Р Е Ш Е Н И Е №
260226
гр.
Сливен, 01.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при
секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4317 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правна
квалификация чл. 109 от Закона за собствеността.
В исковата молба се твърди, че ищецът И.С.Ч. е
собственик на поземлен имот с идентификатор № 67338.545.317, с площ от 270 кв.
м., намиращ се на адрес гр. Сливен, ул. „Шаркьой“ № 11, придобит чрез покупко-продажба
през 2015 г. В северната си част имотът на ищеца граничил с поземлен имот с
идентификатор № 67338.545.10, собственост на ответниците. Ищецът излага, че
ответниците са изградили ограда, която навлиза изцяло в имота на ищеца и му
пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем, като ответниците
отказали доброволното й преместване на имотната граница, определена с
кадастралната карта на града. Ищецът претендира ответниците да бъдат осъдени да
премахнат оградата, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците Д.В.С. и Т.Ф.С. са депозирали отговор в
законоустановения срок, в който излагат становище за неоснователност на иска.
По отношение допустимостта на иска излагат, че ищецът следва да докаже, че е
собственик на тази част от имота на ответниците, върху която е изградена
процесната ограда. Оспорват твърдението, че са построили ограда в имота на
ищеца, тъй като оградата съществувала още преди придобиването на имота от тях
през 1974 г., като по време на придобиване на имота, на юг от него е имало
улица. Твърдят, че оградата е „търпим строеж“, както и че ищецът е придобил
имота си през 2015 г. по време на действие на кадастралната карта на гр.
Сливен, като в самия нотариален акт е отразена площ на имота от 252 кв. м.,
докато по КК е отразена площ от 270 кв. м. Излагат също, че през 2019 г. са
дали съгласието си ищецът да построи в собствения си имот на границата с имота
на ответниците навес, но ищецът изградил масивна постройка, залепена за
оспорваната ограда, по отношение на която имало издадена заповед за премахване.
Ответниците твърдят, че са собственици на дворното си
място в границите, които фактически съществуват на място и по отношение на
площта, отразена в скицата от КК, а именно 391 кв. м. и са придобили по давност
разликата в площта по скицата и по нотариалния им акт за собственост, като
ищецът е придобил правото на собственост върху своя имот в обема, в който са го
притежавали продавачите. Излагат, че ако границата между съседните имоти на
страните навлиза в имота на ответниците, то е налице грешка в кадастралната
карта, която не променя правото на собственост нито на ищеца, нито на
ответниците. Претендират отхвърляне на иска и присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и се представлява от
пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявения иск, моли да бъде уважен
и претендира разноски.
Ответниците,
редовно призовани, се явяват лично и се представляват от пълномощник - адвокат,
чрез който изразяват становище за неоснователност на иска и молят да бъде
отхвърлен, като също претендират
направените по делото разноски.
И двете
страни са представили подробни писмени защити по делото.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намери от фактическа следното:
Видно от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 160 от 17.12.2015 г., т. VIII, дело № 1281 от 2015 г. (л. 3-5 от делото), ищецът И.С.Ч.
закупил от Николай и Татяна Георгиеви поземлен имот с идентификатор № 67338.545.317
по КККР на гр. Сливен, одобрени със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед №
КД-14-20-519/21.10.2013 г. на Началника на СГКК - Сливен, намиращ се на адрес
гр. Сливен, ул. „Шаркьой“ № 11, с площ от 270 кв. м., при съседи: имоти с идентификатори 67338.545.25, 67338.545.316, 67338.545.23,
67338.545.12 и 67338.545.10.
От представения нотариален акт за покупка
на недвижим имот № 190, т. II, дело № 1032 от 1974 г. (л. 20
от делото) се установява, че на 26.08.1974 г. ответникът
Т.С. придобил в режим на СИО със съпругата си собствеността върху недвижим имот
- двор с къща в гр. Сливен, образуваща имот пл. № 5399 в кв. 267 на града,
състоящ се от 361 кв. м. Видно от представената от ответниците скица (л. 23 от
делото), имотът им е с идентификатор по КККР на гр. Сливен № 67338.545.10, с
площ от 391 кв. м.
От представената справка -
удостоверение от 25.03.2019 г. (л. 26 от делото) се установява, че на
11.05.2018 г. ответниците са декларирали доброволно съгласието си ищецът да
построи постройка (навес) на разстояние по-малко от нормативно предвидените в
ЗУТ минимални отстояния - на имотната граница на имота, граничеща със
собствения им имот с идентификатор 67338.545.10 при спазване на строително-техническите
правила и норми, съобразно изготвения архитектурен проект и при стриктно
спазване на начина на трайно ползване на имота. Видно от Писмо изх. № 9400-5764
(1) на Община Сливен, във връзка с постъпила жалба относно незаконно изграден
от ищеца навес - барбекю на границата със съседен имот, на същия е указано по
повод необходимостта от извършване на проверка да представи копие от документ
за собственост и други налични строителни книжа за извършеното строителство в
имота на ул. „Шаркьой“ № 11А, гр. Сливен. В резултат на извършената проверка е
издадена Заповед № РД 15 - 1833 от 03.07.2019 г. на Кмета на Община Сливен (л.
58 от д.), с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Навес - лятна
кухня“, разположен в ПИ с идентификатор № 67338.545.317, собственост на ищеца.
По делото е допусната съдебно-техническа
експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвено и неоспорено от страните. От заключението се установява,
че в по-голямата си част масивната ограда, построена между двата процесни имота,
не е изградена на границата между ПИ 67338.545.10 и 67338.545.317 според
отражението им в кадастралната карта, като площта, която остава неизползвана за
ищеца от имота му по кадастрална карта е 7 кв. м. Вещото лице е изготвило
Комбинирана скица № 1 и Комбинирана скица № 1а (в по-едър мащаб за по-добра
видимост), на която в черен цвят е отразена съвместената кадастрална карта, в зелен
цвят е заснетата от експерта съществуваща ограда, а в бежов цвят е повдигната
площта, която вещото лице е цитирало като „неизползваема за ищеца”. Видно от т.
3 и т. 4 на експертното заключение процесната ограда отговаря на
градоустройствените строителни правила и норми към момента на построяването си
преди 1951 г., а средната цена за премахването на оградата е в размер на 800
лв. Вещото лице е описало още, че нанесената в Кадастралната карта граница
между имотите отговаря на плановете от 1982 г., от 1995 г. - 2001 г. и не
отговаря на плана от 1957 г. По смисъла на § 16 от ЗУТ оградата представлява
търпим строеж, а в имота на ищеца е налице новопостроена постройка,
представляваща затворен от три страни (запад, север, изток) и отворен от юг
масивен навес с барбекю и кът за отдих, който е долепен до процесната ограда и
я тангира по цялата й дължина.
Изслушан в съдебно заседание вещото
лице допълва, че навлизането на оградата в имота на ищеца варира от около 20
см. в най-тясната част до 1,02 м. в най-широката част, като може би една трета
от цялото протежение на оградата с обща дължина от 11 м., е в допустимото
отклонение от 20 см. по Наредба № 3 за създаване и поддържане на кадастрална
карта, а останалите две трети са извън допуска.
По делото са изслушани и свидетелите Петко
Марчев Любенов и Стефка Димитрова Петкова.
От показанията на свид. Петко Любенов се
установява, че свидетелят е присъствал на полагане на границите на имота на
ищеца през 2018 год. от специалист геодезист, който е посочил, че оградата е с
около 1.60 м. навътре в имота. Свидетелят описва, че ищецът е искал да ползва
тази част от имота си, като си построи постройка - барбекю, като именно несъответствието
на границата между съседните имоти е била причината ответниците да дадат
декларация - съгласие на ищеца да построи навеса на оградата, за да не се мести
границата. Свидетелят излага също, че ищецът не може да ползва частта от имота
си, която се намира зад оградата, като в случай, че се премахне оградата,
ищецът ще може да я ползва.
От показанията на свид. Стефка Петкова се установява,
че масивната ограда, която е с голяма дебелина и с ниши отвътре, е била
построена преди ответниците да закупят имота си, като на мястото, на което сега
е имотът на ищеца, по онова време нямало частен имот, а площад. Споровете между
страните по повод оградата възникнали след като ищецът поискал разрешение да си
направи навес за дърва до оградата, което ответниците му разрешили, но ищецът направил
„цяла къща”.
Съдът кредитира изцяло показанията и на двамата
разпитани свидетели като обективни и логични, тъй като са както взаимно
непротиворечиви, така и кореспорендиращи със събраните по делото писмени
доказателства и заключението на допуснатата експертиза.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 109 от Закона за собствеността за
осъждане на ответниците да прекратят неоснователните си действия, с които
пречат на ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост върху
собствения си поземлен имот с идентификатор № 67338.545.317, като премахнат
изградената от тях незаконно построена ограда в северната част на имота на
ищеца.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество същият е и основателен.
За да се уважи предявен
иск с правно основание чл. 109 ЗС следва да се проявили в обективната
действителност следните материалноправни предпоставки: 1) да е налице смутено
право на собственост или ограничено вещно право на ищеца; 2) действие на
ответника, за което няма основание и 3) причинна връзка между първите две.
Ищецът по предявения иск следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на всяка една от посочените предпоставки. Съгласно т. 3 от
ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във всички
случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че
върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или
бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл.
50 ЗС). В някои случаи извършеното от
ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да
упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в
исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът е осъществил
действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на тези
действия състояния в имота, без да има
облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот.
Установи се по делото,
че ищецът е собственик на поземления имот
с идентификатор № 67338.545.317, с площ от 270 кв. м. Съседен от север е имотът
на ответниците с идентификатор № 67338.545.10, с площ от 391 кв. м.
Съдът намира за неоснователно възражението
на ответниците, че ищецът не е собственик на тази част от имота с идентификатор
№ 67338.545.317, върху която е построена оградата, тъй като по документите за
собственост на праводателите на ищеца била отразена площ на имота от 252 кв.
м., докато по КК била отразена площ от 270 кв. м. В нотариалния акт, с който
ищецът е придобил имота си през 2015 г., имотът е идентифициран по действащата
КККР на гр. Сливен с идентификатор №
67338.545.317 и с площ от 270 кв. м.
Идентична е ситуацията и със съседния имот
на ответниците, който е бил с площ от 361 кв. м. по нотариалния акт от 1974 г., а впоследствие е заснет с идентификатор по КККР
на гр. Сливен № 67338.545.10, с площ от 391 кв. м.
От показанията на свид. Петко Любенов
се установи, че при полагане на границите на имота на ищеца през 2018 год. от
специалист геодезист, е установено навлизане на оградата на ответниците в имота
на ищеца, като именно несъответствието на границата между съседните имоти е
била причината ответниците да дадат декларация - съгласие на ищеца да построи
навес до оградата, за да не се мести границата.
Изложеното дава основание да се приеме,
че страните не са имали спор по кадастралното заснемане на имотите им и
собствеността на всеки от тях върху съответния имот в границите и площта по
кадастралната карта. Ответниците не са инициирали и производство по ЗКИР за
установяване на грешки в кадастралната карта.
Неоснователно е и възражението на
ответниците, че са придобили чрез давностно владение собствеността върху
реалната част от имота на ответника, върху която е изградена оградата.
Последователна е практиката на ВКС на
РБ, че може да се придобие чрез давностно владение върху реална част от чужд
имот съответната идеална част от същия, но процесния случай не е такъв.
Ответниците твърдят, че са придобили собствеността върху реална част от имота,
която според заключението на СТЕ е с площ от 7 кв. м., но придобиването по
давност на реално обособена част от чужд УПИ е възможно само ако са налице
изискванията на чл. 19 ЗУТ, като изключение е предидено само в хипотеза на
присъединяване към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ при първоначално
урегулиране на територията, каквото в случая не е налице. Аналогични са и
разпоредбите на чл. 59 от действащия преди ЗУТ Закон за териториалното и
селищно устройство, в сила от 01.06.1973 г., във връзка с чл. 54 от Правилника
за прилагане на Закона за териториалното и селищно устройство.
Съдът не споделя и съображенията на
ответниците за неоснователност на иска поради факта, че те не са изградили
лично процесната ограда. Действително се установи от показанията на свид.
Петкова, че оградата не е построена от ответниците, но това обстоятелство не
разколебава извода на съда за основателност на иска. Пасивно легитимиран по
негаторния иск може да бъде не само извършителят на нарушението, но и всяко
лице, което към момента на предявяване на иска поддържа това неоснователно
действие /така Решение № 215 от 26.05.2011 г. по гр. д. № 874 от 2010 г., І г. о.
на ВКС/
Установи се, че поддържайки наличието
на част от процесната масивна ограда изцяло в имота на ищеца, ответниците са
навлезли и заградили реална част от него с площ от 7 кв. м. към собствения си
недвижим имот. По този начин ответниците са осъществили неоснователно
въздействие върху правото на собственост на ищеца, като са му създали пречки,
по-големи от обикновените, а именно - осуетили са напълно възможността му да
ползва процесната реална част от имота, намираща се зад масивната ограда. Макар
и да се доказа, че процесната ограда е построена в съответствие с действащите
към момента на построяването й преди 1951 г. правила и норми и може да се
квалифицира като „търпим строеж” по
смисъла на § 16 от ПЗР на ЗУТ, това не променя извода на съда за основателност
на негаторния иск, доколкото част от оградата се намира изцяло в имота на
ищеца, което по всякакъв начин е действие, с което се нарушава правото му на
собственост.
Предвид изложените съображения
ответниците следва да бъдат осъдени да премахнат частта от процесната масивна
ограда, намираща се в поземления имот с идентификатор № 67338.545.317,
собственост на ищеца, графично отразена със зелен цвят на Комбинирана скица № 1
и на Комбинирана скица № 1а от заключението на вещото лице, които следва да се
считат за неразделна част от решението.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца направените разноски по делото в общ размер на 750,00 лв., от които 50,00 лв. заплатена държавна такса, 200,00
лв. заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице и 500,00 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, доказателства за което са представени с писмената
защита.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.Ф.С., ЕГН: ********** и Д.В.С., ЕГН: **********, двамата с
адрес ***, на основание чл. 109 от Закона за собствеността ДА ПРЕМАХНАТ частта от масивна ограда, съществуваща в северната
част на поземлен имот с идентификатор № 67338.545.317, собственост на И.С.Ч., ЕГН: **********, с адрес ***,
отразена със зелен цвят на Комбинирана скица № 1 и Комбинирана скица № 1а от
заключението на съдебно-техническата експертиза (л. 48 и л. 49 от делото),
които представляват неразделна част от решението.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т.Ф.С.,
ЕГН: ********** и Д.В.С., ЕГН: **********,
двамата с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на И.С.Ч., ЕГН: **********, с адрес ***,
сумата от 750,00 лв. /седемстотин и
петдесет лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните чрез техните пълномощници.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: