РЕШЕНИЕ
№ 308
гр. Ямбол, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20212330101355 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от Т. С. В. от с.М., обл.Я. против „Вива кредит“
ООД-гр.София, представлявано от Д. Д., в която се твърди, че между
страните е сключен Договор за паричен заем № *** от 07.05.2020 г.
Кредиторът се е задължил да предостави заем в размер на 600 лв. Уговорен е
ГЛП 40,32%, дневен лихвен процент - 0,11 % при срок на кредита от 60
седмици- или общо възнаградителна лихва от 154,80лв.. Годишният процент
на разходите /ГПР/ е отразен като 49,32 %. В него не са включени неустойка
от 251.70 лв. и такса за експресно разглеждане на документи от 377,40 лв., в
нарушение на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК и при заобикаляне на чл.19 ал.4 от ЗПК.
Налице е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 т.9 от ЗЗП, тъй като
действителният ГПР е различен, т.е. потребителят е въведен в заблуждение
относно стойността на разходите. Уговорения годишен лихвен процент
надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което клаузата води
до нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави и
неприложимост на чл. 26 ал.4 от ЗЗД. Клаузите за неустойка и такса за
експресно разглеждане на документи са нищожни поради противоречие с
добрите нрави. Размерът на таксата е над ½ от получения заем и липсва
1
еквивалентност между нея и извършената услуга от заемодателя. Клаузата за
заплащане на неустойка заобикаля ограничението на чл.33 от ЗПК. Ищцата е
заплатила всички задължения по договора и поради нищожността на същия,
евентуално –само на клаузите за неустойка и такса за експресно разглеждане
на документи- ответникът й дължи връщане на полученото без основание:
251.70 лв. – неустойка и 377,40 лв.- такса за експресно разглеждане на
документи. Поради тази причина от съда се иска да бъдe прието за
установено спрямо ответника, че Договор за паричен заем № *** от
07.05.2020 г. е нищожен, евентуално са нищожни клаузите му за неустойка и
такса за експресно разглеждане на документи, както и да осъди ответника да
заплати на ищеца сумите: 251.70 лв. – неустойка и 377,40 лв.- такса за
експресно разглеждане на документи. Претендират се и направените по
делото разноски.
В с.з. ищцата не се явява. Исковете се поддържат с писмена молба от
процесуалния представител.
В срока за отговор ответникът оспорва исковете като неоснователни.
Възраженията си основава на фактите, че клаузите на договора съответстват
на разпоредбите на ЗПК, като е посочен процент на разходите в съответствие
с чл. 19. Липсва законово ограничение на размера на годишния лихвен
процент- да не надвишава трикратния размер на законната лихва. Клаузите за
неустойка и такса за експресно разглеждане на документи не са нищожни
поради противоречие с добрите нрави. Не е налице заобикаляне на
ограничението на чл.33 от ЗПК. Таксата не в противоречие с чл.10а ал.2,
доколкото не е за действие по усвояване и управление на кредита, а е за
допълнителни услуги, предхождащи сключването на договора за кредит.
В с.з. не се явява представител на ответника. Отговорът се поддържа в
писмена молба.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че на 07.05.2020 г. е сключен Договор за паричен
заем № *** между "Вива кредит" ООД като заемодател и ищцата като
длъжник за сумата от 600 лева, която е предоставена от дружеството
2
съобразно договорките.
Уговорен е фиксиран ГЛП 40,32%, дневен лихвен процент при отказ от
договора до 14-тия ден- 0,11 %; срок на кредита - 60 седмици; общ размер на
всички плащания- 1132,20лв. с включена такса за експресно разглеждане, т.е.
това е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита,
при взети предвид посочените допускания в т.8 (без задълженията при
неизпълнение на договора). Посочен е отделно размерът на таксата за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем - 377,40
лева /чл. 1, ал. 3 от договора/. Като разлика от посочените вземания остава
възнаградителна лихва от 154,80 лв. Главницата, възнаградителната лихва и
такса за експресно разглеждане са платими на 30 двуседмични вноски от м.
май 2020 г. до месец юли 2021 г.- по 37, 74 лева всяка, съгласно погасителен
план, посочен в чл. 3, ал. 1 т. 4 от договора. Първата погасителна вноска е с
падеж на 21.05.2020 г., а последната -на 01.07.2021 г.
