Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 04.12.2019 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Маргарита Минчева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1389 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание 422 ГПК, вр. чл.
79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
„ДЖИКОВ –
АГРОИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК …………е сезирал съда с иск
срещу Земеделска кооперация за производство и услуги „Земя“, с. Черньово
ЕИК ………….. за установяване на вземане в
размер на 18 840 лева, представляваща неизплатена стойност а агротехнически
услуги, във връзка с които е издадена фактура № 38/27.03.2017 г., както и
сумата от 2580,03 лева законна лихва за забава за периода от 11.04.2017 г.до
16.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.08.2018 г. до окончателното изпълнение на задължението
Ищецът
твърди, че през пролетта на 2017 г. със собствени сили и техника е извършил
агротехнически услуги по обработката на земеделски земи в землището на с.
Черньово, общ. Ихтиман, стопанисвани от ответната ЗКПУ „Земя“. На 27.03.2017 г.
била издадена фактура на стойност 18 840 лева с включен ДДС, които към
настоящия момент не са заплатени.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска, като
твърди, че не са били извършвани посочените във фактурата агротехнически
услуги. Сочи се, че след като кооперацията е в ликвидация и вземането не е било
предявено пред ликвидатора, същото не може да бъде търсено по общия исков ред.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и
съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй като е налице
правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. № 935/2018
г. по описа на ИРС, по което срещу ответника е издадена Заповед № 618/24.08.2018
г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сума в размер на 18 840,00 лв. – неплатена главница за заплащане на
агротехнически услуги, както и сумата от 2580,30 лева лихва за периода от
11.04.2017 г. до 16.08.2018, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2018
г. до окончателното изплащане на задължението. Длъжникът е възразил срещу
заповедта за изпълнение, като ищецът в изпълнение на дадените от съда указания
е предявил иск за установяване на вземането си.
Видно
от представената по делото фактура № ………. г. ищецът е начислил сумата о 18840 лева с включен ДДС за
извършени агротехнически услуги
От
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира
изцяло като обективна и безпристрастна, се установява, че ответникът е
осчетоводил представената по делото фактура, като по сметка 401 /доставчици/
към 31.03.2017 г. е отразено задължение в размер на 18 840,00 лева към
„Агроинвест“ и ответната кооперация е ползвала данъчен кредит за това
задължение. Според вещото лице общият размер на законната лихва за забава за
периода от 11.04.2017 г. до 16.08.2018 г. е 2580,03 лева.
От правна
страна
В
производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си
срещу него. В настоящото производство доказателствената тежест за спорните
факти се разпределя с оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно
и главно доказване на фактите, въз основа на които претендира изпълнение от
ответника – в случая, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, по което ищецът е изпълнил своето задължение, а ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение, като следва да бъде установен и неговият
размер.
Искът
е допустим, като по отношение на възражението за недопустимост на исковата
претенция съдът приема следното:
Съгласно
чл. 44, ал. 1 от Закона за кооперациите кредиторите на обявена
в ликвидация кооперация
предявяват вземанията си независимо от техния произход, обезпечение и
изискуемост пред ликвидаторите в двумесечен срок от деня на вписването в
търговския регистър на решението по чл. 42, ал. 1. Към момента
на предявяването на иска кооперацията не е заличена, поради което и е пасивно
легитимирана да отговаря за задълженията си. Посоченият по-горе ред за
предявяване на вземанията при открито производство по ликвидация не изключва
възможността на кредиторите да предявят вземанията си по общия исков ред.
Казано по друг начин до момента на приключване на производството по ликвидация
и вписването на заличаването на кооперацията в търговския регистър кредиторите
й могат да предявяват вземанията си както пред ликвидатора, така и да
предявяват искове по общия исков ред. Именно кредиторът е този, който определя вида и обема на търсената защита, като единствената
последица от пропускането на двумесечния срок по чл. 44, ал. 1
ЗК
е загубването на предимството при поредността за удовлетворяване му в
ликвидационното производство.
По същество съдът приема, че искът е основателен
От
представената по делото фактура бе установено, че между страните са
съществували облигационни правоотношения във връзка с осъществени агротехнически
услуги. Фактурата представлява частен
свидетелстващ документ, който сам по себе си не удостоверява наличието на
договорни правоотношения между издателя и получателя, тъй като няма материална
доказателствена сила, но нейната доказателствена стойност следва да се
преценява наред с останалите събрани по делото доказателства. Съдът
съобрази, че представената по делото фактура съдържа всички необходими
реквизити - описание на услугата, стойност, начин на плащане, наименованията на
страните и време и място на издаване. Следва да се има предвид, че съгласно чл.7,
ал.1, т. 5 от Закона за счетоводството няма изискване счетоводен документ, от
категорията на фактурата, да съдържа подпис на лицата, отговарящи за
осъществяване на стопанската операция, а е необходимо единствено да бъде
отразено името и фамилията на съставителя му, което в случая е спазено.
В
този смисъл съдът намира, че от събраните по делото доказателства и в
съответствие с разпределената по силата на чл.154, ал.1 ГПК доказателствена
тежест, бе доказано наличието на възникнало за ответника задължение,
неизпълнението на което обуславя ангажиране на договорната му отговорност,
съобразно общото законово правило на чл.79, ал.1 ЗЗД. Този извод на съда е в
съответствие и със задължителната съдебна практика /Решение № 109 от 07.09.2011
г. по т. д. № 465/2010 г., ІІ т. о. на ВКС/, съгласно която само по себе
си отразяването на фактурите в счетоводството на ответника, включването им в
дневника за покупко-продажбите по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по тях
представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото
съществуване.
Ето защо, настоящият състав приема, че след като бе
установено наличието на търговско правоотношение между „Джиков Агроинвест“ ЕООД
и ЗКПУ „Земя“-в ликвидация, във връзка с което ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на цената на извършените услуги, то така
предявеният иск е основателен и следва да бъде установено в отношенията между
страните, че вземането на ищеца съществува в претендирания от него размер от 18840,00 лева.
По иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Относно претенцията от
страна на ищеца за присъждане на мораторна лихва за забава с оглед
обусловеността на иска спрямо главния иск с правно основание чл. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, съдът намира, че същата е основателна, доколкото бе доказано, че
длъжникът е бил в забава.
Съгласно чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. От своя страна чл. 294, ал. 1 ТЗ, посочва, че
между търговци се дължи лихва, освен ако е уговорено друго. Съобразно правилото на
чл. 303а, ал. 3 ТЗ ако не е уговорен
срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок
от получаване на фактура или на друга покана за плащане т. е. вземането е станало
изискуемо от момента на издаването на съответните фактури и ответникът е изпаднал в
забава
Съдът
намира, че размерът на претенцията за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да бъде установен в съответствие със заключението на съдено счетоводната
експертиза, според която законната лихва за забава за периода от 11.04.2017 г.
до 16.08.2018 г. възлиза на 2580,03 лева,
По разноските
Съдът счете, че съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
възложи на ответника сторените от ответника разноски.
Ищецът е направил разноски в исковото
производство в размер на 428,40 лв. за държавна такса, 450,0 лв. за адвокатско
възнаграждение, 200 лева депозит за възнаграждение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, държавни такси за издадени удостоверения в
размер на 10,00 лева и държавна такса за вписване на допуснатата възбрана във
връзка с допуснатото обезпечение на иска в размер на 15,00 лева. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство. С оглед така посочените
задължителни разяснения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
разноски в заповедното производство, включващи
дължимата и заплатена държавна такса в размер на 428,40 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 900,00 лева съобразно представения
договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „ЗЕМЯ“
– в ликвидация, ЕИК …………., седалище и адрес на управление с. Черньово, общ.
Ихтиман дължи на ДЖИКОВ
– АГРОИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК …….. седалище и адрес . управление с. Черньово, общ.
Ихтиман сумата от 18 840,00 лв. /осемнадесет хиляди
осемстотин и четиридесет лева/, представляваща стойността на предоставени
агротехнически услуги, както и сумата от 2580,03 лв. /две хиляди петстотин и
осемдесет лева и три стотинки/ законна лихва за забава за периода от 11.04.2017
г.до 16.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ЗЕМЕДЕЛСКА
КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „ЗЕМЯ“ – в ликвидация ЕИК……… , седалище и
адрес на управление с. Черньово, общ. Ихтиман ДА ЗАПЛАТИ на ДЖИКОВ – АГРОИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК …………. седалище и адрес . управление с. Черньово, общ. Ихтиман сумата от 2431,80 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и един лева и
осемдесет стотинки/ разноски в заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р. Йорданова)