Р Е Ш Е Н И Е
№ 206
Гр. Перник, 23.11.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
Съдия: И. Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия И. Иванов административно дело № 28 по описа за 2023 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от Данъчно
– осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на К.Д.С., с ЕГН: **********,***
чрез адвокат К.С. *** срещу Ревизионен акт № Р- 22001422002388-091-001 от
18.10.2022 година, издаден от Г.М.В.-Н.на длъжност: началник на сектор,
възложил ревизията и И.Й.Л.на длъжност: главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията в частта, с която е потвърден с Решение № 45 от
11.01.2023 година на директора на Дирекция „ Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“ – София при Централно управление на Национална агенция за приходите,
с който на основание чл. 122 от ДОПК, във връзка с чл. 17 от ЗДДФЛ са установени
задължения за данък върху доходите на физически лица в размер на 16 221,78
/шестнадесет хиляди двеста двадесет и един лева и седемдесет и осем стотинки/,
ведно със съответните лихви за данъчен период от 01.01.2021 година до
31.12.2021 година.
Жалбоподателят счита, че така издаденият ревизионен акт е
неправилен и незаконосъобразен. По същество излага доводи в посока на това, че
на първо място не става ясно от мотивите на органа по преходите, изложени в
ревизионния доклад, въз основа на който се направени и изводите в ревизионния
акт относно реда за определяне на данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, т.е.
дали е направено по общия ред или по особения ред на чл. 122 от ДОПК, тъй като
първоначално приходната администрация е започнала ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, доколкото са съществували съмнения за укриване на приходи, а след като е
установила, че такава хипотеза не е налице е преминала към извършване на
ревизията по общия ред. С оглед на това счита, че е накърнено правото му на
защита. На второ място посочва, че не е съгласен с мотивите, тъй като същите са
неоснователни предвид факта, че не е извършена пълна, точна и прецизна преценка
на доказателствата. Оспорва направените от административния орган изводи във
връзка с това, че сумата посочена в т. 15 от таблицата, обективирана в
ревизионния доклад на стойност 132, 23 лева е дублирана с тази по т. 28. По
отношение на сумата, посочена в т. 26 ревизиращият екип не е установил, за кой
автомобил е направена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и че
сумата в размер на 1 283,21 лева, посочена в т. 26 от таблицата не е
доказано по категоричен начин, че е реализирано от него самия. Оспорва и сумата
посочена в т. 28, тъй като приходният орган не е посочил какво точно плащане е
извършено и от мотивите не се установява, дали в тази сума не са включени
банкови такси във връзка с поддържане на картова сметка. На трето място оспорва
изводите на преходната администрация досежно разходите в размер на 100 000
лева, направени във връзка със закупуване на лек автомобил „***“, модел *** и разходи в размер на 26 000 лева за закупен лек
автомобил марка „***“, модел „***“, като твърди, че последният е закупен за
неговата съпруга с лични нейни средства, които са й предоставени под формата на
дарение, за което съществували и писмени доказателства. По отношение на другия
автомобил посочва, че сума в размер на 100 000 лева не може да се определи
като вземане от трето лице, доколкото това трето лице не му дължи пари, а
автомобил. На четвърто място изтъква, че по време на ревизията органът не е
обсъдил семейното положение на ревизираното лице, а така също и членовете на
неговото домакинство. С оглед на тези доводи моли съда да отмени оспорения
ревизионен акт, в частта, която е потвърден с решение на директора на Дирекция
„ОДОП“, като неправилен и незаконосъобразен. Претендира присъждане на направени
по делото съдебни разноски.
В проведеното на 06.11.2023 година съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адвокат К.С. ***,
който поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да
бъде уважена, а оспореният ревизионен акт да бъде отменен. Претендира
присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага списък по
чл. 80 от ГПК.
В проведеното на 06.11.2023 година съдебно заседание ответникът
по жалбата – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“ – София, редовно призован не се явява, представлява се от юрисконсулт
М.Б., която моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли така
депозираната жалба като неоснователна и недоказана и да потвърди издадения
ревизионен акт като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Подробни доводи развива в представени по делото
писмени бележки.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с
активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е
засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление,
поради което същият има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в
срока по чл. 159 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт,
поради което следва да бъде разгледано съобразно изложените в нея доводи.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Началото на ревизионното производство е поставено със
Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22001422002388-020-001 от 12.05.2022
година, издадена на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. С тази заповед е
възложено извършването на ревизия на К.Д.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** за
установяване на данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, за
период, обхващащ следните данъчни периоди от 01.01.2021 година до 31.12.2021
година. Определен е ревизиращият екип, а именно ревизията да бъде извършена от И.Й.Л.на
длъжност: инспектор по приходите, ръководител на ревизията и А.Х.Х.на длъжност:
главен инспектор по приходите. Посочен е срокът за извършване на ревизията, а
именно три месеца от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на ревизираното
лице по електронен път на 13.05.2022 година, а това означава, че срокът на ревизията
е до 13.08.2022 година /лист 23/. Заповедта за възлагане на ревизията е
издадена от Г.М.В.-Н.на длъжност: началник на сектор при Териториална дирекция
– София, като е подписана с валиден към конкретния момент електронен подпис и
съответства на изискванията на ЗЕДЕУ, за което са налични доказателства – лист
217.
Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен
доклад /РД/ № Р-22001422002388-092-001 от 29.08.2021 година. В ревизионния
доклад е прието, че въз основа на събраните доказателства в хода на
ревизионното производство ревизиращите органи са установили, че на основание
чл. 122 от ДОПК, във връзка с чл. 17 от ЗДДФЛ следва на К.Д.С. да се определи
данъчна основа за облагане с ДДФЛ в размер на 170 612,11 лева, а в
съответствие с това да се определи общ размер на данък върху доходите на
физическите лица за 2021 година в размер на 17 061,21 лева. Установили са,
че от страна на ревизираното лице е внесен данък в размер на 791, 85 лева ,
което означава че сумата за довнасяне на същият възлиза в размер на
16 269,36 лева. Мотивите на ревизиращия орган се изразяват в това, че в
следствие на събрания и проверен доказателствен материал за периода 01.01.2021
година до 31.12.2021 година е налице превишение на разходите в сравнение с
приходите, възлизащо в размер на 162 693, 61 лева, получен при съпоставка
на следните данни:
-
Парични средства в началото на данъчния период в общ размер на
473 225,50 лева, в това число: 395 300, 00 лева представляващи
наличие на парични средства и 77 925,50 лева, представляващи налични
парични средства в банковата сметка;
-
Постъпления в общ размер на 23 190,06 лева, в това число: доходи от
трудови правоотношения в размер на 7 210,06 лева и доходи от прехвърляне
на имущество в общ размер на 15 980, 00 лева;
-
Разходи в общ размер на 243 521,05 лева, в това число: комунални
разходи по фактури от доставчици в размер на 132, 23 лева; разходи а
придобиване на друго движимо имущество в размер на 126 000, 00 лева;
разходи за екскурзии, пътувания и др. в размер на 136,90 лева; разходи за
заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения в размер
на 141,00 лева; разходи за застраховки, охрана и др. в размер на 1 283,22
лева и други разходи в размер на 5 227,70 лева, а така също и други
разходи, представляващи заем в размер на 110 600,00 лева.
-
Парични средства в края на данъчния период в общ размер на 415 587, 62
лева, в това число: налични парични средства в брой в размер на 260 890,00
лева и налични парични средства в банкови сметки в размер на 154 692,62
лева.
Ревизионният доклад е връчен на жалбоподателя на
29.08.2022 година по електронен път. На основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК на
лицето е дадена възможност да направи писмени възражения и да представи
доказателства в 14-дневен срок от връчване на ревизионния доклад. С Молба с вх.
№ Р-22001422002388-МЛБ-001И от 07.09.2022 година ревизираното лице е поискало
удължаване на срока за подаване на възражение срещу ревизионния доклад. С
Уведомление № Р-22001422002388-РУС-001 от 12.09.2022 година срокът е продължен
до 12.10.2022 година.
