Решение по дело №389/2020 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 260100
Дата: 28 април 2021 г. (в сила от 19 октомври 2021 г.)
Съдия: Христина Вълчанова Димитрова
Дело: 20205520100389
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260010                                    28.04.2021 година                  град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                        граждански състав

 

На седми април 2021 година, в публично заседание в следния състав:

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Вълчанова

 

при участието на секретаря Иванка Стоянова, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 389 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ.

       Производството е образувано по искова молба на С.И.К., в която твърди, че работи по силата на трудов договор № 9/07.03.2012 г. и допълнително споразумение № 2210/28.10.2019 г. в „Рудник Трояново-1“ на длъжност „началник смяна добивна промишленост“, на която длъжност бил и към момента. Твърди, че на 24.04.2020 г. в „Рудник Трояново-1“  е настъпила авария, с акт за авария вх. № 73/27.04.2020 г., като е било наранено ГТЛ 1111 в участък РНТК-1 на рудника. Твърди, че му е връчена заповед № 47 от 22.05.2020г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”. Твърди, че е положил достатъчно усилие при изпълнение на работата, съгласно задълженията му в длъжностната характеристика и че не е спазил изискването на чл. 38 от Инструкция по безопасността на труда, размера на вредата и нерентабилността на ремонта, на причинната връзка между изпълнението на трудовите му функции и настъпилата вреда. Твърди, че през въпросната нощна смяна  не е допринесъл с нищо за възникнала авария на 24.04.2020г. и наранено ГТЛ 1111 в участък РНТК-1 на рудника  си е изпълнявал задълженията добросъвестно без да му е давана информация за опасности от аварии и злополуки. Твърди, че задвижващата станция и лентата работили нормално, безпроблемно. Твърди, че заклещената релса на ГТЛ е факт, но неговите задължения нямали връзка с настъпването на аварията, съответно на вредата. Твърди, че не е проявил небрежност в изпълнение на задълженията си, поради което няма основание за налагане на дисциплинарно наказание.

Възразява също, че работодателят при налагане на дисциплинарното му наказание не е взел предвид неговото поведение, както и обстоятелството, че до момента няма налагани никакви наказания и му е наложил прекалено тежко дисциплинарно наказание.

Моли съда да отмени като незаконосъобразна заповедта за дисциплинарно наказание, да му присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от  „Мини Марица-изток“ ЕАД. Ответното дружество не отрича, че ответникът работи по посочената по горе длъжност, на която длъжност бил и към момента. Твърди, че на 24.04.2020 г. в деловодството на „Рудник Трояново-1“ постъпил акт за авария вх. № 73/27.04.2020 г., с който се уведомява за възникнала авария и наранено ГТЛ 1111 в участък РНТК-1 на рудника. Твърди, че със заповед на управителя била сформирана комисия за разследване на аварията, която в протокол констатирала, че на 22.04.2020 г. работникът Борислав Георгиев около 7 часа сутринта забелязал „черта“ на работния борд на гуменото платно на ГТЛ, спрял задвижващата станция и забелязал забита релса между челната чистачка и бункера, за което подал сигнал на съответните служители. Твърди, че след получаване на сигнала се предприели действия по отстраняване на релсата, но след огледа се установило, че гуменото платно има нараняване по цялата дължина на работния протектор, а на места и платът. Твърди, че комисията установила наличието на релса с дължина 1620 мм, находяща се в близост до задвижващата станция, а по лентата нямало товар, а огледът установил надиране на лентата напречно от 580 до 600 мм от левия кант на лентата, дълбочина на нараняването от 10 до 14 мм, при дебелина на лентата от 24 мм, поради което бил наранен работния протектор и два плата от лентата. Твърди, че в протокола били посочени виновните за това длъжностни лица, измежду които бил и ищецът С.И.К..

 

С определение в открито съдебно заседание на 07.04.2021г. съдът е обявил за окончателен предварителния доклад, като на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът обявявил за признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че ищецът работи в по силата на трудов договор № 9/07.03.2012 г. и допълнително споразумение № 2210/28.10.2019 г. в „Рудник Трояново-1“ на длъжност „началник смяна добивна промишленост“ в участък „РТНК-1“, на която длъжност бил и към момента; по време на нощна смяна на 22.04.2020 г. е настъпила авария в ищцовото дружество, съставена комисията установила наличието на релса с дължина 1620 мм, находяща се в близост до задвижващата станция, а огледът установил надиране на лентата напречно от 580 до 600 мм от левия кант на лентата, дълбочина на нараняването от 10 до 14 мм, при дебелина на лентата от 24 мм, поради което бил наранен работния протектор и два плата от лентата.

 

С определение от 16.09.2020 година съдът е спрял производството по делото, поради наличие на друг преюдициален спор между страните за същите факти - а именно дело за ограничена имуществена отговорност, което вече е приключило с влязло в сила решение. Решението е приложено към настоящото дело и е с правно основание в чл.210, ал.3 от КТ.

Съгласно диспозитива на същото иска на настоящия ответник е отхвърлен като недоказан. Съдът обръща внимание на страните, че е обвързан от силата на пресъдено нещо от фактите, визирани в разпоредбата на чл.210, ал.3 от КТ- по които се е произнесъл съдът в решение № 260037 от 03.11.2020г., което е потвърдено изцяло с решение № 260074 от 09.03.2021г. на Окръжен съд Стара Загора.

 

Със заповед № 37 от 20.05.2020г. на работодателя е наредено да се  реализира ограничена имуществена отговорност на ищеца К. като от уговореното месечно трудово възнаграждение се удържи сумата  от 1832.60 лева  за това, че на 22.04.2020 година срещу 23.04.2020г. не е положил достатъчно усилия да управлява протичането на производствения процесс в участъка през смяната, в съответствие с изискванията на технологията  и организацията на работа, да организира и ръководи пряко ремонтната  и спомагателната дейност по време на  смяната, като контролира  нейното качество.     

 

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

По иска с правно основание чл. 357, ал.1 КТ ответникът-работодател следва да докаже законосъобразността на наложеното наказание, за нарушението на трудовата дисциплина, което е визирано в заповедта за налагането му, че се намира в трудово правоотношение със сочения ищец/отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване факт/;

 

 Със заповед № 37 от 20.05.2020г. на работодателя е наредено да се  реализира ограничена имуществена отговорност на ищеца К. като от уговореното месечно трудово възнаграждение се удържи сумата  от 1832.60 лева  за това, че на 22.04.2020 година  срещу 23.04.2020г. не е положил достатъчно усилия да управлява протичането на производствения процесс в участъка през смяната, в съответствие с изискванията на технологията  и организацията на работа, да организира и ръководи пряко ремонтната  и спомагателната дейност по време на  смяната, като контролира  нейното качество.     

 

Заповедта е връчена на ответника, макар да не е установена точната дата и същият е подал срещу нея възражение. Налице е и влязло в законна сила решение на Районен съд Раднево по гражданско дело № 316 на същия съд за 2020 година, като искът за търсене на ограничена имуществена отговорност от ищеца е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Със заповед № 47 от 22.05.2020година  на ищеца е наложено при абсолютно идентична фактическа обстановка и визирани нарушения на трудовата дисциплина, като в заповед № 37 от 20.05.2020г. - наказание „Предупреждение за уволнение”.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание изхожда от работодателя, като е спазен срока, считан, от датата на настъпилата авария 22.03.2020г., заповедта е от 22.05.2020 година, както и са изискани обяснения от ищеца, в хода на дисциплинарното производство и с оглед на налагане на дисциплинарно наказание. Исковата молба е постъпила в двумесечния срок след връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, т.е. също е в срок. Подадена е от надлежна страна.

По доказването на правнорелевантните факти съдът намира, че първият елемент от фактическия състав е установен по делото, а именно наличието на трудово правна връзка между страните /безспорен и ненуждаещ се от доказване факт/ - ответникът работи при ищеца на длъжност ”началник смяна добивна промишленост–РТНК”, на която длъжност работи и към настоящия момент.

Нарушенията на трудовата дисциплина, визирани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са следните:

    неизпълнение на възложената работа - чл.187, т.3 от КТ, а именно – нарушил основни функции и задължения, визирани в длъжностната му характеристика, които са следните:

-         т.2.5 – „Да управлява протичането на производствения процес в участъка през смяната , в съответствие с изискванията  на технологията  за организацията  на работа”, нарушение на трудовата дисциплина, осъществени с действие или бездействие, както и да се установи процесуалната и материална законосъобразност на постановената заповед за дисциплинарно наказание, представляващо „Предупреждение за уволнение”

-         т.2.6 - „Да организира и ръководи пряко ремонтната и спомагателна дейност по време на смяната , като контролира  нейното качество”.

-         т.6.2. - ”За правилното протичане на основната производствена дейност”

              Като изпълнително деяние, осъществяващо нарушението на трудовата дисциплина за ищеца е посочено дословно:”- Не е положил достатъчно усилия  да управлява протичането на производствения процес в участъка през смяната, в съответствие с изискванията на технологията и организацията на работа,  да организира и ръководи пряко ремонтната и спомагателна дейност по време на смяната, като контролира нейното качество.” Т.е. изпълнителното деяние, посочено в заповедта е – не е положил достатъчно усилия. В какво се изразяват тези усилия не е ясно от заповедта. Липсата на конкретни действия или бездействия, които не са осъществени от ищеца не дават възможност на съда да провери заповедта за дисциплинарно наказание.

В заповедта за дисциплинарно наказание, както е указано и от ищеца, не е посочено нито едно негово действие или бездействие, с което виновно да е нарушил трудовата дисциплина или да не е изпълнил възложена му работа.

 В този смисъл съдът намира, че процесуално заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не отговаря на изискването на чл.195, тъй като на практика липсата на прецизирани действия или бездействия, осъществяващи съставите на посочените нарушения не позволяват на ищеца да осъществи правото си на защита, както и на съда да провери нейната законосъобразност. Посочването на нарушените или незспазени разпоредби от длъжностната характеристика не установяват с какви действия или бездействия работникът е извършил тези нарушения. В този смисъл се явява безпредметно обсъждането на законосъобразността на самото наказание, тъй като съдът няма посочено изпълнително деяние, което да обсъди. Посоченото неполагане на достатъчно усилия е твърде общо и не дава възможност на съда да конкретизира неизпълнените трудови задължения.

Отделно от това съдът намира, че правната норма, посочена като нарушение на трудовата дисциплина не отговаря на изложените след това неизпълнени задължения, визирани в длъжностна характеристика - тъй като това не представлява неизпълнение на възложена от работодателя  работа, а попада в разпоредбата на чл.187, ал.1, т.10 - а именно: неизпълнение на други трудови задължения….т.е. дори и нарушенията на трудовата дисциплина не са описани коректно от работодателя. Съдът приема, че не се установи извършването на дисциплинарно нарушение от страна на ищеца, като доказателствената тежест за това е на ответника. Разпределението на доказателствената тежест определя главното доказване по отношение на законосъобразността на уволнението за ответника. Поради това съдът не счете за необходимо да събира каквито и да е допълнителни доказателства, особенно гласни по искане на ответника.

Отделен е въпроса, че съдът по гражданско дело № 316 от 2020 година е разисквал задълбочено и обстойно цялата фактическа обстановка, всички задължения, вменени в длъжностната характеристика на ищеца /съвпадащи напълно с описаните и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание/, както и обстоятелствата около настъпилата авария, която безспорно е причинила огромна щета за ответника. С изводите на съда по предходното гражданско дело съдът, както и страните са обвързани от силата на пресъдено нещо и въпроса за вината на ищеца не може да пререшава.

По гражданско дело № 316 от 2020г. на Районен съд Раднево е установено, следното:

„От гласните и писмените доказателства е видно, че вредата на ГТЛ е вследствие на метална релса с дължина 1620 мм и ширина и дебелина по 200 мм, която е преминала през цялата дължина на ГТЛ, преминала е през ГЛТ1111 /ГЛТ е гумено-лентов транспортьор, който е задвижващия ГТЛ механизъм/ и се е заклинила между челната чистачка и гуменото перде на откатната дъска от бункера на ЗС1111 /ЗС = задвижваща станция/. Щетата била установена от Борислав Иванчев Георгиев на длъжност „машинен оператор ТТМ на задвижваща станция № 1111“.

В смяната на констатиране на аварията, от 22,00 часа вечерта на 22.04.2020 г. до 7,00 часа сутринта на 23.04.2020 г., ответникът С.И.К. е бил на работа /така в протокола за разследване на аварията на л.22 – втори абзац/.

