Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик,

22,10,19г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното

заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                                     

                                                              

Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

 

при секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА нахд № 1404/19 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството  по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на  "В.Л." ЕООД, ЕИК *********, адрес на управление гр. П., ул. „С." ****, представлявано от Ю.М.Ш., против Наказателно постановление № К-0047858 от 25.02.2019г. на Директора на Регионална дирекция на КЗП за областите П., Смолян, Пазарджик, Кърджали, Хасково и Стара Загора със седалище П., с което на дружеството- жалбоподател е наложена за нарушение на чл.47, ал.1, т.8 от Закона за защита на потребителите имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева на основание чл.204 от ЗЗП.  

С жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна на НП.

В съдебно заседание дружеството -жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и искането в нея за отмяна на НП, вкл. на база претенция за маловажност. Ангажира и доказателства в подкрепа на искането си.  

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си  представител поддържа становище за потвърждаване на постановлението.   

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства,  Съдът установи:

Дружеството- жалбоподател промотира стоки на специално организирани масови събирания. На тези събирания стоките били представяни чрез демонстрации и разяснения относно предимствата и възможностите на продукта.

В КЗП постъпили редица сигнали от недоволни клиенти на дружеството с различни оплаквания. 

 

 

По този повод била извършена и процесната проверка от инспектори в комисията свидетелите С. и И.. Те присъствали на 13.01.2019г. в  зала на Гранд- ходел „Хебър“, гр.Пазарджик на организирана от дружеството презентация на предлагани за продажба стоки. Имало няколко промоутъри( Д. Данаилова, свидетелите Б. и С.), които разяснявали спецификите на 5 вида стоки: прахосмукачка, спален комплект /матрак, завивка, възглавница/, сокоизстисквачка, масажьор и комплект ножове.Водещият запознал с потребителите с основните характеристики на стоките и ефекта им върху здравето  на потребителите.

Двама от присъстващите свидетелите Б. и К. взели решение за закупуване на определени стоки и с тях били сключени договори за продажба на стоки извън търговски обект. След като били сключени договорите, инспекторите от КЗП поискали от лицата, които представяли стоки от името на дружеството, да бъде показан комплекта документи, предадени на Б. и К. при сключване на договорите, като изрично настояли за стандартния формуляр за упражняване правото на отказ, съгласно Приложение № 6. Документите им били предоставени от мениджъра на дружеството Д. Данаилова, но липсвал формулярът с правото на отказ и връщане на стоката и такъв въобще не бил предоставен, дори и след като били проведени разговори от служителите на място с техни колеги в офиса.

Съставен бил на място КП 2654984/13,01,19, подписан от мениджъра Данаилова, (и приложен към административно- наказателната преписка), в който е отразено даденото предписание да се представи на КЗП документ, който да отразява, че на „13,01,19г. при сключване на двата договора с тях е предоставен и стандартен формуляр с правото на отказ съгласно приложение 16“. Изрично е отразено, че единият екземпляр се предоставя за връчване на управителя на дружеството. 

На 31,01,19г. в КЗП се явил пълномощника на дружеството адв. И.Ч., който представил двата договора (009921/13.01.2019г. и 009909/13.01.2019г.), сключени на 13,01,19г. с К. и  Б., за което е съставен и КП 01222028/31,01,19г. Тъй като сред представените документи отново липсвал стандартен формуляр с правото на отказ съгласно приложение 16 на ЗЗП, св. И. съставила АУАН за нарушение на чл.47, ал.1, т.8 от Закона за зашита на потребителите.

Актът е съставен в присъствието на пълномощник ( пълномощно за Ч. към преписката на КЗП), надлежно му е предявен и му е предоставен препис.

Въз основа на него е издадено обжалваното НП.

Последното, а и производството по издаването му, не се атакува с доводи за съществени процесуални нарушения, но такава проверка се извърши служебно. Актът е съставен в присъствие на надлежно упълномощения ( с изрично пълномощно за пред КЗП)  адв. Ч., който го е и представил при  явяването си за съставяне на акта на 31,01,19г. Надлежно е предявен, подписан и с връчен препис. Той, както и НП, съдържат достатъчно детайлно и ясно описание на извършеното нарушение, на което е дадена съответната правна квалификация по чл.47, ал.1, т.8 от Закона за зашита на потребителите. .

Тази норма поставя две изисквания към търговеца : 1.когато потребителят има право на отказ от договора, да се посочат условията, срокът и начина за неговото упражняване съгласно чл. 52, ал.1 и 2   и 2. да предостави на потребителя и стандартния формуляр за упражняване на правото на отказ съгласно приложение 16. В процесния случай описанието на нарушението ясно вменява именно бездействието на търговеца, чрез съответните служители, чрез които упражнява търговската си дейност, да предостави на двата потребители стандартния формуляр за упражняване на правото на отказ, чиито реквизити са нормативно установени с приложение 16 към цитираната норма. 

 Прав е пълномощникът на дружеството- жалбоподател в настояванията си, че, доколкото се вменява непредоставянето на формуляр от процесния вид, напълно ирелевантни за съставомерността на нарушението, са както изложените в акта и НП обстоятелства, че не било разяснено устно правото на отказ, така и доказателствата за тяхното установяване. Тези факти обаче, установени с показанията на двамата проверяващи инспекторите С. и И.,  доказват толерантността на  последните към дружеството с оглед изследването на обстоятелството дали въобще по някакъв начин потребителите са били информирани за правото се на отказ. Елемент от тази толерантност е и предоставената възможност дружеството да установи дали предоставя на потребителите  формуляра. Акцентът върху това се постави предвид второто възражение на процесуалния представител на дружеството в тази връзка, което  е резонно, но не влече претендираните от него последици. По същество възражението атакува начина на извършване на проверката, при която И. поискала от представителите на В.ЕООД да й представят за нуждите на проверката пакета документи, който са предоставили на двамата клиенти Б. и К. при сключване на договора. Според пълномощника, документите е следвало да бъдат изискани от Б. и К., но проверяващите установиха с показанията си, че, за да бъдат обективни и не засегнат процедурата, целенасочено  се легитимирали и започнали проверката едва след като договорите били сключени и лицата си тръгнали. От друга страна,  те, както се спомена, са били ненужно толерантни към дружеството като изцяло са предоставили възможност то да установи и докаже дали представя на клиентите си процесния формуляр - освен, че И. лично е попитала на място Д. Данаилова, с която , като мениджър на дружеството , контактувала и която вписала в КП от 13,01,19 и го и подписала, в същия този КП ( приложен към преписката) издала задължителни предписания към дружеството, чрез управителя ,да  „ представи документ, удостоверяващ, че на 13,01,19г., при сключване на двата договора, на потребителите е предоставен стандартния формуляр за упражняване на правото на отказ“.

Това предписание е било изпълнено по следния начин - чрез упълномощено лице адв. Ч.  на 31,01,19 г. са били представени двамата договора, както и пълномощно на адвоката,  за което е съставен приложения към преписката КП от 31,01,19г.  Тоест-  две седмици след проверката дружеството отново не е представило този формуляр с твърдението, че го предоставя на клиентите си при сключване на договори с тях за продажба на стоки извън търговски обекти. Това само доказва вернността на твърдението на С., че след като на място след сключване на договорите изискали с И. формуляра, той не бил представен дори след проведени от служителите на място телефонни разговори  с офиса на дружеството по този повод.

Така несъмнено установено е, че след като служителите на дружеството въобще не са разполагали на мястото при провеждане на процесната презентация с формуляр за правото на отказ и след като такъв въобще не е представен по издаденото задължително предписание ( касаещо конкретно предоставянето му при сключване на двата договора ), то този формуляр на документ отсъства от предоставяните от дружеството на клиентите му документи и той не е бил предоставен на клиентите Б. и Караниколав на 13,01,19г. при сключване на договорите с тях за закупуване на стоки на дружеството.

Това, че самото право на отказ е разяснено с договора - т.8 ( това се сочи и в КП от 13,01,19, описан в акта като приложение към него) не поправя бездействието на търговеца по отношение на процесното задължение по по чл.47, ал.1, т.8 от Закона за зашита на потребителите.

 Не може да се приеме и маловажност на санкционираното бездействие. Освен, че в случая са установени двама засегнати потребители, поводът за проверката са били именно оплаквания на клиенти на дружеството, което е отразено в описателната част на акта и НП. Наред с това, съвсем ясна е била целта на законодателя да защити максимално интересите на потребителите при сключване договор извън търговски обект като предвиди всички конкретни задължения за търговеца по чл. 47 и възможността за отказ от договора, създавайки дори задължението да се предостави фактически стандартния формуляр с правото на отказ, по който начин той само може да бъде попълнен с конкретните данни и  правото -упражнено по този улеснен за потребителя начин.  

Наложената санкция на основание чл. 204 от ЗЗП е в максимално предвидения размер, което не съответства на тежестта на нарушението.  Единственият доказан отегчаващ отговорността фактор е, че засегнати от процесното бездействие са двама потребители ( Б. и К.) при данните за много сигнали против търговията на дружеството, станали и повод за  проверката. От друга страна, все пак в договора правото на отказ от него е заявено като възможност ( т.8) и конкретни условия за упражняване ( срок ) . Поради това няма основание да се сподели становището на административно-наказващият орган за ангажиране на отговорността в максимален размер и следва санкцията да се редуцира при отчитане само на установеното отегчаващо обстоятелство и липсата на данни за други нарушения на ЗЗП ( твърдения и в гласните доказателствени средства) до 600 лева, което ще съответства на тежестта на нарушението и ще обезпечи постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН за реализиране на административно-наказателната отговорност.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Съдът 

 

Р      Е      Ш      И      :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № К-0047858 от 25.02.2019г. на Директора на Регионална дирекция на КЗП за областите П., Смолян, Пазарджик, Кърджали, Хасково и Стара Загора със седалище П., с което на "В.Л." ЕООД, ЕИК *********, адрес на управление гр. П., ул. „С." **** е наложена за нарушение на чл.47, ал.1, т.8 от Закона за защита на потребителите имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева на основание чл.204 от ЗЗП като

НАМАЛЯВА размера на санкцията на 600 лева.  

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

                                               

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: