Р Е Ш Е Н И Е
№...
11.10.2017г. Гр.
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 20.09.2017г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №380 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.първо от ЗОДОВ.
Искът е предявен от Е.Н.Х. *** срещу Прокуратурата на РБългария. С исковата молба се твърди, че през 2012 и 2013г. ищцата е била прехвърлител по сделки с недвижими имоти и лек автомобил, при което пред нотариус е подписвала декларации по чл.264, ал.1 и ал.2 ДОПК, че няма публични задължения. В действителност е имала такива задължения, заради което РП-Раднево е образувала досъдебно производства №83/2014г. за престъпление по чл.313, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 НК. На 16.05.2014г. и на 30.01.2015г. ищцата била привлечена в качеството на обвиняема по досъдебното производство. РП-Раднево е внесла в съда предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Било е образувано и разгледано АНХД 67/2015г. по описа на РС-Нова Загора, което е приключило с решение, с което ищцата е призната за невиновна по повдигнатото й обвинение. Бил е подаден протест от РП-Нова Загора и било образувано ВАНХД 189/2015г. по описа на ОС-Сливен. Делото било прекратено поради недопустимост на протеста и решението на РС-Нова Загора влязло в сила.
Ищцата твърди, че докато е течало разследването и съдебното производство е била подложена на стрес, дискомфорт и притеснения, които се отразили много сериозно на психическото и физическото й здраве и социално положение. Същата имала проблеми със съня, почти не се хранела, ограничила социалните си контакти. Чувствала се злепоставена в обществото, с уронен авторитет, изпитвала неудобство да се появява на публични места. Отделно от това ищцата претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в адвокатско възнаграждение – 1500,00лв. за защита по делото.
Моли съда да осъди Прокуратурата на РБългария да й заплати причинените имуществени вреди за адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00лв., както и причинените неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки, страдания, уронване на честта и достойнството на ищцата в размер на 7000,00лв., лихва за забава върху тези суми в размер на 1682,00лв. за периода от 19.05.2015г. до 27.04.2017г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите. Претендира направените разноски по делото.
Ответникът с писмения си отговор и в съдебно заседание изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен, като оспорва размера на претендираните вреди. Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, че на ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.313, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 НК. Това престъпление не било тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, и нямало данни по отношение на ищцата да е била взета мярка за неотклонение или други мерки за процесуална принуда. Представителят на ответната страна не отрича, че е било образувано съдебно производство, което е приключило с окончателно оправдателно решение. Твърди обаче, че твърденията на ищцата за претърпени имуществени и неимуществени вреди не били подкрепени с доказателства. Твърди, че претенцията за неимуществени вреди в размер на 7000лв. е силно завишена и в разрез с трайната съдебна практика. Оспорва и претенцията за мораторна лихва, тъй като датата, от която следвало да се изчислява мораторната лихва била от влизане на решението в сила – 03.06.2015г., а не 19.05.2015г.
Съдът, като анализира представените и събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди ги във връзка с доводите на страните и приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящото производство АНХД 67/2015г. по описа на РС-Нова Загора се установява, че на ищцата е било повдигнато обвинение за това че, в периода 19.12.2012г. – 07.10.2013г. в гр.Нова Загора и гр.Раднево, в условията на продължавано престъпление, на три пъти, потвърдила неистина в писмени декларации пред орган на власт – нотариус, които писмени деклараци по силата на чл.264, ал.1 и ал.2 от ДОПК се дават пред орган на власт – нотариус за удостоверяване истинността на обстоятелството, че ищцата лично и като едноличен търговец няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски – престъпление по чл.313, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК. Досъдебното производство е било образувано на 26.02.2014г. На 16.05.2014г. е било повдигнато обвинение на ищцата и е била разпитана в качеството на обвиняем. Била е взета мярка за неотклонение „Подписка”. На 30.01.2015г. е било повдигнато ново обвинение на ищцата, като мярката за неотклонение е останала същата. На 11.03.2015г. в производство, образувано по реда на чл.78а НК, е постановено решение на РС-Нова Загора, с което ищцата е била призната за невиновна за престъплението, за което й е било повдигнато обвинение, поради несъставомерност на деянието. Решението е било протестирано, като на 18.05.2015г. е било постановено определение, с което се прекратява въззивното производство пред ОС-Сливен, поради недопустимост на протеста. Определението е влязло в сила на 03.06.2015г., като на същата дата влиза в сила и решението, с което ищцата е призната за невиновна.
По тези обстоятелства страните не спорят.
Тези фактически констатации мотивират следните правни изводи:
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е обективна. „Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано”. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В конкретния случай решението с което ищцата е окончателно оправдана е влязло в сила на 03.06.2015г. Със същото изрично е установено, че ищцата не е извършила престъплението, за което й е било повдигнато обвинение.
По претенцията за неимуществени вреди.
По делото бяха събрани гласни доказателства. От показанията на свидетеля С.С.Х. – съпруг на ищцата се установи, че ищцата е преживяла сериозни притеснения вследствие на повдигнатото й обвинение, воденото разследване и съдебното производство. За ищцата било много стресиращо да я извикат от полицията, да й повдигат обвинения и да я разпитват. Градът, в който живеели ищцата и съпругът й – гр.Раднево, бил малък, хората се познавали и станало широко известно, че срещу ищцата се води наказателно производство. Ищцата и съпругът й имало магазин за хранителни стоки, но вследствие на разследването, те се принудили да затворят магазина. Техните познати се отдръпнали от тях. Ищцата получавала нервни кризи, повишавала кръвно налягане, наложило се да приема медикаменти. Проведеното наказателно производство силно травматизирало ищцата, а и свидетеля като нейн съпруг.
Съдът кредитира с доверие свидетелските показания след преценка по реда на чл.172 ГПК, тъй като същите са логични, безпротиворечиви и макар близката връзка на свидетеля с ищцата, именно поради тази връзка свидетелят има най-преки впечатления от състоянието на ищцата за периода на наказателното производство. От свидетелските показания се установи, че ищцата е претърпяла значителни неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото й обвинение. Съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, като прецени конкретно обективно настъпилите обстоятелства, включително и периода, през който те са претърпени (чл. 52 от ЗЗД). Съдът приема, че ищцата е търпяла неимуществени вреди за периода от повдигането на обвинение – 16.05.2014г. Крайният момент за търпени неимуществени вреди е влизането в сила на оправдателното решение на Районен съд гр.Нова Загора – на 03.06.2015г., т.е. периодът, в който ищцата е търпяла неимуществени вреди е една година и 15 дни. Установи се, че през този период ищцата е живяла в постоянно притеснение, чувствала се е травмирана, че е обвинена несправедливо в извършване на престъпление. Ищцата безспорно е преживяла много тежко обвинението, което е довело и до здравословни проблеми. Тези изживявания са лични, т. е. всеки индивид по различен начин изживява обвинения, които са били неоснователно отправени към него. Не е необходимо неговите преживявания да се демонстрират в обществото. Категорично ищцата е имала и изпитвала отрицателни изживявания от момента на узнаване за воденото срещу нея разследване до оправдаването й с влязло в сила решение. Заради повдигнатото срещу нея обвинение, ищцата се е чувствала неудобно пред приятели, познати и колеги. Това е било унизително за ищцата, за която не се установи до този момент да е била обвиняема или подсъдима по други обвинения.
Приема се, че съдът следва да определи размера на неимуществените вреди по своя преценка, като съобрази всички обстоятелства, детерминирали непрекъснато личността на ищеца, които са негови лични изживявания, мотивирани от повдигнатото му обвинение, неговото вътрешно убеждение и чувството му за унижение, които безспорно са били изживени.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да уважи претенцията на ищцата Е.Н.Х. за причинени неимуществени вреди вследствие на повдигнатото й обвинение, по което е била оправдана в размер на 4000лв., като в останалата част до размера на 7000лв., претенцията на ищцата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По претенцията за имуществените вреди:
Претендират се разходите, направени от ищцата за адвокатско възнаграждение по наказателното производство в досъдебната и съдебната фаза.
От приложения по НАХД №533/2014г. по описа на РС-Нова Загора оригинал на Договор за правна защита и съдействие, серия СЗ, №058928/11.12.2014г. /лист 10 от делото/, се установява, че ищцата е ползвала адвокатска защита по повдигнатото й обвинение, за което е била оправдана с влязло в сила решение. Възнаграждението, което е било заплатено на адв.Ф.Г. е в размер на 1500лв.
Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за неоснователно. Както бе посочено по-горе държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Няма спор, че платеното адвокатско възнаграждение е пряка и непосредствена последица от увреждането – вследствие на повдигнатото обвинение, за което ищцата е била оправдана. Ищцата действително е платила сумата от 1500лв. адвокатско възнаграждение, т.е. тя обективно е обедняла с тази сума, което представлява имуществена вреда. Поради тази причина на ищцата следва да бъде възстановена тази сума от страна на държавата, независимо дали тя би могла да плати и по-малка сума за адвокат с оглед фактическата и правна сложност на наказателното производство.
Съдът намира, че претенцията на ищцата за заплащане на имуществени вреди в размера на заплатеното от нея възнаграждение за защитник е основателна и доказана и следва да бъде уважена. Поради тази причина Прокуратурата на РБългария следва да бъде осъдена да заплати на ищцата Е.Н.Х. сумата от 1500лв.
Претендирана е и законната лихва върху присъденото обезщетение. Такава лихва следва да се присъди върху обезщетението "от момента, в който е признато за установено по предвидения в закона ред, че действията на съответните държавни органи са неправомерни или неправилни". В случая, това е датата на влизане в сила на решението на Районен съд гр.Нова Загора - 03.06.2015г., и от този момент следва да се начислява обезщетителна лихва в размер на законната. Съдът не следва да определя размера на лихвата, изтекла до момента на подаване на исковата молба.
По делата с правно основание по ЗОДОВ разноски не се внасят предварително. Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Поради тази причина Прокуратурата на РБългария следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по сметка на РС-Гълъбово в размер на 210,00лв. съобразно уважения размер на исковете, както и разноските направени от ищеца в размер на 10лв. за платената от него държавна такса и в размер на 550,00лв. за платеното от него адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България, гр.С., бул.”В.” №*, БУЛСТАТ*********да заплати на Е.Н.Х., ЕГН **********,***, обезщетение за имуществени вреди за периода от 16.05.2014г. до 03.06.2015г., претърпени вследствие на водено срещу нея разследване, повдигане и поддържане на обвинение за извършено престъпление по чл.313, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, за което тя е била оправдана с влязло в сила решение по АНХД 67/2015г. по описа на РС-Нова Загора, в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/ за платеното от нея адвокатско възнаграждение, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.06.2015г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България, гр.С., бул.”В.” №*, БУЛСТАТ*********да заплати на Е.Н.Х., ЕГН **********,***, обезщетение за неимуществени вреди за периода от 16.05.2014г. до 03.06.2015г., за претърпени от нея душевни болки, страдания, уронване на честта и достойнството вследствие на водено срещу нея разследване, повдигане и поддържане на обвинение за извършено престъпление по чл.313, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, за което тя е била оправдана с влязло в сила решение по АНХД 67/2015г. по описа на РС-Нова Загора, в размер на 4000лв. /четири хиляди лева/, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.06.2015г. до окончателното й изплащане, като претенцията в останалата част до 7000лв. отхвърля като недоказана.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България, гр.С., бул.”В.” №*, БУЛСТАТ*********да заплати на Е.Н.Х., ЕГН **********,*** направените от нея разноски за производството в размер на 10,00лв. /десет лева/ за платената държавна такса и 550,00лв. /петстотин и петдесет лева/ за платеното адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България да заплати по сметка на РС-Гълъбово държавна такса в размер на 210,00лв. /двеста и десет лева/ съобразно уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: