РЕШЕНИЕ
№ 260069 22.03.2021
г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд
граждански състав на четвърти
март през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Мая Деянова
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 552 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на Р.И.Д.,
ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на М.И.И., ЕГН **********,
против И.М.И., ЕГН **********. Твърди се, че от съвместното съжителство на
страните се родило едно дете- М.И.И., ЕГН **********. През 2016 г. страните се
разделили, като ответника давал епизодично издръжка за детето в размер на 150
лв.. Сочи се, че последното плащане било в размер на 100лв. или 150лв. през
месец февруари 2020 г., след което преустановил плащанията. Заявява се, че
майката и детето живеели в апартамент, находящ се в гр. Несебър, ул."********,
ет.3, ап.8, като за отглеждането, възпитанието и финансовата издръжка на детето
помагала и бабата по майчина линия- Д.В.Д., с която живеели съвместно. М.И.И.
през учебната 2019/2020 г. бил ученик в 6-и клас в СУ „Св.Св.Кирил и Методи"-
гр. Бургас. Сочи се, че за майката е непосилно да осигурява изцяло финансовата
му издръжка сама. Твърди се, че детето имало обичайните нужди, които има едно
дете на неговата възраст, възлизащи средно месечно на около 250лв., както и
допълнителни разходи, когато е на училище- по 100 лв. на месец за храна,
разходи за транспорт до гр.Бургас и обратно с цена на месечната му автобусна
карта в размер на 147лв., разходи за учебни помагала- 20.00 лв. на месец, имало
нужда и от уроци по български език и математика, тъй като трудно се справяло с
учебния материал. Навежда се и че детето има нужда от лечение на зъбите,
възлизащо на сумата от около 2000 лв., както и и от специални стелки за
ходилата и рехабилитация, тъй като стъпвало на криво, възлизащи на първоначална
сума около 200лв.
Твърди се, че понастоящем ищцата била безработна, като
разчитала изцяло на финансовата подкрепа на своята майка, която била
пенсионерка. Същевременно ответникът работел, като шофьор на тир и извършвал
международни превози, като заявявал пред детето, че получава около 2800 евро
месечно. Същият бил здрав и в трудоспособна възраст, живеел в съсобствено
жилище в с.Каменец придобито по наследство от баща му, нямал друго дете, на
което да дължи издръжка, разполагал със собствен автомобил марка „Мерцедес“.
Ищцата счита, че сумата от 700 лв. е достатъчна за да
покрие нуждите на детето, от която ответникът следвало да заплаща 540.00 лв.,
която и сума се претендира, считано от подаване на исковата молба, както и
издръжка за минал период от време в същия размер месечно, считано от 01.03.2020
г. до подаване на исковата молба.
В срокът по чл.131 от ГПК от назначеният на ответника
особен представител постъпи писмен отговор, с който се сочи, че необходимата
издръжка на детето е в размер на 300 лв. месечно, от които И.И. е в състояние
да заплаща сумата от 170 лв. Твърди се, че бащата давал на ръка и чрез преводи
различни суми.
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
представеният по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е с правно основание чл.143 от СК.
По делото не се спори, а това се установява и от приложеното
удостоверение за раждане, че страните са родители на М.И.И., роден на *** г. Видно от представеното копие от
ученическа книжка детето е ученик в шести клас за учебната 2019/2020 г. в СУ
„Свети Свети Кирил и Методий“- гр. Бургас, а понастоящем в 7-ми клас. Съобразно
справки на НАП ответникът е имал сключен трудов договор с „Ефо Линия“ ЕООД- гр.
Търговище за периода от 24.06.2020 г. до 15.01.2021 г. По делото бе представено
удостоверение, изхождащо от работодателя, от което е видно, че за месец 06.2020
г. ответникът е получил трудово възнаграждение в размер на 574 лв., за
м.07.2020 г.- 4498 лв., за м.08.2020 г.- 3540 лв., за м.09.2020 г.- 4498 лв.,
за м.10.2020 г.- 4498 лв.
В съдебно заседание бе разпитана
св. Д., баба на М.И., която заяви, че страните не живеят заедно от години.
Дъщеря й понастоящем работела в Германия за да издържа детето си. Свидетелката
основно се грижела за М.. Същият имал текущи месечни разходи. Картата му за
пътуване от гр. Несебър до гр. Бургас била в размер на 147 лв. месечно. Наред с
това му се давали по 5 лв. на ден за лични нужди. Заяви се, че детето има нужда
от брекети, които възлизали на сумата от 2000 лв., както и от ортопедични
стелки в размер на 85 лв. поради проблеми със зъбите и стъпалата. Наред с това
се нуждае от обичайните за тази възраст дрехи, обувки, учебници, помагала.
Бе разпитана и св. Ванчурова,
която заяви, че познава М. и майка му. Свидетелката заяви, че знае, че детето
учи в гр. Бургас, като преди две седмици го видяла да накуцва. М. й обяснил, че
краката го болели.
С оглед на така представените доказателства, съдът намира
следното:
Безспорно се установява по делото, че ответникът е
напуснал семейното жилище и се е дезинтересирал от детето си. От показанията на
св. Д. се установи, че И.И. е изпращал епизодично различни суми за детето, като
същите са били с конкретно предназначение- болнични разходи, за рожден ден, за
интернет и мобилен телефон.
Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. За да се определи в какъв размер следва да бъде същата е
необходимо 1. да се преценят нуждите на детето и 2. възможностите на родителя.
В случая и двамата родители са в трудоспособна възраст, като по делото няма
данни някой от тях да не е в състояние да реализира трудови доходи. Видно от
приложеното удостоверение бащата е получавал доходи до месец февруари 2021 г.
За майката няма данни по делото какво възнаграждение получава. Обстоятелството,
обаче, че даден родител не работи или че не представя доказателства за доход,
не ги освобождава от задължението да предоставят средства за отглеждането на детето
си. Няма доказателства някой от родителите да се грижи или да дължи издръжка на
трето лице. Не са ангажирани и доказателства, от които да се следва извода, че М.
има специални потребности или нужди, по- различни от обичайните за възрастта му.
Действително св. Д. заяви за проблеми на детето със зъбите и краката, но
писмени доказателства, издадени от съответния специалист в тази насока не бяха
ангажирани.
С оглед
изложеното, вземайки предвид възможностите на родителите, възрастта на детето,
икономическата обстановка в страната, както и обстоятелството, че М. е и
понастоящем ученик, съдът намира, че за него е необходима издръжка в размер на 500
лв. месечно, от които 350 лв. следва да поеме ответника, а останалата част
следва да се поеме от майката, като се отчете и обстоятелството, че същата
получава детски надбавки. Ето защо претенцията следва да бъде уважена за сумата
от 350 лв., като за остатъка до претендираните 540 лв. следва да бъде
отхвърлена. Установи се, че доходите на ответникът са достатъчни за да може да
заплаща издръжка в сочения размер, без това да го затруднява значително, като
по делото не се доказа същия да дължи издръжка и на друго лице.
В този
месечен размер следва да бъде уважен и иска за присъждане на издръжка за
периода от 01.03.2020 г. до 15.07.2020 г., като за остатъка над 350 лв. до
претендираните 540 лв. следва да бъде отхвърлен.
Съдът
намира, че заплатените до момента суми от страна на ответника не следва да
бъдат приспадани от така определеното му задължение, предвид на това, че същите
са били с конкретна насоченост и са послужили за заплащане на разходи, касаещи
определени нужди- болничен престой, рожден ден.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат
присъдени на ищцата направените по делото съдебно- деловодни разноски, но по
делото не са представени доказателства за сторени реално такива, включително и
за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, по
повод нарочна искане, на адв. Жанета И. следва да бъде присъдена сумата от 300
лв.- адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 7, ал.1, т.6 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
която сума следва да бъде заплатена от ответника.
Съдът определя възнаграждение на особеният представител
на ответника в размер на 300 лв., който следва да бъдат заплатени от бюджета на
съда, като следва да бъде осъден ответника да ги заплати на РС- Несебър.
С оглед изхода на производството за заплащане на
издръжка, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Несебър
сумата от 574 лв., съставляваща държавна такса върху присъдената издръжка.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН **********, да заплаща
месечна издръжка на детето си М.И.И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р.И.Д.,
ЕГН **********, в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/, считано от дата на завеждане
на делото- 15.07.2020 г., до
настъпване на основания за изменянето или прекратяването й,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 350 лв. до претендираните 540 лв., ведно със законната лихва
върху разликата.
ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН **********, да заплати на М.И.И.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р.И.Д., ЕГН **********, сумата от 1575 лв., представляваща издръжка за периода от 01.03.2020 г. до
15.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в
сила на решението на съда до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 1575 лв. до претендираните 2430 лв.,
ведно със законната лихва върху разликата.
ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН **********, да заплати на адвокат Жанета И. ***, сумата от 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, определено по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН **********, да заплати по
сметка на РС- Несебър сумата от 874 лв.,
представляващи държавна такса и възнаграждение за особен представител.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението.
На адвокат Г.Г. ***, назначен за особен представител на
ответника И.И., да се изплати сумата от 300 лв., за което да се уведоми главния
счетоводител.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
гр.Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: