Р Е Ш
Е Н И Е
№ 04.02.2021
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На двадесет и
пети януари 2021 година
В публично съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Милен Стойчев
Бисера
Максимова
Секретар Жоржета Христова
като разгледа
докладваното от Б.Максимова
В. гр. д. № 308
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 265 от 23.09.2020 година,
постановено по гр. д. 1145/2018 година по описа на Районен съд - Попово, съдът
е признал за установено в отношенията между ЕТ „Р.Х.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представляван от РЙХи „М..“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, Промишлена зона № 0,
представлявано от изпълнителния директор Иван Ангелов Иванов, ЧЕ „М..“ АД – гр.
Попово ДЪЛЖИ на ЕТ „Р.Х.“ – гр.
Велико Търново, СУМАТА 5651.38 лв. (пет
хиляди шестстотин петдесет и един лева и 38 ст.) по фактура №
**********/11.07.2018 г. за извършен ремонт на автобус ДАФ, рег. № Т6773ВТ,
за което вземане е издадена заповед № 839/09.10.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 914/18 г. по описа на
Поповския районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като в останалата
част над 5651.38 лв. до пълния предявен размер от 7452.58 лв. е отхвърлил
предявения иск. Присъдени са разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба от М.. АД, ЕИК: *********, Адрес: гр. Попово,
Промишлена Зона, представлявано от ИАА чрез адвокат Б.Д. ***, адрес за
призоваване: гр. Русе, ул. Гладстон № 5, срещу така постановеното решение в установителната
му част, в която се излагат следните съображения:
Съдът е приел, че извършеният ремонт е
некачествен, но не е отхвърлил иска изцяло, а е отхвърлил претенцията само до
размер от 1801.20 лева. Съдът е следвало да приеме, че след като автобусът не е
могъл да се използва от ответника по предназначение след извършени три поредни
ремонта, то това води до единствения възможен извод, че ремонтът е негоден до степен, която води до пълна липса на основание за
плащане. Твърди се, че от събраните гласни доказателства и приетото
заключение на съдебно техническата експертиза, се установява по безспорен
начин, че посочените от ответника като възложител дефекти на автобуса - теч на
масло от картера и загряване на двигателя не са били отстранени с действията на
ищеца и с вложените от него части, т.е те са били ненужни. В конкретния случай
се установява, според въззивника, че изпълнителят - ищцовото дружество нито е
изпълнил работата съгласно поръчката, нито пък извършената работа е била
качествена и годна, като това се приравнява на пълно неизпълнение, т.к. в
резултат ответникът е получил вещта /автобусът/ със същите дефекти с които я е
предал на изпълнителя и за да я ползва по предназначение, е бил принуден да ги
отстрани отново за своя сметка в друг сервиз.
Моли се за отмяна на решението в
обжалваната му част и за отхвърляне на иска. Претендират се разноски в
производството.
Постъпил е отговор на подадената въззивна жалба чрез адвокат А.Г.П. ВТАК –
процесуален представител на ищеца. В него се акцентира, че изложените във
въззивната жалба твърдения несъответстват на събраните по делото доказателства.
Извършеният ремонт не се явява некачествен, защото след ремонта автобусът е
осъществил курс до Полша. Отделно се излагат съображения, че част от технически
проблеми на автобуса би могло да се дължат на фактори, които са извън предмета
на възложения ремонт. Изрично се посочва, че охладителната система на автобуса
не е била включена в обхвата на ремонта.
Моли се за потвърждаване на решението в
обжалваната му част.
Доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание въззивникът чрез
адвокат Б.Д. поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.
В съдебно заседание ответната страна чрез
адвокат П. моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена
в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените
в нея оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Фактите
по спора са установени както следва:
Безспорен факт по
делото е, че страните са сключили на 08.02.2018 година Договор за сервизно
обслужване № 14/08.02.2018 г., с който са уредени отношенията между страните
във връзка с периодични технически прегледи и техническо обслужване на
автомобили на възложителя; извънгаранционен ремонт на повредите, появили се при
експлоатация на автомобилите на възложителя; тенекеджийно-бояджийни дейности;
ремонт и зареждане на климатични системи; доставка на резервни части на
автомобилите на възложителя; провизорни ремонти (при необходимост); репатриране
на повреден автомобил на възложителя на територията на страната (при
необходимост). В договора са уредени правата и задълженията на страните, цени и
начин на плащане, неустойки, прекратяване и др. условия. Неразделна част от
договора е Приложение № 1 към него – Опис на автомобилите, в който изрично са
посочени конкретните автомобили, които подлежат на техническо обслужване или
ремонт, включително и процесният автобус ДАФ, с рег. № Т6773ВТ.
Тук съдът държи да подчертае, че сключвайки въпросният договор за
сервизно обслужване с един широк обхват на видовете работи, които се ангажира да
извършва изпълнителят, ответникът е приел, че ищецът има необходимата
компетентност в тази насока.
Безспорно е, че на 19.06.2018 г., по време на действие на горепосочения
договор ответникът, като възложител, е възложил на ищеца, като изпълнител, ремонт
на автобус ДАФ, с рег. № Т6773ВТ с оплакване, че автобусът сам си дава газ по
баира; грее; моторът е по-шумен, да се видят валове и тресачка, като да се
извърши евентуално смяна на жила на скоростите. На 11.07.2018 г. представител
на ответното дружество, заедно със св. Фикрет Хасанов – шофьор на процесния
автобус, отишли в сервиза на ищеца, за да приберат автобуса след ремонта. При
пристигането в сервиза, на представителя на ответника първо му били представени
за подпис работната карта и издадената от ищеца фактура № **********/11.07.2018
г. на стойност 7452.58 лв. След около 30-40 км. автобусът показал дефекти и на
другия ден бил закаран отново в сервиза на ищеца за последващ ремонт. За
извършения втори ремонт на автобуса от ищеца е издадена фактура № **********/20.07.2018
г. на стойност 1853.00 лв. Към нея е издадено и кредитно известие №
**********/31.07.2018 г., на стойност 182.40 лв., с което стойността на
фактурата от 20.07.2018 г. била намалена със сумата, посочена в кредитното
известие, а остатъкът бил заплатен от ответника.
След около седмица след ремонта автобусът направил курс с деца до Полша
като макар и пътуването да било затруднено заради прегряване на автобуса,
курсът бил извършен успешно.
Ответникът не е заплатил сумата от 7452.58 лв. по фактура №
**********/11.07.2018 г. за извършен ремонт на автобус ДАФ, рег. № Т6773ВТ, за
което вземане ищецът се е снабдил със Заповед № 839/09.10.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 914/18 г. по описа на
Поповския районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, оспорена от
ответника, поради което е предявен настоящия иск.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, както и по
реда на чл. 176 от ГПК представител на ответното търговско дружество е дал
обяснения.
От показанията на свидетелката А.С., която е отговорник на сервиза, в
който е извършван ремонта, при започване на ремонта, с цел да се отстранят
повредите, за които свидетелства шофьора на автобуса и са посочени като причина
за вкарване на автобуса за ремонт в сервиза, са установени редица
неизправности, за отстраняването на които тя непрекъснато е комуникирала по
телефон или Вайбър с управителя на ответното дружество – изпращала е снимки и е
търсила неговото съгласие дали и как да се отстрани дадена повреда. Управителят
на ответното дружество по реда на чл. 176 от ГПК признава, че е бил в постоянна
връзка със свидетелката по повод необходимите ремонтни работи. Ето защо съдът
не приема тезата на ответното дружество, че липсва договорка между страните за
извършения ремонт, че ремонтът е следвало да обхване други проблеми, а не
отстранените, поради което бил излишен и безпредметен за ответника.
От правна гледна точка съдът
приема следното:
Предвид характера на предявения иск – иск за установяване съществуването
на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на
доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в
процеса, върху която пада доказателствената тежест за доказване на
предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и наличието на
такова задължение, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си за
недължимост на сумата. По своята правна същност претендираните права и
задължения по договора, предмет на спора, съставлява договор за изработка.
Спорът, повдигнат пред настоящия съдебен състав, е относно качественото
изпълнение от страна на ищеца на възложения ремонт и задължението на ответника
да заплати приетата по договора за изработка работа, респективно възникване на
потестативното право на ответника да развали договора между страните, поради
некачествено изпълнение на възложената работа.
В
конкретния случай, твърденията на ответника са за възникнали в хода на
експлоатацията съществени недостатъци в работата на процесния автобус, които обуславят негодността му за правилна
експлоатация. Като цяло ответникът твърди в процеса, че проблемите са били в
охладителната система на автобуса, докато вместо да ги отстрани, ищецът е
извършил ремонт на двигателя, какъвто ремонт не му е възлаган, поради което
ответникът счита, че изобщо не следва да заплаща търсената сума.
При установяване на скрит недостатък възложителят има възможност да
избере един от двата алтернативни способа за защита: общата отговорност на
изпълнителя по чл. 265 от ЗЗД или гаранционната отговорност, произтичаща от
договора. Двете отговорности са алтернативни, възникват, развиват се и се
погасяват независимо една от друга и са различни по обем, като изборът на една
от двете възможности лишава възложителя от правото да прибегне до другия способ
за удовлетворяване на претенцията си. Връщайки автобуса за повторен ремонт, то
ответникът е избрал да се възползва от правото си да реализира гаранционната
отговорност на ищеца, поради което за повторния ремонт не е дължал платената от
него сума. В настоящото исково производство ответникът вече се позовава на
законовата отговорност на изпълнителя по чл. 265 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че макар
дефектите, за които автобусът е бил оставен за ремонт в сервиза на ищеца, да не
са били отстранени от последния /дефекти в охладителната система/, то за
действително извършеният от ищеца ремонт е била постигната договорка с
управителя на ответното дружество. Вложени са труд, части и материали за ремонт
със съгласие именно на управителя на ответното дружество. При това положение
несъмнено ответното дружество следва да заплати стойността на извършения ремонт
чрез приспадане на платената от ответното дружество сума в размер на 1670.60
лева с ДДС или дължимата от ответника сума е в размер на 5 781.98 лева. Тъй като обаче решението не е обжалвано в
отхвърлителната му част и е влязло в сила, то настоящият въззивен състав
приема, че обжалваното решение, с което е признато за установено вземането на
ищеца срещу ответника за сумата от 5651.38
лв. по фактура № **********/11.07.2018 г., следва да се потвърди като правилно
и законосъобразно.
На ищеца следва да се присъдят разноски за въззивна инстанция в размер
на 600 лева за адвокатско възнаграждение. Предвид търговския характер на спора
решението не подлежи на касационно обжалване.
Водим
от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 265 от 23.09.2020 година, постановено
по гр. д. 1145/2018 година по описа на Районен съд - Попово, в частта му, в която съдът е признал за
установено в отношенията между ЕТ „Р.Х.“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, представляван от РЙХ и „М..“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, Промишлена зона № 0, представлявано от изпълнителния
директор Иван Ангелов Иванов, ЧЕ „М..“ АД – гр. Попово ДЪЛЖИ на ЕТ „Р.Х.“ – гр.
Велико Търново, СУМАТА 5651.38 лв. (пет хиляди шестстотин петдесет и един лева
и 38 ст.) по фактура № **********/11.07.2018 г. за извършен ремонт на автобус
ДАФ, рег. № Т6773ВТ, за което вземане е издадена заповед № 839/09.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 914/18 г. по
описа на Поповския районен съд, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
„М..“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Промишлена
зона № 0, представлявано от изпълнителния директор Иван Ангелов Иванов, да
заплати на ЕТ „Р.Х.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представляван от РЙХ, направените по делото
разноски за втора инстанция в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.