В Предложение за сключване на договор за паричен заем от 07.05.2020 г.
е отметната като приета допълнителна услуга по експресно разглеждане на
заявката за отпускане на заема, свързана с приоритетно разглеждане и
становище до 20 минути. Без такса за такова разглеждане становище се
получава в срок от 10 дни.
Годишният процент на разходите /ГПР/ е отразен в сключения договор
като 49,32 %, като при изчисляването му са взети предвид допусканията, че
всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си и няма да
бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за
неизпълнение на някое от задълженията.
Съгласно чл. 5 ал.1, заемателят е длъжен в 3-дневен срок от усвояване на
заема да предостави обезпечение на задълженията му по договора, а именно -
поръчител физическо лице, което да представи на заемателя бележка от
работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да
отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да
работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия
си работодател 6 месеца и минимален оситурителен доход в размер на 1000
лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има
кредитна история със статус "период на просрочие от 0 до 30 дни"; да не е
3
поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за
паричен заем в качеството си на заемател; или да предостави валидна банкова
гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение по договора, която да е валидна 30 дни след падежа за
плащане. Ал.2 урежда, че при неизпълнение на задължението за предоставяне
на договорените обезпечения, заемателят дължни неустойка в размер на
251.70 лева, която се разсрочва на равни части към всяка от погасителните
вноски, чийто размер става 46,13 лева.
Не е спорно пълното погасяване на задълженията, видно и от 7 бр. ПКО
за внесени суми, Договор за паричен заем от 30.11.2020 г., сключен за
рефинансиране на процесния договор, и от Справка от 23.06.2021 г. за
плащанията от ответника.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове, при условията
на евентуалност, с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл. 22 от ЗПК вр.
чл.11 ал.1т.9 и 10 и чл. 10a ЗПК и чл.146 вр. чл. 143 т.9 от ЗЗП, както и
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55 ал.1
пр.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от Закона за потребителския кредит,
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне.
Разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 изискват, договорът за
потребителски кредит да е изготвен на разбираем език и да съдържа: т.9. -
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
4
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти; т.10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин; т.11. условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
Договорът в случая е написан ясно и разбираемо, посочени са всички
основни елементи на сделката –размера на главницата, фиксираната
възнаградителна лихва, общата сума за погасяване, включваща главница,
лихва и такса за експресно разглеждане (1132,20 лв.), броят и периодичността
на вноските, падежа им (съгласно погасителния план), годишния процент на
разходите.
В отговора си ответникът не оспорва, че в ГПР не са включени таксата
за експресно разглеждане и неустойката. Таксата иначе съобразно закона е
включена в общата сума по чл.3 ал.1 т.7 от договора и длъжникът е бил
наясно с нейната дължимост.
Основателни са възраженията в отговора, че неустойката не следва да
се включва в ГПР. Съгласно чл. 19 ал.3 т.1 от ЗПК, при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит. Неустойката е дължима именно при неизпълнение,
независимо от реалната цел, за която е уговорена.
В договора е посочен ГПР, който е близо до законовия максимум.
Съгласно ал.4 на чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Според ответника, в ГПР от
5
49,32 % е включен единствено размерът на фиксирания годишен лихвен
процент, като таксата за експресно разглеждане е за допълнителна услуга,
преди сключване на договора. Съдът намира, че тази такса е следвало да се
вземе предвид при изчисляването на ГПР, с оглед правилото на чл.19 ал.1, че
той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи -лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора. С оглед последния от изброените разходи, дължим за
действия, предхождащи сключването на договора, е неоснователно
становището на ответника относно неотносимостта към ГПК на такъв тип
предхождащи разходи.
В случая таксата за експресно разглеждане надвишава размера на
възнаградителната лихва, посочена в исковата молба като парична сума -
154,80лв. (получена като разлика от общия размер на всички плащания-
1132,20 лв. и главницата, и таксата). Следователно при добавянето й към
ГПР, той ще надвиши максимума по чл.19 ал.4. Разпоредбата на ал.5 урежда
императивно, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни.
