Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.03.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, втори въззивен
състав, в публично заседание
на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА Н.
ЧЛЕНОВЕ: 1. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
2.мл.с.БОРЯНА ГАЩАРОВА
при участието на секретаря Р. А., разгледа докладваното от младши
съдия Гащарова в.н.ч.х.д № 741 по
описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по
чл. 318 и сл. вр. чл. 313 от НПК и е образувано по жалба от повереника на
частния тъжител срещу присъдата, постановена по н.ч.х.д. № 41/2018 г. по описа
Районен съд – С..
С атакуваната присъда
подсъдимия Г.Ю.А. е признат за невиновен по обвинението, повдигнато с тъжба на
пострадалия, за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за това, че на
08.10.2017 г., за времето от 19 часа, 59 мин. до 20 часа, 04 мин., във и пред
магазин за хранителни стоки, находящ се в центъра на с. И., общ. С., е причинил
на М.Б.И. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота с продължителност около един месец, като му нанесъл удари с
юмруци в областта на главата и шията, повалил го на земята и по този начин му
причинил охлузване и кръвонасядане в дясната челно-теменна-слепоочна област на
главата, кръвонасядане в челната област на главата –срединно, охлузване на
дясното ухо, оток в лявата слепоочна област, оток и кръвонасядане на клепачите
на лявото око със значително стесняване на очната цепка, кръвонасядане в
долната половина на носа, кръвонасядания на юздичката на горната устна и лявата
странична повърхност на езика, охлузване по лигавината повърхност на долната
устна и кръвонасядания по лявата странична повърхност на долната устна и
кръвонасядания по лявата странична повърхност на шията.
Недоволен от
постановения съдебен акт е останал повереникът на частния тъжител, който в
срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал жалба, с която се иска отмяна на присъдата
и постановяване на нова присъда, с която подсъдимия да бъде признат за виновен
и осъден по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал.
1 от НК. Това искане се поддържа с довод за доказаност на обвинението, като
излага подробен доказателствен анализ. Наведени са оплаквания, че присъдата е
постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че в случая
не е приложим института на неизбежната отбрана.
Доказателствени
искания не са направени.
Срещу жалбата не е
постъпило писмено възражение в срока по чл. 322 от НПК.
В съдебно заседание
пред въззивния съд повереникът на частния тъжител - адв. З.Н.-САК, поддържа
депозираната въззивна жалба и изложените в допълнение към нея съображения. Моли
да се бъде отменен обжалвания съдебен акт и да бъде постановена нова присъда, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден. Счита, че в случая не е
приложим института на неизбежната отбрана, като излага подробен доказателствен
анализ. Акцентира върху обстоятелствата, че докато частния тъжител е бил в
магазина, подсъдимият многократно е влизал и излизал от магазина, изчаквайки го
да излезе, за да се саморазправи с него.
Защитникът на
подсъдимия – адв. А. – САК, пледира за потвърждаване на оправдателната присъда.
Подсъдимият Г.А. не
се явява в съдебното заседание по дело.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както
и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с
чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания
за нейното изменяне или отменяне поради следните съображения:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от
събраните по делото доказателства, макар и пестеливо обсъдени в мотивите на обжалваната
присъда.
От фактическа страна:
Подсъдимият Г.Ю.А.
е роден на *** г. в гр. Ш., с постоянен адрес ***, български гражданин, женен,
неосъждан, ЕГН: **********.
Частният
тъжител М.И. и свидетелката П. Д. се познавали, тъй като живеели в едно и също
село. Подсъдимият Г.Ю.А. и свидетелката П. Д. се познавали от лятото на 2017
г., поддържали близки отношения, като в края на 2017 г. сключили граждански
брак.
На
08.10.2017 г., малко преди 20 часа, подсъдимият и свидетелката П. Д. пазарували
в магазин за хранителни стоки, находящ се в центъра на с. И.. Докато плащали на
касата в магазина, където ги обслужвала свидетелката Т. С., в търговския обект
влязъл частният тъжител М.И.. Частният тъжител веднага се насочил към касата в
магазина и поздравил свидетелката П. Д. с думите „Здравей, Поли“. Свидетелката Д.
не отговорила на поздрава на частния тъжител, при което той се доближил
непосредствено до нея, надвесил се към лицето ѝ и я попитал „Няма ли да
ме поздравиш?“. Подсъдимият възприел случващото се, като акт на навлизане в
личното пространство на приятелката си. Последвало словесно пререкание между
двамата мъже, по време на което се разбрали да излязат пред магазина, „за да се
разберат по мъжки“. Излизайки от магазина, при разминаването си с частния
тъжител, подсъдимият го бутнал с дясното си рамо, непосредствено след което
частният тъжител блъснал с ръце подсъдимия, който се ударил в щанд. Отново последвала
размяна на реплики между двамата мъже. Около 20 часа, 01 мин., подсъдимият и
свидетелката Д. излезли на улицата пред магазина и започнали да чакат частния
тъжител да излезе. Частният тъжител останал в магазина, където били свидетелите
М. Б., Т. С. и В. Т.. Подсъдимият и свидетелката Д. неколкократно влизали и
излизали в търговския обект.
В 20
часа, 02 мин. тъжителят излязъл на улицата пред магазина,следван от подсъдимият.
Пред магазина била и свидетелката Д.. Между двамата мъже продължила размяната
на реплики, като около 20 часа, 02 мин., 19 сек., частният тъжител И.,
замахвайки с дясната си ръка, ударил с юмрук в областта на лицето подсъдимия.
От своя страна подсъдимият съборил на земята частния тъжител и му нанесъл удари
с юмрук в областта на главата и шията, а частният тъжител нанесъл удари в
областта на ребрата на подсъдимия.
Около
20 часа, 03 мин., 15 сек. подсъдимият се изправил, като казал на частния
тъжител да не става от земята докато не си тръгне и заедно със свидетелката Д. се
оттеглили от мястото.
Около
20 часа, 04 мин. частният тъжител се изправил и влязъл отново в търговския
обект, където свидетелките М. Б. и Т. С. му дали мокри кърпички, за да изтрие
кръвта от лицето си.
В резултат
от нанесените удари частният тъжител получил следните травматични увреждания:
охлузване и кръвонасядане в дясната челно-теменна-слепоочна област, охлузване
на дясното ухо, оток в лявата слепоочна област, оток и къвонасядане на
клепачите на лявото око със значително стесняване очната ценка, кръвонасядане в
долната половина на носа, кръвонасядания на юздичката на горната устна и лявата
странична повърхност на езика, охлузване по лигавичната повърхност на долната
устна, кръвонасядания по лявата странична повърхност на шията. Уврежданията са
документирани в съдебномедицинско удостоверение № 672/2017 г., издадено от КСМД
при УМБАЛ „А.“ЕАД.
Подсъдимият
не е осъждан за извършено престъпление от общ характер, не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Установената фактическа
обстановка въззивният съд приема въз основа на обясненията на подсъдимия
(частично), показанията на свидетелите П. П. Д., М. Б. (частично), Т. С.
(частично), В. Т. и Т.
С. И., от заключенията на приетите по делото съдебно-медицинска експертиза и
съдебно-техническа експертиза, както и от събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства.
Неоснователни са упреците
в жалбата към дейността на първия съд, свързана с анализа и оценката на
събрания доказателствен материал. Събраните доказателства са анализирани поотделно и съвкупно, в съответствие с действителното им
съдържание и при спазване на формалните процесуални изисквания
е формирано вътрешното убеждение на съда, обосновало решаващите му изводи.
Първоинстанционният съд е изложил
мотиви защо кредитира обясненията на подсъдимия (частично) и показанията на
свидетелката Д..
Първият
съд, отчитайки близките отношения на свидетелката П. Д. с подсъдимия, е
подложил на детайлен анализ нейните показанията, установил е тяхната вътрешна
последователност, логичност и житейска достоверност от една страна, а от друга
- обстоятелството, че показанията на тази свидетелка почти напълно
кореспондират на данните по делото, установени от съдебно-техническата
експертиза. Със същите
аргументи следва да бъдат възприети и обясненията на подсъдимия, които правилно
са били ползвани от първия съд като годен доказателствен източник. Именно
показанията на тази свидетелка, обясненията на подсъдимия и приложените по делото
експертни изследвания стоят в основата на фактическите констатации и изводи,
възприети от районния съд.
Събитията,
настъпили след излизането на частния тъжител и подсъдимия на улицата пред
хранителния магазин в с. И., са възприети от свидетелката П. Д. и са записани
от охранителните камери на търговския обект. Останалите свидетели М. Б., Т. С.
и В. Т. са останали в търговския обект.
От
приложената по делото съдебно-техническа експертиза и от показанията на свид. Д.
се установява, че след като двамата мъже излезли пред магазина, са застанали
лице в лице един спрямо друг и са продължили спора си, при което частният
тъжител е ударил с юмрук в областта на лицето подсъдимия. Подсъдимият предприел
действия за защита, като съборил на земята частния тъжител и му нанесъл удари с
юмрук в областта на главата и шията, а частният тъжител от своя страна му
нанесъл удари в областта на ребрата. Размяната на удари между двамата мъже
продължило около една минута, след което подсъдимият се изправил. Изправянето
на подсъдимия и отправените от него реплики към частния тъжител са възприети от
свидетелките М. Б. и Т. С., които били излезли на тротоара пред магазина.
От показанията
на свидетелите И. И.и Т. И. се установяват травматичните увреждания получени от
частния тъжител.
По повод
изложеното в допълнението към въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е
анализирал и оценил свидетелските показани на свидетелите М. Б., Т. С., И. И.и Т.
И., следва да се отбележи, че макар и пестеливо, са анализирани от
първоинстанциония съд показанията на свидетелите М. Б. и Т. С., а показанията
на свидетелите И. И.и Т. И. са изключени от доказателствената съвкупност, тъй
като те не са били очевидци на инкриминираното деяние. Свидетелката Т. С., която
е служител в хранителния магазин в центъра на с. И., непосредствено е възприела
поведението на частния тъжител и подсъдимия в магазина. Свидетелката посочва,
че частният тъжител е поздравил свидетелката Д. и „нищо друго“. В тази част
показанията на свидетелката противоречат, както на показанията на свид. Д. и
обясненията на подсъдимия, така и на приложената по делото съдебно-техническа
експертиза, от която ясно се установява, че частният тъжител се е доближил
непосредствено до свид. Д. и се е надвесил към лицето ѝ. Твърдението на
свидетелката С., че подсъдимият е бутнал частния тъжител във витрината, също
противоречи на останалите доказателствени източници. От приложената по делото
съдебно-техническа експертиза се установява точно обратното, че частният
тъжител е блъснал с ръце подсъдимия в щанд в магазина.
Свидетелката
М. Б., която също е служител в магазина, лично е възприела излизането на
подсъдимия със свидетелката Д. от магазина и последяващите му влизания в
обекта. Двете свидетелки твърдят, че когато подсъдимият е влязъл за втори път в
магазина, е започнал да удря частния тъжител. Тези показания се опровергават от
съдебно-техническата експертиза, от обясненията на подсъдимия и показанията на
свид. Д. и свид. В. Т., което сочи, че са недостоверни. Свидетелят Т., който
също непосредствено е възприел поведението на частния тъжител и на подсъдимия,
посочва, че в магазина двамата единствено са се „сбутали“.
Настоящият
съдебен състав не кредитира показанията на свидетелките М. Б. и Т. С. в обсъдените части, защото
противоречат на всички останали събрани по делото гласни доказателствени
средства и приобщената съдебно-техническа експертиза.
От обективна
страна се установява, че на тъжителя М.И. е получил описаните увреждания.
Установеното временно разстройство на здравето, неопасно за живота, следва да
бъде квалифицирано като разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и 129 НК и покрива
обективните признаци на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
При
установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав се солидаризира и
с крайния извод на районния съд от правна страна, а именно, че подсъдимият е
нанесъл травматично увреждане на частния тъжител при условията на неизбежна
отбрана по смисъла на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от НК.
Нападението
от страна на частния тъжител М.И. е било осъществено с активни действия –
нанесъл е удар с юмрук в областта на лицето на подсъдимия. Това действие на частния
тъжител е било насочено към увреждане на здравето на подсъдимия, което дефинира
предприетото от тъжителя нападение като общественоопасно и противоправно. Нападението
от частния тъжител е било непосредствено, тъй като е било започнало увреждането
на здравето на подсъдимия. След като е налице нападение, нападнатият има право
на защита, в този смисъл е т. 6 на ППВС № 12/1973 г. Действията на подсъдимия,
с които е нанесъл удари на пострадалия, са били предприети за прекратяване на
непосредственото и противоправно нападение, което е било в развитие и не е било
преустановено.
Така, с
предприетите от частния тъжител противозаконни действия е била създадена реална
опасност от накърняване на правнозащитени права и интереси, при което законът
позволява ефективна защита срещу тях. Именно, за да се защити срещу
непосредствено и противоправно нападение от частния тъжител, подсъдимият е
предприел активни действия срещу нападателя, като му е нанесъл удари в областта
на главата и шията, с които му е причинил лека телесна повреда. Съгласно
цитираното по-горе постановление на ВС, нападнатият може, но не е длъжен по
закон, да се откаже от активна защита, да бяга и да се укрива, да търси помощ
от държавните и обществените органи или трети лица.
В случая,
като се има предвид, че двамата мъже са на сходна възраст, със сходни физически възможности и вида на
получени травматични увреждания, които покриват обективните признаци на лека
телесна повреда, настоящият съдебен състав намира, че предприетата от
подсъдимия защита е в пределите на допустимото и съответства на нападението.
Деянието,
извършено при неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал.1 от НК, не е
общественоопасно и не съставлява престъпление, поради което първоинстанционният
съд правилно е оправдал подсъдимия по обвинението повдигнато с тъжбата за
извършено престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
В пределите на
извършената въззивна проверка не се установяват основания за изменение или
отмяна на обжалвания съдебен акт.
Воден от горното и на основание чл.
334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъдата № 4 от 14.10.2019 г. на РС-С., НО, първи състав по н.ч.х.д. № 41/2018
г.
Решението не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.