Р Е
Ш Е Н
И Е
№235
31.03.2023 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно
заседание на втори март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 878
по описа на съда за 2022 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 215 от Закона за устройство
на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на ЕТ „КАНИНИ – СТОЯНКА К.“, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: ***, представляван
от С. П. К., подадена чрез пълномощник, срещу Заповед №
УТ-333/28.07.2022 г. на Кмет на Община Хасково.
Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е
незаконосъобразна - издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила, както и несъответстваща на целта на закона. Твърди, че в заповедта не били
изложени каквито и да било фактически констатации и въз основа на какви
доказателства те биха могли да се счетат за осъществени, по следните релевантни
за спора факти: времето на извършване на строежа, действителния извършител на
строежа, какво е било изходното състояние на процесния строеж преди началото на
визираното незаконно строителство. Сочи, че тези въпроси са решаващи за
преценка законосъобразността на процесния индивидуален административен акт. Твърди,
че времето на извършване на строежа (дори и незаконен) имало значение за извод по
въпроса дали същият не бил търпим. Навеждат се доводи, че след като
административният орган не установил нито времето на извършване на строежа,
нито кое лице е строителят, изводът му, че „възложител“ на строежа е
жалбоподателят, оставал напълно необоснован. Сочи се, че в действителност
жалбоподателят придобил процесния обект
в този му вид през 2000 г. Наред с изложеното, за да било налице основание за
издаване на процесната заповед, административният орган бил длъжен да установи
какво е било изходното положение на процесните помещения. Напълно неясно, респективно
- изцяло необосновано, останало въз основа на какви доказателства
административният орган приел, че е имало „изграждане на преградни зидове“,
„избиване на врати в зидове“ и пр. Сочи се, че коректни изводи по въпроса били
възможни чрез съпоставка на констатираното на място състояние с това по
одобрените проекти, но за такива изобщо не се говорело по преписката. Твърди
се, че проверката за законосъобразност на процесната заповед предполагала
стриктно изложение от страна на административния орган какви са били
съществените характеристики на визираните помещения до твърдяното им
преустройство, но нямало посочен достоверен източник, от който
административният орган черпил подобна изходна информация. Навеждат се доводи,
че освен посочените процесуални нарушения и необоснованост, налице било и друго
нарушение, осуетяващо възможността на жалбоподателя да упражни защита срещу
индивидуалния административен акт, а именно - в констативния акт по чл. 225а,
ал. 2 от ЗУТ била поместена „окомерна скица на разположението на строежа в
имота“, но същата сама по себе си не била ориентирана спрямо посоките (нямало отбелязване
на посоката „север“). При това положение всички направени констатации в акта и
заповедта, базирани на понятията „запад - изток, север – юг“, оставали
невъзможни за проследяване, респективно - за упражняване на защитата на
жалбоподателя. Твърди се, че освен на посочените процесуални основания, сама по
себе си заповедта противоречала на материалния закон. Дори изцяло да се
възприемали като даденост фактите, приети за установени от издателя на
процесната заповед, тя била изцяло лишена от материалноправна опора по ЗУТ. Коментира
се разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, като се сочи, че тази разпоредба не
означавала, че всички възможни строително-монтажни работи в даден самостоятелен
обект се нуждаят от разрешение за строеж. Твърди се също, че ответникът приел, че описаните в констативния акт СМР
били „строеж от IV категория“, но този извод бил напълно необоснован. Коментира
се и разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 4, б. „д“ от ЗУТ, като се сочи, че същата
предвижда две хипотези: реконструкция и основен ремонт на строеж от четвърта
категория; вътрешни преустройства на сградите от първа до четвърта категория, с
които не се засяга конструкцията им. Твърди се, че административният орган
допуснал процесуално нарушение, като не изяснил дали се касае за първата обща
или втората обща хипотеза, а в последния случай - за вътрешно преустройство на
сграда от коя (първа до четвърта) категория се касае, тоест липсвало каквото и
да е установяване по релевантен за правната квалификация на нарушението въпрос.
На следващо място се сочи, че по преписката липсва изясняване на въпросите за
това дали и на какво основание описаните в констативния акт СМР представляват
„преустройство“, още повече, че цитираният чл. 137, ал. 1, т. 4, б. „д“ от ЗУТ
предвиждал, че строеж от ІV-та категория е преустройство „на сградите“, а не
преустройство на отделен обект, още по-малко - не на целия обект, а както било
в случая - на части от него. Сочи се, че по логиката на ответника дори
преустройството на част от помещение следвало да се приравни на строеж от IV-та
категория, което било неправилен извод. Навеждат се доводи, че никоя от
описаните в заповедта строително-монтажни работи не можело да бъде
квалифицирана като изпълнение на строеж IV категория по смисъла на чл. 137, ал.
1, т. 4, б. „д“ от ЗУТ. Твърди се, че обстоятелствата по преписката сочели, че
описаните СМР следвало да се квалифицират като текущ ремонт на самостоятелния
обект, при което съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ разрешение за строеж не
се изисквало. Навеждат се и доводи, че релевантните обстоятелства по преписката
сочели, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на основни
принципи в административния процес, а именно принципите на законност,
съразмерност, истинност, регламентирани съответно в чл. 4, ал. 2, чл. 6, ал. 1,
чл. 7, ал. 1 от АПК. Твърди се, че от доказателствата по преписката се
установявало, че административният орган вече бил издавал удостоверение за
търпимост на същите СМР, които в по-късен момент се приемали като незаконен
строеж. Сочи се, че по преписката било представено конструктивно становище на
инженер-конструктор, от което категорично се установявало, че описаните в
констативния акт и заповедта СМР не засягат конструкцията на сградата. По
подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената
заповед. Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалните
си представители, поддържа оспорването.
Ответникът – Кмет на Община Хасково, чрез процесуалния
си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата. Моли да бъде потвърдена
оспорената заповед. Претендира присъждане на направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение, както и заплатения депозит за вещо лице.
Административен съд – Хасково, като прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 12, том II, peг. № 974, дело № 249/2000 г., вписан в Служба по
вписванията – Хасково, Акт № 99, том V, дело 1108/2000 г. (л. 51), „Марса“ АД –
Хасково, чрез председателя и изпълнителния си директор – Р.П.Г., продава на
едноличен търговец с фирма „Канини – С. К.“, със
собственик С. П. К., следните свои собствени недвижими имоти,
представляващи обособени части от общежитие на ***, а именно:
1/ котелно помещение с площ от 118 кв. м., находящо се в сутеренния етаж и
партерния етаж, при посочени граници и 2/ помещения на I етаж с обща площ от
233.50 кв. м., включващи стаи, коридор,
фоайе и санитарен възел, при посочени граници и съседи, ведно с 6.9 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, и двата
имота, находящи се в шестетажна масивна сграда, собственост на продавача, на ***, във вход *, застроена
цялата върху площ от 796 кв.м. в имот с планоснимачен № 1708, за който имот и
за имот с планоснимачен № 1709 е отреден парцел I в квартал 321 по плана на*, одобрен
със Заповеди с № РД-14-03-172/1984 г. и №
66/1991 г.
На 20.05.2022 г. и на 08.06.2022 г. е извършена
проверка от комисия в състав: Г.Г.И., И.С.А.
и Т.С.Е. - главни специалисти в Отдел „Контрол по ЗУТ“, Дирекция „АГСИ“ при
Община Хасково, на строеж: „Преустройство на помещения“ в самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 77195.712.6.2.20 по КК на гр. Хасково. За установеното
при проверката на 20.05.2022 г. е съставен Констативен протокол (л. 25), а при
проверката на 08.06.2022 г. е съставен Констативен акт № 11. В констативния акт
е отразено, че имотът и строежът са собственост на ЕТ „Канини – С. К.“. Направено е следното описание на строежа:
Подобекти: стаи, коридор, фоайе и санитарен възел с обща площ 233,50 кв. м.,
находящи се в самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.712.6.2.20 по
КК на *,
административен адрес: *** са
преустроени. Преустройството се състои в следното: В дъното на коридора е
изграден преграден зид с врата 200/90 см., като е обособено преддверие към стая,
находяща се в североизточната част на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.712.6.2.20 по КК на *. Санитарният
възел (преддверие-умивалник и 4 бр. клетки – WC) е преустроен в две помещения.
Едното помещение е образувано посредством преграден зид (между коминните тела и
западния фасаден зид), преддверието-умивалник е обособено като ново помещение с
размери в план 700/400 см., намиращо се в северозападната част на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 77195.712.6.2.20 по КК на гр. Хасково. За вход в
обособеното второ помещение е избита врата 200/80 см. в зида, разделящ южната
част на санитарния възел с коридора, в което помещение е обособен кухненски
кът. 4 бр. клетки WC са преобразувани в 2 бр. тоалетни: Северните две клетки са
преобразувани в една обща тоалетна чрез премахване на преграден зид между тях и
се обслужва от входна врата 200/80 см., избита в зида, разделящ тоалетните с
коридора. Южните две клетки са преобразувани в една обща тоалетна чрез
премахване на преграден зид между тях. Изграден е преграден зид 12 см. с врата
200/80 см. между двете новосформирани тоалетни и западния фасаден зид, с който
е отделен кухненският кът с южния санитарен възел – WC, който обслужва фоайето
посредством избита врата 200/80 см., в разделящия зид. Посочено е, че строежът
е IV категория, съгласно чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ
за номенклатурата на видовете строежи. Изчертана е окомерна скица на
разположението на строежа в имота. Като установени нарушения е посочено, че
извършените преустройства в самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.712.6.2.20 по КК на * са без необходимите
строителни книжа. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Отбелязано е, че във връзка с горните констатации, налице е безспорно
установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Заявено
е, че съставеният констативен акт е основание за започване на административно
производство по реда на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ.
Съставеният констативен акт е изпратен на ЕТ „Канини –
С. К.“ с писмо рег. индекс: 53
К-23-5#63 от 09.06.2022 г. на Община Хасково, получено на 10.06.2022 г. (л. 21).
Срещу
констативния акт е депозирано Възражение рег. индекс 53 К-23-5#66/16.06.2022 г.
по описа на Община Хасково от ЕТ „Канини – С. К.“ (л. 13 - 14).
Въз основа на така съставения Констативен акт №
11/08.06.2022 г., Кметът на Община Хасково е издал оспорената Заповед №
УТ-333/28.07.2022 г. В заповедта изцяло се възпроизвеждат фактическите
констатации, изложени в Констативен акт № 11/08.06.2022 г. На основание чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат (преобразуван) и върнат в
първоначалното си положение незаконен строеж: „Преустройство на помещения“ в
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.712.6.2.20 по КК на *,
административен адрес:*** собственост
на ЕТ „Канини-С. К.“.
Изложени са констатации за наличие на незаконен строеж
по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и е посочено, че строежът е четвърта
категория, съгласно чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за
номенклатурата на видовете строежи. Заявено е, че строежът е незаконен, тъй
като е изпълнен без строителни книжа. Прието е, че е налице нарушение на чл.
148, ал. 1 от Закона за устройство на територията.
Заповедта е изпратена на ЕТ „Канини – С. К.“ с писмо рег. индекс: 53 К-23-5#70 от 09.08.2022 г.
на Община Хасково, получено на 22.08.2022 г. (л. 10).
Жалбата е подадена чрез административния орган на
30.08.2022 г.
С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа
страна бе назначена съдебно-техническа експертиза. В отговор на поставената
задача да се опишат характеристиките на процесния строеж, какви материали са
ползвани за него и начина на изпълнение, вещото лице сочи, че процесният обект
се състои от:
- Фоайе, достъпно от обща част на сградата - фоайето
пред стълбищната клетка и асансьорна група. От това помещение на изток е
разположен кабинет, на север - коридор с ширина 2,00 м., на северозапад -
коридор с ширина 1,33 м. и WC с размери 1,88 м. х 2,06 м. , а от този коридор е
достъпен кухненски офис. Между WC, кухненски офис и коридор с ширина 2,00 м. е
разположеният вторият WC с размери 2,06 м. х 1,88 м. Материалите в тези
помещения са следните: пода във всичките изброени помещения е „венецианска
мозайка”. Стените са обработени с латексова боя, таваните - също са обработени
с латекс. В двата WC е изпълнен фаянс (вместо блажно боядисване) по стените, а
таваните са тип ”окачен таван”, обработени с латекс;
- коридор с ширина 2,00 м. Материалите в това
помещение не са променени спрямо оригиналните, първоначално положени: под - обикновена
мозайка, стени и таван - латекс. В дъното на този коридор е монтирана двукрила
врата 2 х 0,95 м. с плътна неподвижна част до тавана, за оформяне преддверие
пред стаята разположена на североизток.
- останалите помещения са - четири броя стаи,
разположени на изток от коридора с ширина 2,00 м. В стаите са изпълнени
вградени гардероби. Материалите са без промяна спрямо оригиналните,
първоначално положени: под - паркет, стени - хартиени тапети, таван - постно;
на северозапад от коридор с ширина 2,00 м. материалите са без промяна спрямо
оригиналните, първоначално положени: под - обикновена мозайка, стени и таван - постно.
Всички помещения били резултат от монолитно по начин
строителство - оригиналните зидове. Новообразуваните помещения - два WC с
коридор и кухненски офис били образувани от премахване на тухлени преградни
зидове и затваряне на отпадналите/ненужните отвори с тухлена зидария. Латексовата
боя била освежена, с изключение на таваните в стаите от изток, в санитарните
помещения бил изпълнен окачен таван с обработка - латекс, стените в санитарните
помещения били обработени с фаянсови плочи. Вещото лице е записало, че трябва
да се отчете, че настилка „венецианска мозайка“ не се изпълнява повече от 20
години. Дограмата - врати и прозорци във всички помещения били подменени с нови
- от алуминиеви профили. Нямало промяна на вътрешната обща ВиК сградна
инсталация. В част от помещенията била доразвита вътрешната обектова ел.
инсталация, а в част от помещенията - стаите от изток, била оставена
инсталацията такава, каквато е заварена от оригиналното изпълнение, в това
число и луминесцентни осветителни тела по тавана.
В отговор на въпрос, свързан с категорията на описания
в процесната заповед строеж, вещото лице сочи, че описаните СМР се отнасяли към
дейност, която според формулировката по т. 43 от § 5 на ДР на ЗУТ представлявала
„текущ ремонт“. В процесния случай СОС № 77195.712.6.2.20 с площ 233,5 кв.м. бил
част от сграда с високо застрояване - цялата с площ РЗП до 5 000 кв.м., като не
било установено да са извършвани реконструкции, преустройства и основни ремонти
на строежа.
С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа
страна по същото бяха събрани и гласни доказателства чрез разпит на трима
свидетели.
Свид. И.С.А. ***, като главен специалист в отдел
„Контрол по ЗУТ“. При посещението на обекта установили извършени преустройства.
Част от фоайето било преградено и на негово място имало обособен офис, което се
установявало по наличната мебелировка. Имало направени преустройства и откъм
тоалетните. Имало обособен кухненски кът, както и преграден зид в дъното на
коридора. Изхождала от това, че във връзка с друг случай лично видяла всеки
етаж и разпределението. На всички етажи нагоре фоайето било с правоъгълна
форма, а на първия етаж, където се намирал обектът, фоайето било с трапецовидна
форма. Имало зид по диагонала на фоайето. С изключение на пети и шести етаж
всички други етажи били разпределени по един и същи начин. Констативният акт,
който съставили, бил не само за фоайето, а за преустройството и на санитарните
помещения. Нагоре по етажите имало четири санитарни помещения, а долу било
обособено само едно, за което имало избит вход откъм коридора. Нагоре
санитарните помещения били разделени две по две, мъжка и дамска тоалетна, към
самата тоалетна се влизало от нещо като преддверие, след това имало умивалник и
след това били самите клетки. Долу, на първия етаж това го нямало. Имало
тоалетна, в която се влизало направо от коридора и следващата врата била на
кухненския кът. Свидетелката твърди, че не е водила преписка, просто участвала
в проверките.
Свид. Т.С.Е. ***, като главен специалист в отдел
„Контрол по ЗУТ“. Посещавали няколко пъти коментирания обект. За констативния
акт от миналата година имали изпратен констативен протокол от РДНСК, чиито
констатации проверили. Пояснява, че
прочели този протокол и сравнили с положението на място. Имайки предвид
конструкцията на сградата и идентичността на етажите в една част, ситуацията,
която била на етажа, който проверили, не отговаряла на следващия. Всички етажи
не били идентични. Последните два от този вход били с друго предназначение. Относно
втория и третия етаж сочи, че изглеждали по много по-различен начин от етажа,
който се коментирал (първия етаж). На втория етаж имало фоайе, дълъг коридор,
нямало нищо общо с първия етаж. На втория етаж вляво имало два броя тоалетни,
мъжки и женски, които били с по две клетки, с умивалници. Когато ходили на
проверката, видели на първия етаж кухненския кът, който бил описан в заповедта.
Свидетелката има спомен, че била обособена кухня с шкафове и всички други неща,
типични за една кухня.
Свидетелят Г.Г.И. *** като гл. специалист в отдел
„Контрол по ЗУТ“. Посещавал лично обекта. В деня на проверката съставили
констативен протокол, изготвен от тримата служители, които били на място.
Относно самото съставяне на процесния акт от 08.06.2022 г. пояснява, че актът
бил съставен в отсъствието на ЕТ „Канини“ и бил изпратен с препоръчано писмо до
адресата. Имали представен констативен протокол от съвместна проверка на РДНСК
със служител на Община Хасково, ведно със схема, представена също от тях, от
които било видно какво било положението в момента на закупуване на обекта от ЕТ
„Канини“ и какво било разположението на горните етажи над въпросния обект.
Одобрен проект, по който сградата била построена, не видял. Търсили в общината,
но не открили такъв. На въпрос как са установили
лицето, което е извършило строежа, свидетелят заявява, че не може да отговори, не знае. В Констативен акт № 11, в
част ІІІ, „Изпълнение на строежа“, на въпрос за установеното, свидетелят заявява,
че се водел от констативния протокол от съвместната проверка между РДНСК и
Община Хасково. Свидетелят отишъл на място и видял абсолютно същото като
отбелязаното в акта. На другите етажи имало различия спрямо първия етаж –
тоалетните клетки на горните етажи били тесни и били „клетки“, а на първия етаж
имало само две клетки, видимо по-широки от останалите. Имало избивани зидове,
за да се разширят, за да може от две тоалетни да стане една.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151
от АПК, приложими по силата на чл. 228 от ЗУТ, подадена е по реда и в срока по
чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, пред местно компетентния съд, от лице с активна
процесуална легитимация и интерес от оспорване като адресат на разпоредените с
акта правни последици, които го засягат неблагоприятно. Заповедта е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 от ЗУТ, подлежи на
оспорване по съдебен ред относно законосъобразността й, поради което жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, с оглед събраните по делото
доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна,
по следните съображения:
Съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, във
връзка с чл. 228 от ЗУТ, при служебния и цялостен съдебен контрол за
законосъобразност, съдът следва да извърши пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и относно съобразяването му с
целта, която преследва законът. При преценката си съдът следва да изхожда от
правните и фактически основания, посочени в оспорвания индивидуален
административен акт.
Видно от оспорената Заповед № УТ-333 от 28.07.2022 г.
на Кмета на Община Хасково, същата е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.
2 от ЗУТ, като със заповедта се нарежда премахването му.
Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината
или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на
строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2,
или на части от тях.
В заповедта е посочено, че в случая е налице строеж от
четвърта категория съгласно класификацията на чл. 137 от ЗУТ. Определената
категория на строежа, местонахождението на недвижимия имот и разпоредбата на
чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ обосновават материалната и териториална компетентност на
кмета на общината за издаване на оспорения акт. От изложеното следва извод, че
оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла
на чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, поради което липсва
отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Спазени са съществените административно-производствени
правила при издаването на обжалвания административен акт, регламентирани в ЗУТ
и АПК. Заповедта е издадена на базата на констативен акт, изготвен по реда на
чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, съставен от служители на Община Хасково, Дирекция "АГСИ",
отдел "КЗУТ", респективно разполагащи с необходимите правомощия за
това по силата на закона, който констативен акт е надлежно връчен на
оспорващия. Съгласно ЗУТ, който е специален закон спрямо АПК, административното
производство по премахване на незаконни строежи започва със съставянето на
констативен акт от служителите за контрол по строителството в администрацията
на всяка община (район), като няма задължение за органа да уведомява
собственика на строежа за проверката. Едва след съставяне на констативния акт,
съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ актът се връчва на
заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Тоест
законът не изисква съставянето на констативния акт в присъствието на
заинтересованото лице, така че неуведомяването на жалбоподателя за проверката и
съставянето на акта в негово отсъствие не е процесуално нарушение.
Не се констатират нарушения във връзка със сроковете
за издаване на административния акт, които срокове са инструктивни и
неспазването им не води до съществено нарушение на административно-производствените
правила, в която насока е и константната съдебна практика на касационната
инстанция.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и същата
съдържа необходимите реквизити. Посочени са както фактически, така и правни
основания за издаването й. Основания за постановяване на заповедта се съдържат
и в подготвителния документ по издаването й - Констативен акт № 11/08.06.2022
г., надлежно изготвен от служители по контрол на строителството при Община
Хасково, което е допустим начин на мотивиране съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 г.
ОСГК на ВС. В констативния акт конкретно е посочено местонахождението на обекта,
описан в заповедта, вида и техническите му характеристики, което позволява
достатъчното индивидуализиране на строежа.
В обжалваната заповед е възприето, че жалбоподателят е
изградил незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, от IV-та
категория, представляващ „Преустройство на
помещения“ в самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.712.6.2.20 по
КК на *, административен адрес: ***, без необходимите строителни книжа
и в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
Материалноправните предпоставки за
издаване на заповед за премахване на незаконен строеж са установени в нормата
на чл. 225 от ЗУТ, приложима за строежи от категорията на процесния с оглед
препращащата норма на чл. 225а, ал. 1 от
същия закон. Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2
от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се
извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Тоест, за
да е налице незаконен строеж съобразно нормата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ,
е необходимо същият да е осъществен без одобрени инвестиционни проекти и/или
без разрешение за строеж. Строежи от четвърта категория са строежите, посочени
в чл. 137, ал. 1, т. 4 от ЗУТ. За
същите не се изисква одобряване на инвестиционен проект, но се изисква издаване
на разрешение за строеж.
Не е спорно по делото и се установява от приложените
по делото документи за собственост, че ПИ с идентификатор 77195.712.6.2.20 е
собственост на жалбоподателя. Няма спор между страните, че за описаното в
заповедта "Преустройство на помещения" не са издавани строителни
книжа.
Спорният по делото въпрос е дали обектът, описан в
заповедта, представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на
ЗУТ, така като е възприел ответникът и съответно дали за изграждането му е
необходимо издаване на разрешение за строеж.
Посочената разпоредба на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ дава
легално определение на понятието "строежи" и това според посоченото в
нея, са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки,
пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация,
реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от
Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности,
огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и
спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и
преустройства със и без промяна на предназначението.
В случая за установяване на спорния по делото въпрос
относно параметрите на посоченото „преустройство на помещения“ по делото бе
назначена съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице е,
че при огледа на място същото не е установило приетите за налични в обекта кухня,
спалня, склад, санитарен възел на ново местоположение. Вещото лице установява,
че от два броя санитарни възли, достъпни от коридора и представляващи WC с
преддверие в „Г” образна форма с мивка, са образувани два санитарни възела, без
промяна на местоположението. Единият, обслужващ работещите в офиса, се състоял от
WC и коридор, а другият - за външни посетители, бил достъпен от съществуващия
коридор. В границите на останалата площ, от коридор и една санитарна клетка бил
обособен т. нар. „кухненски кът” към работен офис. Експертизата не установява
обособяване на друг обект чрез изграждане на кухненска и спална част.
Обособяването на т. нар. „кухненски кът” в работен офис, според вещото лице, не
представлява „кухненска част”. Стаята за почивка на персонала (макар такава да
не била установена в обекта) също не можела да се характеризира като „спална
част”. От своя страна, разделянето на фоайето при стълбищна клетка и асансьорна
група било отразено в приложеното от община Хасково копие от одобрените проекти.
Стената, която ограничавала коридора от север, всъщност ограничавала
собствеността, както било посочено в НА № 12, том II, рег.№ 974, дело № 249 от
2000 г., че се продава „обособена част от общежитие”. Тоест актът на
обособяване на „обект” бил извършен от продавача и границите на собствеността били
уточнени и били факт към датата на сделката. Не била установена тоалетна,
преобразувана в офис, както и приобщаването й към площта на стаите, доколкото
петте броя стаи не променяли конфигурацията и размерите си.
Предвид това, вещото лице сочи, че не се касае за
строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а за осъществен текущ ремонт по
смисъла на § 5, т. 43 от на ДР на ЗУТ.
Съгласно чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, не се изисква
разрешение за строеж за: 1. текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и
инсталации.
Съгласно § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, „текущ ремонт“ на
строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките,
съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а)
засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване,
преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат
конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и
натоварванията в тях.
Разпоредбата на § 5, т. 41 дава дефиниция на понятието
“Промяна на предназначението“ на обект или на част от него и го определя като
промяна от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове,
представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за
кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. В
тази връзка в заключението си вещото лице посочва, че от Схема № 15-259956/25.03.2019
г. на СГКК - Хасково се установявало, че предназначението на СОС е „за офис”, с
каквато цел се ползвал обектът и в момента. По този повод вещото лице цитира в
заключението си определението за „жилище“ съгласно текста на § 5, т. 30 от ДР
на ЗУТ („съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени
функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди”) и
посочва, че при огледа на място не е установено наличие на такава съвкупност от
помещения за задоволяване на жилищни нужди.
Съгласно определението на § 5, т. 44,
"Реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни
елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови
такива, с които се увеличават носимоспособностга, устойчивостта и трайността на
строежите. От огледа на място вещото лице е установило, че няма възстановяване,
замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и
изпълнение на нови такива, с които да се увеличава носимоспособността,
устойчивостта и трайността на строежите.
Предвид така изложеното, настоящата инстанция приема,
че описаното в обжалвания акт като "Преустройство на помещения" в
действителност не представлява строеж по смисъла на закона, а текущ ремонт. Ето
защо и доколкото осъщественото не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38
от ДР на ЗУТ, нито обект по смисъла на т. 39 от същия параграф, не представлява
и основен ремонт, нито благоустройствено съоръжение, безспорно се налага
изводът, че в случая се касае за текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на
ЗУТ, и по-конкретно вътрешно преустройство, целящо да подобри състоянието на
постройката, без да засяга конструкцията й и без да променя предназначението на
помещението. За осъществяване на текущ ремонт не се изисква одобряване на
технически проект, а съгласно чл. 151 от ЗУТ не се изисква и издаване на разрешение
за строеж. След като осъщественото не представлява нито по своята същност, нито
по функционалното си предназначение строеж, то не са налице основания за
издаване на оспорената заповед, с която се нарежда премахването му. Ето защо
възраженията, изложени в жалбата за липса на извършен незаконен строеж, се
явяват основателни, и обуславят незаконосъобразността на обжалваната заповед,
поради несъответствието й с материалния закон.
В тази връзка съдът намира, че жалбата, подадена срещу
нея, следва да бъде уважена, а обжалваният акт следва да бъде отменен.
С оглед своевременно заявената претенция от жалбоподателя
за присъждане на разноски и предвид изхода на делото, Община Хасково дължи
разноските за настоящата инстанция, както следва: в полза на жалбоподателя –
600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие № 40587/25.08.2022 г. (л. 8 и 9), 50 лева - дължимо внесена държавна
такса и 150 лева – транспортни разходи за явяване в три открити съдебни
заседания по делото в размер, посочен в представения списък на разноските, дължими
съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, чието реално извършване се
установява от представените по делото разписки за транспортни разходи, и в
полза на адв.А.К. - възнаграждение в размер на 1 250 лв., определено по реда на
чл. 38, ал. 2 от ЗА, във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът следва да определи възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2, който
минимален размер в случая възлиза на 1 250 лева.
Мотивиран от горното, Административен съд - Хасково
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
УТ-333/28.07.2022 г. на Кмета на Община Хасково.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
ХАСКОВО да заплати на ЕТ „КАНИНИ – С. К.“, ЕИК : *********, седалище и
адрес на управление: ***, представляван
от С. П. К., направените по делото разноски в размер на 800 (осемстотин)
лева.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
ХАСКОВО да заплати на адв.А.Д.К., ЕИК : *********, адрес: ***, адвокатско възнаграждение в размер
на 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба,
подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, до Върховен
административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.
СЪДИЯ: