Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2391
Гр. Пловдив, 15.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, първо отделение, ІХ състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1449 по
описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следв. от АПК във връзка с чл.87 ал.3 във връзка с чл.83
ал.6 от ЗОБВВПИ.
Образувано
е по жалба от Р.Т.С.,***, против Заповед за отказ за подновяване на срока на
разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси
на физическо лице рег. № 435з-131/30.03.2021 г. на началника на 02 РУ при ОД на
МВР – Пловдив.
В
жалбата се твърди, че актът е незаконосъобразен, неправилен и немотивиран,
издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение
на материалния закон, поради което се иска да бъде отменен изцяло по подробно
изложените в жалбата съображения.
Ответникът
- началник на 02 РУ при ОД на МВР - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Д.- П., изразява становище за неоснователност на жалбата. Предвид това и на
основанията, изложени в представени по делото писмени бележки счита, че същата
следва да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрискосултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и
твърденията на страните, приема за установено следното:
Началото на административното
производство е сложено с подаденото от Р.С. заявление с рег. № УРИ 435000-1832/03.02.2021
г. по образец, с което е поискал да му бъде подновен срокът на разрешение за носене,
употреба и съхранение на един брой късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана.
Към този момент същият е притежавал Разрешение № 20170390995/09.10.2017 г. за съхранение,
носене и употреба на един брой огнестрелно оръжие, пистолет "Зиг Зауер Р
229ALSO BT SA/DA",
калибър 9х19, № АМ177136. Към заявлението са приложени: - Удостоверение № 0683
за техническа годност на огнестрелно оръжие „Булит 2000“ ЕООД от 21.01.2201 г.;
справка за съдимост от 03.02.2021 г.; удостоверение справка от „Център за
психично здраве – Пловдив“ ЕООД от 22.01.2021 г.; медицинско свидетелство от
22.01.2021 г., издадено от „Център за медицинско здраве – Пловдив“ ЕООД, протокол
от 21.01.2021 г. за проведени стрелби от лицето Р.Т.С.; служебна бележка изх. №
20 БВ – 346/04.01.2021 г.от ОП „Общинска охрана“ – Пловдив.
Във
връзка с постъпилото заявление, с докладна записка рег. № 435р-3023/04.02.2021
г. до началника на 02 РУ при ОД на МВР – Пловдив е предложено да бъде извършена
проверка на Р.Т.С. от полицейски служители от „Териториална полиция“, с оглед
преценка, налице ли са условията за подновяване на разрешителното. Резултатите
от извършените проверки са обективирани в: - писмо № 1193/15.02.2021 г. от ОП –
Пловдив, от което се установява, че по отношение на Р.Т.С. не са установени
данни за образувани досъдебни производства и 3 бр. докладни записки относно
проверки за каса за съхранение на оръжието, принадлежност към престъпни групи,
употреба на упойващи и психотропни вещества, противообществени прояви и актове
по УБДХ; относно наличие на криминалистични регистрации, липса на регистрация
като извършител на престъпления и като ЛПИ, както и близки отношения с лица,
представляващи оперативен интерес; - относно липса на нарушения за неправомерна
употреба и съхранение на оръжието, при което, с докладна записка рег. №
435р-4554/21.02.2021 г. от Атанас Насков е
изложено становище, че няма пречка да бъде продължен срока на
разрешението за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси.
С
писмо рег. № 435000-3020/23.02.2021 г. на С. е осигурена възможност да прегледа
документите по преписката и в 7-дневен срок от връчване на писмото, да изложи в
писмен вид допълнителни обяснения, възражения и други доказателства,
обосноваващи по неоспорим начин необходимостта от носене, употреба и съхранение
на огнестрелно оръжие за самоотбрана.
На
08.03.2021 г. С. депозира два броя мотиви за удължаване срока на разрешителното
за съхранение, носене и употреба на оръжие, като изрично сочи, че същото му е
необходимо за самоотбрана.
На
30.03.2021 г. е издадена Заповед рег. № 435з-131 от началника на 02 РУ при ОСД
на МВР – Пловдив, с която е отказано подновяване разрешение за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие за самоотбрана № 20170390995, валидно
до 06.03.2021 г. на лицето Р.Т.С., ЕГН **********, както и е разпоредено
оръжието и боеприпасите към него да се изземат с протокол.
С
така издадения административен акт е
прието, че в случая липсват обективни данни, доказващи необходимостта от
самоохрана и самоотбрана – не са посочени конкретни факти, данни или документи,
подкрепящи мотивите на С., като такива не са открити в хода на
административното производство. Прието е, че общественото положение на С. не е
по-различно от това на редица граждани, извършващи дейности, сходни с тези,
които той извършва. Посочено е, че
необходимост от съхранение, носене и употреба на оръжие е свързана само и
единствено със служебните му задължения в ОП „Общинска охрана“, като в този случай, осигуряването на служебно
оръжие е ангажимент на юридическото лице, което може да съобрази възможността
да кандидатства за придобиване на огнестрелно оръжие а служебни цели и да бъде
издадено разрешение за носене и употреба на служебно оръжие по съответния ред.
Крайният извод на административния орган е, че лицето, във всички останали
случаи, не е доказало необходимостта от съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие.
Заповедта
е връчена на С. на 18.05.2021 г., който недоволен от разпореденото, подава едновременно
жалба до директора на ОД на МВР – Пловдив, и жалба до настоящата инстанция .
С
решение рег. № 317000-11028/07.06.2021 г. директорът на ОД на МВР – Пловдив е
отхвърлил жалбата на С. против отказ на началника на 02 РУ при ОД на МВР –
Пловдив за подновяване срока на разрешение за носене, употреба и съхранение на
огнестрелно оръжие, като неоснователна и недоказана. За да постанови този
резултат, решаващият орган е обсъдил детайлно материалите по административната
преписка и представените от жалбоподателя документи, и е изложил подробно
нормативната уредба, регулираща този вид правни отношения. Наред с това е изложил
и мотиви в насока, че осъществяването на дейности по ЗОБВВПИ показват висок
риск от обществена опасност и следва да бъдат мотивирани от сериозни причини,
което жалбоподателят не е сторил, дори и при дадената му възможност за излагане
на допълнителни мотиви. Посочил е също така, че при постановяването на отказа и
преценка на всички събрани доказателства в хода на извършената проверка, не са
били установени данни за съществуваща, нито реална, нито потенциална заплаха за
неговата сигурност, живот и здраве – не са ангажирани доказателства за подавани
сигнали и за образувани преписки, респ. досъдебни производства, с оглед
осъществени престъпни действия срещу Р.С., като същевременно е отбелязано от
решаващия орган, че самият жалбоподател твърди, че не е подавал сигнали до
органите на реда. Приел е също така и,
че при издаването на оспорения акт, от началника на 02 РУ при ОД на МВР –
Пловдив е спазена и процедурата.
Крайният извод на директора на ОД на МВР – Пловдив е, че не е била налице
причина, която да обоснове по несъмнен начин необходимостта от подновяване
срока на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие от
лицето Р.Т.С. и правилно е издаден отказът на основание чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ от началника на 02 РУ при ОД на МВР – Пловдив.
По
административната преписка липсват данни кога е връчено решение рег. №
317000-11028/07.06.2021 г. на жалбоподателя.
В
хода на съдебното производство като свидетели са разпитани лицата: - К.Г.Я. и Д.Т.С..
От
показанията на първия се установява, че познава жалбоподателя от 20 г. Имал
транспортна форма, камиони и магазини. Не се занимавал с кражби, обири. Веднъж
чул, че го заплашили по телефона. Миналата година пред магазина му нанесли
побой и жалбоподателят лежал в болница, но свидетелят твърди, че не знае от
кого му е нанесен побоя. От майка му разбрал, че С. бил в болницата. Не бил
конфликтна личност. В момента, доколкото знае жалбоподателят работел към
„Общинска охрана“ и правел проекти на бензиностанции и комплекс. Питал го от
кого му е нанесен побоя, но и той не знаел. Преди години имало обир в дома му -
преди около три години. Влезнали са в дома им и са ги обрали. Майка му и тя
била нападната. Гумите на колата им пукали. Не знае по каква причина са
нападани и обирани.
От
показанията на свидетеля С. –майка на жалбоподателя-се установява,че на
21.05.1992 год. в къщата им, където живеели със сина й, нахлули килъри с цел
грабеж и убийство. Разказва за периода 2020 год. - 2021 год. - имали
наследствен имот и като започнали да правят пътна връзка, появили им се
неприятности. За тези неприятности непрекъснато подавали жалби до 02 РУ на МВР
Пловдив. В тази връзка твърди, че непрекъснато им пукали гумите на колата.
Имало и три случая, когато се тропало на вратата през нощта и се правели опити
да бъде отворена, за което и подала три жалби до полицията. Твърди, че синът е
бил пребит през м. декември миналата година, като я бил излъгал, че е паднал,
но според нея някой го е бил. Твърди също, че МВР също знае, че са го били,
защото имало жалби. Лежал в болница за това. Не знае каква е била разпрата. Имали
четири обири в магазина, първа била в държавния СОТ, но нищо до сега не е
открито. Получавала заплахи с бележки, които според нея са насочени към сина й,
защото колата е нейна собственост, но синът й я кара. Някакви хора искали да им
вземат гараж от тяхно место и за това пак подавали жалби. Тогава започнали
огромни заплахи срещу Р.. Предполага, че тези заплахи са от тези, които искали
да крадат гаража. Получавала заплахи и по телефона, че ако не приготви пари ще
унищожат сина й; ако не се откажели от строежа, който са започнали, ще вземели
сина й. Твърди, че ако не бил синът й, тя нямало да оцелее след всичко, което е
преживяла, включително и онкологичното
си заболяване.
В
хода на съдебното производство от страна на жалбоподателят се представиха
доказателства, свързани с изграждането на частния му проект,които са неотносими
по настоящия спор.
При така установената фактическа обстановка съдът формира
следните правни изводи:
Жалбата
е подадена е от надлежна страна, адресат на неблагоприятен за нея
административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Оспореният акт е получен на 18.05.2021
г., а жалбата против него е подадена на 01.06.2021 г. Следователно, депозирана
е в законоустановения в чл.149 ал.1 от АПК срок. Предвид това същата е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, настоящият съдебен състав намира, че е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно изричната разпоредба на чл.168
ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, като съгласно ал.2 на същия текст, съдът обявява
нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Съдът
счита, че оспореният в настоящото производство отказ е издаден от орган с
произтичаща от закона компетентност като началник на РУ - чл.83 ал.5 от ЗОБВВПИ, в предписаната от закона писмена
форма и със съдържание, съответно на изискването за мотивиран отказ по чл.83
ал.5 от ЗОБВВПИ и общата разпоредба на чл.59 ал.2 от АПК. Фактическите
съображения, свързани с преценката на органа за отсъствието на основателна
причина за носене на оръжие от жалбоподателя по чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ,
съставляват мотивите за отказа по подаденото заявление по чл.83 ал.5 от ЗОБВВПИ.
Съдът
намира, че в процесното административно производство не са допуснати нарушения
на административнопроизводствените правила, основание за отмяна на акта по
чл.146 т.3 от АПК. Безспорно се установи, че административното производство,
започнало със заявление на оспорващия, е с предмет - подновяване срока на
разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие. Това производство е
уредено в разпоредбата на чл.87 във връзка с чл.83 във връзка с чл.81 от ЗОБВВПИ.
Съгласно
чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ в едномесечен срок преди изтичане на срока на
разрешението лицето подава заявление по образец за подновяване на разрешението,
като прилага посочените в тази разпоредба документи. Ал.3 на същия член сочи,
че разрешението се издава по реда на чл.83, т. е. по реда за издаване на
първоначално разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие. След оценка
пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване
на разрешение, административният орган, в случая, началникът на РУ, предвид
разпоредбата на ал.5 на чл.83 от ЗОБВВПИ, или издава исканото разрешение, или
мотивирано отказва издаването му. От анализа на посочените разпоредби следва
изводът, че крайният акт, с който следва да завърши едно производство от рода
на процесното е, или за издаване на исканото разрешение, или с отказ за
издаването му.
В
случая, за започналото административно производство заявителят е уведомен, като
в съобщението изрично е посочено, че няма основателна причина, която по
несъмнен начин да обосновава издаването на разрешението, и му е даден 7-дневен
срок да представи писмени възражения и доказателства. В този срок лицето е
изложило мотивите си, но не е представило доказателства. Административният
орган е извършил необходимите проверки, изяснил е обстоятелствата, които
специалният ЗОБВВПИ предвижда като изисквания за упражняване на правото да се
разрешат посочените дейности с огнестрелно оръжие и е издал акт, съобразно
направеното със заявлението сезиране – мотивирано е отказал издаването му.
Неспазването на предвидения в чл.83 ал.5 ЗОБВВПИ едномесечен срок съдът намира,
че не е нарушение, обосноваващо отмяна на акта, тъй като този срок е
инструктивен и произнасянето на органа след изтичането му не прави акта
незаконосъобразен.
Съдът
намира за неоснователни доводите на оспорващия да допуснато нарушение административнопроизводствените
правила. Според разпоредбата на чл.83 ал.2 от ЗОБВВПИ органът е длъжен при
констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да
уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани. Разпоредбата
представлява изрично правило в производството по издаване на разрешителното и е
проявление именно на облагодетелстващия характер на акта, който се иска да бъде
издаден. Разпоредбата сочи кога и какво органът е длъжен да укаже на заявителя.
Той трябва да му укаже, че представените документи са непълни или несъответни
на изискванията, т. е., че липсват изискуеми от закона документи или, че
представените не отговарят на изискванията. Например, че липсва документ
посочен в чл.76 ал.4 от ЗОБВВПИ или в някоя от другите разпоредби, или, че за
някой от посочените в чл.58 ал.1 от ЗОБВВПИ факти не е представено
доказателство или, че представеното не съответства на изисквания.
Освен
задължението да укаже липсата или несъответствието на изискуем документ
законодателят изрично е регламентирал и кои релевантни факти органът установява
сам, т. е., за кои факти той събира служебно доказателства по смисъла на чл.36
ал.1 от АПК. Съгласно чл.83 ал.4 от ЗОБВВПИ органът служебно проверява
обстоятелствата по чл.58 ал.1 т.3, 6 и 7, както и дали срещу лицето има
образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. С
тази разпоредба законодателят изрично е разпределил задълженията по събиране на
доказателствата между органа и заявителя.
Следователно, органът е длъжен, ако при
извършената проверка на съответствието на заявлението и на приложените към него
документи със законовите изисквания установи, че липсва изискуем документ, в т.
ч. документ, изискван с оглед на правния статус на заявителя и на предмета на
исканото разрешително или, че представен документ е непълен, да уведоми
заявителя и да му даде срок да отстрани нередовността на документа. Това негово
задължение следва, както пряко от чл.83 ал.2 от ЗОБВВПИ, така и от разпоредбата
на чл.9 ал.4 от АПК, която задължава органа да осъществява процесуално
съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса –
предмет на административното производство. Органът е длъжен, също така,
служебно да събере доказателства за посочените в чл.83 ал.4 от ЗОБВВПИ
обстоятелства. Тази разпоредба изключва приложимостта на чл.36 ал.1 от АПК. В
случая не става въпрос за нито една от посочените хипотези. С оглед на
разпределението на доказателствената тежест между органа и заявителя, именно на
заявителя е задължението да формулира и да изложи факти и обстоятелства във
връзка със сочената цел за издаване на исканото разрешително. Разбира се,
задължение на органа е, да извърши проверка за верността на сочените факти в
подкрепа на заявената цел. От заявлението на Р.С. е видно, че той е заявил цел
за издаване на разрешителното – самоотбрана. Ответникът ясно е указал на
заявителя, че следва да представи допълнителни обяснения, възражения и други
доказателства, обосноваващи по неоспорим начин необходимостта от носене,
употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. Каква
е причината и как ще бъде установена от заявителя, е предоставено на преценката
на заявителя. Такива са посочени в допълнителните му молби от 08.03.2021 г.
Съдът
счита, че процесният отказ е издаден и в съответствие с материалния закон.
Предвид препращащата норма на чл.87 ал.3 към разпоредбата на чл.83 от ЗОБВВПИ в
процедурата за подновяване на разрешението се извършва същата проверка, както и
при първоначалното му издаване.
Физическите лица могат да придобиват
огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са
посочени в чл.6 ал.3 от ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански
цели в хипотезата на чл.6 ал.3 т.1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за
опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта
от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен
елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ.
Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като
представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание,
посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна
причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл.58
ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни
вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на
лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели,
културни цели, колекциониране. При така установените законови предпоставки,
правилно е прието от административния орган, че посочените от заявителя
обстоятелства не са от естество да мотивират нуждата от самоотбрана,
респективно - не налагат необходимост жалбоподателят да разполага с оръжие.
Изложените от него съображения не представляват основателна причина за издаване
на исканото разрешение. Съображенията, свързани с предотвратяването на
потенциални посегателства срещу личността и имуществото на лицето, не покриват
критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие.
Наред
с това, обезпечаването на физически и юридически лица по смисъла на чл.94 от ЗОБВВПИ,
се осъществява при разрешителен режим, различен от този за самоотбрана.
Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за
граждански цели така, както са посочени в чл.6 ал.3 от ЗОБВВПИ. Те не могат да
придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите
и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната
търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин.
В
тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от придобиване,
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие, като в конкретния
казус при данните по преписката и въз основа на приобщените доказателства
изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на
позитивен административен акт по искането на Р.С., е законосъобразен.
Съдът
счита, че ответникът правилно е установил фактите, въз основа на тях е направил
обосновани фактически изводи и правилно е приложил материалния закон, като е
отказал издаването на исканото разрешение. В този смисъл следва да се посочи,
че съдът не кредитира показанията на свидетеля С. – майка на жалбоподателя, тъй
като същите, от една страна, не се подкрепят от събраните по административната
преписка, респ. по делото, доказателства, от друга страна, съобразно
разпоредбата на чл.172 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, следва да бъдат
прецени с оглед с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възмогната тяхна заинтересованост. Що се
отнася до показанията на свид. Я., съдът намира, че те не допринасят за
изясняване твърденията на С. в жалбата, тъй като в голямата си част (изключая
твърдението, че в негово присъствие по телефона Р.С. е бил заплашен),
представляват преразказ на твърдения на жалбоподателя и на майка му, а не са
преки и непосредствени наблюдения върху събитията.Досежно показанията на
майката на жалбоподателя,то същите не могат да бъдат кредитирани в тяхната
пълнота с оглед близката родствена връзка,но и показанията са твърде
противоречиви ,откъслечни,засягат се въпроси,свързани с
неща,случки,обстоятелства извън предмета на делото.
По
горните съображения съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна,
поради което жалбата против нея следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид
претенциите на ответната страна за присъждане на разноски по делото, съдът
намира, че такива се следват, съгласно чл.143 ал.3 от АПК. Същите се констатираха
в размер на 100 (сто) лева съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.172
ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив, I състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Т.С.,***, против отказ
за подновяване на срока на разрешение за носене, употреба и съхранение на
огнестрелно оръжие и боеприпаси на физическо лице рег. № 435з-131/30.03.2021 г.,
издаден от началника на 02 РУ при ОД на МВР – Пловдив.
ОСЪЖДА
Р.Т.С.,***, да заплати на ОД на МВР - Пловдив сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/