От мотивите, обективирани в ревизионния доклад става ясно,
че на ревизираното лицето е връчено Уведомление № Р-22001422002388-113-001 от
11.08.2022 година по електронен път на 11.08.2022 година, с което
жалбоподателят е бил уведомен, че основата за облагане с данък върху доходите
на физическите лица на основание чл. 17 от ЗДДФЛ ще се определи по реда на чл. 122
– чл. 124а от ДОПК, тъй като от направения анализ на събраните доказателства се
установява превишение на разходите в сравнение с приходите на лицето в размер
на 162 693,61 лева.
Ревизионното производство е приключило със съставянето на
Ревизионен акт № Р-22001422002388-091-001 от 18.10.2022 година, издаден от Г.М.В.-Н.на
длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и И.Й.Л.на длъжност: главен
инспектор по приходите, ръководител на ревизията. В ревизионни акт
компетентните за това органи са възприели изцяло мотивите, посочени в
ревизионния доклад, като са приели, че правилно са определени задължения във
връзка с довнасяне на данък върху доходите на физическите лица и, че правилно е
била определена данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, в резултат на което се
установява, че ревизираното лице следва да внесе данък в размер на
16 269,36 /шестнадесет хиляди двеста шестдесет и девет лева и тридесет и
шест стотинки/, представляващи главница и лихви в размер на 772, 85 /седемстотин
седемдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/ за данъчен период 2021 година
/лист 34/.
Ревизионният акт е връчен на лицето на 24.10.2022 година
по електронен път. Срещу него е депозирана жалба с вх. № 94-К-389 от 07.11.2022
година по регистъра на ТД на НАП София и с вх. № 23-22-1789 от 09.11.2022
година по регистъра на дирекция ОДОП София. Към депозираната жалба ревизираното
лице е приложило, както следва: Договор за дарение с дата 06.05.2021 година
(лист 41, гръб), Договор за дарение с дата 15.08.2021 година (лист 40), Договор
за дарение с дата 22.01.2021 година (лист 40, гръб). Доводите, посочени в
жалбата са частично отхвърлени от страна на директора на Дирекция „ОДОП“, който
с Решение № 45 от 11.01.2023 година е изменил обжалвания пред него Ревизионен
акт № Р-22001422002388-091-001 от 18.10.2022 година, в посока на това, че е
определи данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2021 година в размер на
16 221, 78 /шестнадесет хиляди двеста двадесет и един лева и седемдесет и
осем стотинки/, ведно със съответните лихви. Мотивите за посоченото изменение
се изразяват в това, че относно сумата в размер от 136,90 лева, касаеща
двудневна екскурзия до Северна Македония, включена в таблицата като разходи за
екскурзии, пътувания и др. липсват доказателства, че тя е изразходвана именно от
ревизираното лице. Досежно сума в размер на 197,46 лева, включена в общата сума
от 1 283, 22 лева е прието, че платената застрахователна премия на
23.11.2020 година е извън ревизирания период и по тази причина следва да бъде
изключена, а относно сумата в размер на 141,00 лева, представляваща разход за
заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. следва да се приеме като
заплатени банкови такси. Поради изложеното е приел, че размерът на данъчната
основа следва да бъде намален, в следствие на което е определен нов размер на
дължимия данък върху доходите на физическите лица, който следва да бъде внесен
в размер на 16 221,78 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК
ревизионният доклад е неразделна част към ревизионния акт, като изводите на
органите по приходите, които са обективирани в тях са направени след анализ на
събраните и проверени в хода на ревизионното производство писмени
доказателства. С оглед на посочените констатации в тях се установява следното:
К.Д.С. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1,
т. 1 от ЗДДФЛ и същото се явява данъчнозадължено лице по този закон на
основание чл. 3, т. 1 от ЗДДФЛ и чл. 6 от ЗДДФОЛ за доходите от източници в
Република България и в чужбина. Лицето е регистрирано в ТД на НАП София, офис
Перник с единен граждански номер в регистъра на НАП, съгласно чл. 84, ал. 1, т.
2 от ДОПС-780805ХХХХ с постоянен адрес, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК, а
именно ***. Установено е, че през ревизирания период лицето има съпруга и двама
сина, които са регистрирани по регистрите на НАП. Същият е свързан със следните
търговски дружества, а именно в качеството си на управител участва в търговско
дружество „***“ ООД , а в качеството си на представляващ в дружествата – „***“
ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. През ревизираният период лицето не осъществява
търговска дейност и не е регистрирано по ЗДДС. На същото са извършвани предишни
ревизии в качеството му на физическо лице за данъчен период от 01.01.2019 – 31.12.2020
година, които са приключили с Ревизионен акт № Р-22001421007590-091-001 от
28.06.2022 година.
През ревизионния период лицето е декларирало, че
притежава следните моторни превозни средства с рег. № РК***ВС, модел: „***“ на
стойност 6 845,40 лева; рег. № РК***ВТ, модел: „***“ на стойност
5 300 лева; рег. № РК2487ВТ, модел: „***“ на стойност 9 500 лева;
рег. № РК***ВТ, модел: „***“ на стойност 4 889,57лева; рег. № СА***К, „***“
на стойност 4 000 лева; рег. № РК***ВТ, модел: „******“ на стойност
10 500 лева; рег. № РК3635ВХТ, модел: „***Ад ***“ на стойност 26 000
лева. Посочените данни съвпадат и с данните получени при справка от страна на
органите на приходната администрация. След направена справка в Агенцията по
вписванията органите са установили, че през ревизирания период лицето не е
извършвало покупки и продажби на недвижими имоти. Същото не е подало декларация
по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Лицето е получавало възнаграждения от договори за
управление на „***“ ЕООД в размер на 7 210,06 лева, а също така има е
постъпления по банкови сметки в общ размер на 152 234,50 лева, за което са
налични 8 броя фактури получени от физически и юридически лица, които са
подробно описани на стр. 11 от Ревизионния доклад. Установено е, че тези
фактури са били вписани в дневника за продажби и в СД за ДДС за месец 05.2022
година. На следващо място се посочва, че в периода от 01.02.2021 година до
20.12.2021 година ревизираното лице е осъществило продажба на МПС в общ размер
на 15 980,00 лева.
С оглед изясняване на фактите по случая и на основание
чл. 37, ал. 3, чл. 53 и
чл. 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице е отправено искане за представяне на
документи и писмени обяснения на задължено лице (ИПДПОЗЛ) № Р-220014222002388-040-001
от 17.05.2022 година, което е връчено на 17.05.2022 година по електронен път.
Същото не е налице в представената пред съда административна преписка. От
мотивите на органите, става ясно, че с него е поискано от страна на
ревизираното лице да представи източниците си на доход за периода от 01.01.2021
година до 31.12.2021 година, банкови извлечения, документи за отчуждено и придобито
имущество и движими вещи, писмени обяснения и др. Документите са представени на
31.05.2022 година, като в писмените си обяснения лицето е посочило, че
постъпленията в размер на 152 234,50 лева са вследствие н платени суми от
страна на клиенти на „***“ ЕООД във връзка с осъществени СМР, за което са
издадени фактури № ********** от 04.05.2022 година с клиент А.А.С.С. на обща
стойност 28 545,33 лева; фактура № ********** от 04.05.2022 година с
клиент В. Д. на обща стойност 28 495,83 лева; фактура № ********** от
04.05.2022 година с клиент В.Й. на стойност 1 958,33 лева; фактура №
********** от 04.05.2022 година с клиент Б.Х. на стойност 7 586,82 лева;
фактура №
********** от 04.05.2022 година с клиент В.А. на стойност 14 353,57 лева; фактура
№ ********* от 04.05.2022 година с клиент И.С.на стойност 3 419,58 лева;
фактура № ********* от 04.05.2022 година с клиент С.Н. на обща стойност
22 370,83 лева; фактура № ********** от 04.05.2022 година с клиент Ш.Х. на
стойност 20 131,79 лева. До лицето е отправено и друго ИПДПОЗЛ №
Р-22001421007590-040-002 от 10.05.2022 година, във връзка с което ревизираното
лице е депозирало писмен отговор, в което е посочило, че получените суми,
получени по банкова сметка *** „***“ АД са суми, които са платени от клиентите
на управляваното от негова страна дружество, във връзка с извършени СМР. Лицето
е представило Приложение към Декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК /лист 53/ и
17 броя фактури, заедно с извлечения от банкови сметки.
На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни
проверки на свързани лица, както следва:
С ИПДПОЗЛ № П-22001422095412-040-001 от 02.06.2022 година
/ лист 266/ до В.Н.С., представляващ „***“ ООД с ЕИК: ********* е поискано
представяне на документи във връзка с предоставени заеми от и на лицето К.Д.С. за
периода от 01.01.2021 година до 31.12.2021 година; данни във връзка с изплащане
доходи по трудови договори или договори за управление за същия период и има ли
предоставени парични средства на друго основание. В резултат на това от страна
на управителя В.Н.С. е представен отговор с дата 03.06.2022 година /лист 267/,
в който същият е заявил, че за проверяваният период лицето К.Д.С. няма никакви
взаимоотношения с дружеството, доколкото от 05.06.2019 година същият е с
прекратени права като съдружник и управител на „ ***“ ООД. Проверката е
завършила със съставяне на Протокол за извършена насрещна проверка №
П-22001422095412-141-001 от 27.07.2022 година /лист 265/.
С ИПДПОЗЛ № П-222221322095411-040-001 от 02.06.2022
година /лист 269/ до И. С. Десподов в качеството му на представляващ „****“
ЕООД с ЕИК: ********* е поискано представяне на документи във връзка с
предоставени заеми от и на лицето К.Д.С. за периода от 01.01.2021 година до
31.12.2021 година; данни във връзка с изплащане доходи по трудови договори или
договори за управление за същия период и има ли предоставени парични средства
на друго основание /лист 269/. Във връзка с това искане е депозиран отговор, в
който се заявява, че за посочения период от време на лицето К.Д.С. не е
предоставен заем, не са предоставени финансови помощи и не е получавало доходи
по трудови или други договори, а така също и не са предоставени парични
средства под никаква форма /лист 271/. Проверката е завършила със съставяне на
Протокол за извършена насрещна проверка № П-2221322095411-141-001 от 27.07.2022
година / лист 268/.
С ИПДПОЗЛ № П-22001422095409-040-001 от 02.06.2022 година
до К.Д.С., в качеството му на представляващ „***“ ЕООД с ЕИК: ********* е
поискано предоставяне на документи във връзка с предоставени заеми от и на
лицето К.Д.С. за периода от 01.01.2021 година до 31.12.2021 година; данни във
връзка с изплащане доходи по трудови договори или договори за управление за
същия период и има ли предоставени парични средства на друго основание /лист
273/. Във връзка с това искане е депозиран отговор, в който се заявява, че за
посочения период от време на лицето К.Д.С. не е предоставен заем, не са
предоставени финансови помощи и не е получавало доходи по трудови или други
договори, а така също и не са предоставени парични средства под никаква форма
/лист 275/. Към отговора са приложени: Хронологичен опис на счетоводна сметка
493 от 01.01.2021 година до 31.12.2021 година, 13 броя приходни касови ордери.
Проверката е завършила със съставяне на Протокол за извършена насрещна проверка
№ П-22001422095409-141-001 от 27.07.2022 година / лист 272/.
С ИПДПОЗЛ № П-22221022095410-040-001 от 02.06.2021 година
до К.Д.С. в качеството му на представляващ „***“ ЕООД с ЕИК: ********* е
поискано представяне на документи във връзка с предоставени заеми от и на
лицето К.Д.С. за периода от 01.01.2021 година до 31.12.2021 година; данни във
връзка с изплащане доходи по трудови договори или договори за управление за
същия период и има ли предоставени парични средства на друго основание /лист
281/. Проверката е завършила с Протокол за извършена проверка №
П-22221022095410-141-001 от 27.07.2022 година /лист 280/.
На основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК са изпратени искания
за предоставяне на документи, данни, сведения, книжа и т.н. до лица, държавни и
общински органи и са получени писма, както следва:
С Писмо рег. № 313000-9480 от 21.06.2022 година, във връзка
с направено искане с № Р-0022142002388-041-041 от 07.06.2022 година от страна
на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник е предоставена
информация досежно документи,с които е разпоредено придобиване и продажба на
превозно средство от страна на ревизираното лице, като са представени копия на
четири договора за покупко-продажба на моторно превозно средство /лист 141 – 143/.
С Писмо рег. № 17-00-41#3Н от 11.05.2022 година, във връзка с направено искане с рег. №
Р-22001421007590-032-001 от 28.02.2022 година от страна на СДВР, отдел „Пътна
полиция“ е предоставена информация относно копие на договори за покупко – продажба
от страна на ревизираното лице за периода от 01.01.2019 година до 31.12.2020
година, като приложено са изпратени същите /лист 146 – 165/.
С Писмо рег. № 513000-34838 от 16.06.2022 година, във
връзка с направено искане с рег. № Р-22001422002388-032-002 от 18.05.2022
година от страна на СДВР, отдел „Български документи за самоличност“ е
предоставена информация, че за периода от 01.01.2021 година до 31.12.2021
година, лицето е напуснало пределите на страната през ГКПП Гюешево на
24.07.2021 година в 08:04 часа с лек автомобил рег. № РК***ВТ и влязло
обратно в страната през ГКПП Гюешево на 25.07.2021 година в 19:55 часа отново
със същият автомобил /лист 166/.
На основание чл. 57 от ДОПК са поискани писмени обяснения
от трети лица и са представени обяснения от страна на следите лица, имащи
качеството банки, в това число „***“ АД, „****“ АД, „****“ ЕАД, „****“ АД, „****“
АД, „****“ АД, „****“ АД, „****“ АД, „****“ АД, ОББ, „****“ АД, „****“ АД, „****“
АД, „****“ АД, „****“ АД, „****“ АД, „****“ АД, „****“ АД, „****“ АД, „***“ АД,
„***“ АД, „****“ АД, „****“ Клон София, за което са представени писмени доказателства
чрез административната преписка съдържащи се на стр. 168 – стр. 215 от делото и
застрахователни дружества, в това число „****“ АД, „****“ АД, „****“ АД, „****“
АД, „********Груп“, „****“ АД, „****“ АД, „**** АД, „****“ АД, „****“ ЕАД, „****“
ЕАД, „****“, „****“, „****“ ЕАД, „****“ АД, „****“, „****“ АД, „********“, „****“
ЕАД, „****“ АД, „****“, „****“ ЕАД и „****“, „****“ АД, „****“ АД, писмени
доказателства, за което се съдържат на стр. 79 – стр. 134 от делото.
В хода на развилото се съдебно производство бяха
представени като писмени доказателства Постановление за даване на писмени
указания по разследване, издадено от прокурор при Софийска градска прокуратура,
от което се установява, че е образувано досъдебно производство № 510/2021 по
описа на Следствен отдел на СГП, пр.пр. № 37382/2021 година за престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 5, във връзка чл. 209, ал. 1 от Наказателния кодекс, с
предмет на престъплението – лек автомобил марка „***“, модел ***, с рег. № BNV6023 и рама WUAZZZ4G5HN901472, с което е причинена имотна вреда в особено големи размери на лицето К.Д.С.
и на основание чл. 199, чл. 46, ал. 2, т. 1, чл. 196, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 197,
чл. 198 от НПК е постановено да бъдат предоставени по настоящото
административно дело протоколи от разпит на свидетеля К.С. /лист 240/. С писмо
вх. № 1401 от 16.05.2023 година същите са предоставени /лист 245 – 249/.
Пред настоящата съдебна инстанция от страна на
жалбоподателя са представени също така: хронологичен опис на счетоводна сметка
493 за диапазон от операции от 654 до 661; диапазон от 645 до 661 и диапазон от
645 до 653, а така също и Протокол от 04.05.2022 година, подписан между „***“
ЕООД с ЕИК: ********* и К.Д.С. с ЕГН: ********** за прихващане на взаимни
задължения /лист 258 – 264/.
Пред настоящата съдебна инстанция с цел изясняване на
фактите по делото са разпитани като свидетели лицата В.Ф.С. – тъща на
жалбоподателя и В.П.С. – тъст на жалбоподателя.
От показанията на свидетелката В.а Фердинандова С. се
установява, че през 2021 година, през месец януари, тя и нейният съпруг са
направили дарение на дъщеря им, съпруга на жалбоподателя в размер на 9 000
лева. През месец август на същата година отново е направено дарение в размер на
8 000 лева. Твърди че през годините, по празници също са давали пари на жалбоподателя
и неговата съпруга, като посочва, че предаването на пари е станало вкъщи и след
това е подписала договор за дарение, като в замяна те са се съгласили да се
грижат за свидетелката и съпруга й. Посочва, че парите ги съхранява в каса в
дома им. Така дадени показанията съдът ги кредитира, като отчита факта, че
лицето се намира в близки взаимоотношения с настоящият жалбоподател.
От показанията на свидетеля В.П.С. се установява, че е
дарявал пари на дъщеря си, което е станало през месец юни 2021 година , а после
и през месец август 2021 година. Подписал е документи, че след дарението дъщеря
му и жалбоподателя ще се грижат за него и неговата съпруга. Посочва, че парите
са в следствие на спестявания и пенсия и същите се съхраняват в каса, намираща
се в тяхното жилище. Така дадени
показанията, настоящият съдебен състав ги кредитира като отново отчита факта,
че свидетелят и жалбоподателят се намират в близки отношения.
Пред настоящата съдебна инстанция е прието основно и
допълнително заключение по извършена съдебно – счетоводна експертиза, като е
определено за вещо лице П.Д.К.. Вещото лице е направило подробен анализ на
поставените въпроси и в заключителната си част е дало следните отговори в
посока на това, че на първо място между ревизираното лице и дружеството „****“
ЕООД са прихващани суми в размер на 152 234,51 лева, с което е извършено
прихващане на насрещни задължения в размер на 152 234,51 лева между двете
лица. От страна на това дружество са издадени осем броя фактури на обща
стойност 152 234,50 лева, които са осчетоводени по счетоводна сметка 411
„Клиенти“. След извършен анализ вещото лице е заключило, че със сумите от
152 234,50 лева и 26 000 лева се установява, че резултатът за период
2021 година е превишение на приходите над разходите в размер на 15 546,39
лева. Със сумите от 100 000 лева, 152 234,50 лева и 26 000 лева
е установило, че резултатът за период 2021 година е превишение на приходите над
разходите в размер на 115 546,39 лева. Установява, че със сумите от
152 234,50 лева, 5 222,70 лева, 26 000 лева се установява, че
резултатът за период 2021 година е превишение на приходите над разходите в
размер на 20 769, 09 лева, а при сума от 100 000 лева,
152 234,50 лева, 5 222,70 лева и 26 000 лева се установява, че
резултатът за периода 2021 година е превишение на приходите над разходите в
размер на 120 769,09 лева. Така дадено заключението настоящият съдебен
състав го кредитира изцяло като обективно, компетентно и кореспондиращо на
приетите по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Относно компетентността на органа:
Ревизионният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно
разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК ревизионният акт се издава от началник
сектор, като органа, който е възложил ревизията и главен инспектор по
приходите, като ръководител на ревизията. В настоящият случая оспореният
ревизионен акт е издаден от Г.М.В.-Н.в качеството и на началник на сектор,
възложил ревизията и И.Й.Л.на длъжност главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията. Г.М.В.-Н.заема длъжност началник сектор „Ревизии“ в
отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, възложил ревизията,
като лицето е надлежно оправомощено на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП, във връзка
с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, със Заповед № РД-01-128 от 18.02.2020 година,
издадена от директора на ТД на НАП София /лист 20/. Ръководител на ревизията е
този, който е посочен в заповедта за възлагане по чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК,
съответно органът, възложил ревизията е териториалният директор или лицето, на
което са делегирани правомощия за това по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК.
Видно от Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001422002388-020-001 от
12.05.2022 година за ръководител на ревизията е определено лицето Илияна
Йорданова Ликьова. Следователно може да се приеме, че обжалваният ревизионен
акт е издаден от компетентен орган, респективно, че липсва основание за отмяна
на акта по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно формата:
Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120,
ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. В него се съдържат всички задължителни реквизити,
установени в разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК, а именно
посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и
датата на издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията,
посочени са подробно какви процесуални действия са били извършени в хода на
ревизионното производство, посочени са мотивите за издаване на акта (в тази
връзка в ревизионният акт се посочва, че изцяло се възприемат мотивите,
обективирани в ревизионния доклад, което означава на практика, че са налице
мотиви на ревизионния акт, доколкото константо в съдебната практика се приема,
че изложените в ревизионния доклад фактически и правни основания за определяне
на публични задължения се считат за мотиви и на ревизионния акт, с уговорката
че не изключват задължението на приходния орган да изложи такива и в самия
ревизионен акт, какъвто не е настоящият случай, в тази връзка е Решение №2104
от 13.09.2019 година, постановено по адм. дело № 13330/2015 година на Върховен
административен съд и Решение № 2620 от 11.03.2015 година, постановено по адм.
дело № 5150/2014 година на Върховен административен съд, а така също съдържа се
и разпоредителна част, в която са определени задължения на ревизираното лице, посочен е пред кой
орган и в какъв срок ревизионният акт може да се обжалва, съдържа се и подпис
на издателя му. В съответствие с изискването на чл. 120, ал. 2 от ДОПК към
ревизионния акт е прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна част от него.
Въз основа на това следва, че липсва основание за отмяна на акта по смисъла на
чл. 146, т. 2 от АПК.
По отношение съответствието на издаденият административен
акт с административнопроизводствените правила:
Процесуалните правила, свързани с издаването на
ревизионният акт, който е крайна цел на всяко едно ревизионно производство са
изчерпателно регламентирани в Глава петнадесета „Данъчно – осигурителен
контрол“ от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс. При извършена проверка
досежно съответствието на издадения ревизионен акт с процесуалноправните
разпоредби на закона, настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да доведат до извод за наличие на
отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Издаването на ревизионният акт не е еднократно
процесуалноправно действие на компетентния за това орган, а се предшества от
извършването на множество други предхождащи го процедури, спазването на които
има важно значение за законосъобразното протичане на ревизионното производство,
респективно за издаване на един законосъобразен по своята същност ревизионен
акт. На първо място настоящият съдебен състав следва да подчертае, че цялото
ревизионно производство протича на три етапа – първият е свързан с поставяне
началото на ревизионното производство. В разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ДОПК
е предвидено, че ревизионното производство се образува с издаване на заповед за
възлагане на ревизията, която съдържа изчерпателно изброени в кодекса
реквизити. Предвидено е в чл. 113, ал. 2 от ДОПК същата да бъде надлежно
връчена на ревизираното лице, а когато се налага да бъдат извършени някакви
промени, тогава законодателят е предвидил възможност за изменение на тази
заповед за възлагане на ревизията на основание чл. 113, ал. 3 от ДОПК, като тя
също подлежи на връчване на ревизираното лице. В настоящият случай, от
представените по делото писмени доказателства чрез административната преписка
се установява, че е налице издадена Заповед за възлагане на ревизия №
Р-22001422002388-020-001 от 12.05.2022 година, която съобразно представената
разписка е връчена на жалбоподателя на 13.05.2022 година по електронен път /лист
23/. Няма данни заповедта за възлагане на ревизията да е била изменяна по реда
на чл. 113, ал. 3 от ДОПК. Въз основа на така изнесената фактология преценена с
оглед процесуалните разпоредби на чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, настоящият съдебен
състав не констатира да са допуснати процесуални нарушения при поставяне
началото на ревизионното производство, които да са от такова естество, че да
рефлектират върху валидността на оспорения ревизионен акт.
Вторият етап от развитието на ревизионното производство е
свързан с извършване на самата ревизия. На първо място е необходимо да се
посочи, че сроковете за извършване на ревизията са уредени в чл. 114 от ДОПК,
като по своята същност те са инструктивни, но са от съществено значение досежно
валидността на извършените действия и събран доказателствен материал след
тяхното изтичане, като също така те се отнасят само до срока на извършване на
ревизията, разбирана като такава по смисъла на чл. 110, ал. 2 от ДОПК, а именно
като съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване
на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, а не до
протичането на цялото ревизионни производство. В настоящият случай крайният
срок за извършване на ревизията е 13.08.2022 година, тъй като в ЗВР №
Р-22001422002388-020-001 от 12.05.2022 година е посочено същата да завърши в
срок от 3 месеца от датата на връчването й. Константно в съдебната практика се
възприема виждането, че продължаването на ревизията и след изтичане на срока за
нейното извършване не води до невалидност на ревизионният акт, но действията,
респективно събраните доказателства след този срок не следва да се вземат
предвид. Това именно произтича от общия принцип за обективност, предвиден в чл.
3, ал. 3 от ДОПК, според който истината за фактите се установява по реда и със
средствата, които предвидени в този кодекс. В този смисъл е Решение № 10921 от 29.10.2021 година, постановено по адм.
дело № 3795/2021 година, Решение № 15442 от 14.12.2020 година, , постановено по
адм. дело № 8391/2020 година и Решение № 11840 от 23.09.2020 година,
постановено по адм. дело № 5057/2020 година по описа на Върховен
административен съд. В настоящият случай, видно от представените чрез
административната преписка писмени доказателства не се установява приходната
администрация да е предприела действия с цел събиране на доказателства извън
рамките на срока за провеждане на ревизията, предвид което събраните от нейна
страна доказателства са валидни и допустими и като такива са зачетени и от
страна на настоящият съдебен състав.
Третият етап е свързан с издаването на самият ревизионен
акт. Разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ДОПК предвижда ревизионният доклад да се
състави от ревизиращият орган по приходите не по – късно от 14 дни след
изтичане на срока за извършване на ревизията. Предвид горепосоченото, този срок
ще започне да тече от 14.08.2022 година, тъй като срокът за извършване на
ревизията е бил до 13.08.2022 година, включително. Фактически крайният срок за
издаване на ревизионния доклад в настоящият случай е 29.08.2022 година – понеделник,
работен ден. Ревизионният доклад с № Р-22001422002388-092-001 е издаден на
29.08.2022 година /лист 24/, т.е. в законоустановения за това срок. От друга
страна разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК въвежда правилото, че
ревизионният акт следва да бъде издаден в 14-дневен срок от подаване на
възражение по чл. 117, ал. 5 от ДОПК или от изтичане на срока за подаване на
същото. Видно от установената фактическа обстановка ревизионният доклад е
връчен на ревизираното лице на 29.08.2022 година по електронен път. Т.е. от
тази дата за него започва да тече 14-днвения срок, визиран в чл. 117, ал. 5 от ДОПК. С Уведомление № Р-2200142202388-РУС-001 от 12.09.2022 година обаче срокът
е бил удължен до 12.10.2022 година. Ревизираното лице не е депозирало
възражение срещу констатациите в ревизионния доклад, предвид което срокът за
издаване на ревизионен акт започва да тече от 13.10.2022 година, т.е. крайният
срок за издаване на ревизионен акт е 27.10.2022 година. В настоящият случай
Ревизионен акт № Р-22001422002388-091-001 от 18.10.2022 година е издаден в
законоустановения за това срок.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав не
констатира при издаване на оспорения ревизионен акт да са допуснати процесуални
нарушения, от категорията на съществените, които да са основание за отмяна на
същия по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Спорното в настоящият случай се свежда до това да се
установи, дали правилно административният орган е определил размерът на
установените публични държавни вземания под формата на данък върху доходите на
физически лица в размер на 16 221,78 лева, в едно с лихвите за това
относно данъчен период 01.01.2021 година до 31.12.2021 година.
Ревизионното производство се е развило по реда на чл. 122
от ДОПК, като основата за облагане по Закон за данък върху доходите на
физическите лица за периода от 01.01.2021 година до 31.12.2021 година е
определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Органът по приходите е приел, че
ревизираното лице има превишение на разходите спрямо приходите за посочения
период. Тези факти, посочени в ревизионния акт са послужили като основание за
извършване на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК. От събраните по реда на ДОПК
доказателства в преписката ревизиращите органи приели, че е налице доказано
наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно че са налице
данни за укрити приходи, т.е. че са налице основания за извършване на ревизия при
особени случаи.
С Уведомление № Р-22001422002388-113-001 от 11.08.2022
година, както се посочи, ревизираното лице е било уведомено, че ревизионното
производство ще бъде проведено по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Във връзка с
това, в ревизионния доклад ревизиращият екип е изготвил, както бе отразено вече
таблица, в която е направена съпоставка на имущественото състояние на лицето К.Д.С.
за 2021 година, в която е отразено, че:
-
Парични средства в началото на данъчния период в общ размер на
473 225,50 лева, в това число: 395 300, 00 лева представляващи
наличие на парични средства и 77 925,50 лева, представляващи налични
парични средства в банковата сметка;
-
Постъпления в общ размер на 23 190,06 лева, в това число: доходи от
трудови правоотношения в размер на 7 210,06 лева и доходи от прехвърляне
на имущество в общ размер на 15 980, 00 лева;
-
Разходи в общ размер на 243 521,05 лева, в това число: комунални
разходи по фактури от доставчици в размер на 132, 23 лева; разходи а придобиване
на друго движимо имущество в размер на 126 000, 00 лева; разходи за
екскурзии, пътувания и др. в размер на 136,90 лева; разходи за заплатени
данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения в размер на 141,00
лева; разходи за застраховки, охрана и др. в размер на 1 283,22 лева и
други разходи в размер на 5 227,70 лева, а така също и други разходи,
представляващи заем в размер на 110 600,00 лева.
-
Парични средства в края на данъчния период в общ размер на 415 587, 62
лева, в това число: налични парични
средства в брой в размер на 260 890,00 лева и налични парични средства в
банкови сметки в размер на 154 692,62 лева.
Като взел предвид тези данни, органът по приходите е
установил, че е налице превишение на разходите над приходите, което е в размер
на 162 693,61 (сто шестдесет и две хиляди шестстотин деветдесет и три лева
и шестдесет и една стотинки). По този начин на основание чл. 122 от ДОПК, във
връзка с чл. 17 от ЗДДФЛ е установено, че е налице данъчна основа в общ размер
на 170 612,11 лева, получен като сбор от установения недостиг от
162 693,61 лева и данъчна основа по договор за управление и контрол в
размер на 7 918,50 лева и са определил дължим данък за 2021 година в
размер на 17 061,21 лева и данък за довнасяне в размер на 16 269,36
лева, след приспадната авансова вноска в размер на 791, 85 лева, като след
извършеното изменение с Решение № 45 от 11.01.2023 година на директора на
дирекция „ОДОП“ дължимият данък е в размер на 16 221,78 лева, както вече
бе изяснено при описване на фактическата обстановка по настоящото дело.
Според настоящият съдебен състав, въз основа на
изложените мотиви, приети от приходната администрация неправилно и
незаконосъобразно същата е приела, че са налице данни за укрити приходи за
процесните данъчни периоди и са предприети определени действия с цел определяне
на данъчна основа за изчисляване на дължим пряк данък, какъвто е именно данъкът
върху доходите на физическите лица по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Този
извод на съда се подкрепя от факта, че същият приема, че жалбоподателят няма
превишение на разходите спрямо приходите за данъчен период 01.01.2021 година до
31.12.2021 година, аргумент за което съдът ще изложи в следващите абзаци.
Съдът подчертава, че съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в
производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по чл. 122
от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е
подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност
на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи
именно жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно обжалване на
ревизионния акт, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по
приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени
случаи, както и при спазване на императивния процесуален ред за това, а в
тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно
доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават
фактическите констатации в акта. За да се приложи обаче презумпцията по чл. 124,
ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се озовават органите по
приходите, следва да се подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай
тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.
Във всички случаи при облагане по особения ред следва да
бъде спазен принципът, обективиран в чл. 3 от ДОПК, като се определи основа за
облагане, която максимално да се доближи до действителната. В контекста на
облагането по чл. 122 от ДОПК това означава да се обложи само онова
несъответствие в имущественото състояние на основа превишение на разходите над
приходите, които недвусмислено обосновава извод, че са налице укрити облагаеми
доходи. Следва изрично да се посочи и че хипотезите по чл. 123, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от ДОПК са различни и доколкото установяват презумпции за наличие на
подлежаща на облагане данъчна основа следва да се прилагат стриктно и самостоятелно.
В изпълнение на задълженията си за обективно и
безпристрастно установяване на всички релевантни за облагане факти и
обстоятелства, в хода на ревизионното производство по приложение на ЗДДФЛ,
органите по приходите са длъжни да изследват и установят всички източници на
доходи на ревизираното лице, както облагаеми, така и необлагаеми, всички други
източници на финансиране, имущественото състояние на лицето и извършените от
него разходи за съответния период. Имущественото състояние на лицето включва
притежаваните недвижими имоти, движими вещи, в т.ч. благородни метали и
произведения на изкуството, пари, ценни книжа и дялови участия, ограничени
вещни права и други имуществени права (авторски права, права на индустриалната
собственост) и др. В направените разходи принципно следва да бъдат включени
разходи за придобиване на имоти, вещи и права, така и разходи за издръжка,
образование, лечение, почивка и развлечения. Стойността на извършените през
периода разходи следва да се определи според посочената в разходния документ,
ако такъв съществува, респективно ако такъв не е налице се използват данни от
НСИ. След установяването на тези обстоятелства следва да се извърши съпоставка
на декларираните и/ или получените доходи и източници на финансиране с притежаваното
имущество и направените разходи за съответния годишен период. Съпоставката
следва да се извърши по години въз основа на събраните доказателства и с оглед
на всички факти и обстоятелства установени за периода, за да бъде определена
годишна данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ. В случай, че установеното
несъответствие е явно и съществено, облагането се извършва по реда на чл. 122 и
сл. от ДОПК.
В конкретният случай, изводът за несъответствие в
имущественото състояние на жалбоподателя е обоснован с извършените съпоставки
на наличните и разходвани парични средства, при които за 2021 година е
установено, че разликата между сбора от наличните парични средства към 1 януари
(в брой и по сметка) и постъпленията за периода, и сбора на разходите за
периода и наличните парични средства по сметката в края на периода е
отрицателна величина.
Жалбоподателят в настоящият случай оспорва изводите
досежно отразяване на стойността на направените от негова страна разходи в
изготвената и обективирана в ревизионния доклад таблица, въз основа на които
изчисления е определена и данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ. Доводите на
жалбоподателя в тази посока са частично основателни, но това в голяма степен
повлиява на крайният изход на делото. Аргументите на съда се изразява в следното:
На първо място досежно разходът по т. 15 „Комунални
разходи по фактури от доставчици“. В ревизионния доклад на стр. 13 ревизиращият
екип е посочил, че са налице в дневника за продажба на доставчиците,
регистрирани по ЗДДС следните фактури: фактура № ********** с дата 20.01.2021
година на обща стойност 109,45 лева; фактура № ********** от 20.02.2021 година
на обща стойност 114,71 лева и фактура № ********** от 20.03.2021 година с
резултат -91,93 лева. И трите фактури са с предмет телекомуникационни услуги.
Приходният орган е установил, че в следствие на тези констатации са налице
разходи в размер на 132,23 лева. От друга страна в жалбата, депозирана пред
съда жалбоподателят е заявил, че тази сума не следва да бъде третирана като
разход, или ако бъде третирана като такъв, то същата се дублира със стойността
посочена в т. 28 от таблицата, тъй като твърди, че същата е заплатена чрез ПОС
терминал. В хода на ревизионното производство и в настоящото съдебно
производство обаче не са представени от страна на ревизираното лице надлежни
доказателства относно твърдените от негова страна констатации, предвид което
сумата в размер на 132,23 лева следва да бъде призната като разход, направен от
страна на жалбоподателя.
Досежно разходът, посочен в т. 19 от таблицата „Разходи
за придобиване на движимо имущество“ в размер на 126 000 лева, настоящият
съдебен състав счита, че същите следва да бъдат приети като реализиран разход
от страна на ревизираното лице, а аргументите се изразяват в следното:
ревизиращият екип посочва, че през ревизираният период К.Д.С. е заплатил веднъж
сума в размер на 26 000 лева по
договор за покупко – продажба на лек автомобил марка „***“ модел А6 „ ***“ и за
сума в размер на 100 000 лева за придобиване на лек автомобил марка „***“
модел ***.
По отношение на първият договор за покупка на лек
автомобил „***“ модел А6 „***“ на стойност 26 000 лева жалбоподателят
посочва, че въпросното МПС е закупено за употреба от страна на неговата съпруга
и това е станало с лични средства именно на нея, получени под формата на
дарение от страна на нейните родители, предвид което не следва да се считат за
направен разход от негова страна. Тези доводи не могат да бъдат споделени.
Наистина установяване на разходи с цел определяне на данъчна основа по чл. 17
от ЗДДФЛ, в производство по чл. 122 от ДОПК е от съществено значение да бъде
установен произходът на средствата, с които е реализиран същият. В настоящият
казус от представените и събрани в хода на ревизионното производство и
развилото се съдебно производство доказателства се установява, че наистина е
налице договор за дарение, с който е предоставена сума в общ размер на
26 500 лева от страна на родителите на съпругата на настоящият
жалбоподател. По дефиниция, установено в разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, договорът за дарение е облигационен
договор с оглед на личността, който се характеризира с това, че дарителят
отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. В тази връзка
няма спор, че този договор е породил своят ефект, като това се потвърждава от
изложеното от страна на директорът на Дирекция „ОДОП“, в мотивите на издаденото
то него решение, а така също от писмените доказателства – три броя договор за
дарение /39, гръб – 40 гръб/, а така също и от свидетелските показания на
свидетеля В.П.С.. От друга страна в чл. 22, ал.1 от Семейния кодекс се посочва,
че вещните права придобити преди брака, както и по време на брака по наследство
по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е получил. От тази гледна точка
наистина получените под формата на дарение парични средства са лично имущество
на съпругата на жалбоподателя, но това не променя факта, че в настоящият случай
средствата, с които е закупен въпросният автомобил представляват разход
направен именно от страна на ревизираното лице, тъй като съобразно сключения
Договор за покупко – продажба от 14.10.2021 година / лист 142, гръб/ именно той
е записан като страна по същия в качеството на купувач, действащ от свое име и
за своя сметка. За да се приеме обратното, то следва да е налице упълномощаване
от страна на съпругата на жалбоподателя, с което същата да упълномощила
ревизираното лице да действа от нейно име и за нейна сметка по отношение на
закупуване на процесния автомобил, нещо което в настоящият случай липсва. Нещо
повече от представените регистри във връзка със собствениците на МПС,
представен в хода на развилото се ревизионно производство от страна на СДВР се
вижда, че именно К.Д.С. е посочен като собственик на този автомобил /лист 157/.
Допълнителен довод в тази посока е, че извършеното плащане на процесният
автомобил е осъществено именно със средства, които са заплатени от банковата
сметка на жалбоподателя на 14.10.2021 година – лист 75 от делото.В тази връзка
съдът споделя напълно доводите на приходната администрация, включително и
правните изводи направени от страна на директора на Дирекция „ОДОП“, че в
случая липсват надлежни доказателства от страна на ревизираното лице, с което
да се установи по категоричен начин, че в закупуването на този автомобил са
били употребени именно тези парични средства. С оглед на това следва да бъде
признат като реализиран от страна на ревизираното лице разход в размер на
26 000 лева.
По отношение на сума в размер на 100 000 лева,
използвана за закупуване на автомобил марка „***“ ,модел *** доводите изложени
н жалбата отново следва да бъдат отхвърлени. От представеното в хода на
съдебното производство Писмо с вх. № 1401 от 16.05.2023 година от страна на
Софийска градска прокуратура /лист 245/ се установява, че е образувано
досъдебно производство № 510 по описа за 2021 година на СО – СГП, във връзка с
извършено престъпления спрямо жалбоподателя, а именно от представените
протоколи за разпит /лист 245 – 250/ става ясно, че същият е станал жертва на
измама, тъй като заплащайки сума в размер на 100 000 лева не е получил
насрещна престация – лек автомобил „***“ модел ***. Това обаче не е в състояние да промени изводът, че е налице реализиран
разход от негова страна. В тази връзка правилно административният орган
посочва, че не са налице доказателства, че заплатената сума е била върната на
лицето, последното не се оспорва и от самият жалбоподател. Да, наистина в този
случай лицето реално не е получило владение над посочения автомобил, но тези
средства са били използвани от него именно с тази цел. Ето, защо следва да се
приемат за правилни изводите на приходната администрация, че сума в размер на
100 000 лева представлява разход по т. 19. Логически неиздържани са
твърденията на жалбоподателя, че тези 100 000 лева са били включени в
сумата в размер на 260 890,00 лева, представляваща парични средства в края
на данъчния период. Това е така, тъй като няма как нещо, което вече е било
дадено и не е било върнато да се счита за реално налично при ревизираното лице.
С оглед на горното следва да се признае за доказан разход
в размер на 126 000 лева от страна на ревизираното лице, така както е
посочен в т. 19 от таблицата, обективирана в ревизионния доклад.
На трето място по отношение на разходите по т. 26
„Разходи за застраховка, охрана и др“, намалени в размер на 1085,76 лева след
обжалване по административен ред, съдебният състав счита, че доводите изложени
в жалбата са частично основателни. В хода на развилото се ревизионно
производство са получени отговори от четири застрахователни дружества досежно
сключени с тях договори за застраховка и заплатена застрахователна премия от
страна на ревизираното лице. В отговор получен от Застрахователно дружество „****“
АД /лист 82/ е посочено, че за ревизирания период е налице застрахователна
полица за периода 01.01.2021 година до 31.12.2021 година, като същата е
представена по делото – лист 84. От нея се вижда, че видът на застраховката е
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, касаеща моторно
превозно средство с рег. № РК***ВТ. За
това моторно превозно средство не съществуват доказателства то да е било обект
на договор за покупко – продажба, сключен от страна на жалбоподателя, а отделно
от това в застрахователната полица е посочено, че застраховащ е именно К.Д.С..
Предвид което следва да се приеме, че този разход в размер на 329,00 лева е
доказан. Получен е и отговор от страна на Застрахователно дружество „****“ АД,
в който отговор се посочва, че за посочения период е налице договор за
застраховка „Помощ при пътуване в чужбина“ – лист 80. От представената таблица
на лист 81 се вижда, че клиент е именно ревизираното лице, а заплатената
стойност е в размер на 41,59 лева. Предвид изложеното следва да се приеме, че
този разход е доказан. Получени са отговори от „****“ АД /лист 90/ и „****“ /лист
79/. В същите само се посочва, че е налице договор за застраховане, без обаче
да са налице съответни индивидуализиращи белези относно обекта на застраховане.
Това обстоятелство обаче е важно да бъде установено, тъй като през ревизирания
период лицето е сключвало договори за покупко-продажба на автомобил – лист 151
и лист 152, от съдържането на които се вижда, че практиката на ревизираното
лице е да включва в стойността на договора и заплатени такси и застраховки. От
тази гледна точка не е доказано по безспорен начин, че тази сума в размер на
715,17 лева по посочените в отговорите на двете застрахователни дружества
застрахователни договори е реализиран разход, тъй като би могло да се приеме,
че с продажбата на леките автомобили по договорите от лист 151 и лист 152 тази
сума е възвърната от страна на лицето. Ето, защо съдът счита, че разход в
размер на 715,17 лева не е безспорно доказан. Предвид горното следва да се
определи разход за заплатени застраховки в размер на 370,59 лева.
На следващо място по отношение на разхода в т. 28 „Други
разходи“ доводите на жалбоподателя следва да бъдат споделени. В ревизионния
доклад, въз основа, на който е издаден ревизионния акт е записано единствено на
стр. 15 от същия, че сума в размер н 5 227, 70 лева представлява разходи,
плащане на ПОС терминал, без обаче да се конкретизира видът на тези разходи.
Това е достатъчен аргумент да се приеме, че този разход не е доказан и като
такъв не следва да бъде признат.
По отношение на разходите в т. 29 „Други разходи“ –
предоставени заеми, финансиране на фирми в размер на 110 600 лева съдът
счита, че тази сума не следва да се третира като разход, тъй като същата е
прихваната с част от сумата посочена от страна на административния орган като
налични парични средства в банкова сметка ***. В отговор във връзка с направено
ИПДПОЗЛ № П-22001422095409-040-001 от 02.06.2022 година /лист 46/, К.Д.С., в
качеството си на управител на „***“ ООД е посочило, че физическото лице К.Д.С.
е предоставило на дружеството временна финансова помощ в размер на 110 000
лева, за което е приложен и хронологичен опис на сметка 493 /лист 46, гръб/, в
едно с ксерокопия на приходни касови ордери, от които се установява, че
последната дата, на която същият е предоставил временна финансова помощ е
01.12.2021 година. От друга страна в мотивите си ревизионните органи посочват,
че в периода от 01.01.201 година до 31.12.2021 година са засечени постъпления в
личната банкова сметка *** „Райфайзенбанк“ в размер на 152 234,50 лева,
във връзка с което са приложени извлечения от банковата сметка /лист 63 и
следващите/. В друг отговор, депозиран от страна на ревизираното лице същото твърди,
че тази сума е заплатена от страна на клиенти на дружеството „***“ ООД, на
което лицето се явява управител за извършени СМР, като неправилно същата е
постъпила в личната му банкова сметка, ***. От представените доказателства се
установява, че последната дата, на която е постъпила сума в личната банкова
сметка ***ужеството „***“ ООД е на 08.11.2021 година в размер на 14 092,87
лева /лист 76/. Във връзка с това е бил изготвен Протокол за прихващане на
задължения с дата 04.05.2022 година, който е подписан /лист 263/. Достоверността
на същият не е оспорена от ответника по настоящата жалба. От този протокол се
установява, че задълженията на „***“ ЕООД към К.Д.С. са в общ размер на
357 839,25 лева, представляващи предоставена временна финансова помощ,
като в това число се включва и сумата в размер на 110 600 лева. Посочено
е, че лицето К.Д.С. дължи на „***“ пари в обща стойност на 239 568,22
лева, в това число и сума в размер на 152 234,51 лева, представляваща
именно постъпления от страна на клиенти на дружеството. В този протокол също се
установява, че дружеството дължи на К.Д.С. сума за възстановяване в размер на
118 271,03 лева. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че сумата в
размер на 110 600 лева е прихваната с тази в размер на 152 234,51
лева и реално първата вече не съществува като разход за лицето, а наред с това
следва да се стигне и до коригиране на крайното салдо относно парични средства
по банкови сметки към 31.12.2021 година, доколкото след извършеното прихващане
тази сума следва да бъде намалена в размер именно на 152 234,51 лева. Тези
изводи се потвърждаван и от изготвеното и прието по делото заключение на вещото
лице, в което по категоричен начин вещото лице заявява, че е налице извършено
прихващане в размер на 152 234,51 лева. В тази връзка следва да бъдат
отхвърлени аргументите на ответника по жалбата, че прихващането, което според
него е извършено именно с този протокол от 04.05.2022 година не може да повлияе
върху констатациите направени в ревизионния доклад, възприети и в ревизионния
акт досежно ревизирания период на 2021 година.
Извършеното прихващане е породило правният си ефект още
през 2021 година, а това е така защото: на първо място К.Д.С., в качеството си
на физическо лице е получило по личната си банкова сметка ***,51 лева, което
вече се посочи представлява плащания на клиенти на дружеството „***“ ООД. По
съществото си тези факти разкриват наличие на хипотезата на чл. 55, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите, а именно „който е поучил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го
върне“, уреждащ фигурата на т.нар. неоснователно обогатяване. Като
доказателства за липсата на основание ни служи и посочената във всяка една от фактурите
на лист 59 – 62, гръб банкова сметка, ***: BG07RZBB91551010495700, която не отговаря на банковата сметка, по която са
постъпили: BG95RZBB91554035158301. От тази гледна точка за така получената сума моментът
на настъпване на изискуемостта за изпълнение на задължението същата да бъде
върната възниква още в самия момент, в който лицето се е обогатило, т.е.
получило е същата. От така представените доказателства е видно, че такива суми
лицето е получило на 26.04.2021 година в размер на 10 762,00 лева, на
09.06.2021 година в размер на 20 000 лева, на 17.06.2021 година в размер
на 7 016,40 лева, на 01.07.2021 година в размер на 1 250 лева, на
01.07.2021 година в размер на 10 000 лева, на 13.07.2021 година в размер
на 1 100 лева, на 15.07.2021 година в размер на 6 176,00 лева, на
02.08.2021 година в размер на 3 512,68 лева, на 03.08.2021 година в размер
на 8 704,18 лева, на 05.08.2021 година в размер на 400 лева, на 16.08.2021
година в размер на 2 000 лева, на 09.09.2021 година в размер на
12 752,12 лева, на 13.09.2021 година в размер на 14 195,00 лева, на
04.10.2021 година в размер на 19 000 лева, на 04.10.2021 година в размер
на 5 158,15 лева, 05.10.2021 година в размер на 300 лева, на 11.10.2021
година в размер на 13 711,60 лева, на 26.10.2021 година в размер на
2 103,50 лева, на 08.11.2021 година в размер на 14 092,87 лева. Тост
на всяка една от тези посочени дати е настъпила изискуемостта за връщане на
съответната сума.
От друга страна дружеството „***“ ООД е получило от
страна на физическото лице К.Д.С. в периода 01.01.2021 година до 31.12.2021
година парични средства под формата на временна финансова помощ в общ размер на
110 600 лева, видно от представените приходни ордери със следните дати:
02.04.2021 година в размер на 500 лева, 01.05.2021 година в размер на 9000
лева, 01.02.2021 година в размер на 9000 лева, 10.03.2021 година в размер на
8000 лева, 01.12.2021 година в размер на 9600 лева, 01.01.2021 година в размер
на 9000 лева, 15.06.2021 година в размер на 8000 лева, 01.07.2021 година в
размер на 9000 лева, 20.08.2021 година в размер на 9000 лева, 01.09.2021 година
в размер на 8500 лева, 01.10.2021 година в размер на 9800 лева, 20.10.2021
година в размер на 9700 лева, 01.11.2021 година в размер на 7000 лева. От представените писмени
доказателства не е видно да е определена конкретна дата или срок, в който
получените парични задължения да бъдат върнати на физическото лице, предвид
което тук приложение намира разпоредбата на чл. 69 от ЗЗД, която предвиждаща,
че „ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му
веднага“. Тоест изискуемостта на задължението, съществуващо за дружеството „***“
ООД да върне получените парични средства възниква отново на датата, на която
паричните средства са му били предоставени.
Тоест към 31.12.2021 година, когато е краят на
ревизираният период паричните задължения на всяка една от страните са били
изискуеми. Същите са били и ликвидни, доколкото за вида и размера на всяко едно
от тях са били налице съответни доказателства за това. На практика към датата
31.12.2021 година са били налице предпоставките на правния институт на
прихващането, уреден в разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД, а именно „когато две
лица си дължат взаимно пари или еднородни заместими вещи, всяко едно от тях,
ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението
си“. Особеното в случая е, че макар de jure субектите на тези задължения са различни лица, но de
facto имаме едно и също
лице, като чисто физическо присъствие. Хипотезата на прихващането изисква,
лицето което го извършва да депозира това свое изявление спрямо другото лице,
като законът не сочи формата под която да стане това. Видно от представените
доказателства към датата 31.12.2021 година, физическото лице е изразило
конклудентно това свое намерение, тъй като в приложението към Декларация по чл.
124, ал. 3 от ДОПС, депозирано пред органите на приходната администрация, то не
е счело сумата от 152 234,51 лева за съществуваща по банковата си сметка.
В тази връзка константо в съдебната практика на Върховен касационен съд се
приема, че моментът на настъпване на правните последици на прихващането
законодателят е обвързал с отправянето му, стига да достигне до знанието на
адресата. В случая доколкото управителят на дружеството е същото физическо
лице, то може да се предположи, че тази предпоставка е била налице. На датата
04.05.2022 година е изготвен протокол, в който всъщност се обективиран
изявлението, което е направено още към датата 31.12.2021 година. Друг основен
момент, свързан с прихващането е, че по силата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД то има
обратно действие. Въз основа на изложеното следва да се счита, че осъщественото
прихващане е било на лице още към датата 31.12.2021 година.
С оглед на изложеното съдът счита, че в хода на развилото
се ревизионно производство приходният орган неправилно е определил размерът на
извършените от страна на ревизираното лице разходи, предвид което счита, че
общият сума на доказано извършените разходи е в размер на 126 502,82 /сто
двадесет и шест хиляди петстотин и два лева и осемдесет и две стотинки/, а
размерът на наличните парични средства в банкови сметки в края на ревизионния
данъчен период е в размер на 2 458,11 лева / две хиляди четиристотин
петдесет и осем лева и единадесет стотинки/. При това положение и отчитайки
общият размер на паричните средства в началото на данъчния период и приходите
за съответния данъчен период не се установява наличие на разход над приход, а
напротив налице е приход над разход в размер на 106 564,13 лева, получена
като резултат от парични средства в началото на данъчния период в размер на
472 225,50 лева + приходи в размер на 23 190,06 лева – разходи в
размер на 126 502,82 лева – парични средства в края н данъчния период в
размер на 263348,11 лева.
При този изход не е било налице основание по чл. 122 –
чл. 124 от ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред. Така издаденият
ревизионен акт е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направени
съдебни разноски следва да бъде уважено като ответникът по жалбата заплати на К.Д.С.
с ЕГН: **********, с адрес: *** сума в размер на 2 879,96 /две хиляди осемстотин седемдесет и девет лева и
деветдесет и шест стотинки/, представляваща държавна такса в размер на 10 /
десет/ лева, възнаграждение за вещо лице в размер на 1 000 / хиляда/ лева,
банкови такси в размер на 10 / десет/ лева и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2 879,96 лева изчислено по реда на чл. 8, във
връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба №1 от 9 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 160, ал.1
от ДОПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № Р- 22001422002388-091-001 от 18.10.2022 година, издаден от Г.М.В.-Н.на
длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и И.Й.Л.на длъжност: главен
инспектор по приходите, ръководител на ревизията в частта, с която е потвърден
с Решение № 45 от 11.01.2023 година на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно – осигурителна практика“ – София при Централно управление на Национална
агенция за приходите, с който на основание чл. 122 от ДОПК, във връзка с чл. 17
от ЗДДФЛ са установени задължения за данък върху доходите на физически лица в
размер на 16 221,78 /шестнадесет хиляди двеста двадесет и един лева и
седемдесет и осем стотинки/, ведно с лихвата в размер 772,85 лева за данъчен
период от 01.01.2021 година до 31.12.2021 година, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на К.Д.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, ул.
„****“ № *** сума в размер на 2 879,96 /две хиляди осемстотин седемдесет и девет лева и
деветдесет и шест стотинки/ представляваща направени по делото съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия:/п/