Определение по дело №1022/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл. ГПК /отм./. Първоинстанционното дело е образувано по искова молба, постъпила в съда при действието на ГПК /отм./, поради което следва да се разгледа по досегашния ред, съгласно § 2 от ПЗР на ГПК в сила от 1.03.2008 г. Образувано е по въззивна жалба от А. Б. Ю. в качеството й на П. П. на А. В. З., насочена против решение № 1473/27.03.2013 г., постановено по Г. дело № 78/2008 г. по описа на Районен съд Р., в частта, с която е отхвърлено като неоснователноискането насъделителя - ищец А. В. З. за сметки по чл. 286 от ГПК /отм./ в производството по извършване на делбата за присъждане на обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за ползата, от която е бил лишен от едноличното ползване на имота, предмет на делбата, от съделителя А. А. З. за периода от 27 май 2010 година до 25 юни 2012 година общо в размер на 6 250 лева, ведно със законната лихва, считано от 25 юни 2012 година до окончателното издължаване на сумата, както и в частта, в която е осъден да заплати по сметка на Районен съд Р. държавна такса от 2 214,34 лева, дължима за съдебната делба на процесния недвижим имот съобразно стойността на притежаваната квота и за исковите претенции за сметки.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт като постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че е необоснован изводът на съда, че от показанията на разпитаните свидетели не се доказва съделителят А. З. да е ползвал имота в процесния период по начин, възпрепятстващ въззивника да си служи с него. Въззивникът твърди също така, че размерът на държавната такса, която е осъден да заплати, е прекомерно завишен. Въззивникът моли съда да отмени решението в обжалваните части и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и да измени присъдения размер на определената държавна такса. Претендира разноски. В срока по чл. 201, ал.1 ГПК /отм./ насрещната страна по жалбата – А. З., не е депозирала отговор.

Окръжен съд Б. след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното от фактическа и правна страна.

Въззивната жалба еподадена своевременно от процесуално легитимирана страна и отговаря на изискванията на чл. 198 и сл. ГПК / отм./, поради което е допустима. При извършване на служебна проверка съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 10 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде частично отменено в обжалваната част.

Във втората фаза на делбеното производство по Г. д. № 78/2008 г. по описа на РС Р. е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС от съделителя А. З. срещу съделителя А. З. за заплащане на обезщетение в размер на 6 250 лева за периода от 27 май 2010 година до 25 юни 2012 година за лишаване от ползването на съсобствения недвижим имот, предмет на делбата, а именно: имот с идентификатор № 61813.759.37.1.1 по кадастралната карта на Г. Р., с административен адрес Г. Р., пл. „В”, етаж 1, със застроена площ от 110. 00 кв. м., при съседи: под обекта - имот с идентификатор № 61813.759.37.1.3; над обекта - имот с идентификатор № 61813.759.37.1.2, който самостоятелен обект в сграда представлява ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ на сграда с идентификатор № 61813.759.37.1, построена в имот с идентификатор № 61813.759.37. Настоящият състав намира, че въззивникът доказа всички обстоятелства, за които носи доказателствена тежест и които водят на извода за основателност на претенцията му.

Съгласно решение № 2587/03.06.2010 г., постановено по Г. д. № 78/2008 г. по описа на Районен съд Р. по допускане на делбата, влязло в законна сила на 18.04.2012 г., процесният имот е допуснат до делба, като е установено със сила на пресъдено нещо, че съделителите А. З., А. З. и И. З. са собственици на имота при равни квоти – 1/3 ид. част от имота за всеки от тях.

В хода на производството пред районния и окръжния съд се установи, че ответникът по иска А. З. в процесния период е използвал лично имота съгласно предназначението му и е установил фактическа власт върху него, като е възпрепятствал напълно достъпа на ищеца А. З. до имота и възможността му да си служи с него съгласно правата си в собствеността. Показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели Б З., К З, А Г и З З Д в частта относно релевантните за спора обстоятелства кой и по какъв начин използва процесния имот са безпротиворечиви, последователни и се подкрепят взаимно, поради което съдът им дава вяра. Всички споменати свидетели разказват, че процесният имот представлява първи етаж от сграда, находяща се на пл. „Възраждане” в центъра на Г. Р., като под него има партерен етаж, устроен като търговско помещение. В процесния имот живеели А. и Г З, а когато те достигнали напреднала възраст техният син – ответникът А. З., напуснал работата си в Пловдив, завърнал се в Р. да се грижи за тях и заживял заедно с тях в имота. Г З починала през 1995 г., когато съпругът й бил вече покойник. След смъртта на родителите си А. З. продължил да живее в имота, като две от стаите на първия етаж били заети от вещи на покойните вече А. и Г З, а друга от тях се използвала от третия съделител – брат му И. З. при спорадичните му сравнително кратки престои в Р.. Сградата била ремонтирана, като дейностите приключили преди 2010 г. В тази насока всички свидетели са категорични, че след смъртта на родителите си до датата на съдебното заседние съделителят А. З. продължава да живее в имота. С оглед на изложените дотук възприети от свидетелите обстоятелства районният съд е отхвърлил иска, като е приел, че не е доказано през процесния период 27.05.2010 г. – 25.06.2012 г. ответникът да е използвал вещта по начин, изключващ достъпа на ищеца А. З. до нея. Действително, обитаването на етажа от ответника по описания от свидетелите начин и натрупването на багаж в две от помещенията не е равнозначно на възпрепятстване на ищеца да ползва вещта. От показанията на разпитания във въззивното производство свидетел В П обаче се установява по несъмнен начин, че А. З. в процесния период не е допускал до етажа ищеца, като е осуетил реално достъпа му до етажа. Свид. П разказва, че в периода 2010 г. – 2012 г. ответникът е държал заключени входната врата на сградата и вратата на двора и не е позволявал на ищеца и на собствениците на втория етаж да влизат, а те не разполагат с ключ. Въпреки опитите на ищеца да влезе в жилището той не е могъл да стори това. Показанията на свид. П не се компрометират от вътрешни противоречия и алогизми и намират подкрепа в показанията на свид. К З и косвено в тези на свид. Б З., поради което съдът ги кредитира. Както В. П, така и К З разказват пожар в сградата, по време на който А. З. отказвал да излезе от обитавания от него втори етаж и да допусне някого в него. От своя страна, Б З. в подкрепа на показанията на В. П сочи, че от 2008 г. отношенията на останалите собственици на сградата с А. З. са се влошили, понеже той е постъпвал по отношение на имота и на ремонта по своя преценка и „без да се съобразява с никой”. Съгласно възприетото от свид. Портарски достъпът до етажа е бил ограничен от страна на Ал. З. към момента на пожара. За да се установят причините на пожара се е наложило свид. Портарски да влезе „като парламентьор” на процесния втори етаж да говори с ответника, но ответникът му казал да изчака отвън. Свидетелят не си спомня дата на пожара. Свид. К З обаче дава повече яснота за датата - пожарът е бил през 2007 г., около „студентския празник”. С оглед обстоятелството, че свид. Захова свързва пожара с друго обичайно събитие фиксирано като дата и е категорична относно годината, съдът дава вяра на нейните показания досежно годината на пожара. Следователно към 2007 г. ответникът е бил вече значително ограничил достъпа до етажа. По-нататък, свид. Портарски разказва, че от „три-четири години”, т.е от 2009 – 2010 г. ответникът държи заключени входната врата на сградата и вратата на двора и не позволява на ищеца да влезе. Следователно през процесния период ответникът Ал. З. е ползвал общия първи етаж, обитавайки го, по начин, непозволяващ на ищеца да си служи по какъвто и да било начин с него. Заключването на входната врата на къщата и следователно и на етажа безспорно засяга упражняването на правото на съобственост на ищеца в притежавания от него обем. Обстоятелството, че третият съделител И. З. ползва инцидентно една стая от жилището, не разколебава този извод. Най-голяма конкретика относно посещенията на съделителя И. З. на процесния имот се съдържа в показанията на свид. З– Д Тя е възприела, че „преди една-две години” преди разпита, т.е. 2010 г.- 2011 г. и в рамките на процесния период той е живял по-продължително време в стаята в жилището, а иначе е идвал рядко в Р. и е оставал инцидентно в стаята. Обитаването на една стая не влиза в конкуренция с правата на ищеца да ползва жилището, понеже то се състои от четири стаи видно от експертизата и би било възможно ищецът да използва останалите помещения, ако ответникът не беше заключвал входната врата на сградата. Следователно не обитаването на една стая от И. З., а заключването на входната врата от Ал. З. е попречило А. З. да използва вещта съобразно обема на правото си на собственост.

На следващо място, претенцията на ищеца е основателна, понеже той е отправил нарочна нотариална покана до ответника да бъде уточнено между тях как ще се ползват помещенията на процесния етаж и ответникът я е получил. Видно от разписката поканата е връчена от помощник нотариуса на ответника на 26.05.2010 г. при отказ по реда на чл. 44, ал. 1 ГПК и това обстоятелство е удостоверено с подписа му като връчител съгласно изискванията на закона. Ответникът Ал. З. не доказа незабавно след получаване на поканата да е предоставил достъп на ищеца до етажа или да му е заплатил обезщетение и следователно са налице предпоставките за уважаване на иска. Настоящият състав намира, че размерът на иска е доказан до сумата от 1136,66 лв. Според изготвената по делото експертиза средният пазарен наем съответстващ на обема на правото на собственост на ищеца /1/3 ид. част/ за процесния период е в посочения размер, като в.л. е проучило обстойно пазара на недвижими имоти. Макар жилището да се намира в идеалния център на Р., сградата е посторена през 1925 г. и е на пределна експлоатационна вързаст. Освен това пазарът на имотите в региона налага цени в този порядък.

С оглед гореизложеното решението следва да се отмени до размера от 1136,66 лв. за процесния период.

Настоящият състав намира, че решението е неправилно и в частта относно държавната такса. Районният съд е осъдил ищеца да заплати държавна такса в общ размер от 2 214,34 лева за делбения иск съобразно стойността на дела на ищеца и за облигационния иск по чл. 31, ал. 2 ЗС. Дължимата такса за делбения иск е в размер на 491,08 лв. Според изготвената експертиза пазарната стойност на имота е 36 831 лв. Една трета от тази сума се равнява на 12 277 лв. Четири процента от 12 227 лв. се равняват на 491,08 лв. Районният съд е отхвърлил облигационния иск в цялост и следователно дължимата такса е била в размер на 4 процента от претендиранат сума 6 250 лв., т.е. 250 лв. При отхвърляне на предявения във втората фаза на делбеното производство иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса съгласно отхвърлената част- така Решение № 708/19.12.2009 г. по Г. д. № 3597/2008 г. на ВКС, II ГОи Решение № 130/15.07.2013 г. по Г. д. № 24/2012 г. на ВКС, I ГО. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция ищецът следва да заплати сума в размер на 204,53 лв. съгласно отхвърлената част от иска / четири процента от 5 113,34 лв./. Общо ищецът следва да заплати 695,61 лв. по сметка на РС Р.. Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 45,46 лв. според уважената част от претенцията / четири процента от 1136,66 лв./. - според т. 1 от Тарифа № 1 към закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и министерството на правосъдието минималният размер на държавната такса е 15 лв.

По разноските. Въззивникът е сторил разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в брой в размер на 200 лв. и държавна такса за въззивно обжалване 125 лв. / заплатени са 152,37 лв., но от тях дължими са 125 лв.- два процента от 6 250 лв./. Според уважената част от иска въззиваемият трябва да бъде осъден да заплати на въззивника сума в размер на 59,07 лв. Останалата част остава в тежест на въззивника. Въззиваемият има право на разноски, но не е претендирал такива.

Първоистанционните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на ГПК от 2007 г., се разглеждат по реда на ГПК /отм./ от първата и въззивната инстанция, но не и от касационната инстанция. За касационното обжалване са приложими правилата на чл. 280 и сл. ГПК от 2007 г. Цената на иска предмет на настоящото производство е 6250 лв. и решението подлежи на обжалване.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1473/27.03.2013 г., постановено по Г. дело № 78/2008 г. по описа на Районен съд Р.:

В ЧАСТТА, с която искът насъделителя - ищец А. В. З., ЕГН * с адрес: Г. Р., Ж. “., бл. 5, А. 9,за сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС срещу съделителя – ответник А. А. З. с ЕГН * с адрес: Г. Р., У. “. В. № 1, за обезщетение за ползите, от които ищецът е бил лишен от неизползването на имота, допуснат до съдебна делба, за периода от 27 май 2010 година до 25 юни 2012 година общо в размер на 6 250 лева или по 250 лева на месец, ведно със законната лихва считано от 25 юни 2012 година до окончателното издължаване на сумата, е отхвърлен като неоснователен за размера до 1136,66 лв.,

както и в ЧАСТТА,с която А. В. З. ЕГН *, с адрес Г. Р., Ж. “., бл. 5, А. 9, е осъден да заплати на осн. чл. 293 а и чл. 64 ГПК /отм./ по сметка на Районен съд Р. в полза на държавата сумата от 2 214, 34 лева общо дължима държавна такса за съдебната делба на процесния недвижим имот съобразно стойността на притежаваната квота и за исковите претенции за сметки и възлагане на имота допуснат до съдебна делба за размера над 695,61 лв.

като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА А. А. З. с ЕГН * с адрес: Г. Р., У. „И. В. № 1, да заплати на А. В. З. ЕГН *, с адрес Г. Р., Ж. „И.”, бл. 5, А. 9, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сума в размер на 1136,66 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които А. В. З. е бил лишен от неизползването на имота, допуснат до съдебна делба, а именно: имот с идентификатор № 61813.759.37.1.1 по кадастралната карта на Г. Р., с административен адрес Г. Р., пл. „В”, етаж 1, със застроена площ от 110. 00 кв. м., при съседи: под обекта - имот с идентификатор № 61813.759.37.1.3; над обекта - имот с идентификатор № 61813.759.37.1.2, който самостоятелен обект в сграда представлява ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ на сграда с идентификатор № , построена в имот с идентификатор № 61813.759.37, за периода от 27 май 2010 година до 25 юни 2012 година, ведно със законната лихва считано от 25 юни 2012 година до окончателното издължаване на сумата.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1473/27.03.2013 г., постановено по Г. дело № 78/2008 г. по описа на Районен съд Р. в останалите му части.

ОСЪЖДА А. А. З. с ЕГН * с адрес: Г. Р., У. “. В. № 1 да заплати на осн. чл. 293 а и чл. 64 ГПК /отм./ по сметка на ОС Б. в полза на държавата сумата от 45,46 лева - държавна такса съобразно уважената част от иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

ОСЪЖДА А. А. З. с ЕГН * с адрес: Г. Р., У. “. В. № 1 да заплати на осн. чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ на А. В. З. ЕГН *, с адрес Г. Р., Ж. “., бл. 5, А. 9, сума в размер на 59,07 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение и такса за въззивно обжалване пред БлОС.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му по правилата на ГПК от 2007 г.

Председател: Членове: