Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Костадинова
ч. гр. дело № 6654/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалби на Г.И.Б. – длъжник по
изп.д. № 20198380403908 - срещу определените в поканата за доброволно
изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение и такси по изпълнението, както
и срещу Постановление от 07.11.2019 г., с което е оставено без уважение
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Жалбоподателят
твърди, че на взискателя е определено адвокатско възнаграждение в нарушение на
чл. 10 от Наредба 1/2004 г., както и че следва да бъде намален размерът на таксите,
определени по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Взискателите М.Б.М.и В.М.М.оспорват жалбата,
като твърдят, че адвокатското възнаграждение е съобразено с определения минимум
предвид обстоятелството, че предмет на изпълнителното дело са както парично
вземане, така и непарично вземане за предаване на недвижим имот. Считат таксите
по изпълнението за правилно определени.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният
съдебен изпълнител заявява, че жалбите са процесуално допустими, но по същество
– неоснователни по съображения, идентични с изложените от взискателите.
Съдът намира следното:
Изпълнителното дело е образувано въз основа
на изпълнителен лист от 29.07.2019 г., издаден в полза на Н.Р.К., за предаване
владението на недвижим имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в гр.
София, ж.к. „********, ет. 4, както и за заплащане на сумата от 3368,57 лв. – разноски
в производството за трите съдебни инстанции. На длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение на паричното вземане на 17.10.2019 г., като то е погасено
в резултат от наложен преди това изпълнителен запор върху банковите сметки на
длъжника. На 23.01.2020 г. на длъжника е връчена и покана за доброволно
изпълнение на задължението за предаване на недвижимия имот, но то не е
изпълнено в срока, посочен в поканата. Ето защо съдебният изпълнител е насрочил
въвод, който не е осъществен поради неопразване на имота, както и втори въвод –
на 19.02.2020 г., когато взискателят е бил въведен във владение на процесния
апартамент.
При тези факти съдът намира жалбата за неоснователна.
Дължимото на взискателя адвокатско
възнаграждение не се явява прекомерно, тъй като същото е определено за защита в
изпълнителен процес, образуван за принудително изпълнение както на парично вземане, така и на
непарично притезание – за предаване на имот. За защита във връзка с
въвода дължимото минимално възнаграждение се определя на база стойността на
имота, която съгласно изисканата от съдебния изпълнител данъчна оценка е
112 428,20 лв. Определено съгласно чл. 10, т. 3 вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, това
възнаграждение е с минимален размер от 1 189,28 лв. Ето защо, независимо че
паричното задължение е изпълнено преди изтичане на срока за доброволно
изпълнение, уговореният размер на адвокатско възнаграждение от 2 000 лв.
не се явява прекомерен по отношение на останалата подлежаща на принудително
изпълнение претенция (непаричната), която е следвало да се изпълнява след
изтичане на срока, посочен в поканата (уговореният размер надхвърля с не много
минималния, но надвишението е съответно на извършените действия по насрочване
на два въвода).
Пропорционалната такса в размер от 539,38 лв.
е правилно изчислена съобразно т. 26 ТТРЗЧСИ, като в базата за изчисляването ѝ
са включени паричното вземане по изпълнителния лист и дължимото в
изпълнителното производство адвокатско възнаграждение, и е начислен ДДС, като
преди начисляването му е спазено и изискването на т. 27а .
Дължимите такси по т. 1 (за образуване на
изпълнително дело), т. 2 (за имуществено проучване), т. 3 (за изпращане на три
покани за доброволно изпълнение), т. 9 (за изпращане на три запорни съобщения)
и т. 22 (за въвод) са съобразени с размерите, посочени в Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ. В частност, таксата за въвод, изчислена на база данъчната
оценка на имота, възлиза на сумата от 1124,28 лв. без ДДС, поради което при
добавяне и на останалите дължими такси сборът би надвишил определената от
съдебния изпълнител стойност.
Поради изложеното частните жалби следва да
бъдат оставени без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбите на Г.И.Б. – длъжник по изп.д. №
20198380403908 - срещу определените в поканата за доброволно изпълнение
разноски за адвокатско възнаграждение и такси по изпълнението, както и срещу
Постановление от 07.11.2019 г., с което е оставено без уважение възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.