да кажат истината, след което бяха изведени от съдебната зала. В залата остава да
присъства лицето Д К.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелите:
СВИДЕТЕЛЯ Б – Х Б ми е чичо. Моя баща и Х са братя. Х почина 2006 г. Познавам
и двете страни, аз имам имот в близост. Не гранича с техния имот, но имота ми се намира в
същата местност П. Познавам имота и на двете страни, знам къде се намира. Същия е около
6 декара с колиба. Колибата е правена някога във времето, преди да национализират земята.
Колибата е построена от чичо ми Х Б. Колибата е около 20-22 кв.м., от камък, покрита с
тикли и я е ползвал за добитък, там се е съхранявал инвентара. Там сеехме картофи и се
прибираше инструмента. Тази местност е на около два километра от с. Л, на 500 м. е
санаториума, западно от санаториума. По време на ТКЗС там се вкарваха животни, коне, а
след това, през 90-те години върнаха имотите и всеки си постави колчета. През 1994-1995
година бай К П го видях в този имот и го попитах какво прави. Той каза, че ще си вземе
крава. Попитах го нали е чужд имота, а той ми каза, че се договорил със собствениците. На
мястото ходя по пет пъти на година, а понякога и един път, в зависимост от интереса. Бай К
гледаше крава и две, три овце там. Имаше един малък навес, където се държеше и сеното,
7
вътре и кравата. Бай К имаше вила на 50 метра от въпросната колиба. След това като
почина едната му дъщеря /свидетеля сочи ответницата М.И./ ме покани на гости и я видях
там, ходих с внука. След като си взеха имота долу започнаха да правят навеси, едната
година от едната страна, другата година от другата страна. Сигурно са хващали майстори.
Всяка година след 2016 г. започнаха да никнат навеси. От една колиба, която е 5 кв.м.
започнаха да стават 30, 40, 60, сега мисля минават 100 кв.м. Има огромно торище под
колибата, вътре в имота на 200 м. не може да се влезне. От две, три овце, сигурно са
станали 100. Това място никога не е било оградено. Първо се захванаха с покрива. Той
беше с тикли. Сестрите на бай К събориха покрива, за да го надигнат нагоре и започнаха да
правят навеси в страни. Вилата на бай К си е в негово място, тя не е в този имот. Бай К не е
живял в колибата, а я ползваше за животните. Бай К направи единия от навесите пред входа
на колибата. Този навес беше някъде към 1.50 м., там направиха и тоалетна. Преди нямаше
друго построено, само една гола колиба, правена за животни, малка стая 20-22 кв.м. Аз
живея в гр. Пловдив от 40 години. На тези имоти съм ходил още когато бяха
национализирани. Ходил съм всяка година, защото имам интерес да си оградя моя имот.
Като дете сме сели картофи в имота. След връщането на имотите съм ходил най-редовно,
защото съм имал интерес, да си поддържам моя имот. Моя имот е на 60 м. от спорния. 1995
г. започнаха да ни връщат имотите. Когато през 1996 г. отидох там, заварих К П там и той
ми каза, че чичо ми Х Б му е разрешил да ползва имота. Навеса се направи в последствие.
Колибата беше гола, имаше само един навес, докато започне бай К да го ползва. След като
ни върнаха имотите съм си ходил най-редовно в имота. Ходил съм и през 1995 в имота, а
заварих бай К през 1996 г. в имота. 1995 година колибата не се използваше. Преди това
имаше период, в който се използваше от ТКЗС. Всяка година съм ходил там, от там ми е
пътя за моя имот. След 1995 г. отидох да си маркирам с колчета моя имот и на следващата
година се видяхме с бай К. В съседния имот се сееха картофи с мулета от ТКЗС и ТКЗС
използваше колибата за инвентар. Не познавам някой от бригадирите на ТКЗС. Не ми е
роднина Н П за да помня кога е починал, но мисля някъде 2013 – 2014 г. Х почина през
2006 г., преди Н П. Към настоящия момент съм продал два от моите имоти. Имах четири
имота. Един от имотите ми е граничил с техния имот и съм го продал през 2016 г. След това
продължавам да ходя там, тъй като имам и други имоти, които не са продадени. В последно
време, когато съм ходил процесния имот се ползва от хората, които са в залата /свидетеля
сочи присъстващите ответници/. Т.С. не я знам. Не знам колко дъщери има Н П, знам че има
две дъщери.
СВИДЕТЕЛЯ К – Не познавам ищците по делото. Познавам ответниците като
съселяни. Там съм израснал и от 17 години се занимавам със стопанска дейност в този
район. Помня бай К П който вече е покойник. Той си гледаше крава, муле и няколко овчици.
Ние сме на долния имот в съседство с този имот, той се пада над нашия. Реално това ми е
контакта с него. Познавам дъщерите и внуците му, двамата специално, с които сме работили
заедно Н и В. Нямам представа от кога П е ползвал имота. Аз през 2004-2005 г. съм станал
собственик на фермата и от тогава съм имал наблюдения за него. От преди 2004 г. бай К е
8
бил в този имот. Аз не знам на кого е този имот, никога не съм се интересувал. Приживе
човека живееше в т.нар Колиба, каменна къща, към която имаше навес, където отглеждаше
животните си – крава, муле и няколко овчици. Никога не съм влизал в колибата, но е малка.
Навеса е малък, колкото да се събере крава и няколко овце, може би около десет кв.м.
Никога не съм влизал вътре. Горе, но в друг имот имаше една постройка, която в
последствие е модернизирана, но е далеч, на около 50-100 м. от процесния имот. Доколкото
чувам този имот е 5-6 декара. Чул съм, че тази колиба и навеса са построени към момента
на построяване на санаториума. Всеки който мине там вижда, че има допълнително
направени разширения, допълнителни постройки. Според мен те са направени след смъртта
на Н П, предполагам са направени от неговите наследници. Този имот се стопанисва от
наследниците на Н П. Към настоящия момент имота се стопанисва от момчетата, с които
съм работил Н и В, синове на С. Н П почина преди около 5-6-7 години. В имота съм влизал,
в къщата не съм влизал. Виждал съм колибата от всичките страни, но не съм влизал вътре.
В имота съм влизал, защото животните ми преминават от там. Имота не е ограден. Според
мен е правена настрани, нагоре и отпред една постройка. Има отпред нещо направено
отделно и отделно това което е било преди за кравата е разширено нагоре, напред и назад.
Напред има нещо направено, което е отделно от старата колиба, предполагам е със
стопанско предназначение. Представлява навес, отстрани заветрен, с покрив. Бай К и
съпругата му според мен живееха в колибата, тази каменна къща. Предполагам там живееха,
но пак казвам, не съм влизал там. Те имаха животни – кравата, едно муле, няколко овце.
Бай К има три дъщери. През годините съм разговарял с М и със С, с третата не съм имал
контакт. Може и да съм говорил с нея, но да не знам, че е била дъщеря на П. Този имот през
годините не е бил ограждан, но една част, в която се сееше според мен беше оградена. Аз й
бях дал дървен материал, за да предотвратим влизане на моите животни. Това беше отпред
пред къщата, но не мога да кажа колко голямо, може би 400-500 кв.м. Знам къде е колибата,
къде е навеса и какви постройки има, а имота нито ме касае, нито го виждам с някакви
граници, като не е ограден, нито пък ме интересува на кого е. С ответниците, по – скоро с В
сме имали спорове и по-конкретно за пари. Имали сме и спорове за кучетата, техните
продължават да стоят по пътя, но това не касае делото. Аз с ответниците за имот не съм
спорил никога. Те имаха претенции към мен, че наше куче е удавило тяхно агне, битови
спорове. Познавам намиращите се в залата ответници, а Т.С. не. Нямам впечатление коя от
ответниците ползва имота. Предполагам майката на двамата братя.
СВИДЕТЕЛЯ И - Аз съм съпруг на М. Не ги познавам ищците чак до там. Виждал
съм на вилата Р и брат му. Познавам Х Б също откакто е идвал. Познавам го от много
отдавна, той е починал през 199- и някоя година. Имота е пета категория земеделска земя, в
която се намира въпросната колиба, за която се водеше и предишното дело. Имота е около
шест декара. К П е баща на моята съпруга. Той почина 2015 г. Той ползваше този имот до
преди да почине, до преди да поискат да се свали оградата. Бяхме направили ограда с дъски
да не влизат животни. Собственика Р, брат му поискаха да се премахне оградата, били сме
оградили имота. До тогава сме плащали наем за имота. Не мога да си спомня годината,
когато премахнахме оградата, но беше преди 2015 г., К П още беше жив. Н П и Х Б се бяха
9
договорили тъста ми да ползва имота. Това беше преди 1990 г. Тогава в частта от около 6
декара в имота колибата беше построена, ние така сме я купили колибата. Имаше
постройки, които се ползваха за плевня, обор за животните. Купили сме колибата, заедно с
постройките. Доколкото знам от дядото някъде около 1965 година са построени колибата и
трите постройки – плевня, една постройка, която е била навремето кухня и до нея склад за
продукти. По-късно на пристройките паднаха страничните стени и ги подменихме с
дървени, с дъски. Правихме ремонт на покрива на колибата след като ги закупихме и на
пристройките, почти едновременно. Имота се ползваше от тъста ми, гледаше крава, муле,
няколко овце. Другата пристройка използваше за сеновал, за съхраняване на сеното. Имаше
една малка дървена барака, встрани от колибата, на около пет, шест метра, която падна и
ние на нейно място направихме лятна кухня, пак с дъски отстрани. Наследниците на Н са
съпругата ми и още две дъщери. В повечето случай, до 1990 година почти аз и съпругата ми
сме ходили в имота, след което другата сестра С дойде и тя там да живее и сме ползвали
много неща заедно. Сега в момента само С и синовете й ползват колибата и живеят там.
Синовете й се казват В и Нй. През 1970 година за първи път съм отишъл на това място и се
запознах със съпругата ми и през 1971 г. се оженихме. Н П беше бригадир в ТКЗС и си
живееше в колибата. Избения етаж се използваше за склад на ТКЗС за торове и се гледаше
една крава. Мястото около колибата се ползваше от ТКЗС като ливада, нива, преди това се е
отглеждало тютюн там. Не мога да посоча точната година, когато Н е закупил колибата. По
другото дело има представена фактура, мисля че е 1987 г. Тези постройки си бяха там
отпреди да закупим колибата. Когато след това падна покрива, паднаха страничните стени
ние направихме ремонт, имахме животни, които трябваше да се подслонят. Преди 1987 г.
постройката съществуваше, беше дървен навес, от там изкарахме много голямо количество
бутилки, тя е ползвана като столова и там са изхвърляли бутилки. СМК са ползвали
колибата, когато са строили санаториума, това е било преди 1965 г. Бутилките си стояха
там. Колибата е построена много по-рано, когато е образувано ТКЗС колибата е била
построена, макар и не в днешния й вид. Когато бяха възстановени земите Н П беше вече
закупил колибата и уговорката между него и Х Б е била за ползването на земята, за тези
шест декара. Свидетел съм за заплащане на наема, няколко пъти се е случвало да пращаме
парите по едно семейство от Л, което живее близо до тях в Пловдив. Случвало се е аз и
съпругата ми да носим парите да ги предадат на бай Х и той връщаше разписките. Това
беше около 2015 г., малко преди да почине той. Познавам свидетеля М К, той има наблизо
база за отглеждане на животни, на 500 м. от колибата. Той има спор с моите племенници.
Те работиха при него и им се наложи да напуснат инцидентно. Другия спор е когато поиска
през наше място да прокара вода, а отказа да плати сервитут. Става въпрос за друго място,
не процесното. Съпругата ми и сестра й отказаха да му дадат съгласие и от тогава заяви, че
ще ни пречи по всякакъв начин. Негови животни са влизали в имота и унищожиха фасул
около половин декар. В момента достъпа до имота е свободен до животни, до преди две
години конете, кравите на М влизаха в имота, в момента също влизат. Тази сутрин имаше
няколко крави в имота. Когато закупихме колибата пристройките бяха в задоволително
добро състояние и ги използвахме за отглеждане на животни. Гледахме 4 крави, едно муле
10
и 10 овце. Ремонта го правихме, след това, като паднаха стените. Подменихме покрива и
отстрани на пристройките заковахме дъски, защото стените бяха с паянтова тухла, като
повече от тях бяха паднали на земята. Говоря за ремонт на трите пристройки. Допълнителни
пристройки не сме правили, не сме разширявали съществуващите. Плевнята си е същата
както беше. Това което е било като кухня навремето пак си е същото. Имаше отлят бетон на
земята, направен още през времето, когато СМК са правили помещенията, преди 1965 г.
Това което е ползвано за кухня и за склад за продукти е правено от СМК. Сега в едно
помещение се гледат по 15-20 животни. Има направено допълнително помещение от
племенниците ми, в съседен имот, който е собственост на РА. Тора временно се изхвърля
встрани от колибата, а след това се извозва. Не съм присъствал на уговорки за наема, но
знам, че се е заплащал наем за имота от 6 декара. Всяка година Н П плащаше само за земята
по 60 лв. наем годишно за целия имот, по 6 лв. на декар, добивахме сено. След неговата
смърт не сме плащали нищо. Тогава бяхме свалили оградата и повече не сме ползвали
ливадата.
СВИДЕТЕЛЯ К - Не познавам Х Б. Познавах Н П, той беше бригадир в ТКЗС. Аз
бях първия строител там, когато щеше да се строи санаториума. Започна да се прави
пристройка на два етажа, на първия етаж столова, а на втория общежитие, за спане на
работниците на СМК. Отделно пристроихме кухня, отделно склад. Това беше през 1963
година, април месец. Санаториума започна да се строи през май месец, след като се направи
складчето. Всичко беше на ТКЗС. В имота имаше колиба, горе като за обор, долу за сеновал.
Мисля беше с размери 6 на 6. Кухнята беше 4 на 6 кв.м. Отля се бетон на кухнята и на
склада също. Самата постройка – колибата нямаше таван, беше гредоред, ние правихме
таван. Довършихме двете помещения – кухнята и склада, построихме ги изцяло нови, а
другото се довърши – колибата, на долния етаж се отля бетон, мазилка и таван. От южната
страна на колибата е разположено складчето, има и кухня. Там се складираха хранителните
продукти. Аз съм от с. Л. Запомнил съм Н П, който винаги е бил бригадир. След разтурване
на ТКЗС, той продължи да работи в АПК. Мисля имаше крава и муле. От задната страна на
колибата не сме правили склад за строителни материали. През 1965 г. напуснах ТКЗС и
след това не знам дали нещо друго е правено там.
СВИДЕТЕЛЯ А – Познавам ответниците по делото. С тях отношенията ми са
съседски. Имотите ни са на един синор, познаваме се от десетки години. Бай Х Б мисля 1958
година направи тази колиба и 1959 година стана ТКЗС в родопския край. Тогава бях
младеж. Там ни бяха нивите, сеехме картофи, фасул. След това Х Б отиде в Пловдив и
колибата остана да се ползва от ТКЗС. Мисля ТКЗС му даде 5 куб.дървен материал за
къщата му в Пловдив, направиха замяна за колибата. Н П беше бригадир към ТКЗС. 1962-
1963- 1964 година започна строителството на санаториума и майсторите имаха столова,
която беше отделно от колибата. Столовата я построиха самите строители на санаториума.
Покрай колибата направиха тези помощни сгради. Една част са направени и от ТКЗС. Ние
сеехме в този имот тютюн, наследниците на П също и го съхранявахме в допълнителните
пристройки до колибата. Една част от столовата се построи от СМК, другата част от ТКЗС.
11
След 1964-65 г. имота се ползваше от Н П, той там гледаше животни, живееше там, сееше
тютюн. Известно време ползваше имота под наем, след това го закупи. Н купи колибата,
целия сграден фонд. Земята не мога да кажа. Показвал ми е фактурата за постройките,
мисля 600-700 лв. на тогавашните пари, но не знам дали в нея беше посочена площ. Не мога
да кажа имал ли е уговорка да ползва ливадата. Имота беше заграден, но не мога да кажа
колко голям беше. Оградата вече я няма, но не мога да кажа от кога е няма, от доста време я
няма. Н Почина преди около 3 - 4 години, ако не се лъжа. След като той почина
наследниците му продължиха да ползват имота. Той има три дъщери, С и нейните синове
ползват имота. Синовете й се казват В и К. Не съм чувал да е имало спорове между Б и П за
имота и постройките. Б е ползвал имота докато стане ТКЗС. След това отиде да живее в
Пловдив. От тогава до сега има промяна в сградния фонд. Сегашните ползватели смениха
дограмата, поддържат постройките, до сега щяха да паднат. Правен е покрив специално на
колибата. Не съм забелязал съществена промяна в навесите. Сградите са със същата площ
както са закупени и не са променяни. Познавам Н К, той е бил строителен техник в СМК и
като такъв се е пенсионирал. На синора с нашия имот имаше ограда, а с другите граници не
мога да кажа дали е имало ограда. Сега в момента синовете на С гледат там овце. От една
година не съм ходил в имота, тъй като не сея нивата. Н П живееха в тази колиба докато
починат, до последно бяха там. Вода мисля, че нямаше, но ток имаше. Ии, дъщерята на П и
зетя имат вила на 50 м. от колибата.
СВИДЕТЕЛКАТА ЛА - Познавам С, Нана и М, първа братовчедка съм с тях.
Другите страни по делото не ги познавам. Моя калеко, бащата на ответниците беше
бригадир и ползваше колибата. Той се казва Н П, беше бригадир на ТКЗС. Там сееха тютюн,
ползваха колибата. След като се разтури АПК той доколкото знам закупи колибата с цел да
живеят, там гледаха животни – крава, муле и овце. Освен колибата от западната страна
имаше плевня, там слагаха тюнюна, тя беше залепена от западната страна на колибата, там
слагаха рамките с тютюн. Отдолу имаше две дървени постройки, където гледаха животите.
Тези постройки са залепени за колибата. Тези постройки ги помня от както сме ходили
нагоре, от както сме били малки, от както сме сеели тютюн. Плевнята е залепена за самата
колиба. Постройките бяха направени по-напред, след това са ремонтирани. Когато строяха
санаториума бяха база за работниците, имаше кухня, столова, горния етаж беше за спане на
работниците. Санаториума е строен около 1965-1966 г. Който е строил санаториума са
ремонтирали колибата. Тя беше едно цяло помещение. Отдолу се направи кухня и столова,
долепено до самата колиба. Ходила съм на бригада там. Има помещение, което се е ползвало
за склад. Когато се е строил санаториума не съм влизала вътре да гледам. Когато калеко
закупи колибата, пристройките бяха там. Те живееха там докато починаха с леля ми. Калеко
ми почина след леля ми, преди около 7-8 години. Н ползваше ливада около самата сграда и
на собственика Б, плащаше пари за наем на земята. Не мога да кажа колко е плащал, но със
сигурност е плащал. Братовчедка ми пращаше парите по една негова съседка в Пловдив. Не
мога да кажа до кока е заплащан наем. Този имот беше ограден с дървена ограда. Преди
имота беше ограден с дървена ограда, но конете опустошиха всичко. Конете са на М К. В
селото не остана ограда, та не там горе. Калеко ми не е правил пристройки, ремонтирал е
12
съществуващите. Те бяха дървени, дървото не прави, ремонтираха ги. Горе самата колиба
беше едно цяло помещение, сложен е под за да може да спят работниците. Сега там се
гледат овце, не мога да кажа бройката, може и да има 70. Не знам къде се хвърля торта от
животните. Животните ги насТват в пристройките, братовчедите го разшириха, но с
дървения, не е масивно. Не мога да кажа с колко е разширено, с метър ли, с два ли, с пет ли.
Адв. П - Нямам други искания.
Адв. Р - Нямам други искания на настоящия етап.
Адв. С - Също нямам други искания.
Съдът счита делото за неизяснено от фактическа страна с оглед назначените
експертизи и затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
Отлага и насрочва делото за 12.04.2022 г., 11:00 ч. , за когато страните се считат
редовно призовани. Да се призове вещото лице М., след внасяне на определения депозит.


Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието закрито в 12:40 ч.









Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
13