Р Е
Ш Е Н
И Е
№...........................................2021г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание
на тридесет и първи
март 2021г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 220/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и
сл. от АПК, вр. чл.220 вр. чл.19б от Закона за митниците /ЗМ/.
Образувано е по жалба на „Белтрейд 2018“ ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с.Е., представлявано от Б.В.Б.,
против Решение към MNR 19BG002002001527R2/30.01.2019г., рег.№
32-20267/20.01.2021г. на Директора на Териториална дирекция Северна морска, с
което на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, вр.чл.74, пар.2, буква б) от
Регламент (ЕС) № 952/2013, вр.чл.140 от Регламента за изпълнение (ЕС) №
2015/2447, вр. чл.5, т.39 и чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.77,
пар.1, буква а), вр.чл.85, пар.1, вр.чл.101, пар.1, вр.чл.102 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013, вр. чл.15 ал.2 т.8 от ЗМ и чл.19 ал.1 и ал.7 от ЗМ, вр. чл.54 ал.1
и чл.56 от ЗДДС е: отказано приемането на митническата
стойност на декларираната стока с № 1 по митническа декларация
19BG0020020011527R2 от 30.01.2019г.; определена е митническа стойност на
внасяната от „Белтрейд 2018“ ЕООД стока с № 1 по същата MRN в размер на 63 252
лв. (0.30 лв. х 210 840 чифта); разпоредена е корекция на митническата
декларация, както следва: е.д. 8/6 „Статистическа стойност“ да се чете 63 252
лв.; е.д.“Митническа стойност“ да се чете 63 252 лв.; е.д.4/16 „Метод за
определяне на стойността“ да се чете Договорна стойност на сродни стоки.;
Задължения за стока № 1 да се чете: А00 - основа за изчисляване 63 252.00,
ставка 0.080, изчислен размер и съответно дължима сума 5 060.16 лв.; В00 -
основа за изчисляване 69 849.70 ставка 0.200, изчислен размер и съответно
дължима сума 13 969.94, както и да се вземе под отчет начисления размер на
държавните вземания. В резултат на извършената корекция начислените и взети под
отчет ВПО 495/19.04.2018г. суми са: мито А00 2 925.75 лв. и ДДС 8 207.04 лв.,
които са заплатени. Дължими суми за доплащане: мито А00 – 2 134.41 лв. и ДДС –
5 762.90 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на
основание чл.114, пар.1 и пар.2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
В жалбата, допълнена с
по-късно представената молба/писмени бележки с.д. № 2422 от 15.02.2021 г., се
поддържа, че решението, издадено от ответника, е незаконосъобразно, като
постановено в противоречие с приложимия материален закон и при допуснати
съществени процесуални нарушения. Изложено е становище, че актът е постановен
при неизяснена фактическа обстановка, без ясни мотиви за предприетата корекция
на декларираната от вносителя митническа стойност. Релевирани са доводи за неправилно определяне
на по-висока стойност, без да се обоснове по категоричен начин наличието на
основателни съмнения относно достоверността на декларираната от вносителя
митническа стойност и при неправилно прилагане на легалната дефиниция на
понятието "справедливи цени" по смисъла на § 1, т. 40 от ДР на ЗМ, в
сила, считано от 01.01.2020г. по отношение на внос, извършен през месец януари
2019 г. Развити са доводи, че от мотивите на оспореното решение не става ясно
посочената от ответника „Справедлива
цена на ЕС за стоки с този код по КН“ за коя година се отнасят, доколкото последващата проверка, въз основа на която
е издадено процесното Решение, е извършена в година, която хронологично следва
годината, в която е осъществен вноса по процесната MRN 19BG0020020011527R2/30.01.2019
година.
Изложени са подробни доводи. Цитирана е практика на СЕС. В заключение се претендира
отмяна на акта и присъждане на разноски в полза на оспорващото търговско
дружество.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание представител на дружеството-жалбоподател не се явява.
По електронен път в деловодството на Административен съд – Варна е постъпила
молба с.д. № 4789/ 31.03.2021 г. от адв. Б. С. в качството на процесуален
представител на „Белтрейд 2018“ ЕООД, в която жалбата се поддържа и се моли
нейнот оуважаване.
Ответникът – Директорът
на Териториална дирекция „Северна морска“, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. Т.,
излага становище за неоснователност на жалбата и поддържа, че оспореното
решение е правилно и законосъобразно, като в съдебно заседание сочи доводи в
подкрепа на защитаваната теза. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно – в случай, че съдът уважи жалбата, прави
възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като разгледа
становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Оспореното решение е
получено от представител на вносителя „Белтрейд 2018“
ЕООД на 25.01.2021 г., видно от известие за доставяне, приложено на лист 3
(долу) от административната преписка. Жалбата срещу акта е подадена в
деловодството на Административен съд - Варна на 28.01.2021 г., тоест
оспорването е направено в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149,
ал.1 от АПК.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна по следните съображения:
В развилото се
административно производство Директорът на ТД "Северна морска" към
агенция "Митници", в качеството му на орган по чл.101, § 1 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически
кодекс на Съюза /МКС/, като преценил наличния доказателствен материал във връзка
с внесена от „Белтрейд 2018“ ЕООД стока от Китай – „Работни ръкавици, 17570 дузини, 210840 чифта“ и след като приел, че декларираната митническа
стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическата стойност при
внос на сходни стоки, издал своето решение, което било предпоставено от
следните факти и обстоятелства: на 30.01.2019 г. „Белтрейд 2018“ ЕООД, с. Езерово, декларира на режим „допускане за
свободно обращение“ 1 стока, 1757 колета, фактурна стойност 19 678,40 USD, при
курс за митнически цели - 1,714890 лв. за 1 USD, държава на износ Китай,
деклариран произход - Китай, условие на доставка FOB, QINGDAO. Към митническата
декларация за допускане за свободно обращение са приложени: фактура №
SM1841/17.12.2018г., пакинг лист SM1841/17.12.2018г., коносамент SESH180629,
фактури за услуги.
Извършена е повторна
проверка на МД MRN 19BG0020020011527R2 от
30.01.2019 г. и е установено за декларирано следното: за стока № 1 „Работни
ръкавици, 17570 дузини, 210840 чифта“, код по ТАРИК **********, 9370 кг нето
тегло, митническа стойност 0,17 лв./чифт. или 3,90 лв./кг. Становището на органа е, че справедливата цена на ЕС
за стоки с този код по КН е в размер на 11,97 лв./кг. Изрично е посочено е в
акта, че митническите органи не разполагат с мостра от декларираната стока.
Митническият орган, на
основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от
24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на
някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 (Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447), с писмо № 32-48816/13.02.2020 г. са изискали допълнителна
информация и документи от вносителя „Белтрейд 2018“ ЕООД, за да установят дали
декларираната стойност на стоките представлява действително платената или
подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ за Съюза. Писмото е връчено на адресата на
26.02.2020г., видно от доказателствата, приложени към административната
преписка. В определения от митническите органи десетдневен срок не е получен
отговор.
След изтичане на
определения от ответника срок с писмо № 32-83446/16.03.2020г. от „Белтрейд
2018“ ЕООД са предоставени следните документи относно МД MRN
19BG002002001527R2/30.01.2019г.:
- SWIFT за извършени разплащания с доставчика/продавача -
10000 USD на 18.12.2018 и 9678,40 USD на 30.12.2018 за посочената фактура;
- Декларация за съгласие за извършване на проверка във
обслужващата банка;
- Копия на търговските документи, представени към процесната
митническа декларация;
- Извлечение от банкова сметка. ***а фактура №
СМ1841/07.11.2018г., като същата не е представена;
- Протокол № **********/01.02.2019г.;
- Препис извлечение от акт за смърт на бащата на управителя на
дружеството- вносител, целящо да обоснове забавянето на отговора.
Независимо от
предоставените с посоченото писмо документи митническите органи приели, че
вносителят не е представил достатъчно допълнителни сведения за установяване на
точността на декларираната митническа стойност за стока № 1 от МД MRN
19BG002002001527R2 от 30.01.2019 г. -
във фактура № SM1841/17.12.2018 г. не били описани срокове за плащане;
от вносителя не били представени търговско досие по сключената сделка, оферта и
поръчки, външнотърговски договор, както и кореспонденция с китайското дружество
и други документи относно вноса на стоката – работни ръкавиц.
В хода на
административното производство е съобразено, че митническата стойност следва да
отразява реалната икономическа стойност на внасяните стоки и да отчита всички
елементи на тази стока от производството ѝ до доставката в крайната
дестинация.
Във връзка с горното е
взето предвид, че основният метод за определяне на митническата стойност е
регламентиран в разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
съгласно която митническата стойност на стоките представлява тяхната договорна
стойност. От друга страна договорната стойност е действително платената или
подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ, с цел
местоназначение митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. В
чл. 70, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е уточнено, че действително платената
или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или
трябва да плати на продавача и включва всички суми, които са платени или трябва
да бъдат платени, като условие за продажбата на внасяните стоки. Прието е от
митническите органи, че цитираният член следва да се преценява заедно с чл. 74
от същия Регламент, който предвижда и други, алтернативни методи, които следва
да се използват за определяне на митническата стойност, ако това определяне не
може да бъде извършено чрез прилагане разпоредбите на член 70.
Според ответника, при
наличие на разлика в декларираната цена и средностатистическата митническа
стойност възниква основание за пораждане на обосновани съмнения за отхвърляне
на декларираната от вносителя митническа стойност, без да се оспорва
автентичността на представената търговска фактура. Този извод на органа е
обоснован със съдебна практика на СЕС – цитирано е Решение от 16.06.2016 г. по
дело С-291/15 на Съда на ЕС по отправено преюдициално запитване.
Посочено е в акта, че при
извършване на проверка на декларираната митническа стойност, същата следва да
бъде сравнявана със справедливата цена, извлечена от информационната система
„THESEUS” на Joint Research Centre (JSR) към ЕК.
Въз основа на горния
анализ митническите органи са достигнали до заключение, че в конкретния случай
е налице достатъчно основание за отхвърляне на декларираната по реда на чл. 70
от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническа стойност за стока № 1 в процесната МД MRN 19BG0020020011527R2 от 30.01.2019 г., в резултат на
което следва да се определи нова митническа стойност на същата стока по един от
вторичните методи, изчерпателно изброени в §2 на чл.74 от посочения Регламент.
Съгласно §1 от посочената разпоредба на Регламент (ЕС) № 952/2013, когато
митническата стойност на стоките не може да се определи на основание член 70 от
същият регламент, тя се определя по реда на чл. 74, §2 от него, като се
прилагат последователно букви от а) до г), докато се стигне до първата от тези
букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
Ответникът е посочил в
оспорения административен акт, че в разглеждания случай новата митническа
стойност на стоката не може да се определи по реда на буква а) от Регламент
(ЕС) № 952/2013 - за „идентични стоки“, доколкото описанието на стоките в кл.
6/8 на митническите декларации за допускане за свободно обращение, регистрирани
в приблизително същия период, е недостатъчно - то не включва качеството на
изделията, изчерпателно описание на артикулите, състава на материала и др.
техни характеристики, които са релевантни за определяне на стоките като
идентични по смисъла на приложимия Регламент.
След това органът е преминал към определяне
на новата митническа стойност на внесените от „Белтрейд
2018“ ЕООД работни ръкавици по втория метод – този по буква б) от Регламент
(ЕС) № 952/2013 – за „сходни стоки“. Съобразено е, че за определяне на стоките
като сходни по смисъла на приложимия Регламент, следва да бъде анализирана
информация за стоки с приети договорни стойности, произведени в същата държава,
които ,въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали с декларираните стоки, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение, които са били допуснати до свободно обращение в
приблизително същото време. Факторите, които определят дали стоките са сходни,
са качеството, авторитета, доверието, известността на стоките и съществуването
на търговска марка. Посочено е, че при прилагане на чл. 141 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, връзка член 74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) №
952/2013 цената на сделката на "сходни стоки" трябва да се определя
посредством стойността на сделката с подобни стоки при продажба на същото
търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи
на обмитяване. Когато не може да се открие подобна продажба, използва се
стойността на сделката със "сходни стоки", продадени на различно
търговско равнище и/или в различно количество, като се извършат корекции за
различното търговско равнище и/или количество. Извършването на такива корекции
е необходимо и за да се вземат предвид значителните разлики в разходите между
внесените стоки и въпросните сходни стоки, дължащи се на разликите в
разстоянията и видовете транспорт при необходимост.
Посочено е в атакуваното решение и е видно
от доказателствата, представени с административната преписка, че при изследване
на метода, съгласно чл.74, §2, буква „б” от Регламент (ЕС) № 952/2013, е
направен анализ в митническата база данни за декларации за допускане за
свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки „по същото или
приблизително същото време”. Изложено е, че липсва
легална дефиниция на понятието „по същото или приблизително същото време”, но
независимо от това е прието, че продажбите на такива стоки трябва да са във
време, възможно най-близко до датата на поставяне под режим свободно обращение
на стоките, подлежащи на остойностяване.
Направен е анализ в националната база данни
МИС3А досежно оформени митнически декларации за допускане в режим на свободно
обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки, при което са
намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности за стоки със
същия код по ТАРИК - 61161020, внесени
от други вносители, които стойности не са необичайно ниски, но които съществено
се различават с тази по посочената декларация от 30.01.2019 година, подадена от
оспорващото дружество.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 141 от
Регламент за изпълнение на (ЕС) 2015/2447, според който, когато се установи
повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне
на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези
стойности, е определена нова митническа стойност на внесените от „Белтрейд
2018“ ЕООД работни ръкавици. Това е направено въз основа на данните от
декларираните и приети в съответствие е чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и
на основание чл. 74, пар. 2, б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 митнически
стойности на стоки, сходни на стока № 1 от процесната МД, при което е формиран
извод, че новата митническа стойност на стоката „работни ръкавици“ следва да
бъде определена на база митническа декларация /МД/ с MRN
18BG005100Н0918517/31.10.2018г. в размер на 0,30 лв. за чифт.
В хода на административното производство с
писмо peг. № 32-148237/27.05.2020 г. в съответствие с чл. 22, § 6 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 деклараторът – „Белтрейд 2018“ ЕООД е уведомен за мотивите, на
които ще се основава решението на митническия орган. Предоставена му е
възможност за отговор. Писмото е получено от своя адресат на 03.06.2020г.,
видно от известие за доставяне № PS9028003VON9.
В посочения в писмото 30- дневен срок дружеството-вносител
не е изразило становище във връзка с откритото производство.
След като се запознал с цялата
административна преписка и на основание чл. 84, ал.1, т. 1 от ЗМ, вр. чл. 74,
пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 140 и чл. 141 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, чл. 5, т.39 и чл. 29 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар.1, буква а), вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101,
пар. 1 , вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 от
ЗМ и чл.19, ал. 1 и 7 от ЗМ, вр. с чл.54 ал.1 и чл.56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК, ответникът – Директорът на Териториална дирекция „Северна морска“ при
Агенция „Митници“ издал процесното Решение към MNR
19BG0020020011527R2/30.01.2019г., рег.№ 32-20267/20.01.2021г. С административния
акт органът: е отказал да приеме митническата стойност на декларираната стока с
№ 1 по митническа декларация 19BG0020020011527R2 от 30.01.2019г.; определена е
митническа стойност на внасяната от „Белтрейд 2018“ ЕООД стока с № 1 по същата
MRN в размер на 63 252 лв. (0.30 лв. х 210 840 чифта); разпоредена е корекция
на митническата декларация, както следва: е.д. 8/6 „Статистическа стойност“ да
се чете 63 252 лв.; е.д.“Митническа стойност“ да се чете 63 252 лв.; е.д. 4/14
„Цена на стоката“ при курс 1,714890 лв. за 1 USD и следва да се чете: 35236,31
лв.; е.д.4/16 „Метод за определяне на стойността“ да се чете: 3 Договорна
стойност на сходни стоки по чл.74, §2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013;
Задължения за стока № 1 да се чете:
А00 - основа за изчисляване 63 252.00,
ставка 0.080, изчислен размер и съответно дължима сума 5 060.16 лв.;
В00 - основа за изчисляване 69 849.70
ставка 0.200, изчислен размер и съответно дължима сума 13 969.94;
Общо дължимите суми по вноса са изчислени в
размер на 19030,10 лева.
Решено е да се вземе под отчет начисления
размер на държавните вземания на основание чл.104, §1 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. и чл.56 от ЗДДС.
В резултат на извършената корекция
начислените и взети под отчет ВПО 495/19.04.2018г. суми са: мито А00 2 925.75
лв. и ДДС 8 207.04 лв., които са заплатени. Дължими суми за доплащане: мито
А00 – 2 134.41 лв. и ДДС – 5 762.90 лв., ведно с лихва за забава върху
размера на държавните вземания на основание чл.114, пар.1 и пар.2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013г.
На основание чл. 77, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за дата на възникване на
митническото задължение ответникът е определил датата 30.01.2019г., тоест
датата, на която е депозирана процесната митническа декларация.
След уведомяване на вносителя „Белтрейд
2018“ ЕООД за издаване на Решение към MRN 19BG0020020011527R2/30.01.2019г.,
рег.№ 32-20267/20.01.2021г., същото е оспорено в срок пред настоящата съдебна
инстанция, както вече се посочи по-горе в изложението.
В хода на настоящото съдебно производство
съдът установи, че към административната преписка, представена от ответника не
е представено заверено за вярност копие от МД с MRN 18BG005100Н0918517/31.10.2018г.,
въз основа на която е определен новия размер на митническата стойност на стока
№1 по MRN 19BG0020020011527R2/30.01.2019г., подадена от оспорващото
дружество-вносител. В изпълнение на дадени от съда указания в тази насока, същата ведно с придружаващите я документи, е
представена с писмо с.д. № 2593/17.02.2021г.
С друго писмо с.д. № 4741 от 30.03.2021 г.
(л.144 от делото) от ответника е представена служебна бележка 32-99964 от
29.03.2021г .от отдел „Митническа
дейност“, сектор „Митнически процедури“ ведно със справка от митническа
информационна система МИС 3А с информация досежно митнически декларации за внос
на стоки с код по ТАРИК ********** с произход НР Китай, както и разпечатка от
системата „Тезей“, използвана и при анализа на процесната стока – работни
ръкавици, за определяне на нова митническа стойност.
В хода на настоящото съдебно производство по искане на оспорващото дружество – вносител, съдът е допуснал
съдебно-счетоводна експертиза.
След като се запознал с доказателствата по
делото вещото лице дава
заключение, че платената или
подлежаща на плащане цена от дружеството-вносител за процесния внос по фактура
№ СМ1841/17.12.2018г., която е предмет и на процесната митническа декларация
MRN 19BG0020020011527R2/30.01.2019г., е в размер на 19 678,40 USD, т.е.
платено е толкова колкото е фактурирано. Плащането
на сума в размер на 19678,40 USD по фактура № СМ1841/17.12.2018 г. е извършено
с два банкови валутни превода: първият e от 18.12.2018 г. в размер на 10000,00
USD, а вторият е от 31.12.2018 г. и е в размер на 9678,40 USD. И двата превода
са към една и съща сметка на китайския партньор QINGDAO CHUANGYING SAFETY
PRODUCTS в банка AGRICULTURAL BANK OF CHINA. Становището на вещото лице е, че е
налице пълно съответствие между платената от оспорващото дружество цена и
стойността на стоката, декларирана с процесната МД.
Заключението на изготвената ССчЕ се оспорва
от процесуалния представител на ответника като неотносима към предмета на
повдигнатия правен спор. Същата се кредитира от съда като дадена обективно,
безпристрастно и кореспондира със събраните по делото доказателства.
Предвид горните фактически установявания
съдът достигна до следните правни изводи:
Оспореният акт е издаден от компетентен
орган по аргумент от чл.19, ал.7 от ЗМ. Съгласно посочената норма, за целите на
прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. решения, взети без
предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са
възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение.
Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. указва,
че, освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган,
разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се
прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е
подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на Директора
на ТД Северна морска в Агенция „Митници“ е издадено от компетентен
административен орган, в пределите на неговата териториална и материалноправна
компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г.,
вр. чл.19 ал 1 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, вр. чл.5, т.39 от Регламент №
952/2013г., съобразно предоставените му правомощия.
Атакуваното по съдебен ред Решение е
обективирано в изискуемата писмена форма. Същото
съдържа подробно изложение на възприетите от издателя на акта относими за
случая юридически факти. В административния акт е цитирана приложимата правна
уредба. Предвид изложеното, формата на решението способства за ефективна
съдебна проверка за неговата законосъобразност.
Спорът в настоящото съдебно производство е
по два въпроса: 1/ налице ли са достатъчно основания, които да обосноват
съмненията на ответника в достоверността на декларираната стойност на стоката,
и в този смисъл -налице ли са били основания да се премине към вторичните
методи за определяне на действителната стойност на вноса, съгласно разпоредбите
на Регламент (ЕС) № 952/2013 г.; и 2/ налице ли са били предпоставките за
определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б.“б” от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за стока № 1 –
работни ръкавици.
При решаването на спора следва да се има
предвид, че прилагането на вторичните методи за определяне на митническата
стойност по реда на чл.74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се прилага
субсидиарно и то при категорично наличие на първото условие – да е обоснована
наприложимостта на основния метод, тоест при наличие на основателни съмнения за
митническа стойност да се приеме декларираната от вносителя договорна стойност
на стоката.
Основният метод за определяне на
митническата стойност на стоките, внасяни от трети страни, е разписан в чл.70
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Съгласно цитираната
разпоредба, митническата стойност на стоките е договорната стойност, т.е.
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата
им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост съгласно разпоредбите на
чл. 71 – 73 от МКС.
Настоящият състав на съда намира за
основателно твърдението на дружеството-жалбоподател, че в разглеждания случай
ответникът неправилно и неоснователно се е позовал на понятието „справедлива
цена“ на ЕС за стоки с този код по КН“. Легалната
дефиниция на понятието „справедлива цена“ е станала част от действащото право в
Република България със създаването на нова т.40 в §1 на ДР на ЗМ, съгласно измененията на закона, публикувани в ДВ,
бр.102 от 2019г., в сила от 01.01.2020г. Според текста на нововъведеното
понятие, „Справедливи цени“ са оценки на групи месечни агрегирани данни,
извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на
международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка
на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години.
Справедливите цени се предоставят на разположение на държавите членки на
Европейския съюз чрез системата "ТЕЗЕЙ" ("THESEUS") на
Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research
Centre). Предвид факта, че процесният внос по MRN 19BG0020020011527R2/30.01.2019г.
хронологично предхожда с почти цяла година въвеждането на понятието
„справедливи цени“ и методиката за тяхното определяне, то този метод е
неприложим за производства и правоотношения, които са финализирани към момента
на извършване на законодателните изменения с въвеждане на посоченото понятие.
Принципно не се споделя другото основание посочено от
жалбоподателя за неприложимост
на системата "ТЕЗЕЙ", поради това, че същата
изчислява стойността на стоката на килограм докато вносителите договарят с
доставчиците цената на бр. или на чифт, както е в разглежданата хипотеза. В
процесната МД MRN 19BG0020020011527R2/30.01.2019г. цената на процесните стоки
(работни ръкавици) е посочена на брой – 17570 дузини, 210840 чифта.
Същевременно обаче в декларацията се съдържат данни и за нетното тегло на стоката в кг. – 9370 килограма. Посочена е и
нейната цена в USD /кл. 22/ - 19678,40, а така също и валутния курс – 1,714890
/кл. 23/. По отношение на тези факти липсва спор между страните. При наличието
на тази информация няма пречка, за целите на извършване на съпоставка със
справедливите цени на стоките по смисъла на §1, т.40 от ДР на ЗМ /данните,
предоставени от системата „Тезей“/ органите на митническата администрация, след
извършване на прости аритметични действия /делене/ да изчислят средната цена на
внасяните стоки, съотнасяйки стойността на същите към тяхното тегло (лв./кг).
Така определената средна стойност на стоките принципно по никакъв начин не
противоречи и не променя нито декларираното от вносителя, нито договореното
между него и китайския му контрагент, че стоките се продават на бройка/чифт.
Използването на мерната единица, която се използва и от системата „Тезей“, е
единствено с цел да се направи съпоставка с данните от тази система, респ. да
се извърши преценка относно това дали декларираната стойност на стоките е
по-ниска от средностатистическата такава за ЕС и оттам да се изследва
основателността на съмненията относно митническата стойност на стоката.
Обратното схващане – за неприложимост на системата „Тезей“, би довело до
обезсмисляне събирането и обобщаването на данни в тази информационна система на
ЕС, както и до създаване на предпоставки за заобикаляне на митническото
законодателство на Съюза като частноправните субекти – вносители на стоки от трети
страни, умишлено договарят цената на придобиваните стоки на брой или на чифт, а
не на килограм, което изначално би изключило приложението на данните от
системата „Тезей“, респ. би поставило митническите органи в невъзможност да
проверяват съмнения за отклонение от
справедливите цени, нормативно въведено понятие в българското митническо
законодателство / §1, т.40 от ДР от ЗМ/.
В разглеждания случай обаче приложението на
данните от тази система е невъзможно по изложените по-горе съображения. Още
по-малко въз основа на тях следва да се считат за доказано обосновани
съмненията на ответника в достоверността на декларираната от „Белтрейд“ ЕООД
договорна стойност. Респективно – останала е недоказана необходимостта от
преминаване към вторичните способи за определяне на митническата стойност на
внесената стока по реда на чл.74, §2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 година. Същото е съществено нарушение на
материалния закон и е достатъчно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен.
Следва да се има предвид и това, че дори и
да се приеме за безспорно доказано наличието на обосновани съмнения по смисъла
на чл.140, §2 от Регламент /ЕС/ № 2015/2447, то това не обуславя автоматично
извод за правилно определена митническа стойност на стоките от страна на
административния орган в конкретния случай. Доказването на основателни съмнения
е само основателна причина да се премине към субсидиарните методи за определяне
на митническата стойност. В същия смисъл е изразено становище на ВАС в
постановеното Решение № 3760/23.03.2021 г. по адм.дело
№ 12824/2020г. на ВАС. Самò по себе си обаче
наличието на основателно съмнение в достоверността на декларираната стойност не
обосновава приложението на една или друга от хипотезите на чл.74, §2, букви а)
– г), респ. на чл.74, §3 от МКС. В тежест на митническите органи е при
условията на приложимото общностно право да докажат приложимостта на съответния
вторичен метод, респ. разликите в стойността, което може да обоснове
увеличаване на митническата стойност на внасяните стоки. В случая и това не е
сторено от ответния административен орган.
В разглеждания казус митническите органи не
са извършили анализ съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за прилагане
и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от
трети лица.
Според чл. 140, § 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, когато митническите органи имат основателни съмнения
дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща
на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., те
могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация, а
съгласно чл. 140, § 2 (РИ), ако съмненията им не отпаднат, митническите органи
могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70,
§ 1 МКС.
Както вече се посочи в изложението, в
разпоредбата на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. са предвидени вторични
методи за определяне на митническата стойност, когато тя не може да се определи
съгласно чл. 70 от същия регламент. Съобразно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г., в този случай митническата стойност на стоките се определя като се
прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките. Съгласно чл. 74 § 3 МК, когато митническата стойност не може да се
определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане
на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; Член VІІ от Общото
споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на регламента.
Определяйки новата митническа стойност за
стока №1 по процесната MRN 19BG0020020011527R2/30.01.2019г. и след като коментирал неприлолжимостта на
вторичния метод по чл. 74, § 2, буква а) – идентични стоки, Директорът на ТД
„Северна морска“ е преминал към определяне на митническата стойност по реда на
следващата буква а) от чл. 74, § 2, – сходни стоки. Видно от мотивите на
оспореното решение, митническите органи са приели, че, тъй като декларираната
от дружеството-вносител договорна стойност е необичайно ниска в сравнение с
цената на вноса на сходна стока в същия или приблизително същия момент, са
налице основателни съмнения дали тя
представлява общата платена сума за стоката, посочена в чл.70, §1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013г.
Настоящият състав на съда намира горният извод за необоснован.
Ответникът общо
се е позовал в акта на други
декларирани и приети митнически стойности, декларирани от други вносители, за
които е приел, че не са необичайно ниски, но същите не са посочени в акта с
индивидуализиращи ги белези – № на МД, дата и други. Приел е, че митническата стойност на
процесната стока №1 следва да се определи в размер на 0,30 лв. за чифт.
Съгласно чл. 141, пар. 3 от Регламент (ЕС) №2447/2016, когато се установи
повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне
на митническа стойност на внасяните стоки се използва най – ниската от тях. В
обжалвания административен акт, обаче е посочен номера на само една митническата декларация на трето
лице - MRN
18BG005100Н0918517/31.10.2018г., като е прието, че вносът, оформен с тази митническа
декларация, има за предмет „сходни стоки“, но не са ангажирани доказателства за
извършена съпоставка между тези стоки и стоката, предмет на процесния внос.
Съгласно чл. 1, пар. 2, т. 14) от РИ 2015/2447 „сходни стоки“ са стоки,
произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
Постановявайки процесното решение,
митническите органи не са изложили мотиви защо е прието, че по посочената МД от
31.10.2018 г. се касае за внос именно на сходни стоки. При провеждане на
административното производство не е извършен анализ на характеристиките и
съставните материали на стоките, нито е изследвано дали те могат да изпълняват
същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Освен това,
факторите, които определят дали стоките са сходни са качество, авторитет,
доверието и известността на стоките, както и съществуването на търговка марка.
В обжалвания административен акт няма данни да е извършен анализ на който и да
е от посочените по-горе фактори, а и според съда, такъв анализ не би могъл да
бъде извършен след като от работните ръкавици, предмет на вноса по процесната
МД, не са взети мостри и това не е спорно между страните в производството.
В оспорения административен акт изцяло
липсват мотиви по отношение на установеното сходство на стоките. Единственото,
което ответникът е посочил в оспореното решение, е номер на митническа
декларация на трето лице.
В допълнение към горното следва да се
добави и това, че самата декларация, на която се позовава органът, а така също
и придружаващите я документи, не са били на разположение на органа, съответно
не са приложени към административната преписка. Същите са изискани допълнително
във фазата на съдебното дирене в настоящото производство. При запознаване със
съдържанието на MRN 18BG005100J0021900 от 31.10.2018 г. е видно, че работните
ръкавици са само част от внасяната стока – стока №5 (л.111 от делото/горе).
Налице са съществени разлики в обема на внасяните количества по двете
декларации – нето теглото на работните ръкавици, внесени от оспорващото
дружество „Белтрейд 2018“ ЕООД е 9370 кг., а това по MRN от 31.10.2018 г. е 680
кг. като органът не е посочил в акта си извършвани ли са съответните корекции
при изчисляване на новата митническа стойност с оглед разликата в количеството.
Горното навежда на единствено възможния извод, че в разглеждания случай не са
налице данни, които да обосноват несъмнен и категоричен извод, че се касае
именно за „сходни стоки“ по смисъла на цитираната легална дефиниция на
понятието.
Съдът констатира и друго нарушение.
Компетентният орган в производства като
разглежданото в настоящия случай е задължен да мотивира решението си за
стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение, и впоследствие
на решението за корекция, като това задължение произтича от общото правило на
чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко
неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита
представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага
във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт,
увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2008 г.,
Sopropé, C-349/07, т. 36.
Съдът намира, че макар в настоящия случай
формално митническите органи да са изпълнили задължението си, предвидено в
разпоредбата на чл. 22, § 6 от МКС, в действителност правото на защита на
дружеството-жалбоподател е нарушено. В изпратеното до дружеството уведомление
не са изложени обстоятелства, обосноваващи съмненията по отношение на
декларираната митническа стойност. Както вече се посочи по-горе в изложението,
в приложеното по административната преписка писмо № 32-148237 от 27.05.2020 г.
(л.7) е цитирана само една митническа декларация, която е послужила на
административния орган да обоснове съмненията си за достоверност на
декларираната договорна стойност – MRN
18BG005100J0021900 от 31.10.2018 година. От уведомлението е видно, че освен
номера на митническата декларация, не е посочено нищо друго относно този внос.
Наличието на съмнения митническият орган основава с твърдения за установеното
при извършен анализ на база налична информация в митническата информационна
система, че за процесните стоки са декларирани по-високи стойности, които съществено
се различават от декларираните с процесната митническа декларация. От
представеното от ответника извлечение от митническата информационна система МИС
ІІІА (л. 147 до 151 от делото) не става ясно какви са били основанията на
ответника да приеме, че новата митническа стойност на внесената от „Белтрейд
2018“ ЕООД стока – работни ръкавици, следва да бъде съобразена именно с MRN
18BG005100J0021900 от 31.10.2018, а не с декларация на друго трето лице –
вносител. При наличието на цитирана само една МД и то без допълнителни данни по
нея, основателно се явява възражението, че не е ясно каква е и как е определена
въпросната средностатистическа стойност. Не е изследвано и търговското равнище
на стоките, за които се твърди, че са сходни.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода
на административното производство е нарушено правото на защита на
дружеството-жалбоподател, което само формално е уведомено по реда на чл. 22, §
6 от МКС за предстоящото издаване на решение за определяне на нова митническа
стойност на стоките, не не е било информирано за конкретните обстоятелства, на
които се основават съмненията на митническите органи. По този начин оспорващото
дружество е било лишено от възможност да изрази становище по конкретните
обстоятелства, на които се основават съмненията и по конкретните обстоятелства,
релевантни за определяне на новата митническа стойност на процесните стоки. Още
повече, че, както вече беше коментирано, посочената в решението на ответника
митническа декларация, която е ползвана за определяне на справедливата
стойност, не се съдържа в административната преписка, а е събирана допълнително
в хода на настоящото съдебно производство. Констатираното се възприема от съда
като съществено нарушение на процесуалните правила, което обосновава наличието
на основания за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно. Допуснато
е нарушение на правото на изслушване на лицето преди вземане на неблагоприятно
за него решение – по аргумент от решението на СЕС по обединени дела С-29/13 и
С-30/13, т. 49.
При съвкупния анализ на доказателствата по
делото съдът взе предвид и изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно заключението на която безспорно се установява, че е налице реално
плащане на подлежащата на плащане цена по представената от жалбоподателя
фактура № СМ 1841/ 17.12.2018 година. и
е налице съответствие между реално заплатеното от „Белтрейд“ ЕООД и
декларираната договорна стойност на вноса. Установеното е в подкрепа на извода,
че митническата стойност на внесените стоки следва да бъде договорната им
стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките
при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза.
Горните констатации сочат
незаконосъобразност на акта поради нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Не е обосновано приложението на чл. 140, вр. чл. 141 от
Регламента за изпълнение, във вр. с чл. 74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС)
№952/2013 г. по отношение на процесната стока №1, поради което, като не е приел
декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава,
по декларация на трето лице, Директорът на ТД Северна морска при Агенция
„Митници“ е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да
се отмени.
При този изход на спора на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в
производството разноски, за които са налице доказателства и като се приема за
основателно възражението на ответника за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, същите следва да се присъдят в
общ размер на 974,87,00 лв., както следва: 50 лв. – държавна такса за
образуване на делото; 200 лв. – възнаграждение за вещото лице по приетата ССчЕ
и 724,87 лв. – адвокатско възнаграждение, изчислено по чл.8, ал.1, т.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Белтрейд 2018“ ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: с.Е.,
представлявано от Б.В.Б., Решение рег.№ 32-20267/20.01.2021г. на Директора на
Териториална дирекция Северна морска към MNR 19BG002002001527R2/30.01.2019година.
ОСЪЖДА ТД Северна морска към Агенция „Митници“ да
заплати в полза на „Белтрейд 2018“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: с.Е., представлявано от Б.В.Б., сумата в размер
на 974,87 лв. (деветстотин
седемдесет и четири) лева и 87 стотинки.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: