№ 9235
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20231110145667 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ разделно срещу С. И. Н. с ЕГН **********, В.
И. Н. с ЕГН ********** и Т. К. Н. с ЕГН **********, за признаване за установено, че
дължат на ищеца суми за потребление в имота ***, находящ се в гр. ***, начислени за
периода 01.05.2019г. – 01.04.2020г., за които има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. д.
6123/2023г. на СРС, 70 състав. Общите суми са : 776,80 лева главница топлоенергия за
периода 01.05.2019г. – 01.04.2020г., 214,79 лева мораторна лихва за периода 15.09.2020г. –
23.01.2023г., 8,34 лева главница дялово разпределение за периода 01.01.2020г. – 01.06.2020г.,
и 2,26 лева мораторна лихва за периода 05.03.2020г. – 23.01.2023г. Конкретно сумите се
разпределят както следва: за С. Н. – 1/6 част от вземането, а именно: 129,47 лева главница
топлоенергия, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 23.01.2023 г. в размер на 35,80
лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 1,39 лева, мораторна
лихва за периода от 05.03.2020г. до 23.01.2023 г. в размер на 0,38 лева, за В. Н.: 1/6 част от
вземането, а именно: 129,47 лева главница топлоенергия, мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 23.01.2023 г. в размер на 35,80 лева, цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 1,39 лева, мораторна лихва за периода от 05.03.2020г. до
23.01.2023 г. в размер на 0,38 лева, и за Т. Н.: 4/6 части от вземането, а именно: 517,87 лева
главница топлоенергия, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 23.01.2023 г. в размер
на 143,19 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 5,56 лева,
мораторна лихва за периода от 05.03.2020г. до 23.01.2023 г. в размер на 1,50 лева.
Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл.
410, както и разноски в заповедното и в настоящото производство.
Ответниците, всички чрез адв. Н. В. и адв. Ел. К., оспорват исковете като недоказани,
1
алтернативно правят възражение за изтекла погасителна давност, като сочат само общ
размер на главницата 776,80 лева. Молят да се отхвърлят исковете. Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца *** с ЕИК ***, с адрес: гр. ***, не
изразява становище по исковете, представя данни за извършеното дялово разпределение за
този абонатен номер в посочения период. Заявява, че то е извършено съгласно действащата
нормативна уредба.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
От писмените доказателства се установява, че за процесният ап. е осъществявана
услуга по топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно
публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 11.07.2016г.
Надлежно се установява собствеността върху жилището – по силата на Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда за Наредбата за държавните имоти на л. 145
от делото Т. К. Н. и съпругът й И. С. Н.. купуват жилището, за което е начислена процесната
топлоенергия – ***, находящ се в гр. ***. Отделно видно от Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека от *** и тримата ответници в качеството им на собственици на
посочения недвижим имот учредяват в полза на *** договорна ипотека срещу заем от *** –
л. 21 и следващите от делото.
Видно от Удостоверение за наследници на л. 20 от делото И. С. Н.. е оставил за
свои законни наследници своята съпруга Т. К. Н. и общите им деца В. Н. и С. Н. – тримата
ответници по делото.
Видно от справките за адресна регистрация, както и посоченото от самите
ответници в подадените отговори техният административен адрес е топлоснабдения имот, за
който се твърди, че не се плаща топлоенергия.
Установява се договорна връзка и между Етажната собственост, част от която е и
апартамент на посочения адрес, и дружеството, осъществявало дяловото разпределение –26
и следв. от делото. Същият е сключен въз основа на Решение на Общото събрание на същата
етажната собственост.
Приложен е Договор от 09.06.202г. между ищеца и третото лице – помагач за
извършване на дялово разпределение по чл. 139 от ЗЕ при общи условия – л. и следв. от
делото.
По изготвената и приета по делото СТЕ се установява, че в процесния имот за посочения
период надлежно е извършвано дялово разпределение – посочени са отделните месечни
плащания. Всички измервателни уреди отговарят на метрологичните изисквания и са
минали проверки. За периода не е начислявана такса мощност, тъй като същата е отменена с
2
Решение на ДКЕВР от 2006г. и Протокол на Съвета на директорите но ищеца от 30.06.2006г.
Дава се крайно заключение, че са спазени нормативните изисквания при начисляване на
топлоенергията, отчетени са технологичните разходи. Измервателните уреди са в
изправност. Има потребление за щранг лира и сградна инсталация за процесния период в
посочените от ищеца количества /дори като главница топлоенергия е повече от
претендираното/.
Приетата по делото ССЕ се дава заключение, че в процесния период няма
плащания. Начислените суми не са плащани въобще. При формирането на плащанията са
издавани месечни фактури, няма отклонения във връзка с конкретния абонат. По пера се
дължат сумите както са претендирани с исковата молба.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Доказана е осъществена доставка на топлоенергия,
навеждат се общи аргументи от ответника и възражение за погасяване по давност. Доказано
е, че обектът, собственост на ответниците по силата на покупко-продажба и наследствено
правоприемство за процесния период е топлоснабден, надлежно е присъединен към мрежата
на услуги на ищеца. Редовни са всички измервателни уреди. Не са констатирани нарушения
на нормативните изисквания нито за начисляване, нито за отчитане на претендираното
количество. Доказа се още, че сумите са дължими и не са плащани. ССЕ дава точни размери
като дължими, съвпадащи с претендираните. Общата сума се разпределя при посочените в
заявлението и в исковата молба квоти.
Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност е недоказан по размер.
Действително същата е три-годишна за периодичните вземания по заплащане на
топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от 01.05.2019г., като фактурата за
същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на
своята интернет страница това задължение, т.е. считано от 15.06.2019г. /тук е мястото да се
отбележи, че с приемането на Общите условия на потребителите отнапред е известен срокът
за плащане, след което по силата на чл. 86 ЗЗД при неплащане изпадат в забава и без
покана/. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 02.02.2023г. Макар и да има период, по-
дълъг от три години преди подаването на заявлението, в който да се претендира вземане от
ищеца, ответната страна не доказа възражението си по размер. Позоваването на същата и
посочването на една цифра не означава доказване, още повече като се има предвид, че в
случая има разделност, както и обективно мораторната лихва е с променлив размер в
периода. Тук е важно да се отбележи, че с оглед диспозитивното начало съдът не може да
събира и да приема по свой почин доказателства за размера на тези суми. Позоваването на
каквото и да е възражение с погасителен характер /за изтекла давност, за прихващане, за
подобрения и т.н./ без конкретното му доказване по размер не е достатъчно, тъй като съдът
правораздава, а не извършва дейност по калкулация и сметки вместо страната, която
евентуално би се ползвала от доказването на благоприятен за нея факт. На тримата
3
ответници бяха осигурени пълни процесуални възможности да сочат и да искат събирането
на доказателства, от които те по субективен избор не се възползват, дори не вземат активно
участие в производството, единствено подават отговор с бланкетни аргументи. Ето защо
възражението е неоснователно и подлежи на отхвърляне.
Що се касае до доводите, че ответниците не живеят там и че не са потребявали
претендираните количества, съдът намира за необходимо да посочи, че това не е
правоизключващо възражение, тъй като при доказана собственост това кой конкретно
измежду собствениците ползва и в какви количества е въпрос на вътрешно-облигационни
отношения между самите потребители, и няма никакво отношение към дължимостта към
доставчика на комуналната услуга. Освен това страните имат всички възможности да
уреждат плащанията помежду си, включително да предявяват претенции един към друг.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенция на ищеца се дължат сторените разноски
общо за двете в заповедното: 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение, или общо 75,00 лева, съответно в исковото общо 1125,00 лева /425,00 лева
държавна такса, 300 лева за СТЕ, 300 лева за ССЕ и 100,00 лева юрисконсултско
възнаграждение/. Разноските се дължат съобразно квотите на всеки ответник към общото
задължение – 4/6 части за Т. и по 1/6 част за С. и В..
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че Т. К. Н. с ЕГН **********, и адрес: гр. ***, ***, ДЪЛЖИ
на *** с ЕИК ***, сумите: 517,87 /петстотин и седемнадесет лв. и 87 стотинки/ лева
главница топлоенергия ведно със законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното
й изплащане, 143,19 /сто четиридесет и три лв. и 19 стотинки/ лева мораторна лихва за
периода от 15.09.2020г. до 23.01.2023г., 5,56 /пет лв. и 56 стотинки/ лева цена на извършена
услуга за дялово разпределение ведно със законната лихва считано от 02.02.2023г. до
окончателното й изплащане, както и 1,50 /един лев и 50 стотинки/ мораторна лихва за
периода от 05.03.2020г. до 23.01.2023 г., за които има издадена Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. 6123/2023г. на СРС, 70 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че С. И. Н. с ЕГН **********, и адрес: гр. ***, ***, ДЪЛЖИ
на *** с ЕИК ***, сумите: 129,47 /сто двадесет и девет лв. и 47 стотинки/ лева главница
топлоенергия ведно със законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното й
изплащане, 35,80 /тридесет и пет лв. и 80 стотинки/ лева мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 23.01.2023г., 1,39 /един лв. и 39 стотинки/ лева, цена на извършена услуга за
4
дялово разпределение ведно със законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното й
изплащане, както и 0,38 /38 стотинки/ мораторна лихва за периода от 05.03.2020г. до
23.01.2023 г., за които има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 6123/2023г. на СРС, 70
състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че В. И. Н. с ЕГН **********, и адрес: гр. ***, ***, ДЪЛЖИ
на *** с ЕИК ***, сумите: 129,47 /сто двадесет и девет лв. и 47 стотинки/ лева главница
топлоенергия ведно със законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното й
изплащане, 35,80 /тридесет и пет лв. и 80 стотинки/ лева мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 23.01.2023г., 1,39 /един лв. и 39 стотинки/ лева, цена на извършена услуга за
дялово разпределение ведно със законната лихва считано от 02.02.2023г. до окончателното й
изплащане, както и 0,38 /38 стотинки/ мораторна лихва за периода от 05.03.2020г. до
23.01.2023 г., за които има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 6123/2023г. на СРС, 70
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. К. Н. с ЕГН **********, С. И. Н. с ЕГН
********** и В. И. Н. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ разделно на ***, в съотношение
4/6 части за Т. и по 1/6 част за всеки от тях: С. и В., сумите 75,00 /седемдесет и пет/ лева
разноски в заповедното производство и 1125,00 /хиляда сто двадесет и пет/ лева разноски в
исковото производство.
Решението е постановено при участието на *** с ЕИК ***, с адрес: гр. ***, като трето лице
помагач на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5