РЕШЕНИЕ
№ 15695
гр. София, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110165748 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ООД срещу „***“ ЕАД, с която са
предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че между ищеца
и ответника не съществуват договорни отношение след 19.10.2023 г., както и за признаване
за установено, че „***“ ООД не дължи на „***“ ЕАД сумата от 492 лв., начислена по
фактура № ***/***г. за периода от 16.10.2023 г. до 15.11.2023 г.
Ищецът „***“ ООД, твърди, че между него и ответника бил сключен Договор № ***
за срок от 24 месеца. Твърди, че на 19.09.2023 г. ищецът подал молба до „***“ ЕАД за
прекратяване на договора. Вместо обаче да преустанови предоставянето на услугите по
договора, ответното дружество е издало месечна фактура № ***/***г. за периода от
16.10.2023 г. до 15.11.2023 г. на стойност 492 лв. Иска да се признае за установено, че след
19.10.2023 г. между страните не са съществували облигационни правоотношение, както и че
ищецът не дължи на ответника сумата от 492 лв., начислена по фактура № ***/***г. за
периода от 16.10.2023 г. до 15.11.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с
който признава исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
1
В тежест на ищеца по предявените установителни искове е да докаже наличието на
правен интерес от предявяване на исковете.
В тежест на ответника е да установи, наличието на валидно сключен договор за
процесните мобилни услуги между него и ответника за периода от 16.10.2023 г. до
15.11.2023 г., че ищецът е изпълнил задълженията си да предостави на ответника
далекосъобщителни услуги за процесния период и размера на месечните абонаментни такси
и стойността на доставените услуги по договора.
С оглед становището на ответника на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства: че между
страните е бил сключен договор за мобилни услуги № ***, който е прекратен чрез отправено
от ищеца писмено предизвестие, считано от 19.10.2023 г., както и че сумата от 492 лв. по
фактура № ***/***г., е начислена от ответното дружество за периода от 16.10.2023 г. до
15.11.2023 г., т.е след прекратяване на процесния договор за мобилни услуги.
В случая ответникът е признал исковата претенция по основание и размер,
изявлението е направено чрез изрично упълномощен с това право процесуален
представител, признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и ответникът
има право да се разпорежда с него. Доколкото последният признава изцяло предявения иск, а
ищецът е отправил изрично искане за постановяване на решение по този процесуален ред,
то с оглед процесуалното поведение на страните съдът намира, че са налице предвидените
в чл. 237 ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на иска. С оглед
правилото на чл. 237 ГПК съдът не дължи да излага допълнителни мотиви по
основателността на претенцията, с която е сезиран. Предвид гореизложеното, предявените
искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
направените в производството разноски. Същият претендира и доказва такива в общ размер
на 1300 лв., от които 100 лв. – заплатена държавна такса, и 1200 лв. – адвокатско
възнаграждение. Ответникът е релевирал своевременно възражение за прекомерност на
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Като съобрази вида и обема
на извършената дейност на процесуалния представител на ответника, липсата на фактическа
и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че с отговора на исковата молба
ответникът е признал исковата претенция, поради което, производството е приключило в
едно съдебно заседание без събиране на доказателства, настоящият съдебен състав намира
направеното възражение за прекомерност за основателно. Съобразявайки решение на СЕС
от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, според което посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не
са обвързващи за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, намира, че
справедливият и обоснован размер на дължимото на ищеца адвокатско възнаграждение е в
размер на общо 500 лв. (или по 250 лв. за защита по всеки от двата иска). С оглед
изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
2
сумата от 600 лв., представляваща разноски в производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, ет. ***, офис ***, срещу „***“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че между „***“ ООД, ЕИК *** и
„***“ ЕАД, ЕИК ***, не съществуват договорни отношения след 19.10.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, ет. ***, офис ***, срещу „***“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „***“ ООД, ЕИК ***, не дължи
на ***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 492 лв., начислена по фактура № ***/*** г. за периода от
16.10.2023 г. до 15.11.2023 г.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“
№ ***, да заплати на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к.
„***“, ул. „***“ № ***, ет. ***, офис ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600 лв. –
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3