№ 19172
гр. София, 28.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110172399 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на И. В. В. срещу „Н.“ ООД, с която са
предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника,
че страните не са обвързани от Договор за потребителски кредит №
******************* г. поради нищожност на същия поради противоречие на
закона – неправилно посочване на годишен процент на разходите (ГПР), и за
осъждане на ответника да заплати на ищеца платените без основание по този
нищожен договор суми – 236 лева – договорна лихва за периода от 17.01.2023
г. до 17.12.2023 г., и 1080 лева – неустойка за непредставено обезпечение по
чл. 6 от договора, ведно с обезщетение за забава за плащане на последните две
суми в периода от датата на подаване на исковата молба – 05.12..2024 г., до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че между страните на 16.12.2022 г. бил сключен
Договор за потребителски кредит № ************, по който на ищеца били
отпуснати 1000 лева със задължение да ги върне в 12-месечен срок, като
заплати лихва в размер на 41,05 % годишно. В договора бил посочен ГПР в
размер на 49,72 %. В чл. 6 от договора обаче било уговорено, че ищецът дължи
на ответника неустойка в размер на 1080 лева, ако не се учреди поръчителство
съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, който изисква такова да се учреди в 3-дневен
срок от отпускане на кредита банкова гаранция или да предостави
обезпечение от небанкова финансова институция, посочена от ответника.
Поддържа се, че целта на неустойката е уреждане на скрито възнаграждение, и
поради това следвало да се смята за разход по кредита, а не била включена при
изчисляване на ГПР. Поради това ГПР не бил правилно изчислен,
следователно на договора липсвал реквизит и той бил нищожен, като ищецът
следвало да върне само изплатените му 1000 лева. Поддържа се, че ищецът
бил платил обаче всички описани в договора задължения и затова иска
осъждане на ответника да му плати всичко над дължимите се 1000 лева.
Претендира разноски.
1
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Н.“ ООД, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че между
страните е сключен договор за кредит и ищецът е получил 1000 лева.
Поддържа, че неустойката е предвидена законно в кредита, за да обезпечи
кредитоспособността на длъжника и възможността ответникът да си събере
дадените пари. Поддържа, че поради това, че е за неизпълнение на
задължение, същата не следва да се включва при изчисляване на процента на
разходи по кредита. Затова приема, че договорът не е недействителен. Иска
отхвърляне на иска. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност
на разноските на ищеца.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във
връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр
– за установителния иск, и чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 23 ЗПКр – по
съединените осъдителни искове, като разпределя доказателствената тежест по
исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е
длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения,
по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № ******************* г., по който на ищеца са отпуснати 1000 лева;
че при изчисление на ГПР по договора като разход е включена само лихвата
по кредита.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба; счетоводна експертиза по
въпросите на ищеца, по които има спор – за извършени плащания и
действителен размер на ГПР.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: задължаване на ищеца да представи договор за
кредит по делото и изискване на справка от Централния кредитен регистър,
тъй като същите не са относими към предмета на спора, вкл. с оглед на
отделените за безспорни факти.
Тъй като посочените от ответника дела са образувани преди настоящото,
съдът не може да ги съедини по реда на чл. 213 ГПК и поради това искането
на ответника в тази насока се оставя без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се
изпрати на ищеца чрез Системата за сигурно електронно връчване (не на
хартия).
2
НАСРОЧВА гражданско дело 72399 по описа за 2024 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 21
май 2025 г. от 16:10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са следните обективно съединени при условия на
кумулативност искове:
1. отрицателен установителен иск за установяване на нищожност на
договор за кредит поради липса на реквизити с правна квалификация чл. 124,
ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22
ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 8, 10 и 20 ЗПКр, и
2. осъдителен иск за връщане на недължимо платеното въз основа на
нищожния договор или част от него с правна квалификация чл. 34 ЗЗД.
Главният установителен иск се уважава, ако съдът установи, че е
сключен договор за потребителски кредит, в който неправилно е посочен
годишния процент на разходите или липсват реквизити – посочен лихвен
процент на ден или лихвен процент. Осъдителният иск се уважава при
уважаване на установителния иск, ако се установи, че ищецът е извършил
плащане на пари в полза на ответника въз основа на договора. Исковете се
признават.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № ******************* г., по който на ищеца са
отпуснати 1000 лева; че при изчисление на ГПР по договора като разход е
включена само лихвата по кредита.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: плащане на неустойка по кредита; описания в договора ГПР.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: действителния размер на ГПР.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по искане на ищеца изслушване
на СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, която след проверка в счетоводството на
ответника, да отговори на следните въпроси:
1. Каква е платената от ищеца сума за погасяване на кредита към
ответника и кога е платена?, и
3
2. Какъв би бил годишният процент на разходите по кредита, ако като
разход се вземе предвид уговорената неустойка за непредоставяне на
обезпечение по чл. 6 от договора?
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
експертизата в размер на 250 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С.Р.И.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице незабавно.
УКАЗВА на ищеца, че ако не заплати депозита за експертиза в срок, ще
отмени определението си за допускане на такава и ще реши делото без нея.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК останалите
доказателствени искания на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за присъединяване
към настоящото по реда на чл. 213 ГПК на образувани преди него граждански
дела пред Софийския районен съд.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – И. В. В., че ако
нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати
разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено
решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4