От протокола от разследване на възникнала авария /л.21-26/ е видно какъв е механизмът на цялото съоръжение по изравяне и придвижване на земната маса. Движението на земната маса е по следното направление в посока на движение на земната маса – роторно колело на багер Rs2000-143 изземва земна маса и го изсипва в роторен бункер, от който се насочва към роторна лента, от гумено платно на роторна лента към разтоварен бункер, после към въртящ бункер, към рикошетни барабани, по лентово платно към междинна лента и до разтоварен бункер на междинна лента, към приемен бункер на разтоварна лента до разтоварен бункер на разтоварна лента, към кола приемна на ГЛТ1122, по ГТЛ до разтоварен бункер ЗС1122 и разтоварване на ОС1121, от гумено платно на ГЛТ1121 към разтоварен бункер на ЗС1121 и разтоварване на ОС1102, от гумено платно на ГЛТ1101 към разтоварен бункер на ЗС1102  и разтоварване на ОС1101, от гумено платно на ГЛТ1102 към разтоварен бункер на ЗС1101 и разтоварване на ОС1111, от гумено платно на ГЛТ1111 към разтоварен бункер на ЗС1111 /тук се е заклинила процесната релса/ и разтоварване на ОС1112, от гумено платно на ГЛТ1112 към кола-опорно разтоварна и разтоварване в бункер 1-ва лента на As6300 и т.н. От всичко това е видно, че цялото съоръжение е съставено от много части, много задвижващи станции, бункери, ленти и други механични елементи на голямо разстояние /само наранената лента е с дължина 3100 метра, а е само една част от целия механизъм с гумени ленти, който е доста по-голям като обща дължина/.

Най-съществените спорни по делото въпроси касаят дали ответникът С.И.К. не е управлявал протичането на производствения процес в участъка на смяната в съответствие с изискванията на технологията и организацията на работа и не е организирал и ръководил пряко ремонтната и спомагателната дейност по време на смяната като контролира нейното качество, за периода от време, в който е възникнала и констатирана процесната авария.

От приетата по делото длъжностна характеристика за длъжността „началник смяна добивна промишленост“ в участък „РТНК“ /л.44-47/ е видно, че същата е връчена на ответника на 28.02.2018 г. и той е запознат с нейното съдържание, включващо основни изисквания за длъжността, основни функции и задължения, задължения по БЗР, отговорности и други. В т.2.5 е посочено, че ответникът при изпълнение на работата има основно задължение да управлява протичането на производствения процес в участъка през смяната, в съответствие с изискванията на технологията и организацията на работа, а в т.2.6 задължение да организира и ръководи пряко ремонтната и спомагателната дейност по време на смяната като контролира нейното качество. В т.6.2 е посочено основна отговорност за правилното протичане на основната производствена дейност.

От гласните доказателства /св. Н., св. Б., св. Ч./ е видно, че ответникът като „началник смяна добивна промишленост“ има задължение да организира целия процес на работа в участъка. От показанията на св. ****е видно, че задълженията на „началник смяната“ е да назначава хората в назначението по вида на местоработата им, по същността на работата какво ще се работи, има задължение да следи възлите, механизмите и съоръженията в участъка чрез обход по багерите, по насипообразувателя, по станциите и т.н., слиза се и се оглеждат механизмите, частите и съоръженията като цяло. Свидетелят **** посочва, че началник смяната стои обикновено там където е най-проблемно извън времето на обходите, с цел да не се случват аварии. Обходът на всички съоръжения продължавал с часове, тъй като разстоянието на РТНК-1 било около 8-9 км.

От показанията на св. ****е видно, че във въпросната вечер, когато е станала аварията, е работил заедно с ответника С.К., като свидетелят като шофьор на дежурен автомобил извозвал различни работници от смените и началниците. Установява се от показанията на св. ****че въпросната сутрин, преди да стане аварията, е взел ответника К. и са тръгнали на обичайна обиколка, като се качили в началото на смяната на забоя, защото знаели от предни смени, че излизат материали, а после тръгнали на обиколка по станции, багери от Рс2000 до Ас6300, за да си свърши ответникът К. задълженията. Св. Динев посочва, че когато се обадили за аварията той с ответника К. тъкмо се прибирали от обхода в операторната за извършване на сравнение с операторката какви ремонти и аварии са констатирани през смяната.

От установения по-горе механизъм на целия процес на работа на съоръженията е видно, че мястото на работа на ответника С.К. е в целия участък, а не на едно конкретно място, тъй като негово задължение е да прави обходи на цялото РТНК. От всичко изложено е видно, че ответникът няма конкретно задължение да наблюдава земната маса върху лентите с цел да следи за наличието на метали, каквото задължение имат други работници – операторите и багерната бригада.

От събраните гласни и писмени доказателства е видно, че въпросното парче релса е преминала през багер Рс2000 и е продължила по цялата верига от съоръжения до увредената гумена лента, която е доста надалеч от багера. Никой от всички служители от багерната бригада и от операторите на ЗС не е видял визуално въпросната релса. Няма сигурни данни кога релсата е преминала през багера Рс2000, дали релсата е била затрупана от земна маса или е била видима с просто око, но с оглед липсата на визуален контакт на релсата от всички служители по трасето, по-скоро съдът намира, че тя е била затрупана под земната маса на транспортните ленти. Движението на лентата е със сравнително бърза скорост – 5,23 метра в секунда или около 19 км/час. Това прави принципно условна възможността работниците да видят металните примеси в земната маса, ако са над нея, и невъзможно да ги видят, ако са затрупани под земната маса. И именно поради това на багерната част е монтиран метал детектор, който автоматично спира багера, за да избегне придвижване по гумените ленти на опасни метални примеси.

Установи се от писмените и гласните доказателства, че през въпросната вечер е имало около 8 спирания от метал детектора на багера Рс2000, като при едно от тях около 2,30 часа е открит стоманобетонен траверс, който е отстранен. От протокола за авария е видно, че е имало 3 спирания на багера от метал детектора около 2,20 часа, но не бил открит материал, след което работата започнала на горна шайба, при което е спирането в 2,30 часа и открият стоманобетонен траверс. Установи се, че е имало после още 4 спирания от метал детектора, като последното спиране е около 5,00 часа, при всички тях не е открит материал, а след това е имало спиране на багера от скъсан блокировъчен кабел около 5,30-5,45 часа /последното спиране се установи от гласните доказателства и някои от дадените обяснения от служителите при изясняване на аварията, описани в протокола за авария/. Съставената комисия за разследване на аварията достигнала до извод, че релсата е натоварена на последното спиране от метал детектор около 5,10 часа. Този извод обаче се установи да е само предположение, без да има каквито и да било сигурни доказателства за него. Това е така, тъй като и преди това е имало спирания от метал детектор без откриване на материал /4 на брой/. Поради това съдът намира, че не се установява в кой точно момент е натоварена релсата на лентата, кога се е придвижила по всички съоръжения и кога се е заклинила между челната чистачка и гуменото перде на откатната дъска от бункера, за да се установи дали ответникът е имал изначално възможността да открие релсата с оглед работата, която е осъществявал по обход и визуален оглед на съоръженията. Няма по делото въобще доказателства ответникът да не е извършил някое свое конкретно задължение, от което да е произтекла въпросната вреда.

За пълнота ще се отбележи, че с оглед функциите и задълженията на ответника, дори да се приеме условно, че някой от багерната бригада или операторите са действали небрежно при изпълнение на работата си, това по никакъв начин не води до извод, че ответникът също е действал небрежно при изпълнение на работата си. Следва да се отбележи, че ответникът не е работодател на работниците, не ги подбира с оглед на техните качества, а само организира процеса на работа в РТНК. От друга страна ако се възприеме изобщо конструкцията, заложена в исковата молба, за автоматично предаваща се отговорност за лична вина на работник по вертикала, то няма логично обяснение да се приеме достигане на отговорността до определена степен по вертикала, а не до нейния край, тоест и за работниците по структура над длъжността на ответника.

Поради това и съдът намира, че по делото въобще не се установи, ако ответникът принципно е проявил по-големи усилия при управление протичането на производствения процес в участъка през смяната, дали щеше да се открие въпросната релса, което изключва негова небрежност при изпълнение на задълженията си, която да е възпрепятствала откриване на процесната релса, нанесла на вредите на последваща гумена лента. Именно в този смисъл са и дадените възражения от ответника /л.31-32/ по повод връчената му заповед за ангажиране на ограничена имуществена отговорност, в които посочва, че оспорва да не е положил достатъчно усилия при изпълнение на работата си.

Свидетелят Н. посочва, че комисията направила извод, че около 5 часа било сигнализирането на металдетектора при багера, спирането било за минута и половина, от което следва извод за свидетелите, че не е търсен материал по лентите от багерния персонал при това спиране. От показанията на св. Ч. е видно, че цялата багерна бригада се ръководи от манипуланта на първа кабина или машинния оператор на първа кабина, който управлява целия багер и чието задължение е да организира намирането, отстраняването на метала, в което търсене следва да участва цялата багерна бригада, от чийто състав не е ответникът. По делото се установи, че след спиране от метал детектора около 5-5,10 часа багерът е стартиран след около една минута и нещо, като няма никакви доказателства манипуланта на първа кабина, който управлява целия багер да е информирал ответника за спирането. Очевидно е, че за толкова кратко време не може да се обезопасят лентите на багера и да се направи търсене на материал върху самите ленти, тъй като това изисква много повече време /виж гласните доказателства/, поради което претърсване за материал върху лентите не е осъществявано, а вероятно само визуален оглед за материал, какъвто не е открит, но не е открит при всичките четири спирания, в това число и при други спирания по-рано през нощта около 1-1,20 часа. Поради това и предвид липсата на доказателства манипуланта на първа кабина да е информирал ответника за въпросното спиране, то не може да се търси отговорност у ответника за това, че манипуланта не е организирал търсене на материал.

Въобще по делото не се установява точно в кой момент релсата с голяма вероятност е преминала през багерната част и през гумените ленти на съоръженията, за да се установи точно какво ответникът не е сторил при организирането на производствения процес, че да е в причинна връзка с настъпилата вреда. Както се посочи по-горе въобще липсват доказателства въпросната релса да е била над земната маса и принципно визуално видима, а даже напротив – липсата на видимост от всички работници по цялата верига от механизми на толкова дълъг участък води на извод, че релсата по-скоро е била затрупана от придвижваната земна маса и е била визуално невидима.

При така установените факти по делото съдът намира, че не се установи при условията на пълно и главно доказване ответникът С.К. да не управлявал протичането на производствения процес в участъка през смяната, в съответствие с изискванията на технологията и организацията на работа, или да не организирал и ръководил пряко ремонтната и спомагателната дейност по време на смяната като контролира нейното качество.

Останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства не установяват нещо различно от установеното от съда по-горе в мотивите или да противоречат на установените от съда факти.

Поради всичко изложено съдът намира, че ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване последващите елементи от фактически състав на чл. 210, ал. 3 КТ а именно, че вредата е станала при извършване на дейности при или по повод изпълнение на трудовите функции на ответника и най-вече на причинно-следствената връзка между вредата и действията на ответника, като в случая действията, причинили вредата, следва да са небрежни – ответникът да е изпълнявал трудовите си задължения, но не с пълния обем внимание и предпазливост. За пълнота съдът ще посочи, че с оглед на тези установени обстоятелства по-скоро се касае за наличие на нормален производствено-стопански риск по смисъла на чл. 204 КТ, за който служителите не отговарят. Това пък налага отхвърляне на иска като недоказан.”

 

Т.е. обсъдени са абсолютно същите нарушения, визирани и в заповедта за налагане на ограничена имуществена отговорност и съдът е приел, че няма основание да се счете, че ищеца не е изпълнил напълно добросъвестно трудовите си задължения. Дори заключава, че настъпилата авария се дължи на нормален производствено стопански риск.

В този смисъл съдът намира, че следва да уважи изцяло исковата претенция, тъй като настоящият казус се явява обусловен от решението по гражданско дело № 316 от 2020 година, като отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като незаконосъобразна.

По разноските:

С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за производството, които са в размер на 400 лв. по договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА ЗАПОВЕД № 47 от 22.05.2020 г. на инж. ****, в качеството му на Управител на Рудник „Трояново-1” село Трояново, клон на „Мини Марица – изток” ЕАД, вписано с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 13, с която на   С.И.К.,***, ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”.

ОСЪЖДА „Мини Марица – изток” ЕАД, вписано с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 13, да заплати на С.И.К.,***, ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за производството в размер на 400 лв. (четиристотин лева) за адвокатско възнаграждение.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: