№ 2087
***, 08.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20231110168282 по описа за 2023 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от З. Ж. Ж. с ЕГН
********** срещу „***, ЕИК ***.
Ищецът извежда с съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между страните по делото е сключен Договор за
потребителски кредит с № ***, по силата на който на ищеца, в качеството на
кредитополучател е предоставена главница в размер на 1000 лв. В чл. 5, ал. 1
от договора било договорено, че в срок от три дни, кредитът следва да бъде
обезпечен с банкова гаранция или поръчители, по отношение на които са
поставени множество условия на които следва да отговарят. В чл. 11, ал. 2 от
договора е предвидено, че при неизпълнение на посоченото задължение за
обезпечаване, по чл. 5, кредитополучателят дължи фиксирана неустойка в
размер на сумата от 371,20 лв. Ищецът излага подробни съображения, че
цитираната клауза е нищожна на осн. чл. 26 ЗЗД, доколкото същата цели
заобикаляне на императивна правна норма – чл. 19, ал. 4 ЗПК, която
предвижда максимален размер на ГПР, а така също излиза извън присъщата й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Сочи още, че
договорката за неустойка противоречи на закона и добрите нрави, както и на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК. Излагат се съображения, че с оглед горното,
недействителен се явява целия ДПК, за което моли съдът да се произнесе в
мотивите си, доколкото такъв иск не е предявен в настоящото производство. В
тази връзка моли, съдът да осъди ответника на осн. чл. 55 ЗЗД да му заплати
сумата от 5 лв. (частичен иск от 371,20 лв.), като недължимо платена по
1
договора. Претендира разноски за производството.
С протоколно определение от 23.04.2024 г., съдът е приел на осн. чл. 214
ГПК, изменение на предявения осъдителен иск, чрез увеличаване на неговия
размер на сумата от 371,20 лв.
С Определение № 10374/08.03.2024 г., съдът е присъединил към
настоящото производство, производството по гр.д. № 60471/2023 г. на СРС,
161 състав, като е съединил за разглеждане предявените по цитираното дело
искове, а именно: установителен иск по чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.146, ал.1, вр.
чл.143, т.19 ЗЗП, вр. чл.21, ал.1, вр. чл.19, ал.4 ЗПК, за прогласяване на
нищожност на чл. 11, ал. 2 от Договор за потребителски кредит с № *** г.,
сключен между ищеца З. Ж. Ж. с ЕГН **********, в качеството на
кредитополучател и ответника „*** в качеството на кредитодател,
предвиждащ задължение за плащане на неустойка в размер на 400 лв. при
непредставяне на обезпечение, както и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД за връщане на сумата 20 лв., ведно със законната лихва от 03.11.2023 г.
до плащането й.
С протоколно определение от 12.11.2024 г., съдът е приел на осн. чл. 214
ГПК, изменение на предявения осъдителен иск, чрез увеличаване на неговия
размер на сумата от 766,10 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба с който
ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове по
подробно изложени съображения.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът не се явява и не се
представлява. От процесуалния му представител е постъпила молба с която
сочи, че поддържа предявените искове.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в проведеното.
От същия е постъпила молба със становище по същество.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
В настоящото производство са предявени:
- установителни искове по чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.146, ал.1, вр. чл.143,
т.19 ЗЗП, вр. чл.21, ал.1, вр. чл.19, ал.4 ЗПК, за прогласяване на нищожност
на:
1. Клаузата по чл. 11, ал. 2 от Договор за потребителски кредит с № ***,
сключен между ищеца З. Ж. Ж. с ЕГН **********, в качеството на
кредитополучател и ответника „*** в качеството на кредитодател,
предвиждащ задължение за плащане на неустойка в размер на 371,20 лв., при
непредставяне на обезпечение,
2. Клаузата по чл. 11, ал. 2 от Договор за потребителски кредит с № ***
г., сключен между ищеца З. Ж. Ж. с ЕГН **********, в качеството на
кредитополучател и ответника „*** в качеството на кредитодател,
предвиждащ задължение за плащане на неустойка в размер на 400 лв. при
непредставяне на обезпечение,
2
- осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за присъждане на:
3. сумата от 371,20 лв. – недължимо платена по Договор за
потребителски кредит с № ***, ведно със законната лихва от 13.12.2023 г. до
плащането й, както и
4. сумата от 766,10 лв. – недължимо платена по Договор за
потребителски кредит с № *** г., ведно със законната лихва от 03.11.2023 г. до
плащането й.
Договор за потребителски кредит с № ***
За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи
по делото при условията на пълно и главно доказване противоречие на
цитираната клауза от ДПК, с императивни правни норми, предвидени в ЗПК, а
при условията на евентуалност – накърняване на добрите нрави.
Страните не спорят, че са сключили Договор за потребителски кредит с
№ *** за сумата 1000 лв., предвиждащ задължение за плащане на неустойка в
размер на 371,20 лв. при непредставяне на обезпечение, което не е включено в
ГПР.
Процесният договор, представлява договор за потребителски кредит
(ДПК) по смисъла на чл. 9 ЗПК. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, са
нарочно посочени, императивно установени реквизити, които ДПК следва да
съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията за усвояването
му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски.
В настоящия случай, видно от съдържанието на сключения договор за
паричен заем между „*** и ищеца З. Ж. Ж., в т. 3 на същия е посочено, че
размерът на кредита е 1000 лв., като сумата следва да бъде върната със
заплащане на 7 бр. месечни вноски, лихвеният процент е 40,05%, а ГПР –
49,63%. В т. 3.2. е посочено, че се дължат 1 бр. вноска от 15,58 лв. и 6 бр.
вноски от по 175,87 лв., като общата сума за плащане възлиза на 1 070,80 лв.,
т.е. размерът на възнаградителната лихва е 70,80 лв.
Видно от погасителния план към ДПК (Приложение № 1),
кредитополучателят дължи в допълнение на посочените по-горе вноски, така
също и 1 бр. вноска от 190,42 лв. и 6 бр. вноски от по 30,03 лв. или общо
сумата от 371,20 лв., представляваща неустойка, за непредставяне на
обезпечение по чл. 5 от договора. В текста на чл. 11, ал. 1, изрично е записано,
че се дължи неустойка в размер на сумата от 371,20 лв., при неизпълнение на
задължението на заемополучателя, в 3-дневен срок след сключване на
договора да предостави на заемодателя обезпечение на задължението с една от
следните възможности – банкова гаранция или поръчителство, която уговорка
съдът намира, за нищожна. Поръчителите (едно или две физически лица),
следва да отговарят кумулативно на следните условия – имат осигурителен
доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна
3
заплата за страната, а в случай, че са двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки от тях да е в размер на поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната, да не са поръчители по други
договори за заем със заявителя, да не са заематели по сключени и непогасени
договори за заем, да нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен“, както по активи, така и по погасени
задължения, съгласно данни в ЦКР към БНБ и да предоставят служебна
бележка от работодател или друг документ удостоверяваш получавания от тях
доход. Предоставянето на обезпеченията е обвързано от 3 дневен срок от
сключване на заемния договор, съобразно чл. 5.2 от същия. Претендираната
неустойка е за неизпълнение на акцесорно задължение – предоставяне на
обезпечение по договора. Неизпълнението на това задължение не е свързано
пряко с претърпени вреди и е типичен пример за неустойка, която излиза
извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
накърнява добрите нрави и поставя в неравностойно положение
икономически по-слабата в преговорите страна по правоотношението.
Съобразно договорения механизъм на формиране на неустойката (начислена е
3 дни след сключването на договора, като стойността й е добавена към
дължимите погасителни вноски), не се достига до обезщетяване на вече
реално възникнали вреди в патримониума на кредитора, съответно –
санкционирането на длъжника за неизпълнението му по договора, а до
неоснователно обогатяване на лицето, което има право на неустоечно вземане
– кредиторът би могъл да получи обезщетение за вреди от презюмирано
неизпълнение, като в същото време длъжникът да е изпълнил точно и в срок.
В резултат на неизпълнение на това задължение, на заемополучателя е
начислена неустойка в размер на 371,20 лв., която възлиза на близо 40% от
стойността на кредитираната сума от 1000 лв. и е проявление на
недобросъвестно договаряне/поведение от страна на финансовата институция.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Автономията на волята на
страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, както и на добрите нрави (вж. т.
3 Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК).
Настоящият съдебен състав намира, че уговорката за неустойка при
описаните условия е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, алт. 1 и 2,
предл. 2 ЗЗД, като грубо потъпкваща и нарушаваща правата на потребителя на
финансовата услуга, изцяло възползвайки се от господстващото финансово
положение на дружеството заемодател. Използването на договорната
неустойка като средство за несправедливо обогатяване на кредитора е
недопустимо, поради което такива неустоечни клаузи са нищожни на осн. чл.
26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД (така Решение № 181 от 26.02.2015 г. по т.д. № 4386/2013 г.
на II т.о. на ВКС.). В случая е налице и значителна и явна нееквивалентност на
насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с
добрите нрави на осн. чл. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
4
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 55 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че съдържанието на процесния
ДПК, е неясно, подвеждащо потребителя и въвеждащо го в заблуждение.
Договорената неустойка в размер на близо 40% от дълга, на стойност 371,20
лв., е включена в задължението на кредитополучателя, чрез добавяне
стойността на съответната месечна погасителна вноска към вноските,
дължими за предоставената сума за ползване (кредитирана сума), въпреки, че
представляват разход, свързан с договора за кредит (задължително условие за
сключване на договора и бъдещо сигурно събитие с оглед механизма на
възникване на това задължение). Въпреки това, вместо да бъде упомената като
разход по кредита, респ. като компонент на ГПР (елементите на който са
изцяло неясни - в текста на процесния договор е посочено единствено, че ГПР
е 49,63% и липсва, каквото и да е уточнение какви точно разходи се включват
в този процент), неустойката е включена в месечната погасителна вноска,
дължима от кредитополучателя. По този начин съдържанието на процесния
ДПК не отговаря на изискването по чл. 19, ал. 1 ЗПК, доколкото уговорената
неустойка, не може да се квалифицира като изключение по чл. 19, ал. 3 ЗПК, а
при отчитането й като несъмнено очакван разход, действителния ГПР би бил
значително завишен спрямо посочения в договора, който е на границата на
законоустановения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум, а именно – 49,63%. Съгласно
приетото по делото заключение на ССчЕ, при включване на процесната
неустойка в размер на сумата от 371,20 лв., ГПР (посочен в ДПК - 49,63%),
възлиза на 405,41%. Ограничението въведено с чл. 19, ал. 4 ЗПК е поставено
за общия разход по кредита, с цел да се предотврати прекомерното му
оскъпяване, чрез въвеждане на твърде високи преки или косвени разходи,
комисионни и възнаграждения от всякакъв тип, доколкото липсва нормативно
установено ограничение на размера до който е допустимо да се уговаря
възнаградителна лихва. Поради това съдът е длъжен да следи служебно за
валидността на подобни уговорки, изхождайки от съответствието им с
добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
се третират неравноправно, икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг и пр.
В случая, съдът намира, че потребителят е поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. Целта на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи, а съдържанието на
процесния договор за потребителски кредит не отговаря на императивно
установените законови изисквания.
По изложените съображения съдът намира, че не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, а процесният договор за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което и на осн. чл.
5
24 ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, в това число и
договорената неустойка.
Не е спорно между страните, а и от приетата по делото ССчЕ се
установява, че ищецът е заплатил по Договор за потребителски кредит с №
***, в полза на ответното дружество, както задължението за главница, така и
договорената неустойка в размер на сумата от 3741,20 лв., която е недължимо
платена, поради което предявеният осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен.
Договор за потребителски кредит с № *** г.
Ответникът въвежда възражение за липса на сключен ДПК от 30.09.2021
г., което съдът намира за неоснователно, с оглед приетите по делото писмени и
експертни доказателствени средства – справк, приложена към писмо с вх. №
304283/27.09.2024 г. на ЦКР към БНБ (л. 144 от делото) и допълнително
заключение на ССчЕ.
Видно от приетото без възражения от страните допълнително
заключение на ССчЕ (л. 142-143 от делото), ответното дружество е
предоставило на вещото лице именно Договор за потребителски кредит с №
*** г., сключен с ищеца по делото - З. Ж. Ж.. От констативно-съобразителната
част на заключението се установява, че размерът на кредита е 1400 лв., като
сумата следва да бъде върната чрез заплащане на 11 бр. месечни вноски, както
следва 2 бр. вноски от по 21,61 лв. и 9 бр. вноски от по 167,92 лв., като общата
сума за плащане възлиза на 1554,90 лв., т.е. размерът на възнаградителната
лихва е 154,90 лв.
Видно от погасителния план към ДПК (Приложение № 1),
кредитополучателят дължи в допълнение на посочените по-горе вноски, също
така и 2 бр. вноски от по 189,19 лв. и 9 бр. вноски от по 43,08 лв. или общо
сумата от 766,10 лв., представляваща неустойка, за непредставяне на
обезпечение по ДПК. По подробно изложените по-горе съображения, които не
следва да бъдат повтаряни, съдът намира, че уговорката за неустойка при
описаните условия е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, алт. 1 и 2,
предл. 2 ЗЗД, като в случая е налице и значителна и явна нееквивалентност на
насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с
добрите нрави на осн. чл. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Следователно
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 55 ЗЗД.
Неустойката по Договор за потребителски кредит с № *** г., която е в
размер на над 50% от дълга, на стойност 766,10 лв., е включена в
задължението на кредитополучателя, чрез добавяне стойността на съответната
месечна погасителна вноска към вноските, дължими за предоставената сума за
ползване (кредитирана сума), въпреки, че представляват разход, свързан с
договора за кредит (задължително условие за сключване на договора и бъдещо
сигурно събитие с оглед механизма на възникване на това задължение),
същата не е упомената в ГПР. Съгласно приетото по делото заключение на
ССчЕ, при включване на процесната неустойка в размер на сумата от 766,10
6
лв., ГПР възлиза на 198,4996%. По подробно изложените съображения по
приложението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съдът намира, че не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, а процесният договор за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което и на осн. чл.
24 ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, в това число и
договорената неустойка. От приетата по делото ССчЕ се установява, че
ищецът е заплатил по Договор за потребителски кредит с № *** г., в полза на
ответното дружество, както задължението за главница, така и договорената
неустойка в размер на сумата от 766,10 лв., която е недължимо платена,
поради което предявеният осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква единствено за
ищеца. Такива се претендират, съобразно списък по чл. 80 ГПК в общ размер
на сумата от 1920 лв. с ДДС – адв. възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. Съдът като
съобрази правната и фактическа сложност на делото намира, че възражението
на прекомерност на насрещната страна е частично основателно, като в тежест
на ответника следва да бъде възложена сумата от 960 лв. с ДДС – адв.
хонорар. Що се отнася до твърдението на „*** за превратно упражняване на
права, следва да се посочи, че видно от мотивите на настоящия съдебен акт,
именно ответното дружество, привидно обвързва физически лица с
недействителни договори (с които често се рефинансират отново
недействителни договори), като включва в съдържанието на ДПК клаузи,
противоречащи на императивни правни норми, поради което е недопустимо
да черпи изгодни правни последици от собственото си недобросъвестно
поведение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД,
вр.чл.146, ал.1, вр. чл.143, т.19 ЗЗП, вр. чл.21, ал.1, вр. чл.19, ал.4 ЗПК,
клаузата на 11, ал. 2 от Договор за потребителски кредит с № ***, сключен
между З. Ж. Ж. с ЕГН **********, в качеството на кредитополучател и „***,
ЕИК ***, в качеството на кредитодател.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД,
вр.чл.146, ал.1, вр. чл.143, т.19 ЗЗП, вр. чл.21, ал.1, вр. чл.19, ал.4 ЗПК,
клаузата на 11, ал. 2 от Договор за потребителски кредит с № *** г., сключен
между З. Ж. Ж. с ЕГН **********, в качеството на кредитополучател и „***,
ЕИК ***, в качеството на кредитодател.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, „*** ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** ул. ***, ***, да заплати на З. Ж. Ж. с ЕГН
**********, с адрес: ***, ж.к. ***, ***, сумата от 371,20 лв. (триста
седемдесет и един лева и 20 стотинки) – недължимо платена по Договор за
7
потребителски кредит с № ***
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, „***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: *** ул. ***, ***, да заплати на З. Ж. Ж. с ЕГН
**********, с адрес: ***, ж.к. ***, ***, сумата от 766,10 лв. (седемстотин
шестдесет и шест лева и 10 стотинки) – недължимо платена по Договор за
потребителски кредит с № *** г.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв „*** ЕИК ***, да заплати на
*** „Д. М.“ с БУЛСТАТ ***, с адрес на упражняване на дейността: ***, кв.
***, ***, ***, сумата от 960 лева (деветстотин и шестдесет лева) с ДДС –
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8