Решение по дело №223/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/ във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Делото е образувано след постъпила касационна жалба от директора на НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ/НТУ/ гр.София при Агенция Пътна инфраструктура /АПИ/. Жалбата е насочена срещу Решение № 442/18.06.2023г., постановено по а.н.д. № 2099/2022 г. по описа на Районен съд Русе. С решението е отменено наказателно постановление /НП/ № BG 06042022/4000/Р8-373/29.09.2022г., издадено от директора на НТУ към АПИ, с което на Г. В. И., в качеството му на водач на ППС – влекач с марка и модел „Рено Премиум“ с ДК №[рег. номер] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лева, за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП.

Като касационни основания в жалбата се посочва нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и норми. Сочат се подробни доводи в подкрепа на оплакванията за неправилност на решението на РРС. Административно-наказващият орган не е съгласен с мотивите в атакуваното решение, според които се приема, че за този вид нарушения законодателят е предвидил възможност за издаване на ЕФ, и то срещу собственика на ППС. Считат, че са погрешни съжденията на съда, че след като е съставил АУАН, съответно издал НП срещу водача на ППС, то АНО е нарушил материалния закон, а в хода на производството е допуснал и съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът счита тези изводи на въззивната инстанция за изцяло погрешни, като сочи доводи в подкрепа на становището си, че правилно е била ангажирана отговорността на водача на ППС, тъй като последното било управлявано по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10б, ал. 3 от Закона за пътищата/ЗП/.

Изложените доводи се поддържат и в съдебна зала от юрисконсулт, като процесуален представител на директора НТУ при АПИ. Иска се от съда да бъде отменено решението на въззивния съд и да се потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба в писмен отговор заявява, че същата е неоснователна. Също излага подробни съображения в подкрепа на своята теза. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, за които прилага и списък.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочат, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

По същество касационната жалба е неоснователна.

От фактическа страна по делото от РС Русе е установено следното:

На 06.04.2022г., на ГКПП Оряхово – ферибот, изход от България /неправилно в решението е посочен ГКПП Дунав мост/ бил спрян за проверка товарен автомобил влекач с марка и модел „Рено Премиум“ с ДК №[рег. номер], който бил с обща технически допустима максимална маса над 12 т., с водач Г. В..

Проверяващите установили, че на 16.03.2022г. в 17ч. същото ППС преминало по път I-5, км 25+914, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса съгласно чл.10, ал.1 т.2 от Закона за пътищата. За нарушението на тази разпоредба бил генериран доказателствен запис /доклад/ от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението. Установено било, че за посочения товарен автомобил не била издадена валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 40341, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал 1 от Закона за пътищата.

На същата дата - 06.04.2022г., без допълнителни проверки и справки за уточнение кой е управлявал ППС на 16.03.2022г., спрямо Г. В. И., в качеството му на водач на ППС – влекач с марка и модел Р. П. ДАФ“ с ДК №[рег. номер] е съставен АУАН от служител на ТД „Митница Русе“, в който е записано, че И. е извършил нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП. В графата за възражения в АУАН от водача на ППС е записано „Имам възражения“. При липсата на допълнително възражение по така съставения акт, на 15.09.2023г. директорът на НТУ гр. София при АПИ издал и оспореното пред РС Русе НП № BG 06042022/4000/Р8-373/29.09.2022г. за извършено нарушение по чл. 179, ал.3а от ЗДвП, като на водача Г.В.Г. било наложено адм.наказание Глоба в размер от 1800лв.

Съдебният състав на РРС е счел, че в производството по установяване на нарушението са допуснати съществени процесуални нарушения, и нарушения на материалния закон, които са основание за уважаване на жалбата, с която бил сезиран за отмяна на издаденото НП.

Съдът е приел, че е основателно възражението на наказаното лице за нарушение на процесуалния ред за установяване на нарушението и санкциониране на виновното лице. Счита, че в случая е следвало да се приложи разпоредбата на чл.189ж от ЗДвП, уреждаща възможността за издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител и за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, но на превозвача-собственика на ППС, а не на водача на процесния товарен автомобил. Сочи, че след като нарушението е установено от електронна система за контрол по чл. 167а, ал. 1 от ЗДП чрез годен доклад, е следвало да издаде НП на собственика на МПС, а не на водача на товарния автомобил.

Съдът е приел още, че от събраните по делото доказателства не може да бъде установено категорично и първоначално, че именно жалбоподателят е управлявал процесното ППС на 16.03.2022г. в 17ч. по път I-5 км. 25+914, за която дата и час имало доказателствен запис /доклад/ от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението. Съдът посочва, че в съответствие с процесуалните правила е следвало де се ангажира административнонаказателната отговорност на собственика/ползвателя на МПС и едва след представяне на декларация по чл. 187а, ал.4 от ЗДвП , придружена със съответни доказателства да се ангажира административнонаказателната отговорност на водача.

Съдът е развил подробни мотиви за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в акта и в НП не е описано нарушението, елементите от състава му, както и обстоятелствата, при които е извършено, като за наказаното лице остава неясно нарушението, което му е вменено – неизпълнение на задължението за установяване на изминатото разстояние, за незакупуване на маршрутна карта или и двете.

С такива мотиви съдът е уважил жалбата и отменил атакуваното НП, издадено от директора на НТУ при АПИ-гр. София.

При обсъждане на въведените в жалбата доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, настоящият състав намира следното:

Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Недопустимо е съставянето на АУАН, а след това и налагане на административно наказание, основани само на предположения. За да бъде съставен АУАН, то за актосъставителя трябва да е изяснено по безспорен и категоричен начин, че лицето, срещу когото се повдига обвинението е нарушило правовия ред/извършило конкретното административно нарушение/.

Фактът, че за процесния товарен автомобил е генериран запис/доклад от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването по път I-5 км. 25+914, включен в обхвата на платената пътна мрежа, не дава основание на компетентните за това лица да приемат автоматично, че водачът на ППС, което се проверява в по-късен момент, е бил водач на същото и на процесната дата - 16.03.2022г., в 17,00ч. Няма спор, че водачът на автомобила И. не е негов собственик. По делото е представено копие от Свидетелство за регистрация – част 1 на товарен автомобил влекач с марка и модел „Рено Премиум“ с ДК №[рег. номер], видно от което собственик е ЮЛ- „Тети-90“ЕООД с Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.София, [жк], ул.5-та, № 9. Установено е, че към датата на излизане от РБългария И. е бил него водач. Дали обаче е бил водач и към 16.03.2022г., в 17,00ч. не е изяснено нито от актосъставителя, нито от АНО.

Настоящият състав изцяло споделя изводите на въззивния съд, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с правото на защита на жалбоподателя, доколкото едва в съдебна фаза на административно наказателното производство са представени доказателства относно авторството на нарушението. Основателни са мотивите, че самоличността на нарушителя се установява в началото на административнонаказателното производство. В процесния случай самоличността на нарушителя при съставяне на АУАН е предполагаема. Не са събрани никакви доказателства и при издаване на НП, от които категорично да се установи и докаже, че жалбоподателят е бил водач на процесното ППС на инкриминираната дата и час. С неизпълнението на тези законови задължения наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл.53, ал.1 от ЗАНН, според която наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл.28 или не е сключено споразумение с нарушителя. По отношение установената самоличност на нарушителя е още по категорична разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, според която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В процесния случай самоличността на нарушителя е предполагаема до фазата на съдебното производство, където съдът е събрал доказателства. Въпреки че те потвърждават тезата на наказващия орган, тези действия на съда не санират допуснатото процесуално нарушение от страна на наказващия орган при издаване на НП, с което е нарушено правото на защита на наказаното лице, както правилно е констатирал РРС.

По същество на спора настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на въззивния съд, че предвид квалификацията на нарушението, като такова по чл. 179,ал.3б от ЗДвП при така изложените обстоятелства в НП неясно остава за какво точно е санкциониран водачът на ППС – за неизпълнение на задължението за установяване на изминато разстояние, за незакупуване на маршрутна карта или и за двете. Правилно в решението е посочено, че процедурата по чл. 187а от ЗДвП при установяване на нарушение в отсъствие на нарушителя, доколкото нарушението е установено от електронна система за контрол по чл. 167а, ал.1 от ЗДвП чрез годен доклад, предвижда издаване на ел.фиш на собственика/ползвателя на ППС и едва след представяне на декларация по чл. 187а, ал.4 от ЗДвП, придружена със съответни доказателства се издава акт срещу водача на ППС. В случая този предвиден ред от закона не е спазен.

Независимо от посочените горе съображения следва да се отбележи, че дори по същество на спора да се приеме, че е налице адм.нарушение, с оглед всички установени около него обстоятелства, същото представлява маловажен случай по см.на чл. 28 от ЗАНН. В НП е посочено, че нарушението е извършено на 16.03.2022г. в 17ч. Във въззивното решение не е коментирано, но по делото са представени доказателства – разписка за маршрутна карта /л.46/, видно от която за разстоянието от гр.Долни Дъбник, Плевен до гр.Русе на 16.03.2022г. в 17,14ч. е закупена маршрутна карта за таксувано разстояние от 140,48км с декларирана валидност от 16.03.2022г. в 17,17ч. до 17.03.2022г. в 17,16ч., като е заплатена ТОЛ такса от 14,11лв. Дейстивително в момента на генерирания запис/доклад от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП за процесното ППС не е имало заплатена такса, но нарушението е отстранено веднага, от него не са произлезли вредни последици, не е настъпил вредоносен резултат, поради което изцяло в компетентността на контролните органи е бира възможността да не наказват нарушителя, а да го предупредят за последиците от следващи нарушения по реда на чл.28 от ЗАНН.

При така изложеното, достигайки до извода за незаконосъобразност на обжалваното НП и с неговата отмяна въззивната инстанция е подходила правилно и постановеното от нея съдебно решение следва да се остави в сила.

Относно разноските по делото : С въззивното решение не са присъдени разноски в полза на жалбоподателя, тъй като на упълномощения процесуален представител е заплатено от лице, което е различно от жалбоподателя – „Транс 2000-Иванови“ЕООД, които не са страна по делото и не са легитимирани да искат присъждане на разноски в тяхна полза. С определение от 21.11.2023г. в производство по чл.248, ал.1 от ГПК съдията-докладчик е оставил без уважение искането на Г. В. И. за изменение на решението в частта за разноските със същите мотиви, които настоящият касационен състав изцяло споделя.

С оглед изхода на делото пред касационната инстанция, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответника - Г. В. И..

Такива са направени и доказани съгласно договор за правна помощ в размер на 600 лева-за адвокатско възнаграждение. Представен е и списък на разноските. С писмените бележки по делото и в съдебно заседание е направено възражение от процесуалния представител на АНО за прекомерност на исканите разноски от ответника по спора. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. Според ал.2 на същата норма „Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата“. В разпоредбата на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се посочва, че „Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение“. Случаят попада именно под тази хипотеза, тъй като на И. с атакуваното НП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лева. Видно от договор за правна помощ и списък на разноските, от адвоката на И. са поискани такива за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Съобразявайки цитираните по-горе норми и направеното възражение за прекомерност, което съдът счита за неоснователно, касационният състав приема, че поисканите разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото дело не следва да се редуцират, тъй като по делото е представен подробен писмен отговор по подадената касационна жалба, след това за съдебното заседание е изготвена молба с характер на писмени бележки, които също са много подробни, посочена е и е цитирана многобройна съдебна практика. Всичко това е свързано със сериозна подготовка и с полагане на значителен адвокатски труд, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение е съразмерно на оказаната правна помощ и не следва да се редуцира.

Воден от това, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила Решение № 442/18.06.2023г., постановено по а.н.д. № 2099/2022 г. по описа на Районен съд Русе.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на Г. В. И. с [ЕГН] от гр.Кнежа, област Плевен, [улица]сумата от 600лв /шестстотин лв/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.