Решение по дело №152/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260024
Дата: 12 март 2021 г. (в сила от 12 март 2021 г.)
Съдия: Пламен Димитров Петков
Дело: 20201800600152
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 май 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. София, 12. 03. 2021 година

 

 

 

 

 

                  СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение - първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                 Председател : Пламен Петков

                                                                                       Членове : 1. Недялка Н.

                                                                                                         2. Кристина Тодорова

 

                  при участието на секретаря Велислава Карамихова и прокурора Йова Петрова, като разгледа докладваното от съдията Петков в.н.о.х.д. № 152 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

 

                   Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по постъпила жалба от поде. Я.С.И. депозирана чрез защитника му - адв. З.Н. от САК, против присъда № 23 от 13. 02. 2020 год., постановена по н.о.х.д. № 207 /2018 год. по описа на Районен съд - К..

С посочената присъда, четвърти състав на Районен съд - К. признал подсъдимият Я.С.И. с установена по делото самоличност, за виновен в това, че на 19. 03. 2016 год. Срещу 20. 03. 2016 год., в с. И., общ. С., Софийска област, в заведение срещу ОУ „Св. И. Р.", чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето, причинил на И.Д.Е. е ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в двуполюсно счупване на долна челюст - в областта на брадичката, вдясно и в зоната на левия долночелюстен ъгъл, довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 /тридесет/ дни, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода'' за срок от три месеца, изпълнението на което било отложено съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. В тежест на подсъдимия били възложени и разноските по делото.

В жалбата на подсъдимия по същество се излагат доводи за проведен неправилен доказателствен анализ на гласните доказателствени средства поради и което се претендира, първоинстанционен акт бъде отменен като неправилен, а въззивния съд постанови присъда, с която поде. И. бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

 

 

 

 

                  

 

 

                    Алтернативно, се моли обжалваната присъда да бъде отменена, а делоно върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд поради наличие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 349, ал. 3, т. 1 от НПК.

 

                   Жалбата се поддържа и в съдебно заседание от подс. И. и неговия защитник.

 

                   Районна прокуратура - К. не е депозирала становище по жалбата.

 

                   В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СОП счита въззивната жалба за неоснователна и моли постановената първоинстанционна присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

 

                  Частният обвинител И.Д.Е. не е депозирал становище по жалбата.

                  В съдебно заседание пред окръжния съд частният обвинител и неговия повереник оспорват жалбата и пледират, атакуваната присъда постановена от четвърти състав на Районен съд - К. да бъде потвърдена.

 

                  С. ОКРЪЖЕН СЪД. наказателно отделение, първи въззивен състав, след като се запозна с депозираната жалба, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното :

 

                 Атакуваната присъда е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, което налага отмяната й, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд на основание чл. 335. ал. 2 във вр. с чл. 334, т. 1 от НПК.

 

                  Това е така поради следните съображения :

 

                  При постановяване на обжалваната присъда четвърти състав на първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е изпълнил свое основно задължение при анализа на събрания по делото доказателствен материал и изграждане на извода за приетата като установена по делото, фактическа обстановка.

 

                 За да постанови своя акт, решаващия съдебен състав от първоинстанционният съд е приел, че обвинението повдигнато спрямо подс. И. се явява несъмнено и категорично доказано, както от обективна, така и от субективна страна.

Тези свои изводи от правна страна, състава на районния съд е извел въз основа на приети като установени по делото, фактически обстоятелства, без обаче въобще да посочи от една страна, доказателствените източници въз основа на които е формирал същите, нито пък, дали е налице противоречие, във доказателствената съвкупност.

 

 

 

 

 

                  Извън съмнение е обстоятелството, че решаващия съд може да приеме като установена по делото определена фактическа обстановка, но това следва да бъде сторено след внимателна и задълбочена проверка, съпоставяне и анализ на всички събрани по делото доказателства, особено когато са налице съществени противоречия между различни доказателствени източници. В конкретния случай, макар и да не е изрично посочено в мотивите към обжалваната присъда, по делото се оформят две групи свидетелски показания касателно поведението на пострадалия и предприети от негова страна действия, насочени към физическия интегритет на поде. И., и по същество липсват съображения за преодоляване на противоречията в показанията им по начин, даващ възможност за тяхно кредитиране. Настоящата инстанция следва да посочи, че отстраняването на противоречия, и особено съществени, в показанията на свидетелите, е задължение на съда решаващ делото по същество и неизпълнението на това задължение винаги рефлектира върху разкриване на обективната истина.

 

                  Вътрешното убеждение на решаващия съд следва да се основава на доказателствените източници, събрани и проверени по изискуемия от наказателно-процесуалния закон ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Анализирането на доказателствената съвкупност изисква оценъчна дейност, както поотделно, така и в съвкупност на доказателствените материали за изясняване на фактите визирани в нормата на чл. 102 от НПК. Нарушение винаги ще е налице, когато решаващият орган е игнорирал напълно, или пък формално е обсъдил някои от доказателствените източници, или пък, превратно е интерпретирал същите. ВКС е категоричен в практиката си, че оценката на доказателствената съвкупност не е произволна, а следва да се обуславя от обективните условия и дадености, и когато това не е сторено, е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

                 В обобщение се налага извода за допуснато съществено нарушение на разпоредбите на 14, 107 и чл. 305, ал. 3 от НПК, свързано с проверката и оценката на доказателствата, което е довело до опорочаване на вътрешното убеждение при формиране на решаващите изводи на първата инстанция, касателно правилното приложение на закона. Конкретно допуснатото нарушение с оглед естеството си. препятева възможността на въззивната инстанция по чл. 316 от НПК поради и което, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

                Доводите изложени в жалбата на подсъдимия касаещи съществото на делото, не следва да бъдат обсъждани от настоящата инстанция, тъй като е налице отменителното основание по чл. 335, ал. 2 от НПК.

               Всичко гореизложено обуславя извода на въззивния съд, че следва да постанови решение с което отмени атакуваната присъда и върне делото на друг състав на Районен съд - К. за ново разглеждане, по посочените в мотивите на настоящето решение, съображения.

               Воден от горното, и на основание чл. 335, ал. 2 от НПК С. ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р   Е    Ш    И  :

 

                   ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 23 от 13. 02. 2020 год., постановена по н.о.х.д. № 207 / 2018 год. по описа на Районен съд – К. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.  

                   Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

                                                              Председател :

                                                                     

 

 

                                                                     Членове:1.

 

 

 

 

                                                                                    2.