Р Е
Ш Е Н
И Е № 226
13.03.2020 година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети граждански
състав
на тринадесети
февруари през две хиляди и двадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №1001 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София 1000, ул.”Московска” №19, представляван
от изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и Диана Дечева Митева, със
съдебен адрес ***, пл.“Свобода“ №9, юриск.Моника Петкова Попова-Гоговска, против
А.И.Й. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че на 28.02.2017г. между страните бил сключен договор за стоков кредит,
по силата на който на ответника бил предоставен стоков кредит в размер на
533,06лв. за закупуване на стоки /услуги, продавани от „Технополис България“
ЕАД, а именно за покупка на телевизор. Срокът за издължаване на кредита бил 12
месеца, считано от датата на неговото усвояване, като изтекъл на 28.02.2018г.
Ответникът не бил погасил две месечни вноски с общ размер на просрочената сума
от 112,57лв. От страна на кредитополучателя било допуснато неизпълнение на
договор за стоков кредит от 28.02.2017г., поради което банката предприела
действия за събиране на вземането си по съдебен ред, като подала заявление по
чл.417 т.2 от ГПК на 30.01.2019г. до РС-Хасково. Въз основа на подаденото
заявление било образувано ч.гр.д.№256/2019г. по описа на РС-Хасково и съдът
издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. След което срещу длъжника било образувано
изпълнително дело №20198750400113 по описа на ЧСИ Захари Запрянов с рег.№875 на
КЧСИ с район на действие ОС-Хасково. До длъжника била изпратена покана за
доброволно изпълнение от 15.02.2019г. от ЧСИ по изпълнителното дело с приложено
копие от изпълнителен лист, заповед за незабавно изпълнение и извлечение от
счетоводните книги на банката. Поради ненамиране на длъжника на посочения адрес
е залепено уведомление по чл.47 от ГПК на входната врата на жилището и
екземпляр от същото е пуснат в пощенската кутия. В дадения 2-седмичен срок
длъжникът не се явил да получи книжата. Предвид гореизложеното за кредитора
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск на
основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 т.2 от ГПК. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да се установи със сила на пресъдено нещо по
отношение на ответника, че съществуват вземанията на ищеца, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №119 от 31.01.2019г. и изпълнителен лист от 01.02.2019г. по
ч.гр.д.№256/2019г. по описа на РС-Хасково, произтичащи от договор за стоков
кредит №249542 от 28.02.2017г. : 105,48лв. – главница, ведно със законната
лихва от 30.01.2019г. до окончателното изплащане, 46,31лв. – договорна лихва за
периода от 28.12.2017г. до 29.01.2019г., 10,28лв. – лихва за забава за периода
от 28.01.2018г. до 29.01.2019г. и 120лв. – заемни такси. Претендира присъждане
на разноски в настоящото и заповедното производство.
Назначеният
на ответника особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК адв.Р.Н.К.
депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
иска като неоснователен и недоказан и счита, че следва да се отхвърли изцяло.
Твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за реално предаване на ответника
на описаната в договора вещ, поради което договорът за стоков кредит не е
породил действие между страните, респ. ответникът не дължал плащане на цената
на вещта ведно с договорената лихва. Ищецът не бил ангажирал доказателства, че
е уведомил „Технополис България“ ЕАД за сключения договор за финансиране на
покупка на стока с ответника и за даване на съгласие стоката да бъде
предоставена на ответника. Прави възражение за нищожност на клаузите на т.6 и
т.7 от договора за стоков кредит, в които били уговорени лихвени проценти,
поради противоречието им с добрите нрави, доколкото била налице
нееквивалентност между двете престации, нарушавал се принципа на справедливост
и се създавали условия за неоснователно
обогатяване на ищеца. Неоснователна била исковата претенция за заплащане на
сумата от 120лв., представляващи такси и разходи при изискуем кредит. Съгласно
чл.10 ал.1 от ЗПК всички елементи на договора следвало да са в писмена форма и
да са подписани от ответника. Тарифата не била подписана от ответника, което
налагало извод, че не е част от договора и в този смисъл за ответника не
съществувало задължение да заплаща сумата от 120лв. Не било посочено и как
точно се формира претендираната сума, коя част от нея са такси и коя –
разноски.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установена следната фактическа обстановка :
По силата на договор за
банков стоков кредит от 28.02.2017г. ищецът предоставил кредит в размер на 533,06лв.
на кредитополучателя за закупуване/заплащане на стоки или услуги, продавани от
Технополис България ЕАД, със срок за издължаване 12 месеца, считано от датата
на усвояването. Към договора са приложени погасителен план и общи условия,
подписани от страните. По подадено от банката заявление е издадена заповед за
незабавно изпълнение срещу ответника по ч.гр.д.№256/2019г. по описа на
РС-Хасково и изпълнителен лист за процесните суми. На 15.02.2019г. заявителят
подава молба за образуване на изпълнително дело по изпълнителния лист от
01.02.2019г. до ЧСИ Захари Запрянов. Изпратената до ответника покана за
доброволно изпълнение не е връчена, тъй като не е намерен адресата. Съставен е
протокол за невръчена покана, след което е залепено уведомление по чл.47 от ГПК. От изготвения на 12.03.2019г. констативен протокол се установява, че
длъжникът не е открит на адреса, както и че въпреки залепване на уведомлението
не се е явил, за да получи поканата за доброволно изпълнение.
За изясняване на делото
от фактическа страна съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение приема като компетентно и обективно дадено. В депозираното
заключение вещото лице сочи, че останалите неизплатени суми от ответника по
процесния договор за стоков кредит №249542 от 28.02.2017г. възлизат на
105,48лв. – главница; 46,57лв. – договорна лихва за периода 28.12.2017г. – 29.01.2019г.;
10,29лв. – обезщетение за забава за периода 28.01.2018г. – 29.01.2019г.;
7,15лв. – обезщетение за забава за периода 30.01.2019г. – 30.09.2019г. и 120лв.
– такса предсрочна изискуемост.
При така установената фактическа обстановка
съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, като се иска установяване
на вземане на ищеца към ответниците за посочената в исковата молба сума. Съдът
намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в
срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че
дължи суми на ищеца по повод сключен договор за стоков кредит. Разгледан по
същество, така предявения иск се явява частично основателен, поради следните
съображения. Страните по делото не спорят, че е налице сключен договор за
кредит за заемната сума от 533,06лв. Спорен е въпроса дали ответникът е получил
стоката, за която му е отпуснат кредита от банката. Съдът намира за установено
по несъмнен начин получаването на закупената с кредита стока, като в тази
връзка е представена подписана от ответника декларация за получаване на вещта.
Ето защо, не съществува съмнение, че заемната сума е преведена на продавача, за
което е представен съответния платежен документ, както и че стоката е получена
от ответника, за което е подписана нарочна декларация. Доколкото договора за
заем е реален договор по своя характер, то с получаване на заемната сума, респ.
на закупената със същата стока същият се счита за сключен. Не съществува
съмнение относно размера на получената сума и размера, който страните са
договорили, че ответникът – заемополучател следва да върне на банката. От
депозираното експертно заключение се установи по безспорен начин, че е останала
неизплатена главница по кредита в размер на 105,48лв., представляваща
последните две дължими погасителни вноски по кредита. В тази част съдът намира
за доказан както по основание, така и по размер предявения иск, като счита, че
ответникът дължи на ищеца връщане на сумата от 105,48лв. – главница. По
отношение на претендираните суми за договорна лихва и обезщетение за забава
съдът намира иска също за доказан по основание и размер. В тази връзка
неоснователни се явяват възраженията на назначения на ответника особен
представител за нищожност на клаузите за договорения размер на лихвата.
Категорично от данните по делото се установява, че размера на договорената
лихва попада изцяло в законовите рамки, макар и по-близък до максимално
предвидения, отколкото до минималния процент на лихвата. Доколкото се установи,
че ответникът е изпаднал в забава със заплащането на последните две погасителни
вноски по отпуснатия му кредит съдът счита, че дължи обезщетение за това в
посочените в заключението на вещото лице размери. В настоящия случай ищецът
претендира договорна лихва и обезщетение за забава в по-ниски размери, поради
което следва да се уважат исковете така както са предявени за сумите от
46,31лв. – договорна лихва за периода 28.12.2017г. – 29.01.2019г. и 10,28лв.
– лихва за забава за периода от 28.01.2018г. до 29.01.2019г.
По отношение на
горепосочените вземания, съдът не констатира клаузите, които ги касаят, да са
неравноправни /чл.411 ал.2 т.3 от ГПК/, по смисъла на закона и на трайната
съдебна практика. Не така стоят нещата обаче по отношение на претендираната
сума от 120лв., представляваща такса предсрочна
изискуемост, клаузите за която
съдът намира за нищожни. Несъмнено, процесният договор за кредит е
потребителски по своя характер и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК и
ЗЗП. Според договора, кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на
клиента, според която разходите при изискуем кредит
възлизат на сумата от 120лв. Клауза относно това вземане се съдържа и в
представените ОУ, според която таксите за принудително събиране на вземането,
платени от кредитора, са за сметка на кредитополучателя, съгласно действащото
законодателство, и с тях се увеличава дългът. В настоящият случай
не се установява кредитодателят да е направил разходи в търсения
размер. Но дори и да е направил такива, вземането за разходи при изискуем
кредит противоречи на чл.10а ал.2 от ЗПК, която норма забранява, кредиторът да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с управление на
кредита, а извънсъдебното събиране на просрочените вноски безспорно е действие
по управление на кредита. Същевременно, според чл.33 ал.1 от ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Ето защо, уговарянето на бъдещи разходи във фиксиран
размер, събиран по силата на самия договор, и въвеждането на отделна такса при
изискуем кредит за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен
характер - обезщетителна неустойка за вредите от фактическа неплатежоспособност
на длъжника, които кредиторът би понесъл поради спиране плащанията по кредита,
а не за неполучена договорена престация. По отношение на тези клаузи, налице е
и хипотезата на чл.21 ал.1 от ЗПК – същите са нищожни, т.к. имат за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон. Нищожните клаузи не пораждат
задължения за страните по договора, предвид на което и на недоказаността на
извършени разходи именно в търсения размер от 120лв., представляваща такса
при изискуем кредит, се явява неоснователна
и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца направените в настоящото и в заповедното производство разноски
в размер на 281,54лв., съобразно уважената част от исковата претенция.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.И.Й.
с ЕГН:********** ***, съществуване на
вземанията на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1000, ул.”Московска”
№19, представляван от изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и Диана
Дечева Митева, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК №119 от 31.01.2019г. и изпълнителен
лист от 01.02.2019г. по ч.гр.д.№256/2019г. по описа на РС-Хасково, произтичащи
от договор за стоков кредит №249542 от 28.02.2017г. в размер на 105,48лв. – главница, ведно със законната лихва от
30.01.2019г. до окончателното изплащане, 46,31лв. – договорна лихва за периода
от 28.12.2017г. до 29.01.2019г., 10,28лв. – лихва за забава за периода от
28.01.2018г. до 29.01.2019г., като иска в останалата част, в
която се претендира да се приеме за установено съществуване на вземане в размер
на 120лв. –
заемни такси, като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А.И.Й. с ЕГН:********** ***, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София 1000, ул.”Московска” №19, представляван от изпълнителните директори
Виолина Маринова Спасова и Диана Дечева Митева, направените в настоящото и в заповедното производство разноски в размер общо на 281,54лв., съобразно уважената част от
исковата претенция.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :