МОТИВИ към Присъда № 280/11.07.2018г. постановена по НЧХД № 903/2017г.
по описа на РРС.
Обвинението против подсъдимия Б.М.М. от с.Топчии е за това,
че на 21.10.2017г. в с.Дянково
е причинил на С.И.С. лека телесна повреда, съставляваща временно разстройство
на здравето неопасно за живота, изразяваща се в разкъсно-
контузна рана на ляво коляно, оток, кръвонасядане и охлузвания
по възглавничките на палеца на двете ръце, зачервяване на кожата на външния
глезен на десния крак и охлузвания на това място, охлузвания на дясно коляно - престъпление
по чл.130, ал.1 от НК.
Частният тъжител С.И.С. *** е предявил и граждански иск
срещу подс. Б.М.М. от с.Топчии за сумата от 3000лв. като
обезщетение за причинените телесни увреждания в резултат на престъплението,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане
на сумата, който е приет за съвместно разглеждане. Повереникът
й- адв.С. счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установяват твърдените от тях факти. Счита, че обвинението е
доказано както от обективна, така и от субективна страна, поради което моли подс.М. да бъде признат за виновен, като му се наложи
съответно наказание, да бъде уважен гражданския им иск, както да им бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Подсъдимият Б.М.М. от с.Топчии не
се признава за виновен, като дава подробни обяснения по случая. Заявява, че за
първи път вижда тъжителката, като процесната вечер е
бил ядосан на дъщеря си, която излязла без разрешение и агресията му била
насочена към шофьора на автомобила. Твърди, че не е удрял тъжителката, а е
ударил автомобила на А.А. и е счупил стъклото му. Защитникът
му адв.М. счита обвинението за недоказано по един безспорен и несъмнен начин. Намира,
че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява съставомерността
на действията на подс.М. по повдигнатото обвинение,
поради което счита, че подзащитния му следва да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото обвинение. По отношение предявения граждански иск моли
съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 21.10.2017г. св.А.С.А. и братовчедка му- тъжителката С.И.С.,
излезли заедно около 20.00ч. в гр.Разград, като свидетелят бил с автомобила си
м.Мерцедес с рег.№ РР 0030 АХ. Двамата си взели кафе и седнали в автомобила,
който бил паркиран в близост до Юта маркет. Докато
пиели кафе и разговаряли, тъжителката С.С. общувала
във Фейсбук със съобщения от мобилния си телефон със
своя приятелка- св.С. М. от с.Дянково. Двете момичета се уговорили да се видят,
като тъжителката помолила за целта св.А. да отидат до с.Дянково, откъдето взели
св.М. Последната не се познавала със св.А. преди тази тяхна среща.
Впоследствие, тримата се върнали в гр.Разград, като си
взели кафе от кафе машина, находяща се в близост до бензиностанция ОМВ. През
цялото време били в автомобила и си говорели. Междувременно св.М. била
потърсена по телефона от своя баща- подс.Б.М.М.. Последният бил ядосан и я п опитал къде е и след като
разбрал, че е в гр.Разград, я попитал защо той не знае и защо не му се е
обадила, че излиза, при което св.М. му заявила, че се прибира. Именно по нейна
молба, след около 10 минути св.А. потеглил обратно към с.Дянково, за да я
закара до дома й.
След пристигането им в с.Дянково, св.А. паркирал
автомобила пред дома на св.М. и останал в колата, а последната и тъжителката С.
излезли от автомобила, за да изчакат подсъдимия. Малко след това пристигнал и подс.Б.М. с л.а.Опел Тигра с
рег.№ В 3678 КР, който паркирал зад автомобила на св.А.. Същият слязъл от
автомобила, видимо ядосан, без да изгаси двигателя и фаровете, с отворена
предна врата, след което тръгнал към двете момичета, движейки се отдясно на
автомобила на св.А.. С агресивен тон попитал „Къде е той?“, минал покрай
момичетата, заобиколил автомобила и се опитал да
отвори шофьорската врата /предна лява врата/. Подсъдимият викал към св.А.,
интересувайки се кой и какво прави с дъщеря му, както и да излезе от
автомобила. Тъжителката С.С. се опитала да обясни, че
това е неин братовчед, който само ги е докарал, но подс.М.
въобще не й обърнал внимание и ударил с
ръка предното стъкло на автомобила, в резултат на което то се напукало.
Междувременно на мястото пристигнали и свидетелите- С.И.,
Б.М. и М.М., с автомобила на първия, които също
наблюдавали разигралата се сцена. Св.И. слязъл от автомобила и се приближил към
автомобила на св.А., за да спре подс.Б.М., който се
опитвал да отвори шофьорската врата на Мерцедеса. Свидетелят се опитал да
издърпа подсъдимия, но последния ударил с ръка задното стъкло на автомобила на
св.А., при което то се счупило. Уплашен от действията на подсъдимия, св.А. запалил
двигателя на автомобила си и потеглил в посока с.Побит камък. Подсъдимият също
се качил в своя автомобил и потеглил след свидетеля. Подсъдимият се движел на
дълги светлини и в непосредствена близост до автомобила на св.А., като го
притискал, в резултат на което последния, на един от завоите по пътя между
с.Дянково и с.Побит камък, излязъл от пътното платно и се блъснал в дърво.
Виждайки сцената и уплашена за братовчед си, тъжителката С.С. хукнала да бяга след автомобила на св.А.. След около 200
метра от къщата същата паднала на земята. Именно в този момент до мястото
пристигнали с автомобила и свидетелите И., Б.М. и М.М.,
които спрели до нея. Забелязали, че момичето има драскотини по ръцете, лакътя и
коляното, имало и кръв, била уплашена и питала само за другото момче /братовчед
си/. Тогава тримата свидетели спрели автомобила, слезли и помогнали на
тъжителката, след което четиримата се качили в автомобила. Опитали се да се
свържат със св.А., тъй като чантата на С. била останала в неговия автомобил, но
не успяла да говори с него. След това тя ги помолила да я докарат в гр.Разград,
но след това отново се върнали в с.Данково. По пътя тъжителката се обадила на
приятеля на братовчед си- св.Д. Ахмед, който междувременно бил отишъл на
местопроизшествието при св.А., като го помолила да отиде да я вземе и питала за
състоянието на св.А.. След този разговор се обадила на друга нейна приятелка от
с.Дянково, която отишла да я вземе от центъра на селото, където тъжителката
помолила свидетелите И., Б.М. и М.М. да я оставят.
Последните изчакали идването на приятелката й, след което тъжителката тръгнала
с нея. Впоследствие св.А. отишъл в с.Дянково да я прибере и я завел в
болницата, където междувременно бил откаран св.А..
Съгласно заключението не вещото лице по назначената и
изслушана съдебно медицинска експертиза, тъжителката С.С.
в резултат на инцидента от 21.10.2017г. е получила: - разкъсно-
контузна рана на дясно коляно; - оток, кръвонасядане
и охлузвания по възглавничките на палеца на двете ръце; - зачервяване на кожата
на външния глезен на десния крак и охлузвания на това място; - охлузвания на
дясно коляно. По своята медико- биологична характеристика установените
увреждания обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота на
пострадалата. В своята съвкупност травмите могат да бъдат получени при падане
на терена с опора в палецовите оси на двете длани и
дясно коляно, придружено с незначително приплъзване.
Оздравителния период за видимите травматични увреждания е около 2 седмици.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства- обясненията
на подсъдимия, показанията на свидетелите А.А., Д. А.,
С. М., С.И., Б. М. и М.М., съдебно-медицинска
експертиза и др. писмени доказателства. Всички те обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност установяват по един безспорен и несъмнен начин описаната и
възприета от съда фактическа обстановка. В тази връзка съдът не кредитира
частично показанията на св.А. относно причинените телесни увреждания на
тъжителката С.. Показанията на св.А., че подсъдимият е блъснал тъжителката и тя
се е ударила в автомобила му, не се подкрепят от другите свидетели-очевидци С.М.,
И., Б.М. и М.М., които също са наблюдавали и
възприели ситуацията. Показанията на св.А. в тази връзка са нелогични и
непоследователни, тъй като същият е бил седнал в автомобила си и реално е нямал пряка видимост към случващото
се вдясно извън автомобила му /същият заявява, че тъжителката заедно със св.М.
са били до колата и подсъдимият е минал покрай тях, т.е. той няма как да е видял
дали подсъдимия избутва братовчедка му към колата- „тя се блъсна в колата с
гръб“ или самата тя се отдръпва към колата/. Останалите четирима свидетели
очевидци са категорични, че подсъдимият М. в нито един момент не е блъскал или
бутал тъжителката.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че подс.Б.М. не е нанесъл на тъжителката С.С. умишлена лека телесна повреда, изразяваща се в: - разкъсно- контузна рана на дясно коляно;
- оток, кръвонасядане и охлузвания по възглавничките на палеца на двете ръце; -
зачервяване на кожата на външния глезен на десния крак и охлузвания на това място;
- охлузвания на дясно коляно, които по своята медико- биологична характеристика
да са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата,
на 21.10.2017г.
По несъмнен начин се установява, че на инкриминираната
дата- 21.10.2017г. между подсъдимия и св.А. е възникнал конфликт, като
действията на първия са били насочени единствено и само срещу свидетеля и
неговия автомобил. Получените от тъжителката наранявания са в резултат на
падане на земята, но между самото падане и действията на подсъдимия няма
никаква причинно- следствена връзка, нито пък пряко въздействие от страна на
подсъдимия върху телесната цялост на тъжителката. Последната сама е взела
решение да бяга след автомобила на братовчед си, в резултат на което е и
паднала на земята, и е получила описаните както в тъжбата, така и установени от
вещото лице телесни увреждания. Действително причинените на тъжителката
наранявания са в резултат на падане, но то по никакъв начин не е причинено, при
това умишлено от подсъдимия. Ето защо деянието на подсъдимия не може да бъде
квалифицирано като престъпление, тъй като липсват обективните и субективни
страни на състава на повдигнатото и поддържано срещу него престъпление, поради
което същият следва да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.130,
ал.1 от НК.
С оглед липсата на престъпление, както и на каквото и да
било противоправно поведение от страна на подсъдимия спрямо тъжителката, то и
предявеният граждански иск за сумата от 3000 лв. като обезщетение за
причинените телесни увреждания в резултат на престъплението, се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Липсват както вина, така
и причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и причинените
телесни увреждания на тъжителката.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: