№ 473
гр. София, 08.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211800500610 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С решение 105 от 26. 03. 2022 г. по гр. д. № 610/2021 г. Софийският окръжен съд е
потвърдил това на първоинстанционния Ихтимански районен съд с № 260072 от 04. 06. 2021
г., постановено по гр. д.№ 373/2020 г. и застрахователното дружество е осъдено да заплати
на процесуалните представители на ищците – адв. Г.К. от САК и адв. Г.Т. от САК общо
сумата 595,50 лева, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за осъществена
безплатна правна помощ пред въззивната инстанция.
В срока по чл. 248 ГПК, на 26 04. 2022 г., от адвокатите Т. и К. е постъпила молба с
вх. № 260376, с която молят съда да измени решението си в частта за разноските, като им се
постанови присъждането на сумата 2 700 лева, вместо тази по решението – 595,50 лева.
Посочват, че възнаграждението за оказаната безплатна правна помощ е следвало да бъде
определена по реда на чл. 2, ал. 5, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/09. 07. 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно. При положение, че в производството са
предявени и разгледани общо девет иска, всеки от които с материален интерес до 1 000 лева,
съгласно Наредбата адвокатското възнаграждение за всеки един от исковете е 300 лева,
общият размер на което възлиза на 2 700 лева.
В срока за отговор ответникът „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:Ж.З.“
АД, чрез пълномощника си юрк. Й. К., е депозирал такъв, в който изразява становище по
отношение допустимостта и основателността на молбата. Твърди, че молбата е недопустима,
тъй като не е представен списък по чл. 80 ГПК за разноски, поради което моли да бъде
оставена без разглеждане. Оспорва и нейната основателност, като заявява, че хонорарът
следва да бъде съобразен с броя на исковете, проведените съдебни заседания и отчетена
фактическата и правна сложност на делото и моли да бъде оставена без уважение.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Приложимата разпоредба за определяне на минималния размер на адвокатското
възнаграждение в конкретния случай е чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09. 07. 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като исковете са оценяеми.
1
Възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното дело. При определяне
на размера на минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. следва да
бъде съобразено правилото на чл. 2, ал. 5 от същата, като в хипотезата на обективно
съединени искове, предявени с една обща искова молба, минималното адвокатско
възнаграждение се определя за всеки от исковете поотделно. В хипотезата на субективно
съединение искове от няколко ищци срещу определен ответник, прилагането на това
правило следва да бъде преценено съобразно спецификата на всеки отделен случай. В
разглеждания с една искова молба са предявени девет субективно съединени искове от девет
ищци, които с едно пълномощно и един договор за правна защита и съдействие са
упълномощили двамата адвокати – К. и Т.. Предметът на договора е за оказване на правна
защита и съдействие, изразяващи се в подаване на искова молба срещу застрахователното
дружество за причинените им имуществени вреди от неосъществена екскурзия, т. е. всички
ищци са имали една и съща искова претенция, за защитата на която адвокатите са
извършвали съответното процесуално действие, ползващо всеки от ищците. Така пред
въззивната инстанция представителството на упълномощените адвокати се изразява
единствено в подаване на отговор на въззивната жалба, което обстоятелство, отчетено и с
фактическата и правна сложност на делото, води до извод, че не е налице основание за
увеличаване на размера на присъдените с решението разноски за адвокатско
възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09. 07. 2004 г..
Воден от горното Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 260376 от 26. 04. 2022 г. от адв. Г.К. от
САК и адв. Г.Т. от САК – пълномощници на ищците в производството, за изменение на
постановеното по делото решение № 105 от 26. 03. 2022 г. по гр. д. № 610/2021 г. на
Софийски окръжен съд, в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2