Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… ноември 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева т.д.№2285 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.
Делото е образувано по жалба с вх.№20191030121514
от „С.У.П.“ АД, чрез адв.С.Б., срещу ОТКАЗ № 20190531184824-2/23.10.2019 година
за обявяване на данни по закона за мерките срещу изпирането на пари. В жалбата
се твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен и постановен при
допуснати процесуални нарушения. Допуснатите процесуални нарушения от
длъжностното лице по регистрацията са следните: законът предвижда вписване на
заявени обстоятелства и обявяване на актове да се извърши в срок от три дни от
подаване на документите в системата на ТР. В същия срок длъжностното лице
следва да изпълни и задължението си за даване на указания, ако констатира
непълноти в направените искания.В настоящия случай указанията са дадени четири
месеца и половина вместо в законовия срок. От постановяване на указанията
следва да изминат три работни дни за изправяне на констатираните пропуски и
отказ следва да се постанови след изтичане на този срок. В настоящия случай
това не е спазено като с дадените от длъжностното лице указания срокът е
определен до 23.10.2019 година, което на практика означа два работни дни,
вместо посочения от закона срок.
Жалбоподателят представя с жалбата пълномощно за
адвокат с право до подава заявление, обр. Б7, удостоверение за регистрация на
ЧЮЛ, с превод на български и легализация; декларация по чл.63, ал.4 ЗМИП с
нотариално заверен подпис, декларация по
чл.63, ал.4 ЗМИП с нотариално заверен подпис, съответстваща на данните от поле
550а, в която на стр.2, точка три, изрично е упоменато лице за контакт – М . Г.
и този документ изпълнява предназначението на отделна друга декларация по
чл.63, ал.4, т.3 ЗМИП, защото двамата заявители са едно и също лице.
Жалбоподателят твърди, че с представените към настоящата жалба документи страната
е изпълнила всички указания, дадени от длъжностното лице и моли жалбата да се
уважи и съдът да разпореди на Агенцията да извърши вписване на заявените
обстоятелства.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подадено е заявление с вх.№20190531184824 на
31.05.2019 година от адв.С.Б., с което са заявени за вписване обстоятелства по
чл.63, ал.1 и ал.4 ЗМИП по партидата на С.У.П.“ АД, ЕИК********. Към
заявлението страната е представила следните документи: заявление обр. Б7,
декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ; нот. заверена декларация по чл.63, ал.4 ЗМИП.
На 18.10.2019 година длъжностното лице по регистрацията
дава указания на заявителя, че към заявлението не е представено пълномощно на
адв.С.Б.; не е представено нотариално заверено съгласие на ФЛ за контакт по
чл.63, ал.4, т.3 от ЗМИП; не е представено нот. заверено съгласие от заявеното
лице за контакт(поле 550а) М.К.Г.. Длъжностното лице дава указание на заявителя
за необходимост да се представи декларация по чл.63, ал.4 ЗМИП, в която
действителните собственици ЮЛ или други правно образувания, чрез които пряко се
упражнява контрол, са посочени на български език и се посочват лицата, които ги
представляват; да се представят документи, които установяват съществуване на ЮЛ
или други правни образувания, чрез които пряко се упражнява контрол и
удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон. Указва,
че тези указания следва да бъдат изпълнение до изтичане на срока по чл.19, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ. Указанията са обявени по партидата на търговеца на 18.10.2019 година
в 8, 23:05 часа.
На същата дата настоящият жалбоподател подава пред
ТР документи в изпълнение на дадените указания: становище от адв.Св. Б. по
декларация с лице за контакт; удостоверение на ЧЮЛ; изрично писмено пълномощно.
На 23.10.2019 година длъжностното лице постановява
отказ да впише заявените обстоятелства, като мотивира този отказ с това, че не
се представя нот. заверено съгласие от М.К.Г., заявено като лице за контакт; не
е представена декларация по чл.63, ал.4 ЗМИП, в която да са посочени
действителните собственици и ЮЛ или др., чрез които пряко се упражнява контрол,
на български език и да се посочат лицата, които ги представляват; не е
изпълнено и в цялост дадените указания касателно ЧЮЛ, тъй като превода на
представеният документ за регистрация не е извършен съобразно чл.2а, ал.2 от
Правилника за легализации, заверките и преводите на документи и други книжа.
Жалбата е постъпила в срока по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, от
надлежна страна, имаща интерес от обжалването, поради което се явява
процесуално допустима.
По нейната основателност.
С настоящата жалба са представени следните
документи: адвокатско пълномощно на адв.С.Б.; декларация по чл.63, ал.4 ЗМИП, с
нот. заверка на подписа наМ.Г., извършена на 31.05.2019 година от нотариус В.Б.с
район на действие – СРС, съобразно която действителен собственик на
представляваното от подписалия декларацията Г., действителен собственик на
дружеството-жлбоподател е А.И.К., роден на *** г. с гръцко гражданство и
постоянен адрес в гр.Серес и лицето, която пряко държи акциите на българското
дружество, че ЧЮЛ ATN
TECHOLOGI I.K.E. със седалище *** и посочен в тази
декларация адрес и номер в националния регистър 145947752000, чийто
представител е А.И.К.. Посочената лице за контакти е М.К.Г. с гръцко гражданство
и постоянен адрес на територията на Република България гр.София, ул.“Сан ********представено
е удостоверение от търговската палата на гр.Серес, Гърция, от което се
установява, че в Генералния търговски
регистър и е вписана частна капиталова компания с търговско наименование ATN TECHOLOGI I.K.E
с номер на регистрацията145947752000, чийто управител е А.К. и членове на
компанията А.Х.с участие в капитала – 50%, Н.К.и А.К., всеки с участие в
капитал от 25%. Удостоверението носи апостил, съгласно Хагската конвенция, а
преводът е извършен от адвокат Серрес на 28.08.2019 година.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМИП, информацията
и данните по чл. 61, ал.1 от същия закон (информация относно физическите лица, които са
техни действителни собственици, включително с подробни данни относно
притежаваните от тях права) се вписват по партидите на учредените на
територията на Република България юридически лица и други правни образувания в
търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в
регистър БУЛСТАТ.
Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, в
съответния регистър се вписват
следните данни съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят
с правилника за прилагане на закона: 1. идентификационните данни за
действителните собственици - физически лица, включително: а) имената; б) гражданството; в) единният граждански номер
за лицата по чл. 3, ал. 2 от Закона за
гражданската регистрация; г) датата на раждане за лицата, различни от
тези по буква “в”; д) държавата на пребиваване, ако е различна от
Република България или от държавата по буква “б”; 2. данните за юридическите лица или други
правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху
лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, включително фирма, номер в национален регистър, правна форма според
националното законодателство, седалище и адрес на управление и
идентификационните данни по т. 1 за представляващите лица; 3. данните по т. 1,
букви “а” – “г” на
физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република
България, когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република
България законен представител - физическо лице, което предоставя нотариално
завереното си съгласие за това; 4. всяка промяна в обстоятелствата по т. 1 - 3.
В
подаденото заявление като действителен собственик на едноличния собственик на
капитала на дружеството заявител е посочено конкретно ФЛ, за което се съдържат
изискуемите от закона данни, съгласно разпоредбата на чл.63, ал.4,т.1 от
закона. Съгласно същата разпоредба т.2, законодателят е поставил изискване за
минимално необходими индивидуализиращи данни за ЮЛ, чрез което пряко или непрякосе упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1,
включително фирма, номер в национален регистър, правна форма според
националното законодателство, седалище и адрес на управление и
идентификационните данни по т. 1 за представляващите лица. В представеното от настоящия жалбоподател удостоверение относно
правосубектността на ЧЮЛ, чрез което пряко се осъществява контрол върху
българското дружество не се съдържа информация относно правно-организационната
форма на правно образувание. Следователно не съдържа изискуемата от закона
информация, както повелява нормата на чл.63, ал.4,т.3 – правна форма съобразно
националното законодателство. Такава форма не се съдържа и в представения
превод, който както правилно е посочило длъжностното лице не съответства на
закона- в случая на нормата на чл.7 от НВСДТРРЮЛНЦ.
Ето защо настоящият
състав намира, че постановеният отказ се явява законосъобразен и правилен като
резултат, а това налага подадената срещу него жалба да бъде отхвърлена.
При изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба с вх.№20191030121514 от „С.У.П.“ АД, чрез адв.С.Б., срещу ОТКАЗ №
20190531184824-2/23.10.2019 година, поради неоснователността и.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
1-седмичен срок от съобщението.
СЪДИЯ: