РЕШЕНИЕ
№ 1945
град
Пловдив, 03. 11.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в
открито заседание на деветнадесети септември през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Р. А. и участието на прокурор Здравена
Янева като
разгледа докладваното от председателя административно дело № 378/2022 година
по описа на съда,
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на Глава Единадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба, предявена от Б.Х.Б., ЕГН **********,
чрез адв.В.С.,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение в размер на 100 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди,
изразяващи се в обида, възмущение, стрес, болки и страдания за периода от 03.02.2013г.
до 03.05.2013г. в Арест-Пловдив, от 03.05.2013г. до 01.04.2015г. в
Затвора-Пловдив, от 01.04.2015г. до 03.08.2019г. в Затвора-Пазарджик, от 03.08.2019г.
до 03.09.2019г. в ЗО-Пазарджик, от 03.09.2019г. до 10.09.2019г. в ОЗ-Пловдив и
от 10.09.2019г. до 22.06.2021г. в ЗО-Смолян. Ищецът нвавежда твърдения, че през
цялото време е бил в кили с липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на
килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); лоша хигиена, в килиите
има дървеници, хлебарки и гризачи; в килиите, в които е пребивавал до момента
не е имало постоянно течаща топла вода; няма достатъчно естествена светлина и
чист въздух; храната не се приготвя от професионални готвачи и е с лошо
качество; докато е бил в ЗО-Смолян е работел всеки ден от седмицата; от стреса,
в ЗО-Смолян се разболял и два пъти е воден в спешна помощ заради болки от
гастрит; през месец февруари 2019г. започнала да му пада косата и е воден на
лекар, който му изписал медикаменти, но въпреки това на главата му останали
петна от оплешивяване и към момента все още страда от гастрит. С горното са му
нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на
човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС). Претендира направените по делото разноски в размер на 10 лева
за внесена ДТ.
С допълнителна молба уточнява и допълва, че докато е бил
в ЗО-Смолян, ищецът не е имал почивен ден; бил е на лек режим, но е конвоиран с
белезници; режимът му е сменен през м.февруари 2019г., но до месец август не е
бил изведен в общежитие; през 2020 г.е воден на дело за условно предсрочно
освобождаване, като по пътя му станало лошо, но не му била оказана лекарска
помощ.
Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., оспорва предявените искови
претенции по основание и размер. Прави
възражение за изтекла петгодишне погасителна давност за правото на обезщетение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Съдът, като изслуша становищата на страните и съобразно
събраните в производството доказателства, установи следното от фактическа
страна:
Ищецът е пребивавал в Арест-Пловдив към ГД Изпълнение на
наказанията за времето от 06.02.2013г. до 29.04.2013г. и от 02.12.2013г. до 22.04.2014г..
За него не се установява да е пребивавал в това пенитенциарно заведение за
времето от 03.02.2013г. до 03.05.2013г., поради което исканията за обезщетение
за лоши битови условия в Арест-Пловдив ще се разгледат само за останалите периоди.
По делото, е постъпила справка рег.№СА-366/16.03.2022г. от Арест-Пловдив, в
която се посочва, че за посочения период ищецът е бил настанен в Арест-Пловдив,
находящ се на територията на Затвора-Пловдив, който отговаря на изискванията за
минимум 4 кв.м. жилищна площ на задържано лице. През първия исков период Б. е
бил настанен в килия №117 на ет.1, с квадратура 14.74 кв.м. заедно с още две
задържани лица, а през втория период е бил настанен в килия №113 на ет.1, с
квадратура 14.74 кв.м. заедно с още две задържани лица. Във всяка килия има
обособен санитарен възел с размери 125/112 см. и мивка с постоянно течаща
студена вода, а топлата вода се подава всеки ден сутрин и вечер, съобразно
обема на бойлерите, които са по един за двата етажа на Арест-Пловдив.
Извеждането до банята ставо по утвърден график, най-малко два пъти седмично.
Коридорите и всички общи помещения се почистват и дезинфекцират ежедневно.
Поддържането на чистотата в арестните помещения се поддържа от задържаните в
тях лица. В сградата е изградена система за диференцирано дневно и нощно
осветление. На всички задържани под стража ежедневно се осигурява време за
престой на открито съгласно ЗИНЗС. Достъпа на дневна светлина е осигурен чрез
отваряем прозорец с размери 150/150 см., който има отваряемо крило за по-добър
приток на свеж въздух. Арест-Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори,
свързани към водогреен газов котел, който се ползва за отопление на ареста през
зимния сезон и охлаждане през летния. Извършват се обработки за дезинфекция,
дезинсекция и дератизация, за което по делото са приложени съответните
протоколи.
По делото са постъпили множество писмени доказателства, в
т.ч. справка относно правното положение
на Б.Б., докладна записка от ЗО „Смолян“, становище от Затвора-Пловдив, първоначален доклад от Затвора-Пловдив и
текущи доклади от ЗО „Смолян“ и Затвора-Пазарджик. В представените
доказателства са посочени различни дати за това кога е пребивавал ищецът на
територията на Затвора-Пловдив, Затвора-Пазарджик, ЗО-Пазарджик, ОЗ-Пловдив и
ЗО-Смолян. В становище от Затвора-Пловдив се посочва, че Б. *** в периода от
22.04.2014г. до 05.01.2015г.. Към него се са приложени данни за помещенията, в
които е настаняван, квадратурата, с колко лиш. св. и др. условия, при които е
бил настанен. Липсват данни ищецът да се е намирал на територията на
Затвора-Пловдив в посочения от него период 03.05.2013г. до 01.04.2015г.. В
постъпило становище към рег. № 1968/15.03.2022г. се сочи, че през периода на
изтърпяване на наказанието на Б. *** не са правени основни ремонти на килиите
на лишените от свобода. Извършвана е своевременна смяна на течащи кранчета,
осветителни тела и счупени прозорци. При постъпване на всеки лиш.св. се
осигурява комплект и спално бельо и завивки. Грижата за чистотата на спалното
бельо се полага на лишените от свобода. Отоплението в помещенията се извършва
посредством централно-локално парно отопление, те са добре осветени и с
отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на стаята е по
желание, чрез отваряне на прозорците.
ДДД обработките в Затвора-Пловдив се извършват съгласно сключен договор
по утвърден график.
В справка относно Б. е посочено, че същият е освободен на
26.01.2015г. от Затвора-Пловдив, а в текущ доклад от Затвора-Пазарджик е
посочено, че Б. на 11.05.2015г. е преведен в Затвора-Пазарджик. Приложени са
последващи доклади отново от Затвора-Пазарджик, от които се установява, че същият
е пребивавал в Затвора-Пловдив и през 2017г. и 2018г.. В постъпила по делото докладна
записка от ЗООТ „Смолян“ са посочени данни за помещенията в които е настаняван Б.,
броя на лиш. св. настаняване заедно с него и за битовите условия в помещенията.
Липсва обаче, периода на пребиваване на Б. в ЗООТ „Смолян“. Към докладната
записка са приложени лист, написан на ръка (вероятно заместващ медицински
картон на лицето), молба за назначаване на работа от Б. като работник-кухня,
функционална характеристике на длъжност мияч-работник кухня, молба-съгласие и
декларация за назначаване на работа на доброволен труд, на 6-дневна работна
седмица и 8-часов работен ден и заповеди за назначаване на работа. Посочено е,
че ищецът е настаняван в стая №311 (приемно отделение) и стая №212. И двете
помещения разполагат със собствени санитарени възли, оборудвани с мивка. Стаята
и санитарният възел са снабдени с осветителни тела и се отопляват с радиатори.
Разполага с по два прозореца с размери, като има възможност да се отварят и до
осигуряват нужното проветряване в помещенията. В стая №311, състояща се от едно
помещение от 38,16 кв.м. по време на пребиваването на ищеца не са настанявани повече
от седем лишени от свобода. В стая №212, състояща се от две помещения от 14.85
кв.м. и 13.47 кв.м.по време на пребиваването на ищеца не са настанявани повече
от шест лишени от свобода. В докладната се сочи, че при постъпването на всеки
л.св. в ЗООТ ”Смолян” му се зачисляват дюшек, възглавница и определен брои
одеяла според сезона. Преимуществено л.св. ползват свои чаршафи и калъфки, но
при нужда се осигуряват служебни такива. За пране е определен е един ден от
седмицата, като в баните на всеки етаж има топла вода. Лишените от свобода имат
задължението сами да поддържат хигиената на спалното си бельо. Достъп до течаща
топла вода ищецът е имал два пъти в седмицата по график. Във връзка с горното,
съобразно разпоредбата на чл.284 от ЗИНЗС, исковете за лоши битови условия в
Затвора-Пазарджик, ЗО „Пазарджик и ЗО „Смолян“ и ЗО-Пловдив, следва да бъдат
разгледани така, както са посочени в исковата молба, а именно от 01.04.2015г.
до 03.08.2019г. за Затвора-Пазарджик, от 04.08.2019г. до 03.09.2019г. за
ЗО-Пазарджик, от 04.09.2019г. до 10.09.2019г. за ОЗ-Пловдив и от 11.09.2019г.
до 22.06.2021г. за ЗО-Смолян. Приобщени са медицинска справка от ЗООТ „Смолян“,
според която ищецът е имал различни здравословни оплаквания за които му е
осигурявано съответното лечение, както и справка за медицински преглед от
Затвора-Пловдив, в която е отбелязано, че Б. няма здравословни оплаквания.
По делото са изяснявани факти и обстоятелства с показания
на разпитания свидетел П.К.В.. Същият заявява, че са били с Б. заедно в затвора
и в общежитие Смолян, но не и в едно помещение. Свидетелят има впечатления и от
помещението, в което е пребивавал ищецът. Сочи на факта, че обикновено в него
пребивават 7 лица и затова било пренаселено. Стаята е разделена на две крила,
не може да каже каква е квадратурата. Лишените от свобода се предвижват
ограничено, но без да се блъскат. Има дървеници. Топла вода имало само вечер в
банята. Всеки се пере, като си топли вода с бързовар. Дрехите се просторат на
игрището и в стаята. Вода не е пил нито веднъж от чешмата, защото не била
хубава. Всеки си купувал вода. Свидетелят твърди, че ищецът се оплаквал за
здравето си през 2021г. и са го взимали с бърза помощ поради здравословни
проблеми със стомаха. Не знае за обстоятелства за други негови оплаквания. Ищецът
е работел по седем дни от седмицата в затворническата кухня, по цял ден, с
минимална почивка.
За нуждите на съдебното производство е допусната и
изготвена СМЕ с вещо лице д-р Г.Л., прието без възражиния от страните. След
запознаване с наличната медицинска документация, вещото лице заключава, че Б.Б.
не е имал здравословни проблеми, поради което не е лекуван, нямало е и причина
за заболяване.
Съдът, като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното от
правна страна:
Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, дължащи
се на нарушение на чл.3 ЗИНЗС в периодите от 03.02.2013г. до 03.05.2013г. при
престоя му в Арест-Пловдив, от 03.05.2013г. до 01.04.2015г. при престоя му в Затвора-Пловдив,
от 02.04.2015г. до 03.08.2019г. при престоя в Затвора-Пазарджик, от 04.08.2019г.
до 03.09.2019г. при престоя в ЗО-Пазарджик, от 04.09.2019г. до 10.09.2019г. при
престоя в ОЗ-Пловдив и от 11.09.2019г. до 22.06.2021г. при престоя в ЗО-Смолян.
Разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Съгласно
чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава ХI от АПК, като съгласно чл.205 АПК се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Ответникът в настоящото производство - Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е
юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на
наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в
системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това
положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има
както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по
предявения иск.
Като допустим, искът следва да се разгледа по същество, в
която връзка той се явява частично основателен поради следните за това
съображения:
По отношение на съответствието на иска с
материалноправните разпоредби следва да се има в предвид, че установените в част
VII от ЗИНЗС правила не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на
исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на
администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или
съдебен акт. За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно
основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на
нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага
до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284
ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС отговорността на държавата
се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение, а чл.3 ал.2 ЗИНЗС
сочи, че това е и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Ефектът от неизпълнението на задълженията
от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за
ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното,
независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова
регламентация. Този подход е задължителен и с оглед установената практика на
ЕСПЧ, който в Решение по делото на Шахънов срещу България е посочил, че разделянето
на исковата претенция, при което съдът приема, че е необходимо да се разглежда
всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен
въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху
благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент
при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява
неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както
изисква Конвенцията. Посочено е в решението, че такъв подход би могъл да доведе
до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно
сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се
счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в
контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3
от Конвенцията. В този смисъл тази съдебна практика на ЕСПЧ е възприета в
разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 съдът
взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Нормата на чл.3 ЗИНЗС има редица приложими за настоящия
казус редакции. Релевантна е редакцията на нормата на чл.3 ал.1 /ДВ, бр.13/2017г.,
в сила от 07.02.2017г./, според която осъдените и задържаните под стража не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал.1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Тези
разпоредби са действали през процесния период, което е основание за преценка
във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание
доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на
конкретното място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“. В
тази връзка, разпоредбите на чл.3 се допълват и прецизират от чл.43 ал.2, ал.4
и ал.5 /предишна ла.4/ ЗИНЗС, които са законови гаранции за съществуването на
нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. чл.43 ал.2 ЗИНЗС
определя, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и
уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. В чл.43 ал.4 ЗИНЗС /в сила
от 07.02.2017г./ е установено изискването минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4кв.м.. Жилищната площ
следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват
свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане,
занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и
т.н.. Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
7.02.2017г./, количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че
на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването
на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима към спора е и материалноправната разпоредба на
чл.3 от ЕКЗПЧОС, според която никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В този смисъл е и утвърдената
съдебна практика, последователно изразена в Решение №10166 от 11.07.2012г. на
ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение №6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д.
№13664/2012г., решение №104 от 20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г.,
решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от
29.01.2009г. на ВКС по гр.д. №4427/2007г./. В нея се приема, че липсата на
достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток
на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от
свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице,
независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС,
регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и
други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от
свобода. В този смисъл е и пилотното решение на ЕСПЧ - Решение от 27 януари
2015г. по шест съединени дела: Н. и други срещу България.
При така посочената правна рамка, съдът се съобрази на
първо място с наведените от ответника възражения за изтекла погасителна давност.
В ЗИНЗС липсва специална правна уредба относно погасителната давност. Затова за
исковете по Глава ХI АПК намира приложение института
на погасителната давност, уреден по правилата на чл.110-120 от ЗЗД. Погасителната
давност касае изтичането на предвиден в закона период от време, през който
субектът на правото бездейства и не го упражнява. Съгласно разпоредбата на
чл.110 ЗЗД с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо – чл.114 ал.1 ЗЗД. В случаи на
непозволено увреждане, какъвто е настоящият случай, това е моментът на
прекратяване на увреждащите действия или от момента на прекратяване на
фактическото състояние, когато увреждането е следствие от бездействие. С ТР №3/22.04.2005г.
по т. гр. д. №3/2004г. на ОСГК ВКС е прието, че обезщетение за вреди, произтичащи
от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях
може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в
производството по обезщетяването. При незаконни фактически действия на
администрацията, този момент е тяхното преустановяване. От така определените
моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи
мораторна лихва. Ето защо в случая погасителната давност започва да тече от
момента на преустановяване на незаконосъобразните действия/бездействия на
администрацията да поставят ищеца в благоприятни условия на задържане и
лишаване от свобода. След като липсва такова преустановяване, се приема че
действията/бездействията по увреждането се явяват продължавани във времето. По
тези съображения възражението на ответника за погасяване на иска по давност за част
от посочените от ищеца искови периоди, се явява неоснователно.
По основателността на иска, с оглед представените от
ответника доказателства съдът констатира, че ищецът е пребивавал в
Арест-Пловдив от 06.02.2013г. до 29.04.2013г. и от 02.12.2013г. до 22.04.2017г.
и в Затвора-Пловдив от 22.04.2014г. до
05.01.2015г.. Исковата претенция по отношение престоя в Арест-Пловдив за
периода 03.02.2013г. до 03.05.2013г. следва да бъде отхвърлена, доколкото не се
установява лицето да е пребивавало в пенитициарното заведение. Исковата
претенция за периода от 03.05.2013г. до 01.04.2015г. също следва да бъде
отхвърлена, тъй като няма данни ищецът да се е намирал на територията на
Затвора-Пловдив. Следва да се отхвърли искът и за периода от 02.12.2013г. до
22.04.2014г., когато ищецът не е бил на територията на Затвора-Пловдив, а е
пребивавал в помещенията на Арест-Пловдив.
По отношение наведените в исковата молба претенции по
отношение периодите от 01.04.2015г. до 03.08.2019г. за Затвора-Пазарджик, от
03.08.2019г. до 03.09.2019г. за ЗО-Пазарджик, от 03.09.2019г. до 10.09.2019г. за
ОЗ-Пловдив и от 10.09.2019г. до 22.06.2021г. за ЗО-Смолян, с оглед разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС, задължение на специализираните органи по изпълнение на наказанията е да
предоставят доказателства от значение за правилното установяване на фактите по
делото. Същите не представят такива, поради което съдът приема за доказани
съответните изложени в исковата молба факти. При тези предпоставки предмет на
исковото разглеждане е периода от 06.02.2013г. до 29.04.2013г. при престоя на Б.
*** и за периодите: от 22.04.2014г. до 01.04.2015г. в Затвора-Пловдив, от 02.04.2015г.
до 03.08.2019г. в Затвора-Пазарджик, от 04.08.2019г. до 03.09.2019г. в
ЗО-Пазарджик, от 04.09.2019г. до 10.09.2019г. в ОЗ-Пловдив и от 11.09.2019г. до
22.06.2021г. в ЗО-Смолян.
Съотнасянето на описаните по-горе фактически
обстоятелства с цитираните правни норми и съдебна практика, налага да се
приеме, че исковата молба в частта, касаеща престоя на ищеца в Арест-Пловдив за
времето от 06.02.2013г. до 29.04.2013г. и от 02.12.2013г. до 22.04.2014г. е
неоснователен. От събраните доказателства безспорно се установи, че ищецът е
пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство изцяло е отговаряло
на стандартите за нормална жилищна площ, които са в размер на 4 кв.м. за всеки
лишен от свобода. Не се установяват и факти по лоши битови условия, водещи до
неговото увреждане. Това е така, защото коридорите и всички общи помещения се
почистват и дезинфекцират ежедневно, а поддържането на чистотата в помещенията
е от задържаните в тях лица. В сградата е изградена система за диференцирано
дневно и нощно осветление. Достъпът на дневна светлина е осигурен чрез прозорец
с размери 150/150 см., който има отваряемо крило с приток на свеж въздух. Редовно
се изпълняват обработки за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, за което по
делото са приложени съответните протоколи.
По отношение на посочените в иска периоди от 22.04.2014г.
до 01.04.2015г. за пребиваване на ищеца в Затвора-Пловдив, от 02.04.2015г. до
03.08.2019г. в Затвора-Пазарджик, от 04.08.2019г. до 03.09.2019г. в
ЗО-Пазарджик, от 04.09.2019г. до 10.09.2019г. в ОЗ-Пловдив, общо в размер на
1907 дни, от събраните и описани по-горе доказателства се установява, че ищецът
е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на
предвидените законови стандарти. Възприетите от Съвета на Европа и ЕСПЧ, както
и в разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС изисквания за минимална жизнена площ за
всеки един лишен от свобода, тя следва да е в размер на 4 кв.м., като за
посочените по- горе периоди от иска на Б. не му е била осигурявана. Събрани са
безсъмнени доказателства, че спрямо ищеца се установява престой при
„пренаселеност на килиите“, като на него са се падали по-малко от 4 кв. метра нетна
жилищна площ. Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно
длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за
вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове,
действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В
конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите
условия, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и посредством
ангажирани от негова страна доказателствени искания, в т.ч. свидетелски
показания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са
оспорени от ответника, нито от негова страна са ангажирани доказателства, които
да ги оборят. Ето защо пребиваването на ищеца в пренаселени килии; наличието на
дървеници, хлебарки и гризачи; храна с лошо качество, приготвяна от
непрофесионални готвачи; конвоиране с белезници на ищеца, въпреки, че е на лек
режим, може да се определено като уронващо човешкото достойнство, което
предпоставя наличието на увреждане на ищеца като последица от претърпените
лишения и неудобства от неблагоприятната жизнена среда. Тези обстоятелства,
съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното
решение „Нешков и други срещу България“, съставлява самостоятелно и достатъчно
основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение в разрез с разпоредбите на чл.3 ал.2 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.
В периода от 10.09.2019г. до 22.06.2021г. при
пребиваването му в ЗО-Смолян, тези стандарти за минимална жилищна площ са били
изпълнени, поради което иска се явява неоснователен в тази му част.
По отношение на изложените обстоятелства за осъществено от
затворническата администрация нарушение на изискванията, визирани в
разпоредбата чл.20 ал.3 ППЗИНЗС за осигуряване на постоянен и непрекъснат достъп
до
санитарен възел и течаща вода в
спалните помещения, същите са необосновани. Изяснено е, че във всички спални
помещения на Затвора-Пловдив и ЗО-Смолян е осигурен достъп до санитарен възел и
течаща вода. Възражението за неосигурен достъп до топла вода на лишения от
свобода се установи от представените от ответника писмени доказателства, че
такъв му е подсигурен. Това е ставало по приложени графици за разпределение два
пъти седмично за съответната група лишени от свобода. В частност за ищеца е
осигуряван ежедневен достъп до топла вода като работещо лице. Съдът приема, че
има нарушение на изискването на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС по отношение на престоя му в
ЗО-Пазарджик и ОЗ-Пловдив, доколкото от страна на ответника не се представиха
доказателства за наличие на санитарен възел, течаща топла и студена вода.
Основателни са оплакванията за наличие на дървеници и
хлебарки през разглеждания тук искови периоди, касаещи Затвора-Пазарджик, ЗО-Пазарджик, ОЗ-Пловдив и
ЗО-Смолян. Това е така, защото от страна на ответника не се представиха достатъчно
доказателства, за да се приеме, че такива дейности са били договорени,
съответно редовно изпълнявани. Съдът приема за основателни оплакванията по
отношение липсата на хигиена и чист въздух в спалните помещения касаещи Затвора-Пазарджик,
ЗО-Пазарджик, ОЗ-Пловдив и ЗО-Смолян, доколкото отново от страна на ответника
не се представиха доказателства, сочещи обратното. Необосновани са оплакванията
на ищеца за предлаганата му храна с лошо качество, приготвяна от
непрофесионални готвачи. На първо място самият ищец е бил работник кухня при
престоя си, в която връзка е представена и молба- съгласие. Действително от
ответника по делото не се представиха доказателства за качеството и
количеството на храната приготвяна в Затвора-Пловдив, Затвора-Пазарджик,
ЗО-Пазарджик, ОЗ-Пловдив и ЗО-Смолян, нито за това, кои лица са я приготвяли. В случая обаче, според настоящия съдебен състав не
може да намери приложение разпоредбата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, доколкото за
администрацията не съществува законово задължение да съхранява такива
документи, като дневни требвателни листове, седмични менюта и др., за такъв
дълъг период от време. Съгласно
разпоредбата на чл. 84,
ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на безплатна храна,
достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от
министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и
министъра на финансите. Относими в случая са таблици относно
прехраната на лишените от свобода. В тази връзка са утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано
с министъра на здравеопазването и министъра на финансите Таблица № 1 за състава на дневната диета и полагаемите се
хранителни продукти на един лишен от свобода- възрастен, както и Заместителна таблица относно вида на ползваните продукти. От
направените изчисления и анализиране на храненето за есенно -пролетния сезон на
2014г. - 2019г. е ноторно изяснено, че предлаганата храна е разнообразна, добре
балансирана и съответстваща като химически и калориен състав на изискванията по
посочените Таблица №1 и Заменителна таблица. Количествата на всички хранителни продукти достигат
необходимата дневна дажба. Не са основателни изложените от ищеца обстоятелства за
причинено му увреждане, дължащо се на конвоирането му с блежници при определен
му през м.февруари 2019г. лек режим на изтърпяване на наказанието. Не са
основателни и в частта, че при определеният по- лек режим на изтъпяване на
наказанието му, до месец август не е бил изведен в открит тип общежитие, както
и за това, че през 2020г. не му била оказана лекарска помощ. Тези твърдения са
опровергани от ответника, който представи съобразно доказателствената си тежест
сътоветните опровергаващи доказателства.
Неоснователни са оплакванията по отношение липсата на
хигиена и чист въздух в спалните помещения. В становищета на Затвора-Пловдив и
ЗО-Смолян изрично е посочено, че проветряването на стаята е по желание, чрез
отваряне на прозорците, а хигиената в спалните помещения се осъществява от
лишените от свобода, настанени в съответноно помещение, като за това им се
осигуряват перилни, миещи и хигиенни материали, а при нужда лишените от свобода
могат да закупят и допълнителни от лафката на затвора или да им бъдет донасяни
от близките им.
Неоснователно е оплакването на ищеца, че докато е бил в
ЗО-Смолян е работел всеки ден от седмицата. По делото са представени молба за
назначаване на работа от Б. като работник-кухня, функционална характеристика на
длъжност мияч-работник кухня, молба-съгласие и декларация за назначаване на
работа на доброволен труд, на 6-дневна работна седмица и 8-часов работен ден и
заповеди за назначаване на работа. Неоснователно е оплакването, касаещо
здравословното му състояние и по-конкретно, че от стреса в ЗО-Смолян се
разболял и два пъти е воден в спешна помощ заради болки от гастрит; през месец
февруари 2019г. започнала да му пада косата и е воден на лекар, който му
изписал медикаменти, но въпреки това на главата му останали петна от
оплешивяване и към момента все още страда от гастрит. На първо място, видно от
приложената справка от ЗООТ-Смолян, действително Б. на два пъти е имал здравословни
оплаквания от болки в корема (абдоминални болки и остър гастрит), извършен му е
преглед, приложено е краткотрайно медикаментозно лечение и добавка краве кисело
мляко, след което оплакванията са отзвучали.
На следващо място липсват данни ищецът да е воден на лекар за преглед,
във връзка с окапване на косата. В тази насока е и заключението на приетата по
делото СМЕ. Не на последно място, в хода на съдебното производство, с цел
доказване на заболяване от гастрит от
страна на ищеца е представена епикриза от Втора хирургична клиника при
УМБАЛ „Св.Георги“ гр.Пловдив. Тук е мястото да се посочи, че на първо място
окончателната диагноза е „други уточнени болести на жлъчния мехур“, а датата на
постъпване в болница е 12.06.2022г. или иначе казано почти една година, след
като Б. е освободен условно предсрочно, поради което съдът намира, че няма
причинна връзка между постъпванего му за лечение в УМБАЛ „Св.Георги“ гр.Пловдив
и бездействието на ответника.
Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на
наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото за
неизпълнение на задължението за осигуряване на достатъчна жилищна площ за
период от 1907 дни. Неизпълнение на това задължение от страна на органите при
ГД Изпълнение на наказанията, водят до извода, че битовите условия в
пенитенциарното заведение, в които е бил настанен ищецът, създава предпоставки
за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, създават
предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни
условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените
от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради липса на осъществени
елементарни хигиенни стандарти. В случаят безспорно се установява, че е налице
незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника за 1907 дни, защото
негови длъжностни лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и
контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са
изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива
условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, които да
не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и
за нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЗИНЗС. Според практиката на ЕСПЧ,
а вече и на националните съдилища, начинът на изтърпяване на наказанието не
трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят
по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора. В
многократно цитираното тук пилотно решение на ЕСПЧ по делото „Нешков и други
срещу България“ се сочи, че крайната липса на място в затворническа килия има
голяма тежест при оценката на това дали условията на задържане са в нарушение
на чл.3 ЕКПЧ. Неблагоприятните ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и
унизителни условия на задържане. Ако затворниците имат на разположение по-малко
от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за
толкова тежка, че да доведе независимо от други фактори до нарушение на чл.3 от
Конвенцията. В този смисъл са решенията по делото Нешков и др. срещу България,
делото Тореджани, делото Червенков срещу България и други. В случаят кумулативно са налице елементите от правопораждащ фактически
състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и са доказани част от
оплакванията, техният вид и характер. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди
се присъжда от съда по справедливост. Размерът на обезщетението зависи от
степента и характера на вредите и от продължителността на периода, през който
са били претърпени. Съобразявайки
въздействието на неблагоприятните условия върху личността на ищеца,
интензивността и продължителността на това въздействие и спецификите в
икономическите и социални стандарти в страната за периода, съотнесени към по -
високите такива в преобладаващата част от страните членки на Европейския съюз,
касационната инстанция намира за справедливо обезщетението да бъде определено в
размер от 8 лева/ден (4,09 евро/ден) за процесните периоди от 22.04.2014г. до 01.04.2015г. за пребиваване на ищеца в Затвора-Пловдив,
от 02.04.2015г. до 03.08.2019г. в Затвора-Пазарджик, от 04.08.2019г. до
03.09.2019г. в ЗО-Пазарджик, от 04.09.2019г. до 10.09.2019г. в ОЗ-Пловдив. Така за доказаните 1907 дни на увреждане следва да бъде присъдено общо обезщетение в
размер на 15253.00
лева, което е в най- пълна степен съответстващо на характера на деянието, естеството и степента на
претърпените вредни последици от ищеца и периода от 1907 дни, през който е
търпял унижение от неприемливите условия в посочените пенитенциарни заведения,
при съобразяване цялостната практика на СЕС по идентични дела. Така определен
размер най–пълно и съответно на уврежданията ще овъзмезди ищеца и се явява
справедлив.
В останалата част за разликата над 15253.00 лева до
пълния предявен размер от 100000лева, искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл.286
ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената
част от иска.
Констатира се, че разноските, направени от ищеца са в
размер на 10 лева за заплатената държавна такса. По отношение на претенцията за
юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, съразмерно на отхвърлената
част на иска, същото не следва да се присъжда. Съгласно чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС не се дължат разноски на ответника, извън случаите на пълно отхвърляне на
исковата претенция.
По изложените
мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул.
”Н. Столетов” № 21, да заплати на Б.Х.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, обезщетение в размер на 15253.00
/петнадесет хиляди двеста и петдесет и три/ лева за претърпени неимуществени
вреди, дължащи се на нарушение на изискванията на чл.3 от ЗИНЗС за периодите от
22.04.2014г. до 01.04.2015г. за пребиваване в Затвора-Пловдив, от 02.04.2015г.
до 03.08.2019г. в Затвора-Пазарджик, от 04.08.2019г. до 03.09.2019г. в
ЗО-Пазарджик, от 04.09.2019г. до 10.09.2019г. в ОЗ-Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за разликата над 15253 лева до пълния
им размер от 100 000 лева като неоснователни.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул.
”Н. Столетов” № 21, да заплати на Б.Х.Б., ЕГН ********** сумата от 10,00 лв.разноски
по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането, направено от процесуален представител на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" – София за присъждане на
разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен
състав на Административен съд гр.Пловдив в четиринадесетдневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: