Присъда по дело №3302/2015 на Софийски градски съд

П    Р    И    С    Ъ    Д    А

№

Гр.София, 09.10.2015 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав в публично съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

ЧЛЕН СЪДИЯ:СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: А.С.

    О.И.Е.Т.

 

 

секретар Т.Ч.

прокурор Димитрия Дърмонска

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА НОХ дело №3302 по описа за 2015 година въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П      Р      И     С      Ъ     Д      И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Р.К.Д., роден на ***г***, българин, с българско гражданство, неосъждан, с основно образование, постоянен адрес ***, ЕГН - ********** ЗА ВИНОВЕН за това, че:

На 13.05.2014 г. в местността „Ш.З.” към София- град, в лек автомобил марка „Ауди”, модел „А8” с рег.№ ********, предумишлено е умъртвил А. И.Д. с ЕГН **********, като смъртта е настъпила в резултат на прободно - порезни наранявания и порезни наранявания с пълно прекъсване на яремни вени и развитие на въздушна емболия, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата /чрез нанасянето на множество удари с юмруци по лицето и тялото, в резултат на което са причинени кръвонасядания по челото, клепачите на двете очи и основата на носа, кръвонасядания по вътрешната черепна покривка челно - теменно двустранни и десния слепоочен мускул, кръвонасядания по двете китки, разкъсвания на лигавичната повърхност на двете устни и избиване на втори долен десен зъб и множество удари с нож, в резултат на което са причинени прободно - порезни и порезни рани по долната повърхност на брадичката, предната и двете странични повърхности на шията, лявата ушна мида и предната повърхност на гръдния кош и счупване на основната фаланга на пети пръст на лявата ръка, от които увреждания пострадалата е изпитвала значителни болки и страдание, като е могла да осъзнава и емоционално да възприема обстановката, в която е поставена/ и с особена жестокост - изразяваща се в безчовечното отношение към пострадалата и в проявата на изключителна ярост с нанасянето на множество удари с юмруци, множество прободно - порезни и порезни наранявания, избиване на зъб, счупване на основната фаланга на пети пръст на лявата ръка по механизма на огъване и усукване и затварянето на пострадалата в багажника на автомобила след нанасянето на посочените увреждания, като убийството е извършено и с користна цел -престъпление по чл.116, ал.1, т.6, т.7 и т.9 вр.чл. 115 от НК, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, т.7 и т.9 вр.чл. 115 от НК вр. чл.58а, ал.1 от НК му НАЛАГА НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 13 години и 4 месеца  /тринадесет години и четири месец/.

ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.1 НК от така определеното общо най- тежко наказание от 13 години и 4 месеца години „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" времето, през който подсъдимия Р.К.Д. е бил задържан с мярка за неотклонение ,,ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА", както и времето, през което е бил задържан с постановление на СГП и със заповед по ЗМВР, считано от 14.05.2014 г. до влизане на присъдата в сила.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.61, т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС на подсъдимия Р.К.Д. първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на така наложеното наказание от 13 години и 4 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в ЗАТВОР.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия Р.К.Д. със снета по делото самоличност да заплати разноски по водене на делото в размер на 7077,39 /седем хиляди седемдесет и седем лева и 39 стотинки/, както и на основание чл.190 ал.2 от  НПК по 5 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист в полза на държавата и по сметка на СГС.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Софийски апелативен съд в 15-дневен срок от днес.

 

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕН СЪДИЯ:

 

 

                  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1/……………….

 

 

                                                              2/

 

 

        

                                                                                             3/.………………….

Мотиви по НОХД №3302 по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 3-ти състав за 2015

 

Обвинението е повдигнато от Софийска градска прокуратура (СГП) срещу Р.К.Д., за това, че на 13.05.2014 г. в местността „Ш.З.” към С.- град, в лек автомобил марка „Ауди”, модел „А8” с рег.№ ********, предумишлено е умъртвил А. И.Д. с ЕГН **********, като смъртта е настъпила в резултат на прободно- порезни наранявания и порезни наранявания с пълно прекъсване на яремни вени и развитие на въздушна емболия, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата /чрез нанасянето на множество удари с юмруци по лицето и тялото, в резултат на което са причинени кръвонасядания по челото, клепачите на двете очи и основата на носа, кръвонасядания по вътрешната черепна покривка челно- теменно двустранни и десния слепоочен мускул, кръвонасядания по двете китки, разкъсвания на лигавичната повърхност на двете устни и избИ.е на втори долен десен зъб и множество удари с нож, в резултат на което са причинени прободно - порезни и порезни рани по долната повърхност на брадичката, предната и двете странични повърхности на шията, лявата ушна мида и предната повърхност на гръдния кош и счупване на основната фаланга на пети пръст на лявата ръка, от които увреждания пострадалата е изпитвала значителни болки и страдание, като е могла да осъзнава и емоционално да възприема обстановката, в която е поставена/ и с особена жестокост - изразяваща се в безчовечното отношение към пострадалата и в проявата на изключителна ярост с нанасянето на множество удари с юмруци, множество прободно - порезни и порезни наранявания, избИ.е на зъб, счупване на основната фаланга на пети пръст на лявата ръка по механизма на огъване и усукване и затварянето на пострадалата в багажника на автомобила след нанасянето на посочените увреждания, като убийството е извършено и с користна цел -престъпление по чл.116, ал.1, т.6, т.7 и т.9 вр.чл. 115 от НК.

По делото като частни обвинители са конституирани дъщерята на пострадалата К.Р.Д.; синът на пострадалата- И.Л.М., майката на пострадалата- Р.А.И. и бащата на пострадалата- И.Д.И..

В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа изцяло обвинението, повдигнато на подсъдимия Д., включително фактите и обстоятелствата така, както същите подробно са изложени в обвинителния акт, поради което смята, че няма нужда да бъдат преповтаряни в съдебно заседание. Намира, че от изложените факти и обстоятелства в обстоятелствената част на обвинителния акт може да бъде изведен по един безспорен и категоричен начин само един извод и това е, че подсъдимият Д. е извършил престъплението, което му е вменено в хода на настоящото производство, по което е обвинен. Акцентира на това, че от изготвената СПЕ на подсъдимия в хода на ДП не се установява подсъдимият да страда от каквато и да било психоза и съответно е разбирал свойството и значението на извършеното и е бил в състояние да ръководи постъпките си, като към инкриминирания период не се е намирал в състояние на физиологичен афект, патологичен афект, както и в някакво друго особено емоционално състояние. Счита, че твърденията на подсъдимия за това, че е правил суициден опит са голословни с оглед заключението на СМЕ на същия, според което концентрацията на лексотан в кръвта му е извън токсичната доза и не е криела каквито и да било рискове за неговото здраве и живот.

Счита за доказано и другото квалифициращо обстоятелство, а именно, че деянието е извършено предумишлено. Счита, че този извод следва от поведението, действията на подсъдимия преди, по време и след извършване на деянието. Акцентира на това, че подсъдимият в нито един момент след извършване на деянието не е потърсил каквато и да била медицинска помощ, не е изразил разкаяние включително и пред полицейските служители, непосредствено след извършване на деянието включително не е сигнализирал дори и тогава, непосредствено след извършване на деянието, а напротив – съответно престъплението е било разкрито единствено и само поради факта, че е бил подаден сигнал за издирване на пострадалата, подсъдимия и лекия автомобил, с който са се движели и съответно деянието е било разкрито от случайно преминаващ авто-патрул. В този смисъл намира, че по никакъв начин подсъдимият с поведението си не е съдействал на разследването в нито един момент от ДП. Счита, че и в хода на съдебното производство, същият няма такова поведение.

По отношение на квалификацията, че убийството е извършено по особено мъчителен начин за пострадалата, заявява, че става въпрос за медицински критерий, който е изследван задълбочено в хода на ДП със съответните СМЕ, като заключенията са категорични, че пострадалата към момента на извършване на деянието е изпитвала изключителни болки и страдания, осъзнавала е случващото се с нея, била е в емоционално състояние да възприема обстановката, поради което именно и експертизите са категорични, че става въпрос за деяние извършено по особено мъчителен начин за пострадалата.

По отношение на квалифициращия признак особена жестокост счита, че всички факти и обстоятелства по извършване на деянието, като се има предвид цялостното поведение на подсъдимия по време на извършване на деянието, преди това и след извършването му може да се стигне само до заключението, че всички тези обстоятелства го характеризират като изключително жесток човек, съответно сочат на безчовечното му отношение към жертвата. Същият по никакъв начин, в нито един момент не е преустановил извършване на деянието. Подчертава, че наличието на множеството наранявания, причинени на пострадалата, интензитета и силата на ударите в жизнено важни области, в които са били нанасяни ударите- в областта на главата, тялото и  гърдите, сочи единствено и само за летален изход. Ето защо счита, че всичко това сочи, че деянието е извършено с особена жестокост от подсъдимия.

По отношение на квалифициращия признак, извършване на деянието с користна цел, намира, че подсъдимият е направил всичко по силите си да съхрани своя висок жизнен стандарт, осигурен му от пострадалата, поради което е бил мотивиран да извърши престъплението.

С оглед на всичко намира, че от фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния може да бъде изведен само извода, че подсъдимият е извършил  престъпление по чл.116, ал.1, т.6, т.7 и т.9 вр. чл.115 НК, поради което моли съда да го признае за виновен в извършване на това престъпно деяние, като му наложи съответното наказание в пределите на закона. Пледира при индивидуализация на наказанието на подсъдимия, съдът да вземе предвид че извършеното от подсъдимия деяние, го характеризира като личност с изключително висока степен на обществена опасност, съответно самото престъпление се явява такова- с изключителна  нетърпимост от страна на обществото, поради което пледира, че на подсъдимия следва да се наложи най-тежкото наказание. Пледира с оглед процедурата, по която се развива производството пред съда и предвид императивните разпоредби на закона- чл.58а, ал.2 от НК, счита, че в случая съдът не може да наложи на подсъдимия „доживотен затвор без право на замяна“. Счита обаче, че в конкретния случай са налице само и изключително отегчаващи отговорността обстоятелства, не са налице каквито и да било смекчаващи такива, като посочва, че чистото съдебно минало, липсата на висящи производства и криминалистически регистрации на подсъдимия не би могло в никаква степен да противостои на всички квалификации на убийството, което се характеризира с четири кввалифициращи обстоятелства. Ето защо намира, че в случая липсват каквито и да било смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Предвид това пледира на подсъдимия да бъде наложено възможно най-тежкото наказание при превес на изключително отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно „Доживотен затвор“ и тъй като съгласно чл.58 а, ал. 2 и ал.3 от НК доживотния затвор следва да бъде заменен с „Лишаване от свобода“ то според правилата именно на тези разпоредби в случая, според прокурора пределите на наказанието  „Лишаване от свобода“ следва  да бъдат между 15 и 30 години „Лишаване от свобода“. Предлага наказанието „Лишаване от свобода“да бъде определено към максималния размер, тоест – към 30 години „Лишаване от свобода“. Акцентира, че съгласно Тълкувателно решение 1 от 2009 година на ОСНК на ВКС, евентуалното съдействие от страна на подсъдимия за разкрИ.е на престъплението, било то в хода  на ДП, било то в хода на съдебното производство би следвало по някакъв начин да се отрази като смекчаващо отговорността обстоятелство. В този случай обаче според прокурора такова съдействие не е налице, като няма и признание на вината и разкаяние, което по някакъв начин да се отрази като смекчаващо отговорността обстоятелство, поради и на база именно на това тълкувателно решение на ВКС счита, че съдът не следва да определя като смекчаващо отговорността обстоятелство, разкаянието изразено от подсъдимия. В заключение пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание 30 г. „Лишаване от свобода“, като подсъдимият бъде осъден да заплати и всички направени в хода на производството разноски. По отношение на веществените доказателства намира, че една част от тях следва да останат на съхранение към делото и смята, че съда следва да вземе отношение по тях в отделно определение.

Повереникът на частните обвинители- адв.Х. подкрепя казаното от представителя на държавното обвинение относно доказаността на всички квалифициращи обстоятелства. Счита, че фактическата обстановка, така както е описана в обвинителния акт и така, както е призната от подсъдимия се доказва от събраните доказателства в ДП. Във връзка с наказанието, което следва да се определи на подсъдимия, намира, че деянието, извършено от него е с изключително висока степен на общ опасност, доколкото се касае за умишлено убийство с 4 квалифициращи признака. По отношение на предумисъла счита, че са налице множество факти, които установяват, че подсъдимият е замислил това деяние, че го е желаел и е набавил всички средства, за да го реализира. Подчертава, че фактите са категорични, че в последните месеци той е проявил своето манипулативно поведение спрямо съпругата си, успял е да я убеди да тръгне с него в деня на убийството, държал се е спокойно и любезно, както установяват свидетелите когато са отишли на вилата и с това е създал заблуждение, че той е съгласен да приеме развода, но в действителност той нито в един момент не е бил съгласен с този развод, защото не е искал да работи и е  искал да използва съпругата си само като средство за поддържане на високия стандарт, който тя му е осигурила и с който той не е искал да се раздели. Той е предупредил и дъщеря си в деня на убийството, закарвайки я на училище, че е оставил пари, нещо, което до сега не е правил, казал й, че ще бъде зает цял ден и че няма да може да я вземе от училище. Той е набавил любимите бонбони на жена си и уиски- все действия, сочещи на неговата съзнателна подготовка за това, което възнамерява да осъществи. В подкрепа на извода, че деянието е извършено с „предумисъл“ са и конкретните му действия веднага след като са напуснали вилата и жертвата повече не е отговаряла на телефона си, въпреки че е била търсена. Той е предприел всички мерки, за да не му попречат на извършеното. Действията, изразяващи се в десетки удари в най-болезнените части на тялото, рязане на тялото, избИ.е на зъб, счупване на пръст, установяват квалификацията, че смъртта е настъпила по особено мъчителен начин, тъй като деянието е продължило дълго време, тъй като тези наранявания са приживе и пострадалата е търпяла болките и емоционално е преживяла какво ще й се случи. Причината за смъртта накрая е прерязване на основни вени. Всички тези удари са нанасяни с ярост, което според повереника сочат за наличието на квалификацията „особена жестокост“ по един категоричен начин. Според повереника, подсъдимият е избрал своя стратегия за действие и в разговорите си с близките на починалата, продължили около 3 часа след убийството, той изцяло е оневинявал себе си и искал да ги убеди, че той е онеправдан, а лошите действия са за неговата съпруга, която иска да го остави. Всички тези изявления подсъдимият е дал и пред полицаите от 8 районно и пред тях думите му са били същите. Акцентира, че с оглед на психиатричната експертиза, той е изживявал себе си като по-специален и по-значим и че трябва да се грижат за него. Счита, че поведението му след деянието сочи на съзнателно отношение към извършеното. От доказателствата, събрани от полицаите и камерите на бензиностанцията на Панчарево е видно, че той се движи, действа нормално и на първите въпроси не е признал какво е извършил, а е бил принуден да каже, че жена му е в колата. Единствено действията на полицаите и близките, които са ги уведомили са спомогнали за разкрИ.ето на това тежко престъпление. Ето защо счита, че неговото признание, което е направил пред съда не може да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като то не е проявено по време на ДП и не е спомогнало за своевременното разкрИ.е на престъплението, в какъвто смисъл са задължителните указания в тълкувателно решение 1 от 2009 г. Счита, че деянието е с висока степен на обществена опасност, но и самият деец също е с висока степен на обществена опасност, независимо, че не е осъждан. Последното обстоятелство според поереника не се отразява на тежестта на извършеното и на характеристиките на подсъдимия като личност, като ценностна система и отношение към другите. Сочи, че с оглед СПЕ на подсъдимия следва да се приеме, че той е с характеропатия, с много слабости на характера, които не е преодолял и не се е опитал да преодолее. Счита, че доказателствата сочат на това, че всички близки на жертвата са му помагали, търпели са го и са го подкрепяли, но за него само неговите користни подбуди са били на преден план и от всички доказателства е видно, че за него най-ценното е било да парадира с големия си имот на язовир Искър, да се показва колко е значим  и в момента, когато е следвало и той да поеме част от работата  и пострадалата му е прехвърлила фирми и имоти, той не е могъл да се справи, което е наложило двамата да се разберат след това част от тях да бъдат прехвърлени на сина на пострадалата. Счита, че доказателствата ясно установяват, че в момент на трудност, подсъдимият е използвал близките си, манипулирал ги е, държи се е грубо и арогантно с тях и не поемал никаква лична отговорност като съпруг и баща.

Изразените от него съжаления в съдебно заседание повереникът счита, че са неискрени и са в противоречие с конкретните му действия, които са користни, като подчертава, че има доказателства по делото, от които е видно, че само месец след деянието, от ареста той е подписал пълномощно на своя приятел П., с което пълномощно една от семейните фирмите е станала еднолична собственост само на Р.Д., след което са продадени двата имота, собственост на тази фирма - 2 апартамента в Студентски град. В тази връзка настоява, че мотивите и целите на подсъдимия се проявяват и след деянието. Всичките му действия са насочени той да придобие по неправомерен начин общото имущество за себе си. Няма мисъл за децата, тъй като не е проявил никакви такива действия, а единствено и само за собствена облага. Твърди, че е установено по делото, че през всичките тези години, когато благодарение на труда на пострадалата семейството е постигнало някакъв стандарт, той е отказал да работи и така е било до края.

Ето защо моли съда да приеме, че независимо от чистото му съдебно минало, подсъдимият е с висока степен на обществена опасност и дръзкото му поведение при извършване на това тежко престъпление, с цялостната подготовка, с действията му след това, които са целели укрИ.е и действията му от ареста, потвърждават неговата престъпна цел.

При така установената фактическа обстановка, счита че справедливото наказание, което съдът следва да наложи е доживотен затвор. Това наказание е предвидено дори за убийство без многобройни квалифициращи обстоятелства, а в случая е налице именно такова. Акцентира и на това, че е оставил децата си без майка, което за него не е било аргумент и не е влизало в ценностната му система.

Моли съда да наложи наказание „Доживотен затвор“, което при приложение на разпоредбата на чл.58а да бъде заменено с наказание 30 г. „Лишаване от свобода“. Счита, че процедурата, по която се развива производството не може да служи като начин той да се избегне отговорността, която законът предвижда при такива деяния. Законът би следвало да се приложи максимално точно и съгласно доказателствата и в настоящият случай това е единствено справедливото наказание, което законът предвижда. Моля при произнасянето на присъдата съдът да върне вещите на пострадалата, които са иззети като веществени доказателства.

Частният обвинител И.И. заявява, че и двамата със съпругата му искат максималното наказание според закона.

Частната обвинителка Р.И. заявява, че иска максимална присъда, която разбира, че няма да върне детето й, но заявява, че това което говори подсъдимия е лъжа. Счита, че подсъдимият съжалява, защото е в затвора и е сигурна, че наистина го е направил с предумисъл, поради което иска максимална присъда за него.

Частният обвинител И.М. заявява, че също би желал максималната присъда. Намира, че по някакъв начин подсъдимият трябва да покаже, че би желал да прехвърли на дъщеря си това,  което е останало от имуществото.

Частната обвинителка К.Д. моли съда да остане обективен към нещата, които предстоят подсъдимият да говори за майка й. Апелира към съда да не взима под внимание каква ще се опита да я опише, защото това няма значение за това, което той е направил.

Защитникът на подсъдимия Д.- адв.А. подчертава, че в хода на съкратено съдебното следствие подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, но според защитата някои от изводите, направени от прокуратурата въз основа на тези факти, касаещи правната квалификация на деянието са неправилни. Подчертава, че по делото е установено по несъмнен начин авторството на деянието. В тази връзка излага становище по въпроса какви още факти са безспорно установени в хода на ДП, акцентирайки на някои от тях, като например на това, че подсъдимият е подал молба за развод, а не пострадалата, както е записано в обвинителния акт, за което счита, че е допусната техническа грешка в ОА. Счита, че по делото е безспорно установено, че подсъдимият Д. е прехвърлил цялото съсобствено имущество на съпругата си, а част от него е било прехвърлено на сина й от първия й брак, свидетелят И.М., които действия на подсъдимия говорят за липсата на користна цел при извършване на деянието. Твърди, че към датата на извършване на деянието подсъдимият е бил прехвърлил част от недвижимото имущество на стойност около няколко милиона евро, тъй като е бил наясно, че е предстоял развод между двамата. Акцентира и на деня, в който подсъдимият е трябвало да предаде една от малкото вещи, негова собственост на пострадалата, а именно процесния лек автомобил, в който според защитата подсъдимият е искал да проведат спокоен разговор и да се разделят нормално, като разумни хора, тъй като било ясно, че отношенията отивали към развод. Сочи, че подсъдимият макар и да е искал развод, все още обичал съпругата си, въпреки всички нейни изневери, при които възникнали и прояви на ревност от негова страна. Счита, че от доказателствата по делото се установява, че автомобилът, който той трябвало да предаде на пострадалата не бил каран продължително време и поради това подсъдимият трябвало да го подготви технически и му да залепи нови стикери, в която връзка купил от бензиностанция макетно ножче, за да остърже старите стикери. Според защитата в една от преките на главния път между Самоков и Ихтиман двамата започнали разговор, при който пострадалата отново проявила лошите черти на характера си, почнала да го обижда, ударила го по лицето няколко пъти, което довело подсъдимия до състояние на силно раздразнение и същият изпаднал в гняв, като започнал да й нанася множество удари, както с ръце, така и със закупеното за отстраняване на стикерите макетно ножче. Пледирайки, че именно това са фактите установени на ДП от събраните по делото доказателства, защитата застъпва становището, че не оспорват фактите изложени в обстоятелствената част на ОА, а само допълва някои детайли, на база на които твърди, че прави и различни правни изводи за разлика от прокуратурата. Придържа се към описаното в ОА, че след извършеното, подсъдимият предприел действията, описани в обвинителния акт и провел описаните разговори със свидетелите по делото по телефона. Счита, че подсъдимият е бил в състояние на психически срив, неадекватен, без ясна представа какво точно е направил. При това състояние, след погълнати медикаменти и алкохол, прерязал вените на китката на лявата си ръка и цяла нощ бил в несвяст. Едва след 7.30 сутринта на следващия ден, навлязъл с автомобила, в който се намирало тялото на съпругата му в района на гр.С., като бил взел решение да се предаде на органите на МВР, но спрял на бензиностанция, където бил спрян от полицейските служители. Въпреки все още неадекватното си състояние, подсъдимият след разговор с полицейските служители признал за извършеното от него деяние, дал е пълни самопризнания за извършеното и не е направил опит за манипулиране или укрИ.е на доказателства, което според защитата обосновава извод за липса на хипотезата на т.9, ал.1 на чл.116, тъй като деянието не е извършено предумишлено и не е било планирано по никакъв начин. Пледира, че макетното ножче е било единствено с цел премахване на стикери, което е видно от веществените доказателства по делото – иззетото МПС. В контекста на събраните по делото доказателства намира изводите на СГП, че „смъртта й останала единствения начин за постигане на целта му да запази за себе си имуществото, придобито по време на брака, което имало опасност Ана Д. да му отнеме“за неправилен. За да обоснове този извод защитата се позовава на факта, че пострадалата е имала 2 деца от различни бракове, които наследяват заедно със съпруга й, както и че, ако целта му е била запазване на имущество, елементарната житейска логика и съдебната практика сочат, че е следвало да предприеме действия по укрИ.е тялото на пострадалата и заличаване на всички веществени доказателства, докато в случая е станало точно обратното. Подсъдимият се е обадил на няколко от свидетелите и е превозвал трупа на пострадалата посред бял ден на оживено място и накрая е паркирал автомобила на бензиностанция. Счита, че това не могат да бъдат действия на лице, което е извършило предумишлено убийство. Смята, че този човек болезнено е обичал съпругата и семейството си. Болката е била толкова голяма, че е довела до настъпилия трагичен инцидент. Сочи, че според заключенията на СПЕ, Д. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като не е бил в състояние на афект или друго емоционално състояние, приравнено към юридическата категория „уплаха и смущение“, но според защитата в случая е налице състояние на силно раздразнение предизвикано от пострадалата, с тежки обиди, което е различно от състоянието на уплаха и смущение. Твърдят, че пострадалата е заплашила подсъдимия, че ще му съсипе живота и ще го доведе до просешка тояга, което видно от приложената заповед на СРС, пострадалата веднъж е била предупреждавана със съдебна заповед. Тези заплахи са били сериозно основание за настъпване на тежки последици за виновния и дъщеря му. Защитата настоява съдът да акцентира на едно от събраните на ДП доказателства, а именно заключението на допълнителната СМЕ на пострадалата, според което смъртта е настъпила много бързо, в сравнително къс период от време, което според тях изключва правната квалификация на деянието и по т.6 на ал.1 на чл.116 НК. Сочат, че деянието е квалифицирано като извършено по особено жесток и мъчителен начин, но изключително малкия период, в който е настъпила смъртта според защитата изключва наличието на тази хипотеза, като сочат, че такова е становището и на трайно установената съдебна практика.

В заключение пледират, ако съдът постанови осъдителна присъда, да измени квалификацията на деянието, като приемете, че извършеното престъпление е по чл.118 вр. чл.116, ал.1, т.6 вр. чл.115 или единствено хипотезата на чл.115 НК за обикновен случай на умишлено умъртвяване.

При налагане на наказанието моли съда да обърне внимание на личността на дееца и наличието на множество смекчаващи вината обстоятелства, без наличие на отегчаващи такива. Сочат, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, има самокритично отношение към извършеното, безупречно процесуално поведение, при което е направил пълни самопризнания, без да прави опити за манипулация или унищожаване на веществени доказателства. Същият е с много добри характеристични данни, които смекчаващи вината обстоятелства, не са посочени в обвинителния акт., че настоящото деяние не се отличава с по-голяма жестокост, упоритост или други особености за деянията от този род. Имайки предвид множеството смекчаващи вината обстоятелства, моли съда да определи наказание равняващо се на минимума на предвиденото в закона наказание. Моли в съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК и при условията на чл.58а НК да редуцира размера на наказанието, като го намали с една трета и също така да прецени дали множеството смекчаващи вината обстоятелства не попадат в хипотезата на чл.55, ал.1 НК.

Защитникът на подсъдимия Д.- адв.А. заявява, че се присъединява към казаното от адв.А. и не споделя извода на СГП, че не са налични никакви смекчаващи вината обстоятелства. Счита, че в случая не е налице нито едно утежняващо обстоятелство извън квалифициращите моменти от състава на чл.116 от НК. Посочва обаче, че тези квалифициращи обстоятелства не биха могли да се приемат за утежняващо вината обстоятелство, след като законодателят е предвидил и наказание в този размер, имайки предвид същите. Заявява, че не споделя също така становището на СГП, че в случая е налице особено жесток човек. Един човек, който с уважение и обич се е отнасял в продължение на  дълги години към съпругата си, не може де бъде жесток човек. След като е направил опит за самоубийство и то не със шепа лекарства, а с прерязване на вените и последните му думи са били: „моля да ме погребете заедно с нея. Сбогом, грижете се за децата.“, от тези думи на подсъдимия, за които сочат свидетелите на пострадалата, не може да се извлече според защитата наличието на такъв жесток характер. Напротив, налице е един твърде чувствителен и емоционален човек. При наличието на смекчаващи вината обстоятелства и при липсата на нито едно отегчаващо извън квалифициращите елементи от състава на чл.116, защитникът счита, че наказанието което съдът следва да определи по справедливост и по съвест и въз основа на събраните доказателства, би следвало да бъде около минималното, предвидено от закона по размер. Счита, че не би могло да се твърди, че в случая има някаква користна цел, тъй като подсъдимият е прехвърлил всичко на съпругата си и няма нищо освен душата си. В тази връзка задава въпроса „за каква корист може да се говори?“.

Подсъдимият Р.Д. признава изцяло фактите, визирани в обстоятелствената част на ОА по реда на чл.371, т.2 от НПК. В допълнение дава и обяснения, в които изразява съжаление за стореното от него, като твърди, че не може да си обясни защо е извършил деянието, както и че това е най- тежкия грях, който е сторил. По съществото на делото отново заявява, че безкрайно съжалява за огромната трагедия, която се е случила. Твърди, че никога не е искал да се стигне до този трагичен край и е бил воден от мисълта да запази брака и семейството си, като в тази връзка е направил всичко, което е преценил и е търсил помощта на всички негови близки. Заявява, че винаги е обичал близките си, подкрепял ги е с всичко, с което е могъл. Заявява, че разбира тяхното състояние в момента, защото това, което е извършил е непростимо. Твърди, че е понесъл всички обиди и унизително отношение към него, като е запазил спокойствие по време на цялата драма, когато е била застрашена дъщеря му и е била обиждана и когато го е молила да я прибере от И., защото повече не е могла да продължава да живее така. Заявява, че е бил принуден да подаде молба за развод, защото си е давал сметка, че не могат повече да продължат заедно със съпругата му. Твърди, че се е отказал от всичко доброволно, като признава, че по-големият принос е на съпругата му за общ бизнес. Заявява, че е искал да бъде морален и справедлив. Посочва, че дъщеря му е отказвала каквато и да било комуникация с майка си и тогава той я е молел да установи контакт с нея. Посочва, че когато е споделял с дъщеря си, че се е виждал с нея, дъщеря му се е сърдила и не му е позволявала да се срещам с нея. Твърди, че  психическият стрес е бил огромен, но въпреки това счита, че е запазил самообладание, грижел се за дъщеря си по всякакъв начин. Заявява, че подкрепя това, което са казали защитниците му. Твърди, че винаги е съдействал с всичко, с което е могъл на следствието, като дори и по време на съдебното заседание въпреки невъзможността на единия от защитниците му да участва по делото е изявил желание делото да се гледа, да не се отлага. Заявява, че вярва в справедливото решение на съда. Сочи, че най-тежката присъда за него е това, че ще живее със себе си и с деянието, което е извършил, за което безкрайно съжалява и най-вече за децата му, че са останали не само без майка, а и без баща.

В последната си дума подсъдимият моли за справедливо решение на съда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият Р.К.Д. роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, преди задържането работил, несемеен, неосъждан, ЕГН:**********. Същият е с много добри характеристични данни.

Подсъдимият Р.К.Д. и починалата А. И.Д. живеели на семейни начала от 1993 г. заедно със сина на последната от първия й брак - св.И.М., като през 1997 г. подсъдимият и пострадалата сключили граждански брак, по време на който се родила и дъщеря им - св.К.Д. (р.18.07.1997 г.)

В началото на съвместния им живот подс.Д. работел като таксиметров шофьор, а починалата имала геодезическа фирма. Бизнесът на А. Д. се разраснал, семейството регистрирало нови фирми и подсъдимият станал съдружник на съпругата си в тях, като преустановил дейността си като таксиметров шофьор

До 2008 г.- 2009 г. семейство Д. имали завидно материално положение и стандарт на живот, но след възникване на проблеми в бизнеса и настъпване на финансова криза, личните им отношения в семейството също започнали да се влошават.

През 2010 г. А. Д. решила да променят постоянното си местоживеене в Кралство И., където и дъщеря им да завърши образованието си в британски колеж, но подс.Д. бил против. Това също станало повод за конфликти между тях, тъй като подсъдимият не искал да живее в И., като смятал още, че обучението на дъщеря им там ще им струва много скъпо, и семейството не може да си позволи да я издържа при това финансово състояние, в което били към този момент. Във връзка с лошото си финансово състояние, семейството имало множество кредити, които трябвало да изплащат, което било още една причина подс.Д. да бъде против заминаването им в И.. Той смятал, че пострадалата обрича семейството си на глад, взимайки решение да спре да работи и да отиде да живее в И..

Заминавайки с дъщеря си в И., А. Д. обявила пред роднините си, че е прехвърлила всичките си права- дялове в голяма част от семейните фирми /т.е. дяловете, които притежавала в тези фирми/, на името на подс.Д., както и че той станал едноличен собственик в тях, респ. че били създадени дружества изцяло на негово име. Целта на пострадалата, както тя я заявила пред своите роднини била, оттук насетне да остави съпруга си- подс.Д. да се грижи за бизнеса, да изкарва пари за прехраната на семейството, тъй като тя искала да се оттегли от бизнеса, да спре да се грижи за изкарването на пари за прехраната на семейството, за покрИ.е на разходите по кредитите и като цяло по издръжката на семейството. Пред сестра си- св.Д.Т., пострадалата заявила, че е прехвърлила огромна част от активите, които притежава еднолично на подсъдимия, за да може да си почине и оттук насетне той като мъж да започне да се грижи за издръжката и прехраната на семейството си. Идеята й била, ако се наложи той да разпродаде и цялото имущество в Р България и всички да продължат да живеят заедно в И..

Видно от материалите по делото към 2011 г. на името на подсъдимия било учредено търговско дружество- „Л.Е.П.“ ЕООД (учредено на 17.10.2011 г.), като дружеството било собственик на редица недвижими имоти.

Към 01.03.2011 г. било учредено и още едно дружество- „Б.С.И.“ ООД, в което към този момент подсъдимият и пострадалата били съдружници и притежавали равни дялове, като управлявали дружеството заедно и поотделно.

От справка направена служебно от съда в Търговския регистър /който е публичен и общодостъпен/ е видно, че на името на двамата към този момент се водило и още едно дружество- „Г.С.И.“ ООД, учредено също на 01.03.2011 г. Към този момент, както и до смъртта на пострадалата, тя и съпругът й- подсъдимият Д. двамата били съдружници с равни дялове в това дружество. Въпросното дружество също имало придобити редица недвижими имоти на свое име.

По време на брака помежду си, двамата били придобили на свое име в режим на СИО и множество недвижими имоти- жилища и поземлени такива.

Подсъдимият обаче не бил никак доволен от намеренията на съпругата си и от факта, че тя заминала в И. и го оставила да се грижи за прехраната на семейството си в България, като управлява бизнеса. Ето защо той започнал да се оплаква на роднините на пострадалата- на сестра й- св.Т., че А.- съпругата му е безотговорна, че си е „грабнала шашката“ и е оставила него „да сърба попарата“, оправяйки се с кредитите, а тя си живеела в И. без да се грижи за нищо и само харчела пари. В резултат на това отношенията между съпрузите стигнали до критичен срив и през 2012 г., пострадалата заживяла само с дъщеря им в И., а подс.Д. останал в Р България и продължил да се занимава със семейния бизнес, но това положение не удовлетворявало последния, като финансовите проблеми се задълбочавали. Когато пострадалата разбрала за оплакванията на подсъдимия пред сестра й, тя го заплашила с развод, като в края на 2012 г. А. Д. решила да подаде молба за развод, но след контакти с подсъдимия около новогодишните празници през 2012 г. се отказала и се върнала в И. с дъщеря им, където последната учела.

Наред с финансовите проблеми на семейство Д., започнали и такива свързани с проява на ревност от страна на подсъдимия, по повод на контакти на пострадалата с други мъже в И.. Това довело до възникването на инцидент през лятото на 2013 г. в гр.В. — И., където подсъдимият отишъл без знанието на пострадалата и който случай накарал последната да се страхува за живота си. Версията на двамата за случилото се била различна, но след този случай и прибирайки се в Р България, пострадалата А. Д. посетила нотариус М., като оставила на съхранение в кантората й по нотариално дело № 2/2013г. плик, съдържащ саморъчно написана и подписана от нея декларация. В декларацията А. Д. посочила, че според нея случилото се на 15.06.2013г. в гр.В. е опит за отвличане с цел убийството й, извършено от страна на съпруга й- подс.Д. и любовницата му- св.Д.Т.. В декларацията пострадалата записала още, че подсъдимият и св.Д.Т. упражняват психически тормоз и манипулират дъщеря й- св.К.Д.. А. Д. декларирала, че счита живота си застрашен, заради желанието на съпруга й- подс.Д. да ограби от нея и децата й всички имоти, които тя е придобила. Като дата на съставяне на декларацията е отразено - 06.08.2013г.

Към този период, след връщането й от И. през лятото на 2013 г., пострадалата А. Д. нямала достъп до семейните им имоти и тези на семейните им фирми, както и парични средства, поради което първоначално заживяла при сестра си- св.Т., като се срещала често със съпруга си, за да се уговарят за развод между тях и подялба на имуществото, придобито по време на брака им. Последното било заведено от подс.Р.Д., който след прибирането си от И. подал молба за развод със съпругата си. Той завел срещу съпругата си и дело за домашно насилие.

Всичко случило се мотивирало пострадалата А. Д. да реши да се разведе със съпруга си- подс.Д., поради което започнала да се среща с него за да уговорят как да поделят имуществото, придобито по време на брака им. От своя страна тя също подала молба за домашно насилие срещу подсъдимия, както и на свой ред молба за развод срещу него.

По време на срещите със съпругата си, подсъдимият отправял към пострадалата предложения за подялба на имуществото им, които не били изгодни за пострадалата, като той се възползвал от факта, че бил едноличен собственик в голяма част от фирмите, които били учредени и разработени от пострадалата по време на брака помежду им. Опитали се да приключат брака си със споразумение, но така и не успели да се договорят.

В резултат на преговорите помежду им двамата се разбрали подсъдимият да прехвърли дружеството, на което към този момент бил едноличен собственик- „Л.Е.П.“ ЕООД и което притежавало редица недвижими имоти, сред които и вила, изградена по време на брака между двамата и находяща се на язовир Искър, на сина на пострадалата- св.И.М.. Имотът представлявал поземлен имот, с постройки върху него и намирал се в местността „Ш.З.” към С. - град. Въпросният имот бил възприеман от подс.Д. като голямо постижение, с което парадирал пред хората, дори временно живеел във вилата по време на строежите в имота.

Подсъдимият Д. прехвърлил изцяло дяловете си от това дружество на сина на пострадалата- св.И.М. към 03.09.2013 г., в резултат на което последният станал едноличен собственик на дружеството.

Непосредствено след прехвърляне на дяловете /а според разбиранията на подсъдимия и на собствеността върху недвижимото имущество, притежавано от това дружество, включително на процесния имот на язовир Искър/ в полза на св.И.М., подс.Д. решил да направи опит за самоубийство като се опитал да диша от газовете на ауспуха на автомобила си, но преди това се обадил на св.М. и му заявил намерението си. Намесата на последния успяла да предотврати настъпването на последици от проявата на обвиняемия. Пред св.М. подсъдимият заявил, че е искал да се самоубие, тъй като не можел да се оправя сам и да живее без съпругата си.

След този инцидент обаче, подс.Д. продължил да отправя закани, че ще се самоубие, ако се разделят окончателно със съпругата му - А. Д., като споделял със св.Т., че не е способен да си изкарва прехраната сам, че е под достойнството му да работи отново като шофьор на такси за 200 лева и отправял молби към близките на съпругата му, да я убедят да се върне при него.

През месец октомври- ноември 2013 г. отново в резултат на водените между двамата съпрузи преговори помежду им, подсъдимият прехвърлил дяловете, които притежавал от дружество „Б.С.И.“ ООД в размер на 50 % в полза на съпругата си- пострадалата А. Д., като тя станала едноличен собственик на дружеството. Това било условието на пострадалата, за да даде съгласие съпругът й- подс.Д. да живее в семейното им жилище в ж.к.Г. заедно с дъщеря им- св.К.Д..

Подсъдимият бил уверен, че с действията си пострадалата в рамките на кратък период от време за около 2 месеца, направила всичко зависещо от нея, за да остане той и дъщеря им- св.К.Д. без нищо- без никакви средства за издръжка. Същевременно смятал, че пострадалата също не работи и се издържала единствено и само от продажба на техни общи имоти, респ. от ипотекирането на имоти, собственост на дружество „Б.С.И.“ ООД, което обстоятелство силно притеснявало подсъдимия. Видно от материалите по делото на 18.02.2014 г. починалата А. Д. сключила договор за заем с „Ф.Х.Б.“ ООД в размер на 132 000 евро, който обезпечила с договорна ипотека, а именно с ипотека върху 6 недвижими имота, собственост на „Б.С.И.“ ООД.

Самият подсъдими също не работел по това време и получавал пари от съпругата си, за да си плаща сметките и за да издържа себе си и дъщеря си К..

Към този момент обаче подсъдимият и починалата все още били съдружници с равни дялове в дружество „Г.С.И.“ ООД, като притежавали и в СИО  множество други недвижими имоти- жилища, гаражи и поземлени имоти, придобити по време на брака им- обстоятелства, видни от определенията на СГС и САС по НЧД3170/14 на СГС и по ВНЧД 757/14 г. на САС във връзка с допускане на обезпечение върху бъдещи искове на наследниците на починалата Д..

Към 12.05.2014 г. починалата Д. живеела в жилище под наем в ж.к.”Студентски град” на гр.С. сама, докато подсъдимият Д. живеел заедно с дъщеря им в семейното им жилище в ж.к.”Г.”.

Той бил силно отчаян от случващото се и обикалял всички нейни роднини и говорел пред тях, че иска да си върне пострадалата, че не е способен да се справи с живота, че не е способен да изкарва сам прехраната си, че смята, че е под достойнството му да работи като шофьор на такси за 200 лв. и че ако те не направят опит да му помогнат, като убедят А. Д. да се върне при него, той ще се самоубие.

Отношенията между двамата обаче така и не се подобрили и пострадалата не пожелала да живеят отново заедно.

Към този период подс.Д. се съгласил да предостави за ползване на съпругата си лек автомобил, който тя му била подарила, но той не ползвал, тъй като нейният бил на ремонт- лек автомобил Ауди модел „А8” с рег.№ ********. Раздялата му с този автомобил била тежка за него.

Към този момент обаче подсъдимият вече бил взел решение, че следва да реши проблемите си с А. Д. свързани с притесненията му, че тя разпродава тяхно имущество, че с действията си, включително чрез взимането на голям кредит и ипотекиране на имоти на едно от дружествата, ще доведе него и дъщеря му до „просешка тояга“, ще му вземе всичкото налично имущество и той ще стигне до състояние на клошар и просяк. Ето защо той решил, че е подходящ момента да изпълни предварително обмисленото си намерение, поради което склонил А. Д. преди да й предаде автомобила да си направят заедно едно последно пътуване с въпросния автомобил до вилата в местността „Ш.З.” към С. - град, под предлог да й обясни особености на автомобила и управлението му.

Предвид предстоящото пътуване, пострадалата вечерта на 12.05.2014 г. посетила сестра си, за да вземе багаж за сина на св.Т. - св.Д. И., който живеел и работел във въпросния имот. Св.Т. била много притеснена от предстоящото пътуване на сестра си с подс.Д. предвид състоянието на последния напоследък - страх от предстоящия развод и възможността да остане без финансова обезпеченост, както и заканите, че няма да позволи да се стигне до това положение. Пострадалата обаче я успокоила, като й заявила, че след като подсъдимият й е обещал да й даде автомобила, тя ще му позволи да се „сбогува“ с любимата си кола.

Към 12.05.2014 г. подс.Д. и дъщеря им- св.К.Д. били във влошени взаимоотношения след пореден скандал помежду им и от два дни си разменяли само обидни реплики. Поводът за скандала помежду им бил, че св.К.Д. излязла от стаята си боса, без чехли, поради което не се чувало като ходи, а това стреснало баща /той имал проблеми със сърцето и не трябвало да пие уиски/, който й се развикал, а тя от своя страна не му се извинила и от нещо дребно избухнал голям скандал.

Всяка сутрин подс.Д. карал дъщеря си на училище и всеки следобед я прибирал оттам.

Сутринта на 13.05.2014г., както обикновено, подс.Д. тръгнал да откара дъщеря си на училище, но не с джипа, който ползвал, а с л.а.”Ауди”, като на въпрос на св.К.Д. - защо пътуват с тази кола, подсъдимият отговорил - „Преди майка ти да ми я вземе, искам да си се повозим”. Освен този факт, странно за св.Д. било и поведението на баща й- подс.Д. бил изключително разсеян, забравил си цигарите, часовника и бижу с кръст, без което никъде не ходел. Освен това заявил на дъщеря си, че няма да може да я вземе както обикновено от училище, тъй като ще бъде много зает и няма да е на разположение, ако му звъни тъй като имал много работа. Факта, че подсъдимият си забравил златния кръст и не се върнал да си го вземе бил особено странен за св.К.Д.. Подсъдимият отбелязал факта, че си е забравил кръста и часовника едва след като излезли от изхода на целия комплекс, от който излизали с колата, което се сторило твърде стрА. на св.К.Д., тъй като подсъдимият не ходил никъде без кръста си.

По време на пътуването към училището, въпреки че били скарани, изненадващо за св.Д., баща й казал, че е събрал 2000,00 лева за нов лаптоп, тъй като при предходен скандал между тях, баща й бил счупил част от дисплея на лаптопа й. Това бил повода и двамата да се сдобрят помежду си, което се сторило твърде изкуствено на св.К.Д.. Подсъдимият казал на дъщеря си къде е оставил парите в дома им, като й заявил „парите, които аз успях да събера, чрез продан на моите злата съм ги сложил в чекмедже под тоалетката“, като повторил на св.К.Д. това два пъти- веднъж преди да излязат от апартамента и втори път по пътя към училището. Когато разбрала, че баща й е оставил сумата от 2000 лв. за нов лаптоп, св.К.Д. му заявила, че това е твърде висока сума и тя няма нужда от толкова скъпи вещи, но подсъдимият й казал, че иска да й даде да има всичко от което се нуждае.

След като оставил дъщеря си в училище, подс.Д. взел с автомобила съпругата си и около 12:30 ч. двамата пристигнали в недвижимия имот на яз.“Искър“. По време на престоя им в имота, двамата съпрузи се държали нормално, говорили спокойно, но пострадалата Д. казала на племенника си- св.Д. И., че подс.Д. посещава за последен път този имот, тъй като това било едно от последните му желания към нея. Двамата се разходили из имота, като изглеждали спокойни и разговаряли помежду си.

Подс.Д. се държал необичайно добре със св.Д.И., според последния, като на тръгване неочаквано за него му стиснал ръката и му пожелал успех в живота.

Междувременно и след като се прибрала у дома си след училище, около 13:00 ч. св.К.Д. написала CMC на баща си на неговия телефонен номер- 0896/818881, че се е прибрала и всичко е ОК, след което подс.Д. й се обадил и й казал, че е с хора и работи. До към 17:15 ч. св.К.Д. останала в дома си и се ровила в компютъра.

В 13:20 ч. А. Д. се чула по телефона със сина си - св.М., за да се уточнят за среща по работа в гр.С. по- късно същия ден- в 18:00ч., като при телефонния разговор му споменала, че са на вилата с подс.Д..

Около 14:30 ч. семейство Д. напуснали имота, като както на отИ.е, така и на тръгване автомобилът бил управляван от подсъдимия, а пострадалата пътувала на предна дясна седалка. На тръгване А. Д. казала на св.И.Т. И. /работел като домакин в имота на семейство Д./, че бърза да се прибират в С., тъй като имала среща. Според св.И., подс.Д. се е държал дружелюбно, но същевременно му се сторило, че вътрешно е напрегнат. На тръгване от вилата, подс.Д. неочаквано за него му стиснал ръката и му пожелал успех в живота.

Тъй като посещението и поведението на подс.Д. били странни за св.И., около 10 минути след тръгване на съпрузите обратно към гр.С., свидетелят започнал да звъни на телефона на А. Д., за да я попита дали всичко е наред, но и на двете поредни позвънявания около 14:40 ч. последната не си вдигнала телефона, който давал свободно. Към този момент вече, подс.Д. бил предприел действия по осъществяване на замисленото от него, а именно - да лиши от живот съпругата си А. Д., за да предотврати възможността да се случат страховете му, че при предстоящия развод живота му ще се промени и той ще остане без достатъчно финансови средства. Въпреки опитите му да избегне развод със съпругата си, подсъдимият не успял да постигне това и смъртта й останала единствения начин за постигане на целта му- да запази за себе си имуществото, придобито по време на брака им, което имало опасност според него А. Д. да му отнеме. Тези му опасения се засилили особено след като прехвърлил едно от дружествата на името на сина й- св.И.М., както и своите дружествени дялове от дружество „Б.С.И.“ ООД на пострадалата, респ. след като последната ипотекирала множество имоти, собственост на това дружество, за да изтегли голям заем. За постигане на целта си, за въпросното пътуване насаме с пострадалата извън гр.С., подс.Д. бил купил любимите на съпругата му уиски и шоколад, а за осъществяване на намерението си бил взел и макетно ножче.

Тръгвайки от вилата на язовир Искър, подс.Д. отбил с автомобила от пътя, в гориста местност, под предлог да се почерпят със съпругата му по повод на предстоящия му рожден ден- на 15 май. Двамата седнали на задната седалка в автомобила, консумирали уиски и шоколад, като разговаряли, както обикновено за отношенията помежду им, за влошеното финансово състояние и прекратяването както на бизнеса, така и на личните им взаимоотношения. Пострадалата била употребила незначително количество алкохол, видно от изготвената експертиза, когато подс.Д. предприел действия по осъществяване на намерението си.

Подсъдимият започнал да нанася удари с ръце по тялото и основно в главата на съпругата си, с които удари й причинил множество мекотъканни наранявания- кръвонасядания по челото, клепачите на двете очи и основата на носа, както и кръвонасядания по вътрешната повърхност на меката черепна покривка. Подс.Д. избил преден зъб на съпругата си, която правила опити да се отбранява, в резултат на което от ударите получила кръвонасядания и на двете китки и ръцете си, както и счупване на основната фаланга на пети пръст на лявата ръка, която травма обвиняемият й причинил чрез огъване и усукване на ръката й със значителна сила. След първоначалното нанасяне на удари с ръце, предимно в главата на съпругата си, за да намали възможността й за съпротива, подс.Д., ползвайки подготвеното за целта от него макетно ножче, продължил да нанася наранявания на пострадалата с него.

При нанасянето от подс.Д. с ножа на множеството прободно - порезни и порезни рани в областта на долната повърхност на брадичката. предната и двете странични повърхности на шията, лявата ушна мида и предната повърхност на гръдния кош на съпругата си, последната продължавала да прави опити за оказване на съпротива, поради което получила порезни рани от острието на ножа и по пръстите на двете си ръце, а в дланта на лявата й ръка е открит при огледа на трупа й и косъм от главата подс.Д..

С множеството наранявания с острието на ножа, подс.Д. успял да прекъсне напълно двете яремни вени на съпругата си и да я умъртви, като до настъпването на смъртта й, пострадалата е изпитвала силни болки и страдание, видно от експертното заключение /л.43-57, т.II/.

Според заключението на експертите, смъртта на А. И.Д. се дължи на прободно - порезните и порезните наранявания с пълно прекъсване на двете яремни вени и развитие на въздушна емболия, като в генезата на смъртта са взели участие вдишването на кръв в белите дробове и острата кръвозагуба.

След като се убедил, че е постигнал целта си и успял да умъртви съпругата си, подс.Д. предприел действия за укрИ.е на тялото й, като първоначално го извадил от купето на автомобила и го поставил в багажника на моторното превозно средство.

Потегляйки с автомобила в посока гр.С., подс.Д. успял да намери място, на което да се укрие в района на кв.”Горубляне”, така че автомобила му да не бъде забелязан от хора.

В 15:57 ч. подс.Д. се обадил по телефона с телефонен номер **********, на приятеля си - св.П., като разговора бил осъществен през мобилна клетка в гр.С., на сграда на „Кока - Кола”, находяща се на ул.Р.К.”№*.

Според показанията на св.П., в разговора им /продължил 83 сек./ подс.Д. му казала „сбогом, много те обичам“, като му заръчал да се грижи за дъщеря му - св.К.Д.. Гласът на подсъдимия звучал задъхано и притеснено, поради което св.П. помислил, че подсъдимият има намерение да се самоубие.  По това време св.П. се намирал в Италия в гр.Венеция и трябвало да се качи на кораб, поради което на мястото, където се намирал било много шумно и и не се чувало добре. Ето защо свидетелят П., решавайки, че има някакъв сериозен проблем и тъй като той не се намирал в България в 16:30 ч. той позвънил на св.Т., като й съобщил за обаждането от подс.Д..

След проведения разговор със св.П. обаче, подс.Д. изключил телефона си, като същевременно бил изключил мобилния телефон и на убитата Д.. Ето защо и при опита на св.Т. да се свърже с нея, телефонът й не отговарял.

След като научил за това, св.П. се опитал да се обади на подсъдимия на телефонния номер, от който той му бил позвънил, както и на още два други телефонни номера, които знаел, че се ползват от подсъдимия- ********* и *********, но всички телефонни номера били изключени.

Последващите телефонни разговори, осъществени от района на кв.”Горубляне”, където се укрил с автомобила си и тялото на починалата Д., подс.Д. провел в интервала от 22:07 ч. на 13.05.2014 г. до около 01:10 ч. на 14.05.2014 г.

Разбирайки за наличието на проблем, близките на семейство Д. предприели действия по установяване на местонахождението им - звънели на мобилните му телефони, но същите били изключени.

Близките на семейство Д. уведомили за случващото се органите на МВР, а свидетелите М. и В. около 17:00 ч. тръгнали към вилата на яз.Искър, като по време на пътуването в двете посоки издирвали автомобила на подс.Д. по и около пътя, но безуспешно.

Когато разбрала от брат си за това, че родителите им са изчезнали, св.К.Д. влязла в стаята на баща си в дома им, за да прерови вещите на баща си и установила, че баща й не просто бил забравил бижуто с кръста си сутринта. Установила, че той го бил оставил старателно на тоалетен рафт, като синджирът му бил направен под формата на сърце, в което бил поставен и часовника на подс.Д.. Точно под този рафт се намирало и чекмеджето, за което подс.Д. на два пъти уведомил дъщеря си, че й е оставил пари за лаптопа

Същевременно, след укрИ.ето си, подс.Д. продължил да консумира алкохол в автомобила, като предприел и действия за инсцениране на пореден опит за самоубийство. За целта, по - късно, подс.Д. погълнал хапчета Лексотан, които се намирали в автомобила, но в количество, което не крие рискове за здравето и живота му и наранил с ножа китката на лявата си ръка, като порезната рана му причинила лека телесна повреда, видно от заключението на СМЕ /л.76-78, т.1/.

В 22:07 ч. на 13.05.2014 г. подс.Д. включил телефона си, за което обстоятелство близките получили съобщения от мобилния оператор.

Св.К.Д. започнала да набира телефона на баща си, но последния отхвърлял повикванията. На позвъняване обаче от св.Т., подс.Д. отговорил и в интервала от време до около 01:10 ч. на 14.05.2014 г. както със св.Т., така и с дъщеря си и със св.М., подс.Д. провел множество разговори по телефона.

В проведените с близките си разговори, подс.Д. не само не им съобщил за смъртта на А. Д., но отхвърлял въпросите свързани с нея, със състоянието й и местонахождението му, като заявил само, че няма значение къде, както и че е „на далече“. При телефонните разговори основно говорел, макар и индиректно за намерение да се самоубие, а на дъщеря си— св.К.Д. преповтарял неща, които постоянно й бил втълпявал отпреди, а именно, че майка й я мрази, че не се грижи за тях и ги заплашва, че ще ровят по кофите, а тя няма да си мръдне пръста за образованието на К.. Преповтарял, че А. му била казала, че те са неблагодарни и скоро ще ги изхвърли от семейното им жилище, а той отново ще си кара такси. При опити за диалог, подс.Д. заявявал, че пада батерията на телефона му и прекъсвал разговора. Основното, което говорел при разговорите било коментар на поведението на А. Д. спрямо него и колко е била лоша и несправедлива, лишавайки го от материални придобивки, включително и от любимото му „Ауди”.

През цялото време близките на пострадалата настоявали пред подсъдимия да им даде възможност да разговарят с нея, за да се уверят, че е добре, но подсъдимият само твърдял, че пострадалата е наблизо и ги чува.

В един момент разговора с него внезапно прекъснал, като непосредствено преди това св.К.Д. го попитала „тя мъртва ли е?“, на което не получила отговор.

Въпреки предприетите от страна на МВР действия по случая и обявяване на автомобила, подсъдимия и пострадалата за общодържавно издирване, последните не били открити до сутринта на 14.05.2014 г.

Същевременно подс.Д. преместил тялото на убитата от багажника на автомобила, като го поставил отново в купето на МПС, в седнало положение на задната седалка. Същевременно подсъдимият облякъл наопаки горните си дрехи- якето и дънките, за да прикрие петната от кръв по тях. Под якето бил облечен с бяла риза, по която също имало петна от кръв. По врата му имало наранявания от одраскване.

Около 07:44 ч. на 14.05.2014 г. подс.Д. навлязъл с управлявания от него автомобил в района на бензиностанция „ОМВ”, находяща се на бул.”Самоковско шосе” и паркирал на трета колонка за зареждане на резервоара с гориво. Влизайки в сградата на бензиностанцията, за да плати, подсъдимият взел от магазина две млека, напитка „Ред-бул” и цигари, които оставил на служителката на касата- св.Г. и влязъл в тоалетната.

По това време покрай бензиностанцията преминали полицейските служители- свидетелите Л. и Г., които забелязвайки издирвания автомобил навлезли в района бензиностанцията и подали информация за това по надлежния служебен ред.

В момента, в който свидетелите Л. и Г. влезли в сградата, подс.Д. излязъл от тоалетното помещение и след като платил сметката на касата, заедно с полицаите отишъл до автомобила си. На зададените му въпроси, подс.Д. заявил първоначално, че жена му си седи в колата и няма проблеми, но предвид липсата на реакция от нейна страна при почукване на стъклото и на последващ въпрос от св.Г. какво е направил, пребил ли я е, подс.Д. отговорил- „Мъртва е”, „Убих я”. тогава св.Г. и св.Л. задържали подсъдимия, като при слагането на белезници на ръцете му, забелязали, че има порезна рана на китката на лявата си ръка, за което подс.Д. обяснил, че искал да се самоубие. Двамата запазили местопроизшествието, като уведомили за случилото се дежурната част, като и на място пристигнал и още един екип- ППГ 856 при 08 РУП- СДВР в състав главен полицай М.М., старши полицай Р.Г. и полицай И.Т.И.. Полицейските служители установили самоличността на подсъдимия и при проведената с него беседа той им казал, че пострадалата на задната седалка е жена му- А. Д., която той е убил. Обяснил им, че я убил, тъй като много я обичал, а тя му била казала, че ще му вземе всичко, да му вземе имуществото и ще остави него и детето им да ровят по кофите. Обяснил, че той бил прехвърлил всичко на нейно име- имоти, апартаменти и му била останала само колата, но тя искала и нея да му вземе и да го остави да рови по кофите. Обяснил как е искал от нея да му остави поне колата, докато мине рождения му ден, но по неговите думи съпругата му била казала, че нищо няма да му остави. Пред полицейските служители подсъдимият обяснил, че докато са седели в автомобила в района на село Панчарево и са пиели уиски и са водили разговори за личните им отношения, за секунди му било причерняло, превъртял и тогава го направил- убил я с макетен нож, за който посочил, че се намира в купето на автомобила и за който обяснил, че след това е направил опит да си пререже вените. Обяснил още, че посегнал на живота на съпругата си и заради връзките й с други мъже в И. и предстоящия развод

На място пристигнала и линейка и поради нараняванията, които имал подсъдимия по себе си бил откаран в болница, до където го придружили св.Г., Л. и И. за извършване на изследвания. Пристигналия на място лекарски екип констатирал смъртта на пострадалата, за което бил издаден и фиш.

На място пристигнала и огледна група, която извършила оглед на местопроизшествие, за което бил съставен и протокол. По време на огледа били иззети както самия автомобил, така и множество вещи от него, подробно описани в протокола, сред които и процесния макетен нож Направени били и фотоснимки.

Извършен бил и оглед на местопроизшествие на в имота на сем.Д. на язовир Искър.

След задържането подсъдимият бил освидетелстван. На същия е извършена и СМЕ от заключението на която се установява, че при него са констатирани охлузвания по лявата буза; кръвонасядания по лигавичната повърхност на горната устна; охлузвания по пръстите на лявата ръка; порезна рана по вътрешната повърхност на лявата китка. Установената порезна рана се дължи на действието на предмет с режещ ръб и се е получила в резултат на натиск на острието при едновременно праволинейно теглене. Същата отговаря да е причинена със собствена ръка, както твърди подсъдимия, като това увреждане е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Останалите мекотъканни травматични наранявания се дължат на действието на твърди предмети и са причинили на подсъдимия болка и страдание. Установената концентрация на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия- 0,6 г/л отговаря на лека степен на алкохолно опИ.е. Концентрацията на Лексотан (бромазепин)- 0,17 мг/мл е извън токсичната доза и не крие рискове за здравето и живота на подсъдимия. Не са диагностицирани болестни процеси от страна на Сърдечно съдовата система и други вътрешни органи.

На подсъдимия е извършено и съдебно психиатрично изследване, като според заключението на СППЕ на същия той не страда от същинско психично заболяване- психоза, което да може да се приравни на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК. Няма данни подсъдимият да е страдал от такова разстройство и в миналото, включително и към инкриминирания период. Интелектът му е в границите на нормата, като в случая не е налице и вроден или придобит интелектуален дефицит.

Според заключението личността на подсъдимия показва известни акценти, които затрудняват адаптивните му възможности, но в случая няма данни за същинска личностова дисхармония, респ. за разстройство на личността /психопатия/.

Той не злоупотребява и не е зависим от алкохол и други психоактивни вещества.

Към момента на инкриминираното деяние, подсъдимият не е бил в клинично проявена фаза на алкохолно опИ.е.  На по- късен етап той е приел алкохол и лексотан, като дозата на лексотана не е била токсична.  Няма данни към момента на деянието той да е бил в състояние протичащо с качествени нарушения на съзнанието. Ето защо към този момент той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Според заключението към момента на инкриминираното деяние подсъдимият не е бил в състояние на физиологичен или патологичен афект или друго емоционално състояние, което би могло да се приравни на юридическата категория Уплаха и смущение“. Същият с оглед на психичното си състояние може правилно да разбира фактите имащи значение за делото и ако желае да дава достоверни обяснения за тях, както и да участва в наказателното производство.

На фазата на ДП е изготвена допълнителна СМЕ по писмени данни на пострадалата (ДСМЕ- т.II, л.43) от заключението на която отново се установява какви са причинените на пострадалата увреждания, както и причината за смъртта на същата. От това заключение се установява още, че при аутопсията на А. Д. по трупа й с установени множество прободно- порезни и порезни рани, като подробно е описано в кои области на главата и тялото на пострадалата са констатирани същите. Според заключението тези прободно- порезни наранявания са получени в резултат на действието на предмет с остър връх и режещ/и ръб/ове, какъвто е ножа, като предвид морфологичните характеристики на раните, ножът би могъл да бъде с един режещ ръб и много тесен гръб или да е двуостър от типа кама. Според заключението иззетия с протокола за оглед на местопроизшествие от 14.05.2014 г. от автомобила на подсъдимия нож е със следните характеристики (което е видно от протокол №198-Б/2014 г. за извършена експертиза на веществено доказателство и на база предоставения снимков материал от огледа на местопроизшествие от 14.05.2014 г.), а именно: сгъваем нож с жълто- черна дръжка с надпис от дясната страна на същия „topmaster“ и от лявата страна на самото острие „SK4-05” с острие от бял метал, прибиращо се в дръжката с обща дължина 23 см, дължина на дръжката 15 см, на водача на острието- 2 см, дължина на режещата повърхност на острието 6 см, а на гръбната повърхност – 5 см и с ширина на острието- 18 см.

Съпоставянето на измерени параметри на описания по- горе нож с дължините на установените прободно- порезни рани и на раневите канали по пострадалата, дава основание на експертите да заключат, че нараняванията могат да бъдат причинени от конкретното оръжие. Различната дължина на установените прободно- порезни  рани се обяснява от една страна с раздвижването на оръжието, при което се наблюдават отклонения от основната му плоскост на движение при неговото изваждане. Това на свой ред може да е свързано с разминаване в посоката на основния кожен разрез (получават се допълнителни разрези) или да бъде негово праволинейно продължение, при което дължината на прободно- порезната рана да е по- голяма от ширината на действалото острие. От друга страна при нанасяне на уврежданията пострадалата би могла да извършва активни действия ( от типа на защитните или свързани с отдръпване, обосновано от причинена болка) , което също води до образуване на рани на кожата с по- голяма дължина от ширината на острието.  Според заключението при нанасяне на удари с острието на прободно- порезно оръжие изключително рядко се реализира точна перпендикулярна компонента, спрямо дадената анатомична област, като са налице коси отклонения във вертикално, хоризонтално или съчетано направление.

Подробно са описани и в това заключение установените при пострадалата прободни- порезни наранявания, които според експертите и предвид характера на прободно- порезното оръжие, с наличие на остър връх и режещ ръб, дава основание за извода, че за причиняване на тези наранявания не е необходимо да бъде приложена голяма сила, тъй като оръжието се забива с върха си и прониква навътре като реже тъканите с режещите си ръбове. Аналогично е положението и при порезните наранявания. Според вещите лица дори неголям натиск и последващо праволинейно теглене по повърхността на тялото могат да доведат до възникване на порезните наранявания.

Мекотъканните наранявания (травми) по тялото на пострадалата с вид на кръвонасядания по различни части на главата и тялото на пострадалата, според заключението са в резултат на действието на твърди тъпи предмети с ограничена равна, контактуваща повърхност, по механизма на удари с такива предмети, като могат да се получат при нанасяне на множество достатъчно силни удари с части на човешкото тяло, каквито са свитите в юмруци ръце, лакти и нанасяне на удари с ритници.

Същевременно счупването на основната фаланга на пети пръст на лявата ръка е получено по механизма на огъване и усукване на същата и е извършено чрез приложението на значителна кинетична енергия.

Според заключението констатираното при пострадалата количество етилов алкохол в кръвта на същата- 0,15 промила и 0,10 промила в урината, дава основание на вещите лица да заключат, че алкохолния прием не е довел до намаляване на силата на изпитваната от пострадалата болка при нанасяне на травматичните увреждания. Експертите са категорични, че предвид характеристиката и многобройността на установените травматични увреждания при същата, може да се направи извода, че тя е изпитвала силни болки и страдания до настъпването на смъртта й. Експертите са категорични още, че при нея не се установяват травматични увреждания, които да са причинени и получени след настъпването на смъртта й. Вещите лица посочват още, че след ножевите наранявания по шията на пострадалата, свързани с пълно прерязване на яремните вени, смъртта е настъпила в сравнително къс период от време. Същевременно морфологията на травмите по тялото на пострадалата, причинени по механизма на тъпа травма, насочват към причиняването им в сравнително къс интервал преди настъпването на смъртта, като основание за това е липсата на тежкостепенни травматични отоци в травмираните области.

Експертите заключават, че всички установени при пострадалата наранявания по главата, шията, тялото и крайниците са причинени приживе на пострадалата, поради което и според тях като се вземе предвид морфологията на травматичните увреждания, тежестта, обширността им и ангажирането на анатомични структури, пострадалата е изпитвала значителни болки и страдание, като е била в състояние да преработва емоционално състоянието, в което е била поставена, от нанасянето на първия удар до настъпването на смъртта.

Вещите лица са категорични също така, че дадените от подс.Д. обяснения на фазата на ДП според които той е извършил само следните действия спрямо пострадалата- „хващане за ръката, удар, бутане и намушкване с намиращо се в лекия автомобил макетно ножче един или два пъти“ не отговаря на установената анатомична находка. Касае се за причинени множество увреждания, локализирани в различни анатомични области, получени по различен механизъм на причиняването им, включително и с наличието на наранявания с категоричен защитен характер. Ето защо така установените наранявания не отговаря на съобщените от подсъдимия брой нанесени удари на пострадалата.

Подсъдимият е задържан със заповед по ЗМВР на 14.05.2014 г., като му е определена постоянна МНО задържане под стража с определение на СГС, НО, 10 с-в от 17.05.2014 г. Същият е с тази мярка и до настоящия момент.

С Определение от 18.07.2014г. по НЧД № 3170/2014г. по описа на СГС, на основание чл.73, ал.2 от НПК е допуснато обезпечение на бъдещ граждански иск за неимуществени вреди в наказателното производство от И.Л.М., Р.А.И. и И.Д.И., като са наложени възбрани- върху недвижими имоти, собственост на „Г.С.И.” ЕООД, както и възбрана върху ½ идеална част от множество недвижими имоти, придобити от Р.К.Д. и А. И.Д. по време на брака им, както и запор върху 100% от ликвидационните дялове на Р.К.Д. в „Г.С.И.” ЕООД. Определението на СГС е отменено частично с Определение от 18.08.2014г. по ВНЧД № 757/2014г. по описа на САС - отменена е наложената възбрана върху недвижимите имоти, собственост на юридическото лице „Г.С.И.” ЕООД, като в останалата част Определението на СГС е потвърдено /л.2-15, т.V/.

Видно от цитираните определения на СГС и САС и най- вече от мотивите на определението на САС подс.Д. е бил съдружник с починалата в дружество Г.С.И. ООД. След смъртта на А. Д.- за която той е бил вече обвинен, подс.Д. (все още обвиняем към оня момент)  и въпреки правилото на чл.3, б.А от ЗН е записал на свое име 100 % от капитала на дружеството, като е поел и нейните дялове в дружеството. След което е назначил за управител на същото св.А. П., който именно и в качеството на управител на дружество „Г.С.И.“ ЕООД е атакувал определението на СГС за допускане на обезпечение върху имоти на дружеството чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на дружеството. Въззивният съд е приел още, че подсъдимият бидейки съдружник във въпросното дружество заедно с починалата А. Д., благодарение на действията си по умъртвяване на същата е могъл след смъртта й да стане едноличен собственик на капитала на дружеството. Приел е обаче, че наложения запор върху дружествените дялове на подсъдимия в това дружество, както и допуснатата възбрана върху ½ идеална част от недвижимите имоти, придобити от подсъдимия и починалата по време на брака им, са напълно достатъчни за да покрият бъдещите граждански искове на пострадалите лица.

Посочените обстоятелства са видни и от справка в Търговския регистър, който е публичен и общодостъпен, поради което и съдът може да се позовава на фактите, вписани в същия и въз основа на служебна проверка. А последната сочи, че заличаването на А. Д. като съдружник в дружеството и придобИ.ето на 100 % от дяловете на същото от страна на подс.Д., респ. назначаването на Ал.П. за управител на дружеството е станало към 09.07.2014 г., към който момент подсъдимият е бил задържан с МНО в ареста. Отново и на база проверка в публичния търговски регистър се установява, че подс.Д. е предявил на същата дата- 09.07.2014 г. иска с основание чл.30 от ЗН срещу сина на починалата- И.М. с искане за намаляване на завещателно разпореждане, извършено от починалата А. Д., с което И.М. е назначен за наследник на цялото движимо и недвижимо имущество и всички дружествени дялове в Г.С.И. ЕООД и Б.С.И. ЕООД.

От справка на НАП е видно, че по наличните данни, към месец юли 2014 г. подсъдимият се е самоосигурявал като съдружник в Г.С.И. ООД с начална дата 2002 г., като собственик в Л.Е.П. ЕООД до 03.09.2013 г. и като упражняващ дейност „други“ в ЕТ А.- А. И. с прекратяване на дейността в последното към 29.05.2014 г.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на фактите, направено от подсъдимия Д. дадено по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и на събраните на ДП гласни, писмени и веществени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 и чл.284 от НПК, в хода на проведеното съкратено съдебно следствие, а именно: обясненията на подсъдимия Д. под формата на признание на фактите изложени в ОА, дадено по реда на чл.371, т.2 от НПК, включително и тези дадени от него по време на допълнителния му разпит пред съда; обясненията на подсъдимия дадени на ДП; показанията на св.Б.М.; на св.И.Т.И.; на св.Г.Г.; на св.М.М.; на св. Р.Г.; на св.Б. Г.; на св.П.С.; на св.Д.Т.; на св.К.Д.; на св.И.М.; на св.М. В.ов; на св.Д. И.; на св.И.Т. И.; на св.К. Д.; на св.В.П.; на св.А. П.; на св.Е.С.; на св.С.Х.; на св.Л. Т.; на св.С.М.; на св.В.Б.; на св.И. Д.И.; на св.Р.И.; на св.Д.Т.; протокол за оглед на местопроизшествие от 14.05.2014 г. на лек автомобил Ауди , модел А8; фотоалбум със снимки към него и СД със снимки от огледа; фиш за спешна медицинска помощ за констатиране смъртта на А. Д.; протокол за освидетелстване на подсъдимия Д.; протокол за оглед на местопроизшествие от 15.05.2014 г. на труп на пострадалата и фотоалбум със снимки към него; протокол за оглед на местопроизшествие от 14.05.2014 г. на дворно място с 3 къщи разположени на него с площ от около 72 дка в местността Шиповенски залив; предварително заключение към съдебна медицинска експертиза на труп; съдебно- психиатрично експертно становище за подсъдимия; протокол за доброволно предаване от 14.05.2014 г. на медицински документи на подсъдимия; медицински документи на подсъдимия от ВМА; протокол за вземане на образци за сравнително изследване от подс.Д.; протокол за доброволно предаване на компютърни информационни данни /запис от видео наблюдение на бензиностанция ОМВ/ под формата на СД; справка за съдимост на подсъдимия; заповед за задържане по ЗМВР на подс.Д.; протокол за личен обиск на лице по ЗМВР на подс.Д.; протокол от 16.06.2015 г. на нотариус А. М. за предаване на фотокопие от документ, оставен на съхранение при нотариуса от А. Д.; протокол за доброволно предаване от 16.06.2015 г. на заверени копия от документи- молба и декларация от А. Д., както и самите документи в заверен препис; протокол за оглед на местопроизшествие в интернет пространството от 18.06.2015 г.; протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол и/или друго упойващо вещество; протокол на СГС по реда на чл.64 от НПК; протокол на САС по реда на чл.64 от НПК; писмо от Агенцията по вписванията  изх.№657/10.06.14 г. за дружества Л.Е.П. ЕООД и Б.С.И. ЕООД; ; удостоверение за актуално състояние за Л.Е.П. ЕООД и за Б.С.И. ЕООД; документи във връзка с двете дружества, като извлечение от търговския регистър за извършени промени в двете дружества, подлежащи на вписване в търговския регистър, изпратени с писмото на Агенцията по вписванията; извлечение от Агенцията по вписванията- служба по вписванията –град С. досежно вписвания, отбелязвания и заличавания на името на дружество Л.Е.П. ЕООД и Б.С.И. ЕООД, както и копие от 10 бр. нотариални актове, вписвани в службата по вписванията във връзка с недвижими имоти, собственост на двете дружества; писмо- отговор от Ф.Х.Б. ООД изх.№0619-25/19.06.2014 г. с приложени към писмото договор за заем от 18.02.2014 г., нотариален акт за договорна ипотека от 19.02.2014 г. и платежни нареждания за отпуснат заем; писмо от Глобул изх.№11873/02.06.14; писмо от Глобул изх.№11872/02.06.14 г.; писмо от Мтел изх.№12776/02.06.2014; писмо Мтел изх.№13923/11.06.14 г.; писмо от Виваком рег.№С-16331/20.06.14 г. с приложен диск; писмо Виваком рег.№С16355/20.06.14 г. с приложен СД към него; удостоверение за съпруг/а и родствени връзки; удостоверение за наследници; писмо от СДВР-ООДЦ рег. №ЗМ115/14; писмо от МВР- ОДМВР рег.№26148/22.12.14 г. с приложени към преписката 7 бр. листа; справка от МВР-ОДМВР-С.- РУ- Самоков рег.№11473/12.12.2014 г. с приложени към справката 3 бр. листа; справки от Виваком  рег.№30641/04.11.14 г., рег.№С-26789/29.09.2014 г., рег.№С-26787/29.09.14 г.; справка от Глобул  изх.№20516/26.09.14 г.; определение на СГС по НЧД 3170/14 г. по реда на чл.72 от НПК; определение на САС по ВНЧД 757/14 г. по реда на чл.73 от НПК; справка от НАП изх.№40-00-42/30.07.14 г.; справка от Агенция по вписванията- служба по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на подс.Р.Д. с приложени към справката 16 бр. копия от актове, вписани в службата по вписванията- гр.С. по партида на подсъдимия; определение на СГС по реда на чл.65 от НПК; заключение на Съдебно медицинска експертиза (СМЕ) на подс.Д.; характеристика на подсъдимия; заключение на Съдебно медицинска експертиза на труп №379/2014 г.; Съдебно химическо изследване №А-344/14; заключение на Допълнителна СМЕ по писмени данни на пострадалата; заключение на Комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия (КСППЕ); заключение на Видео техническа  експертиза №206-Ф/2014; заключение на биологична експертиза- протокол №198-Б/2014; заключение на биологична експертиза – протокол №197-Б/2014; заключение на биологична експертиза протокол №204-Б/2014; заключение на биологична експертиза- протокол №199-Б/2014; заключение на биологична експертиза- протокол №201-Б/2014; заключение на биологична експертиза- протокол №200-Б/2014; заключение на биологична експертиза- протокол №206-Б/2014; заключение на биологична експертиза- протокол №205-Б/2014; заключение на биологична експертиза- протокол №210-Б/2014; Съдебно химическа /токсикологична/ експертиза на подсъдимия; заключение на дактилоскопна експертиза – протокол №243-Д/2014; заключение на дактилоскопна експертиза – протокол №238-Д/2014; заключение на ДНК експертиза- протокол №14/ДНК-376; дактилоскопни отпечатъци от лява и дясна ръка на А. Д.; веществени доказателства под опис съгласно приемо- предавателен протокол от 11.09.2015 г., както и 1 бр. лек автомобил Ауди модел А8 с ДК №********- на съхранение  на служебен паркинг- гр.С., Жандармерийако аъединение Враня, както и банкноти с различен номинал и лист-т жълт на цвят от джоб на дамска чанта, запечатани в полиетиленов плик с етикет сериа А 174110 и печат №058 НЕКД- СДВР, предадени на съхранение в БНБ.

Съдът кредитира самопризнанието направено от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА по реда на чл.371, т.2 от НПК, доколкото счита, че същото не е  изолирано, а се подкрепя от всички събрани в хода на ДП гласни, писмени и ВД. Досежно авторството на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия не е налице спор по делото, като освен неговото самопризнание в тази връзка са и показанията на свидетелите- полицейски служители задържали подсъдимия, които са видели трупа на пострадалата в автомобила на подсъдимия и пред които той още към онзи момент е заявил, че е убил съпругата си, като е показал и средството на престъплението- макетния нож, с който е сторил това. Разказал е също така причините и повода да посегне на живота й, като полицейските служители са видели и кръв по дрехите на подсъдимия, които той е бил облякъл на опаки с цел да прикрие следите по себе си. В подкрепя на самопризнанието на подсъдимия са и всички изготвени на фазата на ДП експертизи във връзка с изследване на иззети биологични материали от пострадалата, от подсъдимия и от автомобила. В подкрепа на това самопризнание са и показанията на разпитаните свидетели- близки и роднини на пострадалата, които сочат, че последно преди да бъде открит трупа на пострадалата, тя е била именно с подсъдимия и то в неговия автомобил, като малко след като са тръгнали от вилата на яз.Искър заедно с подсъдимия нейният телефон вече е бил изключен и не е имало връзка с нея. В ръката на пострадалата е намерен и косъм от подсъдимия.

Доколкото доказателствата по делото във връзка с авторството на инкриминираното деяние са многобройни, непротиворечиви, а даже еднопосочни, съдът не намира за необходимо да обсъжда същите подробно. Дори в обясненията на подсъдимия дадени на ДП, които противоречат на направеното от него самопризнание в хода на съдебното следствие, сочат на това, че именно той е човекът, който последно е бил с нея и който й е нанасял удари и я е намушкал с ножчето няколко пъти.

Въпросните обяснения на подсъдимия дадени на ДП (т.I, л.11 от ДП) са единствените доказателства на ДП, които в някаква степен са в противоречие с направените от него самопризнания на обстоятелствата, описани в ОА по време на съдебното следствие. Доказателство, касаещо релевантни факти и обстоятелства, свързани най- вече и преди всичко със самото инкриминирано деяние, повода и мотива за извършване на същото от страна на подсъдимия, респ. във връзка с липсата и/или наличието на предумисъл в действията на подсъдимия и на користна цел от негова страна при осъществяване на инкриминираното деяние.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия дадени на ДП, в които той твърди, че е ударил само няколко пъти съпругата си, както и че я намушкал само веднъж- два пъти с макетния нож. На първо място тези обяснения се опровергават от направеното от него самия самопризнание на фактите изложени в ОА по време на съдебното следствие. На следващо място те се опровергават от обективните находки и по- конкретно от ясно и точно установените при пострадалата наранявания, които сочат на факта, че подсъдимият е нанесъл на пострадалата  редица удари в различни части на тялото, а не както твърди той в посочените обяснения само няколко такива. Обясненията му в тази част се опровергават и от заключението на Допълнителната СМЕ по писмени данни на пострадалата, в която вещите лица категорично сочат, че заявеното от подсъдимия за броя и вида на нанесените от него на пострадалата удари не е достоверно и не отговаря на обективно установените при нея  травматични увреждания. А както бе посочено от друга страна последен с пострадалата е бил именно подсъдимия и не се установява друг, освен него да й е нанасял удари приживе, още по- малко след смъртта й, доколкото и според заключението всички наранявания на пострадалата са получени приживе от нея.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия от ДП и в частта, в която същият твърди, че му е причерняло, че е изгубил контрол над поведението си и не знае как точно се е случило всичко, респ. какво точно е направил. Независимо дали непосредствено преди да извърши инкриминираното деяние или не, пострадалата е отправила някакви обидни спрямо подсъдимия реплики и думи, независимо дали между тях е възникнал скандал по повод на личните им и финансови отношения, съдът прие, че подсъдимият не е изпаднал в състояние на афект- физиологичен или патологичен такъв и в този смисъл, твърденията му, че му е причерняло, че е извършил деянието без да разбира какво точно се е случило съдът прие за недостоверни. Категорично в тази насока е заключението на КСППЕ на подсъдимия, според което при подсъдимия не са налице данни за изпадане в такова състояние към момента на инкриминираното състояние, нито в състояние на уплаха или смущение. Ето защо съдът прие, че и в тази част обясненията на подсъдимия от ДП се явяват недостоверни и по никакъв начин не опровергават направеното от него самопризнание пред съда за това, че е извършил деянието предумишлено и с користна цел. Както вече бе посочено единственият очевидец на случилото се е самия подсъдим. Ето защо и не се опровергават неговите твърдения, че непосредствено преди извършване на деянието между него и пострадалата е възникнал конфликт. Според съда обаче не този конфликт е бил поводът и мотива за извършване на деянието от страна на подсъдимия както твърди той в обясненията си на ДП. На първо място този извод следва от заключението на КСППЕ, според което независимо от наличието или не на конфликт между подсъдимия и пострадалата непосредствено преди деянеито, този конфликт не е довел подсъдимия до състояние на афект, под влияние на който той да вземе решение и да извърши деянието. Подсъдимият е бил взел решение за извършване на това деяние и е обмислил извършването на същото предварително и в този смисъл деянието му е извършено предумишлено- така както призна и подсъдимия пред съда. По делото са налице множество доказателства, опровергаващи обясненията на подсъдимия на ДП, че е извършил деянието спонтанно и под влияние на емоцията, породена от конфликта възникнал между него и пострадалата непосредствено преди самото деяние. Тези доказателства са в подкрепа на направеното от подсъдимия самопризнание пред съда на обстоятелствата визирани в ОА. Те касаят едновременно и другото признато от подсъдимия обстоятелство, което се оспорва от защитата, а именно- користната цел при извършване на деянието от страна на подсъдимия, поради което съдът счита, че следва да ги обсъди на плоскостта и на двете основни обстоятелства оспорени от защитата по съществото на делото. На първо място следва да се подчертае, че намеренията, целите на едно лице са факти от обективната действителност и подсъдимият извършвайки самопризнание на обстоятелствата, визирани в ОА, прави самопризнание и на тези факти- т.е. на своите цели и намерения, поради които се твърди от прокуратурата, че той е извършил инкриминираното деяние. Подсъдимият призна изцяло всички факти и бе категоричен по този въпрос. Ето защо и недоумение буди у съда как защитата оспорва изводите на прокурора за наличието на користна цел у подсъдимия при извършване на деянието, респ. извода за предумишлено извършване на същото- т.е. за наличие на предварително взето и обмислено решение за извършване на деянието.

Освен самопризнанието на подсъдимия на тези факти от обективната действителност- неговите цели, намерения и взети решения, по делото са налице и редица доказателства- гласни и писмени такива, които подкрепят това самопризнание.

За това, че подсъдимият предварително е подготвил и замислил убийството на съпругата си, се съдържат данни в показанията на дъщеря му- св.К.Д. и в показанията на св.И. Т. И.. И двамата свидетели говорят за поведение на подсъдимия, което е било странно и необичайно за него и което им направило силно впечатление. Особено показателни в това отношение са показанията на св.К.Д., която разказва за поведението на баща си и за това, че той въпросната сутрин преди инкриминираното деяние й казал неща и я насочил към такива, които имат определен символичен характер, които са вид „знаци“, които подсъдимият й е дал за намеренията си, но които тя могла да разбере едва след като разбрала за случилото се с майка й. Подсъдимият се държал доста любезно, опитал се да преодолее конфликта между тях, но по думите на св.К.Д. твърде изкуствено, указал й къде е оставил пари, при това голяма сума, като повторил това на два пъти, а същевременно над чекмеджето с парите оставил часовника си и своя ланец с кръст, без които до този момент не ходил никъде, като демонстративно оформил сърце със същия, освен това се постарал и да обърне внимание на дъщеря си, че е забравил часовника и кръста си. Всички тези негови действия сочат на предварителен замисъл у подсъдимия, на планирано негово поведение, като е видно, че същият не се е опитал да прикрие същото, а напротив- дал е „знаци“ на дъщеря си, че е планирал и замислил нещо. На същото сочат и показанията на св.И. Т. И., към когото подсъдимият се държал прекалено любезно и твърде необичайно за него, като му пожелал и успех в живота без никакъв повод и причина- т.е. демонстрирал е поведение, което сочи на предварителен замисъл за извършване на нещо, сочи на предварително обмислено и планирано поведение от страна на подсъдимия. Същевременно именно подсъдимият е бил човека, който е настоял пред пострадалата да направят заедно едно последно пътуване с нея в лекия автомобил, който той е трябвало да й предаде същия ден. Идея, която силно е обезпокоила сестрата на пострадала- св.Т. предвид предишните отношения между Д. и пострадалата, както и най- вече предвид факта, че пострадалата била споделила със сестра си, че се страхува за живота си и се чувства заплашена от подсъдимия. Същата имала и конкретен повод за това, а именно- случая между нея и подсъдимия във В.. Коя от версиите за случилото се там е вярна, според съда не е от значение. Факт е, че подсъдимият е отишъл да търси подсъдимата в И. без да й се обади, без да я информира и най- малкото я е уплашил, възникнал е скандал по този повод между тях- за което се съдържат данни дори в обясненията на подсъдимия. От оставената от пострадалата декларация при нотариус е видно, че тя не е приела неочакваното посещение на съпруга си радушно, не му се е зарадвала, а напротив- приела го е като заплаха за живота си. Същевременно това поведение на подсъдимия сочи, че същият е бил склонен да извършва неочаквани за пострадалата неща, да предприема действия спрямо нея, които не са желани от същата и които я карат да се чувства застрашена. Очевидно е също така, че подсъдимият не е одобрявал поведението на съпругата си, не е искал тя да се развежда с него, тъй като е смятал, че няма да може да се справи сам в живота без нея и най- вече без нейната финансова и материална подкрепа. Той е настоявал пред нейните роднини да му съдействат, за да предотвратят развода помежду им. Категорични в това отношение са показанията на св.Т. според която, подсъдимият е имал страх от предстоящия развод и възможността да остане без финансова обезпеченост, като в тази връзка отправял закани, че няма да позволи да се стигне до това положение- факт, сочещ на това, че същият е обмислял как да разреши този проблем и как да предотврати развода със съпругата си. В този смисъл обмислял и планирал е и деянието си. За това, че подсъдимият предварително е взел решение да извърши инкриминираното деяние, сочи и факта, че същият се е снабдил предварително и със средството за извършване на същото- макетно ножче, което той самият твърди, да е закупил малко преди самото инкриминирано деяние. Вярно, че в обясненията си на ДП подсъдимият отрича да е купил макетното ножче с цел да извърши убийство на съпругата си, а твърди, че го е купил, за да махне винетката от предното стъкло на автомобила, тъй като подготвял автомобила, за да й го даде в изправно състояние. Използването на ножчето и за тази цел, не изключва и другото му предназначение, още повече, че звучи доста странно твърдението на подсъдимия в обясненията му от ДП, че изведнъж е видял това ножче между предните седалки на автомобила. Същото очевидно е било оставено на доста удобно за подсъдимия към този момент място за реализиране на деянието- между предните седалки на автомобила, а не например в жабката на автомобила, което също сочи, че подсъдимият независимо дали е щял да използва ножчето за сваляне на винетката от предното стъкло на автомобила, е закупил и подготвил същото и за извършване на самото деяние. Закупуването на любимите на пострадалата бонбони и уиски също сочи на предварително обмислено и планирано деяние. Отново в тази връзка е и обстоятелството, че подсъдимият е отклонил автомобила от пътя, като е спрял същия в гориста местност, където не е имало възможност да бъдат забелязани, респ. някой да попречи за извършване на намисленото от него.

За това, че подсъдимият не е извършил деянието спонтанно, както твърди той, а че е имал предварителен замисъл за същото, сочат както вече бе отбелязано най- вече “знаците, които той дал на дъщеря си сутринта преди инкриминираното деяние и тези на св.И. Т. И.. Следва да се отбележи това, че дори и в обясненията си на ДП, подсъдимият не твърди да е имал предварителни намерения и нагласи за извършване на самоубийство. Ето защо и заявеното и направеното от него пред св.К.Д. и св.Ив.Т.И. преди самото деяние, не сочи на това, той да е планирал самоубийството си. В този смисъл дадените от него „знаци“ и „сигнали“ на дъщеря му и на св.Ив.Т.И. според съда не са били към това да им укаже, че планира подобно поведение. Очевидно е, че той е планирал нещо друго, а не собственото си самоубийство. Още повече, че от доказателствата по делото е видно,когато подсъдимият обикновено реши да предприеме такива действия, той не оставя съмнение у никого по този въпрос, а напротив- ясно заявява какви са намеренията му, както е сторил и в конкретния случай след самото инкриминирано деяние, макар и тези му намерения да не са били сериозни. Същевременно следва да се отбележи, че именно според обясненията на подсъдимия от ДП, той е взел решение да сложи край на живота си едва след извършване на деянието, поради което не може да се приеме, че целта на демонстративното му поведение преди самото инкриминирано деяние е била да „подскаже“ на своите роднини и близки, че възнамерява да сложи край на живота си. Още повече, че „самоубийството“ му е било твърде демонстративно и „про форма“. Подсъдимият нито е приел лексотан в количества, които да могат да го доведат до летален изход, нито е прерязал вените си по начин, който да му причини такъв кръвоизлив, от който да настъпи смъртта му. В този смисъл предприетите от него действия по самоубийство не са били нито сериозни, нито обективно са могли да постигнат този резултат и подсъдимият е бил напълно наясно с това. Същевременно действията му са били демонстративни и насочени към това да предотврати евентуалното настъпване на такъв изход, тъй като той, както и в предходен случай се е обадил на свои близки и познати и ги е предупредил за „намеренията“, които е имал. В случая обадил се е на св.П. и от това, което му е казал е създал у него усещането, че възнамерява да се самоубие- нещо, което веднъж вече подсъдимият е бил правел. Обстоятелства, сочещи на липса на сериозно намерение у него за извършване на подобно действие. Този извод се налага и предвид обстоятелство, че според наличното по делото съдебно психиатрично становище на вещото лице К. и двата суицидни опити на подсъдимия не са налудно мотивирани- т.е. не се дължат на психопатологична продукция /налудна или халюцинаторна симптоматика/, която се наблюдава при болестни разстройства с качествена промяна на съзнанието. Това според съда сочи, че тези му суицидни опити са израз на демонстрация от негова страна, на парадиране и желание да привлече вниманието върху себе си, а не на сериозни намерения. Цялостното поведение на подсъдимия- преди, по време и след инкриминираното деяние сочи именно на това.

В заключение съдът прие, че на база на посочените доказателства може да се направи категоричен извод, че подсъдимият е предприел действия, чрез които той недвусмислено е демонстрирал, че е подготвил и планирал извършването на нещо и това не е било собственото му самоубийство, а убийството на съпругата му. В този смисъл са и самопризнанията на подсъдимия в хода на съдебното следствие и те според съда не са изолирани и голословни, а напротив- подкрепени от редица събрани на ДП доказателства. Същевременно на база на същите доказателства по категоричен начин може да се направи извода, че подсъдимият през цялото време е „играел“  ролята на жертва, като се е държал по начин, по който е искал да предизвика състрадание към него самия, към неговото положение и се е стремял да убеди останалите, че той се явява жертва на ситуацията, респ. че е извършил деянието под принуда на ситуацията и поради това, че не е намерил съчувствие и съпричастност у другите към неговите болки и проблеми. На това сочи именно поведението му след извършване на деянието в проведения близо 3 часов разговор между него и близките на починалата.

За това, че подсъдимият не е извършил деянието спонтанно, както твърди той в обясненията си на ДП, а планирал и обмислил същото сочи и поведението му пред полицейските служители, които са го задържали. Твърденията на подсъдимия са, че сутринта на 14.05.2014 г. след извършване на деянието е тръгнал, за да се предаде. Същевременно поведението му не сочи на това- напротив- опитал се е да прикрие доколкото е могъл следите от извършеното- сложил е тялото на съпругата си на задната седалка като предварително я бил измил от кръвта; обърнал е горните си дрехи на опаки, за да прикрие следите от кръв по тях, след което е спрял на бензиностанция не за да се предаде, а за да зареди автомобила с бензин, като междувременно си е купил и храна и течности, тъй като очевидно е имал нужда от такива. В този смисъл нито едно от тези му действия не сочи, че е имал намерение да се предаде, тъй като ако бе имал сериозни такива намерения, не е имало пречка да го стори още на място като потърси телефон за да съобщи къде се намира и какво е направил. От друга страна и от показанията на полицейските служители е видно, че първоначално не е съобщил на същите за инцидента и едва след като те са предприели действия насочени към това да установят какво е положението на жената, която са видели да седи на задната седалка на автомобила и са попитали подсъдимия какво е сторил, той е казал за случилото се.

Същевременно и преди да потегли с автомобила, подсъдимият цяла нощ се е укривал и не е пожелал да каже местонахождението си на своите близки и роднини. Предприел е действия по това да не бъде открит, като е изключил и телефона на пострадалата, което е станало почти веднага след като са тръгнали двамата с автомобила от вилата на яз.Искър. Все действия, които сочат на обмисленост и планираност на неговото поведение, действия които сочат на това, че подсъдимият не е действал спонтанно както твърди той, а с предварителен замисъл. Това, че планът му не е бил замислен и реализиран по най- добрия възможен начин, не означава, че липсва такъв.

От друга страна, не може да бъде пренебрегнат факта, че непосредствено след като е станало ясно, че съпругата му е мъртва и че той я е убил, подсъдимият директно е заявил пред полицейските служители и причините поради които е сторил това. Всички полицейски служители, които са разговаряли с него са категорични, че той е заявил пред тях, че е убил съпругата си тъй като тя го е заплашила с развод и че ще му вземе всичкото имущество, ще го доведе до състояние на просяк и клошар, както него, така и децата му, респ. че щяла да му вземе и колата. Посочил е още, че тя била изтеглила голям кредит, който не могли да върнат, както и че тя си е намерила любовници в И.. Всички тези аргументи подсъдимият е изтъкнал като мотив и съображение, за да обясни причините поради които е посегнал на съпругата си. Показанията на свидетелите по този въпрос са категорични и съдът няма основание да не ги кредитира. Те обаче дават основание на съда да приеме от една страна, че деянието на подсъдимия не е било спонтанно и необмислено, а от друга сочат и на мотивите- користни такива, поради които подсъдимият е извършил деянието. С други думи тези показания са в подкрепа както на становището, че деянието е извършено предумишлено- т.е. било е планирано от подсъдимия, така и че е извършено от същия с користна цел. Подсъдимият дълго време преди да предприеме реализиране на деянието си е споделял с близки и роднини на пострадалата за своите притеснения и страхове във връзка с предстоящия развод между него и съпругата му. Оплаквал се е от положението, в което се е намирал, от това, че съпругата му го е оставила сам да се грижи за прехраната си, както и от това, че ако се разведе с нея, ще бъде принуден да работи отново като таксиметров шофьор, нещо което според неговите представи е било извън неговото достойнство и положение. В тази насока са показанията, както на св.Т., така и тези на св.К.Д. и на св.Ив.М.. От показанията на св.Т. е видно, че преговорите между двамата във връзка с подялбата на общото им имущество по повод на развода, са били доста трудни и двамата не са могли да постигнат съгласие, тъй като не са могли да се разберат по имуществените въпроси. Факт е, че подсъдимият сам е бил подал молба за развод, а след него това е сторила и пострадалата, но е факт също така, че именно подсъдимият е бил този, който се е страхувал от предстоящия развод и от това как ще се развият имуществените отношения със съпругата му, какво ще получи той от развода. А подсъдимият, видно от доказателствата по делото доста трудно е преживявал раздялата с всяко едно имущество, като след всяка подобна раздяла е предприемал действия, който са сочили неговото отчаяние от този факт. Така и след като той е прехвърлил дружеството Л.Е.П. ЕООД на сина на пострадалата- Ив.М. е предприел демонстративни действия по „самоубийство“. Доста трудно е преживял също така и обстоятелството, че следва да предостави автомобила си на пострадалата, като това е видно, както от показанията на св.Т., така и от тези на дъщеря му- св.К.Д., които сочат, че подсъдимият много е държал да се повози за последно с любимия си автомобил, тъй като е страдал от факта, че следва да го предостави на пострадалата. Това той е заявил и пред полицейските служители, а именно, казал е, че пострадала е искала да му вземе и автомобила. Именно и след като се стигнало до там, че подсъдимият е трябвало да предаде автомобила на пострадалата, той е предприел действия по реализиране на своето деяние. Всичко това сочи, че подсъдимият е обмислял своето деяние, че то не е извършено от него спонтанно, доколкото и процеса на раздяла на подсъдимия с определени имущества е ставало постепенно във времето, като с това е нараствало и неговото безпокойство, което той не е криел. Очевидно е, че след като мотивът на подсъдимия за извършване на деянието е бил да попречи на съпругата си да се разведе с него и да му вземе всичко, то и доколкото тези процеси са текли сравнително продължително във времето, то и решението за извършване на деянието не е било спонтанно, а обмислено и предварително взето. Напрежението у него е ескалирало във времето, като този процес е започнал още от момента, в който той е прехвърлил през м.септември 2013 г. дружество Л.Е.П. ЕООД на св.М.. А това именно дружество е било собственик и на имота на яз.Искър, с който подсъдимият толкова много се гордеел и чиято „загуба“ преживял толкова болезнено, че след това предприел и опит за самоубийство. Напрежението у него е растяло и се е засилвало още повече и след като той е бил „принуден“ /по негови думи/ да прехвърли своите дялове от дружество Б.С.И. ООД на съпругата си и тя е станала едноличен собственик на същото през месец октомври 2013 г. Дори в обясненията си на ДП подсъдимият твърди, че е бил принуден да стори това, за да му позволи съпругата му да живее в семейното им жилище, което сочи, че той не е имал желание да стори същото и не би го направил, ако не са били условията, които му е поставила неговата съпруга. По същото време са протичали и преговорите между двамата за това как да уредят развода помежду си, като и по думите на св.Т. подсъдимият е поставял доста неприлични от финансова гледна точка изисквания към съпругата си във връзка с развода. По това време и малко след тези събития отново по думите на св.Т. подсъдимият е започнал да обяснява на роднините на пострадалата, че не е способен да се справи сам, че не може да позволи на съпругата си да го напусне, че няма отново да започне да работи като шофьор на такси за 200 лв. като е настоявал пред тях да му съдействат да си върне съпругата. Самият той в обясненията си твърди, че по това време единствените средства, които е имал са били тези, които му е предоставяла пострадалата, тъй като очевидно той не е работел и не е могъл да се грижи сам за прехраната си. Ето защо и заявеното от подсъдимия пред полицейските служители, че съпругата му го е заплашила с развод и заради това той я е убил, разкрива истинските негови намерения и мотиви, поради които е извършил деянието. Същевременно сочи и на факта, че не се касае за инцидентно деяние, а за планирано и обмислено такова, в резултат на натрупване на различни факти и обстоятелства, които са станали причина подсъдимият да реши проблемите си във връзка с развода и с финансовото си положение по този начин, след като не е успял по никакъв друг да предотврати развода със съпругата си, респ. след като не е успял да я убеди да уредят финансовите отношения по между си по начин, който го е удовлетворявал него самия. Искането на съпругата му да й даде и автомобила е бил праговия момент, който е мотивирал подсъдимия да предприеме действия по реализиране на така замисленото от него, тъй като той доста болезнено е преживял мисълта, че следва да се лиши и от тази своя любима вещ. Ясен израз на тези мисли на подсъдимия са думите му пред неговата дъщеря изречени в деня на инкриминираното деяние, преди самото, а именно когато е заявил на дъщеря си К.Д., че иска да се повози с автомобила преди майка й да му го е взела.

Не случайно първите думи на подсъдимия пред полицейските служители /след като е признал, че е убил съпругата си/, са били, че я е убил, за да й попречи да му вземе имуществото. Това е бил движещия мотив на подсъдимия, който прозира от всяко негово действие. В този смисъл самопризнанията на подсъдимия на това обстоятелство /доколкото мотивите, целите и намеренията са факти от обективната действителност/ не са изолирани, а напротив- подкрепят се от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Единствено в обясненията си, дадени на ДП подсъдимият отрича този факт, но тези обяснения са изолирани и не само не се подкрепят от събрания доказателствен материал по делото, а напротив- опровергават се. Дори поведението на подсъдимия след инкриминираното деяние сочи на този извод. Същият в разговорите, които е водил близо 3 часа с роднините на пострадалата е акцентирал именно на този факт, настоявал е че пострадалата е лошата, че се е опитала да му вземе всичко, че е ограбила целият му потенциал и възможност за развитие, как искала да му вземе дори и автомобила, който му бил подарък и акцентирал на това, как тя е искала да му го вземе само няколко дена преди неговия рожден ден. Обвинявал как е бил заплашван, че ще го изхвърли от семейното жилище и ще го остави да рови по кофите и т.н. С други думи през цялото време, подсъдимият е акцентирал преди всичко и най- вече на имуществените проблеми, които той е съзирал и които е смятал, че може да му причини съпругата му като се разведе с него. В този смисъл и предприемайки действия по убийството й, той е искал да предотврати именно това, тъй като за него очевидно, разводът не е бил най- добрият вариант за уреждане на неговото бъдещо финансово положение. В подкрепа на този извод и на самопризнанието направено от подсъдимия на тези обстоятелства са и неговите действия след смъртта на пострадалата във връзка с единственото останало към този момент дружество, в което той и пострадалата са били съдружници с равни дялове. Тук е мястото да се отбележи, че прокуратурата не се е постарала особено много при изясняване на обстоятелствата какви точно дружества са притежавали и в какви са участвали подсъдимият и пострадалата, като не е изискала и събрала доказателства и във връзка с твърдения от страна на повереника на пострадалите лица за действия извършени от подсъдимия във връзка с тези фирми след деянието, които и според съда сочат на целите и намеренията на подсъдимия при извършване на деянието и по- конкретно за наличието на користна такава. Търговският регистър обаче е публичен и общодостъпен, поради което и съдът след направена служебна проверка установи, че след смъртта на пострадалата подсъдимият /макар и да не е изяснено как точно е станало това/ е предприел действия, чрез които е успял да запише на свое име 100 % от дяловете на дружество Г.С.И. ООД- т.е. успял е да придобие и дяловете на съпругата си, които и с оглед на смъртта й би следвало да са част от нейната наследствена маса и в този смисъл да подлежат на наследяване включително и от нейните деца. Това подсъдимият е направил само няколко месеца след смъртта на съпругата си- през юли 2014 г., като данни за това негово поведение се съдържат и в определението на САС във връзка с произнасяне по искане за допускане на обезпечение на бъдещи граждански искове срещу подсъдимия от пострадалите от инкриминираното деяние. Такива данни се съдържат и в Търговския регистър. Освен, че е успял да запише на свое име 100 % от дяловете на това дружество, подсъдимият е назначил за управител на същото своя приятел- св.П., който и от името на дружеството е подал жалба и е оспорвал определението на СГС във връзка с допуснатото обезпечение върху имоти на дружеството и дялове на подсъдимия от това дружество. Все действия от страна на подсъдимия, които по категоричен и несъмнен начин сочат на негови имуществени и финансови претенции, респ. на това, че същият не само е имал пряка изгода от смъртта на съпругата си, но и е предприел конкретни действия по реализиране на тези свои очаквания. Отново и на база публичната информация в Търговския регистър се установява, че подсъдимият е предприел действия и по оспорване на завещателни разпореждания на пострадалата, предявявайки имуществени претенции, включително и към своята дъщеря във връзка с имущества, останали в наследство от пострадалата, независимо и въпреки изричната разпоредба на чл.3, б.А от ЗН, според който „не може да наследява като недостоен, който умишлено е убил …….. наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано“. Подсъдимият, който е бил напълно наясно с тази разпоредба /тъй като познанието на закона се предполага, а и на тази разпоредба е било обърнато внимание и в определението на САС в производството по допускане на обезпечение на бъдещи искове/ и който признава факта на извършеното от него убийство на пострадалата и негов наследодател- А. Д., е предявил иска по чл.30 от ЗН за намаляване на завещателно разпореждане, като е сторил това още юли месец 2014 г. Действия, които повече от ясно и категорично сочат за имуществените претенции на подсъдимия и за това, че същият е действал и продължава да действа изцяло и единствено с користна цел.

Възраженията на защитата, че от доказателствата по делото не може да се извлече тази цел на подсъдимия, съдът не споделя, като счита, че по делото всички събрани гласни и писмени доказателства сочат именно на тези цели и намерения на подсъдимия. Действително и съгласно записаното в ОА /обстоятелство, което подсъдимият признава/, когато отношенията между съпрузите са се влошили и пострадалата е решила да замине за И. тя е прехвърлила всичките си права, дялове и имоти на подсъдимия. Прокуратурата както бе посочено не се е постарала особено много в това отношение и не е изяснила докрай въпросите свързани с имуществените отношения на съпрузите. Твърдения за подобни действия от страна на пострадалата се съдържат в показанията на св.К.Д. и на св.Т., както и тези на св.М.. Те обаче не конкретизират какво имат предвид и какво точно се е случило. Ето защо и независимо, че подсъдимият призна това обстоятелство, като в негова полза са и показанията на свидетелите, съдът прие, че в случая това, което е безспорно доказано по делото е, че такива са били твърденията на пострадалата без да е изяснено какви точно права и върху какво пострадалата е предоставила на подсъдимия. На база доказателствата събрани по делото обаче съдът детайлизира фактическата обстановка описана в ОА, като счита, че установеното от тези доказателства не излиза от рамките на самопризнанието, направено от подсъдимия, а именно, че е извършил деянието с користна цел, за да предотврати възможността съпругата му да го лиши от имущество, придобито по време на брака им, както и за да  се облагодетелства от смъртта й в качеството на неин наследник. В подкрепа на тези изводи на прокуратурата са писмените доказателства по делото и справката направена от съда в Търговския регистър, от които е видно, че към момента на извършване на деянието, пострадалата е притежавала 100 % от дяловете в дружество Б.С.И. ЕООД, както и 50 % от дяловете в дружество Г.С.И. ООД. Към този момент не е имало други дружества, в които да участват подсъдимия и пострадалата, като подсъдимият вече е бил прехвърлил на сина на пострадалата 100 % от дяловете си в дружество Л.Е.П. ЕООД. Единственото друго търговско предприятие, което е имала на свое име пострадалата е било ЕТ „Ани- А. И.“. Доколкото пострадалата е била едноличен собственик на капитала на Б.С.И. ЕООД и доколкото от всички свидетелски показания се установява, че тя е била основната „движеща сила“ в бизнеса и под нейно давление и влияние се е стигнало до това семейството да притежава редица имоти и дружества, то и при един бъдещ развод дяловете, които тя е притежавала от това дружество не са щели да бъдат предмет на подялба между съпрузите (аргумент в тази насока е ТР №2/2001 г. по гр.д. №2/2001 г. на ОСГК на ВКС). Докато при смъртта на пострадалата дяловете, които тя е притежавала от това дружество влизат в общата наследствена маса и в този смисъл подсъдимият има по- голяма имуществена изгода от това да е наследник на съпругата си, отколкото да се разведат с нея. Същото важи и досежно дяловете на пострадалата в другото дружество- Г.С.И. ООД, които макар и да подлежат на наследяване общо от всичките й наследници по закон, не се изключват от наследствената маса, като в същото време обаче не са част от СИО и поради тази причина не подлежат на подялба между бившите съпрузи.

А действията на подсъдимия предприети след смъртта на пострадалата, насочени към това да се облагодетелства и да получи част от тези дялове като наследник на съпругата си, макар и заедно с нейните деца, респ. опитвайки се да придобие и да запише изцяло на свое име всички дялове от едно от дружествата, игнорирайки другите наследници, сочи повече от очевидно на неговите користни цели и намерения при реализиране на деянието. Не случайно конфликтите в отношенията между подсъдимия и пострадалата са възникнали, когато е настъпил срив в тяхното финансово положение- т.е. отново парите, имуществената облага и изгода са били в основата на раздорите между подсъдимия и пострадалата- обстоятелство, което също сочи, че основният движещ мотив на подсъдимия при извършване на деянието е бил користният такъв- имуществената облага и изгода от смъртта на пострадалата.

Възражението на защитата, че подсъдимият е прехвърлил цялото си имущество на пострадалата и на нейния син от първия брак- св.Ив.М. и тези му действия сочат за липсата на користна цел, съдът не възприе. Липсата на останало имущество лично на името на подсъдимия, респ. малкото останало такова на негово име и по- конкретно факта, че той преди деянието е притежавал единствено дялове само от едно дружество, създадено по време на брака между него и пострадалата, сочат точно на обратното- сочат на това, че при развод подсъдимият би получил много по- малко, отколкото при смъртта на пострадалата, тъй като при смъртта й би наследил и дялове от онези дружества, в които е нямал дялово участие, а при развод- не. Същевременно доказателствата по делото /дори обясненията на подсъдимия дадени още на ДП/ сочат на това, че подсъдимият не се е разделил с тези имущества доброволно, а е приемал това като трагедия за него.

В контекста на изложеното по- горе съдът прие, че събраните по делото доказателства не разколебават, а напротив- подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание на фактите изложени в обстоятелствената част на ОА, включително и тези свързани с извършване на деянието от подсъдимия предумишлено и с користна цел.

Единствено обясненията на подсъдимия на ДП са в противоречие са така направеното от него самопризнание пред съда. Тези обяснения обаче и то в онези части, в които подсъдимият отрича наличието на такива цели и намерения, респ. в които твърди да е извършил деянието спонтанно, респ. твърди да е действал в състояние на афект, да не е планирал и обмислил същото предварително, съдът не кредитира и прие за негова защитна версия, която се опровергава от останалите събрани по делото гласни, писмени и веществени доказателства, включително от направеното от самия него самопризнание на фактите изложени в ОА по време на съдебното следствие.

Възраженията на защитата, че деянието не може да се квалифицира като предумишлено, тъй като подсъдимият се е обадил на няколко свидетеля и след това е превозвал трупа на пострадалата открито в автомобила си посред бял ден, съдът не възприе. Без съмнение това което твърди защитата като факти е вярно. Без съмнение, ако деянието е обмислено и планирано, деецът ще се стреми да прикрие и заличи следите от деянието. Подсъдимият обаче и видно от всички доказателства по делото е предприел действия в тази насока- криел се е през цялата нощ, изключил е телефоните си и тези на пострадалата, за да предотврати възможността да бъде открит, измил е трупа на съпругата си, за да измие кръвта от него, облякъл е връхните си дрехи наопаки за да скри петната т кръв по тях, разположил е трупа на съпругата си в автомобила по начин, който да създаде впечатление, че тя просто седи там, не е направил нищо за да уведоми когото и да е било къде точно се намира, като е отклонявал всички въпроси на роднините на пострадалата в тази връзка, включително по въпроса дали тя все още е жива; не е потърсил телефон и не се е обадил на съответните органи, за да уведоми за инцидента, като първоначално се е опитал и да скрие от полицаите действителното положение с твърдения, че съпругата му е добре и няма никакви проблеми. Нещо повече- предприел е действия по това да зареди автомобила си с гориво, така че да може да се предвижва с него, респ. спрял е само и единствено за да си набави храна и напитки- т.е. за да подсигури собственото си съществуване. Все действия, които сочат на това, че подсъдимият се е опитал да прикрие извършеното от него или най- малкото не се е стремил по никакъв начин да се разкрие. Единствено факта на обявяване на автомобила за издирване и намесата на полицейските служители, са станали причина да бъде разкрит и задържан. Това, че подсъдимият не е предприел най- добрите и адекватни мерки за да прикрие извършеното от него, респ. това че планът му не е бил най- добре измисленият такъв за действие, не означава че липсва такъв. Следва да се има предвид и характеровите особености на подсъдимия, които сочат на това, че същият е имал нужда от изява, от това да бъде забелязван и съжаляван, поради което и според съда голяма част от действията му са били насочени именно в тази посока и са станали причина да бъде разкрит и задържан сравнително бързо и скоро след самото деяние. Независимо от това обаче, съдът не счита, че доказателствата по делото и самото поведение на подсъдимия след деянието разколебават и опровергават направеното от него самопризнание за обмисленост и планираност на деянието, респ. за това, че то е извършено с користна цел. А наличието на последната, за която по делото са налице множество доказателства, имплицитно съдържа в себе си и факта на планиране и обмисляне на деянието от страна на подсъдимия, който за да постигне користните си цели, е следвало да обмисли и да вземе решение как да действа и какво да направи.

Досежно другите оспорени от защитата изводи на прокуратурата, признати от подсъдимия като факти, а именно- това, че деянието е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за жертвата начин, съдът счита, че в случая се касае преди всичко за обективни факти извън субективните представи на подсъдимия- в смисъл за факти, които не са били част от неговите цели и намерения, но които обективно са се реализирали в резултат на извършените от него действия, поради което счита, че следва да обсъди същите на плоскостта на правните изводи, а не толкова при анализа на доказателствата по делото. Тук само следва да се отбележи, че действително и съгласно заключението на ДСМЕ на пострадалата по писмени данни, смъртта на същата е настъпила много кратко време след причиняване на порезните наранявания, които са предизвикали смъртта й. Защитата обаче най- вероятно напълно съзнателно пропуска да анализира други части от това заключение, които касаят броя, вида, характера и локализацията на нанесените на пострадалата наранявания, респ. момента, когато са били нанесени същите. На база на така констатираните обективни наранявания при пострадалата, вещите лица правят извод и за това дали тя е изпитвала особено силни болки и страдания. Заключението на вещите лица по този въпрос не се оборва от други събрани по делото доказателства, поради което и няма основание да не бъде кредитирано от съда, а доколкото вещите лица подробно и мотивирано са формирали и извели и своите изводи на база констатираните от тях обективни данни, то съдът няма основание да подлага на съмнение изводите на вещите лица във връзка с това, дали причинените на пострадалата увреждания са били съпроводени със значителни болки и страдания.

Съдът кредитира като цяло и събраните по делото гласни доказателства, като счита, че по основните, релеванти за делото факти и обстоятелства, същите са непротиворечиви. Следва да се има предвид и това, че нито един от свидетелите не е пряк очевидец на случилото се, поради което и техните показания в по- голямата си част допринасят за изясняване на отношенията между съпрузите преди инкриминирания случай, респ. за установяване и изясняване поведението и намеренията на подсъдимия след самото инкриминирано деяние.

По въпроса са това какво е било отношението на различните свидетели към пострадалата и подсъдимия, респ. каква е била тяхната оценка за същите, съдът не намира основание да обсъжда подробно показанията на различните свидетели. Следва само да се отбележи, че е нормално всеки един от тях да дава различна оценка според това в какви точно отношения /включително приятелски и роднински такива/ се е намирал с пострадалата, съответно с подсъдимия. Логично е също така св.Д.Т. да отрича да е имала любовни отношения с подсъдимия, както логично и нормално е различните свидетели да имат различна представа за определени моменти от личния живот на подсъдимия и пострадалата и от техните отношения, според това в какви отношения свидетелят се е намирал с всеки един от двамата и с кого е бил по- близък. Наличието на известни противоречия в свидетелските показания по тези въпроси, съдът не намира за необходимо да коментира, тъй като те не касаят пряко инкриминираното деяние, а освен това и в голямата си част както бе посочено свидетелите пресъздават за отношенията между двамата на база на това, което самите те са им били казали и споделили. Дали са били налице влошени отношения между пострадалата и дъщеря й- К.Д., дали Д.Т. е била любовница на подсъдимия, дали пострадалата действително е отправяла към подсъдимия „закани“, че ще го докара до просешка тояга и ще му съсипе живота, съдът намира че това са факти, които не са от най- голямо значение за изясняване на инкриминираното деяние, участието на подсъдимия в него. Без съмнение те имат отношение към изясняване на отношенията между подсъдимия и пострадалата преди инкриминирания случай, но съдът счита, че по делото са налице множество при това непротиворечиви доказателства за влошени отношения между двамата не само на плоскостта на личните им такива, но и на плоскостта на имуществените и финансови отношения между двамата. Това са безспорно установени по делото факти, а детайлите, касаещи отношенията между двамата и изясняването им в рамките на конкретния случай, чрез анализ показанията на свидетелите, съдът намира за ненужно. Защитата се позовава на това, че пострадалата е заплашвала подсъдимия във връзка с неговото материално положение, твърдейки, че тези нейни заплахи  са били сериозно основание за настъпване на тежки последици за него и дъщеря му, в която връзка пледира за извършване на деянието при условията на афект. Съдът приема, че на база доказателствата по делото категорично е установено, че всеки един от двамата съпрузи е искал при развода да вземе голяма част от имотите и имуществените права, които са били придобити от тях по време на брака им. Доказателствата за това по делото са многобройни, като от същите е видно, че в основата на влошените отношения между двамата са били именно имуществените им разногласия. Дали обаче това съставлява заплаха по смисъла на чл.118 от НК, респ. дали подсъдимият е действал с афект, извършвайки деянието, предизвикан от тези „заплахи“ на съпругата му, съдът ще вземе становище при обсъждане правната квалификация на деянието. Тук следва само да се подчертае, че в подкрепа самопризнанието на подсъдимия за това, че при извършването на деянието не е действал при условията на афект е и заключението на КСППЕ на същия. Ето защо и интерпретациите, които защитата прави на доказателствата по делото, съдът намира за несериозни и безпочвени.

В заключение съдът счете,че гласните доказателства по делото като цяло и досежно основните релевантни за случая факти и обстоятелства са еднопосочни и непротиворечиви, поради което и ги кредитира като цяло. Единствено обясненията на подсъдимия на ДП в отделни техни части /коментирани по- горе/ съдът не възприе, тъй като счете същите за защитна версия, която се опровергава както от самопризнанието на подсъдимия, дадено пред съда, така и от редица други гласни и писмени доказателства, събрани на фазата на ДП.

Съдът кредитира като цяло всички събрани по делото писмени и веществени доказателства, както и заключенията на всички изготвени по делото експертизи, като счита, че същите са взаимно допълващи се, кореспондират помежду си и спомагат за цялостното и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, така както тя е възприета и описана и от прокурора в ОА, респ. така както я призна и подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

При така установената фактическа обстановка по делото, мнозинството от съдебния състав прие, че с поведението си, подсъдимият Р.К.Д. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.2-ро и пр3-то, т.7 и т.9 вр. чл.115 от НК.

Основен признак от обективна страна на деянието, инкриминиран в диспозицията на законовата разпоредба на чл.115 от НК, съдържаща основния състав на убийството, е неговото изпълнително деяние, състоящо се в умъртвяване на другиго- такова въздействие върху организма на пострадалия, което е от естество да предизвика неговата биологична смърт.

В конкретния случай се установява, че от обективна страна на 13.05.2014 г. в местността „Ш.З.” към С.- град, в лек автомобил марка „Ауди”, модел „А8” с рег.№ ********, подсъдимият е извършил система от телодвижения- нанесъл е множество удари с юмруци по лицето и тялото на пострадалата А. Д., в резултат на което на същата са причинени кръвонасядания по челото, клепачите на двете очи и основата на носа, кръвонасядания по вътрешната черепна покривка челно- теменно двустранни и десния слепоочен мускул, кръвонасядания по двете китки, разкъсвания на лигавичната повърхност на двете устни и избИ.е на втори долен десен зъб и множество удари с нож, в резултат на които са й причинени прободно - порезни и порезни рани по долната повърхност на брадичката, предната и двете странични повърхности на шията, лявата ушна мида и предната повърхност на гръдния кош и счупване на основната фаланга на пети пръст на лявата ръка, като в резултат на прободно- порезните наранявания и порезните наранявания с пълно прекъсване на яремни вени и развитие на въздушна емболия е настъпила и смъртта на пострадалата.

С оглед установените по делото факти, съдът прие, че от обективна страна всички нанесени от подсъдимия удари на пострадалата- както с юмруци, така и с нож са били насочени към постигане на крайния резултат- смъртта на пострадалата, доколкото се касае за множество наранявания и от двата типа в различни части на тялото на пострадалата, сочещи, че с нанасянето на всички удари, подсъдимият е целял постигане смъртта на пострадалата- т.е. умъртвяването й, макар и независимо, че този резултат е настъпил като пряк резултат от нанесените на пострадалата удари с нож в областта на шията, при които са й причинени наранявания с пълно прекъсване на яремни вени и развитие на въздушна емболия. В този смисъл и от обективна страна деянието, чрез което подсъдимият е причинил смъртта на пострадалата се изразява не само в нанесените на същата прободно- порезни наранявания в областта на шията, но и във всички други удари и наранявания, които й е причинил подсъдимия. Нанесените от подсъдимия на пострадалата удари с юмруци са основно в областта на главата на пострадалата, което сочи, че всеки един от тях е бил насочен към причиняване на крайния резултат- смъртта на пострадалата, доколкото главата е жизнено важна част от тялото на човека и причиняването на увреждания в тази област и то по начина, по който това е сторил подсъдимия, сочат за намеренията на дееца и разкриват с каква насоченост са били нанесените от него удари. Това е така, доколкото при такива и толкова многобройни удари в жизнено важна част от тялото на човека, смъртният изход е не само на вероятен и възможен, но и почти винаги неизбежен. С други думи тези удари на подсъдимия обективно са могли да причинят смъртта на пострадалата.

Голяма част от причинените на пострадалата наранявания имат и явно защитен характер, което е видно от заключението на СМЕ и ДСМЕ на пострадалата, но според съда нанесените удари на пострадалата в тези части на тялото и причинените й в резултат на това наранявания със защитен характер, са част от единното деяние на подсъдимия. Този извод се налага предвид факта, че според заключението на ДСМЕ всички наранявания на същата са причинени приживе, което сочи, че тя се е отбранявала и поради това е нормално да е получила и т.н. защитни наранявания, които обаче са попаднали в тези части на тялото на пострадалата, поради активната й отбранителна позиция, а не поради желанието на подсъдимия да й причини и други наранявания, освен онези, чрез които е целял умъртвяване на същата.

Тези обстоятелства по делото дадоха основание на настоящия съдебен състав да прецени, че с действията си, подсъдимият е осъществил от обективна страна всички признаци от състава на престъплението по чл.115 от НК, като с действията си е умъртвил- причинил смъртта на А. Д., доколкото нараняванията, които са й били причинени в областта на главата, брадичката, шията и гръдния кош, са в такива анатомични области, за които е житейски известно, че нараняването им води до нараняване на жизнено важни органи и тъкани на човека, като в конкретния случай, така причинените наранявания на пострадалата реално са довели и до нейната смърт- т.е. до умъртвяването на пострадалата. В този смисъл и от обективна страна касае се за довършено деяние.

Ето защо в случая не може да се приеме, че подсъдимият е целял единствено да засегне здравето пострадалата и да й причини телесна повреда, от която след това е настъпила смъртта на същата. Този извод следва както от характера и степента на травмите, но така също и от тяхната локализация. Този извод следва и от цялостното поведение на подсъдимия включително преди и по време на самото инкриминирано деяние свързано с начина на причиняване на телесните увреждания на пострадалата- с юмруци /при положение, че той е мъж, а пострадалата- жена и това сочи на значително по- голяма сила на същия/, както и с оглед използваното от същия средство за причиняване на част от телесните повреди на пострадалата, а именно- с макетен нож.

Следва да се има предвид и заключението на ДСМЕ на пострадалата, според което установените при пострадалата обективно наранявания не отговаря на съобщените от подсъдимия брой удари. Касае се за причиняване на множество увреждания, локализирани в различни анатомични области, по различен механизъм на причиняването им, включително и с наранявания с категорично защитен характер. Заключение, което сочи, че няма как подсъдимият да е нанесъл на пострадалата само няколко удара и в този смисъл да е целял единствено да засегне нейното здраве.

Същевременно голяма част от нараняванията на пострадалата са причинени с оръжие– нож, което по своя характер е такова, че при използването му и при нанасяне на удари с него и то в такива жизненоважни части от тялото на пострадалата- главата и шията, е от естество да причини смъртта на същата. Без значение е в случая, дали ударите са били силни или не, доколкото самият характер на използваното оръжие, както и областите от тялото, в които са нанесени те, според вещите лица позволява ударите и при малка сила да проникнат надълбоко и поради това са от естество да причинят и тежки увреждания.

От друга страна съдебната практика е категорична, че когато деецът причинява множество телесни увреждания на пострадалия върху жизнено важни центрове на тялото на същия, в резултат на което настъпва смъртта му, е налице умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна повреда, несъвместима с живота на пострадалия. Множеството удари нанесени в областта на главата на жена от мъж, включително и чрез използване на нож като оръжие за причиняване на телесните повреди, сочи на умисъл за причиняване на смърт на пострадалия. Съдебната практика е категорична, че когато деецът причинява на пострадалия такива телесни увреждания, от които съзнава, че може да настъпи смъртта на същия и желае настъпването на този резултат е налице умисъл за лишаване на пострадалия от живот, а не за причиняване на телесна повреда.

Това даде основание на съда да приеме, че в случая е налице умишлено убийство по смисъла на чл.115 от НК- т.е. умишлено умъртвяване на пострадалата, а не единствено и само причиняване на телесна увреда на същата, от която е последвала смъртта й. Броят, характерът, локализацията на нанесените на пострадалата увреждания, както и средството, с което са причинени голяма част от тях, преценени в своята съвкупност налагат извода, че от обективна страна подсъдимият е направил всичко необходимо, за да лиши от живот пострадалата, като деянието му е довършено и е настъпил желания от него противоправен резултат- смъртта на пострадалата.

Подсъдимият е бил напълно наясно къде точно и в кои области от тялото на пострадалата нанася ударите, както и какво оръжие е използвал за тази цел, поради което съдът прие, че в случая от обективна и субективна страна действията на подсъдимия следва да бъдат квалифицирани като умишлено убийство

Налице е според съда и причинно- следствената връзка между поведението на подсъдимия и причинените на пострадалата увреждания, доколкото е безспорно установено, че констатираните при нея наранявания и увреждания са й причинени с юмруци и с нож, каквито именно действия е извършил подсъдимия спрямо нея. Безспорно е също така установено, че именно така причинените от подсъдимия наранявания на пострадалата са довели до настъпване на целения от подсъдимия обществено опасния резултат- смъртта на пострадалата.

Досежно авторството на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия по делото не е налице спор, като са събрани множество и безспорни доказателства, че именно подсъдимият е лицето нанесло ударите на пострадалата, довели до причиняване на констатираните при нея телесни увреждания, от които е настъпила и смъртта й.

От субективна страна, деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК.

Същият съвсем целенасочено е нанесъл множество удари с юмруци и с нож и то в жизнено важни области от тялото на пострадалата- главата, шията и гръдния кош. Нанасяйки ударите на пострадалата, подсъдимият е бил напълно наясно както за това с какво оръжие прави това, така и в кои части на тялото на пострадалата попадат те. Дори и в обясненията си на ДП подсъдимият е заявил, че е намушкал пострадалата един- два пъти с ножа, макар и да е заявил, че не помни точно, както и независимо, че е заявил, че е ударил само един два удара на съпругата си и я бутнал няколко пъти. Самопризнанията, направени от подсъдимия в хода на съдебното следствие са много по- достоверни и житейски логични, отколкото обясненията му от ДП, доколкото кореспондират с обективните находки, констатирани при пострадалата. А това дали на по- късен етап подсъдимият е имал ясен спомен какво е направил, не сочи на това, че той не е разбирал и не е осъзнавал къде, в кои части на тялото на съпругата си нанася ударите, с какъв предмет прави това и факта, че й е нанесъл множество удари с юмруци и нож, а не само няколко. Ето защо съдът прие за достоверни тези негови самопризнания, които сочат по категоричен начин, че подсъдимият е бил наясно в кои части на тялото на пострадалата нанася ударите, че е бил наясно, че й нанася удари, включително и с нож, както и че тези удари са били проникващи и пробождащи. Всичко това сочи на извода, че същият е бил напълно наясно с извършеното от него, като в съзнанието му към този момент се съдържат представи, че с деянието си причинява телесни повреди, които са несъвместими не само със здравето, но и със живота на пострадалата. Съдебната практика е категорична, че когато се нанасят множество или дори и само едно нараняване, но върху жизнено важни центрове на тялото, тези действия обективират умисъл за причиняване на смърт, а не на телесна повреда. Съдът приема, че тези представи в съзнанието на подсъдимия са формирани не само с оглед броя, силата на нанесените удари, както и областите от тялото на пострадалата, където са били нанесени ударите, но така също и с оглед на естеството на използваното оръжие- нож. Това важи и досежно ударите нанесени от подсъдимия с юмруци, тъй като голяма част от тях са попаднали в главата на пострадалата, а това е един от безспорните жизнено важни центрове от тялото на човека. Всички тези факти и обстоятелства сочат, че при нанесени такива удари, в тези части на тялото, по този начин и с това оръжие, смъртният изход е неизбежен, както е станало и в конкретния случай, като тези факти и обстоятелства са и житейски добре известни на всеки човек. Ето защо и твърденията на подсъдимия от ДП, че нямал представа дали съпругата му била жива все още след като е преустановил деянието си, съдът не приема за достоверни, тъй като звучат и житейски нелепо. Дори обаче и да не е бил сигурен в постигнатия резултат непосредствено след самото деяние, подсъдимият е могъл да се увери в него на един по- късен етап. А това кога точно е настъпила смъртта на пострадалата- дали непосредствено след причиняването на порезните и прободно- порезните наранявания в областта на шията или по- късно, в случая е ирелевантно, доколкото подсъдимият е бил напълно наясно какви удари, къде и с какво оръжие е нанесъл на същата, поради което и неизбежно е съзнавал и какъв би могъл да бъде и резултата от тях, който той е и целял да постигне в конкретния случай. Съдебната практика е категорична, че за субективната страна на деянието следва да се съди не по твърденията на подсъдимия, а по неговите действия, които обективират, материализират формираните в съзнанието му представи.

Следва да се имат предвид също така и предшестващите действия на подсъдимия, от които се установява че той е целял постигането именно на смъртния резултат от деянието си. Подробни съображения в тази насока съдът ще изложи при обсъждане на квалифициращото обстоятелство по чл.116, ал.1, т.9 от НК. Тук следва само да се подчертае, че подсъдимият е продължил да нанася удари по главата и тялото на пострадалата с юмруци и с нож до момента, до който не е причинил смъртта на пострадалата, а смъртта е настъпила според заключението, много бързо след нанасянето на прободно- порезните рани на пострадалата в областта на шията. Заключението е категорично също така, че всички наранявания, констатирани при пострадалата са й причинени приживе. Това означава, че след като е настъпила смъртта на пострадалата подсъдимият е преустановил нанасянето на удари по нея, което повече от очевидно обективира намерението му с нанесените й удари да причини именно смъртта й, респ. логично води до извода, че с постигането на тази си цел той е преустановил и самото деяние. Това обстоятелство сочи, че подсъдимият е проявил упоритост в осъществяване на намисленото от него деяние и с други думи не само е съзнавал, но е и искал да причини смъртта на пострадалата.

В този смисъл действията на подсъдимия, както непосредствено преди извършване на инкриминираното деяние, така и по време на същото, недвусмислено сочат на това, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко е целял настъпването им.

Възражението на защитата, че в случая подсъдимият е извършил деянието при условията на афект и в този смисъл деянието му следва да се квалифицира по реда на чл.118 от НК, съдът намира за неоснователно. На първо място подсъдимият призна фактите, визирани в ОА, а сред тях не се съдържат твърдения пострадалата да е заплашвала подсъдимия под каквато и да е било форма непосредствено преди самото инкриминирано деяние. Действително в обясненията на подсъдимия на ДП се съдържат такива твърдения, като и доколкото липсват други очевидци на случилото се, не може да се изключи като недостоверно заявеното от него по време на този разпит, че пострадалата непосредствено преди извършване на самото инкриминирано деяние от подсъдимия е обиждала подсъдимия, респ. че му е ударила два пъти шамар. В тези негови обяснения обаче не се съдържат твърдения непосредствено преди извършване на деянието пострадалата да е заплашвала подсъдимия по какъвто и да е било начин, още по- малко във връзка с неговото имуществено състояние. Ако е имало такива заплахи- както той е твърдял пред роднините на пострадалата, то те са били на един по- ранен етап, доколкото и самият подсъдим не твърди такива заплахи към него да са отправяни непосредствено преди самото деяние. А няма как да се обоснове афект със заплаха, изречена много преди инкриминираното деяние. Това е така, тъй като за да се приеме, че деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, следва да се установи, че у дееца е породена бурна нервна реакция, която обаче е възникнала непосредствено след упражненото от страна на пострадалия насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, при което деецът не е в състояние и няма време да обмисли спокойно своето поведение. Това състояние възниква спонтанно като непосредствена реакция на едно току що извършено от пострадалия противозаконно действие. Афектът не съществува продължително и поради това всички обстоятелства, предвидени в състава на престъплението по чл.118 от НК следва да се осъществят за кратко време.

Такава е трайно установената съдебна практика по този въпрос, която в светлината на настоящия казус сочи, че дори и да е имало такива заплахи от страна на пострадалата спрямо подсъдимия във връзка с неговото бъдещо имотно състояние, доколкото и самият той не твърди тези заплахи да са отправени непосредствено преди извършеното от него деяние, няма как тази заплаха да е предизвикала състояние на силно раздразнение у подсъдимия по смисъла на чл.118 от НК. В този смисъл една подобна заплаха от страна на пострадалата е могла да бъде мотив, повод и причина подсъдимият да извърши инкриминираното деяние /в какъвто смисъл именно е и неговото самопризнание/, но не е обусловило извършването на същото при условията на афект по смисъла на чл.118 от НК.

От друга страна, според обясненията на подсъдимия на ДП, пострадалата непосредствено преди деянието го е обиждала и го е ударила два пъти с ръка по лицето. Все действия, които са противозаконни и които според обясненията на подсъдимия не са били предизвикани от него по никакъв начин. Съдът не изключва това да се е случило, доколкото липсват доказателства, които да опровергават тези негови обяснения. Същевременно обаче съдът прие, че не тези действия на пострадалата са предизвикали и мотивирали извършването на деянието от страна на подсъдимия, доколкото същият вече предварително е бил взел решение да извърши това деяние. Тези действия на пострадалата, ако е имало такива, само са могли да „катализират“ извършването на деянието, респ. са допринесли за проявата на повече ярост и ожесточеност от страна на подсъдимия при осъществяване на деянието, но не са били повода и причината за извършване на това деяние. Този извод следва не само от направеното от подсъдимия самопризнание на фактите от ОА, но и от събраните други доказателства, сочещи на предварително планирано и обмислено от подсъдимия решение за извършване на деянието, които съдът обсъди при анализа на доказателствата по делото. Този извод следва и от заключението на КСППЕ на подсъдимия, според което при него не са налице данни за физиологичен и/или патологичен афект при осъществяване на инкриминираното деяние. Този извод следва и от факта, че подсъдимият не просто е убил пострадалата с един или няколко удара, а й е нанесъл редица удари и наранявания, като същият е преустановил действията си, чак след постигане на желания от него резултат, тъй като всички наранявания на пострадалата са й причинени приживе. В този смисъл дори и да е имало някакви противоправни действия от страна на пострадалата преди извършване на деянието от подсъдимия, тези действия не са предизвикали у него реакция, която да е станала конкретния повод и причина за извършване на деянието. Действията му по умъртвяване на пострадалата не са и негова защитна реакция на действията на пострадалата, тъй като реакцията му многократно е надхвърлила дразнението от страна на пострадалата и сочат, че подсъдимият е продължавал да нанася удари на пострадалата, докато не е причинил смъртта й. Единствената причина за това е факта, че подсъдимият вече предварително е бил взел решение да извърши това деяние.

Същевременно по делото и отново с оглед категоричното заключение на КСППЕ, по несъмнен начин се установява, че решението на подсъдимия за извършване на деянието и самото изпълнение на това решение не са взети и осъществени в състояние на силно раздразнение. Няма данни той изобщо да е изпадал в такова състояние към момента на инкриминираното деяние- преди, по време или след това, за да се обсъжда и приложението на чл.118 от НК в конкретния случай.

Напротив по делото са налице категорични доказателства, обсъдени по- горе от съда, че подсъдимият е извършил деянието предумишлено по смисъла на чл.116, ал.1, т.9 от НК. Според съда в случая са налице всички признаци от обективна и най- вече от субективна страна за квалификацията на деянието на подсъдимия по този по- тежък състав.

Подсъдимият не е извършил деянието не само при условията на силно раздразнение по смисъла на чл.118 от НК- т.е. решението за извършване на деянието не е взето от него под влияние на бурни емоции и реакции и в състояние на силно раздразнение. По делото са налице доказателства, че решението за извършване на деянието от подсъдимия е взето предварително, на един по- ранен етап и поради това в случая не се касае за т.н. инцидентен умисъл, а за предумисъл при извършване на деянието. Както бе посочено, наличните по делото доказателства сочат, че подсъдимият е извършил деянието по предварително взето от него решение, като и както правилно посочва и защитата основният мотив за взимане на това решение е бил страха, който той е имал за това какво ще се случи с неговото имуществено положение след развода му с пострадалата, респ. страха „тя да не му вземе всичко“ и той да се наложи да работи отново като шофьор или да рови по кофите. Аргументи за това, че решението на подсъдимия за извършване на деянието е взето предварително съдът изложи при анализа на доказателствата по делото. Същевременно и според съда това решение е взето в сравнително спокойно състояние на подсъдимия след обсъждане на мотивите за и против осъществяването му. Аргументи за това, съдът черпи от обективните данни по делото, а именно: от факта на планиране на самото деяние кога, къде и как да бъде извършено; от подготовката на подсъдимия за него, включително със закупуването на любимите за пострадалата бонбони и уиски, за да предразположи съпругата си към себе си; от избора на място, където да извърши деянието и токова, което да е далеч от погледа на други хора и в този смисъл никой да не попречи на подсъдимия при реализирането на деянието; от набавянето на средството за извършване на деянието- закупуването на макетно ножче /независимо дали то е могло да се използва и за други цели/; от предварително, дадените от него сигнали и знаци на роднините на пострадалата за това, че е намислил и планирал да извърши нещо; от разговорите, които е водил с роднините на пострадалата, по време на които ги е уверявал, че няма да позволи на съпругата си да го напусне, да се разведе с него и „да му вземе всичко“; както и от изненадващите действия, които подсъдимият е предприел по- рано спрямо пострадалата и с които реално я е накарал да се чувства застрашена за живота си.

Всичко това сочи на обмисленост и планираност на деянието на подсъдимия, което от своя страна е основание да се приеме, че същият е имал възможност в сравнително спокойна обстановка и състояние да вземе решение за извършване на деянието и да обсъди плюсовете и минусите- т.е. аргументите за и против извършването на това деяние. Съдът прие, че подсъдимият е взел решението в сравнително спокойно състояние, тъй като е имал и време да обмисли същото, а по делото са налице данни за това, че от взимане на решението за извършване на деянието от подсъдимия до самото извършване на същото е изминал един сравнително продължителен период от време. Данните по делото сочат, че това решение за извършване на деянието е било налице у подсъдимия най- малкото още предишния ден, когато е убедил съпругата си да направят това последно пътуване с автомобила, както и още сутринта на инкриминираната дата. Именно тогава и в разговорите с дъщеря си, той й е дал сигнали и знаци /които тя е разтълкувала на един по- късен етап/, че е планирал да извърши нещо, че е подготвил нещо. Данни за това се съдържат и в показанията на св.Ив.Т.И., който е разговарял с подсъдимия около половин час преди самото деяние. Всички тези доказателства по делото сочат, че между момента на формиране на решението у подсъдимия за извършване на деянието до момента на извършване на същото е изминал не малък период от време, през който период не е имало конкретен външен дразнител, който да възбуди емоционално мозъка на подсъдимия в този смисъл той е обмислил и взел решението за извършване на деянието в сравнително спокойно състояние. Още повече, че формирането на това решение е ставало постепенно с натрупване и ескалиране на напрежението между него и пострадалата във връзка с техните имуществени отношения и предстоящия помежду им развод, като може да се приеме, че е било окончателно формирано към момента, в който тя е поискала от подсъдимия той да й даде „любимия си автомобил“- т.е. в момента, в който по негови думи тя е решила да го лиши и от тази вещ. Самият мотив, поради който подсъдимият е извършил деянието, сочи на това, че в случая не се касае за инцидентен, внезапен, пряк умисъл, а за предумисъл за извършване на деянието, доколкото подсъдимият е обмислял как точно да реши имуществените „проблеми“, които е имал с пострадалата по повод на предстоящият помежду им развод.

Това, че двамата са имали спорове помежду си във връзка с техните имуществени отношения, респ. това, че подсъдимият се е чувствал „заплаха“ за имущественото си положение от думите и действията на съпругата си, не означава, че не е взел решението за извършване на деянието в сравнително спокойно състояние. Той е имал достатъчно време да обмисли нейните действия и думи, респ. да прецени кое би било по- изгодно от имуществена гледна точка за него- бъдещ развод с пострадалата или смъртта на същата, поради което дори и да е имало дразги помежду им, дори и да е имало някакъв външен дразнител на съзнанието му, това не е било през цялото време, поради което съдът прие, че в случая и с оглед наличните по делото данни при взимане на решението за извършване на деянието подсъдимият е имал време да обмисли в спокойно състояние мотивите за и против извършването на същото. Факта, че пред полицейските служители същият е заявил като причина за убийството на съпругата си, това че е чувствал заплаха в нейно лице и в предстоящия развод по между им, за своето финансово и материално положение, сочи, че същият е обмислил предварително и е преценил кое би било по- изгодно за него- да се разведе или да убие съпругата си и да стане  неин наследник. А това според съда сочи именно на предумисъла на подсъдимия. Наличието на още един мотив, а именно проявената от него ревност спрямо съпругата му не изключва този извод, а сочи на това, че подсъдимият при взимането на решението си е взел предвид и нейните връзки с други мъже. Той е узнал за тях известно време преди извършване на самото деяние, поради което няма как да се приеме, че е извършил същото в резултат на внезапна възникнала у него ревност. Точно обратното- породената у него на по- ранен етап ревност от действията на съпругата му, са станали още един повод и причина той да обмисли и да вземе предварително решение да извърши деянието като планира същото.

Една от характеристиките на предумишленото убийство е и взетите предварително мерки от страна на дееца за прикрИ.е на следите от извършеното. Възразява се от защитата, че подсъдимият не само не е взел такива мерки, а напротив- сам е предприел действия за да се предаде, което опровергава според защитата изводите на прокурора за предумишленост на деянието. Това възражение на се споделя от съда. Както съдът има вече повод да посочи при анализа на доказателствата поведението на подсъдимия след извършване на деянието съвсем не сочи на това, че той сам е предприел действия по разкрИ.е на извършеното от него. Напротив- подсъдимият /който е признал тези факти, а те се подкрепят и о другите събрани по делото доказателства/ своевременно е взел мерки да не бъде открит и да не му се попречи да извърши деянието, като е отбил автомобила в страни от пътя, за да извърши деянието необезпокояван. След това е сложил трупа на жена си в багажника, като се е постарал и да го измие, за да не личат следите от кръв по него и цяла нощ се е укривал на място, за което не е казал на никой къде се намира, като и реално никой не е могъл да го намери, доколкото св.М. и неговият приятел- св.В. не са успели да открият автомобила на подсъдимия въпреки, че са го издирвали; изключил е телефоните си, така че никой да няма връзка с него и да може да проследи къде точно се намира в този момент. На следващата сутрин отново за да прикрие следите от извършеното е облякъл горните си дрехи наопаки за да не се вижда кръвта по тях, като е признал за извършеното пред полицаите, едва когато те са разбрали, че пострадалата не дава признаци на живот, като открИ.ето на подсъдимия от полицията не е станало по негово желание, а благодарение на предприетите именно от полицейските служби действия по издирване на подсъдимия, автомобила и пострадалата. Подсъдимият до момента, в който е бил разкрит не е направил нищо, за да сигнализира органите на полицията за случилото се, като дори се е опитал първоначално да твърди, че всичко е наред и в този смисъл да избегне задържането си и разкрИ.ето на деянието му.

Действително по делото не се установява подсъдимият да е предприел някакви предварителни мерки за укрИ.е на деянието си, но не се установява и да е предприел такива, чрез които да стане възможно разкрИ.ето на същото. Това, че планът на подсъдимия не е бил най- добрия и гениален такъв, не означава че е липсвал изобщо план. Както бе посочено подсъдимият е личност, търсеща изява и състрадание, желаещ да предизвика съчувствие към себе си, като има демонстративно поведение. За това сочи цялостното му поведение, описано в показанията на свидетелите по делото, които са го познавали. Тези изводи на съда са не само на база показанията на разпитаните по делото свидетели за личността и поведението на подсъдимия, както и на база обясненията на самия подсъдим. Тези изводи са категорично застъпени и в заключението на КСППЕ на подсъдимия. Според същото подсъдимият е демонстративен и сервилен. При него се установяват данни за известна емоционална лабилност, демонстративност, умения за влизане в различни социални роли. Тези тенденции се формират на фона на засилена потребност от самоутвърждаване, отстояване на собствените позиции, стремеж към получаване на признание от страна на околните и постигане на лидерство. Според експертите подсъдимият се нуждае от получаване на признание като специална личност, различна от „тълпа“. За да повиши себеуважението си и да се усети своята ценност, му е нужно другите да го ценят и да го уважават като изключителна, уникална личност. В тази връзка вещите лица заключават, че той е личност с високо ниво на претенции към живота и към другите, от които настойчиво изисква удовлетворяването им, смятайки ги отговорни за това. Склонен е към съсредоточаване върху детайлите в стремежа си за успех, за сметка на цялостната и обективна оценка на обстоятелствата. Психологическия анализ на резултатите от изследването е дало основание на вещите лица да посочат, че действията му по време на инцидента са под влияние на силни негативни емоции, предимно поради отказа на съпругата му да удовлетвори очакванията му за възстановяване на отношенията в приемлив за него и за дъщеря му вид. Според вещите лица подсъдимият  е с повърхностна емоционалност, незрялост на съжденията, самонадценяване, егонасоченост, експанзивност на емоционалното реагиране, трудна податливост на корекция, неспособност за извличане на поука от собствения негативен опит, тенденции да печели съчувствието и разположението на околните. Налице е разнопосочност на тенденции, обуславящи значителни адаптивни затруднения при него.

Именно тези характеристики на подсъдимия като личност, дават отговор според съда на въпроса защо подсъдимият е планирал извършването на деянието именно по този начин, както и за нелепото му поведение след извършване на същото. Същият е търсил изява, съчувствие, същевременно акцентирал е на детайли, които е счел за важни с оглед това да постигне търсената от него изява и съчувствие от роднините и близките на пострадалата, като в същото време не е могъл като цяло да прецени обективно обстоятелствата и това как следва да реализира плана си, така че да избегне последиците от деянието си. В този смисъл съдът счита, че подсъдимият не е избрал най- подходящия начин да реализира намисленото от него в стремежа си . Това обаче не означава, че същият не е планирал деянието си, доколкото е могъл и според разбиранията му за това как следва да реализира същото. И вещите лица обаче са категорични, че водещото при извършване на деянието от страна на подсъдимия са силните му негативни емоции, предимно поради отказа на съпругата му да удовлетвори очакванията му за възстановяване на отношенията в приемлив за него и за дъщеря му вид. Установява се от доказателствата по делото, че тези емоции на подсъдимия са с доста голяма давност от преди самото деяние, поради което и не може да се приеме, че в случая той е действал при условията на внезапен, пряк умисъл, а напротив- обмислил е предварително същото, макар и да не го е реализирал по възможно най- подходящия и добрия за него /от гледна точка на последиците/ начин.

Налице е и другото квалифициращо обстоятелство, визирано в чл.116, ал.1, т.7 от НК, а именно и доколкото деянието на подсъдимия е извършено с користна цел. Подробни съображения по този въпрос съдът изложи отново при обсъждане на доказателствата по делото. Тук следва само да се посочи, че за да се приеме, че деянието е извършено с користна цел следва да се установи, че деецът е очаквал настъпването на определени материални облаги след извършване на самото деяние, като например получаването на наследство. В конкретния случай това обстоятелство се установява от всички събрани по делото доказателства. Важно е какви са били очакванията на подсъдимия, а не дали реално и обективно той е могъл да получи такова наследство, респ. независимо дали е бил наясно с правните въпроси в тази връзка.

Действително по делото се установява, че именно подсъдимият първи е подал молба за развод през 2013 г., но след това такава е подала и съпругата му. Същевременно установява се, че двамата са водили преговори помежду си за уреждане на финансовите отношения помежду си след развода, както и че не са успели да постигнат съгласие по този въпрос. В този смисъл и независимо кой е подал първи молбата за развод, категорично установено по делото е, че подсъдимият не е бил удовлетворен от това, което е предлагала съпругата му като начин за уреждане на финансовите отношения помежду им след развода, както и че той не е искал реално да се разведе със съпругата си, тъй като не е искал сам да изкарва пари за прехраната си като работи. Искал е да бъде материално осигурен по начин, който да не му налага след развода да работи, за да се издържа, тъй като сам не е могъл да се справи и да постигне такъв стандарт на живот, какъвто е имал до този момент работейки отново като шофьор. В този смисъл и от показанията на свидетелите и най- вече тези на св.Т. ясно се установява, че след като не е могъл да получи от съпругата си съгласие за уреждане на финансовите отношения помежду им след развода, по начин, който е бил изгоден за него, подсъдимият е търсел начин да предотврати развода със съпругата си, независимо, че именно той е подал първи молба за развод. Когато обаче не е успял да предотврати същия, подсъдимият е започнал да обмисля друг вариант за да осигури финансово съществуването и логично за него в този случай е останал варианта да наследи съпругата си, тъй като при това положение би получил много повече, отколкото при един развод с нея. Той е живеел с усещането и вярата, че съпругата му иска да му вземе всичко след развода и прави всичко възможно в тази връзка, поради което и за да предотврати това е предприел действия по убийството й, тъй като така би могъл да наследи от нея това, което не би могъл да получи при развода им. Именно и в този смисъл са неговите твърдения пред полицейските служители, които са го задържали след деянието. А към този момент- т.е. към момента на инкриминираното деяние това и от правна гледна точка е било действително по- изгодно за подсъдимия. Независимо дали и какви точно права пострадалата е прехвърлила на подсъдимия в началото на раздора между тях и към момента, в който тя е решила, че иска да живее в И. /така както е записано в ОА и така както подсъдимият призна като факти по делото/, на един по- късен етап от развитието на техните отношения- от 2013 г. насетне, отношенията между тях са се променили. Тези факти не се съдържат в ОА, но се установяват по безспорен начин от доказателствата по делото, поради което и макар да не са признати от подсъдимия, няма пречка да бъдат допълнително установени. Така и под давление на пострадалата през 2013 г.- месец септември подсъдимият е прехвърлил на името на сина на пострадалата- св.Ив.М. дружество Л.Е.П.“ ЕООД, което е било собственик и на процесния имот на яз.Искър, с когото подсъдимият толкова много се е гордеел и който подсъдимият толкова много е искал да бъде негов. Същевременно и през октомври 2013 г. отново под давление на съпругата си- като условие подсъдимия да остане живее в семейното жилище, той е прехвърлил на съпругата си своите дялове от другото дружество- Б.С.И. ООД, като съпругата му е станала едноличен собственик на капитала на същото. Към този момент на нейно име се е водил и ЕТ „А.- А. И.“. Единственото дружество, в което подсъдимият е имал някакво участие непосредствено преди извършване на инкриминираното деяние от него е останало дружество Г.С.И. ООД, от което е притежавал 50 % от дяловете. Същевременно пострадалата е успяла да „убеди“ подсъдимия да й даде да ползва и автомобила му- процесния, който е извършено деянието. А както бе посочено вече и с оглед ТР №2/27.12.2001 г. по гр.д.№2/2001 г. на ОСГК на ВКС „дяловото участие като съдружник с неограничена или ограничена отговорност е изключено от съпружеската имуществена общност. Правата по дялово участие са лични и не могат да бъдат прехвърляни, без съгласието на останалите съдружници. Възможно е другият съпруг да има принос в придобИ.ето им, но този принос не се предполага и следва да бъде доказан. Допустим е иск по чл.29 СК само за част от стойността на дялово участие, като делът на съпруга-нечлен се определя от приноса му към вноската, а стойността на дяловото участие - към момента на определянето й. Акциите, независимо от техния вид, също не са съпружеска имуществена общност. Те са лична собственост на техния титуляр, съответно на държателя им. Участието с акции в акционерно дружество е без оглед личността на акционера. С оглед естеството на правата, които материализира акцията, съпругът нетитуляр не може да претендира дял от акция или от отделни права по нея, а само част от нейната стойност, като делът му също се определя от приноса в придобИ.ето, а стойността на акцията - към момента на определянето й“

Независимо, че решението е прието при действието на отменения СК, то е актуално и към този момент, тъй като същите правни постановки на база на които е направено това тълкуване са заложени и в новия СК, съответно  в разпоредбите на чл.22, ал.3 от новия СК (кореспондираща с тази на чл.19, ал.3 от СК- отм.) и в разпоредбата на чл.30 от сега действащия СК кореспондираща с разпоредбата на чл.29 от отменения такъв.

В контекста на настоящия казус това означава, че при един развод и при липса на постигнато изрично съгласие между него и съпругата му за нещо различно, подсъдимият би могъл да получи само дяловете, които е имал в дружество Г.С.И. ООД, но не и тези в дружество Б.С.И. ЕООД /изключителна собственост на съпругата му към онзи момент/, а още по- малко би могъл да получи нещо от придобитото от ЕТ А.- А. И.“, тъй като визирания по- горе принцип важи и за ЕТ. Въпросните търговски предприятия, които са били собственост на съпругата му са изключени от СИО и поради това и не подлежат на подялба между съпрузите при развод. Вероятността да бъде уважен негов бъдещ иск по чл.30 от СК /сега действа/, предвид наличните по делото данни за това, че всички търговски предприятия са били разработени изцяло и най- вече благодарение на съпругата му, е била много малка и доста несигурна.

Точно обратното- при смъртта на пострадалата всички тези търговски предприятия се включват в наследствената маса на наследодателя и в този случай подсъдимия като един от наследниците й по закон ще наследява заедно с нейните деца. Дори и в този случай той би получил повече от търговските предприятия, отколкото при развод. Единственият друг начин подсъдимият да получи повече от тези имуществени права би бил, ако вместо да се включват в наследствената маса, дяловите участия на съпругата му в различни дружества бъдат придобити от него самия и бъдат изключени от наследствената маса. Очевидно подсъдимия е бил напълно наясно с този факт, тъй като макар и след смъртта на съпругата си /по неустановен по делото начин/ е успял да придобие и нейните дялове от дружество Г.С.И. ЕООД и е станал едноличен собственик на същото, като по този начин очевидно е целял да ограничи имуществото на съпругата си, което следва да поделя заедно с другите нейни наследници, придобивайки го в цялост.

В този смисъл и възраженията на защитата, че подсъдимият не е имал изгода от смъртта на съпругата си, тъй като тя му била прехвърлила всичко на негово име, съдът намери за неоснователни.

Същевременно категорично от всички събрани по делото и обсъдени по- горе доказателства е видно, че получаването в наследство на имотите и имуществените права, притежавани от съпругата му са били основният движещ мотив на подсъдимия при извършване на деянието. В този смисъл е дори и становището на вещите лица, които са анализирали мотивите подтикнали подсъдимия да извърши деянието на чисто психологическа основа. Този мотив прозира в поведението на подсъдимия преди, по време и след извършване на инкриминираното деяние, като ясно и несъмнено е заявен от същия пред полицейските служители, които са го задържали, като действията му след деянието на един доста по- късен етап свързани с предприети от него правни действия във връзка с имуществото останало от съпругата му, също сочат на този извод. Дори факта, че подсъдимият е завел срещу децата на пострадала иск по чл.30 от ЗН, разкрива, че същият е движен в поведението си главно от имуществени интереси и от конкретни очаквания за получаване в наследство на имущества, притежавани от съпругата му, независимо и въпреки, че по закон подсъдимият като недостоен няма право да наследява. По възраженията на защитата, че ако това е бил основният му мотив е щял да укрие тялото на пострадалата и да заличи всички следи от деянието, съдът счита, че важи казаното по- горе досежно характеровите особености на подсъдимия и досежно обективната възможност на същия да планира и реализира по най- добрия начин едно замислено от него деяние, като инкриминираното такова.

В заключение съдът прие, че всички събрани по делото доказателства категорично сочат на извода, че при извършване на деянието, подсъдимият е очаквал настъпването на определена материална облага и по- конкретно очаквал е получаване на наследство от съпругата си, респ. очаквал е да получи много повече при наследяване, отколкото при един бъдещ развод. Ето защо и от субективна страна при извършване на деянието е налице тази специална цел, визирана в разпоредбата на чл.116, ал.1, т.7 от НК, поради което и деянието следва да бъде квалифицирано именно така.

Налице са и другите две квалифициращи обстоятелства, а именно по чл.116, ал.1, т.6 от НК, доколкото деянието е извършено по особено мъчителен за убитата начин и с особена жестокост.

Квалификацията особено мъчителен за жертвата начин е налице, когато  за извършване на деянието деецът е използвал начин, който е причинил изключителни страдания на жертвата. Параметрите на страданието носят белезите на изключителност, необичайност по своето качество и обем, така че параметрите на физически и душевни страдания са неприсъщи за обикновеното настъпване на смъртта.  В конкретния случай и с оглед заключението на ДСМЕ на пострадалата, съдът прие, че тези характеристики на начина, по който е извършено деянието от подсъдимия са били налице. Вещите лица са категорични, че всички установени при пострадалата наранявания по главата, шията, тялото и крайниците й, са причинени приживе на пострадалата, поради което и според тях като се вземе предвид морфологията на травматичните увреждания, тежестта, обширността им и ангажирането на анатомични структури, пострадалата е изпитвала значителни болки и страдание, като е била в състояние да преработва емоционално състоянието, в което е била поставена, от нанасянето на първия удар до настъпването на смъртта. Това, че според заключението смъртта на пострадалата е настъпила много скоро след нанасянето на порезните и прободно- порезните рани, не означава, че в случая пострадалата не се е мъчила и страдала. Това е така, доколкото и останалите удари и наранявания нанесени на пострадалата от подсъдимия, са били насочени към причиняване смъртта на пострадалата- т.е. те са част от деянието на подсъдимия по умъртвяване на пострадалата, като аргументи в тази насока съдът изложи по- горе. Ето защо и доколкото всички тези наранявания са й нанесени приживе, както и предвид заключението на ДСМЕ, съдът прие това възражение на защитата за неоснователно. Вещите лица са категорични също така, че алкохолният прием от страна на Д. не е довел до намаляване на силата на изпитваните от нея болки при нанасянето на травматичните увреждания.

Досежно другото квалифициращо обстоятелство, а именно, че деянието е извършено с особена жестокост, съдът изцяло споделя становището на прокурора, визирано в ОА, според което това обстоятелство се извежда от безчовечното отношение на подсъдимия към пострадалата и в проявата на изключителна ярост, доколкото подсъдимият е нанесъл множество удари с юмруци и множество прободно - порезни и порезни наранявания на пострадалата, избил й е зъб, счупил е основната фаланга на пети пръст на лявата ръка на пострадалата по механизма на огъване и усукване- т.е. причинил й е толкова много други травматични увреждания, извън онези, от които пряко е настъпила смъртта на пострадалата, че това сочи на проявено от подсъдимия ожесточение. Сочи, че интензитета на изпълнителната му дейност явно е надхвърлил необходимото за причиняване на смъртта на пострадалата. Подсъдимият е могъл да убие пострадалата с осигурения от него нож още в самото начало без да й причинява другите увреждания, без да й нанася другите удари, без да оставя да се мъчи през цялото време от болките, които е изпитвала от нанесените й наранявания. Всичко това сочи на проявено от подсъдимия особено субективно отношение към жертвата, съдържащо изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност и садизъм. Вярно е, че и с оглед заключението на ДСМЕ голяма част от нараняванията на пострадалата са със защитен характер, което сочи, че тя се е отбранявала и вероятно и поради това изпълнението на намисленото от подсъдимия деяние не е било толкова лесно, поради което са нанесени и част от нараняванията на пострадалата. Следва обаче да се отчете факта, че подсъдимият е мъж, а пострадалата жена, както и че подсъдимият е разполагал с оръжието на деянието още от самото начало, поради което и според съда подсъдимият е могъл да причини смъртта на пострадалата и много по- бързо, както и без да й нанася толкова много и всички тези наранявания, констатирани при нея. В случая обаче броя на ударите, тяхната локализация по различни части от тялото на пострадалата и особено много съсредоточени в областта на главата /едно доста чувствително място/, както и силата на част от тях- най- вече тези употребени от подсъдимия за счупването на пръста на ръката на пострадалата, сочат на проявена от подсъдимия особена жестокост и то при извършване на самото деяние. Без значение е в случая дали подсъдимият е жесток като човек и като характер. Възраженията на защитата в тази насока съдът прие за неоснователни. За озлоблението на подсъдимия и в този смисъл и за проявената от него жестокост при извършване на деянието сочи и поведението му след самото деяние, при което той е затворил трупа на съпругата си  багажника. Вярно е, че към този момент тя не е изпитвала вече болка, респ. че това му поведение е и израз на стремежа му да скрие трупа. То обаче разкрива и ожесточението и озлоблението, което е било завладяло подсъдимия при извършване на деянието и непосредствено след него. За да стигне до този извод съдът съобразява и заявеното от подсъдимия в обясненията му на ДП, което макар и съдът да намира за нелепо и абсурдно, взе предвид при преценката, дали в случая е налице това квалифициращо обстоятелство. Така в обясненията си подсъдимият твърди, че след като е ударил и намушкал няколко пъти пострадалата, той я преместил в багажника без да знае дали е жива, за да я откара /по думите му/ в болница. Тези му твърдения макар и абсурдни сочат на невероятното озлобление, което е било обзело подсъдимия към оня момент при извършване на деянието, за да сложи съпругата си в багажника без да е бил сигурен дали към този момент тя все още е била жива или не.

В заключение съдът прие, че са налице всички квалифициращи признаци на инкриминираното деяние по чл.116, ал.1, т.6, т.7 и т.9 от НК, поради което призна подсъдимия за виновен именно по тази квалификация.

Доколкото съдът прие, че деянието е извършено от подсъдимия с користна цел и предумишлено, намира, че в случая не следва изобщо да обсъжда наличието или не хипотезата на чл.12, ал.1 от НК, а именно за деяние извършено при условията на неизбежна отбрана, независимо от данните, съдържащи се, в обясненията на подсъдимия, че преди да извърши деянието пострадалата му е посегнала като му е ударила 2 шамара. Дори и да е имало такива, доколкото подсъдимият предварително е бил взел решение за извършване на деянието, не може да се приеме, че е действал при условията на неизбежна отбрана. Още повече, че дори и да е имало нанасяне на такива един или два удара от страна на пострадалата към подсъдимия и отправяне на обиди към същия, то тези действия на пострадалата не съставлява нападение- касае се за предприети конкретни единични действия, след което поведението на пострадалата е преустановено, а не се касае за непосредствено противоправно нападение, което не е преустановено към момента на предприемане на действията от страна на подсъдимия. Ето защо и ако се приемат за достоверни обясненията на подсъдимия, дадени на ДП по този въпрос, то подобни действия от страна на пострадалата следва да се обсъждат на плоскостта дали са предизвикали у подсъдимия силно раздразнение по смисъла на чл.118 от НК, а не на плоскостта на неизбежната отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК. Този въпрос вече бе обсъден от съда от една страна, а от друга подсъдимият е направил самопризнание, което изключва подобно поведение от страна на жертвата. Същевременно и събраните по делото доказателства не дават основание на съда да приеме една такава версия, доколкото и както бе посочено деянието на подсъдимият е извършено предумишлено, което изключва тази хипотеза. Още повече, че дори и да е имало някакво нападение от страна на пострадалата, то същото само е ускорило извършване на деянието от страна на подсъдимия, доколкото той е целял именно умъртвяването на пострадалата.

Освен от обективна страна са налице и всички признаци от субективна на квалифицирания състав по чл.116, ал.1, т.6, т.7 и т.9 от НК. Користната цел и предумисъла са характеристики на деянието от субективна страна, поради което не се налага да бъдат излагани повече мотиви в насока защо съдът приема, че са налице тези две квалифициращи обстоятелства. Само следва да се подчертае, че подсъдимият е бил напълно наясно, че е планирал деянието си, че е обмислил решението си и е взел същото предварително и в условията на сравнително спокойно състояние, преценявайки мотивите за и против, както и че много добре е съзнавал, че извършва деянието именно с оглед получаване на материална облага след извършване на същото- получаването на наследство. За последното говорят и действията му след самото деяние. Факта, че подсъдимият е извършил деянието предумишлено и че е съзнавал това обстоятелство, се извежда и от това, че подсъдимият е планирал и подготвил същото, както и от поведението му преди извършване на самото деяние.

Досежно другите две квалифициращи обстоятелства съдът счита, че те също са се обхващали от умисъла на подсъдимия, доколкото той много добре е съзнавал колко, какви удари е нанесъл на пострадалата и в кои части на тялото са причинени нараняванията по нея. Ето защо той не само е съзнавал, но и обективно е могъл да възприеме страданието на пострадалата, което според експертите е било както физическо, така и емоционално. Независимо от това подсъдимият е продължил да нанася удари до постигането на желания от него противоправен резултат, което сочи, че подсъдимият неизбежно е съзнавал, че причинява смъртта на пострадалата по особено мъчителен за нея начин. Той е бил напълно наясно с оглед на конкретните обстоятелства /жертвата е била жена/, че ударите, които й нанася и нараняванията, които й причинява са с интензитет, който явно надхвърля необходимото за причиняването на смъртта на пострадалата. В този смисъл е бил напълно наясно, че нанасяйки й всички тези удари с юмруци и с нож в различни области на главата и тялото, причинявайки й излишни болки и страдания, проявява спрямо нея особена и ненужна жестокост. В този смисъл е бил напълно наясно, че деянието му се отличава и с особена жестокост, независимо дали той е по принцип жесток човек или не.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав прецени, че са налице всички основания за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за осъществяване на квалифицирания състав на престъплението по чл.116, ал.1, т.6, т.7 и т.9 вр. чл.115 от НК, доколкото деянието, извършено от същия проявява всички признаци от обективна и субективна страна на престъплението с горепосочената правна квалификация, обуславящи и по- високата степен на обществена опасност на извършеното.

Като причини за извършване на деянието, съдът отчете ниското правно съзнание на подсъдимия Д., незачитането на установения в страната правов ред, свързан със защита правото на живот и явно дълбоко погрешните му представи за това как може да си осигури имуществено спокойствие и благосъстояние.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:

 

С оглед процедурата, по която се разви съдебното следствие по делото- чл.371, т.2 от НПК, съдът е обвързан в известна степен от наказанието, което може да наложи на подсъдимия Д.. Предвид изричната разпоредба на чл.58а, ал.2 от НК съдът не разполага с възможност да наложи на подсъдимия наказание доживотен затвор без замяна. Ето защо и изобщо не следва да бъде обсъждано дали в конкретния случай това се явява най- подходящото по вид наказание за подсъдимия. В случая съдът следва да прецени дали следва да наложи на подсъдимия наказание доживотен затвор със замяна, което да редуцира съобразно с правилата визирани в чл.58а, ал.2 от НК или следва да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода, което на свой ред да редуцира съобразно правилата предвидени в чл.58а, ал.3 от НК.

В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.38а, ал.2 от НК, според която наказанието „доживотен затвор” се налага, когато извършеното е изключително тежко. В конкретния случай съдебният състав прецени, че не се касае за такова по вид деяние. На първо място и за да достигне до този извод съдът изходи от самото деяние, както и от личността на подсъдимия. съпоставени тези две обстоятелства по между си не водят на извода за изключително тежко по своя характер деяние. Действително същото се характеризира с 4 квалифициращи обстоятелства, но въпреки това, нито едно от тези квалифициращи обстоятелства не сочи на изключително тежко деянието. Когато се преценява изключителността на едно деяние следва да се има предвид не само броя на квалифициращите обстоятелства /на които акцентират прокурора и поверениците/, но и на характера на самото деяние, начина на извършване на същото, това което го отличава от останалите такива от същия вид. В случая макар и да се касае за предумишлено деяние- т.е. деяние, което е предварително планирано, макар и да се касае за деяния извършено с користна цел, както и за такова извършено по особено жесток начин, респ. за деяние, което е извършено по начин особено мъчително за жертвата, деянието не се отличава с изключителност. Нито едно от посочените квалифициращи обстоятелства само по себе си не сочи на изключителност и на особено тежко по вид деяние. В практиката са известни редица деяния, за които може да се приеме, че са изключително тежки предвид спецификата на извършване на същите. Инкриминираното такова, независимо колко болка и мъка е причинило на пострадалите не се отличава с такава изключителност. Същевременно съдът не споделя становището на прокурора и на частното обвинение, че в конкретния случай не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, което само по себе си е отегчаващо такова. Съдът не споделя становището на държавното и частно обвинение, че като изключително тежко и отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се приеме факта, че в резултат на деянието пострадалите К.Д. и И. М. са останали без майка- т.е, че с деянието си подсъдимият е лишил тези лица от майка. Това е така, но следва да се има предвид, че почти всяко деяние от този характер води до тези последици. Като практиката познава и много по- тежки случаи, при които без майка са оставени не само малолетни лица, а съвсем невръстни деца, които повече от всички други се нуждаят от майчина обич, грижа и закрила.

От друга страна в практиката са известни много по жестоки и зверски деяния, при които жестокостта на при извършване на деянието е такава, че предизвиква отвращение, като например рязане на части от тялото на жертвата, докато същата е още  жива и други подобни. Без съмнение едно подобно деяние е свързано с много повече болка и страдание и за самата жертва, отколкото в други случаи. Ето защо и за да се индивидуализира правилно и самото наказание и за да се прецени обективно и характера както на деянието, така и на дееца е необходимо подобни „зверски”  деяния да бъдат отличени и отграничени от други деяния от същия вид, които нямат такъв изключителен характер. Съдът счита, че инкриминираното деяние по настоящето дело няма такъв изключителен характер. Ето защо и налагането в конкретния случай на наказание доживотен затвор се явява необосновано и не отговаря на степента на обществена опасност нито на самото деяние, нито на дееца. Последният няма как да не бъде отчетено, че не е осъждан, както настояват държавното и частното обвинение. Няма как да не бъде отчетен и факта, че при подсъдимия не са налице данни за други противообществени прояви, поради което няма как да бъде направен извода за висока степен на обществена опасност на същия. Наличните по делото доказателства не дават основание на съда да приеме, че същият е с трайно установени престъпни навици, поради което и съдът не вижда никакво основание следва да изолира същия от обществото до края на живота му. На следващо място макар и да е налице противоречиво отношение на близките и роднините на пострадалата към подсъдимия и тяхното отношение към него да не е позитивно, характеристичните данни за същия, съдържащи се в единствената представена пред съда характеристика за подсъдимия са много добри и положителни. За да прецени, че наказанието доживотен затвор със замяна не е подходящо за конкретния подсъдим и за конкретно извършеното от него деяние, съдът взе предвид и факта, че същият макар и не изцяло е оказал съдействие на разследването още на ДП- дал е обяснения, които до голяма степен са съдействали за разкрИ.е на обективната истина по делото, като в същото време /макар това да се отрича от държавното и частно обвинение/ той изрази и то неколкократно съжаление и разкаяние за извършеното от него пред съда. Дали съжалението на подсъдимия е преди всичко към него самия или към пострадалата и нейните наследници в случая не е без значение. Нормално е обаче според съда, всеки подсъдим да изразява съжаление и към самия себе си. Но не всеки подсъдим изразява гласно съжаление във връзка с извършеното т него, респ. не всеки подсъдим изразява гласно разкаяние за стореното от него. В конкретния случай и доколкото подсъдимият според съда не е с трайно установени престъпни навици, няма основание да се приеме, че изразеното от него съжаление и разкаяние за стореното е неискрено.

В заключение и на база изложеното съдът прецени, че наказанието доживотен затвор не се явява подходящо наказание с оглед на конкретния деец, както и предвид на конкретно извършеното от него деяние и неговата степен на обществена опасност.

Ето защо съдът прецени, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване от свобода в рамките на границите, предвидени за съответното престъпление /в случая от 15 до 20 години/, което и след определянето му следва да бъде редуцирано с 1/3 по реда на чл.58а, ал.3 от НК.

При индивидуализацията на конкретното наказание на подсъдимия Д., съдът не взе предвид онези обстоятелства, които прецени при взимане на решение какво по вид наказание следва да бъде определено в конкретния случай на подсъдимия Д.. Ето защо съдът не отчете като смекчаващи отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, както и изразеното от него съжаление и разкаяние за стореното от него, респ. оказаното макар и в минимална степен съдействие от подсъдимия за разкрИ.е на обективната истина по делото още на фазата на ДП чрез дадените от подсъдимия обяснения. Съдът не отчете в случая и добрите характеристични данни на същия, доколкото именно тези обстоятелства послужиха като аргумент на съда да не налага на подсъдимия най- тежкото възможно в случая наказание, а именно- доживотен затвор, да определи на същия най- лекото възможно такова в конкретния случай.

Ето защо и при индивидуализацията на последното съдът отчете факта, че между подсъдимия и пострадалата е съществувало дълго време напрежение, което е било свързано освен с чисто финансовите отношения помежду им, но така също и с поведението на пострадалата, свързано с отношенията й с други мъже, докато все още е била омъжена за подсъдимия. Това поведение без съмнение не е допадало на подсъдимия и той е бил засегнат от него, като същият е посочил и този факт, като един от мотивите да извърши деянието пред полицейските служители, които са го задържали. Няма спор, че това не може да бъде оправдаващ мотив за извършване на такова деяние. От друга страна обаче не може да не бъде споделено становището на подсъдимия и защитата му, че това поведение на пострадалата е било провокативно за подсъдимия и до голяма степен е улеснила същия при взимане на решението за извършването на деянието, тъй като пострадалата със своето поведение го е предизвиквала на чисто личностна основа.

Извън тези обстоятелства съдът не намери други смекчаващи такива, поради което и не споделя становището на защитата, че наказанието на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано при превес на смекчаващите такива и към минималния размер на наказанието лишаване от свобода, предвиден за съответното престъпление. Тук е мястото да се отбележи, че в конкретния случай изобщо не следва да бъде обсъждана въпроса за индивидуализация наказанието на подсъдимия при условията на чл.55 от НК, доколкото не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да налагат обсъждането на наказание под установения в закона минимум.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете факта, че деянието се характеризира с 4 квалифициращи обстоятелства. На следващо място съдът отчете и това, че подсъдимият е убил собствената си съпруга и майка на собственото му дете, което сочи на това, че същият за постигане на своите користни цели не се е поколебал да посегне на един от най- близките си хора; не се е поколебал да посегне на майка на детето му. Същевременно факта, че подсъдимият е посегнал на съпругата си, сочи и на това, че той се е възползвал от факта, че пострадалата като негова съпруга и независимо от изострените отношения между тях преди инкриминираното деяние, му е имала доверие в някаква степен и това значително е улеснило извършването на деянието от страна на подсъдимия, който е спекулирал с доверието на съпругата си. Като следва да се има предвид, че основният движещ мотив на подсъдимия при извършване на деянието е бил имуществения такъв, което сочи дисхармония в ценностната му система, за това че за него правото на живот на индивида е на последно място в тази система. Последното очертава подсъдимия като личност, която няма морални задръжки и която за постигане на собствените си користни цели бе посегнал на всеки.

Така преценени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимия, дадоха основание на съда да приеме, че в случая наказанието лишаване от свобода на подсъдимия следва да бъде определено при изключителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства на същия. Ето защо съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в максималния възможен в конкретния случай размер от 20 години лишаване от свобода, като прецени, че същото се явява най- подходящото по вид наказание за конкретния случай- както по вид, така и по размер, съобразено изцяло със степента на обществена опасност на подсъдимия и на самото деяние. Съдът прие, че доколкото не се касае за личност с установени престъпни навици наказание в този размер, редуцирано по реда на чл.58а, ал.3 от НК до 13 години и 4 месеца лишаване от свобода, би постигнало в най- пълна степен целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и най- вече тези на индивидуалната превенция свързани с поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. Съдът прецени с оглед данните за конкретния деец, както и предвид възрастта на същия- средна такава следва да бъде даден шанс на подсъдимия след като изтърпи наложеното му наказание да има възможност да се социализира отново в обществото. С други думи същият не бива да бъде изолиран и прекалено дълго от обществото, тъй като в противен случай не ще може да бъде постигната и основната цел на наказанието, визирана в чл.36 от НК а именно подсъдимият да се поправи и превъзпита.

Ето защо съдът определи наказанието за престъплението по чл.116 от НК в размер на 20 /двадесет/ години “лишаване от свобода”, като редуцира същото съобразно с правилата на чл.58а, ал.3 от НК на 13 г. и 4 м. /тринадесет години и четири месеца/ лишаване от свобода, като прецени, че такова по вид и размер наказание би осигурило в достатъчна степен постигане целите на чл.36 НК.

На основание чл.59, ал.1 НК съдът приспадна от така наложеното на подсъдимия наказание от 13 години и 4 месеца „лишаване от свобода" времето, през който  подсъдимия Р.Д. е бил задържан с мярка за неотклонение ,,задържане под стража", както и времето, през което е бил задържан със заповед по ЗМВР и с постановление на СГП, считано от 13.05.2014 г. до влизане на присъдата в сила.

С оглед вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание, а именно"лишаване от свобода" за срок от 13 години и 4 месеца, както и на основание чл.61, т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС съдът определи на подсъдимия Д. първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на същото, което да бъде изтърпяно в ЗАТВОР.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

Предвид изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Р.К.Д. да заплати разноски по водене на делото в размер на 7077,39 лева /седем хиляди седемдесет и седем лева и 39 стотинки/, както и на основание чл.190 ал.2 от НПК по 5 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист в полза на държавата и по сметка на СГС.

 

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                        Съдия при СГС:

 

 

 

 

                                                                                    Член съдия: