Р Е
Ш Е Н
И Е №
19.02.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно заседание на 16 януари през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря МАРИЙКА ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№3249 по описа на съда за 2017 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, с която при условията на
обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл.430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД. Твърди се,
че между ответника и „Банка ДСК” ЕАД е сключен договор за кредит за текущо
потребление от 14.02.2008 г. в размер на 20 000 лева. Изложени са твърдения за
договорните клаузи между кредитора по договора за кредит и ответника. Сочи се,
че с договор от 12.07.2012 г. „Банка ДСК” ЕАД е прехвърлила вземанията си срещу
ответника заедно със всичките му привилегии, обезпечения и други
принадлежности. Въз основа на изрично упълномощаване от цедента било изпратено
уведомително писмо до длъжника, който е ответника по делото. Излагат се
твърдения, че цесията е надлежно съобщена. Сочат се по вид и размер вземанията
на ответника и от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищцовото дружество процесните вземания, подробно описани в
петитумната част на исковата молба, представляващи главница, възнаградителна
лихва и законна лихва до окончателното изплащане на главницата. Претендират се
и разноските по делото.
От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се
прави възражение относно нейната допустимост и основателност. Твърди се, че
между страните е имало друго дело и е налице сила на пресъдено нещо. Прави се
възражение и за изтекла погасителна давност, като се сочи, че давността е
тригодишна. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по
делото.
В
съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощник и исковата
молба се поддържа.
Редовно
призованият ответник не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното :
Между
ответника И.В. и „Банка ДСК” ЕАД е сключен договор за кредит за текущо
потребление от 14.02.2008 г. в размер на 20 000 лева.
Срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК от 25.11.2010г. и изпълнителен лист от
25.11.2010г. по ч.гр.д.№6478/2010г. по описа на СлРС, за вземания произтичащи
от горепосочения договор за кредит за текущо потребление от 14.02.2008г.
С договор от 12.07.2012 г. „Банка ДСК” ЕАД е прехвърлила на
ищцовото „ОТП Факторинг България” ЕАД вземанията си срещу ответника, заедно със
всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности.
За вземанията по
заповедното производство са били предявени положителни установителни искове по
чл.422 от ГПК, като с влязло в сила съдебно решение по гр.дело №3452/2016г. на
СлРС исковете са отхвърлени, поради неизискуемост на вземанията, с оглед
необявена от кредитора предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Общият размер на неплатената от ответника главница за
периода от 27.06.2012г. до 14.01.2018г. е 13 115,47
лева. Неплатената възнаградителната лихва за периода от 27.06.2014г. до
27.06.2017г. е 1360,31 лева.
В хода на настоящото
производство чрез връчването на преписа от исковата молба на ответника са връчени
и книжа относно съобщаването на цесията, както и е уведомен за предсрочната
изискуемост на вземанията.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства,
които като безпротиворечиви, относими и допустими изцяло кредитира. Съдът даде
вяра и на заключението на вещото лице, в чиято добросъвестност и компетентност
няма основание за съмнение.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи: Предявените осъдителни искове са допустими. Неоснователно е
възражението на ответника за недопустимост, поради предходното дело между
страните. Не е налице обективно на делата, водени между същите
страни, тъй като исковете са с различен предмет и не е формирана сила на
пресъдено нещо с решението, постановено по иска за установяване на вземанията
по реда на чл.422 от ГПК, за които е била издадена заповед на основание чл.417
от ГПК, която сила на пресъдено нещо относно правопораждащите спорното право
факти, от които възникват търсените суми, да се зачете по делото с предмет
осъдителни искове.За да е налице обективно тъждество на делата, трябва
предметът им да е един и същ, като не е достатъчно правоотношението на страните
да е създадено по един договор. Водените между същите страни дела имат различен
предмет. Предмет на делото по установителния иск, е вземането, основано на
представеното от банката извлечение от счетоводните книги, за вземане,
произтичащо от договор за потребителски кредит. Тъй като ищецът не е доказал,
че фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост на
вземането, са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - вземането не е било изискуемо в заявения размер, не е
възникнало на предявеното основание, искът по реда на чл.422 от ГПК е
отхвърлен. Разрешен е между страните със сила на пресъдено нещо въпросът, че не
съществува вземане на банката, основано на настъпила предсрочна изискуемост на
договора за кредит към момента на сезирането на съда по реда на чл.417 от ГПК -
към този момент не са били предсрочно изискуеми вноските с ненастъпил падеж и
лихвите - не са били налице обективните факти, обуславящи предсрочната
изискуемост. Предмет на осъдителните искове по настоящото дело са вземания за
изискуеми вземания.
Разгледани по същество исковете са
основателни. Несъмнено се установи, че ответникът е в забава и не е погасил
чрез плащане процесните вземания. Последните са изискуеми предвид изричното
изявление за обявяването на този факт, съдържащо се в исковата молба на ищеца,
който е надлежно упълномощен да извърши това действие, което е допустимо в
производство по осъдителен иск. Към момента на последното заседание е настъпил
и редовния падеж на всички вземания. Вземанията са валидно прехвърлени с цесия
на ищеца и в негова полза съществува правото да претендира за тяхното
изпълнение. Неоснователни са възраженията на ответника за погасяване по давност
на вземанията. Вземането за главницата по договора за кредит се погасява с
петгодишна давност, която в случая за процесния период не е изтекла. Вземанията
за лихви действително се погасяват с тригодишна давност, но и тя не е изтекла
за процесния период.
Предвид изложеното, предявените осъдителни
искове следва да се уважат в пълните претендирани размери, като върху
главницата се присъди и претендираното обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
По
правилата на процеса на ищцовата страна следва да се присъдят разноските по
делото, които са в размер на 949,03 лева, включващи и юрисконсултско
възнаграждение.
Ръководен
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
И.И.В. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на „ОТП Факторинг България” ЕАД, както следва:
-сумата 13 115,47 лева /тринадесет
хиляди сто и петнадесет лева и 47 стотинки/, представляваща непогасена главница
за периода от 27.06.2012г. до
14.01.2018г. по договор за кредит от 14.02.2008г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 03.07.2017г. до окончателното изплащане;
-сумата
1360,31 лева /хиляда триста и шестдесет лева и 31 стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 27.06.2014г. до 27.06.2017г. по договор за кредит от 14.02.2008г.;
-сумата
949,03 лева /деветстотин четиридесет и девет лева и три стотинки/,
представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :