Р Е Ш Е Н И Е № 260098
гр.
Враца, 21.12.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,
Гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Ценова, като разгледа докладваното от съдия Досов в.гр.дело №694 по
описа за 2019 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение №706/09.08.2019 год. по гр.дело №988/2019 год. по описа на РС-Враца
състав на съда се е произнесъл по предявените от П.Ц.С. и Х.И.С.,***, против Й.М.Ц. *** и А.С.К. *** в
условията на обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл.45
във връзка с чл.51, чл.53 и чл.84 от ЗЗД, като е :
Осъдил солидарните длъжници Й.М.Ц.
***,с ЕГН********** и А.С.К. *** с ЕГН ********** да заплатят на солидарните кредитори П.Ц.С. с ЕГН********** и Х.И.С.
с ЕГН **********,***, сумата от 491.08 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – такса за първоначална регистрация на лек
автомобил „Ауди Ку 7” с рег. № ВР *** СВ, такса за първоначална регистрация на
лек автомобил „БМВ Х6” с рег. № ВР *** СВ, както и цена на дистанционно за
гаражна врата и три броя пулчета за дистанционно, вследствие на
извършено от ответниците деяние, за което е
налице влязла в сила присъда по НОХ дело №691/2018 год. по описа на Врачански
районен съд, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.01.2018 год. до окончателното
изплащане на главницата, и е отхвърлил като
неоснователен и недоказан иска за имуществени вреди за разликата от уважения
размер 491.08 лв. до пълния предявен размер;
Осъдил солидарните длъжници Й.М.Ц. ***, с ЕГН**********
и А.С.К. ***, с ЕГН********** да
заплатят на ищеца П.Ц.С. ***, с ЕГН********** сумата от 1500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
– страх, притеснение, ограничаване на социалните контакти, демотивация за
работа, депресия, вследствие
на извършено от ответниците деяние, за което е
налице влязла в сила присъда по НОХ дело № 691/2018 год. по описа на Врачански
районен съд, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.01.2018 год. до окончателното
изплащане на главницата, и е отхвърлил като
неоснователен и недоказан иска за неимуществени вреди за разликата над уважения
размер от 1500.00 лв. до пълния предявен размер от 2500.00 лв.
Осъдил солидарните длъжници Й.М.Ц. ***, с ЕГН**********
и А.С.К. ***, с ЕГН ********** да
заплатят на ищцата Х.И.С. ***,с ЕГН********** сумата 1500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – страх, притеснение, ограничаване на социалните контакти, демотивация за
работа, депресия, вследствие
на извършено от ответниците деяние, за което е
налице влязла в сила присъда по НОХ дело № 691/2018 год. по описа на Врачански
районен съд, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.01.2018 год. до окончателното
изплащане на главницата, и е отхвърлил като
неоснователен и недоказан иска за неимуществени вреди за разликата над уважения
размер от 1500.00 лв. до пълния предявен размер от 2500.00 лв.
Осъдил е на основание
чл.78,ал.1 от ГПК ответниците Й.М.Ц. и А.С.К.
да заплатят на ищците П.Ц.С. и Х.И.С.
сумата от 385.65
лева, представляваща направени
разноски по гр. дело №988/2019 год. на Врачански районен съд за внесен
адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от исковете.
Осъдил е на основание
чл.78,ал.3 от ГПК ищците П.Ц.С. и Х.И.С. да
заплатят на ответника Й.М.Ц. сумата от 220.67
лева, представляваща направени разноски по гр.дело №988/2019 год. на
Врачански районен съд за внесен адвокатски хонорар, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Осъдил е на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищците П.Ц.С.
и Х.И.С. да заплатят на ответника А.С.К. сумата 220.67 лева, представляваща направени разноски по гр.дело №988/2019
год. на Врачански районен съд за внесен адвокатски хонорар, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Осъдил е на основание чл.78,ал.6 от ГПК ответника Й.М.Ц.
да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд сумата от 69.82 лева, представляваща държавна
такса за водене на делото.
Осъдил е на основание чл.78,ал.6 от ГПК ответника А.С.К.
да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд сумата от 69.82 лева, представляваща държавна
такса за водене на делото.
Решението е обжалвано
както от ищците,така и от ответниците.
Ищците са обжалвали
решение №706/09.08.2019 год. с въззивна
жалба вх.№15841/12.09.2019 год. в частите, с които предявените от тях искове са
отхвърлени. Досежно иска за имуществени вреди поддържат, че същият следва да
бъде уважен в пълен размер, тъй като разходът от 56.20 лева за бърза услуга за
издаване на СУМПС при обикновена такса от 25.00 лева е бил необходим, предвид
работата на ищеца Серпионов, налагаща ежедневно ползване на автомобил. Досежно
исковете за неимуществени вреди поддържат доводи за неправилно приложение на
чл.52 от ЗЗД и противоречие с трайна
практика на съдилищата по сходни случаи.
Искат решението да бъде отменено в обжалваните от тях
части, а исковете им уважени изцяло. Претендират разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК ответниците не са
представили отговори.
Ответникът Й.М.Ц. е обжалвал решение №706/09.08.2019
год. с въззивна жалба
вх.№15335/05.09.2019 год. в частите, с
които предявените против него искове са уважени. Досежно имуществените вреди
поддържа, че одобреното споразумение по НОХД №691/2018 год. на РС-Враца сочи,че
такива няма. Отделно твърди, че разходът от 372.00 лв. с ДДС за закупуване на
дистанционно за гаражна врата и три пулчета за това дистанционно е извършен изцяло по усмотрение на ищците и
няма връзка с деянието, за извършването на което е признат за виновен. Досежно
исковете за неимуществени вреди
поддържа,че те не са доказани, а освен това присъдените от РС-Враца
обезщетения са в изключително завишен
размер.
Иска решението да бъде отменено в обжалваните от него
части,а исковете отхвърлени. Евентуалното му искане е размерът на присъдените
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди бъде намален значително до
доказания размер.Претендира разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК ищците П. и Х. С. са
депозирали отговор, в който подробно мотивират становище за неоснователност на
въззивната жалба на ответника Ц..
Ответникът А.С.К. е обжалвал
решение №706/09.08.2019 год. с въззивна жалба вх.№16434/24.09.2019
год. в частите, с които предявените
против него искове са уважени. Досежно имуществените вреди изразява виждането
си, че свидетелствата за регистрация на МПС и СУМПС не би следвало да бъдат
оставяни без надзор в МПС, тъй като по този начин се улеснява отнемането им.
Счита претенциите за неимуществени вреди
за изцяло недоказани по основание и размер, евентуално за недоказани по
размер.
Иска решението да бъде отменено в обжалваните от него
части, респективно исковете отхвърлени.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК ищците П. и Х. С. са депозирали отговор,
в който подробно мотивират становище за неоснователност на въззивната жалба на
ответника К.. Въззивните жалби са процесуално допустими като
подадени от надлежни страни, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу
обжалваем съдебен акт.
При извършената
служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че
обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по
правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе
предвид следното:
Гр.дело
№988/2019 год. по описа на РС-Враца е образувано по предявени от П.Ц.С. и Х.И.С.,***, против Й.М.Ц. ***
и А.С.К. *** в условията на
обективно и субективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.45
във връзка с чл.51, чл.53 и чл.84 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено на ищците
от ответниците на 28.01.2018 год., а именно:
1/ответниците да бъдат осъдени да заплатят
на ищците, при условията на активна и пасивна солидарност, сумата 522.28 лева
като обезщетение за имуществени вреди, включващи такса за първоначална
регистрация на лек автомобил „Ауди Ку 7” с рег. № ВР *** СВ, такса първоначална
регистрация на лек автомобил „БМВ Х6” с рег. № ВР *** СВ, цена на дистанционно
за гаражна врата и три броя пулчета за дистанционно, държавна такса за
свидетелство за управление на МПС;
2/ответниците
да бъдат осъдени солидарно да заплатят
на ищцата Х.И.С. сумата от
2500.00 лева като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи в страх, притеснение, ограничаване на социалните контакти,
демотивация за работа, депресия;
3/ответниците
да бъдат осъдени солидарно да заплатят
на ищеца П.Ц.С. сумата от 2500.00 лева като обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи в страх,
притеснение, ограничаване на социалните контакти, демотивация за работа,
депресия.
Обезщетенията са претендирани ведно със
законната лихва от датата на увреждането -28.01.2018 год. год.
В
исковата молба се твърди, че на 28.01.2018 год. двамата ищци, заедно с децата си
били на гости в семейната къща на ищеца П.С. ***. По време на гостуването двата автомобила на ищците -„Ауди Ку 7” с рег. № ВР *** СВ и „БМВ Х6” с рег. №
ВР *** СВ били противозаконно отнети от паркинга пред къщата, а в същия
ден и домът на ищците на адрес гр. ***станал обект на престъпление, като чрез
взломна кражба били отнети два броя резервни ключове на двата автомобила на
ищците и сребърни накити, също тяхна собственост.
Със споразумение, одобрено от съда по НОХ дело № 691/2018 г. по описа на Врачански районен съд, двамата
ответници се признали за виновни при условията на съучастие в извършването на
гореописаното престъпление срещу имуществото на ищците.
По време на досъдебното производство срещу
ответниците били разпитани двамата ищци и техните непълнолетни деца, при което
ищците разбрали, че едното им дете е имало пряк контакт с извършителите на
престъплението, като след разпитите ищците започнали да ограничават децата и
възрастните си родители да излизат сами и да разговарят с непознати. Ищцата С.
изпитвала ужас да разговаря с непознати, затворила се в себе си, започнала да
припада и да има световъртеж, а ищецът С. развил високо артериално кръвно
налягане, като се наложило и двамата да ходят на психолог и да приемат
медикаменти, за да се справят с последствията.Двамата ищци се стряскали при
всеки шум, движение и говор, развили депресивни симптоми и загубили мотивация
за работа. Отрицателните последствия върху здравето и психиката на ищците
продължават и към момента. В момента на противозаконното отнемане на
автомобилите на ищците в същите са намирали лична карта и свидетелство за
управление на МПС на ищеца С., свидетелства за регистрация част 1 и част 2 на
двата автомобила и дистанционните за гаражната врата, като ищците не си
получили обратно тези вещи. При предаването на двата автомобила от досъдебното
производство на ищците същите били без регистрационни табели. Поради тези
обстоятелства се наложило ищците да направят разходи за заместване на тези вещи
в размер на предявената от тях претенция за обезщетяване на имуществени вреди.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Й.Ц. е
постъпил писмен отговор, с който се оспорват предявените искове. Навеждат се
твърдения, че от представените с исковата молба доказателства не може да се
направи категоричен извод, че именно Ц. е причинил на ищците твърдените
неимуществени вреди, че не е налице причинно-следствена връзка между
поведението на Ц. и вредите, както и че неимуществените вреди се претендират в
прекалено завишен размер, в противоречие с принципа за справедливост по чл. 52
от ЗЗД. Сочи се също, че досъдебното производство е приключило в кратък срок,
което допълнително намалява интензитета на претендираните от ищците
неимуществени вреди. Оспорват се претенциите за имуществени вреди с
твърдението, че покупката на дистанционното за гаражна врата и три броя пулчета
е извършено от ищците преди да им бъдат върнати двата автомобила и в този
смисъл направените разходи са по усмотрение на ищците и не следва да бъдат
заплащани от ответника Ц..
От страна на ответника А.К. също е постъпил писмен отговор в срока по
чл. 131 от ГПК, с който се оспорват исковете. Поддържа се, че липсва
противоправно деяние на ответника К., което да е довело до твърдените
неумуществени вреди, като се оспорва и размера на последните като силно
завишен. По отношение на имуществените вреди за покупката на дистанционното за
гаражна врата и три броя пулчета се твърди, че липсва причинно-следствена
връзка между тях и поведението на К., а по отношение на таксата за издаване на
свидетелство за управление на МПС се поддържа, че оставянето на лични документи
в автомобил, паркиран на неохраняем паркинг сочи на съпричиняване на евентуални
вреди от липсата на документите. Поддържа се и че сключеното споразумение с
Районна прокуратура гр.Враца сочи на възстановяване на причинените с
престъпленията имуществени вреди.
Съобразявайки
твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговорите,
както и оплакванията във въззивните жалби
и съображенията в отговорите на въззивните жалби, настоящият съдебен
състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия
спор, свързан с наличието на всички материални предпоставки /юридически факти/,
обуславящи възникването на предявеното спорно материално право на обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди.
За да се произнесе по
основателността на жалбите, въззивният съд обсъди събраните в
първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, при което приема за установено от фактическа страна
следното:
С одобрено от съда споразумение по НОХД №
691/2018 г. на Врачански районен съд ответниците Й.Ц. и А.К. са се признали за
виновни в това, че на 28.01.2018 г., за времето от 03.30 часа до 04.30 часа, в
с. ***, община Враца, в съучастие като съизвършители са отнели чужди движими
вещи в големи размери, а именно лек автомобил „БМВ Х6” с рег. № ВР *** ВТ,
собственост на ищеца П.С. на стойност 34 636,95 лв. и лек автомобил „Ауди
Ку 7” с рег. № *** СВ, собственост на ищцата Х.С. на стойност 36 588,49
лв., от владението на собствениците, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвоят, като автомобилите не са били под постоянен
надзор и за извършването на деянието е използвано техническо средство-резервен
ключ – престъпление по чл. 195 от Наказателния кодекс.
Присъединено към делото е и досъдебно
производство № 240/2018 г. на Районна прокуратура гр. Враца (досъдебно
производство № 110/2018 г. на РПУ гр. Враца), от съдържанието на което е видно,
че същото е образувано на 28.01.2018 г., колите са върнати във владение на
ищците на 01.03.2018 г., а досъдебното производство е внесено в съда за
одобряване на споразумение през месец юли 2018 г.
Видно от удостоверение, издадено въз
основа на акт за граждански брак № 143 от 06.07.2002 г. на Община Враца (л. 37
от делото), 2 броя свидетелства за регистрация (л. 9-12) и декларация от ищците
(л. 36), лек автомобил „БМВ Х6” с рег. № ВР *** ВТ, лек автомобил „Ауди Ку 7” с
рег. № *** СВ, дистанционно за гаражна врата и пулчета към него са придобити от
ищците възмездно по време на брака им и представляват съпружеска имуществена
общност по смисъла на Семейния кодекс.
Установява се от представената служебна
бележка от РПУ гр. Враца (л. 38), че по време на кражбата на горепосочените
автомобили в тях са се намирали лична карта и свидетелство за управление на МПС
на името на тъжителя Серпионов , свидетелство за регистрация част 2 на лек
автомобил с рег. № ВР *** ВТ и свидетелство за регистрация част 1 и 2 на лек
автомобил с рег. № ВР *** СВ.
Видно от приложените на л. 13-17 платежни
документи, двамата ищци са заплатили такси, както следва: Х.С. – сумата 47,04
лв. за първоначална регистрация на МПС, П.С. – сумата 56,20 лв. за бърза услуга
издаване на СУМПС, П.С. – сумата 47,04 лв. за първоначална регистрация на МПС, П.С.
– сумата 372,00 лв. с ДДС за един брой дистанционно за гаражна врата и три броя
пулчета за дистанционно, или общо сумата 522,28 лв., колкото се претендират от
ищците за имуществени вреди.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите М. Н. – без дела и родство, И. С. –
майка на ищеца С. и К. К. – служител на двамата ищци.
Свидетелката М. Н. дава показания, че е
съседка на ищците по делото в с. *** и общува често с тях и с майката на ищеца С..
Ищците си идват всяка събота и неделя на село, а майката на С. живее постоянно
там. Една сутрин през миналата 2018 г. имало суматоха в къщата на ищците, която
се намира до къщата на свидетелката, поради което последната отишла да провери
какво става. Тогава ищецът С. посрещнал свидетелката; бил много разстроен и й
споделил, че колите ги няма. Докато говорели, от къщата се появила свидетелката
И. С. и казала, че ищцата С. е припаднала и й е станало лошо. Свидетелката Н.
завела ищцата С., която изглеждала неадекватна, в своята къща и й измерила
кръвното, което се оказало много високо. Ищецът С. бил пребледнял и много притеснен,
седял на една пейка и само държал главата си в ръце, без да говори. Хората от
цялата махала се събрали и се опитвали да успокоят ищците, но безуспешно.
Седмица по-късно ищците пак си дошли на село, но не били същите хора – стоели
си само вкъщи, а когато излизали, не контактували с никого, включително със
свидетелката. След кражбата на колите ищцата С. употребява лекарства, но
свидетелката не знае какви, както и двамата ищци налагат ограничения на децата
си, като ги прибират рано у дома. На свидетелката не й е направило впечатление
ищеца С. да е нервен, но той много се променил – станал затворен. Свидетелката
е забелязала, че и двамата ищци имат проблеми със съня след инцидента.
Доколкото на свидетелката е известно, ищецът С. ходи в София на лекар, а ищцата
С. ходи на психолог и пие лекарства. Тези промени на ищците според свидетелката
са свързани с кражбата на колите и не са отшумели и към настоящия момент.
Свидетелката И. С. дава показания, че
когато ищците открили липсата на колите си, и на двамата им станало много лошо.
През нощта ищците не могат да спят и често проверяват дали колите им още са
паркирани пред къщата в с. ***. Преди кражбата ищците нямали кръвно, а след
това и двамата страдат от високо кръвно, зле са и психически – затворили са се
в себе си, ограничили са контактите си с близки и приятели, по няколко пъти на
ден звънят на децата си, за да проверят дали са добре. Ищцата С. страда от
постоянно главоболие, а ищецът С. има високо кръвно, каквото не е имал преди
инцидента.
Свидетелят
К. К. дава показания, че на три пъти след кражбата на колите е карал ищеца С. и
е забелязал промяната в поведението му – последният станал много
раздразнителен, постоянно викал по работниците, все нещо не му изнасяло. Ищцата
С. вземала работник със себе си всеки път, когато отива да пазарува, за да не я
е страх. На следващия ден след инцидента ищцата С. припаднала пред свидетеля и
използвала валидол. При кражбата на колата на ищеца С. изчезнали и негови
документи – лична карта и свидетелство за управление на МПС, както и
дистанционно за гаражна врата, а без това дистанционно не можело да се отвори
вратата на гаража на къщата на ищците във Враца. След кражбата ищците се
променили – забранявали на децата си да ходят сами на с. ***, ищецът С.
непрекъснато пие лекарства за кръвно, каквито не е пиел преди това, ищцата С.
станала много затворена и е споделяла на свидетеля, че има главоболие и световъртеж
постоянно.
При
тези доказателства съставът на РС-Враца е постановил обжалваното в настоящето
производство решение №706/09.08.2019 год. по гр.дело №988/2019 год.
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния
съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд
– Враца, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия
съдебен акт.
Във връзка
с изложените във възивните жалби оплаквания и доводи въззивният съд приема следното:
За да възникне отговорността на ответника за вреди,
причинени на ищеца, следва в обективната действителност да са настъпили
следните юридически факти:1) деяние /действие или бездействие/; 2)
противоправност /несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение/; 3) вреди /неблагоприятно засягане на увредения/; 4)
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди
и 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл.45, ал. 2 ЗЗД оборима
презумпция се предполага. В
конкретния случай три от елементите от фактическия състав на деликта - деяние, противоправност
и вина, са установени по безспорен и задължителен за гражданския съд начин с
одобреното по НОХ
дело № 691/2018 г. на Врачански районен съд споразумение, с което ответниците Й.Ц. и А.К. са се признали за виновни в това,
че на 28.01.2018 г., за времето от 03.30 часа до 04.30 часа, в с. ***, община
Враца, в съучастие като съизвършители са отнели чужди движими вещи в големи
размери, а именно лек автомобил „БМВ Х6” с рег. № ВР *** ВТ, собственост на
ищеца П.С. на стойност 34 636,95 лв. и лек автомобил „Ауди Ку 7” с рег. № ***
СВ, собственост на ищцата Х.С. на стойност 36 588,49 лв., от владението на
собствениците, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят,
като автомобилите не са били под постоянен надзор и за извършването на деянието
е използвано техническо средство - резервен ключ – престъпление по чл. 195 от
Наказателния кодекс.
Безспорни са също така и понесените от ищците
имуществени вреди така, както са описани в исковата молба, както и причинната
им връзка с деянието на ответниците, тъй като вредите са претърпени именно в
резултат извършеното от ответниците престъпление. Установено е по безспорен начин,
че всички вещи- документи и дистанционно за гаражна врата, разходите за
възстановяването на които се претендират в рамките на настоящето производство
като имуществени вреди, са били в противозаконно отнетите автомобили, но не са върнати на собствениците при
връщането на автомобилите. Безспорно е и обстоятелството, че автомобилите са
върнати на собствениците без
регистрационни номера, което е наложило новата им регистрация с нови номера и издаване
на съответните нови документи за регистрация, съответно дори свидетелствата за
регистрация да не са били в автомобилите, то разходите за новата регистрация /чиито размер от общо 94.08 лева не се
оспорва/ е следвало да бъдат направени от собствениците. Безспорно е също, че
ищците са имали нужда от ново дистанционно за гаражната врата на дома си и
пулчетата към него /чиято обща стойност
от 372.00 лева не се оспорва/, тъй като оригиналното такова е било в отнетите
автомобили и не е било налично при връщането им, т.е. то също е откраднато. В
тази връзка не могат да бъдат споделени възраженията на ответниците, че този
разход е самоволен, тъй като ищците не изчакали връщането на автомобилите.
Според неоспорените показания на свидетелия
Каменов, гаражната врата се отваря само с дистанционно и ищците не са
били длъжни да изчакат сбъдването на едно бъдещо несигурно събитие. Още повече,
че автомобилите са били открити от органите на полицията на 29.01.2018 год. и още
тогава е било ясно,че дистанционното и документите не са в тях. Не могат обаче
да бъдат споделени и доводите на ищеца С., че той е имал нужда от СУМПС за
ежедневната си работа, при което разходът от 56.20 лева за бърза услуга за
издаване на ново такова е оправдан и обоснован . На 28.01.2018 год. сутринта
той е знаел, че свидетелството му за управление на МПС е откраднато заедно с
автомобила му и е имал време да се снабди с ново такова с обикновена услуга
срещу 25.00 лева,както правилно е заключил и съставът на РС-Враца.
В заключение, решението на РС-Враца в частта, с която
е присъдил на ищците сумата от общо 491.00 лева /94.08 + 372.00+ 25/ за
репариране на понесените от тях имуществените вреди и е отхвърлил претенцията в
останалата й част до пълния заявен размер от 522.28 лева, е обосновано и правилно,
при което следва да бъде потвърдено,а въззивните жалби против решението в тази
му част оставени без уважение.
Безспорни
са също така и понесените от ищците неимуществени вреди така, както са описани
в исковата молба, както и причинната им връзка с деянието на ответниците. Исковете
са доказани по основание и следва да бъде
ангажирана личната отговорност на ответниците Й.Ц. и А.К.
за репариране на претърпените от ищците П.С. и Х.С. неимуществени вреди, като предвид установеното
съучастие при извършване на увреждащото деяние ответниците отговарят солидарно.
Що се касае до размера на обезщетенията за
неимуществени вреди, то следва да бъдат споделени изцяло прецизните мотиви на
първоинстанционния съд, който правилно, наред с другите релевантни обстоятелства,
е посочил, че ищците обосновават претенциите си не само с вреди от
престъплението, за което ответниците са признати за виновни по НОХД №691/2018
г. на Врачански районен съд, но и от друго престъпление, извършено в дома им също
през месец януари 2018 год., за което няма постановена и влязла в сила присъда.
Затова съставът на ОС-Враца приема, че обезщетения от по 1500.00 лева за всеки
от ищците, каквито е присъдил и РС-Враца, отговарят на критерия за справедливост,
залегнал в нормата на чл.52 от ЗЗД.
В
заключение, решението на РС-Враца и в частта, с която е присъдил на всеки от
ищците сумата от по 1500.00 лева. за репариране на понесените от тях
неимуществените вреди и е отхвърлил претенциите им в останалата им част до
пълния заявен размер от по 2500.00 лева, е обосновано и правилно, при което
следва да бъде потвърдено, а въззивните жалби против решението и в тази му част
оставени без уважение.
При
този изход на спора разноските за въззивното производство следва да бъдат
понесени от страните така, както са направени.
Предвид
цената на всеки от исковете, решението не подлежи на касационно обжалване.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.271,ал.1,пр.т.1 от ГПК, Окръжен съд-Враца
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №706/09.08.2019 год. по гр.дело №988/2019
год. по описа на Районен съд-Враца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.