№ 121
гр. Асеновград, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20215310200588 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 598888-F610141/08.09.2021 г. на
Началника на Отдел Оперативни дейности -Пловдив на ЦУ на НАП -
Жулиета Никова Михайлова на ЕТ „А.Н.–11“, със седалище и адрес на
управление: *** представлявано от АНК. В. Н., на основание чл.185 ал.2, вр. с
ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция
в размер на 500 лв. за нарушение по чл.42 ал.1 т.2 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Срещу НП е депозирана жалба от ЕТ „А.Н.–11“. В жалбата и в съдебно
заседание чрез процесуалния представител адв. И. се изразява становище за
незаконосъобразност на издаденото НП, отрича се факта на нарушението,
навеждат се твърдения за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в процедурата по издаването му,
както и за неправилно приложение на материалния закон. Алтернативно се
излага становище за маловажност на нарушението обуславяща приложението
на чл. 28 от ЗАНН. Искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна - ЦУ на НАП-София, Отдел ОД –Пловдив се
представлява от юрисконсулт Атанасов, който моли за потвърждаване на НП,
1
като законосъобразно, обосновано и правилно.
Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите, изложени в жалбата и от страните, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимиран процесуален субект
и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От приетите писмени доказателства по делото, както и от свидетелските
показания се установява, че на 19.04.2021 г. от служители на ЦУ на НАП,
сред които бил и свидетелят М.Д., била извършена проверка в обект –
ресторант „Тони“, находящ се в ***, стопанисван от ЕТ „А.Н.–11“, във връзка
със спазване на разпоредбите на действащото данъчно законодателство. При
проверката е установено, че в обекта е налично, регистрираното и въведено в
експлоатация фискално устройство, за което обаче при проверката не било
представено и се установило, че не се намира и сахранява на територията на
обекта паспорта на ФУ. Затова е прието, че от ЕТ„А.Н.–11“ е допуснато
нарушение на Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. В
последствие след няколко дни Паспорта на ФУ под формата на дубликат бил
представен на контролните органи в офиса на отдел „Оперативни дейности“-
Пловдив.
За констатираното нарушение на 23.04.2021 г. на ЕТ „А.Н. – 11“ бил
съставен АУАН в присъствието на управителя, който го подписал без
възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, с което на дружеството
жалбоподател за горното нарушение било наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500 лв.
При така установената фактическа обстановка и след като провери
изцяло и във връзка с възраженията на жалбоподателя законосъобразността и
обосноваността на наказателното постановление съдът намира следното от
правна страна:
НП е законосъобразно и в хода на административно-наказателната
процедура не са допуснати процесуални нарушения. Самото НП е издадено
2
по реда на чл. 36 ал. 1 от ЗАНН, в преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН,
съдържа изискуемите законови реквизити и е издадено от компетентен орган.
Конкретните обстоятелства по нарушението, датата и мястото на
извършването му, са подробно и ясно описани в обжалваното НП, като в
конкретния казус са установени от приложените към административно-
наказателната преписка писмени доказателства, потвърдени и чрез събраните
гласни доказателства посредством разпита на свидетелите М.Д. и Анастасия
Павлова.
По несъмнен начин се установява, че ЕТ е извършил нарушение на
чл.42 ал.1 т.2 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Посочената норма въвежда
задължението за лицата по чл. 3 със стационарен търговски обект да
съхраняват в търговския обект паспорта на ФУ. В конкретния случай, след
като е установено ,че за конкретното експлоатирано в търговския обект ФУ не
е наличен съответния паспорт и такъв не е бил открит на територията на
обекта и не е представен на контролните органи от търговеца е реализиран
обективния състав на горното нарушение.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че същата докато
работила в ресторанта заедно с дъщеря си и сервитьорките се притеснила
много от проверката в резултат на което се дезориентирала и не могла да
намери паспорта на ФУ за това и не го представила. От показанията на
актосъставителя се установява, че същият и е заявил, че разполага с
достатъчно време да за да го намери и да го представи, още повече, че на
въпросното ФУ се е работило непрекъснато, жалбоподателката е била в
управлявания от нея обект, където е извършвала обичайната си дейност,
придружена от дъщеря си и извършването на рутинна проверка не е
изключителна ситуация, която може да доведе до тежко влошаване на
здравословното състояние на жалбоподателката. Още повече, че
представения в последствие след приключване на проверката екземпляр от
паспорта е бил дубликат, което отново индицира, че същият не е бил
съхраняван и не е бил наличен в обекта по време на проверката, поради което
и не е бил намерен и представен от жалбоподателката.
Правилно описаното нарушение е съотнесено и към съответсвуващата му
санкционна разпоредба – чл. 185 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, която
предвижда в тези случаи имуществена санкция от 500 лв. до 2000 лв., когато
3
нарушението не води до неотразяване на приходи, както е в процесния
случай.
При оразмеряване на санкцията административно - наказващият орган е
приложил прецизно основния критерий по чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта
на нарушението. Взети са в предвид обстоятелствата, че до настоящия
момент няма данни друг път жалбоподателя да е санкциониран по
административен ред за нарушения на данъчното законодателство, от
деянието не са настъпили вреди извън съставомерните. Ето защо, наложената
имуществена санкция в законовия минимум от 500 лева е правилно
оразмерена и справедлива.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно
нарушение. При тълкуване на посочената норма чл. 28 от ЗАНН следва да се
съобразят същността и целите на административно-наказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното
приложение на НК и НПК. Административно наказателният процес е строго
регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание
имуществена санкция за неизпълнение на задължение към държавата,
регламентирано в ЗДДС. Поначало обществената опасност на този вид
нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите
представляват неизпълнение на задължения към държавата при
осъществяване на финансовата й дейност. Именно поради това и нормативно
определените минимуми на административни наказания за тях са във висок
размер, без за налагането им да се изисква някаква стойност на предмет на
нарушението. Стойността на предмета на нарушението при формалния
характер на състава на отговорността по чл. 185, ал. 2, вр. с ал.1 от ЗАДС
няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ.
липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява
смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на
обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния
случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на изложеното Съдът приема, че не са
налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по
правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от
4
административно-наказателна отговорност.
По отношение на разноските. Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат
право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно
наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по
реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.
143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв. Приложението на този принцип с оглед изхода на делото води
до извод, че в случая се дължат разноски на въззиваемата страна, която
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че такива следва да
бъдат определени в размер на 120 лева с оглед невисоката сложност на делото
и факта ,че разглеждането му е приключило в две съдебни заседания и с
оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на ЦУ на НАП.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 598888-F610141/08.09.2021
г. на Началника на Отдел ОД-Пловдив на ЦУ на НАП - Жулиета Никова
Михайлова на ЕТ „А.Н. – 11“, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от АНК. В. Н., на основание чл.185 ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500
лв. за нарушение по чл.42 ал.1 т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
във връзка с чл. 118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА жалбоподателя ЕТ„А.Н. – 11“ да заплати на ЦУ на НАП сумата
от 120 лв. представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – гр. Пловдив.
5
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6