Решение по дело №1481/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1305
Дата: 21 октомври 2022 г. (в сила от 11 ноември 2022 г.)
Съдия: Васил Руменов Пеловски
Дело: 20227050701481
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

……………

 

гр. Варна, …………..2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –ВАРНА, XIV състав, в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

 

При участието на секретаря Наталия Зирковска и на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 1481 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Х.З.А., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник – адв. С.В.,***, за обезщетяване имуществени вреди в размер на 300 лв., изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар по АНД № 3384/2019г., ХХVІІ състав, по описа на ВРС, по което с влязло в сила решение е отменено НП 291/20.06.2019г. на Зам. Кмет на Община Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до датата на окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че: с Решение № 1728/30.09.2019 г., постановено по АНД № 3384/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, е отменено като незаконосъобразно НП № 291 от 20.06.2019 г., издадено от Зам. Кмет на Община Варна, с което на ищеца е била наложена глоба в размер на 20 лева; в производството по обжалване на НП пред Районен съд – Варна, ищецът е бил представляван от адвокат и е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, заплатени на 24.09.2019 г. въз основа на договор за правна помощ и съдействие; направените разходи са причинена имуществена вреда на ищеца поради издадения незаконосъобразен акт.

В писмена защита депозирана от ищеца се поддържа изложеното в исковата молба и се моли да бъде постановен съдебен акт, по силата на който да бъде осъдена Община Варна, представлявана от кмет И.П., да заплати в полза на А. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева, представляващи средства за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът – Община Варна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, изразява становище за основателност на исковата молба.

Административният съд, след като обсъди и прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С НП № 291/20.06.2019 г., издадено от Зам. Кмета на Община Варна, на ищеца Х.З.А. е било наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). НП е обжалвано от А. и с Решение № 1728/30.09.2019 г., постановено по АНД № 3384/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, е отменено като незаконосъобразно. Съдебното решение е влязло в сила на 23.10.2019 г. В производството по обжалване на НП, на 24.09.2019 г. А. е сключил с адв. С.В. ***, договор за оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в обжалване на НП и процесуално представителство по делото, и е заплатил договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева /видно от Договор за правна защита и съдействие 24.09.2019 г. /. Упълномощеният адвокат е представлявал Х.З.А. в производството по горепосоченото АНД /видно от протокола от проведеното съдебно заседание/.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Обективно съединените искове – иск за присъждане на обезщетение за вреди и иск за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение, са предявени от лице с правен интерес, след отмяната на незаконосъобразно НП, за производството по обжалване на което се претендират вредите, и са насочени срещу процесуално легитимиран ответник, имащ качеството на юридическо лице.

Производството по АНД № 3384/2019 г. по описа на Районен съд– Варна, е приключило на 24.09.2019 г. – датата на проведеното по делото съдебно заседание, в което страната е могла валидно да заяви претенция за присъждане на разноски. Към датата на приключване на горепосоченото съдебно производство по оспорване на НП, във връзка с което се претендират вреди от заплатено възнаграждение за адвокат, е липсвал процесуален ред, по който направените разноски за процесуалното представителство да могат да бъдат присъдени в самото производство, тъй като създаването на новите ал. 3 – ал. 5 на чл. 63 ЗАНН /ред. до ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. /е извършено по-късно - с § 9 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ /обн., ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г./ и има действие занапред. Това обосновава материалноправната възможност и процесуалното право на ищеца да претендира същите по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

По изложените съображения, предявените искове са допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. В чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ е предвидено, че Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на Държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на Държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В разглеждания случай от доказателствата по делото е установено наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Зам. кмета на Община Варна. Налице е незаконосъобразен акт НП № 291/20.06.2019 г., издадено от Зам. кмета на Община Варна, което е отменено с влязло в сила Решение № 1728/30.09.2019 г., постановено по АНД № 3384/2019 г. по описа на Районен съд – Варна. Незаконосъобразният акт е издаден от длъжностно лице на ответника Община Ванра, която е юридическо лице, съгласно чл.136, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск, с оглед разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от АПК.

Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Административният характер на дейността по издаване на акта, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните актове като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Настоящият съдебен състав приема, че от издаването на незаконосъобразния акт – процесното НП, отменено с влязло в сила съдебно решение, ищецът А. е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на НП. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът А. не би заплатил адвокатско възнаграждение и това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното НП. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на А. вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на НП, с което е наложено административно наказание, считано от последния за незаконосъобразно наложено. (В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на ВАС).

По изложените съображения, предявеният иск за обезщетение в размер на 300 лева е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен. Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва. В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. Доколкото от стана на ищеца е направено искане за присъждане на причинени имуществени вреди ведно със законна лихва, считано от депозирането на исковата молба до окончателното й заплащане, съдът счита, че следва да се произнесе съобразно направеното искане.

Основателна е и претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото производство разноски. В разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ е предвидено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В разглеждания случай исковата претенция е уважена изцяло, поради което Община Варна, следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него по настоящото дело разноски в размер на 310 лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса и 300 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 203 и сл. АПК, Административен съд – Варна, XIV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Община Варна, да заплати на Х.З.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление № 291/20.06.2019 г., издадено от Зам. Кмета на община Варна, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 3384/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, ведно със законната лихва върху сумата от 300 (триста) лева, считано от 28.06.2022 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Община Варна, да заплати на Х.З.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 310 (триста и десет) лева, представляваща разноски за настоящото производство.

Решението може да се оспорва с касационна жалба или касационен протест пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: