Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2096 25.10.2018г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД шести граждански състав
На двадесет и седми септември през
две хиляди и осемнадесета година
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Станка Добрева
като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
гражданско дело номер 2334 по описа за 2018 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *по КККР на гр. Несебър, с адм. адрес: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг- Запад”, к-с „Афродита Палас”, представлявана от председателя на управителния съвет Г.Н.О, с която е предявил срещу ответника А.Т.К., ЕГН: * адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 50, ал. 2, т. 1, чл. 50, ал. 4, т. 3 и чл. 51 от ЗУЕС за приемане за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца /съгласно уточнение с допълнителна молба от 16.07.2018г./ сумата от общо 873.05 лв. – сборна главница, представляваща дължими вноски към ЕС на „Афродита Палас” въз основа на решение на общото събрание на ЕС от 15.09.2016 г. за приемане на бюджет за сезон 2017г., от която сумата от 213.05 лв. – дължима вноска съгласно чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС за Фонд „Ремонт и обновяване“, сумата от 344.69 лв. – представляваща „други разходи, определени с решение на общо събрание“ на основание чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС и сумата от 315.31 лв., представляваща разходи за управление и поддръжка на основание чл. 51 от ЗУЕС, както и сумата в размер на 34.37 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата, начислена за периода 02.09.2017 г. до 19.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 19.01.2018 г. до окончателно й изплащане, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 343 от 23.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 562/2018г. по описа на БРС.
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен апартамент номер 10, на ет. 1, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 51500.507.94.1.10 в процесната жилищна сграда в режим на етажна собственост. Сочи се, че на проведено на 15.09.2016г./16.09.2016г. общо събрание на собствениците на обекти в процесната сграда в режим на етажна собственост /ЕС/ е било взето решение за приемане на бюджет на ЕС за сезон 2017г., ред за разпределяне на вноските във Фонд „Ремонт и обновяване“, разходи за управление и поддръжка, начало и край на финансовата година, срокове и начин на плащане на отделните вноски и такси за разходи от собствениците, ползвателите и обитателите на етажната собственост. В исковата молба се твърди, че въз основа на взетото решение от 16.09.2016г. ответния собственик дължи на етажната собственост сумата в размер на 881.98 лв., платима в срок до 01.09.2017г., като въпреки отправените до него покани същият не е платил в срок дължимите суми. За посочените вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 562/2018г. по описа на БРС, като се твърди, че и до настоящия момент ответникът не е платил или погасил по друг начин задълженията си. Ангажирани са доказателства. В съдебно заседание ищецът, чрез адвокатския си представител поддържа претенцията си по гореизложените съображения и молят съдът да я уважи. Претендира присъждане на разноските по делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът А.Т.К., чрез
назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. И. е
представил писмен отговор, в който на първо място са изложени съображения за
недопустимост на исковата молба поради липса на доказателства за наличието на
предоставена в полза на управителя Г.Н.О представителна власт да представлява
етажната собственост в настоящото исково производство, както и съображения за
преждевременно предявяване на исковете. По тези възражения съдът се е произнесъл,
отхвърляйки ги с определение от 17.07.2018г. В допълнение досежно
наличието на арбитражна клауза за решаване на спор, свързан с неизпълнение на
задълженията, вменени с процесното протоколно решение, следва да се отбележи,
че за разлика от общия случай на неподведомственост на делото, когато спорът
следва да се разгледа и реши от орган извън системата на гражданските съдилища,
за наличието на арбитражно споразумение съдът не следи служебно. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗМТА,
приложим и за арбитражни споразумения между страни със седалище в Република
България /параграф 3 от ПЗР
на ЗМТА/ съдът, пред който е предявен спор, предмет на арбитражно
споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в
срока за отговор на исковата молба. Такова възражение ответникът, чрез
назначения му особен представител не е направил по делото. Следователно
предявеният иск пред съда е допустим и подведомствен на съда, тъй като в срока
за отговор не е заявен отвод от ответника за неподведомствеността му поради
наличието на арбитражна клауза.
По същество, ответникът е оспорил предявените искове като е навел съображения за недължимост на процесните суми на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС поради твърдения, че не е пребивавал в имота си повече от 30 дни годишно. Възразил е също, че липсват данни за ид.ч. от общите части на процесната сграда в режим на етажна собственост, така, че да може да се провери дали възложената му за заплащане сума съответства на дела му общите части на сградата. Що се касае до претенцията за дължимост на разходи, ответникът е оспорил, че част от разходите не касаят ЕС, и че представените застрахователни полици не касаят имота на ответника. По подробно изложените в писмения отговор съображения ответникът моли за отхвърляне на исковете. В съдебно заседание ответникът, чрез назначения му особен адвокатски представител поддържа писмения си отговор и моли съдът да отхвърли исковете като недоказани.
Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи,
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 50, ал. 2, т. 1, чл. 50, ал. 4, т. 3 и чл. 51 от ЗУЕС.
Със заповед № 343 от 23.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 562/2018г. по описа на БРС е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от общо 881.98 лв. - главница, представляваща дължими вноски към ЕС на „Афродита Палас” въз основа на решение на общото събрание на ЕС от 15.09.2016 г., oт сумата от 213.10 лв. – дължима вноска съгласно чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС за Фонд „Ремонт и обновяване“, сумата от 353.57 лв. – представляваща „други разходи, определени с решение на общо събрание“ на основание чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС и сумата от 315.31 лв., представляваща разходи за управление и поддръжка на основание чл. 51 от ЗУЕС, както и сумата в размер на 34.37 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата, начислена за периода 02.09.2017 г. до 19.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 19.01.2018 г. до окончателно й изплащане, както и сумата от 25 лв., представляваща направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса.
С допълнителна молба от 16.07.2018г. ищецът е посочил, че претендираните него вземания към ответника са следните: сумата от 213.05 лв. – дължима вноска съгласно чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС за Фонд „Ремонт и обновяване“, сумата от 344.69лв. – представляваща „други разходи, определени с решение на общо събрание“ на основание чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС и сумата от 315.31 лв., представляваща разходи за управление и поддръжка на основание чл. 51 от ЗУЕС.
По делото е представено протоколно решение на провелото се на 15/16.09.2016г. при спадащ кворум при условията на чл. 15, ал. 3, изр. второ от ЗУЕС общо събрание на етажните собственици на самостоятелни обекти на сградата в режим на етажната собственост с адрес: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг –запад“, комплекс „Афродита Палас“, като по т. 5 от дневния ред „Обсъждане и приемане на бюджет за сезон 2016/2017г.“ са взети следните решения:
- за създаване на фонд „Ремонт и обновяване“ съгласно чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗУЕС със средства в размер на 23 751 лв., като месечните вноски ще се изчисляват съобразно ид.ч. от общите части на сградата, при спазване на изискуемия от закона минимален размер, като управителя на етажната собственост е упълномощен да взима самостоятелно решения за разходване на до 20% от общата сума в посочения фонд в случая на възникване на ЕС на непредвидени разходи;
-за събиране
на сумата от общо 38 427 лв. за
разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС, подробно описани в решението по видове и стойности; и
- за събиране на суми за разходи съгласно чл. 51 от ЗУЕС, възлизащи на обща стойност 30 900 лв., както следва: сумата от 3 000 лв. за разходи за електрическа енергия в общите части и асаньорите, сумата от 3000 лв. за разходи за вода в общите части, сумата от 1 600 лв. за разходи за обслужване на асансьори, сумата от 4800 лв. за разходи за почистване на общите части, сумата от 18 000 лв. разходи за възнаграждение на управителния съвет, сумата от 500 лв. за разходи за консумативи;
С посоченото протоколно решение е прието с единодушие разходите по чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС да се разпределят съобразно ид.ч. на собствениците на обекти в етажната собственост, а разходите по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС да се разпределят по равно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят. За начало и край на финансовата година етажните собственици са приели, че считат съответно датите 01.01.2017г. и 31.12.2017г., като дължимите съгласно приетото протоколно решение суми следва да се платят по банковата сметка на етажната собственост на две равни вноски, първата в срок до 15.04.2017г., а втората – в срок до 01.09.2017г.
По делото не се спори, а и видно от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот /л.8 и 9 /, се установява, че на 27.06.2017г., т.е. около девет месеца след провеждане на процесното общо събрание, ответникът е придобил правото на собственост върху апартамент№ 10, на ет.1, представляващ самостоятелен обект в процесната сграда в режим на етажна собственост с идентификатор 51500.507.94.1.10. Това означава, че за установените с приетото на 15/16.09.2016г. протоколно решение задължения за събиране на суми от етажните собственици за разходите по чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС в процесната етажна собственост, са възникнали за ответника, считано от 27.06.2017г. –датата на придобиване на самостоятелен обект в същата сграда до края на процесната финансова година -31.12.2017г.
В писмения си отговор, ответникът чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК е направил възражение за недължимост на процесните суми поради приложимост на хипотезата на чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС.
Съдът намира това възражение за неоснователно по следните съображения:
В посочената разпоредба на чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС е предвидено,че общото събрание на етажната собственост може да реши собственик,ползвател или обитател,който отсъства за повече от 30 дни в една календарна година да заплаща за времето на отсъствието си 50 на сто от разходите. Решението се взема с мнозинство 50 на сто от идеалните части и то след писмено уведомяване на управителя, респ. председателя на управителния съвет на етажната собственост от страна на отсъстващия. Нормата предвижда възможност, а не задължение общото събрание на етажната собственост да вземе такова решение и то само ако бъде сезирано от управителя по искане на отсъстващия собственик. В случая, както е видно от данните по делото, към момента на провеждане на процесното общо събрание -15/16.09.2016г., ответникът все още е нямал качеството на етажен собственик, тъй като е придобил жилище в сградата едва на 27.06.2017г. Дори впоследствие по делото нито се твърди, нито има ангажирани доказателства ответникът да е подавал заявление, респ. общото събрание на етажната собственост да е взело решение ответникът да заплаща половината от разходите на основание нормата на чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС.
На следващо място ответникът е възразил, че част от разходите съобразно представените от ищеца разходооправдателни документи не касаят етажната собственост, както, и че представените застрахователни полици не касаят имота му, поради което същият не следва да заплаща сумите по тях. В тази връзка следва да се отбележи, че, по силата на процесното решение в тежест на етажните собственици са възникнали задължения за заплащане на определени по размер вноски, чиято дължимост от ответника следва да се установи в настоящото производство. Предявените искове не касаят вземания за възмездяване на предварително разходвани за етажната собственост суми, от което следва, че приложените разхооправдателни документи за извършване на отделни плащания нямат отношение към дължимостта на исковите суми, а могат единствено да послужат да ангажиране отговорността на управителя за неправилно разходване на средствата, която не е предмет на настоящото производство.
По иска за
дължимост на вноската от 213.05 лв. по чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС:
Съгласно чл.
50, ал. 1 от ЗУЕС общото събрание на
собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд "Ремонт и
обновяване", като средствата във фонда се набират от ежемесечни вноски от
собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно
идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост,
но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната и/или
от други източници.
Приетата с процесното протоколно решение обща
сума за събиране от етажните собственици съобразно идеалните им части в
етажната собственост за бюджета за 2017г. сума за фонд "Ремонт и
обновяване" е в размер на 23 751 лв. Идеалните части на ответника в общите части на етажната собственост, видно
от данните по делото са 0.897%, / равняващи се на 9.320 кв.м. ид.ч./, което означава, че за неговото жилище дължимата
годишна вноска е в размер на исковата сума от 213.05 лв. Същият обаче както бе
отбелязано по-горе е закупил самостоятелен обект в процесната сграда на
27.06.2017г., т.е. тъй като от тази дата с възникване на правото на собственост
е възникнало и задължението му като етажен собственик за заплащане на вноската
по чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС, следва, че същият дължи сумата от 109.73лв.
По делото няма данни тази сума да е платена от ответника точно и в срок. Предвид горното съдът намира за установено по делото, че ответникът дължи на ищеца сумата от 109.73 лв., представляваща дължимата от него вноска по чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС въз основа на протоколното решение, взето на 15/16.09.2016г., като в останалата част над сумата от 109.73 лв. до претендираната сума от 213.05лв. , съдът намира, че искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска за дължимост на вноската от 344.69
лв. – представляваща „други разходи, определени с решение на общо събрание“ на
основание чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС:
Съгласно чл. 50, ал. 4 от ЗУЕС средствата във
фонда се разходват за: 1. извършване на дейностите по чл. 48, чл. 49
и за оборудване; 2. изпълнение на мерките и указанията от техническия паспорт
на сградата; 3. други разходи, определени
с решение на общото събрание.
По делото се установява, че с процесното
протоколно решение е прието, че етажните собственици следва да съберат сумата
от общо 38 427 лв. съобразно
идеалните им части в етажната собственост за покриване на разходи по чл.
50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС, подробно описани в решението по видове и стойности.
Съобразно квотата на ответника от 0.897%
ид.ч. от общите части на сградата следва, че за неговото жилище дължимата
годишна вноска е в размер на исковата сума от 344.69лв., като с оглед датата на придобиване на
имота му -27.06.2017г., съдът намира, че дължимата от ответника вноска по чл.
50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС възлиза в размер на 177.54 лв.
По делото няма
данни тази сума да е платена от ответника точно и в срок. Предвид горното съдът
намира за установено по делото, че ответникът дължи на ищеца сумата от 177.54 лв., представляваща дължимата от
него вноска по чл. 50, ал. 4, т. 3
от ЗУЕС въз основа на протоколното
решение, взето на 15/16.09.2016г., като в останалата част над сумата от 177.54 лв. до претендираната сума от 344.69 лв. , съдът намира, че искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска за
сумата от 315.31 лв., представляваща
разходи за управление и поддръжка на основание чл. 51 от ЗУЕС:
Съгласно чл.
51 от ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който
живеят.
С процесното протоколно решение на общото
събрание на процесната етажна собственост е прието, че съобразно броя си
етажните собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на
техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят следва да съберат сумата от общо 30 900
лв. за разходи съгласно чл. 51 от ЗУЕС, подробно описани по вид и
стойности в решението.
По делото се установява, че в сградата са
налице 98 самостоятелни обекта, като при липса на твърдения и данни наред с
техните собственици в сградата да има други
лица с качеството на ползватели и други обитатели, както и при липса на данни
за членовете на всяко домакинство, съдът приема, че процесната сума от
30 900 лв. следва да се разпредели между 98 етажни собственици, което
означава, че всяка вноска по чл. 51 от ЗУЕС възлиза в размер на исковата сума
от 315.31 лв. Както бе отбелязано по-горе, предвид придобиване от ответника на
собствен имот в сградата на 27.06.2017г., следва, че дължимата от него вноска
по чл. 51 от ЗУЕС е в размер на 162.41
лв.
По делото няма
данни тази сума да е платена от ответника точно и в срок. Предвид горното съдът
намира за установено по делото, че ответникът дължи на ищеца сумата от 162.41
лв., представляваща дължимата от него вноска по чл. 51 от ЗУЕС въз основа на
протоколното решение, взето на 15/16.09.2016г., като в останалата част над
сумата от 162.41 лв. до
претендираната сума от 315.31 лв. , съдът намира, че искът се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
Що се касае до претенцията за присъждане на мораторна лихва за забавено плащане на дължимите главници в размер на сумата от 34.37 лв., начислена за периода 02.09.2017 г. до 19.01.2018 г.:
Както бе отбелязано по –горе, действително след влизането в сила на процесното решение на етажната собственост, същото е станало задължително и за ответникът, макар същият по-късно да е придобил самостоятелен обект в сградата. Независимо от установената в протоколното решение от 15/16.09.2016г. изискуемост на задълженията на етажните собственици за плащане на дължимите вноски на посочените падежи -15.04.2017г. и 01.09.2017г., тъй като в случая ответникът е в заварено положение, т.е. придобил е обект в процесната сграда режим на етажна собственост на 26.07.2017г., т.е. след взимане на решението, чието изпълнение се иска от него, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД за да настъпи изискуемостта спрямо него ищецът следва да отправи покана до ответника, уведомяваща го за това задължение. Видно от данните по делото, такава покана в писмена форма действително е изпратена на 10.01.2018г. от управителя на етажната собственост до ответника, като му е даден едноседмичен срок за плащане на дължимите суми по банковата сметка на етажната собственост. Същата обаче видно от приложената обратна разписка не е достигнала до знанието му, тъй като е върната на подателя с отбелязване, че „пратката не е потърсена от получателя“.
Предвид това, тъй като по делото липсват доказателства ответникът да е бил надлежно уведомен за наличието възникнало в негова тежест задължение за заплащане на дължимите към ищцовата етажна собственост вноски съгласно процесното решение, същият не е поставен в забава, поради което искът за дължимост на изтекла преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК мораторна лихва върху дължимите вноски чл. 50, ал. 2, т. 1, чл. 50, ал. 4, т. 3 и чл. 51 от ЗУЕС, се явяват неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
Следва да се приеме, че ответникът дължи на ищеца само законна лихва по предявения акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД върху уважените главни претенции в общ размер от 449.68 лв., считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -19.01.2018 г. до окончателното им изплащане, като в останалата част, върху отхвърлената част от исковете за главниците, искът по чл. 86 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. с чл. 80 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в настоящото исково производство и в заповедното производство по ч.гр.д. № 562/2018г. по описа на БРС, изчислени съразмерно с уважената част от исковете, а именно сумата в размер на 325.09 лв.
Освен това след извършена служебна проверка съдът констатира, че по предявените общо четири обективно съединени искове – три за главница и един за мораторна лихва, е пропуснал да събере пълния размер на дължимите по делото държавни такса от общо 200 лв. /от по 50 лв. минимална държавна такса по всеки иск съобразно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК/, като видно от данните ищецът е внесъл в настоящото и в заповедното производство държавна такса само в размер на 50 лв.
Предвид това този пропуск следва да бъде поправен, като на основание чл. 253 вр. с чл. 77 от ГПК съдът следва да се произнесе в настоящото решение по въпроса за подлежащия на плащане остатък от 150 лв. от дължимата по делото държавна такса от общо 200 лв., като осъди страните, съразмерно с уважената и отхвърлена част от исковете да заплатят по сметка на БРС дължимата сума от 150 лв. за държавна такса,а именно: ищецът сумата от 75 лв., а ответникът сумата от 75 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86
от ЗЗД вр. с чл. 50, ал. 2, т. 1, чл. 50, ал. 4, т. 3 и чл. 51 от ЗУЕС по отношение
на ответника А.Т.К., ЕГН: * адрес: ***,че
същият ДЪЛЖИ на ищеца ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на собствениците на
самостоятелни обекти в сграда с идентификатор * по КККР на гр. Несебър, с адм.
адрес: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг- Запад”, к-с „Афродита Палас”,
представлявана от председателя на управителния съвет Г.Н.О, сумата от общо 449.69 лв.
/четиристотин четиридесет и девет лева и
шестдесет и девет стотинки/ - сборна главница, представляваща дължими
вноски към ЕС на „Афродита Палас” въз основа на решение на общото събрание на
ЕС от 15/16.09.2016 г. за приемане на бюджет за сезон 2017г., от която сумата
от 109.73 лв. /сто и девет лева и седемдесет и три стотинки/ – дължима вноска
съгласно чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС за Фонд „Ремонт и обновяване“, сумата от 177.54 лв. /сто седемдесет и седем
лева и петдесет и четири стотинки/– представляваща „други разходи,
определени с решение на общо събрание“ на основание чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС
и сумата от 162.41 лв. /сто шестдесет и два лева и четиридесет и една стотинки/,
представляваща разходи за управление и поддръжка на основание чл. 51 от ЗУЕС, ведно със законната лихва
върху главницата от 449.69 лв., считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК- 19.01.2018 г. до окончателно й изплащане, за които вземания
ищецът се е снабдил със заповед № 343 от 23.01.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 562/2018г. по описа на БРС,
като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалите им части, както следва: по
отношение на главницата за дължима
вноска съгласно чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС за Фонд „Ремонт и обновяване“ над сумата от 109.73 лв. до
претендираната сума от 213.05лв., по
отношение на главницата, представляваща „други разходи, определени с решение на
общо събрание“ на основание чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС над сумата от 177.54 лв. до претендираната сума от 344.69 лв., по отношение на главницата,
представляваща разходи за управление и поддръжка на основание чл. 51 от ЗУЕС над сумата от 162.41 лв. до
претендираната сума от 315.31 лв .,
за сумата в размер на 34.37 лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на сборната
главница от общо 873.05 лв., начислена за периода 02.09.2017 г. до 19.01.2018
г., както и искът за дължимост на законната лихва върху
отхвърлените части от главницата от общо 423.27 лв., считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 19.01.2018 г. до окончателно й
изплащане.
ОСЪЖДА А.Т.К., ЕГН: * адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *по КККР на гр. Несебър, с адм. адрес: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг- Запад”, к-с „Афродита Палас”, представлявана от председателя на управителния съвет Г.Н.О на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 325.09 лв. /триста двадесет и пет лева и девет стотинки/, представляваща направените разноски в настоящото исково производство и в заповедното производство по ч.гр.д. № 562/2018г. по описа на БРС, изчислени съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.Т.К., ЕГН: * адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на БРС сумата
в размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща дължимата
от него съобразно изхода на делото част от дължимите по делото държавни такси.
ОСЪЖДА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *по КККР на гр. Несебър, с адм. адрес: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг- Запад”, к-с „Афродита Палас”, представлявана от председателя на управителния съвет Г.Н.О ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС сумата в размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща дължимата от него съобразно изхода на делото част от дължимите по делото държавни такси.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Р. Петкова
Вярно с оригинала!
С. Добрева