РЕШЕНИЕ
№ 970
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501385 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 58/11.01.2023г, постановено по гр.д.№ 1296/2022г на САС, е отменено
решение № 260010/9.03.2022г по гр.д.№ 493/2020г на ОС-Враца, в частта му, с която са
уважени искове по чл.153 от ЗПКОНПИ и са отнети в полза на държавата три недвижими
имота и четири МПС, както и сумите от 3200 лв. и 10 449 лв., собственост на Х. М. Л. и И.
С. Л., както и в частта, в която те са осъдени да заплатят държавна такса по сметка на ОС-
Враца в размер на 11 925лв. и вместо него е постановено, че се отхвърлят исковете,
предявени от КПКОНПИ, гр. София срещу Х. М. Л. и И. С. Л. и двамата от гр. *** с правно
основание чл.153 във вр. с чл.142, ал.2, т.2 във вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза
на държавата на: 1.Имот с идентификатор 0212.91.9, стар номер 091009 прилежаща площ от
1, 701 дка. при граници: имот № 091018, стопански двор на ДПФ-МЗГ, № 91011, местен път
на община Криводол.2. Поземлен имот с идентификатор 12259.1010.125 по ККР на гр.
Враца, находящ се в гр. Враца, ж.к. „***“ с площ от 685 кв.м. с трайно предназначение на
територията: урбанизирана и начин на ползване „ обект – комплекс за битови услуги, при
съседи: имот № 12259.1010.166, имот № 12259.1010.46, имот № 12259.1010.51, имот №
12259.1010.382 и имот № 12259.1010.69, заедно с построените в него: самостоятелен обект –
сграда с идентификатор 12259.1010.125.1 със застроена площ от 58 кв.м. на един етаж с
предназначение сграда за търговия и самостоятелен обект- сграда с идентификатор
122259.1010.125.2 със застроена площ от 8 кв.м. на един етаж с предназначение сграда за
търговия, а по доказателствен материал: самостоятелен обект „Заведение за бърза закуска“
на един етаж, състоящ се то зала за посетители с площ от 24, 50 кв.м., микрокухня с площ от
22 кв.м., помощно помещение с площ от 16, 60 кв.м., битов сектор за персонала от 6 кв.м.,
санитарен възел от 4, 40 кв.м. 3. Самостоятелен обект в сграда- магазин за платове с
1
идентификатор 12259.1011.77.2.3, със застроена площ от 41, 30 кв.м. и тераса с площ от 49,
80 кв.м., склад с площ от 80, 40 кв.м., сервизно помещение с площ от 1, 70 кв.м., както и ½
ид.ч. от стълбище за втория етаж, цялото с площ от 13 кв.м. и ½ ид.ч. от асансьорно
помещение, цялото с площ от 3,90 кв.м., находящи се на първия етаж в източната страна на
двуетажна масивна сграда, офис с площ от 15, 30 кв.м., помещение секретар- приемна с
площ от 17, 30 кв.м., помещение – счетоводство с площ от 18, 60 кв.м., склад с площ от 96,
70 кв.м., коридор с площ от 12,30 кв.м, тоалетна с преддверие с площ от 3 кв.м. и ½ ид.ч. от
стълбище на втория етаж с площ от 13 кв.м., находящи се на втория етаж в източната страна
на двуетажната масивна сграда или общо РЗП на всички помещения от 303, 50 кв.м., а по
обяснителна записка 369, 70 кв.м. от общо застроената площ на цялата сграда по одобрен
архитектурен проект от 577, 60 кв.м., заедно с отстъпеното право на строеж върху 199, 20
кв.м., построена в съсобствен недвижим имот : УПИ VIII-4956, кв.12 по плана на гр. Враца,
Складова зона на ул. „Др. Цанков“ с площ от 753, 20 кв.м. при съседи: ул. „Др. Цанков“,
УПИ IX-4956, УПИ ХХХ-4956 и УПИ VII-4956. 4. Лек автомобил „БМВ“, модел „350 Д“ с
рег. № ******** с дата на първа регистрация 12.10.2005г., регистриран на 18.12.2013г.
Пазарната му стойност към датата на придобиване е 13 495, 23 лв., а към настоящият момент
е 5200лв. 5. Товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. № ******** с дата на първа
регистрация 08.08.2006г., придобит на 03.04.2017г. с пазарна стойност към настоящият
момент е 4 500лв.6. Товарен автомобил „Фиат“, модел „Скудо“ с рег. № ******** с дата на
първа регистрация 19.10.2007г., придобит на 12.01.2018г. Пазарната стойност на МПС към
настоящият момент е 3700лв. 7. Мотоциклет „Хонда“, модел „ЦБР 250Р“ с рег. № ******** с
дата на първа регистрация 18.05.2011г., придобит на 11.05.2018г. Пазарната му стойност към
настоящият момент е 3300лв. На основание чл.142, ал.2, т.2 във вр. с чл.141 във вр. с чл.151
от ЗПКОНПИ е отнета сума в размер на 3200 лв., представляваща пазарната стойност към
датата на продажбата на лек автомобил „ Рено“, модел „Еспейс“ с рег. № ******** с дата на
първа регистрация 26.03.1997г. Автомобилът е продаден на 27.02.2018г. Сума от 10 449 лв.,
представляваща пазарната стойност към датата на продажбата на „Пежо“, модел „807“ с рег.
№ ******** с датата на първа регистрация 29.07.2005г. Същият автомобил е продаден на
24.07.2014г.
Потвърдено е решението в частта, в която са отхвърлени исковете на КПКОНПИ по
чл.153 във вр. с чл.142, ал.1, т.2 във вр. с чл.141 във вр. с чл.151 от ЗПКОНПИ. Осъдена е
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество, гр. София да заплати на Х. М. Л., ЕГН ********** и И. С.
Л., ЕГН ********** сумата от 13 962, 50лв./ тринадесет хиляди деветстотин шестдесет и два
лева и петдесет стотинки/ разноски по делото пред САС.
С решение № 277/8.05.2024г, постановено по гр.д.№ 1900/2023г по описа на ВКС, ІV
ГО, ГК, е отменено решение № 58/11.01.2023г по гр.д.№ 1296/2022г на САС в частта, с
която са отхвърлени исковете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
/преди Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито
имущество/ с правна квалификация чл.141 ЗПКОНПИ /чл.141 ЗОНПИ срещу Х. М. Л. и И.
С. Л. за отнемане на следното имущество:
1.имот с идентификатор 02912.91.9, стар № 091009, с прилежаща площ 1 701 дка,
находящ се в стопански двор в землището на с.***, ЕКАТТЕ 02912, общ. Криводол, обл.
Враца, извън регулация, придобит с договор № 12 за покупко-продажба на недвижим имот
държавна земя – частна държавна собственост по чл. 27, ал. 6, т. 1 ЗСПЗЗ (Акт № 191, том 9,
рег. № 4173 от 23.06.2015 г.);
2. поземлен имот с идентификатор 12259.1010.125 по ККР на гр.Враца, с адрес
гр.***, жк“***“, с площ на имота 685 кв.м., с трайно ползване: за обект комплекс за битови
услуги, заедно с построените в имота: 1. Сграда с идентификатор 12259.1010.125.1 със
застроена площ 58 кв.м. на един етаж, с предназначение: сграда за търговия; 2. Сграда с
2
идентификатор 12259.1010.125.2 със застроена площ 8 кв.м., на един етаж, с предназначение:
сграда за търговия, а по доказателствен материал: самостоятелен обект „заведение за бърза
закуска“, на един етаж, състоящ се от зала за посетители с площ от 24.50 кв.м., микрокухня с
площ 22 кв.м., помощно помещение с площ 16.60 кв.м., битов сектор за персонала 6 кв.м.,
санитарен възел 4.40 кв.м., придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 189/17.10.2014 г.);
3. самостоятелен обект в сграда, представляващ магазин за платове с идентификатор
12259.1011.77.2.3. със застроена площ по архитектурен проект 41.30 кв.м. и тераса с площ
49.80 кв.м., склад с площ 80.40 кв. м., сервизно помещение с площ 1.70 кв.м., както и 1/2 ид.
част от стълбище за втория етаж, цялото с площ 13 кв.м. и 1/2 ид.ч. от асансьорно
помещение, цялото с площ 3.90 кв.м., находящи се на първия етаж в източната страна на
двуетажна масивна сграда, офис с площ 15.30 кв.м., помещение секретар-приемна с площ
17.30 кв.м., помещение – счетоводство с площ 18.60 кв.м., склад с площ 15.30 кв.м.,
помещение –счетоводство с площ 12.30 кв.м., тоалетна с предверие с плащ 3.00 кв.м., 1/2
ид.ч. от стълбище за втория етаж, цялото с площ 13.00 кв.м., находящи се на втория етаж, с
идентификатор 12259.1011.77.2.4, в източната страна на двуетажна масивна сграда, или
общо разгърната застроена площ за всички помещение 303.50 кв.м., по обяснителна записка
от 369.70 кв.м., а по проект от 577.60 кв.м., заедно с отстъпеното право на строеж върху
199.20 кв.м., построена в съсобствен недвижим имот, а именно: сграда с идентификатор
12259.1011.77.2., УПИ VIII-4956, кв. 12 по плана на гр.Враца, Складова зона, ул.“Драган
Цанков“, придобит по постановление за възлагане на недвижим имот от 11.07.2017 г. на
ЧСИ Г. Б. по изп.д. № 20137220400851;
4. лек автомобил „БМВ“ модел „530 Д“ с рег. № ********, дата на първа регистрация
12.10.2005 г., регистриран на 18.12.2013 г.;
5. товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. № ********, дата на първа
регистрация 08.08.2006 г., придобит на 03.04.2017 г;
6. товарен автомобил „Фиат“, модел „Скудо“, с рег. № ********, дата на първа
регистрация 19.10.2007 г., придобит на 12.01.2018 г. и
7. мотоциклет „Хонда“, модел „ЦБР 250 Р“ с рег. № ********, дата на първа
регистрация 18.05.2011 г., придобит на 11.05.2018 г., както и в частта по разноските и е
върнато делото за ново разглеждане на тези искове от друг състав на Софийския апелативен
съд.
Оставено е в сила решението в частта, с която са отхвърлени исковете, предявени от
КПКОНПИ (сега КОНПИ) срещу Х. М. Л. и И. С. Л., квалифицирани по чл. 142, ал. 2, т. 2
ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ), за отнемане на:
1.сумата 3 200.00 лв. – пазарна стойност към датата на продажбата на лек автомобил
„Рено“, модел „Еспейс“ с рег. № ********, дата на първа регистрация 29.07.2005 г. и
2. сумата 10 449.00 лв. – пазарна стойност към датата на продажбата на лек
автомобил „Пежо“, модел „807“ с рег. № ********, с дата на първа регистрация 29.07.2005 г.
Осъдена е Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на
Х. М. Л. с ЕГН ********** и на И. С. Л. с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 4 567.71 лв. – разноски по делото, изразени в заплатеното адвокатско възнаграждение
пред трите инстанции, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Осъдена е Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати в
полза на бюджета на Върховния касационен съд 4 681.05 лв. – държавни такси за
разглеждането на отхвърлените искове от трите инстанции.
Оставена е без разглеждане частната жалба на Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество срещу определение № 557/28.02.2023 г. по гр.д. № 1296/2022 г. на
Софийски апелативен съд.
3
При новото разглеждане на делото съдът приема, че производството е относно
исковите претенции на КОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество по чл.141
ЗПКОНПИ / чл.141 ЗОНПИ/ срещу Х. М. Л. и И. С. Л. за отнемане на имуществото в частта,
за която е отменено решението на САС, с която са отхвърлени исковете за имущество-т.1 до
т.7 За сумите от 3 200лв., представляваща пазарната стойност към датата на продажбата на
лек автомобил „Рено“, модел „Еспейс“ с рег. № ********, отчужден на 27.02.2018г. и сумата
от 10 449 лв., представляваща пазарната стойност към датата на продажбата на лек
автомобил „Пежо“, модел 807 с рег. № ********, отчужден на 24.07.2014г., решението е
влязло в сила, тъй като е потвърдено с касационно решение.
Решението на ОС-Враца е обжалвано с въззивна жалба от Х. М. Л. и И. С. Л. в частта,
в която предявеният иск е уважен и е отнето в полза на държавата имущество,
представляващо три недвижими имота, три броя МПС, мотоциклет марка „Хонда“, модел
ЦБР 250Р“ с рег. № ********.
Решението е обгжалвано и от КПКОНПИ. Изложени са възражения, че
първоинстанционното решение е неправилно, тъй като съдът незаконосъобразно е приел, че
паричните средства не подлежат на отнемане в полза на държавата, тъй като не са налични
към датата на предявяване на иска. Комисията поддържа, че пар.1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ
има предвид имущество, придобито през целия проверяван период. Релевантно е това
имущество, което е придобито през целия проверяван период, но не е налично, защото
подлежи на отнемане паричната му равностойност, поради което следва да участва при
изчисляването на „значителното несъответствие“. Позовава се на Решение № 29/12.04.2021г.
по гр.д. № 1021/19г., ВКС, III г.о./ Въззивникът счита за неоснователен изводът на съда, че
паричните суми, преминали през банковите сметки, които са били внесени, получени и
налични, не попадат в предметния обхват на подлежащото на отнемане незаконно
придобито имущество. Ответниците не са оборили презумпцията, предвидена в ЗПКОНПИ,
и не са доказали какви са законните източници на доходите им, приходи и финансиране за
проверявания период, съгласно пар.1, т.2 от ДР на ЗПКОНПИ. Не са доказали законово
основание за придобиване на внесените по банковите им сметки парични средства, както и
последващото преобразуване на тези средства след изтеглянето им. С оглед на това от
заключението на СИЕ в първия му вариант, прието в първоинстанционното производство,
кредитирано от съда, е прието значително несъответствие в размер, надвишаващ
неколкократно сумата от 150 000лв. Изложени са доводи, че парите, включително тези по
банковите сметки, са имущество по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и подлежат на
отнемане в полза на държавата, ако са придобити незаконно. Паричните средства са
движими заместими вещ, но не и потребими, т.е. такива, които след краткотрайното си
ползване или употреба според предназначението им биват унищожени или дотолкова
повредени, че не могат повече да се ползват по предназначение, като противното би
означавало да се поощрява незаконното придобиване на имущество, стига същото да не е
трансформирано в друго имущество. От първия вариант на заключението на СИЕ,
кредитиран от съда, се установява, че за целия проверяван период е налице отрицателен
нетен доход, съответно законните доходи на проверяваното лице и свързаните с него лица,
не са били достатъчни за придобиване на установеното имущество. Предмет на ЗПКОНПИ
не е имущество, придобито от законови източници, а такова с незаконен произход, който не
може да бъде оправдан с правно допустимите средства за увеличаване на индивидуалното
богатство. Отнемането в полза на държавата е гражданска санкция, насочена към
възстановяване на справедливостта.
Претендирала е да се отмени решението на ОС- гр. Враца в обжалваната от него част
и да постанови друго, с което да уважат изцяло предявените искове.
Ответниците по жалбата са оспорили същата с доводи, че неправилно е прието от
съда, че приходите, доходите и източниците на финансирането им през проверявания период
4
възлиза на 67 076, 27 лв., според първи вариант на заключението на икономическата
експертиза. Неправилно съдът е приел, че останалите два варианта на експертизата са
изградени на базата на субективни данни, съобщавани от ответниците и не се подкрепят от
писмени доказателства. Неправилно е прието, че доходите, които са били налице в
десетгодишен период преди началото на проверявания, не са били декларирани, поради
което не може да се приеме, че са от законен източник. За периода преди проверявания няма
законова презумпция, че доходите и имуществото са придобити незаконно. Позовават се на
решение № 97/18.05.2018г. по гр.д. № 3224/17г., ВКС, IV г.о. Погрешен и в противоречие със
събраните доказателства е и изводът, че те не притежават имущество в началото на
проверявания период. При условията на насрещно доказване са представили доказателства,
установяващ, че са придобили недвижими имоти, един от които жилищен, дарен на
ответника от родителите му, а в останалите са развивали стопанска дейност, както и
движими вещи, представляващи оборудване за сервиз за автоуслуги, земеделска техника,
МПС, което имущество е било налично към началото на проверявания период -16.10.2008г.
Посочили са, че съдът не е обсъдил твърденията им за определено по вид и стойност
имущество, налично в началото на проверявания период, нито подкрепящите ги
доказателства. Исковете са уважени неправилно без да са обсъдени писмените
доказателства, представени от въззивниците Л., оценителната агротехническа експертиза на
селскостопанската продукция и услуги в земеделието. Неправилно са ценени свидетелските
показания като заинтересувани на роднини, твърде общи и неконкретни. Съдът не е взел
предвид, че от събраните доказателства се установява, че дейностите, източник на доходи на
семейството в проверявания период, са започнали през 1997г. и продължават и сега.
Неоснователно не са ценени свидетелските показания на В. К. като доказателство за
твърдението за доход от личен труд в проверявания период. Във връзка с твърденията за
даренията на ответниците от техни роднини съдът е посочил, че са житейски
неправдоподобни, тъй като всички са действали и работили за просперитета на
проверяваните лица. Така съдът е игнорирал всички събрани доказателства, включително и
отразеното в ревизионните доклади на НАП, обхващащи част от проверявания период.
Съдът не е отчел обстоятелството, че НАП е признала, че И. Л. е получила от баща си
дарение от 108 700 лв. за периода 2013г.-2016г. Представени са доказателства за извършени
дарения на Х. Л. от неговите родители от пенсии и добавки. Възразяват, че не е прието за
доказано твърдението, че братът на Х. Л. му е предоставил през 2014г. 100 000лв., които все
още не са върнати, за което са представени и писмени доказателства. Неправилно е прието,
че доходът на ответниците, деклариран в годишна данъчна декларация, е в размер на 18 102,
44лв., но че за периода 2014г.-2017г. те са подали коригиращи декларации, в които са
декларирали сумата от 189 549, 27лв. Същите са били подадени пред м. април 2019г, когато
проверката на Комисията не е била приключила. Съдът не е разгледал възражението им за
липса на връзка-пряка или косвена между престъплението, извършено през 2018г., от което
няма реализирана имуществена облага, и придобиването на имущество в периода преди
това.
Сочат още, че по въпросите дали внесените суми от 10 000 лв. на 22.04.2009г. в
„Райфайзенбанк“ ЕАД от Х. Л., получени от продажба на недвижим имот, както и внесените
като депозит на 10.11.2009г. в същата банка още 10000лв., получени от продажба на
земеделска продукция-реколта 2009г., изтеглени през 2009г. и 2010г. са доход или
имущество, както и сумите, получени от отдаване под наем на недвижимо имущество в
размер от 31 159, 07лв. и сумата от 9 264, 40лв., получена по сметка на Х. Л. от продажба на
слънчоглед, реколта 2018г., съдът не е взел становище дали те са доход или не.
Поддържат, че датата на придобиване на лек автомобил „Рено“, модел 19 с рег. №
********, регистриран на 13.01.2009г. и товарен автомобил „Фиат“, модел „Дукато“ с рег. №
********, регистриран на 20.01.2009г., тъй като към исковата молба не са приложени
доказателства, са придобити преди исковия период. Позовават се на свидетелските
5
показания на св.Н.П., че тези автомобили са докарани през есента, счупени, на платформа,
т.е. преди поверявания период.
В нарушение на чл.202 от ГПК съдът не е обсъдил приетите по делото заключения по
експертизи заедно с другите доказателства. Неправилно е кредитирано заключението на
икономическата експертиза в първия вариант без връзка с останалите доказателства. Поради
това е приел, че пазарната стойност на магазин за платове с идентификатор
12259.1011.77.2.3, находящ се в гр. ***, придобит от ответниците с постановление за
възлагане за сумата от 82 636, 60лв. има пазарна стойност според експертизата от 125 700лв.
Това генерира увеличение на размера на несъответствието с 43000лв. Същото поддържат и
за пазарната стойност на лек автомобил „БМВ“, модел 530 Д“ с рег. № ********, който е
закупен за 13 495, 23лв., а съдът е приел, че пазарната му стойност към момента на
придобиването е 24 549 лв., което увеличава размера на несъответствието с 11 000лв. В
мотивите на обжалваното решение има противоречия, неясноти, фактически греши, които
водят до неяснота и вътрешно противоречие в него. Игнорирани са всички писмени
доказателства, които са представили.
Претендирали са да се отмени решението на окръжния съд в обжалваната от тях част
и да се постанови друго, с което да се отхвърлят исковете.
Фактическият състав на предявената искова претенция включва установяване, че
срещу проверяваното лице е започнало наказателно преследване за някое от престъпленията
по чл. 108 ЗПКОНПИ, и установяване, че е налице несъответствие между придобитото от
ответниците в проверявания период имущество и нетни доходи, което да надвишава 150
000лв. за проверявания период, както и за придобиването на имуществото да се установи
законен източник на средства.
Не е спорно между страните, че с протокол от 16.10.2018г. е образувана проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото на Х. М. Л. с период от
16.10.2008г. до 16.10.2018г., който е продължен с решение № 2581/30.10.2019г. до
16.04.2020г.
С решение № 2010/21.10.2020г. Комисията е взела решение да се внесе искова молба в
СГС за отнемане в полза на държавата на имущество – парична сума и недвижими имоти и
движими вещи, от ответниците.
Безспорно е, че ответникът Х. М. Л. е обвинен в престъпление по чл.234, ал.2 вр. с
ал.1 от НК, /което е в обхвата на чл.108, ал.1, т.15 от ЗПКОНПИ/ като наказателното
производство е приключило със споразумение от 13.08.2018г., с което той се е признал за
виновен за извършване на престъпление по повдигнатото обвинение. Наложено му е
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1г . и 6 м. като изтърпяването му е отложено за
срок от четири години.
По делото са представени доказателства от СВ, договори за кредит, нотариални
актове за покупко- продажба на недвижими имоти, договори за покупка на МПС, договор за
разплащателна сметка за Х. Л., удостоверения от Търговския регистър, справки от КАТ,
справки от НОИ, годишни данъчни декларации на „Ем Ви Екс“ ЕООД и Х. Л. за
проверявания период, извлечения от сметки, справка от дирекция „МДТ“ – община Враца,
справка за пътувания, справка от Централен депозитар, справка по партида от ЦРОЗ,
справка от ПВ, справка от Агенция „Митници“, банкова информация за ответниците и
движението по техните сметки, справка от ДФ „Земеделие“ за извършени от нея плащания
на Х. Л., регистрационна карта на земеделския производител Х. Л. от 19.03.2009г.
От представен договор за дарение на МПС се установява, че ответниците Л. са
дарили на община Криводол лек автомобил „Рено“, модел „Лагуна“ 2.0 с рег. № ********.
От заключението на автотехническата експертиза, се установява пазарната стойност
на петнадесет МПС, закупени от Х. Л., а от оценителна експертиза се установява пазарната
6
стойност на недвижимите имоти, стопански сгради и сгради за търговия.
От заключението по агротехническа експертиза се установява пазарната стойност на
земеделската продукция от пшеница през 1999г., 2001г., 2004г., 2006г. и 2007г. от 31 дка ниви
трета категория. Стойността на земеделска продукция от царевица за 1998г., 2000г., 2002г и
2005г. от 31 дка ниви трета категория. Пазарната стойност на земеделска продукция от
люцерна от 63 дка ниви за 2007г., 2008., 2009г. и 2010г.
Приетата счетоводна експертиза е дала заключение за получените законни доходи и
приходи от Х. и И. Л., на обичайните и извънредните разходи на двамата за проверявания
период. Установеното несъответствие е минус 409 037, 01лв. По задачите, поставени от
ответниците, няма несъответствие, а има остатък на парични средства от 106 473,37лв., а по
задача 6 остатък от парични средства в размер на 68 108, 01лв. Вещото лице е дало и
издръжката за тричленно семейство по години според НСИ.
По делото е прието заключение на експертиза, която е дала заключение за стойността
на продукцията и приръста от две крави, 10 бр. овце, 30 бр. кокошки, седем пчелни
семейства за периода 1998г. до 2011г.- 132,082лв. Пазарната стойност на две крави „Черно
шарено говедо“ през месец юни 2011г. е 5 150лв. Пазарната стойност на 10 бр. овце през
месец май 2012г. е 4 190лв.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката И., майка
на Х. Л., която е дала показания, че след като се е пенсионирала със съпруга й са отишли в с.
*** и са започнали да гледат коне, крави, овце, кози, кокошки, пчелни кошери. Имали са 30
кокошки, три кози, 10 овце и 7 пчелни кошери, две черно- шарени крави. Млякото от кравите
са носели на мандра и са го продавали. Продавали са добитото от животните. Каквото са
вземали от стоката са го давали на Х. Л.. Имали са 60 дка земя. Х. Л. е купил трактор и е
започнал да я обработва. Садял е люцерна. Баща му му е помогнал да вземе друг инвентар.
Купили са семе за люцерна, засели са я. Започнал е да я коси и да я продава. Имал е и нива с
жито. Имали са земя в с. Лесура по наследство от свекървата на свидетеля и тя от с. Голямо
Пещене 10 дка. С рентата са се издържали. Давали са им олио и други продукти. На сватбата
са подарили на ответниците 4000лв. Давали са на Х. Л. по 2500лв. от пенсии. Свидетелката
и съпругът й са вземали по 500лв. пенсия. Той е починал през 2011г. и тогава са продали
всички животни като са оставили само кокошките и агнетата. Каквито пари са взели от
продажбата са ги дали на Х.. Имали са голяма градина и всичко са садели и от там са се
хранели. Х. Л. си е купил косачка и балирачка и с тях е извършвал услуги на хората и те са
му плащали. С трактора е косял и балирал, връзвал е балите и ги е продавал по 4лв. на бала.
Земите в наследство са били около 60 дка. Съпругът й е закупил косачката и балирачката.
Давала му е пенсията си докато е бил жив съпругът й. След това с нея Х. Л. й е купувал
каквото й трябва, плащал е сметките.
Свидетелката П. е заявила, че е от едно село с ответниците. Работила е в техния
магазин, който е бил хранителен, а после е станал за строителни материали. Тя живее в гр.
***. Десет години е работила в магазина. Напуснала е през 2011г. Магазинът се намира в с.
***. Работила е в него, когато е живяла в селото. Магазинът се води фурна за хляб. Така е
закупен. В края на 2006г. до началото на 2007г. е работила в магазина за строителни
материали. Преди да закупи сградата тя е била сладкарница. В хранителния магазин са били
две жени и са работели на две смени. Първоначално е работила в строителния магазин, като
хранителният магазин не е спирал да работи. Сградите на двата магазина са една до друга.
Работила е в тях по трудов договор. Сключвало го е с Х. Л. като физическо лице. Когато е
свършвала смяната са броели парите и са ги вписвали в тетрадка. Ответникът й е заплащал
5% от оборота, който е имала. Х. е закупил строителния магазин като фурна и така я е
отдавал под наем и те са му плащали наем и той е бил 150 лв. Не е имало касов апарат в
магазина. На свидетеля е предявено копие от тетрадка, намираща се на л.1550 от делото. Тя е
заявила, че написаното в нея го е писала тя- оборот след съответната смяна и срещу него се е
7
подписвал Х. Л., което означавало, че е получил парите. На свидетеля е предявена страница
от тетрадка на л. 1254 и следващите от делото. Показаното отразява оборотите в
хранителния магазин. Не е могла да прецени в следващите страници след заглавната кой е
писал. Не може да каже на стр.1256 какво е отразено. Където има задрасквания има
техническа грешка и затова е поправяно. Свидетелката е посочила, че не знае кога Х. Л. е
придобил хранителния магазин и кога е започнал работа. Дали той е бил собственик или
наемател не се е интересувала. В хранителния магазин е имало касов апарат и са го
ползвали. Х. Л. е доставял стоките. Хранителният магазин се е зареждал през ден. Работила
е на минимална работна заплата.
Свидетелят П. е дал показания, че познава ответниците от сервиза за гуми в гр. ***.
Той се е намирал в сграда отделно от блока и свидетелят е работил в него от 2002г. след като
се е уволнил от казармата. Работил е около 10 години. Имал е трудов договор. Плащала му
се е заплата. Неговата работа е била демонтаж, монтаж, вулканизация и баланс на гуми. Х. е
работел с него в сервиза. Клиентите са плащали на ръка на Х. Л., а когато него го е нямало
на свидетеля. Той е отчитал получените пари в тетрадка. Не е имало почивен ден. Той му се
е подписвал за парите, които му е предавал. Най- натоварено е било през пролетта и есента.
Трудовият му договор е бил сключен с Х. Л. като физическо лице. Знае, че той е имал
автомобил „Фиат Дукато“ и „Рено 19“. Докарали са ги счупени на платформа. Били са пълни
с гуми. Било е началото на есента. Не са били в движение. След това са ги оправили и са ги
пуснали в движение. Ремонтът е направен на друго място и свидетелят не е участвал в него.
Не знае какво е станало с лекия автомобил „Рено 19“ , но другият е наличен и сега и се
ползва от Х. Л.. Не си спомня да е имало касов апарат в магазина. Отчитали са се с тетрадка.
Не знае дали Х. Л. се е отчитал пред НАП и дали е плащал данъци. Имало е касов апарат, но
не за всяка поръчка са го пускали. Не са му заприходявали материали, които са доставяни в
сервиза.
Свидетелят Ц. е баща на ответницата и желае да свидетелства. Към 2000г. те са
сключили брак. Тогава Х. Л. се е занимавал с много работи. Правел е гуми в гр. ***, гледал е
земя в с. ***. При гумите е имало назначен човек, който е работел заедно с Х. Л.. Купил си е
трактор, ремарке, косачка, сеносъбирачка. За да ги купи майка му и баща му са му помагали.
На сватбата ответниците са събрали около 10 000лв. Свидетелят и родителите на Х. Л. са
дали по 4000лв. През 2006г. синът на свидетеля е заминал да работи в Германия като
тираджия и парите, които е получавал си ги е внасял. И. Л., която му е дъщеря, му е
изпращала да търси кола. Синът на свидетеля е бил закупил два автомобила- БМВ на името
на И. и Мерцедес на негово име.
Свидетелят е откупил двама човека, за да ги докарат. Заминали са пет човека с кола
до Германия, за да докарат двата автомобила. Свидетелят е заминал с 5000 марки, защото е
искал оттам да закупи камион. Закупил е „Ивеко“ с дълга база. Натоварили са БМВто на
камиона, а л.а.„Мерцедес“ го е докарал до България един от другите мъже. Свалили са БМВ
316 И, честитил е на И. й и е казал да го регистрира. За двата автомобила синът му не е
искал пари, защото е получавал голяма заплата. Х. Л. освен движима собственост е закупил
и недвижими имоти в с. ***. Изкупил е почти цялото стопанство. Кооперацията е била
фалирала. Свидетелят знае, че Х. Л. е закупил на търг от кооперацията „Зил“, ремарке,
автобус от ТКЗС. Те не са могли да се ползват по предназначение и са ги нарязали на скрап и
ги е продал на вторични суровини. Фермата на свидетеля е била за крави. Имал е 85 крави и
ги е отглеждал. През това време е давал доста пари на дъщеря си. Решил е да помага на Х..
Свидетелят е живеел във ***, но отишъл в селото, за да гледа майка си и е започнал да се
занимава със земеделие. Имал е осемтонен камион, още от Живково време и с него е изкарал
много пари. Изкарал е пари и от фермата. Гледал е и 250 дка земя през този период, като от
тях 70 дка са негови, 20 дка на сестра му. През 2008г. е закупил всички бали люцерна от Х.
Л.. През следващата година е засадил 45 дка с люцерна. Свидетелят е ползвал 70 дка ливади,
като 45 от тях са били на църковното настоятелство- плащал е на църквата. Една-две години
8
му ги е косил Х., а след това си е закупил техника. Свидетелят е подарил БМВ-то на дъщеря
си. То е налично и И. го ползва. За балите е платил на Х. 8500лв., като една бала е била по
3.50-4.50лв. Камионът е вършел дейност 2-3 години и го е продал. Бил е животновъд и
зърнопроизводител. Получавал е субсидии до 2020г. включително. Дъщеря му е имала
фирма, но не знае с какво се е занимавала. За три години им е дал над 100 000лв. в брой –
2013г., 2014г. и 2016г. Свидетелят е имал търговско заведение и е искал и те да закупят
такова. Х. Л. е купил такова. Във фермата е имал най- малко 24 животни и най- много 85.
Подавал е всяка година декларации пред НАП.
Свидетелят К. е без роднинска връзка с ответниците, но е заявил, че ги познава от с.
***. Познавал Х. Л. от дете. Той живее в с. ***. След 1997г. са им върнали земята по
наследство около 60 дка. Заедно с баща му са започнали да я обработват. Имали са животни-
крави, овци и кози. През 2000-2002г. кооперацията е фалирала и всичките й активи са
отишли в държавни вземания. От там ответниците са закупили хранителен магазин с две
помещения. Ползвали са го за смесен магазин, както и в момента. Х. е взел и два склада,
единият от които по- късно е продал, както и доста инвентар. През 2003- 2004г. Х. Л. е
закупил от община Криводол втори етаж от сграда- бивша фурна, която е имала наематели
по това време. Те са започнали да му плащат наем около 2 години. Отказали са се и фурната
е станала магазин за строителни материали- железария. Х. Л. е сеел всякакви култури- жито,
царевица, слънчоглед. През 2003г. до 2015г. свидетелят е станал кмет на с. *** и през 2005г.
е продал трактора си на Х. за 3 500лв. Той е закупил косачка и сеносъбирач. Започнал е да
извършва услуги на хора от селото. На територията на селото има около 250-300 дка ливади,
които е косял срещу заплащане. Цената за косене е била 10 лв. за дка, за събиране- 3лв./дка,
за балиране- от 0.80 до 1лв. Свидетелят също е заплащал. Х. е ходел и е събирал, балирал е
слама по блоковете на арендаторите на селото до около 2000г. Около 4 500 бали са се
събирали годишно в селото. Тази услуга я е извършвал само Х. Л. до 2010г. След това и
други хора са закупили машини – косачки, сеносъбирачки и е имало конкуренция. Цената на
косенето е за периода 2005-2010г. След това не знае какви са били цените. Бащата на Х. е
работел с него. Имали са две крави. Не знае чии са били те. Знае, че са ги гледали заедно.
Имали са около 10 овце и 10 кози. Имали са 10-11 кошера.
Свидетелят Ц. е втори братовчед на Х. Л.. Живее в гр. ***, но е роден в с. ***. Заявил
е, че Х. обработва земя в селото от 1996г. Отначало е обработвал бащината си земя около 30
дка, както и такава на братовчеди и роднини. После баща му му е дал още земя и той е посял
люцерна около 60 дка. Земята е наследствена от дядото на Х.. Свидетелят го знае, защото е
имал трактор и му е помагал. Давал му е трактора в началото на 1996г. Тогава самият Х. си е
закупил трактор. Засявал е слънчоглед, пшеница, царевица, люцерна. Х. е продавал
продукцията. Не знае с какво се е занимавал бащата му. Знае, че са имали овце и кокошки в
двора на къщата, в която Х. и баща му заедно.
Свидетелят Ц. познава ответниците, не са роднини. Купувал е от тях през годините
люцерна и сено. Това е било през 2009-2010г. Купувал е около 2 400 бали. За двете години е
взел 5 000 бали. Х. ги е съхранявал в склад и през зимата му ги е докарвал. Една бала от
люцерна е била по 5 лв., а от сено по 3 лв. За превоза му е плащал отделно. Свидетелят е от
гр. *** и е гледал овце и крави. Свидетелят е гледал 10 овце на Х. през 2011г. През есента
той му ги е докарал. Гледал ги е през зимата и през пролетта на 2012г. са ги продали. Дошли
са да ги вземат Х. и майка му. Взели са животните заедно с приплодите. Свидетелят пред
този период е бил регистриран като земеделски производител и е отглеждал животни. Не му
е искал пари, че му е гледал животните, защото му е приятел и му е докарвал бали.
Свидетелят Е. Л. е брат на Х. Л. и желае да свидетелства. С брат му са в добри отношения,
както и с И.. Свидетелят живеел в гр. *** в дома на съпругата му. Неговото семейство също
е отглеждало животни до 2000г. Отглеждали са предимно свине и кози. От тази дейност той
и съпругата му са спечелили пари, като през 2014г. са внесли в банка на влог по 50 000лв. на
9
човек. Съпругата му е единствено дете. Баща й е работил в Либия и на сватбата им и й е
дарил значителна сума пари. Внесли са парите, тъй като са решили да преустановяват да се
занимават със селскостопанска дейност и за заминали на работа в Австрия. Преди да заминат
са дали пълномощно на брат му да разполага с техните пари. Почти веднага са се прибрали в
България и са разбрали, че Х. Л. е изтеглил парите. След завръщането им са заживели в гр.
Ботевград на квартира. Преди да ги изтегли ги е уведомил. Трябвали са му пари за
закупуване на сграда- търговски обект. Това е станало през 2014г. Родителите на свидетеля
не са му помагали финансово. Разбрали са се, че Х. ще остане при тях и ще ги гледа. За него
са оставали дивидентите от земята и гледането на животните. Когато брат му е изтеглил
парите са се разбрали, че ще му ги върне, когато прецени. Свидетелят не ги е искал.
Свидетелят не е бил регистриран като земеделски производител. Оженил се е през 1992г. и
бащата на съпругата му й е дарил 10 000долара на сватбата. Има двама сина на 22 и 27
години. Те нямат собствени жилища, живеят в гр. София и не са женени.
В пар.1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /пар.1, т.3 от ДРЗПКОНПИ/ е дадено легално
определение за значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице,
несъответствие между имуществото и нетния доход, което надвишава 150 000лв.
От обсъдените доказателства се установява, че ответникът Л. е осъществявал
търговска дейност в хранителен магазин и магазин за строителни материали-железария в
с.***. От ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката П. се
установява, че същата е работила в магазина за хранителни стоки и е предавала получения
оборот на Л. срещу подпис. Такава отметност се установява и за другите търговски обекти
на ответника. Тези записи в тетрадки отразяват бруген доход от търговска дейност, но са
изготвени в нарушение на счетоводните стандарти, и са оспорени от Комисията, че
отразяват релаизирани доходи, поради което не следва да се приемат за достоверни, тъй като
съдържат изгодни за представилото ги лице факти.
Следва да се приеме за доказано, че ответникът е формирал доходи от продажба на
земеделска продукция и от възнаграждения за труд от косене на люцерна, въз основа на
заключението по агротехническата експертиза, както и доходи от продажба на мед, мляко и
отглеждани животни. Следва да се кредитират показанията на свидетелката В. И., майка на
първия ответник, за продажба на земеделска продукция и от продажба на мед, мляко, и на
отглеждани селскостопански животни, но е житейски неправдоподобно, че всички средства
са давани само на ответника.
Съдът приема, че не следва да се кредитират показанията на св.Л. относно знанието
му, че изтеглените пари от негова сметка 100 000лв. са дадени като дарение, както и
новиране на задължението в задължение по заем, тъй като не се установява този свидетел да
е имал такива възможности, още повече, че се е върнал от Австрия поради неоправдани
финансови очаквания, двамата му сина на 22 и 27 са напуснали дома им и са се установили в
гр.София, а жилищните им нужди не са разрешени. Поради това не следва да се кредитират
показанията на свидетеля Л. за предоставени суми на ответника Х. Л..
Не следва да се приема за установено и, че свидетелят Ц., баща на ответницата, е
дарил на същата сумата от 108 000лв. Представените три разходи касови ордери № 1
/1.03.2013г., №2/15.04.2014г и №3/7.06.2016г. са й предоставени като представител на „Ем
Ви Екс“ ЕООД. Приетият ревизионен акт от 22.05.2019г за извършена насрещна проверка на
контролираното от нтория ответник дружество, в който е отразено, че вторяит ответник се
задължава да внесе сумите по трите РКО, за да подпомогне дейността на „Ем Ви Екс“
ЕООД, поради което не следва да се кредитират показанията на св.Ц. за дарени средства, тъй
като противоречи на писмените доказателства.
При отчитане на тези обстоятелства следва да се приеме, че се установява наличие на
несъответствие по смисъла на пар.1, т.3 ЗР ЗПКОНПИ, сега ЗОНПИ, тъй като имуществото
в края на процесния период съгласно заключението на съдебната експертиза е на обща
10
стойност 344 824. 82лв. и нетният им доход в размер на -59 365.19лв., поради което се
установява несъответсвие в размер на 409 037.01лв., който наддвишава 150 000лв., за които
изводи въззивният съд препраща към мотивите на първата инстанция.
При новото разглеждане на делото пред въззивната инстанция съдът е дал указания
на ищеца да уточни исковата молба и да заяви дали твърди, че е налице връзка между
престъпваната дейност и придобитото имущество от ответниците, като КОНПИ е посочила,
че не твърди да е налице такава връзка между престъпната дейност и придобитото
имущество от ответниците, че такава норма правна норма липсва в ЗОНПИ, за да се
установява такава връзка. Изразява несъгласие с практиката на ВКС. Сочи, че възприемането
на подход за търсене на причинно-следствена връзка между престъпното поведение и
придобитото имущество противоречи на Решение № 13/13.10.2012г по к.д.№ 6/2012г на
Конституционния съд на РБългария. Изложил е доводи, че ЗОНПИ има много по-широк
обхват и различна правна философия, съществено разширяване на кръга основания за
отнемане в действащия закон, като са включени нови хипотези, което показва, че
законодателят е целял да създаде режим, който не е обвързан с установяването на връзка
между имуществото и престъпна дейност. С въвеждането на изискване за доказване на
причинно-следствена връзка между престъпна дейност и имущество, съдът е извършил
недопустима законодателна дейност. Установено е значително несъответствие в голям
размер- 409 037.01лв., поради което следва да се отнеме в полза на държавата незаконно
придобитото от лицето имущество. По отношение на ответницата И. Л. като свързано лице
се сочи, че е неотносимо да се изследва наличие на образувани наказателни производства.
Въззвният съд съобрази, че в чл.1, ал.2 от закона е посочено, че за незаконно
придобито се приема имуществото за придобиването на което не е установен законен
източник, както и съгласно чл.22, ал.1 може да се направи обосновано предположение, че
имуществото на проверяваното лице е незаконно придобито. В ал.2 се приема, че такова
предположение е налице когато се установи значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице, което съгласно пар.1, т.7 е онзи размер между имуществото и
установения нетен доход, който надвишава 150 000лв. за целия проверяван период.
При съобразяване на съдебна практика ТР № 4 от 18.05.2023 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2021 г., ОСГК приема, че не представляват имущество по смисъла на § 1, т. 4 ДР
ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата
на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено
друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването
му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.
2. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените
суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие
отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на
средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в
края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.
Следва да се съобрази постановеното решение по делото Й. и други срещу България,
съгласно което, за да бъде една конфискация по Закона от 2012г в съответствие с
изискванията и гаранциите на чл.1 от Протокол №1, националните органи трябва да
установят някаква престъпна дейност или административно нарушение, за които се твърди,
че са довели до придобиването на имуществото, подлежащо на отнемане, както и връзка
между тази дейност и въпросното имущество. В същия смисъл са и решения „Т. и други
срещу България“, „Ж. срещу България“, „Г. срещу България“, „Н. срещу България“,„Б.
срещу България“, „З. срещу България“, в които ЕСПЧ приема непропорционална намеса в
правата на жалбоподателите и, че е налице нарушение на чл.1 от Протокол №1, с оглед
преследваните със ЗОПДИППД /отм./ цели, именно поради неизследването на връзка между
11
незаконното поведение и придобиването на имуществото и неизвършването на анализ на
стойността на несъответствието на доходи-разходи и стойността на придобитото имущество.
Независимо, че посоченото решение е постановено по Закона от 2012г / като в закона
от 2005 това изискване е изрично предвидено/, то съдебната практика на ЕСПЧ е част от
приложимото право и се ползва с предимство пред нормите от вътрешното право, поради
което и при липса на изрична разпоредба в Закона от 2018г, то следва да се приеме, че
същата е приложима и при неговото действие. Мотивите от решението на ЕСПЧ са, че за да
се отнеме имущество следва да се установи връзка между нарушенията и процесното
имуществото. Заключението следва да се направи с оглед вида и характера на
престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото,
евентуалните последващи трансформации и други твърдяни факти, за да се стигне до извод
за връзка между престъпното деяние и и имуществото, чието отнемане се иска.
В настоящия случай Комисията не е обосновала връзка между имуществото, чието
отнемане се иска и конкретната престъпна дейност, като дори излага доводи, че не следва
да се прилага съдебната практика на ЕСПЧ при действието на Закона от 2018. Дори и да се
приеме, че е налице твърдение за такава връзка, то същата не се установява.
Престъплението, за което Х. М. Р. е бил привлечен в качеството му на обвиняем по
ЗП № 27/2018г по описа на ОД МВР Враца, пр. пр. №704/2018г по описа на РП Враца за
извършено престъпление по чл.234, ал.2, т.1, вр. с ал.1, попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.15
от ЗПКОНПИ, но не се установява, че именно от същото е придобито имуществото му,
което се иска да бъде отнето. Наказателното производство е приключило със споразумение
от 13.08.2018г, с което се е признал за виновен за извършване на престъпление по
повдигнатото обвинение и му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
г и 6 м., като изтърпяването му е отложено за срок от четири години. Проверяваният период
на лицето от 16.10.2008г до 16.10.2018г, с удължаване на срока до 16.04.2020г
Следва да се съобрази и, че обвинението на Х. Л. е било, че на неустановена дата до
18.03.2018г, при условията на повторност, в гр.Враца, е държал акцизни стоки без български
акцизен бандерол, когато такъв се е изисква по закон-цигари и общо неплатеният акциз е
3 857.35лв. Макар и престъпленията да са обективно годни да се съотнесат като генериращи
доходи, то неплатеният акциз, съотнесен към сочените стойности на незаконно придобито
имущество е в много по-нисък размер сума, а и самият ищец категорично заявява, че не е
налице връзка между престъплението и доходите на лицето.
Ищецът не твърди ответникът да е извършил друга непозволена от закон дейност,
годна да генерира незаконен доход, респ. придобиване на имуществото, чието отнемане се
иска, няма и твърдения за друга престъпна дейност, поради което не може да се установи
връзка между престъпна дейност и процесното имущество.
Липсата на установена причинна връзка между придобиването на имуществото,
чието отнемане се претендира, и престъпната дейност на проверяваното лице, с практиката
на Европейския съд по правата на човека, Решение от 19.03.2020 г. по дело №С-234/2018 г. и
Решение от 28.10.2021 г. по дело №С-319/2019 г. на Съда на ЕС, както и Решение № 13 от
13.10.2012 г. по к. д. № 6/2012 г. на Конституционния съд на Република България. Следва да
се съобрази практиката на ЕСПЧ /решението по делото "Й. и други срещу България"/,
съгласно което установеното значително несъответствие в имуществото на ответниците,
които не доказват наличието на законни доходи за придобиването имуществото, предмет на
спора, не е достатъчно за отнемането му, а задължава съда да извърши проверка дали
престъпната дейност е довела до придобиване на имущество, подлежащо на отнемане, както
и каква е връзката между тази дейност и въпросното имущество. /Така Решение № 4 от
3.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2703/2023 г., IV г. о., ГК. Решение № 619 от 23.10.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 3145/2023 г., IV г. о., ГК./
Незавиосимо от установеното несъответствие по смисъла на пар., т.3 от ДЗР на
12
ЗПКОНПИ при липса на установяване на връзка на престъпраната дейност с придобиване на
процесното имущество, то исковата претенция по чл.141 ЗПКОНПИ се явява неоснователна
и следва да се отхвърли.
Поради това следва да се отмени решението в обжалваната му част и да се постанови,
че се отхвърля исковата претенция за отнемане в полза на държавата на три недвижими
имота и четири МПС.
С оглед изхода на спора следва да се осъди КПКОНПИ да заплати на Х. М. Л. и И. С.
Л. сумата от 8 000лв. за адвокатско възнаграждение и сумата от 5 962лв. за разноски за пред
въззивната инстанция. Възражението за прекомерност се явява неоснователно с оглед
фактическата и правна сложност на делото.Следва да се присъди и сумата от 10 194лв. за
разноски пред ОС-Враца.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260010/9.03.2022г, постановено по гр.д.№ 394/2020г на ОС-Враца,
ГО, в частта му, с която са уважени искове по чл.153 ЗПКОНПИ и са отнени в полза на
държавата три недвижими имота и четири МПС и в частта, с която са осъдени да заплатят
държавна такса по сметка на ОС Враца в размер на 11 925лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от КПКОНПИ гр.София срещу Х. М. Л. и И. С. Л., и
двамата от гр. ***, с правно основание чл.153 във вр. с чл.142, ал.2, т.2 във вр. с чл.141 от
ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на :
1.Имот с идентификатор 0212.91.9, стар номер 091009 прилежаща площ от 1, 701 дка. при
граници: имот № 091018, стопански двор на ДПФ-МЗГ, № 91011, местен път на община
Криводол.2. Поземлен имот с идентификатор 12259.1010.125 по ККР на гр. Враца, находящ
се в гр. ***, ж.к. „***“ с площ от 685 кв.м. с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на ползване „ обект – комплекс за битови услуги, при съседи: имот №
12259.1010.166, имот № 12259.1010.46, имот № 12259.1010.51, имот № 12259.1010.382 и
имот № 12259.1010.69, заедно с построените в него: самостоятелен обект – сграда с
идентификатор 12259.1010.125.1 със застроена площ от 58 кв.м. на един етаж с
предназначение сграда за търговия и самостоятелен обект- сграда с идентификатор
122259.1010.125.2 със застроена площ от 8 кв.м. на един етаж с предназначение сграда за
търговия, а по доказателствен материал: самостоятелен обект „Заведение за бърза закуска“
на един етаж, състоящ се то зала за посетители с площ от 24, 50 кв.м., микрокухня с площ от
22 кв.м., помощно помещение с площ от 16, 60 кв.м., битов сектор за персонала от 6 кв.м.,
санитарен възел от 4, 40 кв.м. 3. Самостоятелен обект в сграда- магазин за платове с
идентификатор 12259.1011.77.2.3, със застроена площ от 41, 30 кв.м. и тераса с площ от 49,
80 кв.м., склад с площ от 80, 40 кв.м., сервизно помещение с площ от 1, 70 кв.м., както и ½
ид.ч. от стълбище за втория етаж, цялото с площ от 13 кв.м. и ½ ид.ч. от асансьорно
помещение, цялото с площ от 3,90 кв.м., находящи се на първия етаж в източната страна на
двуетажна масивна сграда, офис с площ от 15, 30 кв.м., помещение секретар- приемна с
площ от 17, 30 кв.м., помещение – счетоводство с площ от 18, 60 кв.м., склад с площ от 96,
70 кв.м., коридор с площ от 12,30 кв.м, тоалетна с преддверие с площ от 3 кв.м. и ½ ид.ч. от
стълбище на втория етаж с площ от 13 кв.м., находящи се на втория етаж в източната страна
на двуетажната масивна сграда или общо РЗП на всички помещения от 303, 50 кв.м., а по
обяснителна записка 369, 70 кв.м. от общо застроената площ на цялата сграда по одобрен
архитектурен проект от 577, 60 кв.м., заедно с отстъпеното право на строеж върху 199, 20
кв.м., построена в съсобствен недвижим имот : УПИ VIII-4956, кв.12 по плана на гр. Враца,
13
Складова зона на ул. „Др. Цанков“ с площ от 753, 20 кв.м. при съседи: ул. „Др. Цанков“,
УПИ IX-4956, УПИ ХХХ-4956 и УПИ VII-4956. 4. Лек автомобил „БМВ“, модел „350 Д“ с
рег. № ******** с дата на първа регистрация 12.10.2005г., регистриран на 18.12.2013г.
Пазарната му стойност към датата на придобиване е 13 495, 23 лв., а към настоящият момент
е 5200лв. 5. Товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. № ******** с дата на първа
регистрация 08.08.2006г., придобит на 03.04.2017г. с пазарна стойност към настоящият
момент е 4 500лв.6. Товарен автомобил „Фиат“, модел „Скудо“ с рег. № ******** с дата на
първа регистрация 19.10.2007г., придобит на 12.01.2018г. Пазарната стойност на МПС към
настоящият момент е 3700лв. 7. Мотоциклет „Хонда“, модел „ЦБР 250Р“ с рег. № ******** с
дата на първа регистрация 18.05.2011г., придобит на 11.05.2018г. Пазарната му стойност към
настоящият момент е 3300лв.
В останалата му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА КПКОНПИ ДА ЗАПЛАТИ на Х. М. Л. и И. С. Л. сумата от 8 000лв. за
адвокатско възнаграждение и сумата от 5 962лв. за разноски пред въззивната инстанция и
сумата от 10 194лв. за разноски пред ОС-Враца.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14