Т.е. законодателят е уредил изрично последиците от нарушаване на
изискването на ал.4, ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения. При наличието на тази специална
разпоредба е неприложимо разширително тълкуване на правилата от закона,
уреждащи нищожност на целия договор за потребителски кредит. Самата
разпоредба на чл.22 визира неспазването на изискванията на изброените в нея
норми -чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
като предпоставка за обявяване на договора за потребителски кредит за
недействителен. Законодателят не е включил в изброяването чл. 19 ал.4, тъй
като вече е уредил санкцията за неговото нарушаване. Поради това съдът
счита, че следва да бъде приложена специалната разпоредба, уреждаща
именно тази санкция. Доводът на ответника за нищожност само на клаузата,
надвишаваща определения в ал.4 размер, следва да бъде споделен.
Поради това искът за обявяване на нищожност на целия договор не
може да бъде уважен, а е основателен евентуално съединеният иск относно
6
отделната клауза.
Съдът споделя съдебната практика, която обявява за нищожни подобни
клаузи в договорите за кредит (напр. Определение № от 20.05.2019 г. по в. ч.
гр. д. № *** г. на Окръжен съд – Силистра, Решение № *** г. по в. гр. д. №
*** г. на Окръжен съд – Шумен, Решение № *** г. по т. д. № *** г. на
Окръжен съд – Русе, Решение №*** г. по гр. д. № *** г. на Районен съд –
Габрово, Определение № ***г. по в. ч. гр. д. №*** г. на Окръжен съд -
Бургас), а не цитираната от ищцата практика на районни и окръжни
съдилища.
Освен това настоящият състав споделя и практиката на съдилищата
относно приложимостта на законовите изисквания, касаещи размера на
възнаградителната лихва, а не предхождащата я такава относно
противоречието на добрите нрави на клаузи за лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва. Неоснователни са доводите в исковата
молба, че такава клаузата води до нищожност на договора при
неприложимост на чл. 26 ал.4 от ЗЗД. Както изтъкват съдилищата,
разрешения, обявяващи нищожност на клаузата за възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, са били релевантни
преди приемането на чл. 19, ал. 4 и, ал. 5 от Закона за потребителския кредит
(в сила от 23.07.2014 г.). Доколкото преди приемането на законоустановен
размер на годишния процент на разходите по потребителски кредити, не е
съществувал нормативен текст, регулиращ оскъпяването на кредита, съдът е
следвало да изхожда от общите правни принципи и морални норми.
Законовите разпоредби регламентират по императивен начин предела на
оскъпяване на кредита (годишният процент на разходите да не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България). Т.е., ако разходите по кредита са само възнаградителни
лихви, законът допуска техният размер да надвишава трикратния размер на
законната лихва. В случая ГЛП от 40,32% е съобразен с обстоятелството, че
се касае за необезпечен заем, предоставен от небанкова финансова
институция, който е високорисков за кредитора (още повече отпуснат за 20
минути), обуславящ заплащане на по-висока възнаградителна лихва, както се
изтъква в съдебната практика (вкл. на ЯОС). Размерът на ГПР, посочен в
7
договора, не надвишава законовия максимум, формиран само от
възнаградителната лихва. Т.е. не е налице нищожност на клаузата за такава
лихва. При обявяване на нищожност на клаузата за такса за експресно
разглеждане, съобразно чл. 19 ал.5 от ЗПК, ГПР остава в допустимия размер.
Що се отнася до вземането за неустойка, съгласно Тълкувателно решение
№ 1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г., ОСТК на ВКС, при иск за присъждане
на неустойка съдът следи за спазването на добрите нрави, които не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. В решението е прието, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения, който изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като
могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог,
ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна)
и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др. Неустойката следва
да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Прекомерността на неустойката се преценява
към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече
настъпилите от неизпълнението вреди.
В случая е договорена неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение. Обстоятелствата, изложени в клаузата, сочат,
че кредиторът цели с неустойката да получи по-висок размер на плащанията
по договора. Предоставен е кратък 3-дневен срок за изпълнение на
задължението за намиране на достатъчно платежоспособен поръчител, който
8
да се съгласи да поеме задължението по кредита. Тези изисквания обуславят
невъзможност за изпълнение от кредитополучателя на задължението за
обезпечение и са индиция, че кредиторът цели да получи не обезпечение, а
допълнително плащане, което надхвърля размера на очакваните вреди от
неизпълнението. Тази неустойка би се дължала дори и ако длъжникът
изпълни основното си задължение по договора да върне на уговорения падеж
заетата сума. Следователно клаузата за неустойка противоречи на добрите
нрави, като създаваща предпоставка за неоснователно обогатяване на
кредитора. В този смисъл е и практиката на ВКС (Решение № 228 от
21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., т. к., ІІ т. о., в което е прието, че
неустойката има подчертано санкционен характер, но присъждането й би
довело до несправедлив правен резултат, несъвместим с добрите нрави,
сочещ към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон
функции, доколкото още към момента на уговарянето й създава предпоставки
за неоснователно обогатяване.) Предвид изложеното процесната неустойка е
недължима и на осн. чл. 26 ал.1 пр.3 вр. ал.4 от ЗЗД. Нейната нищожност не
засяга валидността на целия договор и основателен се явява евентуалния иск.
Неустойката е недължима и на друго основание, посочено в исковата
молба- касае се за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ал.2 т.5 от
ЗЗП. Действително същата задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка и е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Размерът на
обезщетението в случая е необосновано висок- почти половината от
главницата по кредита. За неравноправна следва да се приеме и клаузата за
такса от 377,40 лв., възлизаща на 62,9 % от главницата, тъй като е налице
неравновесие между насрещните престации, като срещу предоставената от
заемодателя финансова услуга длъжникът следва да извърши плащания в
размер, надхвърлящ значително заемната сума. Поради това оспорените
клаузи за неустойка и такса са нищожни съгласно чл. 146 от ЗЗП.
По отношение на осъдителните искове съдът приема следното:
Съгласно чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
9
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
В процесния случай се претендира връщане на даденото при липса на
основание, поради нищожност на договора, респ. на отделни негови клаузи.
С оглед констатираната по-горе нищожност, е реализирана хипотезата на
чл. 55 ал.1 от ЗЗД, възникнало е правото на ищеца да иска връщане на сумите.
Следва да бъде уважен искът за връщане на 251.70 лв. – платена за неустойка
и 377,40 лв.-платена за такса за експресно разглеждане на документи.
Искането на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение е
основателно и следва да се уважи по реда на чл. 38 ал.2 от Закона за
адвокатурата, съгласно която разпоредба в случаите по ал. 1 (при безплатна
адвокатска помощ), ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати. Представен е договор за праван азащита от ищцата, в който е
отбелязано, че на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, адвокатът оказва безплатно
правна защита на материално затруднено лице. Ответникът следва да заплати
сумата от по 300 лв. за установителните и осъдителните искове съобразно чл.
7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 г. На осн. чл. 78 ал.6 следва да заплати ДТ за
обективно съединените искове, от която ищецът е освободен съгласно чл. 83
ал.2 от ГПК.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. С. В. от с.М., обл.Я., ул.“***, против „Вива
кредит“ ООД-гр.София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Д. Неру“ №28, бл. АТЦ
„Силвър център“ ет.2 офис 73Г, представлявано от Д. Д., ЕИК *** иск- да
бъде обявен за нищожен Договор за паричен заем № *** от 07.05.2020 г.,
сключен между тях.
ОБЯВЯВА за нищожни клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 5 ал.2 от Договор за
паричен заем № *** от 07.05.2020 г., с първата от които е уговорена такса за
10
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер
на 377,40 лева, а с втората - неустойка в размер на 251.70 лева.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД-гр.София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Д. Неру“
№28, бл. АТЦ „Силвър център“ ет.2 офис 73Г, представлявано от Д. Д., ЕИК
*** да заплати на Т. С. В. от с.М., обл.Я., ул.“***, ЕГН **********,
получените без основание по Договор за паричен заем № *** от 07.05.2020 г.
суми от: 251.70 лв. – за неустойка и 377,40 лв.- за такса за експресно
разглеждане на документи.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД-гр.София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Д. Неру“
№28, бл. АТЦ „Силвър център“ ет.2 офис 73Г, представлявано от Д. Д., ЕИК
***, да заплати на адв.М.В. М., ЕГН **********, на осн. чл.38 от ЗА
възнаграждение в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД-гр.София, ж.к. „Люлин“ 7, бул. „Д. Неру“
№28, бл. АТЦ „Силвър център“ ет.2 офис 73Г, представлявано от Д. Д., ЕИК
*** да заплати държавна такса в размер на 100 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред
ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
11