Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

27.02.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

02.02.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

549

по описа за

2022

година.

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК.

Депозирана е жалба от пълномощника на „УС БАЛКАН“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, против Ревизионен акт № 16000922002068-091-001/15.08.2022 г. на орган по приходите към ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 547/04.11.2022 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

Счита, че констатациите в ревизионния акт и постановеното решение по депозираната жалба против акта, относно отказания данъчен кредит в размер на 25 241,66 лв. и начислената лихва в размер на 833.05 лв., са постановени в противоречие със сбраните доказателства, при неправилно приложение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

Излага съображения, че на 04.03.2022 г. дружеството е придобило стока - л.а. „Мерцедес“ с инвойс фактура № ***/*** г., за което е бил издаден протокол от 09.03.2022 г. по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 84 от ЗДДС, с начислен ДДС в размер на *** лева. Твърди, че тенденциозно данъчния орган не е коментирал обстоятелството, че в инвойс фактурата нямало изрично отбелязване, че придобивната цена е без начислено ДДС. Сочи, че за тази сделка на придобиване на стока от дружество регистрирано по ДДС, не следвало да се прилага ограничение и изискване относими към основния предмет на дейност на дружеството, тъй като съгласно националното законодателство, всеки търговец можело да закупи и продаде стока извън предмета си на дейност.

Релевира доводи относно осъществената извършена облагаема сделка по ЗДДС между „УС БАЛКАН“ ЕООД, с ЕИК *** и „***“ ЕООД с предмет стока (л.а. Мерцедес с шаси ***), сключения Договор за финансов лизинг № ***/*** г. за придобиване от дружеството жалбоподател от „***“ ЕООД *** на вече регистрирано МПС, за ревизирания период, относимата нормативна уредба, вкл. чл. 70, ал. 2, т. 1-5 от ЗДДС.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Ревизионен акт № 16000922002068-091-001/15.08.2022 г. на орган по приходите към ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 547/04.11.2022 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

В съдебно заседание се представлява от пълномощник – адв. В.Ч., който поддържа жалбата. Релевира доводи, че РА е издаден в нарушение на разпоредбите на ЗДДС и общоприетите Европейски регламенти в тази насока, както и Европейската съдебна практика. В тази връзка сочи, че по делото не спори за начина на придобиване на процесния лек автомобил „Мерцедес” от дружеството, респ. инвойс фактурата и протоколът по чл. 117, ал. 1, не били оспорени. Липсвал спор и относно сделката, сключена между „УС БАЛКАН“ и ОТП „***”  за продажба, като стока на процесния лек автомобил „Мерцедес”. Към момента на продажбата, същият не бил регистриран на територията на Р България, като МПС. Двете дружества по сделката били регистрирани по ДДС, т.е. сделката била облагаема. На следващо място, не били оспорени таксите и разноските, които са извършени при нотариалното прехвърляне на МПС и регистрацията в ***, тъй като, собственикът, който го регистрира в законово регламентирания срок, е със седалище и адрес на управление ***. Твърди, че е налице противоречие с мотивите на Решение № 242 от 15.06.2022 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с които бил отменен първоначалният акт, с мотив, че дружеството попада в изключенията на чл. 70, ал. 2 и ал. 3. Също така, РА се явявал и  в противоречие на Решение на съда на ЕС по дело № С-118/2011 г., в което било посочено, че след като автомобил е осчетоводен като дълготраен материален актив в дружеството, не е основание за отказване на данъчен кредит за него. Счита, че евентуалното присъждане на юрисконсултско възнаграждение не се извършва по реда на Наредбата за адвокатските хонорари, а следва да бъде извършена по Наредбата за правната помощ. Намира, че не е налице прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен в настоящото производство, предвид обема на делото.

Ответникът по жалбата - Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява. От пълномощника на същия – гл. юрисконсулт М.Г. е постъпила молба, в която по същество оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна, респ. да остави в сила оспорения административен акт като законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като при условията на евентуалност въвежда възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. В представена писмена защита, излага доводи за законосъобразност и обоснованост на процесния РА.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ревизионното производство е образувано въз основа на Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ № Р-16000922002068-020-001/26.04.2022 г./л. 453 - т. II/, връчена на 26.04.2022 г./ удостоверение за извършено връчване по електронен път - л. 455 ,т. II/ , с която е възложено извършването на ревизия на „УС БАЛКАН“ ЕООД ***, с ЕИК ***, за определяне на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.03.2022 г. - 31.03.2022 г. За изменение на първоначалната заповед са издадени Заповед № Р-16000922002068-020-002/24.06.2022 г. /л. 293, т. II/ и Заповед № Р-16000922002068-020-003/12.08.2022 г. /л. 268, т. II/, касаещи срока за приключване на ревизията и състава на ревизиращия екип, с които на основание чл. 113, ал. 3 от ДОПК срокът е бил продължен до 26.07.2022 г., а за ръководител на ревизията е бил определен друг орган по приходите.  Цитираните заповеди са издадени от П. Д. С. - началник на сектор при ТД на НАП - Пловдив, оправомощен със Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив / т. I, л. 15 –л. 16/;

Резултатите от ревизията са материализирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-16000922002068-092-002/28.07.2022 г./л. 275 – л. 280, т. II/, връчен по електронен път на 29.07.2022 г. – л. 281. Ревизираното лице е подало възражение по доклада по чл. 117, ал. 5 от ДОПК /л. 34, т. I/, в което е оспорило констатациите на ревизиращия екип. Изложени са доводи за неприложимост на разпоредбата на § 18а, ал. 1 от ДР на ЗДДС.

Съставен е Ревизионен акт/РА/ № Р-16000922002068-091-001/15.08.2022 г./л. 6 – л. 7, т. I/, издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от П. Д. С. - началник на сектор при ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и С. М. З., на длъжност *** при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията. РА е връчен по електронен път на 17.08.2022 г. – л. 262, т. II/. С ревизионния акт са установени задължения за данък върху добавената стойност – непризнат данъчен кредит в размер на *** лв. и лихви за забава в размер на *** лв.    

По същество, след извършената преценка на предоставените от ревизираното лице доказателства и обяснения, относими към ревизията и извършените справки, ревизиращият екип е приел за установено следното: „УС БАЛКАН“ ЕООД ***, с ЕИК *** е вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията на 06.03.2017 г. и регистрирано по ЗДДС, считано от 20.03.2017 г. Основната дейност на дружеството през ревизирания период е транспортна дейност с място на изпълнение на територията на ЕО и търговия с хранителни стоки като спомагателна дейност. За извършване на посочената дейност дружеството притежава лиценза на Общността за превоз на товари №***, валиден до 20.03.2027 г.

През ревизирания период, чрез осъществяване на ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, РЛ е придобило лек автомобил „Мерцедес“ с шаси *** от *** с VIN ***, за което притежава инвойс фактура № ***/*** г./л. 386, т. II/ на стойност *** евро. В тази връзка дружеството е издало по реда на чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС протокол №***/*** г. /л. 386, стр. 2, т. II/, с който е начислил ДДС в размер на *** лв. върху данъчна основа от *** лв., като същият е включен в отчетните регистри на дружеството по ЗДДС за месец 03.2022 г.

Впоследствие автомобилът е бил продаден на „***“ ЕООД, ***, с фактура № **/*** г./л. 398, стр. 2, т. II/ с данъчна основа *** лв. и ДДС в размер на *** лв., като същата била включена в дневника за продажби и в подадената справка-декларация за данъчен период 01.03.2022 г. – 31.03.2022 г.

На 09.03.2022 г. „УС БАЛКАН“ ЕООД е сключило с „***“ ЕООД, ***, Договор за финансов лизинг №***/*** г. за придобиване на горепосочения лек автомобил „Мерцедес“ с шаси ***, във връзка с който договор от „***“ ЕООД на „УС БАЛКАН“ ЕООД са издадени 5 бр. фактури, както следва: фактура № ***/*** г., с предмет доставка на актив по чл. 6 от ЗДДС, с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв.; фактура № № ***/*** г. с предмет авансова вноска, с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв.; фактура №***/*** г. за такса по т. 9 от договора за лизинг с данъчна основа *** лв. и ДДС *** лв.; фактура № ***/*** г. с предмет такса за регистрация с данъчна основа *** лв. и  ДДС в размер на *** лв. и фактура № ***/*** г. за такса за издаване на пълномощно за чужбина с данъчна основа *** лв. и ДДС в размер на *** лв.

 „УС БАЛКАН“ ЕООД е подало СД по ЗДДС № ***/*** г., относима за данъчен период 01.03.2022 г. – 31.03.2022 г., в която данъчно задълженото лице е упражнило право на данъчен кредит по изброените фактури на общо стойност *** лв.,

В хода на ревизията, във връзка с проверка по повод на подадената от дружеството СД № ***/*** г., с деклариран в кл. 81 ДДС за възстановявана, в размер на *** лв., е постановен Акт за прихващане или възстановяване № Р-1600922002068-171-001/27.05.2022 г./л. 342 – л. 345, т. II/, с който е отказано възстановяване на данъка. По жалба на дружеството срещу горния АПВ, с Решение № 242/15.06.2022 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив/л. 45, т.I/ е отменено АПВ № Р-1600922002068-171-001/27.05.2022 г. и преписката е върната на приходния орган за ново произнасяне, като в изпълнение на решението е издаден АПВ № Р-1600922002068-171-002/24.06.2022 г. /л. 298, т. II/, с който на „УС БАЛКАН“ ЕООД *** е възстановен ДДС в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.

С РА на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 70, ал. 1, т. 4-5 от ЗДДС, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по описаните по-горе фактури на обща стойност *** лв., относими за данъчен период 01.03.2022 г. – 31.03.2022 г.

Ревизиращият екип е приел, че процесния автомобил „Мерцедес“ с шаси ***, предмет на договора за финансов лизинг, е такъв по § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, т.е. че е лек автомобил по смисъла на посочената разпоредба. Изведен е извод, че за РЛ не са налице основанията за прилагане на чл. 70, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗДДС, като същия е аргументиран с доводите, че дейността, за която ще се ползва автомобила, не попадала в дейностите посочени в чл. 70, ал. 2, т. 1-4, както и с липсата на реализирани приходи, въз основа на които да се твърди, че дейността извършвана с лекия автомобил е основна дейност на дружеството по смисъла на § 1, т. 18а от ДР на ЗДДС. Посочено е, че при прегледа на Дневниците за продажби на ревизираното дружество за предходните 12 месеца, предхождащи ревизирания период, не са констатирани продажби на други леки автомобили или извършване на транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка за водачи на МПС, извършвани с леки автомобили. Въведен е и довод, че в хода на ревизионното производство дружеството не е представило надлежни документи, удостоверяващи използването на въпросното МПС в независимата икономическа дейност на дружеството, респ. че с него са осъществявани облагаеми по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС доставки. Изложени са и мотиви, че от страна на дружеството не е доказано използването на лекия автомобил, за някоя от дейностите посочени в хипотезата на чл. 70, ал. 2 от ЗДДС.

Процесният РА е оспорен в срока по чл. 152, ал. 3 от ДОПК. В жалбата /л. 31, т. I/ са въведени доводи за незаконосъобразност на изводите на административния орган, с които е доначислен ДДС и отказано да се признае правото на данъчен кредит по фактурите от 11.03.2022 г.

С Решение по жалба срещу ревизионен акт  № 547/04.11.2022 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП/л. 25 – л. 29, т. I/, е изцяло потвърден оспореният Ревизионен акт /РА/ № Р-**********2068-091-001/05.08.2022 г.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената проверка за законосъобразност, съдът намира, че процесната жалба е допустима и подадена в законоустановения срок/Решение № 547/04.11.2022 г. е връчено на 07.11.2022 г. – л. 24, а жалбата/вх. № 96-00-295 от 17.11.2023 г./ е постъпила в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП на 17.11.2022 г., подадена по пощата, с препоръчана пощенска пратка от 15.11.2022 г. – л. 14/, от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна.

Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в съответствие с разпоредбите на чл. 119 , ал. 2 от ДОПК, чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Актът е изготвен в предписаната в чл. 120 от ДПК писмена форма и съдържа въведените в посочената норма реквизити. В приложения като неразделна част от РА ревизионен доклад са изложени подробно фактическите констатации и изводи на ревизиращия екип.

От представените по делото доказателства се установява, че ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

Спорът в конкретния случай се свежда до това, налице ли са основанията по смисъла на 70, ал. 1, т. 4 и 5 във вр. с ал. 2, т. т. 1 - 5 от ЗДДС за отказ да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, описани в РА и РД.

На „УС БАЛКАН“ ЕООД *** е отказано право на приспадане на данъчен кредит, относим за данъчен период от 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г., по пет броя фактури /л. 399 – л. 401, т. II/, издадени от „***“ ЕООД, ***, във връзка с придобиването от страна на дружеството-жалбоподател на лек автомобил „Мерцедес“ с шаси ***, по договор за финансов лизинг, както следва: 1. По фактура № ***/*** г./л. 138/ с ДО *** лв. и ДДС *** лв., с предмет доставка на актив по чл. 6 от ЗДДС 2. По фактура № ***/*** г./л. 139/ с ДО *** лв. и ДДС *** лв., с предмет авансова вноска 3. По фактура № ***/*** г./л. 140/ с ДО *** и ДДС *** лв., с предмет такса по чл. 9 от договора за лизинг 4. По фактура № ***/*** г./л. 141/ с ДО *** лв. и ДДС *** лв., с предмет такса за регистрация; 5. По фактура № ***/*** г./л. 142/ с ДО *** лв. и ДДС *** лв., с предмет такса за издаване на пълномощно за чужбина.

Отказът за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, органът по приходите е мотивиран с това, че в хода на ревизията от страна на „УС БАЛКАН“ ЕООД не е доказано, че процесния автомобил „Мерцедес“, се използва за някоя от дейностите, посочени в разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 1-4 от ЗДДС. Позовал се е на разпоредбата на § 1, т. 18а от ДР на ЗДДС, дефинираща понятието „основна дейност“ по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗДДС, съгласно която това е дейността на регистрираното лице, когато общата стойност на извършените от лицето доставки по една или повече от изброените в чл. 70, ал. 2, т. 1-4 дейности представлява повече от 50 на сто от общата стойност на всички изпълнение от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по този закон. В тази връзка са изложени мотиви, че липсвали реализирани от дружеството приходи, въз основа на които да се твърди, че дейността извършвана с лекия автомобил е основна на дружеството по смисъла на горецитираната допълнителна разпоредба. Приемайки, че е налице основание за отказ на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4-5 от ЗДДС ревизиращия екип се е позовал на данните от информационните масиви на НАП, както и на доказателствата представени от РЛ.

По делото не е спорно, че гореописаните 5 броя фактури, издадени от „***“ ЕООД, ***, с предмет доставка на актив по чл. 6 от ЗДДС, авансова вноска, такса по т. 9 от договор за лизинг, такса за регистрация и такса за издаване на пълномощно в чужбина, с получател „УС БАЛКАН“ ЕООД ***, са следствие от сключения Договор за финансов лизинг № ***/*** г. /л. 387 – л. 396, т. II/, по силата на който „УС БАЛКАН“ ЕООД, в качеството си на лизингополучател, придобива автомобил „Мерцедес“, модел „GLE” 63 S, с шаси ***, с лизингова стойност *** евро без ДДС.

С оглед съдържанието на представеното от дружеството в хода на ревизията СРМПС с № ***, съгласно който процесния автомобил е регистриран под номер ***, с брой места 4+1 и квалифициран от категория М1G, ревизиращите органи са приели, че същия попада в приложеното поле на разпоредбата на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, въвеждаща определението за понятието „лек автомобил“ за целите на ДДС - автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5; не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на това, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.

По силата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, регистрирано лице има право на приспадане данъка за стоките и услугите, които доставчикът – също регистрирано лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършените от лицето облагаеми доставки.

В разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС изрично са изброени случаите на ограничаване на правото на приспадане на данъчен кредит, като за настоящия случай са относими тези по т. 4 и т. 5, на основание на които правото на приспадане на данъчен кредит е отказано. Съгласно т. 4 от цитираната норма, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнение условията на чл. 69 или 74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил. Правото на данъчен кредит не е налице и когато стоките или услугите са предназначение за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали – чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС.

В разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗДДС са предвидени изключения, касаещи правилата на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС, по силата на която, алинея 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато: 1. превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба; 2. превозните средства по ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности); 3. стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности), включително след преработка; 4. стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 1; 5. превозните средства по ал. 1, т. 4 и стоките или услугите по ал. 1, т. 5 се използват и за дейности, различни от посочените в т. 1 - 4, в случаите, когато една или повече от изброените в т. 1 - 4 дейности са основна дейност за лицето; в тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност.

В конкретния случай, органите по приходите, позовавайки се на разпоредбите на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, са извели извод, че за леките автомобили, за да бъде изключено ограничението за приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС, следва да е налице някоя от хипотезите на чл. 70, ал. 2 от ЗДДС, наличието на каквато в хода на ревизионното производство обаче не била доказана от дружеството-жалбоподател.

Настоящият съдебен състав намира за неправилни и необосновани изводите на ревизиращия екип, че в случая не са налице основанията за прилагане на разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗДДС, аргументирани с доводите, че дейността, за която ще се използва процесния автомобил, не попада в дейностите изброени в чл. 70, ал. 2, т. 1-4 от ЗДДС, както и с липсата на реализирани приходи, въз основа на които да се твърди, че дейност извършвана с лекия автомобил е основна по смисъла на § 1, т. 18а от ДР на ЗДДС.

Във връзка с горното, на първо място следва да се посочи, че органите по приходите са констатирали, че  през ревизирания период „УС БАЛКАН“ ЕООД е извършвало транспортна дейност с място на изпълнение на територията на ЕО, както и търговия с хранителни стоки, за което дружеството притежава Лиценз № *** за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу заплащане/л. 406, т. II/, издаден от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, валиден до 20.03.2027 г. В РД /стр. 4 – л. 276, стр. 2 от делото/ изрично е посочено, че през ревизирания период дружеството е извършвало транспортна дейност с място на изпълнение на територията на страната и ЕО и като спомагателна дейност – търговия с хранителни стоки. Следва да се отбележи, че такъв е и предмета на дейност на дружеството-жалбоподател според данните, вписани в Търговския регистър – транспортна дейност, сделки с недвижими имоти, търговия на едро и дребно и др. Горното се подкрепя напълно и от представените от дружеството документи, приложени към първоначално дадените от дружеството обяснения рев. № 879/11.05.2022 г. /л. 324- л. 325, т. II/ – фактури и ЧМР-та, доказващи извършването на транспортна дейност през ревизирания данъчен период. В случая по делото не е спорно обстоятелството, че основната икономическа дейност на „УС БАЛКАН“ ЕООД *** е именно извършването на транспортна дейност. При това положение, след като основната дейност на ревизираното лице е транспортна, ще е налице хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, тъй като извършването на транспортни услуги изрично е посочено като една от дейностите, за които законът, по изключение, дава възможност за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит. С оглед горното, неясно защо органите по приходите аргументират изводите си за липса на основание по чл. 70, ал. 2 от ЗДДС и по-конкретно на хипотезата на т. 1 от цитираната разпоредбата, с твърдението че дейността, за която ще се използва автомобила не попада в дейностите, изброени в чл. 70, ал. 2, т. 1-4 от ЗДДС.

В случаите на претендирано право на данъчен кредит, в тежест на ревизираното лице е да установи всички предпоставки за възникването и правомерното упражняване на правото на данъчен кредит, поради което и с оглед изложените мотиви в РД/РА и основанието за отказа на данъчен кредит по процесните пет бр. фактури, „УС БАЛКАН“ ЕООД, чрез своя представител, е носител на доказателствената тежест да докаже употребата на процесния лек автомобил в хипотезите на чл. 70, ал. 2, т. 1-4 от ЗДДС. Доколкото обаче ревизията е проведена месец след придобиване на автомобила, установяването на този релевантен факт в месеца на придобиването и в периода малко след него, посредством представени от дружеството доказателства, е трудно осъществимо от обектива гледна точка, тъй като за толкова кратък период РЛ не би разполагало с доказателства, установяващи използването на автомобила за някои от дейностите на дружеството. В този смисъл са и обясненията, дадени от представляващия дружеството във връзка с отправени искания от органите по приходите – рев. № 1227/29.06.2022 г. /л. 309, т. II/, че през ревизирания данъчен период /м. 03.2022 г./, с процесния лек автомобил „Мерцедес“ не е била извършвана транспортна дейност. Същевременно, в предоставеното от управителя на дружеството обяснение от 10.05.2022 г./л. 67 от делото/, е посочено, че автомобилът е закупен за дейността на дружеството.

С оглед горното, според съдът, доводите на органите по приходите за липсата на доказателства, че процесния автомобил е бил използван в независимата икономическата дейност на дружеството, респ. за някоя от дейностите, изброени в чл. 70, ал. 2, т. 1-4 от ЗДДС, е необоснован. В тази връзка и предвид гореизложеното следва да се държи сметка на факта, че процесния автомобил е заведен като актив в счетоводството на дружеството по сметка 207 „Транспортни средства“ /л. 366, стр. 2, т. I/, респ. налице е индиция за намерението на дружеството за ползване на автомобила за независимата си икономическа дейност /транспортна дейност, сделки с недвижими имоти, търговия на едро и дребно и др./, респ. използването му за последващи облагаеми доставки или услуги, дори да не е доказано използването му за такива в ревизирания период /същия е придобит в ревизирания период/, още повече, че обслужвайки стопанската дейност на ревизираното лице този автомобил като актив би участвал косвено в облагаемия оборот. При това положение ще са налице предпоставките на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, стоката да се използва за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки, поради което е налице основание за приспадане на данъчен кредит.

На следващо място, според съда, неправилни и необосновани се явяват и изводите на органите по приходите за липсата на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по процесните пет броя фактури и в хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗДДС. Този извод на ревизиращия екип е аргументиран с довода за липса на реализирани приходи от страна на РЛ, въз основа на които да се твърди, че дейността извършвана с лекия автомобил е основна дейност на дружеството по смисъла на § 1, т. 18а от ДР на ЗДДС. В конкретния случай, органът по приходите е тълкувал нормата на чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗДДС неправилно и противоречие с визирания в нормата смисъл. Отново следва да се посочи, че съгласно чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗДДС,  алинея 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват и за дейности, различни от посочените в т. 1-4, в случаите, когато една или повече от изброените в т. 1-4 дейности са основна дейност за лицето. Анализът на разпоредбата сочи, че законът допуска право на приспадане на данъчен кредит и в случаите, когато автомобила се използва и за друга дейност, при положение че основната дейност на дружеството е някоя от изрично изброените в чл. 70, ал. 2, т. 1-4 от ЗДДС.

За целите на чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗДДС в допълнителните разпоредби на с.з. е дадено легалното определение за „основна дейност“ /§ 1, т. 18а ДР на ЗДДС/, като изискването е общата стойност на извършените от лицето доставки по една или повече от изброените в чл. 70, ал. 2, т. 1-4 дейности представлява повече от 50 на сто от общата стойност на всички изпълнени от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по този закон. В тази връзка в РА, респ. РД, органите на приходната администрация се позовават на извършена справка в информационните масиви на НАП и по-конкретно справка на Дневниците за продажби на ревизираното дружество за предходните 12 месеца, предхождащи ревизирания период, от която справка обаче не били констатирани продажби на други леки автомобили или извършване на транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка за водачи на МПС, извършвани с леки автомобили. Както вече бе посочено по-горе, безспорно е, че основната дейност на „УС БАЛКАН“ ЕООД е „транспортна дейност“. В тази връзка следва да се посочи, че видно от съдържанието на издадения в хода на ревизията АПВ № Р-16000922002068-171-002/24.06.2022 г. /стр. 2 от АПВ, л. 298 – л. 300, т. II от делото/, органите по приходите изрично са отразили, че при прегледа на Дневниците за продажба на РЛ, е констатирано, че за предходните 12 месеца преди текущия, дружеството е извършило транспортни услуги, приходите от които представляват 94.85 на сто от приходите от всички извършени от лицето доставки. Следователно размерите на приходите от транспортната дейност, получени през предходните 12 месеца, предхождащи данъчния период на ревизията, определят тази дейност като основна за дружеството по смисъла на горецитираните разпоредби. Хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗДДС не визира изрично и съответно не въвежда изискването, основната транспортна дейност на дружеството, по смисъла на § 1, т. 18а от ДР на ЗДДС, да е извършвана само и единствено с леки автомобили, тъй като поначало, за изброените в разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДДС дейности /продажби на автомобили, транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка за водачи на МПС/ не е предвидено такова условие, т.е. не се касае за дейности, извършвани изцяло с леки автомобили, доколкото тези дейности определено могат да бъдат извършвани и с автомобили, различни от леките, напр. автобуси, бусове, товарни автомобили и др. С други думи в конкретния случай, неправилно в РА, респ. РД органът е извършил преценката за основната дейност на дружеството по смисъла на § 1, т. 18а от ДР на ЗДДС, поради което е достигнал и до неправилен извод за липсата на основание за прилагане на хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗДДС.

Релевантните фактури по делото касаят лек автомобил, чието придобиване от „УС БАЛКАН“ ЕООД е предмет на Договор за финансов лизинг № ***/*** г. /л. 387 – л. 396, т. II/. Предвид това следва да се има предвид и решението на СЕС по дело С-118/11/, съгласно което счита се, че автомобил, който е нает по договор за лизинг и се счита за дълготраен актив, се използва за целите на облагаеми сделки, ако данъчнозадълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването ДДС подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при което всяка употреба на този актив за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги. С други думи, когато включена в стопанските активи стока дава право на пълно или частично приспадане на платения по получени доставки ДДС, употребата й за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги съгласно член 26, параграф 1 от Директивата за ДДС и така и чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.

В конкретния случай органите по приходите са приели, че е без значение, за какво е бил придобит процесният лек автомобил, тъй като за дружеството поначало не са били налице условията и предпоставките за възникване на упражняване правото на данъчен кредит във връзка с придобиването на лек автомобил, с оглед текста на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. На следващо място са изградили изводи, че поради липсата на доказателства за използването на лекия автомобил за някоя от дейностите, посочени в чл. 70, ал. 2 от ЗДДС, то не са налице предвидените в нормата случаи.

Както вече бе посочено по-горе, доколкото от страна на управителя на дружеството е заявено, че лекият автомобил ще се ползва за нуждите на управителя, тъй като основната дейност на РЛ е осъществяването на транспортни услуги, то се касае за ползване на стоката за дейност различна от основната, но обуславяща изключението по  чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗДДС от ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. При ползването за цели, различни от икономическата дейност на лицето, то данъчният ефект е приравняването на ползването на възмездна доставка на услуги, а не отричане на правото на приспадане при придобиването на вещта.

Предвид изложеното дотук, настоящия съдебен състав намира, че обективирания в РА, респ. РД отказ за признаване на данъчен кредит е постановен в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, а именно чл. 70, ал. 2, т. 5 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДДС във вр. с § 1, т. 18а ДР на ЗДДС.

С оглед горното следва да бъде постановено решение, с което бъде отменен  Ревизионен акт/РА/ № Р-16000922002068-091-001/15.08.2022 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от П. Д. С. - *** при ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и С. М. З., на длъжност *** при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията, с който на „УС БАЛКАН“ ЕООД, с ЕИК *** са установени задължения за данък върху добавената стойност – непризнат данъчен кредит в размер на *** лв. и лихви за забава в размер на *** лв., като незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, произтичащи от внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение. В тази връзка, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 07.09.2022 г./л. 473, стр. 2, т. II/, „УС БАЛКАН“ ЕООД *** е заплатило в брой уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лв. Съдът намира за неоснователно надлежно въведеното от главен юрисконсулт М.Г. /л. 474, т. II/ възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК  във вр. с чл. 161, ал. 2 от ДОПК, вземайки предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в действащата редакция на нормата към датата на приключване на устните състезания/, съгласно която с оглед материалния интерес по делото минималния размер на адвокатско възнаграждение възлиза на 2 735 лв. С оглед това заплатеният размер на адвокатско възнаграждение от 1 300 лв. се явява под минимално установения размер съобразно горецитираната разпоредба, поради което същия се следва в пълен размер.

Предвид изложеното, в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени деловодни разноски, в размер на 1 350 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лв.).

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1, пред. последно от ДОПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „УС БАЛКАН“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ю. С. С., Ревизионен акт/РА/ № Р-16000922002068-091-001/15.08.2022 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от П. Д. С. - *** при ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и С. М. З., на длъжност *** при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията, с който на „УС БАЛКАН“ ЕООД, с ЕИК *** са установени задължения за данък върху добавената стойност – непризнат данъчен кредит в размер на 25 241.66 лв. и лихви за забава в размер на 814.49 лв., като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр.София, да заплати на „УС БАЛКАН“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ю. С. С., деловодни разноски в размер на 1 350 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                              Председател: