Р Е Ш Е Н И Е
№ 1266
гр. Пловдив, 22, 06, 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на 17,05, 2021 г. в
състав:
Административен съдия: СТОИЛ БОТЕВ
и секретар В. Комитова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело №923 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.198,
ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Жалбоподателят - П.П.П., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание “доживотен затвор без замяна“ в Затвор - Пловдив, с адрес: гр.
Пловдив, бул. “Ал. Стамболийски“ №4,
обжалва Заповед №Л-867 от 05.04.2021г. на началника на Затвор – Пловдив,
с която, на основание чл.198, ал.3 от ЗИНЗС, е наредено жалбоподателят да
продължи да изтърпява наказанието “доживотен затвор без замяна“ при специален
режим. Претендира се отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност, както
и присъждане на направените по делото разноски.
В многобройните жалби и допълнения
към тях се твърди неправилност, незаконосъобразност, като факта, че е работил
като въоръжена охрана в банков сектор пет години без провинения и наказания.
Също счита, че е спасил три човешки живота при различни обстоятелства с риск за
неговия живот и би сторил същото, защото цени човешкия живот. Моли съдът да
изиска писмените становища на НССДВР С., Г., Р. и Г., тъй като те не са му
представени и в крайна сметка моли да се отмени процесната заповед като
недоказана, незаконосъобразна и с нотки на личностна омраза, което е
недопустимо.
Ответникът-
началник на Затвора – Пловдив, чрез Н.Г.А.- инспектор “Режимна дейност“ (РД) в
Затвора – Пловдив, притежаващ висше юридическо образование, пълномощник (лист 34),
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура - Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството,
не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът
констатира следното:
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя срещу подпис на 05.04.2021г.
(лист 5), а жалбата е подадена чрез
ответника на 06.04.2021г., или в рамките на законоустановения срок, при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима , а разгледана
по същество е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото
доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят изтърпява наказание
“доживотен затвор без право на замяна“ за деяния по чл.116 от Наказателния
кодекс (НК), считано от 24.11.2002г., като първоначално определеният от съда
режим е “специален“ от 08.06.2006г.
На 01.03.2021г. е изготвено становище
с Рег.№1244 (л.6) от главен инспектор К. С.- НС (началник на сектор или
началник на служба) СДВР (социална дейност и възпитателна работа) , на инспектор РД Р. и на инспектор-психолог Г.,
адресирани до началника на Затвора – Пловдив, относно продължаване на
изтърпяването на наказанието на специален режим, на основание чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, от страна на жалбоподателя. Според подробно мотивираните становища,
авторите му формират мнение, че липсват предпоставки за замяна на режима на
доживотно осъдения П.П. от специален на строг.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при
липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в
съответствие с установеното от разпоредбите на чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС,
според които норми, 1) след изтърпяване на една година от наказанието
началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на
становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна
работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога
относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на
осъдения; 3) началникът на затвора се произнася относно продължаването на
изтърпяването на наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от
една година от предходното си произнасяне.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, а именно от З.И., който е началник на Затвора – Пловдив, и
по отношение на което обстоятелство между страните липсва формиран спор.
На следващо място, разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС установява, че съдът определя първоначален специален
режим за изтърпяване на наказанието на осъдените на доживотен затвор и на
доживотен затвор без замяна.
Разпоредбата на чл.54 от Правилника
за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ППЗИНЗС) установява, че лишените от свобода на специален режим: 1. изтърпяват
наказания в затвори от закрит тип; 2. се настаняват в постоянно заключени
помещения при засилен надзор и охрана; 3. не могат да участват в колективни
мероприятия с други лишени от свобода, поставени на общ и на строг режим; 4.
могат да работят в отделни помещения при наличие на подходяща работа при
засилен надзор и охрана.
Разпоредбата на чл.218, пр.1 от
ППЗИНЗС установява, че първоначалният режим на осъдените на доживотен затвор
може да бъде заменен със следващия по-лек след изтърпяване на не по-малко от 5
години и при наличието на добро поведение, който по-лек режим може да бъде
единствено строг режим, предвид разпоредбата на чл.199, ал.1 от ЗИНЗС, според
която норма осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна не
се поставят на лек и общ режим и нямат право на награди, които се ползват извън
района на затвора.
От своя страна, разпоредбите на
чл.439а от Наказателно-процесуалния кодекс НПК) установяват, че: 1)
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за
положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви; 2) доказателствата за поправянето се установяват от
оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон ЗИНЗС), както и от всички
други източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието.
Съответно, за облекчаване режима на
доживотно осъден без право на замяна по смисъла на чл.218, пр.1 от ППЗИНЗС и
чл.198, ал.3 от ЗИНЗС от значение са действия и бездействия на осъдения по
време на изтърпяване на наказанието, извършени в периода след предходното произнасяне
на началника на затвора .
Съдът със свое определение от
22,04,21г. е отхвърлил искането за
предоставяне на правна помощ и е освободил П. от заплащане на държавна такса и е насрочил
делото в оз.
Като доказателство по делото е прието
заверено копие на процесната Заповед ,
както и становищата на експертите , описани по-горе.
Изготвената оценка на осъдения по
смисъла на чл.155 от ЗИНЗС, интерпретирана в Становище от 01.03.2021г. предпоставя извод, че рискът от рецидив остава
с високи стойности 82т., макар и леко занижен спрямо предишната оценка- 84
точки, изготвена съгласно Правилата за оценка на риска от рецидив и риска от
вреди по смисъла на чл.154, ал.5 от ЗИНЗС.
Освен гореизложеното, изготвената от
психолога Н. Г. експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние
на жалбоподателя не позволява формирането на извод, че са отпаднали основанията
за продължаване изтърпяване на наказанието при специален режим.
При това положение, настоящият състав
на съда намира, че оспорената по делото заповед е постановена при наличието на
фактически основания за целта и съответно без противоречие с относимите
материалноправни норми.
Оспорената по делото заповед е
издадена в съответствие с изискванията за форма на този вид актове, доколкото в
същата са изложени мотиви, съгласно изискването на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС,
респективно посочени са фактическите и правните основания, послужили за нейното
издаване, както и редът за оспорването ѝ.
Процесната заповед е издадена и в съответствие с целта на закона,
изразяваща се в осъществяване на контрол върху поведението на осъдените за
ограничаване на възможността да извършват други престъпления и да причиняват
вреди на обществото.
Следователно, като издадена от
компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила
и на изискванията за форма на акта, в съответствие с целта на закона, както и
без противоречие с материалноправни разпоредби, оспорената в настоящето
производство заповед е законосъобразен акт, жалбата против който акт е
неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.П., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание “доживотен затвор без замяна“ в Затвор - Пловдив, с адрес:
гр. Пловдив, бул. “Ал. Стамболийски“ №4, против Заповед №Л-867 от 05.04.2021г.
на началника на Затвор – Пловдив, с която, на основание чл.198, ал.3 от ЗИНЗС,
е наредено жалбоподателят да продължи да изтърпява наказанието “доживотен
затвор без замяна“ при специален режим. Претендира се отмяна на оспорения акт
поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото
разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: