РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Шумен, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20213600500531 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260117 от 30.07.2021г. по гр.д.№966/2019г., изменено в частта за
разноските и с поправена очевидна фактическа грешка с Определение №260117/08.10.2021г.
по с.д., Районен съд - гр.Нови Пазар е обявил за нищожна на основание чл.44 във вр. с
чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на съгласие , едностранно извършената сделка с
пълномощно с рег. № №533, 534, том І, акт №35 от 30.01.2017 г. на нотариус К.К., рег. №*
на Нотариалната камара, с район на действие РС – Варна, с която Г.К.Г., с ЕГН **********,
бивш жител на гр. К., обл. Ш., починал на 04.06.2019 г. е упълномощил В. С.И., с ЕГН
********** от гр. К., обл. Ш., ул. „*”, №30, вх.2, ет.2, ап.2, с права относно четири недвижи
имота, два от които представляващи: поземлен имот 12838.13.32, находящ се в с. В., обл.
Ш., в местността „Саламан“, с площ от 24536 кв.м., с трайно предназначение на територията
– земеделска, начин на трайно ползване – нива, четвърта категория, при граници: имоти
12838.13.89; 12838.13.98; 12838.13.94; 12838.13.1069; 12838.13.30 и поземлен имот
12838.8.25, находящ се в с. В., обл. Ш., в местността „Чанарджик“, с площ от 26808 кв.м., с
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, трета
категория, при граници: имоти 12838.8.26; 12838.8.2; 12838.8.51; 12838.8.1139. Признал е за
установено по отношение на П.И. Л., В. Р. В. и Е. С. В. че ищцата К.Г. К. с ЕГН **********
е СОБСТВЕНИК на следните недвижими имоти: поземлен имот 12838.13.32, находящ се в
1
с. В., обл. Ш., в местността „Саламан“, с площ от 24536 кв.м., с трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, четвърта категория, при
граници: имоти 12838.13.89; 12838.13.98; 12838.13.94; 12838.13.1069; 12838.13.30 и
поземлен имот 12838.8.25, находящ се в с. В., обл. Ш., в местността „Чанарджик“, с площ от
26808 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива, трета категория, при граници: имоти 12838.8.26; 12838.8.2; 12838.8.51;
12838.8.1139, по наследство от Г.К.Г., с ЕГН **********, бивш жител на гр. К., обл. Ш.,
починал на 04.06.2019 г.. Признал е за установено по отношение на Е. Д. Е., с ЕГН
**********, че К.Г. К. с ЕГН ********** от е СОБСТВЕНИК на горните недвижими
имоти и е осъдил Е.Е. да предаде владението върху имотите на ищцата К.К.. Отхвърлен е
предявения от ищцата против В. С.И. иск с правно основание по чл.579, ал.1 от ГПК, във
вр. с чл.44 и чл.26, ал.2, евентуално ал.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на
едностранно извършената сделка с пълномощно с рег. № №533, 534, том І, акт №35 от
30.01.2017 г. на нотариус К.К., рег. №* на Нотариалната камара, с район на действие РС –
Варна, поради липса на форма, както и при нарушение на добрите нрави, както и
предявените за разглеждане с този иск претенции на осн. чл.42, ал.2 от ЗЗД против В. С.И.
и П.И. Л., за обявяване за недействителни едностранната сделка, извършена с пълномощно
№884, 885, том І, акт №25 от 18.04.2017 г. на нотариус М. С., с рег. №**, с район на
действие РС – Нови пазар и договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№73, том І, рег. №963, дело №67/2017 г. на нотариус М. С.. Отхвърлен е предявения от
ищцата против В. С.И. иск с правно основание по чл.44, във вр. с чл.31, ал.2, евентуално
чл.29 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на едностранно извършената сделка с
пълномощно с рег. № №533, 534, том І, акт №35 от 30.01.2017 г. на нотариус К.К., рег. №*
на Нотариалната камара, с район на действие РС – Варна, поради унищожаемост, като
сключена от дееспособно лице, което към момента на сключването й не е могло да разбира
и ръководи действията си и измама, както и предявените за разглеждане с този иск
претенции на осн. чл.42, ал.2 от ЗЗД против В. С.И. и П.И. Л. за обявяване за
недействителни едностранната сделка, извършена с пълномощно №884, 885, том І, акт №25
от 18.04.2017 г. на нотариус М. С., с рег. №**, с район на действие РС – Нови пазар и
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №73, том І, рег. №963, дело
№67/2017 г. на нотариус М. С.. Отхвърлен е предявения от ищцата против П.И. Л. иск с
правно основание чл.40 от ЗЗД за обявяване, че договорът, обективиран в нотариален акт
№73, том І, рег. №963, дело №67/2017 г. на нотариус М. С., е сключен във вреда на
представлявания Г.К.Г., с ЕГН **********, бивш жител на гр. К., обл. Ш., починал на
04.06.2019 г. С решението са присъдени деловодни разноски.
Недоволни от така постановеното решение останали ищеца К.Г. К., която обжалва
решението в частта, с която са отхвърлени предявените в условия на евентуалност искове по
чл.26 - 31 ЗЗД, чл.42, ал.2 и чл.40 ЗЗД, ответниците В. Р. В. и Е.С. В., в частта му с която е
уважен иска на ищеца срещу жалбоподателя по чл.44 вр. чл.26, ал.2 от ЗЗД и е обявена за
нищожна поради липса на съгласие упълномощаващата сделка, и в частта с която е уважен
предявения срещу тях иск по чл.124 ГПК, и ответника Е. Д. Е. в частта му, с която са
2
уважени исковете по чл.44 вр. чл.26, ал.2 ЗЗД, чл.124 ГПК и чл.108 ЗС срещу него. В
жалбите си, жалбоподателите излагат, че не са доволни от решението на съда, в съответната
му атакувана част, като сочат доводи за недопустимост и неправилност на акта в отделните
му части, по подробно изложени съображения. Молят решението да бъде обезсилено в
недопустимите му части, и отменено в неправилната част..
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите страни са депозирали отговори на
жалбите на насрещната страна, в които оборват доводите им.
Въззивните жалби са подадени в срок, редовни и процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При предявяване на няколко иска за
недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на
ищеца. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове
са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна
на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи
на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща
недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на
нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона
или заобикалянето му, през по – леките – липса на основание, липса на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. Ако съдът
приеме, че сделката е валидна, той е длъжен след това да разгледа основанията за
унищожаемост, също подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – поради
неспазване на режима на настойничеството и попечителството, през по-леките – поради
неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване, поради измама,
поради грешка или поради крайна нужда. Ако съдът приеме, че сделката не подлежи на
унищожение поради посочените пороци, той е длъжен след това да разгледа съответните
основания за висяща недействителност като извършването без или извън надлежно
учредената представителна власт. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно
от сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада
вътрешнопроцесуалното условие под което са предявени останалите евентуално съединени
искове, основаващи се на по-леки пороци. Съдът не може да се произнася в решението си по
тези искове, тъй като условието, под което те са предявени не се е сбъднало, а
постановеното решение по тези искове подлежи на обезсилване като недопустимо. В горния
смисъл Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., Решение №
97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о., Решение № 2 от 22.04.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 1153/2019 г., IV г. о., ГК, и др.
В настоящия случай са предявени няколко групи обективно съединени искове, като
първата е по отношение на атакуваната упълномощителна сделка, извършена с пълномощно
с рег. № №533, 534, том І, акт №35 от 30.01.2017 г. на нотариус К.К., рег. №* на
Нотариалната камара, с район на действие РС – Варна. По отношение на тази сделка се
3
претендират следните основания за недействителност подредени по тежестта на порока -
чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД - липса на съгласие, чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД - накърняване на
добрите нрави, чл.26, ал.2, предл. 3 - липса на форма, чл.31 ЗЗД - унищожаемост поради
невъзможност за разбиране и ръководство на действията на лицето при сключването на
договора, и чл.29 ЗЗД - унищожаемост поради измама. Уважавайки първия иск за
прогласяване нищожността на сделката поради липса на съгласие, е отпаднало
вътрешнопроцесуалното условие под което са предявени останалите евентуално съединени
искове, основаващи се на по-леки пороци, поради което и решението в частта, с която са
отхвърлени претенциите по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, чл.26, ал.2, предл. 3, чл.31 и чл.29 ЗЗД
следва да се обезсили. Независимо, че ищеца е обособил три отделни групи искове, във
всяка от които е включил трите атакувани сделки, както бе посочено по - горе, съдът не е
обвързан от соченото съединяване, още повече при включване в две от групите на един и
същ иск - по чл.42, ал.2 ЗЗД за обявяване недействителността на пълномощно №884, 885,
том І, акт №25 от 18.04.2017 г. на нотариус М. С., с рег. №**, с район на действие РС – Нови
пазар, не се дължи двукратно произнасяне по него, каквато фактическа грешка е допуснал
първоинстанционния съд. По отношение на атакувания договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт №73, том І, рег. №963, дело №67/2017 г. на нотариус М. С.,
отново е допусната същата грешка за иска по чл.42, ал.2 ЗЗД, а претенцията по чл.40 ЗЗД
правилно е била разгледана /от процесуална гледна точка/ и отхвърлена, след тази по чл.42,
ал.2 ЗЗД.
В останалата си част първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество в тази част.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбите,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбите за частично основателни.
Районен съд - гр.Нови Пазар е бил сезиран с обективно съединени искови претенции
от К.Г. К. срещу В. С.И., П.И. Л., В. Р. В., Е.С. В. и Е. Д. Е., с правно основание чл.26, ал.2,
предл.2 ЗЗД - липса на съгласие, чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД - накърняване на добрите нрави,
чл.26, ал.2, предл. 3 - липса на форма, чл.31 ЗЗД - унищожаемост поради невъзможност за
разбиране и ръководство на действията на лицето при сключването на договора, и чл.29 ЗЗД
- унищожаемост поради измама, по отношение на упълномощителна сделка, извършена с
пълномощно с рег. № №533, 534, том І, акт №35 от 30.01.2017 г. на нотариус К.К., рег. №*
на Нотариалната камара, с район на действие РС – Варна, с правно основание чл.42, ал.2
ЗЗД за обявяване недействителността на пълномощно №884, 885, том І, акт №25 от
18.04.2017 г. на нотариус М. С., с рег. №**, с район на действие РС – Нови пазар, и с правно
основание чл.42, ал.2 ЗЗД и чл.40 ЗЗД по отношение на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт №73, том І, рег. №963, дело №67/2017 г. на нотариус М. С..
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Ищцата е единствен наследник по закон на Г.К.Г., бивш жител на гр. К., обл. Ш., починал
4
на 04.06.2019 г. От 1990 г. до смъртта си наследодателят Г. съжителствал на съпружески
начала, без сключен граждански брак, с ответницата В. С.И., която имала син от предишен
брак – ответника П.И. Л.. Приживе Г.К.Г. бил собственик по наследство на следните
земеделски имоти, които съгласно одобрената за съответното населено място кадастрална
карта представлявали: поземлен имот 12838.13.32, находящ се в с. В., обл. Ш., в местността
„Саламан“, с площ от 24536 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – нива, четвърта категория, при граници: имоти 12838.13.89;
12838.13.98; 12838.13.94; 12838.13.1069; 12838.13.30 и поземлен имот 12838.8.25, находящ
се в с. В., обл. Ш., в местността „Чанарджик“, с площ от 26808 кв.м., с трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, трета
категория, при граници: имоти 12838.8.26; 12838.8.2; 12838.8.51; 12838.8.1139. Горните
имоти били възстановени по реда на ЗСПЗЗ на К.Г.С. – баща на Г.К.Г., за което бил
съставен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №161,
том Х, дело №200/1998 г. на НпРС. Видно от представените удостоверения за наследници
№164 и №165, двете от 17.07.2019 г., изд. от Община К., Г.К.Г. е бил единствен наследник
на К.Г.С., поради което и след смъртта на последния Г.К.Г. е станал едноличен собственик
на тези имоти.
На 30.01.2017 г. било съставено пълномощно, с което Г.К.Г. упълномощил
съжителката си В. С.И. да продава на когото намери за добре и на цена каквато прецени,
включително да дарява, заменя или извършва други разпоредителни сделки, включително да
договаря сама със себе си, или лица, от които тя е упълномощена на друго основание; да
извършва делба при необходимост, като извършва всички необходими или изискуеми по
закона правни и фактически действия пред и спрямо трети лица, включително пред
нотариус, относно горепосочените земеделски земи, както и относно още два земеделски
имота. С пълномощното също така са дадени права на ответницата В.И. да получава цялата
продажна цена, или части от нея, по нейна лична сметка, като е отбелязано, че
упълномощителят освобождава пълномощниците от отчетна сделка. Ответницата е
упълномощена също от името на упълномощителя да декларира, че той е получил напълно
и в брой по банкова сметка договорената продажна цена на имотите към момента на
подписване на пълномощното; че е финансово удовлетворен от цената и няма никакви
претенции към пълномощника. С пълномощното са предоставени още множество права,
включително и е дадено право на пълномощника да преупълномощава и други лица с
дадените вече права. Пълномощното е с нотариална заверка, извършена от нотариус К.К., с
рег. №* на Нотариалната камара, с район на действие РС Варна. Същото е регистрирано под
№533 на 30.01.2017 г. за удостоверяване на подписа /в случая отпечатък от десен палец/ на
Г.К.Г. и под №534,том І, акт №35 от същата дата за удостоверяване на съдържанието на
пълномощното. В деня на заверката наследодателят Г. посетил кантората на нотариуса, като
не бил сам, а придружен от лице, с което живеел на един същи адрес, а самото пълномощно
не било изготвено от нотариус К., а предварително изготвено и представено на нотариуса.
След като нотариусът разяснил на Г. съдържанието на пълномощното, го поканил да го
подпише, но наследодателят на ищцата не успял да положи подпис, въпреки направения
5
опит за това. Ръката му треперела и не могъл да изпише нито една дума. Поради това
заверката била извършена чрез поставяне в пълномощното на отпечатък от десния палец на
Г.К.Г.. На 18.04.2017 г. ответницата В. С.И., в качеството си на пълномощник на Г. Г.,
преупълномощила сина си – ответника П.И. Л. с всички права, дадени й от Г. относно
недвижимите имоти. Съставеното пълномощно било заверено от нотариус М. С., с рег. №**,
с район на действие РС – Нови пазар, като заверката на подписа на ответницата И. била
регистрирана под №884 от 18.04.2017 г., а съдържанието на пълномощното под №885том 1,
акт №25 от същата дата. На 24.04.2017 г. ответникът П.И. Л., действащ като пълномощник
на Г.К.Г., по преупълномощаване, извършил продажба на процесните земеделски имоти,
като ги прехвърлил на себе си за сумата общо в размер на 6 600 лв. За този договор за
покупко-продажба на недвижими имоти бил съставен нотариален акт №73, том І, рег. №963,
дело №67/2017 г. на нотариус М. С.. След това, на 23.08.2017 г. ответникът Л. продал
същите имоти на ответника В. Р. В. за сумата общо от 56 477, 30 лв., като договорът за
покупко-продажба между тях бил сключен с нотариален акт №21, том ІІ, дело №189/2017 г.
на нотариус М. С.. Към момента на покупката ответникът В. имал сключен граждански брак
с ответницата Е.С. В., поради което имотите придобили статут на съпружеска имуществена
общност. На 14.12.2018 г. съпрузите Е.С. В. и В. Р. В. от своя страна продали земеделските
имоти на ответника Е. Д. Е.. За този договор за покупко-продажба бил съставен нотариален
акт№47, том ІІІ, дело №337/2018 г. на нотариус М. С.. От момента, в който ответникът Е.
закупил имотите, той установил владение над тях, като същият владее земите и към
настоящия момент.
През 2017 г. Г.К.Г. подписал и пълномощно, с което упълномощил ищцата да го
представлява, като от негово име предяви искове за оспорване на договора за покупко-
продажба, сключен с нотариален акт №73, том І, рег. №963, дело №67/2017 г. на нотариус
М. С., като в това пълномощно е заявено, че Г. не е подписвал пълномощно рег. №533, 534,
том І, акт №35 от 30.01.2017 г. на нотариус К. К., и не делегирал права на упълномощеното
лице да го представлява за разпоредителни сделки. С това пълномощно са дадени и други
права на ищцата, включително, като недвижимите имоти бъдат върнати в негова
собственост, то ищцата да се разпорежда с тях. В същото пълномощно Г. е поставил
отпечатък от десен палец и то е заверено под рег. №1706/31.07.2017 г. за подпис и рег.
№1707/31.07.2017 г., том 1, акт 66 за съдържание на нотариус М. С.. След това с декларация,
с нотариална заверка рег. №1511/04.08.2017 г. на нотариус С. Г. оттеглил правата, дадени на
ищцата с пълномощното. През 2017 г., по времето, когато Г.К.Г. подписал пълномощното с
рег. №533, 534, том І, акт №35 от 30.01.2017 г. на нотариус К. К., наследодателят на ищцата
бил във влошено здравословно състояние – страдал от деменция от смесен тип -
Алцхаймеров и съдов /мултиинфарктен/, като към тази дата деменцията е била умерена към
тежка по степен. От 2012-2013 г. той започнал да проявява паметови смущения, които с
течение на времето се задълбочили. На 09.04.2014 г. Г. бил консултиран от психиатър – д-р
М. В., който му поставил диагноза „Съдова деменция, неуточнена“. Психиатърът
констатирал, че паметта и интелектът на Г. са с дефицит и налице снижение на паметта. В
6
следващите три месеца Г. бил наблюдаван от д-р В., който назначил прием на медикаменти с
показания за симптоматично лечение на лека до умерено тежка деменция при болест на
Алцхаймер. От месец юли 2017 г. наследодателят на ищцата започнал лечение при
невролога д-р Х. А., който на 11.11.2014 г. в издаден от същата дата амбулаторен лист,
отбелязал, че Г. Г. е с основна диагноза „Смесена корова и подкорова съдова деменция“. В
същия амбулаторен лист, както и в следващите, издавани от невролога, същият отбелязвал,
че Г. от около година започнал да забравя, не можел да се ориентира, забравял текущи
събития. През месец август 2014 г. наследодателят на ищцата бил хоспитализиран в
неврологично отделение на МБАЛ „Д-р Добри Беров“ – ЕООД – Нови пазар, с поставена
диагноза Последици от МСБ /мозъчно-съдова болест/, Болест на Алцхаймер, Смесена
Алцхаймерова и съдова умерено тежка деменция. На 13.03.2015 г. на Г. било извършено
невропсихологично изследване от д-р. М. С., при което била поставена диагноза Умерено
тежка смесена деменция /съдова и Алцхаймерова/, Болест на Алцхаймер, последици от
МСБ. При това изследване се установило, че Г. започнал да забравя имена на хора и
предмети, трудно запомнял нови неща, трудно се ориентирал в пространството и трудно се
справял с уреди. Изследването показало нарушение на всички когнитивни функции. През
юни 2015 г. Г. бил отново хоспитализиран в болницата в Н.П. и изписан с диагноза Ранна
болест на Алцхаймер, последици от МСБ, умерено тежка смесена деменция /Алцхаймерова
и съдова/, Хиперхолестеролемия. През този период лечението на Г. се провеждало с
медикаменти с показания за леки до средно тежки форми на деменция. Продължило
наблюдаването му от д-р. А., като в издаваните амбулаторни листи били правени еднотипни
описания на състоянието му, без ясни данни за обективното състояние на Г.. През 2016 г. в
лечебния му план бил включен лекарствен препарат с индикации за лечение на умерено
тежка до тежка степен на болест на Алцхаймер. През 2018 г., освен когнитивни нарушения,
за Г. били установени и психопатологични прояви и той бил насочен към лечение в
Държавна психиатрична болница – Царев брод, което било проведено през месец август
същата година. След извършено компютърнотомографско изследване на главен мозък, били
описани прояви на атрофия на главния мозък, без данни за съдови поражения. От есента на
2018 г. до смъртта на Г.К.Г. липсвала медицинска документация за състоянието му. За
близките на Г. и за хората, с които той по-често контактувал /съседи, бивши колеги/,
промените в състоянието му първоначално не били ясно откроими, но със задълбочаване на
заболяването му било видимо, че той е изпаднал в състояние на слабоумие. Към датата на
подписването на пълномощно рег. №533, 534, том І, акт №35 от 30.01.2017 г. на нотариус К.
К., Г.К.Г. е бил в състояние, при което той не могъл свободно и осъзнато да формира воля,
съгласие, да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си,
да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. В тази насока са и заключенията
по изготвените в първоинстанционното производство тройни съдебно - психиатрични
експертизи, както и тази изслушана във въззивното производство.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи. На
първо место следва да се изтъкне, че основния спорен между страните въпрос е валидността
на сключената упълномощителна сделка между наследодателя на ищцата, с която се
7
упълномощава ответницата В.И. да се разпорежда с посочените недвижими имоти,
извършена с пълномощно с рег. № №533, 534, том І, акт №35 от 30.01.2017 г. на нотариус
К.К., рег. №*. Както бе отбелязано по - горе първо следва да бъде разгледан най - тежкия
порок, сочен от ищеца - липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД, и при
установяване на неоснователност следващите заявени основания при условията на
евентуалност - чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД - накърняване на добрите нрави, чл.26, ал.2, предл. 3
- липса на форма, чл.31 ЗЗД - унищожаемост поради невъзможност за разбиране и
ръководство на действията на лицето при сключването на договора, и чл.29 ЗЗД -
унищожаемост поради измама. За да е налице липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2,
предл.2 ЗЗД, е необходимо да се установи липса на съзнателна воля за упълномощаването,
каквито например са мислената уговорка, шега, насилие, каквито не се констатират в
случая. Както бе прието и в Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. на ВКС по т. д. №
5/2020 г., ОСГТК липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, когато
външно волята на дееспособното лице е обективирана чрез надлежно поведение, но зад
изявлението липсва вътрешно волево решение. Когато договорът /сделката чл.44 ЗЗД/ е
сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да
ръководи действията си, договорът е унищожаем, тъй като е дадено съгласие, но без разум
/липсва елементът „съзнаване”/. Ето защо в настоящата хипотеза не може да се приеме
наличие на сочения от ищеца порок, поради което и този иск следва да бъде отхвърлен.
Не е налице и второто основание за нищожност. В трайната съдебна практика на
ВКС безпротиворечиво се приема, че основанието по чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД –
нищожност, поради противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на
общо установените нравствено - етични правила на поведение. Съобразно чл.26, ал.1 от ЗЗД
на добрите нрави като морални норми се придава правно значение, като нарушението им се
приравнява по последици с нарушението на закона. Особеност на добрите нрави е, че са
критерии и норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че
значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с
тях. Само при констатирано противоречие на договора и правната норма, която изразява и с
това защитава добрите нрави, може да се стигне до нищожност. В настоящия случай не се
установява такава хипотеза, и не е налице противоречие на правна норма, с която се
защитават добрите нрави. По принцип липсата на еквивалентност, сама по себе си, може да
обуслови основанието на чл.33 от ЗЗД за унищожаване на договора, поради крайна нужда и
явно неизгодни условия, или чл.40 ЗЗД - действие във вреда на представлявания при
последващи сделки. Извън тази хипотеза, липсата на еквивалентност на насрещните
престации би могла да накърни добрите нрави само ако е в такава степен значителна, че
практически е сведена до липса на престация при дължима такава съобразно основанието на
договора(в този см. Решение № 24/ 09.02.2016 год. по гр.д. № 2419/2015 год. на ВКС, VVV
г.о.; Решение № 1444/04.11.1999 г. на ВКС по гр.д. № 753/99 г., ГК, V г.о., Решение №
834/26.10.2009 г. на ВКС по гр.д. № 136/2009 г., решение № 615/15.10.2010 г. на ВКС по
гр.д. № 1208/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС; решение № 288/29.12.2015 г. на ВКС по гр.д. №
8
2293/2015 г. ІІІ г.о. на ВКС; решение № 153/24.07.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 3014/2014 г. на
ІІІ г.о. на ВКС; и др.). Във всички случаи при преценката дали са накърнени моралните
норми, съдът следва да съобрази волята на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го
задължава при тълкуването на договорите да установява действителната им обща воля,
формирана от всичките им уговорки, да се отчита тяхната взаимна връзка и целта на
договора - удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните (решение №
452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г., I г. о., решение № 615/15.10. 2010 г. по гр. д. №
1208/2009 г., III г. о., решение № 119/22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2010 г., I г. о. на ВКС и
др.). С ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК, се прие че за
упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество
на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена
неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име.
Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид
сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена
(стойност) и пр. , нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и
ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане
изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Видно
от текста на пълномощното, упълномощителя ясно, подробно и последователно е изложил
волята си във връзка с предоставената на пълномощника представителна власт по
отношение на соченото имущество, и по-конкретно с недвижимите имоти, предмет на
атакуваните сделки. На следващо място, ясно е посочено, че пълномощникът има право да
се разпорежда с имотите при начин и условия каквито намери за добре, не дължи отчетна
сделка, което сочи на изразена воля за дарение. Ето защо и тази претенция следва да бъде
отхвърлена.
Не е налице и третото основание - нищожност поради липса на форма. В Решение №
313 от 22.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1409/2010 г., IV г. о., е прието, че при недъг, който
обуславя необходимост да се положи отпечатък от десен палец при изповядване на
нотариална сделка същата е валидна. Нормата на чл. 579, ал. 2 ГПК, изисква когато някое от
участващите в нотариалното производство лица не може да се подпише поради
неграмотност, или недъгавост да се приложи чл. 189, ал. 1 ГПК. Този текст изисква
документа да носи вместо подпис, отпечатък от десния палец. Ако не може да се постави
отпечатък от десния палец, тогава следва да се посочи причината за това и от кой друг пръст
е поставен отпечатък. Полагането на десния палец е алтернатива на невъзможността да се
положи подпис поради неграмотност, или недъгавост. Недъгавостта като понятие е по-стар
термин на инвалидността и представлява синоним на тази дума. Тя включва всякакъв вид
заболявания, които имат за последица някакъв вид недъг, т.е. някакво трайно увреждане на
здравето. Когато това увреждане е свързано с невъзможност да се положи подпис, като израз
на волеизявление, законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля да стане с
отпечатък от десния палец. Това е свързано с уникалността на дактилоскопските линии,
които правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват
идентифициращ белег в много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и
9
подписа. В настоящия случай е установено, че упълномощителя, поради заболяването си, е
бил с изключително силен тремор, който му е пречел да положи подпис с достатъчно
идентифицируеми белези, поради което и е положил отпечатък от десния си палец, при
което не е нарушен чл.576 ГПК, вр. чл.579, ал.2 ГПК, защото е спазено законовото
изискване, даващо по - голяма сигурност за автентичността на направеното изявление. От
събраните по делото доказателства не се оборва констатираната от нотариуса, към момента
на извършване на сделката, невъзможност на лицето да положи подписа си. Предвид
изложеното следва да се приеме, че сделката не е нищожна на соченото основание, поради
което и иска следва да се отхвърли.
Следващото сочено от ищеца основание е чл.31 ЗЗД - унищожаемост поради
невъзможност за разбиране и ръководство на действията на лицето при сключването на
договора. С цитираното по - горе Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. на ВКС по т. д.
№ 5/2020 г., ОСГТК, е прието, че в случаите на чл. 31, ал. 1 ЗЗД може да е налице
невъзможност да се разбират или да се ръководят действията по причини, дължащи се на
ментални и психични проблеми, когато лицето формално се води дееспособно, т. е. не е
поставено под запрещение. Необходимо е това състояние да е било налице към момента на
извършване на сделката. Опорочаващият факт на волеизявлението в хипотезата на чл. 31, ал.
1 ЗЗД се състои в това, че е извършено при разстроено съзнание. Без значение е
продължителността на това състояние. Невъзможността на лицето да разбира или да
ръководи действията си може да се дължи на различни причини, както временни - алкохолно
опиянение, въздействие на наркотици, интоксикация и др., така и трайни. В законовата
разпоредба липсва разграничаване на конкретните причини според вида и степента, в която
те засягат възможностите на лицето да действа разумно. Поради това, на основание чл. 31,
ал. 1 ЗЗД са унищожаеми и договорите, сключени от дееспособни лица в състояние на
трайна неспособност да разбират или да ръководят действията си и когато тяхното
състояние обективно е обуславяло поставянето им под запрещение, като се има предвид, че
правните последици от поставянето под запрещение настъпват за в бъдеще. В процесния
случай, е безспорно установено, че към датата на атакуваната сделка, упълномощителя е бил
в трайно състояние на невъзможност да се грижи за своите работи и да защитава интересите
си. Както изготвените по делото психиатрични експертизи, така и подписаното от
наследодателя на ищцата пълномощно от 31.07.2017г., с което е упълномощена да го
представлява при оспорване на процесните сделки, с отбелязване, че не е подписвал
атакуваното пълномощно, сочат на дълбокото увреждане на психиката от деменцията, което
практически е препятствало възможността за обективна преценка от лицето на правните
последици от осъществените от действия. Заболяването на упълномощителя довело и до
невъзможността му да положи подпис, удостоверявайки автентичността му с отпечатък от
десния палец, е индиция за недееспособността, произтичаща от самата сделка, съобразно
чл.31, ал.2, предл. посл. ЗЗД, поради което и така предявения иск следва да се уважи.
Уважаването на този иск води до десезиране на съда от последния такъв с правно основание
чл.29 ЗЗД, поради което и по този иск не се дължи произнасяне по същество.
10
Следващата атакувана сделка е упълномощаването от 18.04.2017 г., с което В. С.И., в
качеството си на пълномощник на Г. Г., преупълномощава П.И. Л. с всички права, дадени и
от Г. относно недвижимите имоти, заверено от нотариус М. С., с рег. №**, с район на
действие РС – Нови пазар, с рег.№884 и №885, т.І, акт.25 от 18.04.2017 г.. Изтъкваното тук
основание за недействителност на сделката е действие без представителна власт по смисъла
на чл.42, ал.2 ЗЗД. С разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на
ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК бе прието, че договор, сключен от лице, действало като
представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и
не поражда целените с него правни последици. При липса на потвърждаване, на
недействителността, в хипотезите на чл.40 и чл.42, ал.2 ЗЗД, може да се позове само лицето,
от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници, във
втория случай при липса на потвърждаване, поради което и в този случай е налице правен
интерес от търсената защита. С унищожаването на пълномощното, даващо права на
преупълномощителката по тази атакувана сделка, следва да се приеме, че пълномощника е
действал без представителна власт, доколкото уважаването на конститутивния иск има
обратно действие и се счита, че унищожената сделка не е съществувала към момента на
сключването и, поради което и преупълномощеното лице също не е притежавало правата,
които преупълномощителя му е предоставил. Предвид изложеното, така предявения иск
следва да бъде уважен.
По гореизложените съображения следва да бъде уважена и претенцията по чл.42, ал.2
ЗЗД, за прогласяване недействителността на договора за продажба сключен с нотариален акт
№73, том І, рег. №963, дело №67/2017 г. на нотариус М. С., тъй като е сключена от лице,
действуващо като представител на собственика, без да има представителна власт.
Уважаването на този иск, обуславя десезирането на съда от разглеждането на претенцията
по чл.40 ЗЗД, поради което и решението на първоинстанционния съд следва да се обезсили в
тази част. След като договорът за продажба сключен с нотариален акт №73, том І, рег.
№963, дело №67/2017 г. на нотариус М. С. е недействителен на основание чл.42, ал.2 ЗЗД,
той е без вещно-транслативен ефект, както и последващите прехвърлителни сделки, с които
е била прехвърляна собствеността върху процесните имоти. Ето защо са основателни и
предявените установителни претенции за собственост по чл.124 ГПК, както и
ревандикационната по чл.108 ЗС, поради което и следва да бъдат уважени.
Предвид изложеното, атакуваното решение следва да бъде обезсилено, в
горепосочените части, с които са отхвърлени претенциите по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, чл.26,
ал.2, предл. 3, чл.31 и чл.29 ЗЗД по отношение на упълномощителна сделка, извършена с
пълномощно с рег. № №533, 534, том І, акт №35 от 30.01.2017 г. на нотариус К.К., рег. №*
на Нотариалната камара, с район на действие РС – Варна, както и в частта за отхвърления
иск по чл.40 ЗЗД по отношение на договора за продажба сключен с нотариален акт №73, том
І, рег. №963, дело №67/2017 г. на нотариус М. С.. Решението следва да се отмени в частта, с
която е уважена ищцовата претенция по чл.44 във вр. с чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на
съгласие, на едностранно извършената сделка с пълномощно с рег. № №533, 534, том І, акт
11
№35 от 30.01.2017 г. на нотариус К.К., рег. №* на Нотариалната камара, с район на действие
РС – Варна, и вместо него да се постанови друго, с което иска да се отхвърли, както и
предявените в условията на евентуалност искови претенции по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД,
чл.26, ал.2, предл. 3, а предявеният иск по чл.31 следва да бъде уважен. Решението следва да
се отмени и в частта с която са отхвърлени предявените искови претенции по чл.42, ал.2 ЗЗД
за прогласяване недействителността на едностранната сделка, извършена с пълномощно
№884, 885, том І, акт №25 от 18.04.2017 г. на нотариус М. С., с рег. №**, с район на
действие РС – Нови пазар и договора за покупко-продажба, осъществен с нотариален акт
№73, том І, рег. №963, дело №67/2017 г. на нотариус М. С., и вместо него да се постанови
друго, с което така предявените искове следва да се уважат. В останалата обжалвана част
решението следва да бъде потвърдено.
По отношение дължимостта на съдебните разноски. На първо място следва да се
посочи, че настоящия състав споделя установената практика в Определение №284 от
6.04.2012 г. на ВКС по ч.гр.д.№238/2012 г., IV г. о., Определение №70 от 5.02.2018 г. на
ВКС по ч.т.д.№257/2018 г., I т.о., Определение №477 от 4.11.2016 г. на ВКС по ч.т.д.
№1218/2016 г., I т. о., и др., съобразно която, когато между страните са предявени
алтернативно или евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и
адвокатското възнаграждение. Отговорността за разноски се преценява с оглед
основателността на предявената претенция срещу ответника - предявена по главен иск или
по съединен с него евентуален иск. Ако претенцията бъде уважена по главния иск,
ответникът дължи направените от ищеца разноски, ако главният иск бъде отхвърлен или
производството прекратено, тогава отговорността за разноски по делото се определя от
изхода по евентуалния иск. В настоящия случай при предявени и уважени пет главни иска,
на адвоката на жалбоподателя К.К. - адв. Г.К., следва да се присъдят на основание чл.38,
ал.1, т.2 ЗА пет възнаграждения по 600 лева, за които всяка една от въззиваемите страни
следва да бъде осъдена да му заплати. В Определение № 515 от 2.10.2015 г. на ВКС по ч. т.
д. № 2340/2015 г., I т. о., е посочено, че съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а
писмената форма е за доказване. Следователно, липсата на писмен договор не е пречка да
бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното
процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно.
Последното обстоятелство-договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна
не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото. Изявленията за наличие
на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, обвързват съда
и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за
уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без
данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА;
заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на
данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно
правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл липсата на договор за правна помощ с уговорена в
него безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2
12
ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е че адвокатът има право на възнаграждение за
своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда по
императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 в рамките на предвидения в Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Необходимо е да се отбележи и че
съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в случаите на предоставена безплатна адвокатска помощ по
чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в размер,
определен от съда, но не по-нисък от предвидения в Нар. № 1/09.07.2004 г.. Получилата
безплатна адвокатска помощ страна не е длъжна да доказва пред съда наличието на
обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗАдв – че има право на издръжка, че е материално
затруднена, че е в роднински или друг вид близки отношения с адвоката или че е юрист.
Преценката дали са налице условия за възникване на мандатното правоотношение е изцяло
на страните по него – право на адвоката е да прецени дали да поеме безплатно процесуално
представителство по отношение на свой близък или друг юрист или на материално
затруднено лице, за което на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв се дължи възнаграждение само
при благоприятен изход на делото по отношение на представлявания. За уважаване на
претенцията за присъждането на адвокатското възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв е достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е ясно изразена волята на
страните по него, че адвокатската помощ е оказана безплатно. Страната по делото винаги
дължи съдебните разноски съобразно изхода на делото по правилата на чл. 78 от ГПК и няма
интерес да възразява дали следва да заплати разноските на насрещната страна или на
процесуалния й представител. В горния смисъл - Определение № 480 от 12.11.2019 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 122/2019 г., IV г. о., определение № 1388/05.12.2014 г. по гр. дело №
4139/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 1199/25.10.2013 г. по гр. дело №
4224/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 224/02.03.2017 г. по гр. дело №
3873/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 353/06.11.2015 г. по гр. дело № 892/2015 г.
на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 310/08.01.2019 г. по гр. дело № 915/2018 г. на IV-то гр.
отд. на ВКС и др. На жалбоподателя следва да се присъди и заплатената държавна такса за
въззивното производство в размер на 128,88 лева, разпределена поравно между насрещните
страни.
Водим от горното, и на основание чл.270, ал.3 и чл.272 от ГПК, Шуменският
окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №260117 от 30.07.2021г. по гр.д.№966/2019г. по описа на
Районен съд - гр.Нови Пазар, изменено в частта за разноските и с поправена очевидна
фактическа грешка с Определение №260117/08.10.2021г. по с.д., САМО В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен предявения от К.Г. К. с ЕГН ********** против В. С.И., с ЕГН
********** иск с правно основание по чл.579, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.44 и чл.26, ал.2,
евентуално ал.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на едностранно извършената сделка
13
с пълномощно с рег. № №533, 534, том І, акт №35 от 30.01.2017 г. на нотариус К.К., рег. №*
на Нотариалната камара, с район на действие РС – Варна, поради липса на форма, както и
при нарушение на добрите нрави, и по чл.44, във вр. с чл.31, ал.2, евентуално чл.29 от
ЗЗД, за прогласяване нищожността на едностранно извършената сделка с пълномощно с рег.
№ №533, 534, том І, акт №35 от 30.01.2017 г. на нотариус К.К., рег. №* на Нотариалната
камара, с район на действие РС – Варна, поради унищожаемост, като сключена от
дееспособно лице, което към момента на сключването й не е могло да разбира и ръководи
действията си и измама, както и В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявения от К.Г. К.
против П.И. Л., с ЕГН ********** иск с правно основание по чл.40 от ЗЗД за обявяване, че
договорът, обективиран в нотариален акт №73, том І, рег. №963, дело №67/2017 г. на
нотариус М. С., е сключен във вреда на представлявания Г.К.Г., с ЕГН **********, бивш
жител на гр. К., обл. Ш., починал на 04.06.2019 г., като НЕДОПУСТИМО.
ОТМЕНЯ Решение №260117 от 30.07.2021г. по гр.д.№966/2019г. по описа на
Районен съд - гр.Нови Пазар, изменено в частта за разноските и с поправена очевидна
фактическа грешка с Определение №260117/08.10.2021г. по с.д., САМО В ЧАСТТА, с
която е обявена за нищожна на основание чл.44 във вр. с чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на
съгласие, едностранно извършената сделка с пълномощно с рег. № №533, 534, том І, акт
№35 от 30.01.2017 г. на нотариус К.К., рег. №* на Нотариалната камара, с район на
действие РС – Варна, с която Г.К.Г., с ЕГН **********, бивш жител на гр. К., обл. Ш.,
починал на 04.06.2019 г. е упълномощил В. С.И., с ЕГН **********, с права относно четири
недвижи имота, два от които представляващи: поземлен имот 12838.13.32, находящ се в с.
В., обл. Ш., в местността „Саламан“, с площ от 24536 кв.м., с трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, четвърта категория, при
граници: имоти 12838.13.89; 12838.13.98; 12838.13.94; 12838.13.1069; 12838.13.30 и
поземлен имот 12838.8.25, находящ се в с. В., обл. Ш., в местността „Чанарджик“, с площ от
26808 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива, трета категория, при граници: имоти 12838.8.26; 12838.8.2; 12838.8.51;
12838.8.1139., КАКТО И В ЧАСТТА, с която е отхвърлени предявените от К.Г. К. искове с
правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД против В. С.И. и П.И. Л., за обявяване за
недействителни едностранната сделка, извършена с пълномощно №884, 885, том І, акт №25
от 18.04.2017 г. на нотариус М. С., с рег. №**, с район на действие РС – Нови пазар, и
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №73, том І, рег. №963, дело
№67/2017 г. на нотариус М. С., като вместо това, в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от К.Г. К. с ЕГН ********** против В. С.И., с ЕГН
********** за прогласяване нищожността на едностранна сделка извършена с пълномощно
с рег. № №533, 534, том І, акт №35 от 30.01.2017 г. на нотариус К.К., рег. №* на
Нотариалната камара, с район на действие РС – Варна, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД -
поради липса на съгласие, на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, поради накърняване на
добрите нрави, и на основание чл.26, ал.2, предл. 3 ЗЗД, поради липса на предписаната от
закона форма.
14
УНИЩОЖАВА упълномощителната сделка, с нотариална заверка на подписа и
съдържанието с рег. № №533, 534, том І, акт №35 от 30.01.2017 г. на нотариус К.К., рег. №*
на Нотариалната камара, с район на действие РС – Варна, с която Г.К.Г., с ЕГН **********,
бивш жител на гр. К., обл. Ш., починал на 04.06.2019 г. е упълномощил В. С.И., с ЕГН
**********, с права относно четири недвижи имота, два от които представляващи /по
действащата КК/: поземлен имот 12838.13.32, находящ се в с. В., обл. Ш., в местността
„Саламан“, с площ от 24536 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – нива, четвърта категория, при граници: имоти 12838.13.89;
12838.13.98; 12838.13.94; 12838.13.1069; 12838.13.30 и поземлен имот 12838.8.25, находящ
се в с. В., обл. Ш., в местността „Чанарджик“, с площ от 26808 кв.м., с трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, трета
категория, при граници: имоти 12838.8.26; 12838.8.2; 12838.8.51; 12838.8.1139., на основание
чл. 31 ЗЗД.
ПРОГЛАСЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на едностранната сделка, извършена с
пълномощно №884, 885, том І, акт №25 от 18.04.2017 г. на нотариус М. С., с рег. №**, с
район на действие РС – Нови пазар, с която В. С.И. с ЕГН ********** преупълномощава
П.И. Л. с ЕГН ********** с правата, дадени и по пълномощно с рег. № №533, 534, том І, акт
№35 от 30.01.2017 г. на нотариус К.К., рег. №*, на основание чл.42, ал.2 ЗЗД.
ПРОГЛАСЯВА НЕДЕЙСТВИТЕНОСТТА на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт №73, том І, рег. №963, дело №67/2017 г. на нотариус М. С. с
който Г.К.Г., с ЕГН **********, действащ чрез преупълномощено лице П.И. Л., продава на
П.И. Л. два имота представляващи /по действащата КК/: поземлен имот 12838.13.32,
находящ се в с. В., обл. Ш., в местността „Саламан“, с площ от 24536 кв.м., с трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, четвърта
категория, при граници: имоти 12838.13.89; 12838.13.98; 12838.13.94; 12838.13.1069;
12838.13.30 и поземлен имот 12838.8.25, находящ се в с. В., обл. Ш., в местността
„Чанарджик“, с площ от 26808 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – нива, трета категория, при граници: имоти 12838.8.26; 12838.8.2;
12838.8.51; 12838.8.1139., на основание чл.42, ал.2 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260117 от 30.07.2021г. по гр.д.№966/2019г. по описа
на Районен съд - гр.Нови Пазар, изменено в частта за разноските и с поправена очевидна
фактическа грешка с Определение №260117/08.10.2021г. по с.д., В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА В. С.И., с ЕГН **********, П.И. Л., с ЕГН **********, В. Р. В., с ЕГН
**********, Е.С. В. с ЕГН ********** и Е. Д. Е., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на
К.Г. К. с ЕГН **********, всеки от тях по 25,78 лева деловодни разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА В. С.И., с ЕГН ********** и П.И. Л., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
на адвокат Г.К. от АК - София, служебен №**********, в качеството му на процесуален
15
представител на К.Г. К. с ЕГН **********, адвокатско възнаграждение за въззивното
производство на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 1800 лева.
ОСЪЖДА В. Р. В., с ЕГН ********** и Е.С. В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
на адвокат Г.К. от АК - София, служебен №**********, в качеството му на процесуален
представител на К.Г. К. с ЕГН **********, адвокатско възнаграждение за въззивното
производство на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА Е. Д. Е., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г.К. от АК - София,
служебен №**********, в качеството му на процесуален представител на К.Г. К. с ЕГН
**********, адвокатско възнаграждение за въззивното производство на основание чл.38,
ал.2 от ЗАдв. в размер на 600 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16