ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 335/7.3.2023г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в закрито заседание на седми март
две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 1203 по описа за 2022
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК във вр. с чл. 118 от КСО и е образувано по жалба на И.А.В.,
ЕГН ********** ***, чрез адв. Х.С., АК – Хасково, против Решение №
1012-12-345#1 от 09.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик Е.Г., с
което е потвърдено Разпореждане № 2113-12-919#1 от 14.10.2022 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО на И.А.В..
В първо по делото съдебно
заседание от страна на процесуалния представител на ответника е депозирана
молба, с която на основание чл. 156, ал. 1 от АПК е направено волеизявление за
оттегляне на оспорения административен акт, а именно: Решение № 1012-12-345#1
от 09.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик Е.Г., с което е
потвърдено Разпореждане № 2113-12-919#1 от 14.10.2022 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване. Моли се делото да бъде прекратено, като в случай че
жалбоподателят претендира разноски, молят същите да бъдат определени в
минимален размер.
Тъй като молбата изхожда от
процесуалния представител, а не от самия ответник, съдът е дал възможност на
ответния административен орган да изрази становище по същата и в случай че
действително е налице волеизявление на органа за оттегляне на оспорения акт, то
пред съда да бъде представен нарочен акт в тази насока, който да е изходящ от
органа издал оспорения акт.
Предвид горните, по делото е
постъпила Молба вх. № 1849 от 02.03.2023 г., от ответния административен орган
– Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, в която е инкорпорирано волеизявление за
оттегляне на оспорения акт на основание чл. 156, ал. 1 от АПК.
При това положение и с оглед
съдържащите се в преписката доказателства, съдът счита, че е налице хипотеза на
оттегляне на оспорения административен акт по смисъла на чл. 156, ал. 1 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от АПК, при всяко положение на делото,
със съгласието на останалите ответници, административният орган може да оттегли
изцяло или частично оспорения акт.
Оттеглянето на оспорения акт по
същество представлява действие обратно на неговото издаване, при което същото
има за последици десезиране на съда, тъй като производството по делото остава
без предмет и същевременно превръща жалбата срещу акта в процесуално
недопустима.
С оглед изложеното, съдът намира,
че са налице всички предпоставки на чл. 156, ал. 1 от АПК, поради което и на
основание чл. 159, т. 3 от АПК, жалбата следва да бъде оставена без
разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде
прекратено.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от АПК подателят
на жалбата има право на разноски при прекратяване на делото поради оттегляне на
оспорения от него административен акт. В настоящия случай за жалбоподателя са
претендирани разноски в размер на 710 лева, от които 700 лева за адвокатска
защита и 10 лева заплатена държавна такса. Със Становище вх. № 1516 от
21.02.2023 г. от страна на ответника е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. При горните, настоящият състав намира
за основателно направеното възражението, тъй като делото не съставлява правна и
фактическа сложност. По делото е проведено едно заседание, в което не са
разглеждани никакви доказателствени искания на страните и спорът не е
разглеждан касателно подадената жалба. В същото е констатирано единствено
направеното оттегляне на оспорения акт. По делото не са изслушвани свидетели,
не са допускани експертизи, не са ангажирани доказателствени искания. Предвид
това и при съобразяване на предвидения размер на минималното адвокатско
възнаграждение съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 8, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в действащата ѝ редакция (изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.),
съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдено
възнаграждение за адвокатска защита в размер на 500 лева и 10 лева за заплатена
държавна такса.
По изложените съображения и на
основание чл. 159, т. 3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.А.В., ЕГН ********** ***,
чрез адв. Х.С., АК – Хасково, против Решение № 1012-12-345#1 от 09.12.2022 г.
на директора на ТП на НОИ – Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1203/2022 г. по
описа на Административен съд гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Териториално поделение /ТП/ на НОИ – Пазарджик да
заплати на И.А.В., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 510 /петстотин
и десет/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/