№ 52
гр. ***, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на девети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ростислава Петкова
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело №
20245520100985 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. чл.
52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на А. П. В. срещу Г. Й. С.,
с която се предявява иск с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 52 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че е полицейски служител в група
„Охранителна полиция“ при РУ ***** при ОД на МВР ****. Твърди, че на
31.07.2021 г. бил дежурен патрул с маршрут на територията на гр. **** за
времето от 20:30 часа до 08:30 часа на 01.08.2021 г. Около 21:00 часа на 31.
07.2021 г. заедно с колегата му И.И.. били изпратени на сигнал за нарушение
на обществения ред. Твърди се, че подател на сигнала бил ответника – Г. Й. С.,
който твърдял, че синът му лежи в неадекватно състояние в двора на къщата
им в гр. ****. Твърди, че след като се отзовали на сигнала установили, че
действително синът на ответника е във видимо нетрезво състояние и иска да
се прибере вкъщи, но баща му решил да потърси съдействие от органите на
реда, но след като липсвали данни за домашно насилие или друго
закононарушение, те нямало как да вземат отношение по случая и да
извършат арест. Посочва, че същата случка се повторила още два-три пъти
със същия резултат. Ищецът твърди, че около полунощ заедно с колегата си И.
излизайки от сградата на полицейското управление, видели насреща ответника
Г. Й. С., който ги подминал и влезнал в коридора на приземения етаж и
1
започнал да псува и ругае дежурния офицер през отвора на дежурната стая в
полицията. Твърди, че това поведение на ответника наложило намесата на
дежурния патрул в негово лице и колегата му И.. Посочва, че той пръв влязъл
в помещението и се насочили към С., който му зашлевил звучен плесник по
лицето. Твърди че след плесника изпаднал в шок и усетил остра болка в
областта на бузата и окото. След това колегата му се притекъл на помощ и с
дружни усилия успели да усмирят съпротивляващия се ответник и да му
поставят белезници. По случая било образувано досъдебно производство, а
Районен съд - Раднево постановил присъда, с която признал подсъдимия С. за
виновен в причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в болка без
разстройство на здравето на полицейски орган - А. П. В. като му нанесъл удар
с ръка в областта на лицето и му наложил наказание 6 месеца лишаване от
свобода, което било отложено по реда на чл. 66 НК за срок от три години.
В исковата молба ищецът посочва, че освен болката, ударът оставил у
него много по – дълбоки следи – унижение пред колегите му и присъстващи
цивилни лица / повечето от тях нарушители, които не криели задоволството си
от случилото се/. Твърди, че дълго време не можел да спи, станал гневен при
общуването с близките си. Станал неспокоен и сприхав по време на дежурство
и подхождал с повишено, на моменти прекомерно внимание към детайла при
проверка на граждани. Твърди, че причинената му болка следствие на удара
довела и до психично разстройство, изразяващо се в повишено ниво на
тревожност, което било истинско бреме за него.
Твърди, че за обезвреда на тези неимуществени вреди претендира сума
от 5000 лв. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 5000 лв. за претърпените от деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието
31.07.2021 г. до окончателното й изплащане. Моли да му присъдени и
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Г. Й. С., в който
взема становище за допустимост и частична основателност на иска. Счита
претендирания размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди
за завишен и несъответстващ на вида и характера на посочена в молбата
неимуществена вреда, като справедливо такова било в размер на 500 - 600лв.
Твърди, че се касае за съвсем лек удар, който не можел да причини описаните
2
от ищеца в исковата молба вреди и ако той действително ги е претърпял, то
това се дължало на други причини, а не на нанесения шамар.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое
убеждение съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Принципно за възникване на отговорността на ответника за непозволено
увреждане е необходимо ищецът да докаже наличието на следните факти:
извършено от ответника противоправно деяние, чиято пряка и непосредствена
последица са настъпилите за ищеца и претендирани неимуществени вреди.
При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, с изключение
на вината, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на
противното.
С протоколно определение от 09.04.2025 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК от
06.03.2023 г., с което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е
обявил липсата на признати, безспорни и ненуждаещи се от доказване факти,
като на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът разпределил
доказателствената тежест както следва: ищецът следва да докаже твърдените
неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с престъпното деяние, за
което ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда.
Съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 във вр. ал. 3 НПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд /в това число и решение в производство по чл.
78а НК съгласно чл. 413, ал. 3 НПК/ е задължителна за граждански съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т.е.
ако е налице влязла в сила присъда или решение за освобождаване от
наказателна отговорност по чл. 78а НК с налагане на административно
наказание, то по тези въпроси, които са елементи от фактическия състав на
деликта по чл. 45 ЗЗД, съдът ще е обвързан и не следва да ги установява
отново в гражданския процес.
По делото е изискано и приложено НОХД №44/2022 г. на РС-Раднево, от
което е видно, че с присъда №28 от 13.06.2022 г. ответникът по делото е
3
признат за виновен за това, че на 31.07.2021 г. в гр. *** причинил лека телесна
повреда изразяваща се в болка без разстройство на здравето на полицейски
орган – А. П. В. от гр. *** – МЛ.А. в РУ *** при изпълнение на службата му
като му нанесъл удар с ръка в областта на лицето, за което и на основание чл.
131, ал.2, т.4 вр. с чл. 130, ал.2 НК му е наложено наказание 3 месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с три годишен
изпитателен срок на основание чл. 66, ал.1 НК.
Поради това съдът приема, че ответникът Г. Й. С. е извършил виновно
противоправното деяние чрез описания в присъдата по НОХД №44/2022 г. на
РС-Раднево механизъм, за което е признат за виновен и му е наложено
наказание по НК. Не е възможно гражданският съд да преразглежда тези
въпроси, а следва да ги приеме за установени като част от фактическия състав
на претендираното право.
За да бъде реализирана деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД, следва да
са налице няколко кумулативно дадени предпоставки, а именно да е налице
виновно противоправно поведение от страна на ответника, вследствие, на
което да е настъпила вреда за претендиращия обезщетяването й, същата да е
причинена виновно. Вредата, която е настъпила следва да е пряка и
непосредствена последица на непозволеното увреждане.
Съобразно презумцията съдържаща се в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното.
Предмет на делото е разглеждане на понесени от ищеца неимуществени
вреди от въпросното престъпно деяние, поради което съдът ще се концентрира
в изследване на доказателствата, установяващи наличието на такива
претърпени от ищеца вреди, които принципно подлежат на обезщетяване по
реда на чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 52 ЗЗД.
За установяване на тези вреди по делото не бяха ангажирани
доказателства, въпреки че на ищеца с определение от 09.04.2025 г. съдът е
допуснал до разпит двама свидетели при режим на довеждане.
Следва да бъде посочено, че на обезщетяване в производството,
образувано по настоящата искова молба, подлежат единствено тези
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, понесени от ищеца
във връзка с настъпилите увреждания на неговото здраве, чийто обхват се
4
ограничава до посоченото от самия ищец в обстоятелствената част на
исковата молба, а именно до причинената в резултат на неправомерното
деяние физическа болка, довела до психическо разстройство, изразяващо се в
повишено ниво на тревожност, сприхавост, неспокойство и чувство на
унижение.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, представляват пряка и непосредствена последица от
деянието, същите подлежат на обезвреда, като обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост с оглед на разпоредбата на чл.52
ЗЗД. Законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Според приетото в
Постановление №4/23.12.1968год. на Пленума на ВС понятието
”справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът,
броят и начинът на увреждането, обстоятелствата при които е извършено,
евентуално допълнителното влошаване на здравословното състояние на
пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания,
отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за
нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на
законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем
претърпените болки, страдания и неудобства.
Следва да се посочи, че самото престъпление по чл. 131, ал.2, т.4 вр. с
чл. 130, ал.2 НК, предполага търпене на обичайни неимуществени вреди от
пострадалото лице, доколкото за да е извършено се изисква да е причинена
болка на пострадалия. Тогава не са нужни формални, външни доказателства за
установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат
от деянието. Следва да се отчете и квалифициращия му признак – деянието е
извършено спрямо полицейски орган при изпълнение на службата му, което от
своя страна без съмнение е довело до твърдяното в исковата молба чувство на
унизеност у пострадалото лице.
По принцип деликтното обезщетяване преследва пряко за цел
възстановяване на вредните последици, но като неговата вторична последица
5
е възпиране на членовете от обществото от неправомерно засягане на чужда
правна сфера под страх от репарация на вредните последици. В този смисъл
вредните последици като неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД
следва да възстановяват реалната вреда, чийто размер да постига като своя
последица и превантивна цел, въздържане от последващо извършване на
деликти.
Настоящия състав като взе предвид причинената лека телесна повреда,
изразяваща се в болка без разстройство на здравето, с оглед възрастта на
ищеца към момента на увреждането, освен че увреждането е болезнено, то е
и унизително за него, като се отчете обстоятелството, че деянието е
извършено спрямо полицейски служител при изпълнение на службата му, при
проведеното доказване след като не са ангажирани други доказателства,
включително медицинска експертиза или свидетелски показания и без
твърдения в исковата молба за продължаващи болки и други неприятни
психически преживявания, счита, че обезщетение в размер на 3500 лева
съответства на принципа на справедливост и ще репарира причинените
неимуществени вреди на ищеца. Останалите неприятни изживявания описани
в исковата молба от ищеца, а именно сприхавост и често неспокойство по
време на дежурство не бяха доказани, доколкото същите настоящият състав
приема, че не могат да бъдат определени като обичайни неимуществени
вреди от деянието и следва да бъдат доказани с допустимите от процесуалния
закон средства.
Съгласно трайната съдебна практика, обективирана освен в
ППВС№4/68год. и в решения на ВКС/решение № №749/05.12.2008год. по
т.дело №387/2008год. на ІІ ТО, решение №124/11.11.2010год. по т.дело
№708/2009год. на ІІ ТО, решение №66/03.07.2012год. по т.дело №619/2011год.
и решение №31/25.03.2014год. по т.дело №1203/2013год. на ТО и др./,
понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период
от време. Като критерият за справедливост с оглед който се определя
обезщетението за неимуществени вреди, поради паричния израз на
6
обезщетението всякога е детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитието на обществото в конкретната държава.
Други доказателства не са представени от страните за установяване
наличието или липсата на претърпени от ищеца неимуществени вреди.
Поради това ще следва да се уважи иска за неимуществени вреди до
размера от 3500 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта –
31.07.2021 г. до погасяване на задължението.
По разноските:
При този изход на делото и предвид направените искания и от двете
страни за присъждане на разноски, отговорността за тях следва да бъде
разпределена между страните съразмерно с оглед на уважената, респективно
отхвърлената част от предявения иск.
С оглед на уважената част от исковете на ищеца ще следва да се
присъдят разноски в размер на 700 лв. / заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 1000 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от
05.12.2024 г. на л.4 от делото. А на ответника разноски за заплатено
адвокатско възнграждение в размер на 240 лв. / заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв. съгласно договор за правна защита и
съдействие на л.21 от делото/.
Предвид освобождаването на ищеца от внасяне на държавна таска /чл.
83, ал.1, т.4 ГПК/, с оглед на уважената част от иска ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Раднево държавна такса в
размер на 140 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „ ******“
**** да заплати на А. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „********“
****** на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинена болка и
унижение, които вреди са настъпили вследствие на извършено от Г. Й. С.
7
престъпно деяния на 31.07.2021 г., за което е постановено влязла в сила
присъда № 28 от 13.06.2022 г. по НОХД № 44/2022 г. на РС-Раднево, ведно
със законната лихва върху главницата от 31.07.2021 г. до окончателното
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдените 3500 лв. до претендираните 5000 лв. и законната лихва върху
отхвърлената част като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „ ******“
****, да заплати на А. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „********“
****** сума в размер на 700 лв. (седемстотин лева), представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение върху уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „ ******“
****, да заплати по сметка на РС-Раднево сума в размер на 140 лв. (сто и
четиридесет лева), представляваща държавна такса върху уважената част от
иска.
ОСЪЖДА А. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „********“
****** да заплати на Г. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „******“
****, сума в размер на 240 лв. (двеста и четиридесет лева), представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
8